Atom
Потребител-
Брой отговори
6814 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
190
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Atom
-
Не бих заложил на подобно нещо. Няма как да правим изводи от унгарските изследвания и някакви хипотетични паралели или очаквания от бъдещите изследвания на прабългарите. На първо място, при хуни, авари и маджари са изследвани "елитни" погребения. При нашите (дунавските) прабългари такива няма. При нас в прабългарските некрополи са положени костите на "хора от народа". От друга страна преди да се настанят по тези земи, прабългарите са се размотавали достатъчно дълго в района и "народът" теоретично може да се окаже всякакъв. Ако се изследват представители на "народа на прабългарите" от 7-8 век в Панония, България и черноморските степи, въобще няма да се учудя ако резултатите покажат три съвсем различни клъстера, които имат не много общи неща помежду си.
-
Няма какво да се чудим. Тези земи са едни от най-рано завзетите. По време на самото завоевание има всякакви гадости. Най-напред са аканджиите които грабят, палят и убиват наред и едва след това "цивилизованата армия", ако изобщо може да се говори за цивилизованост на армиите по това време. Нормално е при тази ситуация народа да се изпокрие и най-добрите места да се усвоят от новодошлите. Когато нещата се успокоят народа започва наново да навлиза в по-плодородните и благоприятни места, но те вече имат нови имена - турски. На мен ми е по интересен случая с Одрин. Името на столицата на османците (преди падането на Константинопол) - Едирне, името на главната река - Марица и името на второто основно селище - Чермен (което е седалище на управителя на самата одринска каза) не идват директно от гръцки, а по-скоро с посредничеството на славянски. Според мен това показва, че славяноезичното население в този район е оцеляло до падането му под османска власт. Естествено в района е имало и гръкофони, както и някакви тюркоезични ромеи християни, които стават ядрото на по-късните гагаузи (които също присъстват в Одринско).
-
Както също добре е документирано за османския период, че българи присъстват в Одрин и, че от Одрин на запад земите са населени с българи. При това за османския период тази документация е оставена от най-ранните западни пътеписци. Създала си си някаква представа, мотивирана по-скоро от съвременни съображения. Средновековието си е средновековие. Нито управляващите имат днешната мотивация (да правят всички ромеи или да направят всички българи), нито армиите са в състояние да подлагат населението на пълен геноцид, нито селяните са толкова "немобилни" колкото си представяме. За равнинна Тракия например сведенията се редуват. Единият описва Тракия безлюдна, следващия пищна градина, после пак безлюдна и пак градина и така. По-скоро армии е селяни играят на пинг-понг, иди ми-дойди ми или друго нещо подобно, отколкото равнината веднъж да е обезлюдена и после нищо.
-
Е, хайде сега Тракия е обезлюдена. Коя Тракия? - географската област или само равнината. Географската област включва Странджа, Сакар и Родопите и славяноезичното презаселване на равнината става основно от населението на тези планини, а не от някакви далечни простори. Това упражнение - от равнината в близките планини и обратно (пинг-понг) се извършва многократно през цялото средновековие, а не е еднократен процес. Вземи дори турското име на града - Еdirne. Гръцката етимология е Ἀδριανούπολις -> Edrenebol -> Edrene -> Edirne. Само дето тези междинни турски форми не са засвидетелствани никъде. За сметка на това съвременното турско име може безпроблемно да се изведе директно от славянската форма Одрин, без разни междинни форми. Това си го пишат и турците: Türkçede Edrenebol, Edrene ve Edirne olarak evrimleşmesiyle bugünkü halini almıştır. Başka bir ihtimal de, gene Hadrianoupolis'ten türetilmiş olan, şehrin Bulgarca adı Odrin'den evrimleşmiş olmasıdır. Машинен превод: На турски език Edrenebol приема сегашната си форма с еволюцията си като Edrene и Edirne. Друга възможност е, че той е еволюирал от българското име на града, Одрин, което също произлиза от Адриануполис.
-
Ако говорим за процес на "ромеизация", то през средновековието той не се припокрива на 100% с понятието "езикова гърцизация". Да вземем например центъра на Тракия - Адрианопол и околностите, където ромейското присъствие е най-силно и почти непрекъснато. Славянското присъствие обаче също е непрекъснато. Следите от ранни славяни там се потвърждават от археологията - Капитан Андреево и Свиленград и от изворите - славянските имана на селища в епархийските списъци. През следващите периоди тези следи не се губят, а напротив изглежда се усилват. Така например античното име Γερμέν се трансформира в славянското Чермен, Черномен и при идването си турците заимстват именно славянската форма на името като Çirmen. Нещо повече, самите гърци също започват да използват славянската форма (естествено на свой ред адаптирана) - Τσιορμέν. Река Марица добива съвременното си име пак някъде там или по долното течение. В горното течение античното име се запазва и има следи и до днес, но турците възприемат името Марица - Meriç, а не като Έβρος. Това е положението около Одрин. Ако там няма пълна езикова гърцизация, то за останалото население например в Странджа, Сакар или източните Родопи е абсурд да се говори за подобен процес. Естествено гръкоезични има, но не става въпрос за монолитно население (или само гръцки, или само славянски), а за мозайка от населени места с различни езици. За Империята моноезичието просто не е приоритет.
-
На много хора. Дори и за Адрианопол се допуска, че за няколко десетилетия е бил изоставен. Там където има хора, по-скоро става въпрос за самоуправление или в най-добрия случай за присъствие на църковната власт (епископи), а не за гражданска. Обикновено, възстановяването на гражданската власт се отчита със създаването на темите.
-
Няма причини. Просто няма преки доказателства за ранно готвене на месо. Има купища кости със следи от човешки инструменти, но няма обгорели кости. При всички ранни находки костите не са влизали в досег с огъня. Виж пак статията в която се описват проблемите които трябва да се решат и недостатъците на хипотезите които се опитват да дадат отговори за решаването на тези проблеми: Control of Fire in the Paleolithic Evaluating the Cooking Hypothesis
-
И какво има за чудене. R1 идват от степите и имат степна икономика. Могат ли да я развиват в горите на северна Европа? - не могат. Наложили са се над някакви земеделци и ги експлоатират доколкото могат. На север се е получило за известно време, но в края на краищата земеделците взели, че хвърлили топа. На юг се е получило по-трайно. След като няма кого да експлоатират могъщите някога R1 е трябвало да се пригаждат към новите условия и сами да се занимават с нещо от което не разбират нищо - ето ти деградацията.
-
Моделът е около 50% северо-източен европейски произход за който се приема, че е славянски и около 50% "балкански субстрат от времето на желязото" По времето на разцвета на империята се наблюдава масирано включване на хора с анатолийски произход, но има и други - такива със степен произход и дори с африкански. С упадъка на империята последните изчезват и се наблюдава "възраждане" на по-старото население (балканския субстрат от времето на желязото). Затова и именно последния компонент (или по-скоро първия) участва в модела на ранно-средновековното население от Кулин. These results highlight how mobility from the Eastern-most areas of the Empire was a common feature of large cities and towns from the capital city of Rome to the Danubian limes, but that demographically these populations were a veneer without long-lasting influences, suggesting either that they were greatly outnumbered by local rural populations, or that their reproductive rates were much lower than that of local rural populations, consistent with evidence that cities and towns in the Roman empire did not successfully reproduce themselves demographically and instead constantly had to be repopulated through immigration 29. In the Imperial period, genetic data suggest that a large proportion of this immigration derived from the Eastern Mediterranean highlighting the centrality of this region in the period of intense human connectivity during Imperial Rome. Conversely, the decline in the geographic scale and number of people involved in trans-Mediterranean movements following the Empire’s decline is reflected in the fact that in later periods, Eastern Mediterranean influence largely disappeared in both the city of Rome and in the large towns of the Balkans.
-
Аз пък не разбирам ти каква теза защитаваш. В нета има материали колкото искаш - на палео-антрополози, палеонтолози, археолози, еволюционни биолози и т.н. Никой, абсолютно никой от тях не застъпва тезата за първите хора като вегани суровоядци. Такава тези могат да защитават само разни диетолози и семейни доктори и то от конюнктурни съображения. Така е разбира се. Виж например шимпанзетата от саваната. Принудени са да ловуват много по-често от горските им събратя, но тъй като уловът е много по-дребен по размер, общият прием на месо остава нисък и е същия като на горските им събратя. По тази причина се приема, че за период от няколко стотин хиляди години късните човекоподобни маймуни от които произлиза човека, като храна от животински произход са консумирали мърша, костен мозък от вече убити животни и месо от уловен дребен дивеч. Спорът е дали са били пасивни чистачи, т.е. изчакват хищникът да си отиде и тогава хапват или активни - прогонват хищника с камъни и други подръчни материали и ядат сравнително прясно месо. Хайде сега пък това. Кой ти е казал, че са се лишили от плодове и зелентии. Тезата е, че не зависят изцяло от тях. Новото са разните корени, луковици, грудки и т.н. които сами по себе си също съдържат витамини. Идеята е, че ранните хора са били много по-зависими от тях и от месото, отколкото от плодове или листа.
-
Това е така. Въпреки липсата на директни доказателства за ранно използване на огън, кулинарната хипотеза все пак има своите привърженици. Причината е проста - без нея много по-трудно биха се обяснили някои еволюционни изменения в биологията на човека. Ето една статия, която е нещо като оценка на хипотезата: https://www.journals.uchicago.edu/doi/full/10.1086/692113
-
Това е големият дебат. Едната хипотеза е, че мозъкът на човека се е увеличил по обем, а челюстта му се е смалила благодарение на консумацията на сурово месо и мозък. При тази хипотеза единствените кулинарни методи в продължение на милион и половина години са разрязването на месото на удобни за дъвчене парчета и начукване на корените пак за по-лесно дъвкане. Другата хипотеза е "кулинарната хипотеза". Според нея още преди 1.9 милиона години хората започват да готвят храната, но на топлинна обработка се подлага основно растителната храна - печени корени, грудки, луковици и т.н. докато месото и мозъкът се консумират основно сурови. Именно затова и няма остатъци от обгорели кости, които да доказват ранно готвене на месо. При тази хипотеза мозъкът на човека се увеличава по обем, а челюстите му се смаляват именно защото растителната храна се готви и се усвоява много по-лесно, а в същото време е богата на нишесте и захари. И при двете хипотези обаче тезата, че суровата растителна храна е "природна" за човека е несъстоятелна. Суровата растителна храна е природна за маймуните. Само с нея човекът щеше да си остане маймуна и нямаше да има и една крачка към очовечаване.
-
Естествено, че е така. Маймуната от която произлиза човека е била консуматор на растителни храни, а не събирач. Намира някакви плодове и ги яде на място. Събирачеството е "отложена консумация". Събираш разни неща и ги носиш в леговището/жилището където ще ги консумираш по-късно. Най-вероятно тази "отложена консумация" възниква едва когато храната започва да се готви на огън.
-
Според мен има по-скоро смесване, а не замяна/промяна. Действително римските граждани се евакуират. Още преди евакуацията обаче по територията на империята щъкат разни скамари, които са извън закона и няма къде да бягат, освен да хванат чукарите. Когато нещата се успокояват чест от тях отново слизат в равнините. Това може да се види по имената на новите селища. Повечето са със славянски произход, но има и чисто нови (не антични) селища с романски имена, има и запазени имена на антични селища, има и някакви за които трудно може да се определи някаква етимология. Името Виминациум например не е запазено и този град е забравен. В близост възниква чисто нов град - Браничево, който става епископски център в ПБД. Имената на околните селища обаче не са чисто славянски. В грамотите на Василий втори например се споменава, че епископът на Браница (Браничево) има подчинени селяни освен в самата Браница още и в Моровиск, Смедерево, Грота, Висиск, Истриаланга и Бродариск. Като изключим името на самия епископски център - Браница, за останалите имена (Моровиск, Смедерево, Грота, Висиск, Истриаланга и Бродариск) славянска етимология или няма или ако се предложи ще е доста "напрегната". Същото е положението и и за някои от останалите селища в този район упоменати в грамотите. В самото изследване изрично е записано, че не става въпрос за пълна подмяна на населението: Our results point to a strong demographic impact of Eastern European groups in the Balkans during the Medieval period, likely associated to the arrival of Slavic-speaking populations. Yet, our results rule out a complete demographic replacement, as we observe a significant portion of local Iron Age Balkan ancestry in Kuline individuals. Населението на Кулин е смес между заварено население (прокси Balkan Iron Age substratum) и новодошли от североизточна Европа. Ако за новодошлите може да се изкаже хипотеза, че говорят на славянски, то за заварените може да се допусне, че говорят на романски. Какъв език са говорели нашите герои от Кулин е въпрос, но може да се предположи, че е или славянски или романски. Вероятността за това според мен е 50:50. Във всеки случай когато няколко века по-късно кръстоносците преминават през тези райони те има вземане даване както с едните, така и с другите.
-
И какво обяснение искаш? В първия пост ясно е казано, че част от пробите са на "хора от първото българско царство". Както и да го погледнеш това твърдение е коректно, тъй като и според датирането на пробите и като територия (от където са взети пробите) това е ПБД. Вече какви са по "националност" и има ли изобщо националности по това време е отделен въпрос. В изследването се предполага, че това са славяни. Имат основания, но според мен точно за тези не може да се изключи да са били и власи. Без значение обаче какви точно са били и на какъв език са говорили, това са "хора от първото българско царство" и не виждам от какво се възмущаваш.
-
Кой знае. Например в диетата на шимпанзетата между 3 и 13% е от животински произход. Гръбначните представляват между 0.33 и 6%, а останалото са предимно насекоми. Шимпанзетата от саваната не консумират повече месо от гръбначни в сравнение с горските шимпанзета, но за сметка на това плячката им е с по-дребни размери. Т.е. тези от саваната са принудени да ловуват много по-често . Една от групите в саваната изглежда е изобретил нещо като копие: Spear-Hunting Chimps Друга група от саваната пък използват инструменти за добиване на корени -https://www.pnas.org/content/104/49/19167 Почти всички групи използват инструменти за разчупване на костилки и достъп до ядки, за добив на термити и т.н. Тук обаче се иска от човека "всичко това да се прави с дадените му от природата зъби и нокти, а не да се глези с някакви инструменти" и само това е "природно"
-
Маймуните от които произлиза човека преди милиони години са живеели във вечно зелени гори. Това е хабитат в който целогодишно има някаква свежа (млада) зеленина и узрели плодове. При това положение е нормално основната част от менюто на тези маймуни да са тъкмо плодовете и разни свежи зелентии. Ще те разочаровам обаче. Това не е "природата" на човека, а природата на маймуната от която произлиза човека. Излизайки в саваната където няма вечнозелена растителност, а сезонна, маймуната е трябвало да промени диетата си да оцелее. Животинската храна (месо, мозък...) и подземната част на растенията (корени, грудки...) са двата източника на храна, които са налични целогодишно в саваната и е нормално нашата маймуна да се ориентира и към тях. Тя не е пригодена анатомично нито лесно да лови животни, нито лесно да се добира до корените на растенията. Ще, не ще започва да зависи от разни инструменти и оръдия за да се добере до тази храна. Когато уменията и в тази посока - изготвяне на оръдия, ловни умения, умения за намиране и добиване на корени и грудки и т.н. стават достатъчно добри, маймуната може да напусне саваната и става човек. Животни има навсякъде и по всяко време, корени има навсякъде и по всяко време, а светът е пред краката на човека. Разбира се, човекът продължава да консумира плодове и зелентии, но вече не зависи от тях, а те са просто една приятна добавка.
-
Ако човекът (хомо-сапиенс-сапиенс) има някаква "природа" то това е природата на готвач. В такъв случай всички растения за които пишеш трябва да се елиминират от експеримента и да се заменят с природни, т.е. с диви разновидности. Всички плодове които ядем в момента, зеленчуците, житни, бобови и каквото още се сетиш са култивирани и създадени от човека и със сигурност не са присъствали в менюто на прахората преди готвенето.
-
При наличието на категорията "всеяден", категориите "по-малко вегетарианец", повече вегетарианец, по-малко месояден и повече месояден губят смисъл. Обратно, ако има категории от рода по-малко месояден и т.н., то категорията "всеяден" е тази която губи своя смисъл. Човекът е заел всевъзможни ниши от екватора до Арктика благодарение на всевъзможни храни. Няма една единствена човешка диета. Ето една картинка която илюстрира диетата на разни ловци-събирачи: " В тази връзка въпросът кога възниква готвенето и каква е еволюцията на различните техники за приготвяне на храна е много по-важна и интересна отколкото безкрайния спор месо vs растения.
-
Какъв е процентът на албанците и сърбите от общия брой на еничарите? През същия период на запад се използват т.н. стратиоти, които според разни оценки основно са набирани от етнически албанци (но има и сърби и гърци). Пак по същото време в Унгария се формират първите хусарски корпуси, които първоначално са наемници от територията на Сърбия.
-
Съответно там здравословни проблеми имат горните. Т.е. тези които не консумират месо. Съществува такова нещо като южно-азиатски парадокс - https://www.tandfonline.com/doi/abs/10.1080/13590840020030258?journalCode=ijne20 В Индия вегетарианците са по-склонни към затлъстяване от всеядните - Meat and morbidity: Why are Indian vegetarians more likely to be obese than their omnivorous counterparts?
-
Това дали една диета е здравословна или не, зависи от здравословното състояние на конкретния индивид. С други думи кои диети са подходящи за него. Коя от тях ще избере и дали изобщо ще избере здравословна или нездравословна диета е негов избор. Вегетарианските и веганските диети определено могат да са полезни и здравословни, ако са балансирани и осигуряват всичко необходимо. Това не означава обаче, че човекът по природа е веган или вегетарианец. Природата на човека не е и месоядна. Ако има изобщо някаква природа, то тя е "природа на всеяден готвач"