Atom

Тука си прав. И аз си задавам същите въпроси. Коментарът ми беше свързан обаче с безпартийността на депутатите. При Търновската конституция царят е този който формира правителството. Дали депутатите са партийни или не, в случая няма значение. При сегашната конституция правителството се формира от народното събрание. Ако депутатите са избрани като безпартийни, те или няма да съставят изобщо правителство или в момента на съставянето му ще се пръкнат две "партии": една на управляващите (на мнозинството което гласува правителството) и поне още една партия на опозицията, а може опозиционните "партии" да са и повече от една. Т.е. в момента в който Народното събрание избере правителство, депутатите ще престанат да бъдат безпартийни. Системата на партиите се създава именно по този начин. Например при свикването на учредителното събрание депутатите са безпартийни, но по-голямата част от тях излизат от него вече като партийци - либерали или консерватори.

По конституция, изпълнителната власт е на царя и той назначава министерския съвет и министър председателя. Отговорността за изпълнителната власт е негова, без значение от това дали депутатите са партийни членове или безпартийни. При парламентарна република, където изпълнителната власт се избира от парламента, безпартийния парламент де факто би бил безотговорен парламент.

Не мисля, че може да се прави паралел със съвремието. Де юре безпартийните депутати в този парламент са де факто депутати от "партията на царя", макар и последната партия да не е обявена официално и не съществува в правния свят.

Така де. В ЛИБИ в текста на Йорданес, името е изписано като Bulgarum (с Б), а под линия са дадени формите от другите преписи Uulgarum, Burgarum. Тези хора които обитават конкретната територия описана от Йорданес, дали са същите които срещаме непрекъснато в Панония и които обикновено се изписват като Vulgares. Например в сведението на Енодий за "Мундо с неговите българи" (в оригинала Vulgares)

Ами я виж какво пише Енодий и може ли да се направи връзка между това което е написал той и това в добавката

Тази добавка каква стойност има? С кой друг източник се засича тази информация

Аз така и те разбрах защо напълно изключвате ранните Vulgares и по-късните Bulgar да са две съвсем различни групи от хора. Вярно е, че на гръцки изписването е едно и също. Доколкото знам обаче на латински най-ранните текстове са винаги с V.

Навремето бях пуснал една тема за османската средна класа (или по-скоро османска буржоазия). Там стигахме до извода, че представителите на тази класа - чорбаджии, едри търговци и други подобни, си остават до края имперска класа и си отиват като такава заедно с империята. Общо взето тези хора не се проявяват нито в Гърция, нито в България като някакъв гръбнак на новите държави. Освен това по време на националните движения повечето от тях не са отявлени привърженици на националните идеи, а по-скоро си остават със старата ромейско-християнска идентичност. Не случайно Славейков отбелязва за пловдивските гръкомани, че "не търсят гърци, а ромеи да бъдат".

Не мисля, че това е определящо за нацията ни. Ако тази, както я наричаш 'Меценатско-клиентелската социална система' някога е бил определяща, това е било по-скоро през епохата преди формирането на нациите и е била характерна за християнската православна общност в ОИ или за т.н. Рум миллет. За нациите които се формират в резултат на разпадането на традиционните общности на Рум миллета определяща става демокрацията. Китай има непрекъснати държавни традиции в продължение на две хилядолетия. Те може и да имат някакви китайски характеристики и специфики, които са си само техни. Нашата нация обаче се формира през възраждането и всичките ни национални идеали, традиции и характеристики се формират през 19-ти век и нататък. Естествено, ние също имаме традиции и характеристики наследени от периода преди формирането на нацията ни. Те обаче не са специфично наши и не ни определят като българи, а са общо-балкански или ориенталски или османски. Който и от тези термини да избереш няма да сбъркаш. По време на формирането на нациите, налагането на западните идеи, шаблони и модели на територията на балканите и в средна Европа не става отгоре-надолу, а отдолу-нагоре. Ето защо тези идеи няма как да се приемат за чужди. Отказът от тях затова, че са чужди на практика е отказ от националната ни идентичност и връщане към някаква (да се надявам все пак осъвременена) версия на рум-миллета и османщината.

Нали ставаше въпрос това какво са искали българите, а не за това на какво са подложени или какво им е наложено било отвътре, било отвън. Екзархията при нейното учредяване е преди всичко организация на българския народ, а не на църквата. Напротив, църквата в лицето на тогавашните си представители и институции - Вселенската патриаршия, Московската патриаршия и т.н. не само че не подкрепя създаването на Екзархията, но и я осъжда, чрез налагането на схизма. Когато българите са оставени сами да избират как да учредят своята религиозна и политическа институция в рамките на ОИ, те избират републиканска форма с избори, мандатност и отчетност, а не автокрация под формата на пожизнено избран екзарх. След освобождението българите нищо не избират - нито монархия нито република, по простата причина, че са лишени от тази възможност. Монархичното управление на Княжеството е избрано и наложено от външни фактори и е закрепено в Берлинския договор. Българите обаче не участват в изготвянето и подписването на този договор и по него те не са субект на договаряне, а обект.

Колко много са я искали тази монархия? Да вземем например Екзархията, която е чисто българско дело. Тя е конституирана като република, където властта на екзарха е ограничена с четири годишен мандат. В първоначалния устав е предвидено на всеки четири години да има избори. Вярно е, че след освобождението този устав е променен, но промяната не става поради желанието на българите, а поради натиска на руснаците. Ако толкова бяха силни монархистките чувства на българите, още при учредяването на екзархията те щяха да предвидят екзархът да се избира пожизнено, а не само за четири години. Ако се вгледаш по-подробно в дебатите през 19-ти век ще видиш, че по това време почти не се обсъжда дали бъдеща България ще е република или монархия. Има обаче видим дебат дали бъдеща България ще тръгне по пътя на автокрацията и авторитаризма или по пътя на демокрацията и при него огромното мнозинство от българите е на страната на демокрацията.

А дали става въпрос за парадокс или това е същностна черта на 'Иво Христовщината'. От една страна имаме основната теза на тази "доктрина": "с България като суверенна държава е приключено след Балканската война и нищо не може да се направи по този въпрос, за да възкръсне Лазар." От друга страна са основните причини за това според същата "доктрина", а именно че в България се налагат чужди политически модели и чужди идеи, които не са присъщи на "психологичните специфики на българите". В една такава мисловна матрица България по принцип е несъстоятелна и неуместна, тъй като третата българска държава е създадена изцяло под въздействието на чужди политически модели и чужди идеи. При това не само държавата, но и нацията ни е продукт на същите тези чужди модели и идеи, следователно и тя е "неуместна". Ето защо, каквато и да е алтернатива да се предложи за България и българите, тя ще изглежда парадоксално. България в парадигмата на 'Иво Христовщината' няма алтернативи и бъдеще "и нищо не може да се направи по този въпрос, за да възкръсне Лазар". Какво означава например политическият модел да се съобрази с националните характеристики и манталитета на населението? Това също е парадокс. Национализмът и концепцията за нация също са продукт на западната мисъл, точно както либерализма, социализма и т.н. Следователно по логиката на Христовщината те автоматично са чужди за психологичните специфики на българите. Ето ти още един парадокс. От една страна политическият модел трябва да се съобрази с някакви национални характеристики. Самите характеристики обаче бидейки 'национални' са продукт на чужд модел и би трябвало да са чужди на психологичните специфики на българите. Та няма какво да се чудиш на парадоксите. Ако се премахнат "чуждите" модели, влияния и идеи, то това което ще остане ще е нещо като портрет на мисленето и психологическите характеристики на българите от 17-ти век. Нормално е при това положение да се появяват парадокси.

Не знам колко е ерудиран. Не съм присъствал на живо на някаква публична среща с него или на негова публична лекция, а и честно казано нямам никакъв интерес за подобно нещо. Вероятно е такъв, но по медийните си изяви създава впечатление на скучен е еднообразен човек. Според мен се опитва да имитира Андрей Фурсов, но медийните прояви на Фурсов са класи над тези на Христов. Освен това руснакът не е толкова апокалиптичен и мрачен и съответно не въздейства толкова депресиращо, каквото е въздействието на нашия човек. Както и да е. Аз затова и в началото писах, че не ми допада тема в която рамките и началните условия са създадени под влиянието на Христов. Да циклим по някакви апокалиптични сценарии без алтернатива или опит за решение на проблемите за мен е напълно безсмислено.

Ти успя ли да изслушаш цялото интервю на професора? Не ме интересува толкова конкретната му теза, а дали предлага някаква алтернативи или поне евентуални решения на "проблемите" които поставя.

Добре. Да предположим, че си прав и, че "всички модели наложени след Освобождението са политически полуфабрикати еволюирали в чужда среда". Да предположим също, че са необходими реформи, които да направят така, че политическата ни система да бъде съобразена с психологичните специфики на българите. Приемаме, че наистина трябва да се действа. Веднага обаче лъсват два ключови въпроса: 1. Какво точно представляват психологичните специфики на българите? 2. Как би изглеждала политическата система, която най-пълно е съобразена с психологичните специфики на българите и би гарантирала нашия просперитет? Едва след като си отговорим на тези два въпроса,може да се мисли са конкретните стъпки за осъществяването на реформите, за промяна на конституцията и т.н.

Не може умишлено да разделяш хората, ако няма някакви предпоставки за това. В другата тема писах, че елитите могат да се опитат да яхнат някакви процеси, които така и така вече съществуват. Много по-трудно е да се създава нещо от нулата, пък било то и разделения. Четирите електорални групи съществуват още от началото на 90-те и може да се каже, че вече са традиционни. След като съществуват електорални групи с традиции: леви и социалисти; либерали и демократи; патриоти и националисти; мюсюлмани или някакви други, винаги ще се намери кой да се възползва. Не за друго, а защото тези групи търсят и очакват да намерят политическо представителство именно в качеството си на представители на горните идеи. От друга страна средната класа няма субектност като средна класа. Вярно е, че хората близки до идейната електорална група на демократи и либерали в по-голямата си част могат да се причислят към средната класа, но това далеч не са всички представители на тази класа и дори не са по-голямата и част. С други думи да се случи някакво обединение на средната класа и тя да придобие политическа субектност в качеството си именно на средна класа (а не на нещо друго) в момента ми се струва невъзможно. Не виждам на каква база може да се случи такова обединение. За да намери лидера си средната класа, първо трябва да го потърси. А за да го потърси, трябва да се осъзнае като електорална група и да придобие политическа субектност.

Съгласен съм с това мнение. Аз също виждам като основен проблем институализираната корупция. Не виждам обаче как може този проблем да бъде решен. В момента изглежда, че българските елити (в по-голямата си част) не възприемат институализираната корупция като проблем, а по скоро като възможност или в най-добрия случай "неутрално" ("така стоят нещата, човек трябва да се съобразява с тях"). С други думи елитите въобще не са фиксирали този проблем, че да търсят неговото разрешаване. От друга масите са разделени на четири големи електорални групи на база идейни различия: леви и социалисти либерали и демократи патриоти и националисти етнически мотивирани (турския вот) От тези четири групи само втората приема като приоритет идеята за разрушаването и премахването на институализираната корупция. Не, че останалите я подкрепят, но в общия случай за тях това не е въпрос с висок приоритет, а в най-добрия случай стои някъде назад след третото място. Съществува и друг тип електорална мотивация - корпоративна, клиентелистка, мотивация срещу облаги и пари и др. подобни. С други думи институализираната корупция е фиксирана като проблем от част от масата, но тази част е малцинство. Т.е. и по тази линия не може да се очаква да се случи нещо смислено.

ОК. Имаме заявление, че политическата ни система е фарс. С това мисля, че могат да се съгласят повечето от българите. От тук нататък обаче почват разликите, когато си зададем въпроса "Какво да се направи?". Отговорът до голяма степен ще зависи от това, кой къде вижда, че е проблема, а от там и какви могат да са мерките, които могат да разрешат този проблем или ако няма мерки, как ще се развият процесите при един или друг сценарий. Според Борисов например проблемът е, че изборната ни система е смотана и като приемем гръцката система ще цъфнем и ще вържем и въпросът ще се реши. Други също виждат проблема в избирателната система, но не виждат решението в гръцкия модел, а в мажоритарния вот. Трети на същия проблем предлагат друго решение - президентска република. Според Христов (или поне от цитираното в картинката) проблемът е по-дълбок и виновникът е българското общество или "Българската обществена маса с нейния мързел, страхливост, неграмотност, апатичност и с нежелание да приеме отговорност за живота си. Не защото масата ще стане и ще направи революция, а защото ще се срути под нейната неуместност." На база на на така фиксирания проблем, Христов прави извод, че "в такъв тип "средиземноморско примитивни общества" идва диктатура." Хубаво, но защо трябва да обръщам внимание на мнението му? (а не на неговата личност) Дали тази констатация е вярна и на база какви изследвания Христов стига до този извод? Ако е вярна, дали изводът му е на база научна прогноза (така както се правят прогнози в науката) или просто прави следващото внушение: "в такъв тип "средиземноморско примитивни общества" идва диктатура." Та не знам какво трябва да дискутираме в тази тема. ОК, политическата ни система е фарс. Но знаем ли защо е такава и какви са причините за фарса? Едва след като диагностицираме причините и отчетем какво точно става, може да се опитаме да направим и някаква по смислена прогноза.

Какво да ти кажа. Встъпителният ти пост се базира на мнение на Иво Христов. На мен специално нищо от това което представя Иво Христов не ми е интересно. Ако имаш някаква собствена теза, може да я поставиш и да я обсъдим. Така обаче излиза, че се очаква да дебатираме тема, на която началните условия и рамките в които е възможен дебата са създадени от външен човек (за форума) или в случая Иво Христов.

Не съм много сигурен. Ако говорим за пробите от железния век на нашите територии (Свиленград, Диамандово, Стамболово и Капитан Андреево) или за т.н. 'траки', то те на първо четене ми приличат повече на прадеди на съвременните албанци, отколкото на нас. Ние пък на първо четене изглеждаме по-близки до пробите от желязната епоха на днешна Северна Македония отколкото на Капитан Андреево.

Хайде пак траки. И защо да оцелеят само траките, а не например и мизите. Има редица лингвисти, които твърдят, че мизите и траките за две различни езикови и етнически общности. Или защо не са оцелели и даките? След оттеглянето на римляните от старата провинция Дакия, се образува нова Дакия на юг от Дунав, която попада почти изцяло в днешна северна и централна западна България и в която се оттегля голяма част от населението на старата провинция. Малко по-късно провинцията е разделена на две - Вътрешна Дакия (Dacia Mediterranea) с главен град Сердика (София) и Крайбрежна Дакия (Dacia Ripensis) с главен град Рациария (Арчар). А може да са оцелели и македоните, дарданите, пеоните.....

Има два ключови момента. Първият е отвлеченото местно балканско население което се смесва с разни нашественици на север от Дунав. В конкретния случай със славяни или прабългари. Това става преди трайното заселване на последните на юг от Дунав. Второто смесване е след като славяни и прабългари вече са се заселили по тези територии. Тук основното смесване е с власи, гърци и албанци. Нашите прадеди не са познавали никакви траки, даки, маки и подобни. Знаели ли са гърци и власи. Това е - други местни те не са знаели. Първоначално даже и албанците не са познавали и най-вероятно са ги приемали за власи. Т.е. не са ги различавали от тях. Преди десетина години отворих специална тема по този въпрос. От тогава премина много време и по някои пунктове разбиранията ми са променени, но като обща идея мнението ми е същото:

Власи и албанци добре, но защо точно +траки? Защо не власи и албанци + маки, или +даки, или +пеони, +мизи, +дардани, +илири......? От къде мислиш, че идват власите и албанците? От същите тези траки, маки, даки, дардани, илири и т.н. Горе в планината тези хора също се миксират и в крайна сметка именно те поставят началото на власите и албанците. При това, началото е поставено много преди тук да пристигнат славяни или прабългари.

До идването на славяните, балканите са подложени на системно разграбване и опустошаване. След нашествията на готите от археологическите пластове изчезват вилите (именията на богатите), а след хуните изчезват и откритите села. Преди нашествията на аварите почти всички селища са укрепени, но накрая и те са затрити. През цялото това време текат мащабни бягства, преселвания, отвличане на население, местене от тук на там и от там на тук и т.н. Не знам дали при тези условия може да остане "забито тракийско селце" където и да е на територията на балканите.

Според мен на проф. Иво Христов не трябва да се обръща кой знае какво внимание. Изказванията му в общия случай не са никакви анализи, а най-обикновени плашилки и страшилки. Не знам дали го прави нарочно (съзнателно и планирано) или има някаква проблеми от друго естество.