Atom

Няма такива данни. Дори и има някъде обаче, те са пръснати на многобройни места и не е ясно доколко могат да се ползват заедно. Проблемът е, че демографските данни са текущи и след всяко преброяване НСИ е длъжен да ги ревизира, като ревизията обхваща цялото предходно десетилетие. В момента в НСИ са извършили частична ревизия и все още една голяма част от данните не са ревизирани. Например коефициентът за плодовитост (TFR) между 2011 и 2021 все още не е ревизиран. Дори и там където е извършена ревизия обаче, тя не е отразена във всички таблици публикувани от НСИ, а те са множество на брой. Това затруднява изключително много ползването на тези данни. Когато се анализират например времеви редове е много важно всички данни от съответния времеви ред да бъдат калибрирани. Сега обаче не винаги е ясно дали е така. Ако една част от тях е ревизирана, а друга не, се получава "манджа с грозде". Ето например картинка за TFR за 2000-2023. Тя е генерирана на база данните на Инфостат (публичната система на НСИ). В момента обаче тази диаграма не е съвсем вярна, тъй като данните за периода 2011-2021 тепърва трябва да се ревизират.

По-рано тази година НСИ ревизира демографските данни от предходното десетилетие. Жените в репродуктивна възраст (15-49 години) през 2020 са били общо 1309358. Десет години по-рано (през 2010) жените в тази група (15-49) са били с 364865 повече или общо 1674223. С други думи за десет години (2010-2020) имаме спад от 21.8% на жените способни да раждат деца. Този спад обаче не се дължи само на ниската раждаемост през годините. Същите жени, които през 2020 влизат в групата 15-49, десет години по-рано (през 2010г.) са отчетени в групата 5-39. Тогава броят им е бил 1486363. Т.е. за десет години групата на тези конкретни жени е намаляла със 177005 или с 11,91%. Това са млади жени и в тази възрастова група смъртността е изключително ниска. Единственото обяснение е, че огромната част от тези 177005 жени са мигрирали извън България. Другото което промени ревизията е, че благодарение на по-ниската база (по-малък брой жени) коефициентът на плодовитост за 2022 скочи рязко до 1,78, а за 2023 НСИ отчетоха 1,81. За сравнение през 2010 същият коефициент е бил 1,49. Тази промяна поставя редица въпроси. Едно от обясненията би било, че благодарение на ръста на икономиката младите хора са чувстват по уверени и раждат повече деца. Другото обяснение обаче (което е по-вероятно) е, че за тези 10 години силно се е изменил етническия състав на жените във фертилна възраст. Пак от НСИ (но друга публикация) четем следното: "Разпределението по етническа принадлежност показва, че единствено при жените, самоопределили се към ромската етническа група, средният брой деца е достатъчен за просто възпроизводство - 2.25 деца. Значително по-младата възрастова структура и ниското образователно равнище са фактори, които определят по-високата раждаемост сред тази група. По-висок от средното за страната е този показател при турската етническа група - 1.79. Средният брой живородени деца при жените, самоопределили се към българската етническа група, е 1.41." Да приемем горните числа за етническите групи за верни. Да приемем също, че средният коефициент за страната е 1,79 (а не 1,78 или 1,81). По този начин може да изключим турската общност, която има същия коефициент от 1,79 и не променя картината. При това положение, разпределението на жените в детеродна възраст при останалите две групи - българи (с коефициент 1.41) и роми (2.25) трябва да е почти изравнено, някъде в съотношение приблизително 55:45 в полза на българките за да се получи среден коефициент от приблизително 1,79. Коефициент обаче не стои на 1,79, а вероятно ще нараства (за 2023 е 1,81). Т.е. в рамките само на няколко години (до 5) броят на жените в детеродна възраст от ромски произход ще стане по-голям от броя на жените в детеродна възраст от български произход. Горното са само спекулации на база на данните от НСИ. НСИ нямат изследване което да е фокусирано върху резкия скок на TFR и което да се опита да обясни това явление. Дали причините се дължат на културни промени при младите хора по отношение на семейството и децата. Дали причината е усещане у младите хора за по-високо благосъстояние и по-голяма сигурност или има промяна на етническия състав на жените в детеродна възраст към момента не се знае.

Регионалната идентичност е ограничена на сравнително малки територии. "Нашият край" обикновено е самото село или в най-широкия случай близкия град и околностите му. Дори и в първата половина на 19-ти век 'родината' е все още съвсем малка. Когато пишат за "родината" или за "татковината" си, немалко възрожденци разбират именно родния си град. Всеки един човек може да има паралелно няколко различни идентичности. В римската империя е било същото. Като римски гражданин един човек има римска гражданска идентичност, има регионална идентичност, има езикова идентичност и религиозна идентичност. Освен това може да има съсловна, професионална и др. Тук не става въпрос обаче за нещо подобно. Попов и Ангелов внушават, че е имало някакво тракийско етническо съзнание, което се е запазило през вековете. За подобно нещо обаче нямаме никакви доказателства. Нито по времето на Римската Империя, нито преди нея.

Те и албанците донякъде си запазват езика, въпреки големия пласт заемки от латински. От къде сме сигурни, че именно албанците не са наследници на траките? Що се отнася до гръцкия език, то той е заемат особено място в империята. Първо, ареалът му е бил много по-широк отколкото сега. На практика в източната част на империята това е бил главния език за общуване между различните етнически групи, включително на територията на Египет, днешен Израел, Ливан, Сирия и Мала Азия. Второ, всеки римлянин от елита, почти задължително освен латински е знаел и гръцки.

ОК, но в селата едва ли е имало някаква обща идентичност за всички т.н. "траки", дори и преди идването на римляните. Как да се запази нещо, което въобще не е ясно дали изобщо го е имало.

Как я запазват? Гърците стават римляни (ромеи). Може и да имат допълнително (или успоредно) някоя друга регионална идентичност, но в общия случай тя няма нищо общо с идентичностите преди идването на римляните.

То затова и писах по-горе, че "зелените истории" се използват по-скоро като повод и май са предназначени да адаптират икономиката към режим на стагнация (или "устойчивост" да не се плашат хората ), отколкото да решат климатичните проблеми на планетата. Например една от мерките е драстично увеличаване на гаранцията на уредите и стимулиране на тяхното ремонтиране, а не замяна. Друга е налагането на модела за "колективен транспорт" и стимулирането за използването на обществен транспорт срещу използването на лични автомобили. Намаляване на използването на пестициди и изкуствени торове в земеделието и т.н. Ето например картинка, която прогнозира производството на автомобили в Германия при успешно реализиране на зелените мерки: От картинката се вижда, че ако през 2023г. в Германия са произведени около 3,7 милиона автомобила, за 2050 се прогнозират с един милион по-малко или около 2,7 милиона. Обърни внимание, че в тази прогноза през 2050 личните, частни автомобили се прогнозират да са много малко, а по-голямата част от автопарка се прогнозира да се използва в "колективни схеми". Не съм гледал други прогнози, но при тези политики се очаква и в другите сектори да е така. Т.е. по-малко произведени уреди (перални, сушилни, съдомиялни и т.н.), по-малко произведена земеделска продукция и още един куп индустрии в които да има значително намаление.

Щом е имало тракийско съзнание значи е имало и македонско. А щом е имало македонско и е оцеляло толкова века под римска власт нищо не му пречи да оцелее и при българската и при османската власт.... до съвремието.

Ако У-то в булгар е било кратко, няма проблем на праславянски да е българин. Ъ е свръх-кратка задна гласна с гласеж между О и У. Що се отнася до наставката -ин тя е типична и се среща в много дублетни форми - боляр - болярин, чобан - чобанин, стопан - стопанин, господ - господин и т.н. При отварянето на сричката съчетанието -ъл става нетърпимо. Тогава съгласната Л се трансформира в сричкотворна, а сричката става Блъ. В нея еровата гласна вече не е от нормален тип, а знак който подчертава, че съгласната Л е сричкотворна. Ето тук е описано в старобългарската граматика на Мирчев:

И аз те разбирам. За мен обаче е по-добре да не се връщаме по-назад от СВБ защото няма смисъл, а и има голям риск да се подведем. По-ранните вулгари или там както са записани може да нямат нищо общо с нас. Има например една камара източници, че през османския период селяните от Балкана и предбалкана са ходили на жътва в Руманя, а момите жътварки са наричани руманки. След 1500 години на база на тези източници някой може да реши, че са ходили на жътва в Румъния, а жътварките са били румънки. Да, ама не.

Добре, но ако например името българи произлиза от латинската vulgaris, то може да принадлежи на една камара различни групи от хора. Т.е. и тук да има vulgaris и там и онам, но между тези групи да няма никаква връзка. Ако думата “българи” произлиза от алтайския глагол “булгамак” - смесвам, разбърквам е същата работа. Смесват се някакви 2 племена в Панония - ето ти "българи". Разпада се съюза - няма българи. В същото време някакви други две племена се смесват в прикавказието - хоп и там има българи. Разпада им се съюза - няма българи. Ако ситуацията с името е горната, на кои точно от всичките българи търсим географското положение?

Добре де, аз пак да питам - знаем ли какво точно търсим? Каква е етимологията на името 'българи' и какво точно означава? Имената имат свойството да променят значението си, могат да "пътуват" и могат да означават съвсем различни неща. Например името 'българи' първоначално може да е било събирателно име, както съседите ни използват името 'скити'. Как се търси точното местоположение на скитиТЕ преди 7-и век, като с това име ромеите са наричали кого ли не. Виждаме да речем името "скити" в документ от 12 век и същото име в документ от 5-и. Дали става въпрос за едни хора и техните прадеди или за нещо съвсем различно. Или пък да вземем имена като 'франки' или 'руси'. През 8, 9-ти век тези имена означават едно, а в 12-и съвсем друго. Или различните видове римляни при идването на Аспарух - гръкоезични римляни, латиноезични римляни, но все са римляни (ромеи). Вярно е, че дедите ни много, много не за зачитали съседите си за римляни и са ги наричали гърци, но в случая това няма кой знае какво значение. Или пък да вземем името казаци. Такива има на Днепър, на Дон, на Кубан.... В средна Азия пък има казахи, като и двете имена имат един и същ произход. Може ли да се търси оригиналното местоположение на казаците/казахите?

При електромобилите специално, изглежда нещата не опират само до пари, субсидии и въглеродни емисии, а май става въпрос и за технологично изоставане. Ето една картинка за авто-корпорациите с най-големи продажби в Китай за 2023: А ето и само за най-продаваните марки електрически коли: Вижда се, че двете картинки се различават доста. Когато става въпрос за общи продажби на автомобили (с вътрешно горене, хибриди и електрички) картинката е доста разнообразна. При електромобилите обаче като се изключи Тесла с 11,71% и Фолксваген с 3,02% всичко останало са китайски марки. И в двете класации участват само автомобили произведени в китайски заводи. Т.е. разни условия като цени на енергия, на въглеродни емисии или субсидии би трябвало да са еднакви за всички. Картинките са взети от от тук: https://carnewschina.com/2024/01/12/top-selling-car-brands-in-2023-in-china-byd-surpassed-volkswagen-and-won-the-championship-for-the-first-time/

От руга страна е възможно трите немски компании да са планирали да внасят собствени автомобили произведени в заводите им Китай в ЕС и сега да ги е страх и техния внос да не попадне под ударите на митата. Кой знае.

Доколкото знам огромна част от продажбите им в Китай са на коли произведени в китайски заводи или поне сглобени там. Вярно е, че китайците могат да наложат мита не само на готови автомобили, но и на възли и детайли, но не ми се вярва да го направят. Германската конкуренция на китайския пазар се отразява добре на китайските авто-корпорации.

Приема се, че основните предизвикателства пред човечеството са демографията и климатичните промени. Ще си позволя още един път да повторя това което написах по-горе: "Що се отнася до бъдещето, то климатичните промени са само един от аспектите. Мисля, че по-скоро аналитиците в ЕС ги използват като повод, отколкото да са кой знае колко загрижени. Демографията е много по-големия проблем - застаряващо население, спад в раждаемостта и спад в общото население ако няма миграция от някъде другаде. Това са реалиите пред които е изправен ЕС, при това тук и сега, а не в някакво неопределено бъдеще." Към настоящия момент, постоянният икономически ръст на Европа може да се поддържа само чрез постоянно привличане на трудови мигранти отвън или замяната на работната сила с техника (машини, роботи, ИИ). И двата начина си имат както своите плюсове, така и своите минуси, най-вече по отношение на социалната цена. Останалите мерки като повишаване на пенсионна възраст и други подобни могат да имат само временен ефект. Политиките по т.н. зелен преход, зелен ръст и т.н. са по-скоро предназначени да адаптират икономиката към режим на стагнация, отколкото да решат климатичните проблеми на планетата. Т.е. идеята е институциите и икономическите агенти постепенно да се пригодят да работят в режим на демографско свиване. В една такава среда, целта няма да е осигуряване на абсолютен икономически ръст, а на икономически ръст на глава от населението. Т.е. запазване на една що-годе стабилна икономика, въпреки намаляващото население. Дали т.н. "зелени политики" са подходящи за постигане на горната цел не е много ясно. Възможно е да се окажат подходящи и да доведат до някакви ползи, но е възможно и да не са подходящи и да донесат повече вреди.

Като стана въпрос за автомобилната индустрия в Европа, то много по-голямо значение за нея имат транспортните политики, отколкото цената на въглеродните емисии. В областта на транспорта, зеленият преход предвижда абсолютен приоритет на обществения транспорт и схемите за "колективен транспорт" пред личния автомобил. Това, плюс забраната на двигателите с вътрешно горене за новите автомобили след определена година може да има огромно влияние на автомобилната индустрия. Заводите се изнасят от Европа най-вече по тези причини, а не заради емисиите.

Добре, но каква е пряката корелация с цената в въглеродните емисии? Или хайде нека да не цената не емисиите, а цената на енергията. Като ударим чертата, въпреки разните колебания през различните години, ЕС продължава да е лидер в продажбата на автомобили и автомобилни компоненти и то много преди останалите играчи:

ЕС задника си да скъса, не може да е конкурентен в промишленото производство само на база цени. И при пълна отмяна на квотите и търговията с въглеродни емисии, пак няма да е конкурентен. С други думи в случая няма никакво прострелване в крака, а още по-малко в главата. Дали европейските джапанки ще са 10 евро, 5 евро или само 2, те пак ще са по-скъпи от китайските или виетнамските, които са само 1 евро. Който иска качество ще даде 10 евро. Който не иска, а се ориентира само по цената и при 2 евро за европейски джапанки пак няма да ги купи, а ще си купи китайски за 1 евро. А защо го правят? -явно защото мислят, че по този начин ще успеят да адаптират икономиката на съюза за реалностите на бъдещето. Дали ще успеят и дали плановете им са адекватни един господ знае. Що се отнася до бъдещето, то климатичните промени са само един от аспектите. Мисля, че по-скоро аналитиците в ЕС ги използват като повод, отколкото да са кой знае колко загрижени. Демографията е много по-големия проблем - застаряващо население, спад в раждаемостта и спад в общото население ако няма миграция от някъде другаде. Това са реалиите пред които е изправен ЕС, при това тук и сега, а не в някакво неопределено бъдеще.

Според мен за по-ранните времена не може да се каже абсолютно нищо. Ние дори не знаем етимологията на името "българи". Ранните българи може да са всичко - племе, племенен съюз, народ, съсловна група (по подобие на понятието 'казаци'), религиозна група, събирателно име и още ред други.

Е, тази прогноза определено е правена при допускането, че икономическият ръст ще продължи. Писах вече няколко пъти, че дебатът за ръста сред икономистите е табуиран. За мнозинството от тях постоянният икономически ръст е едва ли не аксиома. А по отношението на ръста, демографите се съобразяват с прогнозите на икономистите, а не на някакви други учени. Дори и да се достигне обаче до глобално плато, икономическият ръст в Африка обикновено се очаква да продължи, най-малкото заради процесите на конвергенция в световната икономика. По отношение на урбанизацията не мисля, че там тенденцията може да бъде преустановена или още по-малко да се обърне, освен при някакви супер катастрофични сценарии. Селото не може да поеме демографския натиск, тъй като селската икономика си има собствени демографски тавани. При влошаване на икономическата картина по-скоро се очаква повишена миграция, както вътрешна към градовете, така и трансгранична към други държави с по-развита икономика, а не селяните да остават на място и да продължават да се плодят.

За кой период става въпрос и какво точно те смущава? Не съм демограф, но доколкото си спомням за намаляването на раждаемостта основните фактори са три: общото икономическо развитие, увеличаване на градското население спрямо селското и образованието на момичета/жени.

Според мен, намаляването на населението вече е почти неизбежно. Нивата на коефициента на плодовитост и тенденциите за този параметър не предполагат друга прогноза с някаква кой знае каква вероятност. Как ще се развие това намаление, до кога ще продължи и дали трендът ще се обърне, към днешна дата е невъзможно да се прогнозира. Общо взето се очаква през този век да има пик на световната популация и след това спад. За сега пикът се изчислява някъде през 80-те години на този век, но няма да се изненадам, ако следващите прогнози ревизират това събитие за по-ранен период. Тук е интересно да се наблюдава динамиката в промяната в прогнозите. До преди няколко години прогнозите за спада на общия коефициент на плодовитост бяха едни, след това прогнозите ускориха този спад, а последните го ускориха още повече. Ето една картинка от проучване публикувано през тази година: Материал от проучването може да се види тук: https://www.healthdata.org/news-events/newsroom/news-releases/lancet-dramatic-declines-global-fertility-rates-set-transform От картинката се вижда, че през 2030г. Глобалният коефициент на плодовитост (т.е. средната величина за целия свят) ще спадне до 2,1. Последното ниво се приема за ниво на просто възпроизводство. Т.е. смята се, че под това ниво поддържането на размера на населението във времето е невъзможно. Според това проучване Глобалният TFR през 2050 ще спадне до 1,8, а през 2100 до 1,6. Тази прогноза е по-мрачна от последната прогноза на ООН, която от своя страна е по-мрачна от пред-последната прогноза на същата организация.

И аз не знам, затова и зададох въпроса. Моето усещане (но само усещане) е, че полиархията обхваща по-широк кръг от хора, които влияят на властта или са във властта в сравнение с олигархията. В полиархията институционалният характер на властта би трябвало да е по-силен и отчетлив, отколкото в олигархията. Обратно, в олигархията персоналната власт на съответния олигарх би трябвало да е силна, независимо от институцията която представлява (или не представлява) самия олигарх. Достъпът до властта при полиархията би трябвало да е по-отворен отколкото при олигархията. Системата и институтите които са създадени за взаимен контрол и ограничения във властта при полиархията би трябвало да работят, докато при олигархията взаимодействието между олигарсите се урежда, повече чрез договаряне, отколкото от ограничения на институции.

Защо да не може? Хипотезата за снежната топка е, че от някъде тръгва някакво ядро и към него постепенно се "лепи" материал от там където минава топката. На финала материалът на ядрото вече е пренебрежимо по-малко отколкото материала от по-външните слоеве. Материалът с най-голяма тежест е този който се наслагва към края на "търкалянето". Т.е. близката чужбина около крайната точка. И при "завоевателите" и при Аспаруховите прабългари, при тази хипотеза популацията с най-голяма тежест в "топката", би трябвало да е е население с произход от източна Европа. При тях с основен източник някъде северно от Карпатите, при нашите прабългари, основният източник би трябвало де е населението обитавало териториите от Дунав, максимум до Днепър. Между другото при унгарците това горе-долу се потвърждава от изследванията. По-голямата част от пробите на "завоевателите" имат европейски произход.