Atom

Точно така. Китайците много добре осъзнават своите способности и ограничения. Те не са фантазьори като руснаците. Ето защо написах, че според мен те се ужасяват от идеята, че може да се наложи да сменят САЩ като световен лидер или световен хегемон. Те много добре разбират, че културата им е регионална и специфична и няма как да я наложат на останалия свят. Ето защо, ако по някаква неясна, външна за тях причина се наложи да заемат мястото на САЩ като лидер и световен хегемон, това би означавало самите китайци да възприемат световната култура, а това на практика е западната култура. Т.е. би означавало Китай напълно да се озападни. Подобна перспектива изобщо не влиза в тяхната визия, още по малко пък да е желана, планирана и преследвана като цел.

Не мисля, че това е реалната цел на Китай. Или поне не и в нашето разбиране на "водеща световна сила". Според мен те се ужасяват от идеята, че може да се наложи да сменят САЩ като световен лидер или световен хегемон. Имат много различна култура и е трудно да се разбере какво точно искат. Струва ми се обаче, че концепцията за мултиплексен и мрежов многоцентричен свят е най-близо до техните представи. Естествено, в един такъв свят те виждат мястото си като най-значимия и важен център. В този случай - да, целта им е те да заемат това място, а не САЩ. В представите им обаче този свят все още си остава глобален и многополярен и в него САЩ все още ще играе ключова роля. Според мен концепциите им са доста сложни за разбиране и вероятно по-пълната представа изисква анализа на човек, който е дълбоко навътре в китайския начин на мислене и китайската култура.

По същата причина, поради която през ВСВ, САЩ наливаха пари в СССР. Това означава ли според теб, че войната е била между САЩ и Германия на територията на СССР, а СССР са били само обект, но не и субект в тази война? Възприемаш ли ги като някакви статисти или пионки, които са задвижвани и направлявани по волята и интересите на американците, срещу германците. Нали СССР също са получавали пари, оръжия и всякакви други ресурси от същите тези американци

Мен ако питаш Русия на първо място трябваше да оправи собствената си къща. В момента институционално тази страна е едно голяма нищо или ако е нещо, то това е някакъв институционален парадокс. СССР се разпадна и неговите институти отдавна ги няма. През 90-те руснаците се опитаха на тяхно място да поставят основите на някаква държавност и на някакви институти, но Путин ги унищожи и обезсмисли почти всички, при това без на тяхно място да бъде изградено нещо ново. Русия уж е федерация, но федералните субекти нямат никаква реална власт, а вместо това в страната е изграден "вертикаль власти" Русия е република, но се управлява еднолично като абсолютна монархия, обаче без да има института на Монарха Републиката е президентска, но страната не се управлява от института на Президента, а от най-силния и мощен човек в Русия. Това го разбра и слепия по времето на мандата на Медведев. По това време всички руснаци много добре знаеха, че реалната власт не принадлежи на институцията Президент, а на силния на деня Путин. Страната официално принадлежи на 'многонациональный народ Российской Федерации', но в същото време се бори и изгражда русский мир и на никой не му пука за многонационалния российски народ. С други думи парадокс след парадокса и след него друг парадокс. Като всяка нормална държава, Русия трябваше на първо място да си формира държавата и държавността, като създаде здрави и стабилни държавни институти. В момента те практически отсъстват и страната на практика е Персонална империя. Това е някакво временно явление, а какво ще има след него, един господ знае. Здрави институти и институционална държавност при всички положения няма. Т.е. Русия ще трябва тепърва да ги създава някъде в неопределеното бъдеще. На следващо място вместо да се занимава с геополитика, трябваше да инвестира в наука, образование и култура. Да задържи и повиши нивото на водещите си университети, като ги направи световен бранд с привличане в тях на водещи учени и студенти от целия свят. Да раздава щедри стипендии на младежи от чужди страни, които имат талант и искат да се обучават в програми на руски език в руски университети. Да обучава чужденци в изкуствата и чрез тях да увеличава влиянието на руската култура в света и т.н. и т.н. Ако всичко това беше направено, геополитическото влияние на Русия щеше да дойде от само себе си. Страната имаше всички предпоставки. Добре приета и на запад и на изток, на север и на юг, едновременно член на Г8, БРИКС и Big-5. Вместо това в момента не само, че Русия няма геополитическа перспектива, но заради институционалния батак 'държава-недържава' изобщо не е ясно какви и са перспективите като държава, след като приключи периода на Персоналната империя.

Вторачвайки се в големите играчи САЩ и Китай, пренебрегваш средните и малките. Военният конфликт в Украйна беше предизвикан от Русия през 2014 и ескалиран пак от Русия през 2022. Нито Китай, нито САЩ, нито който и да е друг е заинтересован от този конфликт и никой друг не го е предизвиквал. Лично аз не знам защо беше започнат. Русия като държава също няма да има никаква полза от него. Единственият който има някакви ползи може би е само Путин и евентуално неговото най-близко обкръжение. В тази връзка този конфликт не е нещо централно определящо за новия световен ред, а само досадна подробност, която трябва да бъде преодоляна. Да, преодоляването няма да е просто, но това не променя факта, че тази война не е в състояние да създаде посока за някакъв нов утопичен световен ред.

ОК и за какво им е всичко това? Какво ще постигнат с директен военен конфликт помежду си? Виж например какво се случи при приемането на Пакта за бъдещето на ООН. Това е точно по темата за която говорим. Русия направи всичко възможно да осуети приемането на този пакт, но Китай не я подкрепи. Не я подкрепиха и Индия, Бразилия и ЮАР. Нито САЩ, нито Китай, нито който е да е друг се интересува от някакъв илюзорен нов световен ред, който да е коренно различен от този, за който така и така вече се работи. Това е мултиплексния свят на мрежовата многополярност. За какъв чеп му е на някой да остави питомното и да гони дивото.

Военните конфликти засега са локални. Ако си останат такива не виждам кой знае какви проблеми. Плавният преход е "плавен" ако се осъществи без кой знае какви кардинални и супер големи военни или социални конфликти. Въобще не става въпрос да се мине изобщо без никакви конфликти. При толкова дълбок преход конфликтите са неизбежни. Въпросът е да се минимизират рисковете произтичащи от тях. От друга страна аз не виждам в момента предпоставка за голям военен конфликт, в който да се включат активно САЩ и Китай и то на пълна мощ един срещу друг. Писах по-горе, че в голяма степен бъдещето на новия световен ред ще се определи от поведението на тези две страни.

Като казвам 'плато' имам предвид усреднена стойност за цялата световна икономика. Т.е. права ,около която се колебае световната икономика със съвсем леки изменения в едната или другата страна на правата. Естествено, това не предполага, че икономиката на всеки отделен регион или страна ще поддържа плато. Напротив, по-вероятно е в даден момент например икономиките на Европа и Китай да отбележат значителен спад, но той да се компенсира със значителен ръст някъде другаде. Например в икономиката на Индия. Що се отнася до глобалния и постепенен спад в световната икономика, то очаквам това де се случи в синхрон със световния демографски спад и със запазване на средните показатели на глава от световното население.

Не го виждам така. Вариантите според мен са само два. Или мултиплексен свят с мрежова многополярност, или двуполюсен свят с два полюса - САЩ и Китай, като между тях може би ще има някой друг "неутрален" играч. Неутрален дотолкова, доколкото в даден момент ще бъде по-близо или до единия или до другия център, но никога равноотдалечен и от двата. Това се отнася само до системата на платото. Що се отнася до културните особености, то те ще определят как всяка една страна ще се приспособи и ще се впише в световния ред. А какъв ще бъде той ще зависи от САЩ и Китай. Засега желанието и на двете страни е светът да е мултиплесен с мрежова многополярност. Утре ако една от тези две страни реши друго, ще се премине към двуполярен световен ред.

Това което описваш е някакъв плавен спад с минимални и плавни стъпки. Да го наречем устойчив спад. На практика това не се различава кой знае колко от платото. След 2080 прогнозите за населението на планетата е да премине в режим на намаление, така, че икономическия спад ще е напълно естествен и в синхрон с демографския спад. Ускореният спад е съвсем друго нещо. Ускореният спад е също толкова бърз, колкото преди това растежа и ще е свързан освен всичко друго и с технологична, социална и политическа деградация. В една такава среда няма да могат да съществуват каквито и да е тоталитарни системи, просто защото никой няма да има потенциала да ги поддържа. По-скоро ще има анархия, бандитизъм и безвластие с тук-там някакви острови с малко по-голяма сигурност.

Не знам. Ако знаех, нямаше да отварям темата. Писах по-горе, че всяка една от страните ще трябва да намери устойчивото си състояние по своя си начин. Ясно е, че няма да е лесно. Ще повторя нещо, което писах малко по-горе в един от предните ми постове: "Проблемът е, че съвременните политически и социални системи са настроени да работят в режим на ускорено развитие при постоянен икономически ръст. Това се отнася еднакво за всички политически системи . Всички те, без изключение са част от Световната система за ускорено развитие и не могат да работят в друг режим." В същото време не приемай буквално, че платото ще се установи точно на пика на предната система. То може да се установи по-рано и изобщо да не се достигне до теоретичния възможен пик. Възможно е пикът да бъде преминат и за известно (но относително кратко) време да се тръгне по-надолнището, но въпреки това да се установи някакво плато на малко по-ниски нива от пиковите. Във всеки случай плъзгането по надолнището по пътя на ускорения спад в момента не се разглежда от никой като някаква алтернатива. Ако се разглежда изобщо, то е като на рисков и катастрофичен вариант, за който трябва да се направи всичко възможно да бъде избегнат. Ти какво мислиш по въпроса и какви алтернативи виждаш?

В ООН беше приет "Пакт за бъдещето". Самото име показва, че това е основополагащ документ, който очертава дълбоки реформи както в света като цяло, така и за реформиране на организацията и управлението на самото ООН. Русия се опита за провали приемането на документа с мотиви, че той "изразява главно интересите на запада". След като номерът не мина, представителите на РФ предложиха поправка, според която "ключевые вопросы, рассматриваемые в пакте, являются предметом внутренней юрисдикции, в которую ООН не должна пытаться вмешиваться." Резултатите от гласуването бяха смазващи за Русия. За тази поправка освен Русия, гласуваха Сирия, Судан, КНДР, Иран, Никарагуа и Беларус. Ето повече инфо: https://www.bta.bg/bg/news/world/747244-pakt-za-badeshteto-beshe-priet-dnes-na-sreshtata-na-varha-za-badeshteto-koyato- Това е руската позиция: https://russiaun.ru/ru/news/pactforthefuture2209 А тук има картинка с инфо за гласуването на самия Пакт: https://centralasia.media/news:2168779

След приключването на етапа с 'ускорено развитие' има два пътя. Единият е икономиката да остане на нивото около пика на предходната система. С други думи от система с ускорен ръст да се премине към система "плато" или система на т.н. 'устойчива икономика'. Т.е. система без значителни ръстове и спадове, около някакво стабилно и устойчиво, постоянно ниво. Другият е след достигане на пика на системата с ускорено развитие да се премине към система с ускорен спад, който ще продължи до достигането на някакво дъно и установяване на стабилност. Ако се влезе в такъв режим не е ясно колко дълго може да продължи този период, но има голяма вероятност продължителността му да е съпоставима с тази на предходния. В случая със зелените политики или т.н. 'зелен ръст' не става въпрос за алтернатива, а за последния етап на сегашния модел. Т.е. това е временно явление, нещо като преходен етап, който има за цел да направи прехода по плавен. Идеята е да се създаде възможност икономиката да "остане върху платото", а не да се спусне в свободно падане по надолнището. Т.е. да се избегне варианта с ускорен спад. Зависи колко дълбоки са тези конфликти. Ако се локални и сравнително леки, то те ще са част от платото на т.н. "устойчива икономика". Какво ще представлява системата на устойчива икономика засега е трудно да се прогнозира, той като всяка страна ще трябва да намери това устойчиво състояние по своя си начин. Обща рецепта няма. Все пак предполагам, че на база културните особености е възможно да се направи някакъв обобщен модел на световната устойчивост. Ако конфликтите са дълбоки и тежки, то те най вероятно ще са част от "ускорения спад". В този случай прогнозата за "какво ще се случи след това" е невъзможна.

И още един, последен въпрос към Copilot: Кога трябва да се се случат тези явления или реформи за да се избегне достигането на лимитите от предната прогноза. Т.е. да се избегнат социалните и политически вълнения, които могат да възникнат покрай достигането на лимитите Отговорът: За да се избегне достигането на лимитите на растежа и свързаните с това социални и политически вълнения, е важно да се предприемат действия възможно най-скоро. Ето някои ключови моменти и срокове за различните фактори: Пробиви в технологиите Краткосрочно (следващите 5-10 години): Инвестиции в научни изследвания и разработки, особено в области като изкуствен интелект, нанотехнологии и биотехнологии. Средносрочно (следващите 10-20 години): Комерсиализация и масово внедряване на новите технологии. Устойчиво развитие и зелени технологии Краткосрочно (следващите 5-10 години): Приемане на политики и регулации, които насърчават използването на възобновяеми енергийни източници и устойчиви практики. Средносрочно (следващите 10-20 години): Масово внедряване на зелени технологии и преход към устойчива икономика. Глобализация и международно сътрудничество Краткосрочно (следващите 5-10 години): Засилване на международното сътрудничество и подписване на търговски споразумения. Средносрочно (следващите 10-20 години): Увеличаване на глобалната търговия и инвестиции. Демографски промени Краткосрочно (следващите 5-10 години): Инвестиции в образование и здравеопазване в региони с младо население. Средносрочно (следващите 10-20 години): Интеграция на младото население в икономиката и създаване на нови работни места. Образование и човешки капитал Краткосрочно (следващите 5-10 години): Реформи в образователната система и увеличаване на инвестициите в обучение и квалификация. Средносрочно (следващите 10-20 години): Подобряване на качеството на образованието и създаване на иновационни хъбове. Политически и икономически реформи Краткосрочно (следващите 5-10 години): Приемане на реформи, които насърчават иновациите, конкуренцията и ефективността. Средносрочно (следващите 10-20 години): Устойчиво прилагане на реформите и адаптиране към новите икономически условия. Обобщение За да се избегнат лимитите на растежа и свързаните с тях социални и политически вълнения, е необходимо да се предприемат координирани действия в краткосрочен и средносрочен план. Това включва инвестиции в технологии, устойчиво развитие, образование и международно сътрудничество, както и приемане на политически и икономически реформи. Ако имаш допълнителни въпроси или искаш да разгледаме някой от тези фактори по-подробно, не се колебай да попиташ! Уточняващ въпрос: И все пак сигурно ли е това, че ако не се предприемат реформи, лимитите на растежа ще бъдат достигнати още през средата на века. Възможно ли е без целенасочени реформи, а само под въздействието на пазарните механизми и конкуренцията, ръстът да продължи поне до края на века? Отговорът: Прогнозирането на бъдещето винаги е свързано с известна степен на несигурност, особено когато става въпрос за сложни системи като глобалната икономика. Въпреки това, ето някои съображения относно възможността за продължаващ растеж без целенасочени реформи: Пазарни механизми и конкуренция Пазарните механизми и конкуренцията могат да стимулират иновациите и ефективността, което може да удължи периода на икономически растеж. Въпреки това, има няколко ограничения: Изчерпване на ресурсите: Без устойчиви практики, изчерпването на природните ресурси може да ограничи дългосрочния растеж. Климатични промени: Негативните ефекти от климатичните промени могат да имат сериозни икономически последствия, които пазарните механизми сами по себе си може да не успеят да смекчат. Социално неравенство: Пазарните механизми могат да задълбочат социалното неравенство, което може да доведе до социални и политически напрежения. Технологични иновации Технологичните иновации, стимулирани от конкуренцията, могат да продължат да подкрепят растежа. Въпреки това, без целенасочени инвестиции и политики, темпът на иновации може да не бъде достатъчно висок, за да компенсира други ограничителни фактори. Исторически примери Историята показва, че пазарните механизми и конкуренцията могат да доведат до значителен растеж, но също така има примери, когато липсата на координирани действия е довела до кризи. Например, Голямата депресия през 1930-те години и финансовата криза през 2008 година показват, че пазарите не винаги могат да се саморегулират ефективно. Заключение Възможно е пазарните механизми и конкуренцията да продължат да стимулират растежа до края на века, но това е свързано с голяма степен на несигурност и рискове. Без целенасочени реформи и координирани действия, вероятността за достигане на лимитите на растежа и свързаните с това социални и политически вълнения остава висока. Ако имаш допълнителни въпроси или искаш да разгледаме някой от тези аспекти по-подробно, не се колебай да попиташ!

Преди малко помолих Copilot да ми направи прогноза. Ето какво му поисках: Направи възможно най-прецизна прогноза, кога ще бъдат достигнати лимитите на растежа, като отчетеш следните елементи и фактори: - моделът Солоу-Суон - явлението 'парадокс на продуктивността' - факторът 'стагнация на науката' - последните прогнози на ООН, които предвиждат спад в световното население след 80-те години на този век. Ето и отговора: Прогнозирането на точния момент, когато ще бъдат достигнати лимитите на растежа, е сложна задача, която изисква анализ на множество фактори. Нека разгледаме всеки от тях поотделно: Моделът Солоу-Суон Моделът Солоу-Суон е неокласически модел на икономическия растеж, който включва три основни фактора: труд, капитал и технологичен прогрес1. Според този модел, дългосрочният икономически растеж зависи основно от технологичния прогрес, тъй като капиталът и трудът имат намаляваща възвръщаемост. Въпреки това, моделът предполага, че в даден момент икономиката ще достигне “стабилно състояние”, където растежът ще се забави значително, ако няма нови технологични иновации. Парадокс на продуктивността Парадоксът на продуктивността, известен също като “парадокс на Солоу”, посочва, че въпреки значителните инвестиции в информационни технологии, продуктивността не се увеличава пропорционално2. Това може да ограничи потенциала за бъдещ растеж, тъй като технологичните иновации не водят до очакваните подобрения в продуктивността. Стагнация на науката Факторът “стагнация на науката” се отнася до забавянето на научните открития и иновации, което може да ограничи дългосрочния икономически растеж3. Ако темпът на научни открития продължи да се забавя, това ще намали възможностите за технологичен прогрес и съответно за икономически растеж. Прогнози на ООН за световното население Последните прогнози на ООН предвиждат, че световното население ще достигне своя пик около средата на 2080-те години и след това ще започне да намалява4. Това намаление на населението може да доведе до намаляване на работната сила и съответно до забавяне на икономическия растеж. Обобщение Като се вземат предвид всички тези фактори, можем да предположим, че лимитите на растежа могат да бъдат достигнати около средата на този век. Това ще зависи от темповете на технологичен прогрес, ефективността на инвестициите в продуктивност, темповете на научни открития и демографските тенденции. Въпреки това, точната прогноза е трудна, тъй като всички тези фактори са взаимосвързани и подлежат на промяна. Ако имаш допълнителни въпроси или искаш да разгледаме някой от тези фактори по-подробно, не се колебай да попиташ! След което го попитах следното: Има ли фактори, които биха опровергали тази прогноза и благодарение на които да се прогнозира продължаващ растеж за неопределено време в бъдещето? Отговорът: Да, има няколко фактора, които биха могли да доведат до продължаващ растеж за неопределено време в бъдещето. Ето някои от тях: 1. Пробиви в технологиите Ако се постигнат значителни пробиви в технологиите, като например в областта на изкуствения интелект, нанотехнологиите или биотехнологиите, това може да доведе до нови вълни на икономически растеж. Тези иновации могат да увеличат продуктивността и да създадат нови индустрии и работни места. 2. Устойчиво развитие и зелени технологии Инвестициите в устойчиво развитие и зелени технологии могат да създадат нови възможности за растеж. Преходът към възобновяеми енергийни източници и устойчиви практики може да стимулира икономиката и да намали зависимостта от ограничени ресурси. 3. Глобализация и международно сътрудничество Засиленото международно сътрудничество и глобализацията могат да доведат до по-ефективно разпределение на ресурсите и знанията. Това може да стимулира икономическия растеж чрез увеличаване на търговията, инвестициите и иновациите. 4. Демографски промени Въпреки прогнозите за намаляване на световното население, някои региони могат да продължат да растат демографски. Ако тези региони успеят да интегрират младото си население в икономиката и да подобрят образованието и здравеопазването, това може да доведе до устойчив растеж. 5. Образование и човешки капитал Инвестициите в образование и развитие на човешкия капитал могат да увеличат продуктивността и иновациите. По-добре образованата и квалифицирана работна сила може да стимулира икономическия растеж и да създаде нови възможности. 6. Политически и икономически реформи Политическите и икономическите реформи, които насърчават иновациите, конкуренцията и ефективността, могат да създадат благоприятна среда за продължаващ растеж. Това включва реформи в областта на данъците, регулациите и правата на собственост. Тези фактори могат да създадат условия за продължаващ растеж, но е важно да се отбележи, че те също зависят от множество променливи и не са гарантирани. Ако имаш други въпроси или искаш да разгледаме някой от тези фактори по-подробно, не се колебай да попиташ!

Когато изказах предположение, че лимитът на растежа ще бъде достигнат до края на века имам предвид следните фактори: - Демографските прогнози. За пръв път преди две години, прогнозите на ООН показаха пик на световната популация преди 2100. Преди това, прогнозите с пик се предлагаха само за песимистичния вариант на прогнозата, а сега и за най-вероятната ( медианна) прогноза. Т.е. прогнозира се общата популация на планетата да започне да намалява още преди края на века, някъде през 80-те години на този век. Намаляването на населението предполага свиване на икономиката, а не ръст и разширение. - Явлението 'стагнация на науката'. Стагнацията се изразява в това, че новите идеи генерирани от науката вече не подхранват икономическия растеж по начина, по който го правеха преди. Популярно обяснение за стагнацията е, че добрите идеи се намират по-трудно, което прави забавянето неизбежно. - Парадокса на производителността. Дори и да се появи някакъв технологичен пробив, то той не гарантира задължително увеличаване на ръста. Като пример може да се посочи т.н. парадокс на производителността. Той се наблюдава в САЩ, където ИТ технологиите преживяват бурно развитие през 70-те и 80-те години на 20-ти век, но въпреки това растежа на САЩ се забавя за същия този период. С други думи имаме два фактора - демографията и стагнацията на науката, които предполагат свиване, а не ръст. Третият фактор или "парадокса на производителността" ни казва, че дори и да се появи някакъв технологичен пробив, то не е задължително той да доведе до ръст.

Технологичните иновации се извършват с определено времево закъснение спрямо постиженията на фундаменталната наука, която стои зад тях. Самите технологии от своя страна, също изискват време за да станат икономически рентабилни. С други думи рентабилното експлоатиране на ресурси от космоса може да се прогнозира при някакви съществуващи вече предпоставки. Не го изключвам съвсем, но и не мога да правя прогнози поради липса на база на която да се стъпи.

Въпреки, че заглавието на темата е "Минало и бъдеще на световната икономика" ще започна с бъдещето. Ускореното развитие не може да продължи вечно, а само в ограничен отрязък от времето. Това означава, че и системата която осигурява ускореното развитие също няма да е вечна. Както писах в първия си пост ускореното развитие се постига с постоянен икономически ръст. Икономическият ръст обаче има определени лимити и има голяма вероятност към края на века те да бъдат достигнати. Проблемът е, че съвременните политически и социални системи са настроени да работят в режим на ускорено развитие при постоянен икономически ръст. Това се отнася еднакво за всички политически системи . Всички те, без изключение са част от Световната система за ускорено развитие и не могат да работят в друг режим. С други думи политическите и социалните системи на човечеството ще започнат да се променят много преди спирането на икономическия ръст. Като времеви отрязък, вероятно около средата на века ще се наложи да се правят някакви кардинални промени. Какви ще са те и в каква посока, все още не е много ясно. Една от вероятностите е зелените политики да станат доминиращи и определящи за целия свят. Другата е потъване в анархия в някои райони на планетата и политическото, военно и икономическо противопоставяне в други.

Ехе, те си имат "ценности" за всеки отделен случай и ситуация. Дето се вика 'според зависи'. Факт е обаче, че от 10 години не наблягат много, много на "славянството", тъй като то вече не върши работа. В очите на руските идеолози славянската идея е прекалено западна. Между другото вече почти се отказаха да търсят и "российски ценности" и май са на път да се откажат от "православните ценности". Не напълно, но да ги оставят на РПЦ да се разпорежда с тях,, а държавата постепенно да се отдръпне от прекаленото рекламиране на "православные ценности" Сега най-важни са ценностите на "русский мир". В по-широки географски рамки се залага на някакви "евразийски ценности", но там все още е мъгла и не е много ясно какво точно представляват. Сигурно ще измислят нещо. Няма как да правиш някакъв 'цивилизационный проект', без да заложиш или поне да измислиш някакви общи "ценности" на които да го поставиш. "Большая Евразия – это без преувеличения большой цивилизационный проект, и его главная идея заключается в создании общего пространства равноправного сотрудничества для региональных организаций. Большое евразийское партнёрство призвано изменить политическую и экономическую архитектуру, стать гарантом стабильности и процветания на всем континенте - и конечно, при учёте многообразия моделей развития, культур и традиций всех народов" (В.В. Путин). Та това е положението: ценности тука, ценности там, ценности за всеки случай и за всеки вкус. Е, не точно за всеки вкус, но поне за вкуса на този който трябва.

Е, хайде сега. Всеки един от тези 4 фактора е основополагащ Те са необходимо, но недостатъчно условие за задвижването на процеса за ускорено развитие. Без наличието на някой от тях, все още щяхме да се намираме някъде в средновековието. Като технологии, начин на живот, начин на мислене и т.н.

Има четири опорни точки, които правят възможно стартирането на процеса за ускореното развитие. 1. - кредита и лихвата. Тези инструменти са възприети отдавна от човечеството, но дълго време лихвата е била ограничена и табуирана. Лихвата обаче е огромен мотиватор за ускорението и ръста. Изплащането на кредит + лихви + печалба за теб е възможно само при ръст 2. - идеята за прогрес. Тази идея сама по себе си предопределя динамиката и посоката. На база на идеята за прогрес се пораждат един куп други идеи и концепции 3. - изобретяването на науката и концепцията за наука. 4.- корпорацията. (Само си представете възможностите и влиянието на Синдбад мореплавателя и ги сравнете с тези на Източната индийска компания) Тези четири концепции или явления възникват самостоятелно и преди ерата на ускореното развитие. Т.е. те са нещо като искрата която запалва двигателя. Веднъж стартирал процеса, той започва сам да влияе както върху тези изходни четири концепции, така и да създава съвсем нови.

Икономическата система в който живее човечеството през последните 300 години, може да се определи като 'Система за ускорено развитие'. Ускореното развитие от своя страна се постига, чрез целево насочване на ресурси в определени точки от икономиката с цел постигане на икономически ръст. Под горното определение могат да се включат както класическия капитализъм от времената на индустриалната революция, така и съвременните икономики на САЩ, Китай, ЕС и всички останали икономики. Дори плановата икономика на СССР е продукт и един от вариантите на тази икономическа система. С други думи дали ресурсите се насочват от частни интереси (класически капитализъм), от държавата (държавен капитализъм, планова икономика) или смесено е второстепенен въпрос (въпрос на подробности). Дали икономическия ръст се измерва с по-голяма печалба, по-висока рента или се изразява в количества повече продукция, пак е второстепенен въпрос, т.е. пак е въпрос на подробности. Всички останали явления на нашето съвремие са ефект или следствие от горното и са "закодирани" в тази система. Например постоянният икономически ръст изисква непрекъснато разширение по всички възможни направления - географски, технологични и т.н. От там, като следствия се появяват глобализацията, различните технологични революции и т.н. Тъй като ние живеем в условията на система за ускорено развитие, на нас тя ни се вижда като даденост.Тя ни се вижда като нещо напълно естествено и предопределено. Нещо което се разбира от само себе си. Може да видим различията в нейното проявление, но не можем да видим общото. То обаче може да се види ако сравним тази система със системите на миналото или ако се опитаме да прогнозираме системите на бъдещето. От една страна в миналото няма нищо подобно или ако има, то това са само някакви частично проявени елементи на системата за ускорено развитие. От друга, ако се направи опит за прогнозиране на бъдещето, то или там няма да намерим системата или ако я намерим, то това ще е само частично.

Напоследък май значително се увеличиха песимистичните, а понякога и направо катастрофични настроения и послания на руските блогъри. При това става въпрос за представители на почти всички течения: Z-патриоти, сталинисти и СССР-носталгитици, комунисти и левичари, националисти и имперци. Друго което прави впечатление са две теми (до преди няколко месеца почти маргинални) които набират тренд и при които се наблюдава повишаване на интереса на публиката. Едната тема е "угроза, исходящая от мигрантов", а другата е "деколонизация России (империи)" На този фон представителите на т.н. либерална опозиция изглежда се интересуват повече от вътрешните си проблеми и отделят все повече време и усилия да се разправят с конкуренцията от собствения им лагер. Що се отнася до двете нови теми, то една голяма част от т.н. либерали също споделят позицията "угроза, исходящая от мигрантов". Относно темата "деколонизация России (империи)" там, като че ли повечето "либерали" искат тя да бъде табуирана и изглежда също я виждат като 'угроза'.

Да се върнем към основния въпрос на темата. В момента имаме една държава, която е безспорна военна и икономическа сила - САЩ. Имаме друга, която е безспорна икономическа сила - Китай. Имаме Русия която е безспорна ядрена сила. Имаме и други държави или съюзи, които претендират за ролята на световни икономически или технологични сили. Имаме регионални военни сили и т.н. Въпреки, че никой не подлага на съмнение военния и икономически потенциал на САЩ, светът не е еднополярен. Ролята на САЩ като световен хегемон и полицай се оспорва от почти всички. Самите американци са уморени и вече не горят от желание САЩ да изпълнява тази роля. С други думи тенденцията е да се върви към асиметричен, мноцентричен и мултиплекес свят (или свят на мрежова многополярност). Войната в Украйна и изходът от нея, може да прекърши горната тенденция. Ако в резултат на войната, Русия се превърне в технологична и икономическа колония на Китай е възможно да се появи известна симетрия по отношение на потенциала (военен, икономически и технологичен) между САЩ и Китай (като се отчете и ядрения потенциал на колонията и Русия). Към момента САЩ и Китай може и да не искат и да не планират създаването на двуполярен свят. Самата симетрия между потенциала на двете страни обаче е предпоставка и фактор за подобно развитие. Симетрията вероятно ще стимулира и предизвика верига от събития, които в края на краищата да доведат до свят на нова двуполярност.