Atom
-
Брой отговори
6814 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
190
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Atom
-
Няма да стане само с гледане. Виж например Larry Fink's 2021 letter to CEOs. Големите риби са си навили на пръста да правят зелена икономика с нулеви емисии. Това обаче няма как да стане без политика. Т.е. с международни споразумения които да обхванат цялата планета или поне по-голямата част от нея и активна намеса на международни институции ако някой не изпълнява поетите ангажименти. Т.е. това минава пред доброволен (или не толкова) частичен отказ от суверенитет и предаване на пълномощия към международните институции които да следят за изпълнение на ангажиментите, но и за санкциониране на тези които не ги изпълняват.
-
Ето структурата на богатството на 90% от американците (без горните 10%): Графиката е до 2012 г. През 2012 90% от американците притежават 23% от общото богатство, а горните 10% останалите 77%. Най-голям дял от богатството на масовия американец представляват натрупванията в пенсионните фондове - 16% от националното богатство. Следват нетната стойност на жилищата - около 4% от националното богатство и активи в някакъв бизнес - 3% от националното богатство. Както се вижда от графиката през 2012 там няма финансови активи - инвестиции в акции, взаимни фондове или депозити. Това не означава, че 90% от американците нямат такива активи, а че нямат нетна положителна стойност. Т.е. имат повече финансови задължения (като изключим тези по ипотеките), отколкото финансови активи.
-
Грешка - на западната култура. Американската култура не пада от въздуха. Всеобхватни институции с широк обхват и стремеж за глобално присъствие има много преди да се пръкнат американците, че и изобщо нациите. Единствената причина да действат на сравнително ограничено пространство е развитието на технологиите. Типичен пример е западната църква, заедно с всичките и подразделения, ордени и т.н.. Банкирането още в зародиша си също е наднационално (каквото и да означава нация по това време) и т.н. Що се отнася до капитала и капитализма, то още с появата си, почти моментално излизат извън всякакви национални граници.
-
Темата е за богатства, неравенства и т.н. И да, човечеството не е едно цяло. В тази връзка какво разбираш под това, че глобализмът е (или беше) американски? На кого е глобализма, чия "собственост е", или "чий проект" е това нещо? На американската нация или американския народ?, на американското правителство?, на американският елит?, на нещо друго, но пак американско?
-
Глобализмът си е съвсем реален. Капиталът е над-национален, следователно глобален. Самият капитализъм изисква глобализация. Възможна е известна деглобализация - т.е. вместо един световен пазар, светът да се разпадне на няколко (ограничен брой) икономически зони. Всъщност това вече е изпробвано по времето на т.н. студена война. Истинският разпад на глобализма означава край на капитализма. Това ще е някакъв нов свят, нещо като нео-феодализъм където пред капитала ще има ред забрани - какво да се произвежда, как и в какво количества (подобно на ограниченията наложени от гилдии, цехове и т.н. през средновековието) или пък социализъм 2,0 или нещо като "нео-античност", но няма да е капитализъм. Ако властта може да се радели на "политическа власт" и "икономическа власт", то в момента имаме базов проблем. Проблемът се състои в това, че политическата власт е ограничена на определено пространство, докато икономическата е глобална и без ограничения, или с минимални такива. Проблемът може да се реши частично по два начина: 1. Ограничаване на националните правителства и частично прехвърляне на суверенитет към глобални, над-национални институции - ООН, СТО и т.н.. Т.е. от икономическа глобализация да се върви и към политическа. Аз го наричам това нещо Глобализация 3,0. 2. Ограничаване на икономическата власт до определени територии - напр. китайска сфера, американска сфера, европейска сфера и изграждане на политически институции (или доизграждане ако вече са изградени), съвпадащи с границите на икономическите сфери. Това нещо всъщност представлява частична деглобализация. Европейската сфера вече е изградена. При сценарий 1, просто трябва да се извърши частично прехвърляне на суверенитет към глобалните институции. При сценарий 2 (частична деглобализация) ще се изисква допълнителна политическа интеграция вътре в ЕС. Т.е. националните правителства да прехвърлят още повече права на общоевропейските институции.
-
Вижте, неравенството има много по-дълбоки корени от явлението "печатане на пари". То се появява още със земеделието и опитомяването на животните, укрепва с все по-мащабното разделение на труда, с все по сложните социални структури - село, град, империя и т.н. Сегашната система не прави изключение. Неравенството е същността на капитализма. Без неравенство няма капитализъм. Ето една картинка, която отразява дела на богатството на горната класа - топ-10% от американците: Заемите на Уилсън не оказват влияние върху представянето на Топ-10. Програмите на Рузвелт обаче засягат доста драстично най-богатите. Ако в края на първия му мандат през 1936г. най-богатите 10% притежават 82,4% от общото национално богатство, то през 1945г. техният дял е спаднал до 71,9%. Спадът е още по-голям при най-богатите - Топ-1% Тази група е засегната и от управлението на Уилсън. През 1913г. най-богатите 1% притежават 45,7 от националното богатство, а през 1920г. - 36%. През 1936г. в края на първия мандат на Рузвелт тази група притежава 43,4% от националното богатство, а през 1945г. - 32,2%. Тази тенденция са спад на дела на най-богатите (Топ-1%) продължава до 1978г. когато богатството им е "само" 21,5% от националното богатство. Трендът се обръща трайно при Рейгън, а сегашните нива от гледна точка на най-богатите просто се доближават до "нормалните".
-
ΚΑΝΑΣ няма нищо общо с кънѧѕь. Ъ е свръхкратка гласна която с гръцката азбука би трябвало да се предаде с U или да не се отбележи изобщо. Малкият юс се очаква да се запише с гръцката азбука като "εν" (ен). Последната съгласна на българската дума S се чува като "дз", но може да бъде и "З" и в никакъв случай няма как да се предаде с гръцката "Σ" Т.е. ако това беше старобългарската дума се очаква записът да е нещо като Κυνενζ(η) или Κνενζ(η), но не и Κανασ. Виж например топонима Πρωτοκνένζη ( Max Vasmer, Die Slaven in Griechenland). Той е съставен от гръцката дума Πρωτο (първи) и думата "κνένζη" която едно към едно съответства на старобългарската дума къnѧзь където звукът отбелязан с ъ е редуциран или поради своята свръх-краткост въобще не е бил фиксиран от гръцкото ухо.
-
А какво те смущава това? От каква гледна точка разглеждаш този факт - от твоя, от гледна точка на националните икономики или от гледната точка на глобалните елити и глобалната икономика? От гледна точка на глобалните елити именно властта на Тръмп всяваше смущения в световната икономика и я правеше неустойчива. Що се отнася до кризата, тя се вписва чудесно в зеления план за ограничаване на потреблението на ресурси и промяна на потребителските нагласи на средната класа в развитите страни. Според глобалните елити тези две неща така или иначе задължително трябва да се направят за да има глобална устойчивост. Т.е. с Тръмп или без Тръмп, с корона вирус или без него, все щяха да измислят някаква криза за да затегнат колана на средната класа в развития свят.
-
Не знам, аз съм останал с обратното впечатление, че именно властта е най-заинтересувана от устойчивост и предсказуемост. Според мен сегашното положение е по-скоро изключение и "изпускане на юздите". Преди какво е било? - класи и съсловия от които няма мърдане, бъдещето ти е определено от настоящето на родителите (ако те са селяни и ти си селянин, ако са занаятчии и ти) и един куп ограничения от всякъде - от църквата, от феодала, от разни цехове и т.н. Та ако нямаш власт, може да искаш неустойчивост за да се добереш до властта, но този отгоре (когото планираш да смениш) със сигурност не мисли така. За тези които в момента са се докопали до властта устойчивостта (т.е. да си останат на местата) е висша ценност
-
Не знам, аз виждам на тази пирамида друго, но може и да бъркам. На върха на пирамидата има 0,7% от световната популация или 32 милиона човека с богатство > от 1 милион долара и с общ размер 128,7 трилиона. Това прави средно малко над 4 милиона на човек. Като се има предвид разпределението на богатството, то медианата на тази най-богата група е доста по ниска - 1,5 - 2 милиона. Или. тези The High Net Worth Individuals (with more than $5 million in liquid assets) би трябвало да са 8-15%, но не от цялата популация, а от самия връх (от 0,7%). Т.е. това са най-вероятно някаква величина от рода на 0,05% - 0,1% от възрастното население на планетата.
-
Това безспорно е така и именно това е мотива задвижващ глобалния елит. Киров обаче също е прав с твърдението си, че "Зелената нова сделка е пакт предложен от финансови акули на финасови джуджета за доброволно изяждане с благородни намерения". Идеята е, че за да има предсказуемост и стабилност ръстът в консумацията на ресурси в развития свят трябва първо да се ограничи, а след това и да намалее до някакви стабилни и устойчиви нива. За момента се приема, че развитият свят потребява прекомерно много ресурси на глава от населението, а някои от ресурсите направо се разхищават. Това ограничение на ръста на употребата на ресурси, а в последствие и намаление на глава от населението до устойчиви нива няма как да не засегне средната класа (финансовите джуджета). Средната класа е най-големият краен потребител на ресурси и именно тя ще плати цената.
-
32 милиона човека или 0,7% от възрастните на планетата имат 128,7 трилиона. За следващите 7,9% (391 милиона човека) аз не бих казал, че всички имат свободни пари. Най-вероятно половината тук са от най-развитите страни и богатството им всъщност представлява едно жилище и минимална сума кеш в резерв за всеки случай. Разбира се, това е ако пирамидата включва цялото богатство, а не само финансовите активи. Според мен разпределението на тези 145 трилиона е приблизително 100 от върха, 40 от втората група и 5 от третата. Естествено това е много груба сметка. Да, точно това е идеята. Мисля, че специално за Европа операцията вече е в ход и протича на пълни обороти.
-
Има такава вероятност, но тя не е много висока. Теоретично може да се намираме в хиперболичен растеж. Т.е. в един ограничен момент от време ръстът да премине в сингулярност. Хипотезата е, че може да се премине в някаква нова фаза. За сравнително кратко време човечеството ще изчезне и ще бъде заменено от нещо друго - ИИ, пост-човеци и т.н. Точно в тази хипотеза "нещата стават истински и буквално влизат под кожата на Природата". Най-вероятната хипотеза е ръстът да премине в логистичен. Т.е. да се достигне някакво плато и ако в не се намери изход след време човечеството ще преживее също толкова стремителен спад (както до момента изживяваме стремителен ръст). Третата вероятност е експоненциален ръст с прекъсване. За разлика от първата хипотеза при която се преминава в някаква нова неизвестна фаза (заместване от ИИ или пост-човек) тук нова фаза няма, а има прекъсване от някакво събитие - например ядрена война, световни бунтове и революции и т.н. Зелената сделка, пакт и т.н. е опит за управление на хипотеза 2. Т.е. ръст в развиващия се свят, съчетан с намаление на потреблението в развития, като в същото време се развиват технологии и социални отношения, които да позволят по-дълго пребиваване в зоната "плато". Т.е. в един свят без ръст, но е без стремителен спад.
-
Вижте, проблемите се решават локално, но ние забравяме, че икономиката е глобална. Т.е. големите пари са от глобалната икономика, а не от някакви локални. Разглеждаме някакви неща като неравенство, доходи, богатство, социални и здравни услуги, образование и т.н. в национален мащаб, но забравяме, че същото сравнение може и трябва да се прави и в глобален. През изминалите 2-3 десетилетия глобалната икономика растеше най-вече за сметка на Китай. През следващите 2-3 десетилетия тя също ще расте и пак за сметка на развиващите се икономики - Индия и т.н. Ето една картинка за глобалното разпределение на доходите през 2003-2013г.: През 2013 за да попаднеш в топ 10% по доходи е трябвало да имаш годишен доход от 14500 интернационални долара или повече -https://ourworldindata.org/how-global-inequality-has-changed-from-2003-to-2013 Малко или много са 14500 интернационални долара за една година? През 2013 един интернационален долар се е равнявал на 0,68 лева - https://data.oecd.org/conversion/purchasing-power-parities-ppp.htm Т.е. 14500 интернационални долара са били равни на 9860 лева годишен доход или 821,67 лева месечен доход. Т.е. всеки който през 2013г е получил в България годишен доход 9860 лева и повече (средно-месечно 821,67 лв. и повече) е бил в глобалните топ 10% по доходи. За елита (топ 1%) всички тези хора (следващите 9%) са важни, но много по-важни са местата които осигуряват растеж. Там обаче също има нужда от квалифицирани работници, инженери, учени, лекари, учители и т.н. Т.е. там средната класа ще расте и също ще иска пържола вместо ориз, здравеопазване, образование, социални услуги и т.н. За елита (топ 1%) всеки който е в топ 10% от световните доходи е богат и може да се оправя сам. Това на практика е целия западен свят, включително и източна Европа (с малки изключения). От гледната точка на елита нямаме право да мрънкаме. Здравеопазването ни било лошо?, социалните услуги?, образованието? - хайде, хайде, че в техните очи това е най-доброто и попада в топ 10% от глобалните нива на здравеопазване, социални услуги и образование. Това е положението. От гледна точка на световния елит (топ 1%) претенциите на следващите 9% са просто глезотии. От тяхна гледна точка даже получаваме твърде много и това трябва да се коригира. С един зелен пакт например.....
-
Дами и господа, от разгледаното до тук става ясно, че Европа въобще не е цъфнала в сравнение със САЩ по показателя разпределение на "богатството". Най-проспериращите държави (северните) изглежда, че чувствително са съкратили средната си класа и са на път да я затрият. В тази връзка напълно се солидаризирам с мнението на Бойко: Сега разбирам колко е далновидна политиката в България да НЕ се стимулира създаването и укрепването на средна класа, а напротив - в всички сили да се пречи на този процес. Защо да създаваш нещо, като след едно, две десетилетия ще трябва за го затриваш? Също толкова се оказва далновидно и заграбването на бизнеси и трупането на богатства в малък кръг от хора. Тя така и така тази концентрация ще се случи, защо да не стане сега и в ръцете на "наши хора", които са по-близо до властта. С други думи - умни управници имаме.
-
Хм, много интересна е и Норвегия. Страната има нисък GINI - 25.4 - http://appsso.eurostat.ec.europa.eu/nui/submitViewTableAction.do и много висок дял да собствени жилища - 80,3%. По този показател (дял на собствените жилища) страната е абсолютен шампион сред развитите европейски страни. В същото време медианата на богатството е едва 26,42% от средната стойност. Въобще тези северни страни излязоха много интересни. Социални държави с най-ниските неравенства в доходите и с огромни неравенства в богатството.
-
Не е само Нидерландия. Ето страните подредени по дял на собствените жилища. Включени са Нидерландия и всички които имат по-нисък дял на собствени жилища спрямо тази страна: https://www.statista.com/statistics/246355/home-ownership-rate-in-europe/ Ето страните подредени по същия начин (От Нидерландия, към страната с най-нисък дял собствени жилища - Швейцария), но с включени данни за медианата като дял от средното лично богатство. Връзка между двете величини няма. Специално в тази група Нидерландия е с най-високия дял на собствените жилища 68,9%, но в същото време с най-ниско съотношение медиана/средна стойност на личното богатство - 11,13%. На другия полюс е Швейцария с най-ниския дял на собствените жилища - 41,6%, но това е страната с най-високо съотношение медиана/средна стойност на личното богатство в тази графика - 40.36%. При останалите страни има най-различни нива на съотношението медиана/средна стойност, които видимо нямат връзка с дела на собствените жилища в общия жилищен фонд.
-
Това също ми мина през ума, но и тук връзката не е очевидна. Във Франция и UK например делът на собствениците на жилища е по-нисък отколкото в Нидерландия, но медианата на богатството е съответно 36,92% и 34,80% от средната стойност, докато в Нидерландия е само 11,13% Другият пример е Австрия. Ако Германия е страната с най-нисък дял на собствените жилища (около 50%), то Австрия е втората след нея (около 55%). Медианата на богатството в Германия е 16,3% от средното богатство, докато в Австрия е 34,22%
-
Всъщност по отношение на неравенството в доходите Нидерландия стои сравнително прилично. Според Евростат GINI индексът на страната за 2019 е 26,8 и е доста под средната стойност за ЕС. От по-старите членове на съюза най-голямо неравенство по отношение на доходите има в Испания - GINI - 33,3, Италия - 33 и Люксембург -32,8. По отношение на богатството обаче и трите страни показват много по-малко неравенство в сравнение с Нидерландия. В Испания медианата е 45,95% от средната стойност, в Италия - 39,25%, а в Люксембург - 39,05%. Белгия от своя страна има още по-нисък GINI индекс от Нидерландия - 25,1, но много по-различно съотношение медиана/средна стойност на личното богатство - 47,57%. С други между двете величини - неравенство в доходите и неравенство в богатството корелацията не е видима и очевидна. Друго което ми мина през главата е големият процент на парт-тайм заетите в Нидерландия. Хипотезата е, че благодарение на сравнително ниското неравенство по отношение на доходите (поне според статистиката) и подкрепата на сигурна и социална държава, голяма част от хората за доволни от доходите и живота си и не се стремят да трупат богатство. Живеят под наем, чувстват се щастливи и сигурни и предпочитат да разполагат с повече свободно време, отколкото да имат натрупани материални блага, имоти и финансови активи. Това обаче също не може да бъде обяснение за всички. Германия и Австрия имат почти еднакви нива на парт-тайм заетите - съответно 26,8% и 27,3%. В Германия медианата е 16,3% от средната стойност на богатството, а в Австрия - 34,22%. С други думи корелацията между делът на парт-тайм заетите и неравенството в богатството също не е очевидна и видима.
-
Либералният модел доминира на много места по света, но тук има и нещо друго - нещо специфично. В класацията която цитирах участват 171 държани. С медиана в размер на 11,13% от средната стойност, Нидерландия е абсолютен лидер - No1. Т.е. става въпрос за най-високото неравенство по отношение на богатството изобщо, а не само в Европа или сред развития свят. След нея има само още 7 държави където медианата е под 20% от средната стойност. Това са 2.Русия, 3.Украйна, 4.САЩ, 5.Швеция, 6.Тайланд, 7.Германия и 8.Индонезия. За сравнение в UK и Австрия медианата е малко над 34% от средната стойност, във Франция 36,92%, в Ирландия 38,5%, в Швейцария 40,36%, а в Белгия 47,57%.
-
Това твърдение на какво се базира? За подобна хипотеза чувам за първи път. Има една, но за по-ранен период. Това е хипотезата на Сорин Палига, че ранните исторически склави (тези от 6-ти век които са позиционирани във влашката низина, т.е. културата Ипотещи-Къндещи) са всъщност пра-албанците. Хипотезата му е изградена само върху материал от лингвистиката и не знам да е получила подкрепа от други лингвисти или от учени от други дисциплини. За друга "хипотеза нашественици" не съм чул
-
Стана ми интересно какво е неравенството по отношение на богатството в Европа. Оказва се, че в Нидерландия има най-голямо неравенство. Медианата е 31057 долара за възрастни, а средно един възрастен има богатство в размер на 279077 долара. Т.е. медианата е само 11,13% от средната стойност. На второ място е Швеция, където медианата е 15,68% от средната стойност, следвана от Германия - 16,30% и Дания - 20,70%. - https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_countries_by_wealth_per_adult Не става въпрос само за относителни величини и пропорции. Нидерландската медиана в размер на 31057 долара е не само най-ниска от всички останали страни в "стара Европа", но и от някои източно-европейски страни. В Словакия например медианата е 40432 долара, а в Словения 50380. На какво се дължи това екстремно неравенство в Нидерландия (а и в Швеция?, Германия?) по отношение на богатството?
-
За икономиката да, въпросът е как ще се отрази на хората, тъй като зелената сделка не се ограничава до енергията и горивата. Ето например кратка извадка от предвидените политики в земеделието: "Да намали значително зависимостта и риска от химическите пестициди, торовете и антибиотиците, както и тяхното използване; Внасяните хранителни продукти от трети държави трябва да отговарят на екологичните стандарти на ЕС. Здравословна консумация на храни и намаляване на загубата и разхищението на храни" Преведено на обикновен език това е по-качествени (с по-малко торове и пестициди), по-скъпи (вносът да отговаря на същите условия) и по-малко храни (без разхищения)
-
Така е. Къде мислиш обаче, че са излишните пари на германските милиардери? - Пак на американската борса. В глобалната икономика всичко е обвързано взаимно по много различни явни и не толкова явни и заплетени начини. Пукането на американският балон както винаги ще се отрази на целия свят. Това което се очертава като нов световен ред идва през "зелените сделки". Там като гледам по нагласите в Европа и настоящето управление в САЩ има консенсус. Разбира се от двете страни на океана има различни визии относно подробностите, но "пътят към новия ред" вече е очертан и до голяма степен разчистен.
-
А защо не? В близко бъдеще глобалната икономика ще продължи да расте, най-малкото заради наваксването на развиващите се икономики (Индия и т.н.). Следователно богатите по света ще продължат да стават още по-богати. Освен това им се предлага "зелен растеж". Това е нещо от което големите бенефициенти ще са пак богатите. Е, някой трябва да плати сметката, но това няма да е елита, а средната класа в развитите страни. Перспективите за най-богатите са добри. Естествено при тези зелени трансформации някои от тях може да се декласират и да изпаднат в по-долни категории. Най-богатите обаче са възпитани, че всяка стотинка от богатството им се дължи на собственият им ум, таланти, умения, образование и усилия. Те са уверени в способностите си и спрямо останалите хора се възприемат като "по-по-най". Затова и според тях (а и не само) напълно заслужено са на върха на социалната пирамида. Ето защо в промените ще видят по-скоро перспектива, а не толкова заплаха. Кой ако не хората които са "по-по-най" може да спечели от една промяна? Всеки от тях знае, че някой ще загуби, но никой не вярва, че ще е той самия.
