Atom

Това са "македонски митове". Напротив, около Охрид заради присъствието на Архиепископията елинизацията е много по-ранна. В южна Македония ако през 18-ти век пишат изобщо на народен език го правят с гръцки букви (други не знаят). Много рядко се намира някой хипер образован интелектуалец, който освен гръцки разбира и от славянски. Славянската писменост се запазва само в северна Македония (Скопие, Тетово и т.н.) заради това, че са били част от Печката патриаршия. На територията на България в запада се запазва около Кюстендил; Самоков (+Разлог и Банско) и Рилския манастир, които също до някое време са на територията на патриаршията в Печ. В северна България, Балкана и Средна гора също се запазва поради близостта с Влахия където до късно има славянско богослужение.

Прегледах по-подробно книгата на Йорданов. Предлага се следната хронология на печатите: 927 - неопределено. През този период според автора са в обръщение печатите от серията "Петър и Мария василевси на българите". Групата се състои от 12 печата. Според автора "документираните екземпляри или са некачествени като отпечатване или по-късно са повредени. При нито един екземпляр няма пълен надпис, поради което включването им в тази група е проблематично. При зле съхранени екземпляри е възможно да бъдат сбъркани с тези от третата под група" 40-те години на 10-ти век. Тук позиционират печатите "Петър и Мария автократори и василевси". Серията се състои от 22 екземпляра. Дизайнът на този печат се обвързва с периода на управление на Константин. Т.е. по-тясното датиране е след 945г. 40-те, 50-те на 10-ти век. Иконография: Петър и Мария, надпис: Петър благочестив василевс, общо 88 броя. Има две хипотези за датирането. Едната е, че печатите влизат в употреба след отстраняването на Роман Лакапин, т.е. след декември 944. Другата е, че влизат в употреба след смъртта на Мария около 950г. Останалите печати на които е изобразен само Петър са датирани след 945г. Общо са документирани 31 броя, от които 1 Петър василевс на българите, 5- Петър василевс, 18 Петър деспот и 7 Петър цѣсарь(цар) (на кирилица) + 1 матрица със същия текст на кирилица, но с добавка "българи" Обобщение. Предлага се хронология в която периодът от 927 до 945г. е представен от 12 печата. Всички останали печати, които са общо 141 или 142 броя (ако броим и печата Мария василиса) са датирани през останалото време от управлението на Петър, т.е. от 945 нататък. Това, че титлата е "на българите" се предлага общо за 16 печата (от 153) + матрицата. 12 от първата група, която като цяло е с лошо качество и нечетливи надписи, 3 от втората под група където Р се чете като R (ако се чете така както се вижда би трябвало да е "на ромеите") и 1 от периода на самостоятелното управление на Петър.

Доколкото схванах с помощта на палеографски и иконографски особености може да се датира един сравнително широк времеви диапазон. От там нататък стесняването на диапазона става изцяло опирайки се на "историческите съображения". Например за печата "Мария василиса" се казва, че "иконографски и палеографски характеристики го датират в интервала между Х и ХІІ в, а археологическата среда на местонамирането му свива тази рамка от Х до ХІ в." Целият корпус от печати на Петър хронологично трябва да се напъха в рамките на няколко десетки години. Палеографските и иконографските особености могат да ни помогнат грубо да се определи даден печат дали е възможно да е на този Петър и на тази Мария, а не на някои други от друг времеви отрязък. От там нататък действат изцяло историческите съображения.

Предполагам, че годината 950 (а не например някоя по-ранна) се предлага точно заради "церемониите". Така остава един кратък времеви прозорец от 945 до 950, през който да се отрази промяната в протокола на Багренородния. Колкото до втория брак, това не е задължително. Петър няма да е нито първия, нито последния владетел, който да предпочете да не се обвързва повторно. Титлата която си приписва в тези печати - "благочестив василевс" в добавка с изображението на него и починалата му съпруга също е в унисон с последното.

Основният дебат тук е, кога приключва земния път на царица Мария. Има една група печати (III.3.А.в), където са изобразени заедно Петър и Мария, но надписът съдържа само името и титлата на Петър (Петър благочестив василевс). Това е нетипично (изобразени са двама владетели, а в надписа е един) и изисква някакво обяснение. Има две хипотези: - Печатите отразяват "постепенно отстраняване на Мария от управлението на държавата" след 945 (Йорданов) - Печатите са в употреба след като Мария вече не е между живите (Тодоров). Подобна практика понякога се използва във Византия за да се илюстрира приемственост във властта. Проблемът е, че това е най-многобройната група печати от периода на управлението на Петър. Към 2015, когато е подготвено последното издание на корпуса има 88 печата (от общо 150 с Петър) и продължават да се намират още. Въз основа на тези печати, някои от учените клонят по-скоро към втората хипотеза и, че Мария е починала някъде около 950г.

Печатите - да, но печатите основно са датирани според "историческите съображения". Колко са печатите с "българи"? - броят им е нищожен на фона на всички печати на Петър. Естествено, поддръжниците на класическата хипотеза (Петър е коронован за цар на българите) намират някакво обяснение - Петър имал претенции към римската титла и затова премахнал от печатите си всякакви българи". По този начин "печатите с българи" стават най-ранните, а всичко останало се измества в по-късни периоди. От тази интерпретация излиза, че като изключим първите 2-3 години от управлението на Петър и последните 1-2, през цялото останало време той е бил "претендент". А тези претенции засвидетелствани ли са някъде другаде? - никъде. А затова и питах какъв се явява Симеон на българите, като нямаме и един печат където той да се определя като "василевс на българи".

Маджарските нашествия определено са една от причините които обтягат българо-ромейските отношения. Може би те са факторът, който има най-голямата тежест (като мотив) за действията на ромеите по ликвидирането на българската държава. Не мисля обаче, че имат каквото и да е отношение по въпроса за титлите на българските владетели.

Знам ли. Презастраховане, специфична мода на епохата или нещо друго. Роман Лакапин например обявява трима от синовете си за василевси. По-късно Роман II - двама (Василий II и Константин VIII) В "за церемониите" са отбелязани двама сина със собствени титли - единият канартикин (ὁ κανάρτι κείνος) и другият вулия таркан (ὁ βουλίας ταρκάνος). При промяната на протокола синовете вече са без титли. Може да се предположи, че първата титла се отнася за Борис, а втората за Роман, но тя не подсказва подготовка за духовник. Името на Роман присъства в няколко царски поменици. Вярно, те са много по-късни, но пък са показател, че името му е останало в народната памет като Цар. Другият момент който може би ни дава някаква индиректна информация е начина по който го описва Скилица. Той по принцип е много пестелив при "титулуването" на българите. Това не е само негова специфична черта, а въобще на ромейските автори от това време. Тодор Тодоров в статията си за титлата на Петър открива следния "системен подход": " Цар Петър най-често е представян с титула василевс, когато се споменава заедно със своята съпруга. В останалите случаи византийските автори както от ранната група, така и от късната следват утвърдената традиция и наричат българския владетел най-често „архонт“ или, както вече бе отбелязано, само Петър Българина." Да се върнем обаче на Скилица. В работата си пише общо два пъти за Петър като за цар. Единият път наистина във връзка с жена му. Вторият път обаче е като пише за Роман. Първият път когато пише за Роман (за бягството му) той е просто един от синовете на Петър (Петър е без титла). Вторият път обаче той е "Роман син на царя на българите Петър и брат на Борис". Това е много, ама много необичайно. По принцип гръцките автори много рядко споменават титлата на Петър. Скилица го прави общо два пъти и единият е свързан с Роман. Това може би е индиректно доказателство, че Роман наистина е бил почитан като цар, иначе не знам защо изобщо ще се споменава царската титла на Петър. Скилица не може да си позволи да го напише изрично и затова го прави по този сложен и заобиколен начин. Горе-долу е същото и положението със Самуил. Скилица не му "дава" никаква титла, но все пак пише, че е станал "монарх на България" (а не архон, ексусиаст, протос, хегемон или нещо друго). Монарх не е случайна дума, а е синоним на самодържец/автократор, а тази титла е засвидетелствана в битолския надпис.

Съвладетел на какво? В хипотезата с две различни титли: цар на римляните и самодържец на българите, Роман е номинален римски василевс/цар и като такъв може да си избере симвасилевс/цар пак на римляните. Що се отнася до Самуил, той е реалния български владетел. Монарх с титла самодържец на българите. Скилица не ти казва, че Гаврил е коронован на 15 октомври, а че на тази и тази дата Гаврил, наричан още и Роман поел властта над българите. Т.е. наследява баща си в качеството му на български самодържец.

Сега прегледах отново Скилица-Кедрин. Последователността на събитията описани в източника е следната: Българите вдигат въстание и определят четиримата комитопули да ги управляват, обяснява се, че едни от роднините на Петър били измрели, а Борис и Роман бягат при въстаниците (но Борис е убит), описание на смъртта на братята на Самуил. Едва след всички тези събития Самуил става монарх на България (μονάρχος Βουλγαρίας) в ГИБИ преведено като "самовластен господар на България" Ако през по-голямата част от своето управление Петър е носил две различни титли - цар/василевс (на ромеи) и самодържец/автократор (на българи), събитията могат да се интерпретират по следния начин: - някъде около 945 Петър провъзгласява Борис и Роман за младши василевси. - след смъртта на Петър, Борис става самодържец на българите и василевс/цар, а Роман си остава само василевс/цар. - при бягството самодържецът е убит. - Роман е приет като цар, но не е коронован за самодържец (все пак е скопец) - след смъртта на братята си, Самуил се обявява за самодържец на българите (в гръцкия текст монарх на България) - след смъртта на Роман, Самуил придобива и другата титла - цар/василевс. Възможно е преди Самуил, синът му Гаврил Радомир да е обявен като втори василевс на Роман, чрез формално осиновяване. Това би обяснило името Роман употребявано за Гаврил-Радомир. По този начин фамилията на Симеон става част от царската фамилия. Тази интерпретация не противоречи на източниците, а напротив по този начин нещата изглеждат с една идея по подредени и вътрешно-логични.

Теоретично е възможно. И аз обаче, също като Янков се съмнявам, че тайната може да се опази. След като новината е стигнала до нас и то чрез няколко независими източника, тя трудно би могла да се запази в тайна от съвременниците. Хипотезата за короноването на синовете като (младши) царе/василевси е продиктувана и от промяната на отношението към синовете на българския владетел, на което обърна внимание Sir. В първоначалния протокол те са отбелязани с титли: "Как са канартикинът и вулия тарканът, синовете на от Бога владетеля на България и другите му деца?" След промяната обаче нямат никакви титли: "Как са синовете и дъщерите на духовния син на императора" Синовете на българския владетел преди са имали някакви титли, а след това нямат никакви. Това може да стане в два случая: 1. Българският владетел е отнел титлите на синовете си 2. Дал им е нови титли Единствената титла, която ромеите никога не биха споменали за синовете на българския владетел е титлата василевс. Следователно вероятността наистина да са короновани/обявени още на младини като (младши) царе/василевси въобще не е нулева. От там нататък въпроса цар ли е Роман или не е цар вече не е толкова остър. Що се отнася до въпроса дали Роман е бил обявен/коронован за самодържец, това е отделна тема. В хипотезата, че двете титли са различни - самодържец на българите и василевс на ромеите не е толкова лесно да се отговори еднозначно.

Сакън недей. А колко преселения има изобщо през средновековието? - на сърби в България (поне 3), на българи от Македония в Тракия, на население от Анадола на Балканите и обратно, на всякакви (не само българи) от източната част на балканите в западната или на север от Дунав (по време на османските нашествия) и т.н и т.н. А за преселенията през османския период изобщо няма да отваряме въпрос. Те са друга тема за разговор

По въпроса за мотивите може само да се спекулира. Без значение от мотивите, остава въпроса бил ли е Роман коронован за Цар или не. Скопец не може да бъде коронован. В този случай ако е бил Цар остава да е коронован/провъзгласен като такъв на младини по ромейски образец. При всички положения ако това се е случило е коронован и брат му. От там нататък кой го е поръчал на Вринга е отделен въпрос. Но, при всички положения ако Роман е бил коронован за василевс той по дефиниция е потенциална заплаха за управляващите в Константинопол.

Навремето спорехме тук с Глишев, бил ли е Роман български цар. Според него това е невъзможно, тъй като църквата не допуска скопец да бъде коронован за Цар. Сега се замислям над следната хипотеза. В Константинопол младите василевси се обявяват и короноват като такива от старшия Император на невръстна възраст. Възможно е по ромейска мода, Петър да е короновал двамата си сина за василевси. Борис се явява наследник и на българската титла, докато Роман не е такъв и може да бъде само източник на проблеми. Това би обяснило и объркването с това дали Роман е цар или не. Ако той е бил коронован като малък, то църквата може да не го коронова още веднъж. При тази ситуация Роман си е цар и може да осинови Гаврил Радомир (в източниците известен и като Роман). По този начин Гаврил, а покрай него и баща му Самуил също се легитимират като василевси (на ромеите). Йоан Владислав е извън тази схема, ето защо е само самодържец, но не и Цар. С други думи хипотезата е, че Йосиф Вринга не скопява син на чужд владетел, а младши василевс, потенциален претендент за трона в Константинопол. Най-вероятно коронацията и на двамата братя официално не е била призната от Константинопол (иначе Вринга нямаше да смее да направи това деяние), но въпреки всичко се е приемала за съвсем реална заплаха.

И това не е така. Летописците например използват за унгарците какви ли не екзоними - турки, хуни, скити, савромати, унгри, пеонци, панонци, даки и не знам още какво. Антропологично и генетично съвременните унгарци не се различават от околните народи. Какъв извод може да се направи ако се събере информацията от така изредените екзоними и антропологията? - никакъв. Що се отнася до археологията, тя ясно показва, че българите са новодошли. Погребенията им са езически, а след приемането на християнството езическите погребения изчезват от територията на РИ. През този период обикновено езическите погребения се приписват на неместно население, т.е. на някой от нашествениците - готи, хуни, гепиди, авари и т.н.

Твърденията на който и да е летописец, включително и в т.н. московски преписи трябва да се разглежда критично. Списъкът който публикува с цитиране на автори и споменаване на скити, траки, маки и т.н. в никакъв случай не е плод на критичен анализ. Всеки автор трябва да се разглежда отделно. Анализът на текста да се съобразява и сравнява с останалите работи на същия автор (да се установи стилът му), с източниците които е използвал и с тенденциите и особеностите на епохата през която работи. В противен случай може да се получи голяма боза.

Хронологията би трябвало да се определя от хронологията на самата дума (лингвистично). Това, че думата не е засвидетелствана писмено преди определена година не означава, че не е употребявана. Вземи например унгарската дума császár - император. Тя е заета от славянската цѣсарь и това е една от ранните славянски заемки в унгарския език. Унгарската дума се появява в писмените текстове сравнително късно, но това е по простата причина, че самите писмени текстове на унгарски език се появяват късно. Преди това има рядко използване на унгарски думи в латински или немски текстове и това е по-скоро изключение. Например заради някой автор чийто латински не е толкова добър, заради грешки, заради целенасочено желание да се сподели, че на унгарски думата е такава и такава и т.н.

Да, няма как да го разберем докато използваме думата "ромеи". Казваме, че е "на ромеи", но мислим всъщност, че е "на гърци" повлияни от реалиите във ВБЦ. Да вземем например следните старобългарската думи риминъ (римлянин) - с нея се превежда гръцката Ρωμαῖος (ромей) римлꙗне (римляни)=Ρωμαῖοι(ромеи) латиньскꙑ (латински), може да се използва и римски (език) - превеждат думата Ρωμαϊστί Или тази: грькъ - пак Ρωμαῖος (ромей) Симеон може и да е мислил на гръцки и да няма нужда да осмисля думата ромеи. При всички положения обаче е трябвало да обясни на сподвижниците и подчинените си за какво става дума. За римляни или гърци. В старобългарският език няма дума ромеи. Ако са гърци хубаво - василевс на гърците в България. Ако обаче е на "римляните"?

Ако Петър е коронован за василевс на българите - никак. Ако е коронован за василевс (на ромеите) хронологията се вписва напълно с останалото което знаем (чувствата на Константин). В Константинопол по времето на Роман I, най-вероятно Петър е бил представян с две титли - като василевс, внук на дядо си и от Бога архон на България. Константин не може да се примири с това и при самостоятелното си царуване се опитва да "анулира" първата титла. Естествено това не зависи само от него и по-късно без или със споразумение с Петър двете титли се трансформират в една - цар на българите / на България. Що се отнася до самата книга, най-вероятно Константин е умишлено е "забравил" да изпише титлата василевс от протокола при Роман. Същата хронология може да се стикова и с печатите на Петър. Най-ранните печати може да са Петър и Мария автократори (на българите) и василевси на ромеите и да отразяват двете различни титли. След 945 за кратко време са в оборот Петър и Мария василевси на българите. В последствие Петър отново може да се е опитал да защити римската си титла и едва към края на живота си се е примирил и окончателно да е приел да бъде само Василевс/Цар на българите.

Абсолютно. Духовните "роднински" отношения са продиктувани от християнската доктрина за светата троица. Отношенията между християните са като братя / сестри, а към по-старшите отци /майки. Няма дядовци/баби, тъй като и в светата троица няма дядо, а има Отец, Син и Светия Дух. Например папата е духовен отец на императора, но това не означава, че е духовен дядо на българския владетел (който е духовен син на императора). Отношенията между папата и българския владетел също са отношения между отец и син. Ако титлата е била "на българите" отношението би трябвало да е или като отношение между двама духовни братя или като отношение между духовен син и духовен отец. Ако титлата е възприемана като василевс "на римляните" е неуместно да се говори за "духовно" родство между дядо и внук, а за реално. Реалните роднински връзки не се крият, а се афишират. Когато пише за Константин, Лакапин употребява израза "нашия зет и василевс" и подчертава, че Константин го е избрал за баща (не духовен) и направил царството общо. Когато българските пратеници питат за останалите императори те използват израза "Как са императорите, синове на великия и височайши император и останалите му чеда? Във всички тези роднински отношения, когато става въпрос за отношения между старшия император и останалите императори - зет, баща или синове, родството е реално, а не "духовно". Ако Петър е възприеман като част от вътрешния кръг (император на римляните), то е съвсем нормално да е император, внук на "великия и височайши император" Що се отнася до промяната, освен, че не споменават своя владетел има и друга разлика. Сега българите питат: "Как е императорът, син на великия и височайшия император и останалите му чеда?" Т.е. преди е имало няколко императора, синове на старшия император, а сега има само един. С други думи най-вероятната хипотеза е, че в първия случай става въпрос за управлението на Роман I, а във втория за Константин. Що се отнася до българите и в двата случая става въпрос за Петър.

Това е съвременното разбиране. Бе трябвало обаче да се опитаме да видим нещата от гледната точка на средновековния човек. През средновековието българите не използват понятие България. Вместо България, от време на време се използва понятието българска земя. Владетелите се самоопределят като владетели "на хората" Българите не използват понятието "ромеи". Тази дума се възприема и осмисля по два различни начина в зависимост от контекста - като гърци или като римляни. Средно положение няма. Т.е. такова нещо като ромеи за българите не съществува. Следователно има огромно значение като какво точно се е разбирала тази дума. Василевс/Цар "и на гърци" би означавало аспирации към ИРИ под формата на територии, нови данъкоплатци (гърци) и други материални придобивки. Василевс/Цар на римляните би означавало аспирации към цялата власт във Византия и/или получаване на статут на върховния политически лидер в Европа и изкачване до самия връх в политико-идейната система на "семейството на владетелите". Тази титла не търпи други добавки (българи, франки, италийци, гърци и т.н.). И източните и западните императори са такива само на римляните. Василевсите например не се титулуват като василевси и на арменци, лази, българи и т.н. Западните също. Те заявяват тесните си претенции с други титли. Например като се титулува едновременно като император на римляните, крал на франките и херцог на не знам какво си. По времето на ВБЦ единната идейно политическа система вече не съществува. След схизмата тя е разделена на две - западна, където най-високият авторитет вече е папата и източна. Императори/василевси също дал бог. Освен западен и източен има Трапезундски, латински, български после сръбски и т.н. През 10-ти век не е така и ситуацията е различна. Императорите може и да са два (източен и западен), но всеки един от тях възприема себе си като единствения, а другия като самозванец. Т.е. все още съществува идейната концепция за единната християнска римска империя.

Възможно е да има объркване в хронологията. Възможно е и текстовете да са променени - от преписвач или нарочно редактирани. За мен основният момент е дядото. Такъв духовен роднина няма. Този запис е изключение и няма обяснение. Според мен "дядото" отразява не духовна, а действителната роднинска връзка между Роман I и Петър. Все пак той е дядо на Мария, а покрай нея се възприема като такъв и на Петър. В този случай въпросите би трябвало да са нещо подобно на следното: на българите: Как е Василевса коронован от Бога, дядо на Василевса от Бога поставеният Архонт на България?..... на гърците: Как е Василевса внук на нашия свещен Василевс, от Бога поставеният Архонт на България? Да не забравяме, че по това време има много василевси, много нещо - дядо василевс, синове василевси, внук василевс + Константин. С други думи дядо отразява реалната роднинска връзка между двама василевси, а не духовната връзка между двама владетели на две различни страни. В противен случай Дядото няма обяснение. Що се отнася до това, че Петър си е променил титлата, според мен единствената промяна е, че той вече не е внук на императора в Константинопол (промяната е станала там) и новият император се е опитал да "забрави", че Петър има титлата василевс. В този случай е нормално българите да реагират е да не споменават своя владетел. По някое време (може би след споразумение) двете титли се обединяват и Петър (поне за ромеите) става Цар на България. Ако съдим по печатите обаче, Петър не се е отказал съвсем от универсалността на титлата си.

Аз го писах вече, повторих и потретих, но ще го напиша още веднъж. Не е проблема в титлата, тя е василевс/император/кайзер/цѣсарь(цар). Това са различни думи, но са различни защото са от различни езици - гръцки/латински/германски/славянски. Иначе това е една и съща титла и до Симеон е притежание само и единствено на римския император. Ясно е, че Симеон е възприел титлата. Въпросът е василевс/цѣсарь(цар) "на кого?". На гърци?, на римляни?, на българи?, на нещо друго? Това горе което си го цитирал е абсолютна заблуда. Нямаме никакви преки данни, че Симеон се е провъзгласил за "василевс на българи и гърци". Преките данни са, че се е провъзгласил за василевс на ромеите и доказателствата за това са неговите лични печати. Индиректни данни имаме от писмото на Лакапин, че се е провъзгласил за "василевс на българи и ромеи". Това обаче са думите на Лакапин (не на Симеон). Като се има пред вид обстановката (война) и надлъгванията и манипулациите които се правят в писмата изобщо не е сигурно, че думите на Лакапин са 100% истина.

Рекс се превежда с крал сега. По времето на Борис думата "крал" все още не е утвърдена. Крал, западните славяни наричали германските кунинги, наследници на Карл велики. Приема сe, че първият славянски владетел, който е приел тази титла за себе си е Светопулк Моравски, след като е коронован като рекс. Унгарците се само-възприемат като наследници на правата му и по-късно унгарските владетели избират същата титла - Király. В латинските източници, титлата която се използва за българските владетели е неизменно рекс, още от езическия период. С рекс се обръщат към българските владетели и в официалните писма. Това е например титлата която се ползва от папа Николай I, от папа Йоан VIII, от Анастасий Библиотекар и т.н. Когато се четат ГИБИ или ЛИБИ е добре да се хвърля един поглед и в оригиналния текст. Българският превод не е съобразен с оригинала, а с днешните ни разбирания. Така например в писмата на Йоан VIII една камара хора с различни титли са представени като "князе", тъй като от днешна гледна точка за нас те са равнопоставени. Папа Йоан VIII обаче ги е разграничавал. Той се обръща с "glorioso comiti" до Светопулк и с "glorioso regi" до Михаил (Борис). И двете обръщения са преведени в ЛИБИ като "славен княз"

Уеднаквяване и стандартизация през този период няма. За да се изследва кое на кое съответства би трябвало да се види конкретния период и конкретното място. Освен вторачване в титлата задължително трябва да се обръща внимание и "на какво" точно са владетели тези хора. Всичко останало е преливане от пусто в празно. Борис използва титлата княз (в комуникация на славянски), архон от бога - на гръцки и рекс - на латински. Очевидно е, че за него тези титли са равнозначни. За други владетели и други периоди това може да не е така.