Atom

Не, бъркаш собствеността, която е чисто човешко изобретение, с биологичните категории като инстинкта за самосъхранение, борбата за съществуване и вътрешновидовата конкуренция. Собствеността е договор или правна категория. Може да се каже, че това е институция. При нея имаме взаимно признаване на права - това е мое, това твое, а другото е на оня там. В биологията няма мое, твое, но има например борба за оцеляване. Една вълча глутница може да има "собствена територия", но другите глутници въобще не се съобразяват с това. Ако ресурсите намалеят, неизменно следва борба. При наличието на собственост не е така. Ако твоята собственост не ти осигурява достатъчно ресурси и съществуването ти е застрашено, ти въпреки това не може да ползваш чуждата собственост - това е престъпление и се наказва. Т.е. в случая имаме точно обратното на това което е заложено в инстинктите ни, а институцията на собствеността има за цел да преформулира заложеното от биологията и да омекоти вътрешновидовата конкуренция. Това какво би трябвало да означава? Предното ти твърдение е - "Невъзможно е собствеността да бъде обща. Собствеността винаги е на някого. Ключовата дума е "винаги"". Да смятам ли, че възприемаш природата като ваша собственост (на семейството ти или на някаква друга група от хора)?

Собствеността е абстрактно понятие, измислено от човешкото въображение. В природата няма "собственост". На някакъв етап от развитието си, най-вероятно при появата на земеделието и опитомяването на животните, хората са измислили това понятие (или тази институция) за да омекотят конкуренцията при борбата за ограничени ресурси. Т.е. ние казваме "това принадлежи на теб" или "другото принадлежи на другия" защото така сме решили. Създали сме някакви правила и норми които определят какво ни е отношението към заобикалящия ни свят и кой има право да ползва или да се разпорежда с определени ресурси. Няма никакъв проблем да се създадат други правила и норми които да разрешават същия проблем т.е. "кой има право да ползва или да се разпорежда с определени ресурси", но които да не включват абстракцията "собственост". Дали едните правила и норми ще са по-ефективни от другите е друг, съвсем отделен въпрос. В момента в който обществото приеме, че нещо е собственост, тази собственост започва да принадлежи на някой. Ако същото нещо не се възприема за собственост, то не принадлежи на никой. Собствеността има смисъл ако един ресурс е ограничен (например сиренето). Ако е неограничен (привидно или фактически) смисълът на това понятие се губи. В момента например все още много неща се смятат за ничии или общи - въздухът, водите в моретата и океаните (като изключим териториалните води) и техните ресурси, цял един континент - Антарктида и т.н. Има обаче идея, че тези ресурси също са ограничени и е време да погледнем на тях като на собственост или като на "природен капитал". Това сега може да ти се струва абстракция, но в близките десетилетия може да стане реалност. Просто всичко което ни заобикаля може да се остойности и да се вкара в някакви счетоводни баланси. От там нататък тези неща се превръщат в собственост и за да ползваш някое от тях ще трябва или да притежаваш части от съответния ресурс или да си "купиш" от някой който го притежава. Например всички да плащаме данък въглеродни емисии, защото чрез дишането си приемаме кислород и отделяме въглероден двуокис. Тези пари съответно да отиват при притежателите на гори, където процесът е обратен.

Интересно. А доколко тези последните опити са физика, а не например философия, но описана не с думи, а с математически апарат? Това с опитите да се изхвърлят пространството и времето от теорията и да се заменят с нещо друго ми прилича повече на търсенето на Бог. Разбира се не конкретния Бог от някоя религия, а по-скоро Бог като философска категория. Т.е. Бог като първопричина или първоначално състояние.

Разбирам, наистина е по-логично да се изследва самото нарушение - т.е. имало ли е изобщо симетрия по отношение на времето за да има и нарушение, а от там нататък какви му са свойствата и т.н. Не съм навътре с физиката, но все пак ми се струва, че ако изобщо има подобно нещо, това може да се окаже с фундаментално значение.

Не са само те. Аз се интересувах от темата за развитието на средното съсловие от появата му по времето на Османската Империя до наши дни, но не можах да намеря нищо свястно. После се поразрових и се оказа, че дисциплини като History and Economics или Economic History въобще не се предлагат в България, въпреки че на запад са стандартни програми. Какво да говорим за прилични изследвания! - От къде да дойдат? Та не съм сигурен дали става въпрос за идеологически причини или просто такова ни е нивото - толкова ни е моженето. Като няма грам специалисти и даже не знаем, че има такива науки от къде ще се появи това знание? Тук има сигурно 50 или повече теми за произхода на прабългарите, но никой си няма представа какъв е бил бита на тези хора, как са се прехранвали, каква им е била социалната структура, идеята за собственост и т.н. Опитахме се в една тема със Sir да нищим тези неща, но стигнахме до кривата круша. Нашите археолози се интересуват от всичко друго - дворци, злато, вампири, но не е от елементарни неща като стопанските въпроси.

Причината е, че няма време за натрупване и поява на някакви традиции. На няколко пъти има "рестарт на системата". Иначе третото съсловие по тези земи (балканите) се появява почти успоредно и в синхрон с останалите страни в средна и източна Европа. Тъпчилещов например участва във финансирането на едва ли не половината църкви и училища построени в България по време на възраждането, а другата половина е подпомогната финансово от братя Робеви. Евлоги и Христо Георгиеви, Димитър Ценов.... много са.

Сериалът не съм го гледал, но съм чел трилогията в Читанка - https://chitanka.info/serie/the-expanse Предполагам, че сериалът е по идея на книгата. Наистина е интересно от гледна точка на развитието на обществото в различни условия. През уикенда ще потърся да дръпна от някъде този сериал. Благодаря, не знаех, че има такова нещо.

Аз бих направил друго разделение. По едната координатна ос страните се различават по своя управленски капацитет. Страните с висок капацитет се управляват от форма на меритокрация, обикновено маскирана под някаква фасада. На запад фасадата е либералната демокрация, за Китай е смес от марксизъм и конфуцианство. Страните н нисък управленски капацитет се управляват в широки граници - от управление задвижвано от корупцията, през откровена клептокрация, до чист бандитизъм, тип ОПГ. Русия е в последната категория. По другата ос страните се различават по това колко "голяма е държавата" или "колко голямо е правителството". Т.е. доколко държавата се намесва в личния живот на хората или в икономиката и каква е степента на индивидуалните свободи. Китай и Русия например имат сравнително "големи държави" Според мен най-късата клечка са изтеглили тези които са родени в най-малките държави, с най-нисък управленски капацитет - например Сомалия.

Прочетох статията, но не мога да се ориентирам. Ако предположим хипотетично, че времето не е вградена характеристика, а първоначално (преди появата на времето) имаме Т-симетрия, то кое според нея е причинило това Т-нарушение и е "изкривило" симетрията до асиметрия?

Ето една картинка за Великобритания: През 1895г. топ 10% от населението притежават около 93% от общото богатство, а най богатите 1% - 70%. Картинката е от тук: https://www.resolutionfoundation.org/app/uploads/2020/12/The-UKs-wealth-distribution.pdf

Някой може ли да коментира същността на теорията на Joan Vaccaro - https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Testva-se-nova-revoliutcionna-kvantova-teoriia-na-vremeto-video_164902.html

Не съм оптимист, че може да има някаква качествена промяна. За разлика от елитите, обикновените хора трудно могат да се организират за постигането на някаква обща цел. Вярно е, че сега има социални мрежи и интернет и на пръв поглед вече няма пречки, но да не забравяме, че тази инфраструктура също се контролира от елита. Елитът притежава всички финансови, социални, организационни и технологични средства за да удържи фронта. В корпорациите управлението се крепи на меритокрация и елитите имат дълъг опит с използването на всички постижения на науката и на човечеството изобщо. Нещо повече, те вече са купили голяма част от най-талантливите американци да работят за тях и за техните интереси - било директно в корпорациите, било в различни институции финансирани от елита. Следователно, всяка качествена промяна извършена от съдебната, законодателната или изпълнителната власт може да се очаква само ако има много сериозен разнобой или направо разрив вътре в елита - т.е. между различните елитни мрежи. Такъв разрив не виждам как може да се получи. Независимо от това какви различия имат между себе си, от тази система печелят всички - т.е. целият елит, а не само тази или онази негова част. Що се отнася до промяна породена от натиск отдолу, тя може да стане само ако има някакви екстремни нива на недоволство, съпроводени с бунтове и значително насилие. Дори и тогава надали ще се промени точно финансовата система, тъй като много малко хора ще искат точно това. Хората просто ще чувстват, че живеят зле, без за си дават сметка какви са причините за това. Елитите притежават всички средства за манипулация и са в състояние да насочат недоволството на масите в която и да е друга посока. "Виновни" могат да бъдат белите (или черните), китайците, руснаците, мексиканците, а ако трябва и извънземните.... В същото време истинските виновници могат да се прикрият зад десет защитни стени, а накрая когато бунтовете утихнат, даже да се появят на бял кон и като спасители. Ако в САЩ решат да променят сегашната финансова система, това няма да е защото елитите желаят да върнат властта на мнозинството, нито защото мнозинството иска това, нито под натиск от масите. Системата ще се промени когато елитите решат, че тя вече е изчерпана и по-нататъшното и съществуване застрашава собствените им интереси.

А има ли наистина такъв вариант с "демократичната държава"? Някъде горе писах, че според мен основният проблем е несъответствието - глобална икономическа власт и локална политическа власт. Двете "власти" покриват различни пространства. Демократичната държава предполага, че суверен е целия народ - нацията. Теоретично тя се опира на два стълба. Първият е управление чрез представителство, което най-общо би трябвало да изразява интересите на текущото мнозинство. Вторият е конституционно правен стълб (върховенства на закона), който би трябвало да защитава интересите на всеки отделен индивид. Тези два стълба би трябвало да работят в баланс и синхрон и при наличието на задържащи и стопиращи механизми. Т.е. от една страна да не позволяват мнозинството да взема решения, които изключват разни малцинства или ограничават правата на отделния индивид, а от друга не позволяват на конституционно правният стълб да се измени в рамки, които да изключат възможността на мнозинството да взема решения. Само при този вариант суверен е целият народ (а не само текущото мнозинство) и в същото време хората наистина имат значение (управление на мнозинството при ограниченията на закона), а не са заменени от някаква анонимна абстракция като "родина", "нация", "държава" и т.н. Когато двата стълба са балансирани и работят в синхрон имаме демократично управление и демократична държава. Ако единият от двата надделее и системата се дебалансира имаме нещо друго. Ако правният стълб ограничи възможностите на мнозинството се преминава към непълна демокрация, авторитаризъм и тоталитаризъм. Ако обратно, мнозинството се опита да наложи дневен ред извън правните рамки имаме популизъм, който може да премине в каквото си иска (например в национализъм, фашизъм и т.н.). Днес правният стълб в голяма степен е определен или най-малкото ограничен от различни, външни за суверена рамки. Съществуват един куп международни споразумения, договори, директиви и т.н. с които местните законодателства трябва да се съобразяват. В голямата си част тези международни правни рамки са прокарани от глобалната икономическа власт. Т.е. глобалната икономическа власт поставя пред локалните мнозинства допълнителни ограничения. Тяхната цел обаче не е да се защитят правата на отделните индивиди, а собствените права на глобалната икономическа власт, най-често прикрити като правата на някакво абстрактно глобално мнозинство или "човечеството" При такова развитие локалните мнозинства чувстват, че губят контрол и от тях зависят все по-малко неща и резултатът е ръст на популизма.

Те и двете "алтернативи" са хвани едната и я блъсни в другата. Ако държавата изчезне или е съвсем малка, всеки ще живее по законите и правилата на лорда си - в случая по законите и правилата на Бил Гейтс III. Това нещо човечеството вече го е виждало - казва се феодализъм. Ако нямаш нищо и няма никаква държава, моментално се превръщаш в крепостен или роб. При голямата държава - същата работа.

Ръст, ръст и пак ръст. Явно когато няма ръст не може да изпитваме истинско щастие. Живеем в ограничена среда, а вечен двигател няма. Като не може да открием вечен двигател.... ще разширим средата. Първо Марс, после още, и още ......

Забравила е да каже, че няма да има частна собственост за над 90% от хората, а не че частната собственост се отменя. Тя идеята отдавна е ясна каква е - 5% да притежават всичко, а останалите да притежават само някаква вяра - ако искат в бог, ако искат в някаква утопия, ако искат в комунизма или в правата на джендърите. На пазара за убеждения има голямо предлагане.

Никой не си поставя цел да се забави ръста на БВП. Целта е да се намали ръста на използването на нови ресурси. Т.е. планира се ръст на БВП за сметка на т.н. "зелен ръст". Например: - работи се нещо по почистване на води, залесяване и разширяване на защитени паркове, за подобряване на биоразнообразието и т.н. - намаляването в земеделието на пестицидите с 50% и торовете с 20% всъщност ще създаде повече работа. Заместващите операции искат повече усилия. - работа по т.н. кръгова икономика, рециклиране, утилизиране и т.н. - увеличаване на дейности по ремонти, услуги (наемане на продукти) и т.н. Всички тези дейности се остойностяват и ще увеличат БВП. За потребителите обаче ефектът ще е по-скъпи продукти и съответно употреба на по-малко ресурси. Примерно ще ядеш по-скъпо и по-качествено месо, но в по-малко количества. Вместо 70 кг. годишно на цена по 6 евро или общо 420 евро към БВП ще имаме 60 кг *8 евро или 480 евро към БВП. В същото време това не е инфлация, тъй като дефакто продуктът е по-различен. Ето ти ръст на БВП. Ще си купиш например по-скъпа пералня, но вместо да я хвърлиш на петата година и да купиш нова, ще я ремонтираш, после пак и ще я ползваш още 5 или повече години. Т.е. вместо ресурси за две перални, за същите пари ще консумираш ресурси са 1,3 перални (пералнята и резервните части) + ремонта като услуга. Или пък ако си сам изобщо няма да си купуваш пералня, ще използваш услуга пране. Подобни неща се планират в транспорта и в почти всички сектори.

Как мислиш глобалният елит промотира идеите си в ЕС? Те си сътрудничат с всички политически сили, но основният играч са тинг-танк групите на християндемократите и самата ЕНП. Най-големият застъпник на зеления пакт е председателят на ЕС - Урсула фон дер Лайен (ЕНП) Ето например визията на ЕНП по отношение на миграцията и Африка: i. We will equip the European Border and Coast Guard with up to 10.000 new ocers, with the latest technology, including drones, and with a direct right of intervention along our common external borders, to put a definite stop to the cynical business of smugglers and of human trackers. ii. We will negotiate border protection agreements with North African countries and help them establish their own powerful coastguards and reception centres, to prevent deadly departures along the Mediterranean coast. We will draw on the success of the EU-Turkey agreement, which lowered illegal arrivals to Greece by 96 % to achieve even better results in the future. iii. We will set up a true Marshall Plan with Africa. We will leverage private investments and stimulate economic growth on our neighbouring continent in order to ensure African youth have a chance. Young people with good prospects at home should no longer feel the need to leave their own countries. iv. We will push for a decision on a comprehensive European list of safe countries. https://www.epp.eu/files/uploads/2019/04/EPP-MANIFESTO-2019-002.pdf Това пък какво е отношението на християндемократите към Китай във връзка със зелените политики: "Firm commitment to the transatlantic partnership does not exclude cooperating with the Chinese government where such cooperation is beneficial. The European Union has shown solidarity, vision and leadership on critical issues such as data privacy, green energy and development aid. On many of these issues, the EU has worked,and will continue to work, constructively with the Chinese government. The agreed framework of the UN’s Sustainability Development Goals and the Paris Agreement are notable examples. Fighting climate change and the European Commission’s Green Deal are top EU priorities and should remain so when cooperating with the Chinese government, especially since China, like Europe, aims to become the world leader in green energy and sustainability." https://www.epp.eu/files/uploads/2020/09/EPP_EU-China.pdf С други думи християндемократите са вътре с двата крака в разработката и прилагането на план А, но и в подготовката на резервния план Б. Останалите системни играчи обаче също са в играта.

Мисля, че го коментирахме в някоя друга тема, но за елитите един от големите рискове в средносрочен хоризонт е увеличаването на мигрантския натиск от Африка и Азия към Европа. Населението на Африка се очаква почти да се удвои до 2050г. и да достигне 2,4 милиарда. План А за справяне с проблема е да се намали ръста на потреблението на ресурси в Европа, като в същото време се увеличат инвестициите към страните където се очаква най-голям ръст на населението. Идеята е да има не само механичен ръст на потреблението на ресурси заради увеличаването на населението, но и подобряване на условията. Т.е. потреблението на ресурси на глава от населението в тези страни също да се увеличи. Смята се, че по този начин желанието на африканците да мигрират в значителна степен ще бъде туширано. Това е план А. Той включва зелен пакт за развитите страни и масирано инвестиране в третия свят където се очаква най-голям ръст от населението. Това естествено е план без кръчмар и може да се обърка по причините които посочи - от него ще намажат не повече от 10% от хората в развития свят, а останалите ще загубят. План Б според мен включва точно десни популисти. Идеята обаче не е ЕС да се разпадне, а да се запази по някакъв начин, например под лозунга "Европа на европейците". Към него най-вероятно ще се премине единствено при провал на План А. В този план решението на мигрантския натиск е брутално, като най-вероятно ще включва извънредни мерки за затягане на границите, включително и бойни кораби в Средиземно море и по атлантическото крайбрежие, които да не допускат мигрантите до Европа. Като не допускат, означава не допускат - т.е. с всички възможни средства, включително и с такива които в момента се смятат за неприемливи. В този план САЩ и Китай ще са добрите които се грижат за бедните африканци, а европейците ще са гадните фашисти, които потапят лодките на едни нещастни хора. Потреблението на ресурси пак ще намалее, тъй като при този сценарий Европа окончателно ще стане отделна икономическа зона (отделна от зоната на Китай, но и в някаква степен от зоната на САЩ) Ако се навърже всичко което знаем по тази тема (а и което не знаем) друг план за справянето с проблема елитите нямат. Другото вече не е план а прогноза - Европа да попадне в хаос в резултат на масирана демографска и социална промяна на населението в културен и икономически план. Просто няма да има достатъчно време да се асимилират културно новите мигрантски потоци нито пък ще има средства и време да им се подобри значително икономическото положение. Това от елитите. Какво може да предложи средната класа или евентуално какво могат да предложат някакви контра-елити излъчени от нейните среди нямам представа.

Самата идея е такава. Очаква се Югът (Азия и Африка) да генерира най-голямата част от световния икономически ръст. Т.е. югът да расте, а северът да се стреми на намали потреблението на ресурси. С други думи богатите да поемат разходите по усвояването и внедряването на новите технологии, които позволяват това, а когато те станат масови и евтини ще се внедрят и в страните от юга. Прогнозира се световния ръст да се движи около 3,5% през следващите 10-20 години. При тези нива световната икономика ще се удвои за 20 години. Потреблението на ресурси също би трябвало да се увеличи с толкова, освен ако богатите не измислят нещо по въпроса.

Вземи прочети най-накрая каква е същността на зеления пакт. Нещата въобще не опират само до енергоносители, а за обръщане на икономиката с хастара навън. Целта е намаление на ръста на използваните ресурси - всякакви, а не само енергия. Т.е. всичко каквото е било досега се преобръща на 180%. Ако досега икономиката те е стимулирала да консумираш повече и всякакви ресурси, сега ще те стимулира да потребяваш по-малко ресурси. Като се започне от опаковките - трайни, а не еднократни, премине се през продуктите - насърчаване на дълготрайна употреба: купуваш-ползваш-ремонтираш-ползваш, а не купуваш-ползваш-хвърляш и се стигне до промяна на цялостното потребление - насърчаване на наемане, а не на купуване на стоки които се ползват сравнително рядко.

ОК, какво точно е елит? Това са хора, които имат достатъчно мощ (финансова, социална, културна и т.н.) за да влияят по някакъв начин на останалите хора. Съществуват местни елити, браншови елити, национални елити и т.н. Ако възприемаш елита като някаква институция - клуб, фирма, организация, правителство и т.н., която дърпа конците, такова нещо няма и няма как да има. Елитът не е едно цяло, а по-скоро мрежи. Мрежи от хора, които са достатъчно мощни да оказват влияние в една или друга сфера. Тъй като те не са едно цяло, нито някаква конкретна институция, те се конкурират взаимно, взаимодействат, сътрудничат си, противопоставят се едни други, кооперират се за постигане на общи цели и т.н. Глобалният елит, това са глобални мрежи от хора, които оказват влияние върху големи части от световното население. Това не означава, че те управляват, а че едно или друго тяхно решение оказва директно или индиректно влияние на всички нас или на голяма част от хората. Един човек може да участва в една или няколко различни такива мрежи. Т.е. няма никакъв проблем да а едновременно част от една елитна мрежа и в същото време от друга. Зеленият пакт, бизнес или сделка (както искаш го наречи) например се поддържа от такава глобална мрежа. В нея влизат представители на елита и от САЩ и от Европа и от Китай и т.н. Т.е. те си сътрудничат точно в тази област. Същите хора могат да са част от други мрежи, които не си сътрудничат, а са конкуренти и дори антагонисти в други области. Да, наивно е да се мисли, че свръхдържавите - САЩ, Китай, Германия, Британия и т.н. може да се обединят дългосрочно, но също толкова наивно е да се мисли, че глобалният елит не може да се обедини за постигане на някаква конкретна цел. Зеленият пакт е една такава цел. Ако за начало на формирането на "зелената глобална мрежа" може да се приеме формирането на Римския клуб (1968), то днес зелената мрежа е обхванала огромна част от елитните групи в целия свят и е ангажирала стотици (а може би и хиляди) клубове, институти, фондации и други подобни организации, които се занимават с тази кауза.

Като Сингапур - най-големия производител на нефт и газ! Найс а? Вземи прочети някоя книга. При равни други условия, най-важни са институциите, институциите и пак институциите. Това хората са го открили много преди да дойде на власт Борисов. И още един път "фактори, които остават относително стабилни във времето не могат да оказват влияние на анализа. И преди, и след 2009, България е по-малка като размер на населението от Румъния."

Не знам. Може и да не съм прав, но според мен войната и съвсем друга. Според мен имаме от едната страна глобален елит, а от другата национални правителства и някакъв национален капитал. Що се отнася до Китай, то от 80-те до сега интересите на глобалния елит и на управляващите в Китай съвпадат. За момента не виждам нещо което да променя нещата. Зелените истории не могат да станат частично, а само в глобален мащаб. Само тогава от тях ще има някакъв смисъл. В същото време това е нещо което е планирано отдавна и няма нищо общо с Китай. Виж например дейността на Римския Клуб. Към момента няма технологични, финансови или бизнес пречки планът да се осъществи. Елитът е концентрирал цялата икономическа мощ, а ЕС и Китай са готови, остава САЩ. Ролята на националните правителства не е толкова да концентрират инвестициите, колкото да решат социалните проблеми които ще породи промяната. Зелените мерки и индустрия 4,0 ще променят всичко - навици, потребителско поведение, социалната структура и т.н. Именно това е което елитът не може да направи сам и се нуждае от помощта на националните правителства.

Той е един от говорителите им. Както и да е - за мен в момента се намираме в качествено нов период. Зелените истории никога нямаше да се случат око бяха оставени само на пазарните стихии. Спомни си какво стана с ранните соларните паркове и перките. Гарантирани и то високи цени на продаваната енергия за години напред. Цялата зелена афера си е 100% планова икономика и за момента няма нищо общо с пазара. В досегашната история западната икономика е минавала от пазарен на планов режим единствено по време на войните. Сегашната ситуация от гледна точка на инвеститорите и бизнеса е като военно-временен режим. Някой планира нещо и то трябва да се изпълни. За разлика от войните обаче, където планирането се извършва от правителството сега не е ясно кой , къде и какво точно планира. Във всеки случай това не са националните правителства. В ЕС това уж е комисията, но това също не е правдоподобно. Най-правдоподобната хипотеза е, че операцията се планира точно от големите риби, чийто говорител е Финк. Това е новия момент и той е напълно непознат. За първи път имаме хибридна, глобална, пазарно-планова икономика, където планирането се извършва от неизвестни субекти. Относно зелената история китайците са в играта и те също имат някоя друга позиция в плановия отдел. Т.е. специално в това направление техните планове напълно съвпадат с плановете на големите риби.