Atom

Това не е точно така. Какво искаме ние? - искаме македонците да спрат да ни крадат историята, да осъзнаят, че тя е обща за нас и за тях и да възприемат българския и прочит. За тях, това което искаме ние са три, съвсем различни желания: 1.- да спрат да ни крадат историята. Макар и трудно, за тях това не е неизпълнимо. След дълги пазарлъци и караници най-вероятно ще се откажат от това което ни дразни - например някои наши възрожденци, защо не от Самуил и т.н.. В този случай обаче историята ни няма да стане "обща", а "разделена". Просто ще махнат от техния разказ това което ние смятаме за част от българската история и въпросът ще бъде приключен. 2.- да имаме обща история. Това също е трудно за тях, но не и неизпълнимо. Обща история за тях означава историческият разказ да се пренапише отново с тяхно участие. Т.е. не да се промени само тяхната собствена история, но и нашата и да се напише един нов общ разказ, приемлив и за двете страни на границата. 3.- да приемат нашия разказ за свой. В момента за тях това е абсолютно неприемливо и не виждам как може да ги накараме насила да го приемат. От тяхна гледна точка и тълкувайки Договора те се намират в т.2. Т.е. имаме обща история и комисия която да направи "научно тълкуване на историческите събития" така, че да се напише един нов, общ разказ. Нашите участници в комисията разсъждават в понятията на т.3. Формално погледнато обаче в договора никъде няма задължение или обвързване подходът да е по тази точка (3). От друга страна в Договора никъде няма клауза как и къде се решават спорове, или какво се прави при различно тълкуване на части от Договора, или как се решават други някакви проблеми, които могат да възникнат. Следователно това дали те са нарушили или не договора подлежи на дебат и тълкуване. Самият Договор обаче не дава формално и легално решение дали те са нарушили нещо, нито препраща към някоя друга институция която да реши спора или да тълкува съдържанието на Договора. За сметка на това с ветото ние еднозначно и безспорно нарушаваме т.2 от същия Договор.

Темата е пусната в "съвременна и обща проблематика". Смисълът е ако може да изградим някаква гражданска позиция и да се помогне, точно защото властите ни (сегашните и бъдещите) са изправени пред ситуация в която нямат полезен ход. Или поне аз така виждам нещата. Причината - текста на договора, останалите документи и ветото. Първоначално идеята ми беше да се види какви са възможностите ни в частта за "промяна на историята", естествено в условията на съществуващия Договор (това вече ми омръзна да го повтарям). Видя се, че нищо не стана. Темата я вдигнах, заради опасенията ми, че това или следващото правителство ще е принудено да вдигне ветото. То няма да има вина, а вината е в некадърно написания договор и последващите неадекватни действия на предните управляващи. Сега помощта която може да се окаже е в комуникацията с тези 70% които твърдо стоят зад "твърдата политика". Бъдещото управление ще си има други къде, къде по-важни проблеми, а Македония няма да им е нито първи, нито дори сред основните приоритети. Да се очаква от тях разумно решение на въпроса, което да удовлетворява всички е меко казано наивно и оптимистично. Очаквам по-скоро решение което ще остави недоволни по-голямата част от тези 70%, а след решението ще е късно да се обсъжда каквото и да е. Та това е. Може и да не съм прав и всичко това да са мои фантазии, но тава са мои виждания и досега честно казано не видях тук нещо съществено което да ме убеди в обратното. Критиките в голямата си част бяха "по-принцип", какво "искаме да стане" и общи приказки, но не и как да стане. Според мен темата наистина се изчерпа и няма какво да се каже повече по нея.

Дори и така да е. Пак заби в неща "по принцип" и как "би трябвало" да е. Нещата са елементарни. Имаме някакъв Договор, който не е никакъв договор. Виж текста му. Там няма никакви условия, няма срокове, няма клауза в която се уточнява по какъв начин и къде се разрешават споровете, нищо няма. Това са все елементарни неща, които са реквизити на всеки договор, пък бил той и най-стандартен като например за наем на жилище. По съдържание това е декларация за намерения: "разбрахме се, че не сме се разбрали и се споразумяхме, че ще се разберем в бъдеще". Кога в бъдещето? - някога, неопределено. Това се разбира много добре още при подписването му. Виж например изказването на Калфин (тогава външен министър): "Този договор няма да реши проблемите с историята....... Това е един нормален междудържавен договор, който не решава всички въпроси, но е един добър политически знак" Политическият знак е ясен. България поема ангажимент да съдейства на Македония в присъединителния процес към ЕС и НАТО. Сега изведнъж се сетихме, че не сме решили въпроса с историята и наложихме вето. На какво основание? в Договора има ли такава възможност - няма. Мнението ми е пределно просто: при този Договор, ние нямаме полезен ход. При тези конкретни условия, което и да е правителството няма никаква възможност да поддържа ветото за дълъг период от време. При всички положения ще го отменят, като ще си легитимират решението посредством някаква уговорка със Заев. Това обаче няма да е истинско решение, а "измиване на очите". Страховете ми са, как ще се приеме това от тези 70%. Въпросът много се нагнети. Всички са твърдо убедени, че ние сме правата страна. Ти самият си убеден, че няма проблем, а какво остава за останалите. Никой няма да се задълбае в конкретиката, а всички ще гледате "на едро" и "по принцип". Накрая ще обявите тези от правителството за национални предатели, а българите още един път ще се разделим и по този признак.

Точно така - нали за това говоря. Няма обаче да се излезе от ситуацията с "не, мерси". Подписите под Договора са за "научно тълкуване на историческите събития". По въпроса за нациите, създаването им, съдържанието им, "националното строителство" и т.н. позицията на Детрез по-скоро клони към научния консенсус. Научният консенсус - това на практика е науката. За нас това може да са глупости и западни измишльотини, но тук става въпрос за юридически документ, за договор и не може да се мине с "не мерси". Македонците се възползват перфектно от тази ситуация. Ето ти изказване на Драги Георгиев: „Нациите не се создаваат со декрет, ниту нациите може да ги создаде едно лице, едно тело со одлука. Создавањето на нациите е долготраен и многу сложен и комплексен процес. И од тука тврдењето дека македонската нација е создадена со декрет во 1944 година нема асполутно никаква научна основа. Процесот на создавањето на оваа современа македонска нација започнува во втората половина на 19 век и ги поминува сите фази кои ги поминуваат истите други балкански нации, овде во нашето соседство. И нашиот пат апсолутно не е поразличен од патот на другите нации“ Договорът и ветото са капан. Ако новото правителство промени нещо и премахне ветото, при 70% подкрепа на твърдата политика ще бъдат обявени от опозицията за предатели, които работят против "националните интереси". Ако опозицията ескалира нещата, правителството може и да падне.

Повечето от тези хора (70%) подкрепят сегашните действия на България. Tе надали са вникнали в конкретните параметри. Но пък параметрите са тези - други няма. Писах вече за комисията, но ще го постна пак: "Договарящи се страни създават Съвместна мултидисциплинарна експертна комисия на паритетен принцип по исторически и образователни въпроси, за да допринесе за обективното, основаващо се на автентични и основани на доказателства исторически извори за научно тълкуване на историческите събития." Кое ме притеснява? В България, въпроса за изграждането на нациите и конкретно на Българската нация общо взето не се разглежда. Ние имаме "възраждане". По въпроса за нациите обикновено подходът ни (поне в този форум) е "западни измишльотини". Хубаво, но по света това не се възприема за измишльотини, а за наука. Доколкото разбрах македонците са вкарали в комисията специалисти (при това не лоши) точно по въпроса за нациите и в момента бутат комисията да разгледа "общата ни история" през тази призма. Нещо като визията на Детрез:- https://www.dw.com/bg/проф-детрез-македонците-прекаляват-но-и-българите-пресилват/a-55769607 Нашите хора в комисията, а и експертите които са изготвяли текста на Договора изобщо не са предвидили подобно развитие и сега са в необрано лозе. Затова и не искат да чуят за чужди външни експерти. Ето защо комисията взе да буксува - двете страни говорят не само на два различни езика, но и за различни неща. Нашите нямат избор. Ако приемат визията на македонците, онези могат и да пренапишат историята си, но и ние ще трябва да променим твърде много неща. Обществото ни обаче изобщо не е подготвено за подобно нещо. Ако пък откажат на македонците ще излезе, че саботират работата на комисията. Това беше още преди ветото. Според мен договорът е написан и подписан в този си вид от глупост. Никой не е направил свестен анализ кое как може да се прочете и изтълкува. Ветото обаче не е. Там подозирам влияние на руснаците, чрез някое от прокситата им. Ново управление и да има не виждам какво и как може да се промени без да се понесат загуби.

Не знам толкова ли е сложно да се разбере. Да, смятам - в най-общ план и по принцип. Въпросът ми е обаче не е нито общ, нито по принцип, а конкретно за този Договор, за тази конкретно ситуация и за сегашното ни Вето. Ако ти смяташ, че при тези конкретни параметри, договорености и т.н. може да се постигне нещо смислено е ОК, готов съм да дискутираме. Ако обаче ще разпъваме локуми, ще говорим за неща които би трябвало да стават по принцип и т.н. наистина няма смисъл. Обсъждаме два съвсем различни въпроса.

Това тук съм го писал сигурно хиляда пъти, но пък ще повторя. Националният разказ (националната история) е фикция. С други думи ако искат австрийците да са наследници на Баян ще му бъдат наследници. Ако не искат - няма. И в двата случая ще намерят някакви основания. За македонците Укипедия дава това: Официјалниот македонски став за генетскиот карактер на македонскиот народ е дека современите Македонци се производ на мешањето на словенските племиња кои се се населуваат во Македонија во 6 и 7 век, со месното население (Тракијци, Илири, антички Грци, антички Македонци, и др.)

Е, те нещата ако бяха само черни и бели. А какво да кажем за Теофилакт Охридски. Той не се слави с ласкаво отношение към българите, но в същото време пише житие и възхвалява Климент Охридски. А отношението му към Симеон (разорител и основен враг на Византия) е повече от положително: "Наследник на всичко станал брат му Симеон, който и пръв бил провъзгласен за цар на българите. Михаил го ро­дил по свой образ и по свое подобие и той запазил неподправени чертите на неговата доброта. Той бил към всички безизкуствен и добър, но най-много към тези, които показвали чистота на нравите и напълно християн­ски начин на живот, проявявал гореща вяра и се измъчвал от ревност към божия дом. Затова той довършил недовършеното от баща си, като засилил божествена­та проповед, непоколебимо утвърдил православието с построени­те навсякъде църкви и дал широк и открит път на божия закон."

От къде да знам какъв е техния разказ. Нали затова поставих тази тема. Подписали сме някакъв договор, който предвижда съвместна комисия да уточнява това. Щом е съвместна комисия е ясно, че ще има пазарлъци. При така подписан Договор е съвсем ясно, че някакви промени ще трябва да правим и ние. Затова и написах първия си пост в този си вид: 1. Каква точно е "истинската история" на Македония и македонците2. Каква е "правилната история" от гледна точка на нас българите. Т.е. кои са нещата от които не трябва да се отстъпва и къде могат да се направят компромиси3. Каква е "правилната история" от гледна точка на северните македонци. Т.е. от кое те няма да отстъпят и къде могат да направят компромиси Тогава си мислех, че експертите подготвили договора са били наясно какво подготвят и са имали предварителен план по горните точки. Темата я отворих тук за да видим какви са нагласите на хората във форума по тези въпроси. Сега обаче не съм изобщо сигурен, че нашите експерти са имали какъвто и да е план.

Защо само на държавата? Историята на народа също е включена. Това е от Договора: "Имайки предвид общата им история, която свързва двете държави и народите им". А античните засягат именно народа. Виж например определението в Уикипедия за българите: "Според най-разпространената теория българската народност се формира в резултат на сливането на три племенни общности на Балканския полуостров в периода VI – X век – траки, славяни и прабългари." Текстът на Чл.8, ал.2 от Договора е пределно ясен: "В срок най-късно до три месеца от влизането на настоящия договор в сила, с цел задълбочаването на взаимното доверие, двете Договарящи се страни създават Съвместна мултидисциплинарна експертна комисия на паритетен принцип по исторически и образователни въпроси, за да допринесе за обективното, основаващо се на автентични и основани на доказателства исторически извори за научно тълкуване на историческите събития. Комисията представя пред правителствата на Договарящите се страни ежегодни доклади за своята работа." Никъде в договора няма записано, че Македония е длъжна да приеме българската гледна точка и да промени историческия си разказ, така както посочат българите. Никъде не е писано също, че Македония е длъжна да промени историята си по каквито и да е други причини. Комисията е на паритетен принцип, а задължението и е да "допринесе за обективното, основаващо се на автентични и основани на доказателства исторически извори за научно тълкуване на историческите събития." Тези които са подготвяли текста от наша страна са допуснали една огромна грешка. Приели са аксиоматично, че нашия национален разказ е ОК и отговаря на горните критерии. Очаквали са, че с този текст ще задължим македонците да променят тяхната история, а ние няма да правим нищо. Да, ама не. Като всеки друг национален разказ нашият също е натаманен. Македонците , напълно основателно (съгласно текста на договора) също имат изисквания към нас. Сега ако искаме македонците да променят нещо, ще трябва и ние да променим нещо в нашия разказ, защото те също поставят условия. Това обаче е един огромен капан, тъй като никой в България не е подготвен за подобно развитие (да променяме собствената си история). В същото време работата на тази комисия няма определен срок, нито някакъв пътен план за постигане на резултати. От друга страна изпълнението на чл.2 ал.2 не е обвързано с каквито и да е условия, а то гласи: "Двете Договарящи се страни ще развиват сътрудничеството помежду си в областта на европейската и евроатлантическата интеграция, насочено към успешната подготовка на Република Македония за присъединяването й към Европейския съюз и НАТО. Българската страна ще споделя своя опит с цел да съдейства на Република Македония да изпълни необходимите критерии за членство в Европейския съюз и ще подкрепя Република Македония за получаване на покана за членство в НАТО, съгласно съответните решения от срещите на върха на НАТО." Македонците като общност имат някаква нагласа, че трябва да променят нещо в историята си. Историците им в комисията обаче се пазарят ние също да направим някакви промени (Договорът го позволява) само и само да подчертаят, че Македония е направила отстъпки в някои области, но пък в други е постигнала победа. За разлика от тях ние нямаме никаква готовност да променяме каквото и да е. От друга страна чл.2 ни задължава да си сътрудничим с тях по отношение на мераците им за ЕС. И при това положение смяташ, че имаме полезен ход!

Ами хубаво, като е толкова лесно кои са най-големите глупости? Да вземем два, от наша гледна точка "безобидни" момента. - общо или споделена история. Ако е обща (това което настояваме ние) трябва наистина да обща. С други думи както те, така и ние да разкараме нещата които ни разделят и дразнят и да добавим тези които ни обединяват. Например те да разкарат античните македонци, а ние траките като наши прадеди и да ги заменим с някакъв друг неутрален термин "заварено балканско население" или нещо от този род. В нашите учебници освен "българите под византийска власт", да се разглежда и въпроса за "българите под сръбска власт" и т.н. и т.н. Ако e споделена (това което настояват те) тогава подходът е съвсем различен. - Въпроса за македонския език. Ние настояваме, че това е книжовната норма на българския език в република Северна Македония. Хубаво - излиза, че под български език разбираме целият диалектен континуум от Драч до българските диалекти в Бесарабия. Тогава нашият книжовен език какво е? Той не е целия диалектен континуум, а "книжовната норма на българския език в република България". Ние съгласни ли сме навсякъде където стои "български език" да уточняваме, че това е книжовния език в р.България? Това са все въпроси, въпроси, въпроси...... които не могат да се изчистят или да им се дадат отговори нито за два месеца, нито за две години. Освен това каквото и да се реши в една съвместна група, то няма да се приеме нито тук, нито оттатък границата.

Изпитвах известни съмнения, но поведението на руснаците на 24 май според мен подкрепя тази версия. През 2017г. Путин изказа твърдението за "македонската земя, като родина на славянската писменост" Тогава се вдигна шумотевица и у нас и в Македония, а след няколко дни руснаците излязоха с уточнение, че става въпрос за "македонска земя" като географска категория, а всички знаели, че по това време тя е в границите на ПБД и Русия признава ролята на България. През следващите години руснаците гледаха да не правят гафове, но тази години Путин повтори твърдението от 2017. Руското посолство в Македония направи всичко възможно цяла Македония да разбере това мнение, като там нямаше уточнение за "географска категория". В същото време в България руското посолство излезе с поздравление в което на дълго и широко се цитира мнението на акад. Лихачов за приноса на България. Нещо което не бе правено от доста години. С други думи Русия активно наля бензин в огъня, както в Македония, така и в България. Не мисля, че в момента решението е толкова просто. При 70% подкрепа за твърдата позиция, служебното правителство няма да направи нищо. Все пак наесен Радев е на избори. За нов кабинет излъчен от следващия парламент също ще е трудно. Опозицията веднага ще ги обяви за национални предатели и, че не зачитат мнението на 70% от българите. Полезен ход няма.

Точно така, никой не знае какво им е в главите. Декларацията на Парламента е толкова малоумна, че ние самите не можем да разберем, а какво остава за македонците или някакви външни наблюдатели. Проблемът е, че въпреки това 70% от българите подкрепят тази политика. След като не е ясно какво целят политиците ни и защо го правят, единственият извод е, че някой друг знае какво прави и какво цели. Според мен цялата афера е руска работа, а целта е обратна - обтягане на отношенията между България и Северна Македония и създаване на предпоставки за вътрешни раздори и разединяване на обществата във всяка една от страните. Този спор не може да се реши по нормален начин в близките месеци или една две години. Ако пък през това време все пак се приеме някакъв компромис, той няма да бъде одобрен нито от всички българи, нито от всички македонци и ще доведе до вътрешни раздори както в България така и в Македония.

Не, аз не питах какви са целите ни по принцип или какви трябва да бъдат, а конкретно за целите на политиците ни в конкретната ситуация. Имаме процес на кандидатстване на С.Македония в ЕС и спиране на процеса от наша страна. При това това не с решение само на правителството, а имаше декларация на Парламента подкрепена от всички партии, а това решение се подкрепя от 70% от българите. Наистина ли мислиш, че това нещо (ветото) може да продължи 30 години и целта ще се постигне?

И какъв е пътя да се постигне тази цел - вето в продължение на 30 години? Не мисля, че това е начина. Според мен ефектът ще е по-скоро обратен. В другата тема писах за процесите при създаването на нациите. Това са обединение и обособяване по някакви признаци и разграничаване по други. При нас разграничаването е основно българи vs гърци в рамките на Рум миллета. За македонците разграничаването е основно от нас. Като не им даваме никаква възможност да се разграничат от нас, ние дафакто не признаваме нацията им. Т.е. колегата е прав като казва, че условието е да се откажат от това да се идентифицират като македонци и да се обявят за българи. Следователно ако целите ни са "нормални и добросъседски отношения" не би трябвало да отричаме "разграничаването", а да се опитаме да го управляваме в наш интерес. Това обаче преминава през промяна не само на македонския исторически разказ, но и на нашия собствен. Готови ли сме за това? Не мисля. Според мен сегашното политическо противопоставяне с република Северна Македония стана без какъвто и да е тактически и още по-малко стратегически анализ от страна на нашите политици. Едно аматьорско изпълнение с краткосрочни цели ни вкара в дипломатичен капан от който няма излизане без значителни щети.

Не искам да коментирам делата на Стамов. С него тук имахме лют спор и даже по едно време искаше да ме гони от форума. Наясно съм с всичко това и затова отдавна не го чета. Чакам да видя официалното изследване на Райх. Все пак 100-те проби колкото и да е въпросно тяхното подбиране са си проби. Това което ви пиша не е без основание. По форумите се промъкна, че успоредно се тестват и проби от римската епоха в източна Сърбия и се очаква те да покажат горе-долу същото като пробите от Рим през имперската епоха. Някои от баварските булки с ИЧД пък удивително приличат на нас, но това не са момичета родени тук на балканите, а малко по-насевер. Това обаче са само спекулации. Докато не излязат проби покриващи целия времеви интервал може да изказваме всякакви хипотези. И още нещо. Историята на биологичната популация, историята на етноса и историята на езика са три различни истории. Някъде може и да съвпадат, но това изобщо не е задължително.

Вижте, не е нужно човек да намира грешка във вашата работа. Изказвате хипотеза за приемственост между древното население на балканите и днешната популация при непълни данни. Това е хубаво, но все още не е доказателство. Причината е елементарна и не виждам защо се сърдите. Питах ви по горе, но не ми отговорихте. Сигурен ли сте, че ако направите изчисления един път върху частични данни от римското изследване (без имперска епоха, късна античност и средновековие) и втори път с пълния обем данни ще имате едни и същи изводи от двете изчисления? При нас дупката без данни е много по-голяма в сравнение с хипотетичен "римски модел" без имперски, късно античен и средновековен период. При нас липсва късния бронз, желязото, антиката, късната антика и цялото средновековие. Ако има някакви проби, то те са единични е вие сам отказвате да работите с тях.

Мен лично не ме интересуват македонците, нито гърците, а какво точно искаме ние. В какво се изразяват т.н. "български национални интереси по отношение на Северна Македония". 70% от населението на България подкрепя твърдата политика спрямо република Северна Македония, но въпреки това никъде не може да се намери ясно изразена позиция, какво искаме да постигнем с тази твърда политика. Имаме ли някаква цели или спорът е заради самия спор.

Да, но въпреки името, процесите на балканите не са точно еквивалент на Ренесанса. Тук от края на 18-ти и през 19-ти век имаме въвеждане на бързи обороти на компоненти от ренесанса, просвещението, ефектите от френската революция, индустриализацията и т.н. Общо взето всичко без реформацията. "Не щеме ний богатство, не щеме ний пари, а искаме свобода, човешки правдини." Свобода, човешки права....... това са идеалите на възрожденците. Днес обаче, Ура-патриотите твърдят, че това не са наши (български), а чужди ценности.

И още нещо. Т.н. "възраждане" е обхванало целия народ. Вярно е, че една голяма част от хората остават пасивни и чакат някой Месия да им помогне. Именно към тях се обръщат възрожденците с призива да се пробудят и да излязат от робската състояние. Ботев, който по принцип е доста рязък се обръща към тях с "Робе". Има обаче и едно видимо и активно гражданско общество. Това са хора които се самоорганизират и отстояват своите интереси в областите които ги интересуват. Тъкмо в него например Ботев вижда бъдещето: "Но какво е неговото бъдеще? Нашият народ има свой особен живот, особен характер, особна физиономия, коя го отлича като народ - дайте му да се развива по народните си начала, и ще видите каква част от обществения живот ще развие той, дайте му или поне не бъркайте му да се освободи от това варварско племе, с кое той няма нищо общо, и ще видите как ще той да се устрои. Или не видите семето, зародиша в неговите общини без всяка централизация, в неговите еснафи, дружества мъжки, женски и детински? Или не видите в него и това, що казахме по-горе?..." По времето на комунизма, управляващите се бяха изхитрили, да напишат исторически разказ, в който комунистите да има от какво да се гордеят. Така богомилите станаха първите борци за равенство, а въстанието на Ивайло стана първото антифеодално въстание в Европа. Септемврийското въстание беше обявено като първото антифашистко, процесът в Лайпциг като едно от най-значимите събития в историята и лична победа на Георги Димитров над фашизма и т.н. и т.н. (много са) От друга страна скриха учредителния Устав на Екзархията, който е републикански, демократичен и либерален и оставиха само проекта, където тези неща не са толкова ярко застъпени. Възраждането беше представено като дело на единици, а самите възрожденци или като някакви безлични и завеяни интелектуалци или като супер-герои. С една дума нещо доста различно от "народа". Едновременно с това Робството доби завършения си митологичен образ. Цялата тази операция е да не се позволи създаването на активно и независимо гражданско общество по времето на социализма. Някак си не върви да мачкаш правата на гражданите си, а в същото време в историята на България да пише, че едва ли не в епохата на възраждането българите са имали по-големи права и са били по-активни и независими. Съвсем друго е когато в голямата си част народа вярва, че е наследник на роби. За днешните управляващи това е перфектно. Те не искат активно гражданско общество и затова не променят нищо. Уставът продължава да е скрит, а по въпроса за Робството няма промяна. Така учебниците ни по история възпитават два типа малцинства: - Ура патриоти, поклонници на Робството, потурите и елеците - Нихилисти за които България и българите не стават за нищо. Повечето хора естествено не се интересуват какво пише в учебниците по история. Все пак в резултат от икономическото състояние, възпитанието на историческия разказ и т.н. общият ефект е, че мнозинството от активните хора с граждански позиции бягат от България, а тук остават мнозинството от хората които чакат Месията и малка група активни граждани.

Какво да ти кажа - прав си. Противопоставянето е почти неизбежно. Има го при формирането на почти всички нации. Резултатите са ужасяващи. Достатъчно е само да се споменат жертвите на нацизма и арменския геноцид. Нещата въобще не се изчерпват само с тези два примера, но това е тема за друг разговор. Защо обаче другите са го превъзмогнали, а ние не? Според мен виновниците за това състояние не трябва да се търсят в създателите на нацията, а в по нови времена. Писах ти вече, че правих някакво аматьорско проучване по въпроса за Робството и мога да споделя собствени впечатления. Освен от отрицателни емоции - омраза към другия, нацията се захранва и от положителни - гордост от себе си. За създателите на нацията това са били само героите от миналото (то друго няма). Още преди освобождението обаче освен от миналото се появява гордост от самите себе си и собствените постижения. И да ти кажа - имат основания. За около 50 години, от 1820 до 1870г., тръгвайки от нулата и без институционална подкрепа българите изграждат сами мрежа от училища, църкви, читалища и т.н. Венецът е признание и собствена институция - Екзархията. Самата тя е учредена като демократична, либерална и републиканска институция. Днес ние не се гордеем със себе си и сме недоволни от живота. Всяка нация обаче има нужда от гордост. Няма от какво да се гордеем ние самите, остава да се гордеем с историята. Тя обаче е написана така, че да няма и там от какво да се гордеем и остава само противопоставянето.

Защото археолозите и историците имат консенсус само за културите след средата на II хил. пр. Хр. За тези преди това няма консенсус, че са тракийски, а текат спорове. С други думи няма как по автоматизъм да се припише "тракийска" етничнност на проби по-стари от средата на II хил. пр. Хр.

Виж, образуването на нациите е процес на осмисляна "кои сме ние" и обединение. Обединението от своя страна изисква разграничаване. Т.е. да знаем кои сме ние и кои са другите. Това е общовалидно правило при формирането на всички нации. Едва по-късно, когато нацията има вече устойчиви корени се задава въпроса "а не сме ли все пак като другите?" 1. Паисий е само един от многото. Виж например работите на Раич и Наскович - разграничаването си е ясно видимо и там. Не са обаче само те. Ето ти пример от писмо на Д.Миладинов до А.Екзарх: Достопочитаеми Александър Екзарх, Вашето добро име е име за гордост на всички славянобългари в Европейска Турция. Ти привличаш почитта на нашите единородци чрез истинската ти ревност за тях. Пожелавам родолюбивото ти чувство да се разнася като светкавица към всички някога славни, а сега възкръсващи от тинята на невежеството наши единородци, потомци на Илир, на Коледа, на силния Стефан Немановик и на други Под линия е дадено обяснение, че Миладинов е чел някакъв препис на Паисий, където се споменавали кралете Илир и Коледа, но лично мен силно ме съмнява визията на Миладинов да е от там. По-скоро е формирана от някоя друга книга. Ако беше препис на Паисий поне щеше да спомене Самуил или някой друг, а не точно Стефан Немановик (Стефан Душан) Ето и друг пример от прошение на първенците от Кукуш и Дойран до руския Император, където формулировката е "предисторическия пеласго-българомакедонски и исторически славянски род". Това нещо със сигурност не е от Паисий. С други думи във времената когато се формира нацията разграничаването е задължително. Без него просто нямаше да има нация. Паисий от своя страна е само един от многото които формулират това разграничаване. 2. По отношение на Византия. Образът на Византия е формиран от запада и този образ по това време хич не е привлекателен. Тя и затова е Византия, а не Римска Империя. Самите елини в ранния период се разграничават от Византия и затова се идентифицират като елини, а не като ромеи. Патриаршията е консервативна и се възприема като символ на старото и застиналото. Неслучайно думата ортодокс в западните езици добива значение на праволинейност, непроменяемост и т.н. Следователно да искаш хората които формират нацията да се идентифицират с Византия точно по това време е нереално. Те искат един нов свят, основан на нови начала, а по това време Византия олицетворява точно обратното. С други думи Началото т.е. поставянето на основите на нацията е съвсем нормално и аналогично на поставянето на основите на останалите нации. Това което ни липсва на нас е преосмисляне, нещо което останалите правят през 20-ти век. Именно тогава европейците започват да променят своите първоначални "национални представи" и да търсят вече това което ги сближава с останалите нации.

Ами направете изчисленията без имперската епоха, късната античност и средновековието. Т.е. включете само Медна епоха, републикански Рим и съвремието и вижте какво ще излезе.

Вижте, методологията сигурно е безупречна, както и работата ви. Каквито и изводи да правите обаче според мен са прибързани. Изводи могат да се правят, когато имаме достатъчен брой проби от късния бронз, желязото, антиката и ранното средновековие. Досегашния опит показва, че може да има изненади, както например в римското изследване, което обхваща всички епохи.