Atom

Цялата обърквация с тези титли идва от писмото на Лакапин, където той обвинява Симеон, че си е присвоил титлата василевс на българи и ромеи. Това обаче са само думи на Лакапин. Какви са били точно претенциите на Симеон ние не знаем, защото неговото писмо липсва. Лакапин спокойно може да е преиначил думите му. И така, как интерпретират тази думи историците: 1 за Иречек нещата са прости. Във ВБЦ съществува титла "цар на българи и гърци", значи традицията идва от Симеон и той е първия, който е приел тази титла. Въпросът е приключен. 2. Хубаво, но по времето на Симеон да си "цар на гърците" е безсмислено и за Златарски тази формула не е приемлива в частта си "гърци". Според него Симеон се е обявил за "цар и самодържец на всички българи и ромеи", като българският владетел се е обявил за цар "и на ромеите" с една единствена цел - да печели време. Преди това обещал да сключи мир, но в момента нещо това не му било изгодно и затова поставил на ромеите неизпълними условия. Така от една страна спазвал обещанието си (иска мир), но от друга мир няма, защото условията му са неизпълними. 3. Добре, но формулата "цар на българи и ромеи" също е безсмислена. В старобългарския език няма дума ромеи, а тази дума се превежда. Преводът е като "гърци" или "римляни" в зависимост от контекста. Златарски не е превел думата, тъй като за него добавката "и на ромеите" не е нещо сериозно, а само временен, тактически ход от страна на Симеон и няма смисъл да се превежда. Каквото било - било, минало и заминало. Обаче се натрупват археологически доказателства (печати), че Симеон е държал на титлата "на ромеите". За да излязат от проблема и да не се налага да се превежда думата "ромеи", следващите историци въвеждат отново гръцката формула. Т.е. казва ни се, че Симеон е искал титлата "василевс на българи и ромеи". Точно тази формула се използва например в Историята на Божилов и Гюзелев. Защо тази титла не се превежда цялата на български? Защото не могат. И в двата си превода "цар на българи и гърци" и "цар на българи и римляни" формулите са безсмислени. Първата формула има смисъл в 13-ти век, но е абсолютно безсмислена за 10-ти. Втората е още по-безсмислена, тъй като ако някой се обявява за "римски император" това е мотивирано единствено от политико-философската концепция за една империя и един император властващ над виртуалната единна, римска, християнска империя. Всяка добавка към "на римляните" обезсмисля титлата. Та това е проблема. Историците знаят, че въпросът стои отворен докато не се приеме един от двата варианта: "на римляните" или "на гърците". Повечето обаче отказват да влизат в дебат, защото са изписани много статии, книги, печелени са научни титли, изкарвани са пари и т.н. и който и от двата превода да предложат, засегната страна ще ги изяде с парцалите.

Гербов, духовните синове, братя и отци, всички до един са независими владетели. Духовната връзка олицетворява виртуалното световното семейство от независими владетели. Реално зависимите не са членове на семейството. Към тях няма никакво "семейно-роднинско" обръщение. Реално подчинените владетели се третират като служители (може и да са високопоставени, но все пак служители) на членовете на "семейството", а не като част от самото семейство - не са "роднини". Ти намеси тук данъци, васали и други подобни неща, които нямат нищо общо с политико-философската концепция за семейството на владетелите. Ето например отношението към князете от западните балкани: To the Prince (archon) of Croatia (Chrovatia); to the Prince of the Serbs (Servloi); to the Prince of the Zachlumi [people of Zahumlje]; to the Prince of Kanali; to the Prince of the Travuni [people of Travunija]; to the Prince of Duklja; to the Prince of Moravia. The protocol for them. "Command (keleusis) from the Christ-loving Despots to [Name] Prince of [Place]. Разликите се значителни 1. Не се изпраща писмо (грамата), а заповед (keleusis) 1. Императорите не си поставят труда да изреждат всичките си титли, а се определят просто като "христолюбиви деспоти" 3. Няма каквито и да "роднински" формалности

Сега се замислих, а каква е точната титла на Симеон? Какъв се явява за българите, след като се обявява за василевс на ромеите. Йорданов смята, че титлата му е василевс на ромеите и е "традиционна грешка на българските медиевисти, че Симеон се е провъзгласил за цар на българи и ромеи" (Йорданов, Корпус..., стр.86 бел.22). На предната страница (85) пише, че "подобен титул (на българи и ромеи) би противоречал на доктрината и амбициите на Симеон да оглави семейството на владетелите". Освен това подчертава, че такива печати (на българи и ромеи) няма и навярно не са съществували. (пак там стр.85)

И още малко за да се опише фона на който става коронацията. Писах вече, че и двете страни (източните и западните императори) не си признават един на друг правото да носят титла "император/василевс на римляните. Всека една от страните възприема себе си за легитимния "император на римляните", а другата страна за самозванец. Тук е писмото на император Лудвиг II до император Василий I където е разгледан точно този въпрос. Предполага се, че текста на писмото на Лудвиг е написан от Анастасий Библиотекар. С други думи, положението е такова, че ако Петър е коронясан за василевс, без уточнение, но по подразбиране на римляните, това по никакъв начин няма как да се отрази в "за церемониите". При този случай в качеството му на български владетел е нормално да стои друга титла. Западните императори по всякакъв начин избягват имперската им титла да се свързва с която и да е територия, няма защо да очакваме друго поведение на Петър. Между другото в писмото има кратък откъс който засяга българите. Ето текста на латински: "Chaganum vero nos praelatum Avarum, non Gazanorum aut Nortmannorum nuncupari repperimus, neque principem Vulgarum, set regem vel dominum Vulgarum". Този откъс го превеждат различно, но от него някои правят изводи, че византийците са се обръщали към българите, норманите (русите) и хазарите с титлата Хаган. Това обаче според Лудвиг не е правилно и само аварите са имали право да носят тази титла. Освен това се заявява, че принцът на българите е по-правилно да се нарича рекс или господар. В случая явно гръцката титла архон е преведена с латинската principem, но в гръцката концепция двете титли не са еквивалентни. Според мен тук става въпрос и за църковния спор. Т.е. покана към Василий да върне България в църковното лоно на Рим. (в ромейската политическа концепция владетелите от римски диоцез са рикс)

Нещата трябва да се разглеждат за конкретния период когато се развива действието. От 726г. до 843г. Рим и Константинопол са в обтегнати отношения заради иконоборството. През този период иконопочитанието е възстановено между 787 и 813, но пък по същото време става коронацията на Карл Велики. С други думи идеята за политическо и религиозно единство на империята е разклатена значително. Ето защо още при Теодора се предприема програма за сближава с Рим и възстановяване на идейно-виртуалното единство на империята, като тази програма се поддържа през цялото време на съществуване на македонската династия. След това се вижда, че единство няма и следва схизмата. Както и да е. Към онзи момент явно такова е разбирането и това е отразено в "за церемониите". Ето английския превод за обръщението към папата и патриарсите: "In the name of the Father and of the Son and of the Holy Spirit, our one and sole God. [Name] and [Name], Emperors of the Romans, faithful to God, to [Name] most holy Pope of Rome and our spiritual father (pneumatikon patera)." In similar terms to the Pope of Alexandria, except one does not write spiritual father. Similarly to the Patriarch of Antioch and the Patriarch of Jerusalem one does not write spiritual father Ясно се вижда, че единствено папата на Рим е духовен отец за императора. Останалите патриарси не са духовни отци. И едно уточнение. Всички тези бащи, братя, синове и приятели са независими. Това е само една политико-философска концепция за идейна виртуална империя. Към зависимите владетели няма подобни обръщения и те не са "част от семейството", а служители или персонал.

Не, тук не става въпрос за промяна в титлата на Петър, а за промяна в ромейския протокол. В ромейския протокол спрямо чуждите владетели няма императори, василевси, автократори, августи и деспоти. Западният император се отразява с кралската си титла (рига/рикс) на съответното кралство, хагана на Хазария с оригиналната си титла - хаган и т.н. Това, че имат по-различен статут си проличава от допълнителните епитети. В случая титлата "от бога архон на христианнейшия народ на българите" се вписва напълно с отношението към владетели с подобен ранг, например отношението към западните императори. Единствената разлика е, че единият е архон, а другия рикс. Това обаче също има своето обяснение. Във византийския протокол Рикс е "запазена марка" за владетел който е "папски човек" - приел е върховенството на Рим. В случая, от ромейска гледна точка българските владетели няма как да са Рига/Рикс. По отношение духовен брат/син. Приема се, че по това време син отразява по-близка родствена връзка (човек от собственото ти семейство), брат по далечна, а приятел още по отдалечен. Братя в случая са папските хора. Самият Император е духовен син на Папата. Смята се, че по този начин се търси ново сближаване с Рим, след периода на иконоборство който обтяга отношенията до крайност. По този начин в Константинопол се опитват да намерят формула за нова, осъвременена представа за единството на римската империя.

Това добре, но от къде идва това твое убеждение? Като не става "василевс на ромеите" мислиш ли, че Петър би отказал "василевс", която при всички случаи е по-стойностна от "василевс на нещо си? Защо изключваш възможността българите все пак да успеят да договорят "чиста титла" (без добавки). В края на краищата това е по-логичното решение за развързването на този казус.

Основното противоречие аз го писах вече кое е. От къде изобщо идва убеждението, че Петър е коронован за цар на българите? От никъде не идва, приема се аксиоматично. Ако се прегледа всичко което имаме за момента на коронацията, такъв извод няма как да се направи. Такъв извод може да направим ако надникнем в бъдещето (спрямо 927г.) и след това се върнем назад. Проблемът е, че за събитията от 927 трябва да съдим не само от следващите периоди, но и от тези преди това. Пак да повторя - Симеон не иска тази титла, а иска василевс на ромеите. Престижът на титлите върви 1. василевс на ромеите, 2.василевс, 3.василевс на нещо. Реално погледнато титла "василевс на нещо си" до този момент (927г.) няма. Ако се използва такава, то е по-скоро да се "прецака" титлата на опонента. Така за ромеите западните императори са "императори на Франкия", а за западните източните са "императори на Константинопол". Теоретично Петър може да получи титлата василевс (същата която е призната от ромеите на Карл Велики) и "василевс на нещо си", която към този момент е по-скоро едно нищо (прецакване). Защо трябва да приемем, че е прецакан от самото начало, като за това нямаме никакви данни. Докато обратното допускане, че все пак е коронован за василевс, но прецакан от Константин е напълно правдоподобно. Ако е коронован за василевс (на ромеите) всичко в "за церемониите" е без никакъв проблем, печатите не са проблем, нищо не е проблем. Обратната теза е пълна с проблеми. Защо като е на българите, 90% от печатите му са без българи?, какъв е проблема в "за церемониите"? и т.н. и т.н.

Не знам. Тази титла се използва в комуникация на гръцки език. На други езици се използват други. Т.е. трябва да се провери има ли документи или други свидетелства (печати, надписи) съставени на гръцки език от самите руски или печенежки вождове (собствената им канцелария). Доколкото знам за руси и печенеги няма. За унгарците не съм сигурен. В гръцките извори унгарската титла първоначално е архон, а по някое време "мега архон", след това кралис и накрая рекс/рига. В случая титлите мега архон и кралис (собствено-унгарска Király) може би отразяват някакви мераци или надежди на ромеите, унгарците да приемат или да останат в лоното на Патриаршията в Константинопол. По това време действа и някаква "митрополия та Туркиа (Унгария)". След като става ясно, че това няма да стане, унгарската титла в гръцките източници става окончателно рига/рикс. Писмата достигат до нас от преписи. Оригиналното писмо се изпраща, а в архива остава препис. Обръщенията в оригиналните писма са много дълги и никой не ги преписва дословно, а и за архива не е нужно. В много от писмата може да срещнеш "до същия". Такова обръщение в никакъв случай не може да стои в официално писмо, независимо до кого е адресирано. Иначе титлата „от Бога архонт“ е фиксирана в едно от писмата на Фотий до Борис - http://macedonia.kroraina.com/gibi/4/gal/4_104.html

Ето списък на титлите, които могат да се дават на чужденци според "за церемониите": Exousiaokrator, exousiarches, exousiastes, archon of archons, archegos, archegetes, archon, exarchon, pro(h)egemon, hegemonarches, hegemon, kathegemon, dynastes, pro(h)egetor, hegetor, protos, ephoros, hyperechon, diataktor, pan(h)ypertatos, hypertatos, koiranos, megalodoxos. Rex, prinkips, doux, synkletikos, ethnarches, toparches, satrapes, phylarchos, patrarchos, strategos, stratarches, stratiarchos, stratelates, taxiarchos, taxiarches, megaloprepestatos, megaloprepes, pepothemenos, endoxotatos, endoxos, periphanestatos, periphanes, peribleptos, peribleptotatos, eugenestatos, eugenes, ariprepestatos, ariprepes, aglaotatos, aglaos, eritimotatos, eritimos, gerousiotatos, gerousios, phaidimotatos, phaidimos, kyriotatos, kyrios, entimotatos, entimos, pro(h)egoumenos, hegoumenos, olbiotatos, olbios, boulephoros, arogos, epikouros, epirrophos, amantor. Византийските титли които се признават на чужди владетели, са продиктувани от техни си (ромейски) съображения. В "за церемониите" ромейските императори използват за себе си титлите василевс, август, автократор или деспот. Тези титли са "запазена марка" за императорите и не присъстват в списъка който е позволен за чужди владетели. За българите се използва архон. Така тръгва още от езическия период, така и продължава след приемането на християнството. Освен за българите, в "за церемониите" същата титла се ползва и за лидерите на маджари, руси, печенеги и още една камара други владетели. Титлата Rex (или рикс) се използва за християнски владетели в западна Европа, които попадат в диоцеза на Папата. Има владетели които нямат "призната" ромейска титла. Такива са хагана на Хазария и разните емири на мюсюлманите. За владетелите на Индия и "благословена Арабия" се използва кириос и т.н.

Не само тези три печата, но и цялата група III.3.А.б може да се интерпретира като претенция. "Петър и Мария, в Христа автократори василевси" без каквото и да допълнение, също няма да се приеме добре в Цариград. Относно "претенциите" разлики кой знае колко няма. При хипотезата, че Петър е коронован за василевс без уточнение, но по подразбиране "на ромеите", заплахата от претенции също е "по подразбиране" и е постоянна. При другата хипотеза, че Петър е коронован за василевс на българите, Петър и Мария трябва сравнително скоро след това да са изявили други мераци, защото печатите с "българи" са много малко и са били в оборот за сравнително кратко време. Печатите не са проблем, те могат да се интерпретиран и при едната и при другата хипотеза. Проблемът е в "за церемониите". С този документ, хипотезата, че Петър е коронован за василевс на българите не се стикова по никакъв начин и няма никакво правдоподобно обяснение. Дали ще наречем формулата "ἐκ θεοῦ ἄρχοντα τοῦ χριστιανικωτάτου ἔθνους τῶν Βουλγάρων" титла или набор от думи, това по никакъв начин не променя факта, че тази формула е предназначена специално за Петър и за никой друг. Досега не съм видял правдоподобно обяснение. Най "правдоподобното" е, че заради някаква причина Роман е отнел царската титла на Петър и Мария, а Константин ги бил възстановил. Аз обаче се чудя друго. Като знаем, че Симеон е искал титлата "василевс на ромеите" и нищо друго и като имаме инфото от Багренородния, как изобщо стигаме до извода, че Петър е коронясан за цар на българите? По престиж титлите вървят низходящо в следната последователност: 1. василевс на ромеите, 2.василевс, 3. василевс на нещо си. Съвсем в реда на нещата е да се приеме, че компромисът е по средата - василевс без уточнение, но по подразбиране на ромеите, още повече, че тук нямаме никакви противоречия нито с печати, нито с който и да е източник.

Виж, всяка дума или израз които са станали запазена марка за "титли", преди това са били просто думи с някаква по-общо значение, лични имена и т.н. Дали една дума е титла или не ще се разбере ако се провери за конкретния период от време и конкретното място. Това, че днес изразът "велик княз" се използва и разбира като титла не означава нищо и няма как да прехвърлиш този израз като титла на Симеон без да се направят необходимите проверки. Лично мен силно ме съмнява. В случая "велик" най-вероятно се използва просто като епитет, подобно на благочестив, човеколюбен, светъл и т.н. и т.н. За да го наречеш титла, изразът "велик княз" би трябвало да се използва устойчиво точно в тази формулировка. Такива данни обаче нямаме.

Дали ще третираш архон просто като дума или като титла в случая няма никакво значение. Важното за конкретната тема е, че ромейският протокол използва едно и също обръщение към Симеон, Борис и Петър - архонт на България/българите с малки разлики и нюанси. След 945г. обръщението става "до василевса на България".

Ето за какво става въпрос. Групата печати III.3.А.б според Йорданов съдържат текста ПЕТРОС МАРI NW Atb R' и трябва да се четат "Петър и Мария, в Христа автократори василевси на българите". Всъщност титлите се развързват от последните четири букви: At-автократор; b-василевс; R-българи. Стандартните печати от тази група завършват само на Atb. Има три печата където има още една буква. И в трите обаче тя се чете като Р, а не като R. Ако последната буква е Р (и в трите печата тя е такава) четенето трябва да е "Петър и Мария, в Христа автократори василевси на ромеите" Такава титла не може да има, тъй като Петър и Мария няма как да са автократори на ромеите. Ето защо се предпочита последната буква да се чете като R-българи въпреки, че в трите печата се разчита P, а не R. Ако разчитането на Atb е правилно и Петър и Мария имат по две различни титли (българска и римска), а не една, то може да имаме следната интерпретация: "Петър и Мария, в Христа автократори (на българите) василевси на ромеите" Съпоставяйки едновременно текстовете на печатите и сведението от "за церемониите", може да се изкаже хипотеза, че титлите които е ползвал Петър в България са били следните: 1. От бога автократор/самодържец на българите 2. В Христа василевс/цар на ромеите/римляните Печатите "Петър и Мария, в Христа автократори василевси" и "Петър и Мария, в Христа автократори василевси на ромеите" могат да отразяват и двете титли. Във византийските церемонии първата титла (българската) е била превеждана не като автократор, а като архон, тъй като за ромеите двете титли едновременно "василевс и автократор" идват доооста на нагорно и трудно могат да се преглътнат. Като индиректна поддръжка за горната хипотеза идва факта, че в битолския надпис Йоан Владислав носи титлата самодържец, но не и цар. С други думи това възприятие за две различни титли може да е оцеляло до края на ПБД.

Ако действително е призната титлата василевс аз не виждам как ще стане номера без друга титла. Вътре в България проблемът е нулев - василевс/цар и толкова. А в отношение с другите владетели? Каква титла ще се използва там в качеството на български владетел, а не на римски василевс. Василевс/Цар на българите? - абсурд е Петър сам да използва подобна формулировка - ромеите точно това чакат. Далеч съм от мисълта, че в България титлата Архон се е използвала със 100% сигурност. Не знаем и нямаме данни. В отношенията с Романя обаче със сигурност се е използвала. Титлата "ἐκ θεοῦ ἄρχοντα τοῦ χριστιανικωτάτου ἔθνους τῶν Βουλγάρων" е изключително помпозна. В "За церемониите" няма друг чужд владетел който да е "поставен от бога". Това в никакъв случай не е обикновено стандартно отношение към владетел. Нито пък е засвидетелствана някъде другаде. Може с основание да се приеме, че това е гръцкоезичната "локална" титла на Петър Субективният елемент "Багренородни" няма как да се подмине. В "римската" хипотеза той е човекът който оспорва римската титла на Петър и налага замяната и с "василевс на българите/България" почти веднага след началото на самостоятелното си управление. По някое време Петър явно се е примирил (печатите василевс на българите). По-късно отново се опитва да възвърне позицията си на "римски василевс". Колко е било успешно не е много ясно. В такъв случай нямаме печати "автократори на българите", а "Петър и Мария автократори и василевси" и три печата които са спорни "Петър и Мария автократори и василевси на българите" или "Петър и Мария автократори и василевси на ромеите". При това ако няма "исторически съображения" спор няма - четенето трябва да е "на ромеите".

Е, хайде сега. Има учени които четат и така. Виж например това: http://old.shu.bg/tadmin/upload/storage/479.pdf Дори и да са автократори обаче. Как "Петър и Мария ΑТb" се развързва на "Петър и Мария автократори на българите", а с допълнителното R АТb R се развързва "автократори и василевси на българите" С други думи едно и също съчетание ΑTb единият път ще го развържем на "автократори на българите", но другия път на "автократори и василевси" Що за четене е това?

Въобще не е пресилено. Симеон познава много добре римската доктрина и то не само от пребиваването си в Константинопол, но и евентуално от споделения опит на баща му, който покрай контактите с Фотий, Формоза, папа Йоан VIII и т.н. е наясно със ситуацията. От падането на западната Империя, до този момент титлата "василевс/император на римляните" не е признавана на никой извън Константинопол. С цялата си мощ Карл Велики се домогва само до признанието на титлата Император, без каквато и да е добавка. Ще цитирам пак Караянопулос: Без "допълнителна подкрепа" Симеон никога не може да постигне титлата "василевс на ромеите". При всички положения трябва да е имало нещо допълнително и най-вероятно това наистина е била подкрепата и мотивацията от "вътрешни хора". Без тази подкрепа максимумът до който може да се домогне и то с триста зора е признанието на титла, аналогична на признатата на Карл - василевс/император без уточнение. Въпреки това, дори и без уточнение самата титла е много висока защото по подразбиране се приема, че става въпрос за "римската" титла. Всяко уточнение различно от "на римляните", без значение какво точно е то - "на франките", "на българите", "на гърците" и т.н. автоматично сваля "цената" и престижа на титлата.

Грешка

Не държа, но има достатъчно печати (например архонските на Симеон) в които формулата "на България" се чете ясно. Те и така са публикувани. С други думи това няма да е прецедент. Освен това, тук става въпрос само за формулата на гръцки език, която не е задължително да съвпада с формулата на български език. Доколкото знам в българския език през средновековието няма понятие "България", а има "Българска земя". С други думи по това време дори на гръцки да е "на България", на български ще е "на българите". Както и да е, тези печати поне ясно са свързани с българи (България). На фона на целия корпус печати на Петър (вкл. Петър и Мария) броят им обаче е твърде малък и те нямат никакъв проблем да се интерпретират в "римската" хипотеза. При "автократорските" печати (група Петър и Мария автократори и василевси на българите) проблемът е много по-голям. Стандартният финален завършек на тези печати е "ATb" или "ΑΓb". В зависимост от това кой как чете тези три букви се правят два различни прочита. В единият случай трите букви се развързват до автократори на българите, а в другия до августи и василевси. Т.е. българи идва от буквата "b" В последното издание на корпуса Йорданов е публикувал три печата от същата група, но при тях към стандартния завършек има едно допълнително Р. Т.е. .... ATb P / ....AГb P. Според него четенето на последната буква е R. Сега вече прочита на печатите е "Петър и Мария автократори и василевси на българите?" като българите идват от това последно R, което всъщност в трите печата е Р. Самият Йорданов пише, че ако последната буква се прочете Р цялата титла ще стане Петър и Мария автократори и василевси на ромеите. Та така с "българите" в печатите от тази група. Единият път се развързват от една буква -b, друг път от друга -R, а на всичкото отгоре в трите печата от които уж се черпи буквата R тя е друга -P. В съдържанието обаче цялата група е дадена като "Петър и Мария автократори и василевси на българите". А какво пречи печатите да са "Петър и Мария августи и василевси", а тези които имат допълнително Р - "Петър и Мария августи и василевси на ромеите"? Нищо не пречи. Пречат "историческите съображения".

Дръпнах я след като те питах, но сега не съм на същото устройство. Доколкото схванах "най-ранните" са датирани като най-ранни, единствено заради "исторически съображения". Четенето на крайните букви е като "булгар". То може да се развие както "на българите" така "на България". В хипотезата, че на Петър е призната титлата василевс (по подразбиране на римляните) тези печати може да се датират в периода след 945, когато Константин поема управлението. Т.е. хипотезата е, че Константин оспорва титлата "римски" на Петър, а последният отстъпва (на този етап може би само временно). В резултат във византийския протокол се появява василевса на България, а в България печатите от тази серия. При печатите където разчитат автократори, наличието на "българи" е много съмнително.

Пак се отплесна на емоции и вяра - това било "неприятно за много хора", другото пък било "приятно". Целта на дискусиите в този форум е, да разберем каква е обективната истина, все пак това е форум за наука. Въобще не ми е целта да обидя твоите така скъпи гърци, нито теб самия ако си етнически грък. Гърците са велик народ, дал много за европейската култура. В случая обаче става въпрос за нещо друго, но ти така и не можеш да го разбереш. Честно казано не знам какъв ти е проблема. Умен човек си, но се държиш като функционално неграмотен (функционално неграмотни са тези които могат да четат, но не разбират написаното). Както и да е. Ето ти една книга: Политическата теория на византийците. Според автора, Римската империя се възприема от византийците като християнско царство, избран съсед на "Божията промисъл". Това възприятие влече след себе си и други последствия. Ето цитат от книгата на Караянопулос: Естествено византийците знаят и виждат, че има и други държави и народи. Това не е проблем за тях, тъй като идеологията им по един или друг начин вписва всички останали народи и държави към самата империя. Ето още един цитат от Караянопулос: Симеон иска върховната универсална титла в тази политико-идеологическа концепция в която има една единствена, световна виртуална империя. Същата титла иска преди него и Карл Велики, а титлата е император/василевс/кайзер/цар на римляните. Не може да става и дума за "гърци", "българи", "германци" или каквото и да е друго, тъй като цялата идея за единствената империя се обезсмисля.

Да, възможно е да се допусне, че когато се използва титлата "ἄρχων Βουλγαρίας" (архонт на България) става въпрос за инерция или архаизация. Това е титлата която се използва при повечето официални е полуофициални писма до българските владетели с титлата архонт, които са достигнали до нас. По-рядка е формулата "ἐκ θεοῦ ἄρχοντα Βουλγαρίας" (от бога архонт на България), но и тя се среща. За "ἐκ θεοῦ ἄρχοντα τοῦ χριστιανικωτάτου ἔθνους τῶν Βουλγάρων" това е изключено. Това е единственият официален византийски документ, който отразява тази титла. Сами по себе си "от Бога" и "на хората/народа" (не "на територия") са две отделни привилегии, които ромеите рядко оказват в обръщение към чужд владетел. Използването и на двете едновременно е още по-рядко, а като се прибави и определението "християнски" за народа титлата става нещо уникално. Т.е. формулата "От бога -титла- на християнския народ на -име на народа-" е нещо изключително и няма как да дойде нито по инерция нито заради архаизация.

При подбирането на пробите за християнския период няма как да се объркат нещата. Там общо взето е ясно кои погребение са християнски кои не. От тези които са спорни, просто и пробите ще се считат за спорни. Времевият прозорец обаче е проблемен. Ако сметките на палео-демографите са верни, то за периода 7-9 век най-много езически погребения (над половината) ще са от 9-ти век, много по-малко от 8-ми, а от 7-ми ще е жив късмет ако се уцели някаква проба. Тук вече проблемът е дали предварителното археологическо датиране ще съвпадне с въглеродното. С други думи има огромен риск да се подадат проби уж от 7 и 8 век, а всички да се окажат от 9-ти, че някои и по-късни (напр. печенеги). Или обратно - археологически да са датирани от 8-ми, а да се окажат от 4-5-ти. Освен това при нас няма елитни погребения и не знам какво ще разберем. Ще разберем какъв е бил народа, но това може да се каже още от сега, без да се правят проби.

Би трябвало да имат. Първият глагол е може би ам-ам, след това дай и т.н. Виж разбирането за глаголните времена сигурно идва на по-късен етап.

Противоречия няма - Петър е василевс. Има различна интерпретация. Писах вече, че Симеон иска титлата василевс на римляните. Общо взето няма много опции. 1. Програмата на Симеон е провалена и Петър приема титлата василевс на българите, а ромеите признават василевс "на България". В този случай обясненията за ромейските протоколи и церемонии са незадоволителни. 2. Програмата на Симеон е почти изпълнена и Петър приема титлата василевс на ромеите, но с компромис. Ромеите признават тази титла, но по подразбиране на втората част, а не с изричното и споменаване. Като корпус печатите на Петър не са в противоречие нито с едната, нито с другата хипотеза. На всяка група печати може да се намери историческа интерпретация и в едната и в другата хипотеза. Въпросът е в датирането им. Кое каква тежест има при оценката на времевия период. Печатите се датират по палеографските особености, чрез съпоставянето им с паметници на византийската сфрагистика и от съображения от исторически характер. При две различни хипотези "съображенията от исторически характер" не би трябвало да се вземат под внимание при датирането на печатите.