Atom

Най-грубо казано науката работи при следните предпоставки или принципи: - ние не знаем всичко, а дори това което си мислим, че знаем може да е невярно (или по друг начин казано - няма абсолютна истина и не може да достигнем до нея) - светът е познаваем - ново знание може да се придобие с нови научни изследвания и прозрения. Структурираното знание което получаваме като продукт на науката е под формата на научни теории, които са консенсусно приети от научната общност. Ако няма консенсус по въпроса, знанието е просто под формата на научни хипотези. Това е и друго няма. Т.е. "скалъпеното измислено обяснение" може да е консенсусна научна теория или научна хипотеза, като единственото условие да бъде "научно обяснение" е при него да са спазени научните стандарти. Ако не са спазени обяснението няма да е "научно скалъпеното измислено обяснение" , а само скалъпеното измислено обяснение. Дори обаче обяснението да е консенсусно и при него са спазени всички научни стандарти, то не може да се приеме за "абсолютна истина", тъй като това противоречи на първия от горните три принципа и подобно обяснение няма да е научно. С други думи може да се приеме, че науката официално е заявила, че от гледната точка на науката по принцип няма абсолютни истини. При условие, че действат първите два принципа - "няма абсолютна истина" и "светът е познаваем", ако науката официално признае, че няма обяснение за дадено явление това би означавало, че наистина няма никакво обяснение - нито скалъпено, нито каквото и да е друго. Ако съществува някакво обяснение и то отговаря на научните стандарти, то няма как да очакваме официална признание от науката, че няма обяснение за това явление. При това положение една подобна официална позиция е равносилна на декларация, че "светът е непознаваем", а това вече няма да е наука.

Вижте, нещата са много сложни и същевременно много прости. Няма как да избегнем съществуването на идентичността "македонец". Тя е факт, който не може да се заобиколи. Според българските представи през цялото време на своето съществуване тази идентичност отразява само и единствено регионална принадлежност, а според македонските - през цялото време само и единствено етническа принадлежност. Така ли е наистина? Да се опитаме да разгледаме нещата през погледа на няколко поколения "македонци". Картината приблизително е следната: 1840г. - в някакво битолско село живее неграмотен селянин, който има ясно-изразена българска етническа идентичност (каквото и да означава това към онзи момент). Този човек все още няма хал хабер, че е македонец. 1860- Синът на този човек вече получава някакво образование. Към българската етническа идентичност се добавя и нова регионална такава - македонец. Той знае, че живее в Македония знае и, че освен българите в Македония има и други българи, които живеят в областите Тракия и България. 1880г. Внукът на нашия герой осъзнава, че езикът му е български, но от "македонско наречие". Самият термин "македонско наречие" от гледна точка на лингвистиката е безсмислен -в Македония има множество диалекти. Терминът "македонско наречие" има смисъл само и единствено в опозиция на "източното наречие" или с други думи на книжовния български език. Т.е. към регионалната идентичност се добавя и някаква специфична и обособена езикова идентичност. Македонците все още може и да нямат "македонски език", но вече има "македонско наречие". 1900г. - Правнукът става убеден революционер. За него понятието македонец освен регионална и някаква езикова идентичност добива и политическа. Целта е македонците да се добият със своя собствена автономия. "Македония на македонците" очертава бъдеще, което вече може и да е различно от бъдещето на останалите българи. Нещо повече, започват да се появяват идеи като "Македония над всичко", които поставят интересите на македонците и Македония НАД общонационалните български интереси. Това е преломния момент. Българската етническа идентичност все още е много здрава, но македонската идентичност вече има някаква пълнота - има географски елемент (представа за територия с ясни граници), езиков (македонско наречие) и политически елемент. Ако в следващите години Македония не се присъедини към България има риск при следващото поколение българската идентичност да стане излишна. 1920г. След неуспешно въстание и три войни Македония е разделена. Пра-пра-правнукът на нашия човек не знае къде се намира. Целият му свят се е срутил. 1940г. За много македонци понятието македонец вече е добило етническо значение (естествено далеч не за всички) и те се възприемат за нещо различно от българите. Далечният наследник на нашия човек от 1840г. не прави изключение. Той се чувства като македонец и толкова.

Ха, че то "незнанието" стои в основата на науката. Без да осъзнаем факта, че нямаме хал хабер от каквото и да е, науката няма как да възникне. Самата наука предпоставя, че никога няма да разберем всичко и никога няма да имаме цялото знание, а само част от него. Нещо повече, за да има изобщо наука задължително трябва да приемем, че дори това което знаем е възможно да е погрешно и всичко може да се проблематизира и дебатира. Разбира се като се използват инструментите и езика на науката.

Дори не е това. Ако един човек е истински русофил, няма как да възхвалява Путин, а напротив - с всички сили ще се бори с него. Най-големият враг на Русия в момента не е външен, а вътрешен - клептокрацията която я управлява и лично Путин. Няма как от една страна да искаш "Русия да е добре и да е най-великата", а от друга да си сляп привърженик на управляващия режим, който я тласка към дъното. Тя тая работа за Русия, русофилите и т.н. не е нито от днес, нито от вчера. За жалост нищо не се променя и всичко остава все същото. И тъй като темата е "Quo vadis...Македония", ето един цитат от статия, публикувана във в.Дело през 1902г., от някой си Чацки. Статията е озаглавена „Руската политика спрямо Македония“ "Народите на Балканския полуостров не могат да живеят само с „поетическите спомени за Шипка и Плевен“, те искат материална култура, те искат цивилизаторска мощ; тези култура и цивилизация те черпят от запад, защото там я намират, защото московският ботуш и казашката нагайка нямат тая културна омайност, защото самата Русия се пои от същия кладенец." Авторът обаче очевидно е сгрешил. 120 години по-късно се оказва, че някои хора не само нямат никакъв проблем да живеят "само с поетическите спомени за Шипка и Плевен“, но според тях това е едва ли не основният и даже единствен смисъл за съществуването на българите и България. Всъщност основната цел на тези хора е да се угажда безкритично на тези които текущо управляват Русия. Няма никакво значение какво точно искат руските управляващи. Дори когато политиките и действията им са вредни за България, а и за самата Русия, те винаги са прави.

Ясно, значи според теб това са "антиисторически" аргументи т.е. ненаучни , но в същото време историята на Македония "не се изучава академично или научноприложно" в България. И защо не се изучава? Къде мислиш, че има най-много документи по този въпрос? -естествено в българските архиви. Защо македонските историчари могат, а собствените ни учени не могат да работят с български архиви? Темата е за създаването на Македония и македонизма. Това е предметът на изследване, а не нещо друго. Авторът е направил някакви сайтове, иска да ги разгледаме и да дадем мнение. Ето ти линк към "хронология на македонизма" според автора на самия сайт - http://sudbini.com/македонски-идентитет/ Работата му е много добра. Събрал е на едно място много факти свързани с темата и заслужава само похвали. Моята теза е много проста. Тя не е критика, а по-скоро допълнение. Сайтът е много хубав, но отразява само сръбските влияния проблема който го интересува - Македония и македонизма. Според мен има и други влияния които също са ключови за това явления - гръцки влияния, влияние на политическите събития и промени в ОИ, влияние на великите сили, на българската държава и т.н. Освен всякакви външни влияния обаче има и вътрешни причини за възникване на македонизма. Ти отричаш последното, за теб такова чудо няма и всичко е плод на външни влияния. Дай тогава едно смислено обяснение на статията на Славейков. От къде се появяват славейковите македонисти? Ако може да обясниш със сръбска пропаганда - ОК, значи съм в грешка. Ако го обясниш с други външни влияния пак ще го приема.

Имало е разбира се и българско самосъзнание и идентичност през средновековието. То обаче няма как да се приравнява към днешното, защото много неща които имаме днес и са продукт на масовото образование и медиите, тогава просто ги е нямало. Те обаче са ключови за днешната ни идентификация. Това са общата представа за историята, общия книжовен език, общите митове, символи и т.н. Днес имаме унифицирана представа за това кой е българин и какво включва българската общност. В предмодерната епоха няма такава унификация. Ако има някакви институции - политически, религиозни и т.н. те поддържат някаква представа, всяка в своите си граници и възможности, но ако отсъстват се получава мъгла и объркване. Например през средновековието немците определят езика и себе си когато говорят с другоезични като дойч (с всичките диалектни форми на тази дума). Няма обаче единни представа кой говори на дойч. За бавареца неговият език е дойч, а саксонеца говори на нещо друго - на саксонски. За саксонеца е обратно той е дойч, а бавареца е нещо друго - баварец. Когато днешния немски книжовен език започва да се налага и той "окупира" термина дойч, холандците се отказват от дойч (по тяхно му Dutch) за да се разграничат от останалите дойчовци. Причината е проста - нито едните, вито другите имат чувство, че принадлежат към една цялостна общност. Въпреки това за англичаните нидерландците все още са Dutch. При българската история не е по-различно. Когато има институции всичко е ОК, ако липсват всичко е под въпрос. Например през византийския период в масовия случай българи са тези на запад, а тези на изток мизи. След възстановяването на българската държава (поява на институция) нещата се променят. Дори и тогава обаче има неясноти. Иван Асен II например завзема земите на Комнин, но той не съобщава, че е завзел или върнал изконно български земи, а нещо друго: ".... а цялата земя от Одрин до Драч завладях – гръцка, още и арбанаска и сръбска." Днес за нас е трудно да видим някакви сърби в земята "между Одрин и Драч", но на Иван Асен са му се привидели. Естествено това не означава, че самите "сърби" за които говори царя са се идентифицирали като сърби. Просто на него те му се привиждат като такива, поради същата тази липса на унификация.

Нищо не игнорирам. Тези неща поне тук се знаят и не виждам какво може да се коментира по тях. Темата е "Създаването на Македония" и авторът и е представил много добре "сръбската част" по въпроса, за което му сложих и +. Това обаче е само само една част от обяснението. Ще си позволя да самоцитирам първия ми пост от тази тема: Процесът при еволюцията на македонизма и крайната му проява - днешна Македония, според мен е комплексен и еволюционен и въобще не се изчерпва със "сръбския геноцид", "сръбската пропаганда" или там друго нещо сръбско. Има и множество други фактори, някои от тях ти сам изброи. Опитах се да покажа вътрешните фактори, но както виждам те не се приемат. Това обаче, че не се приемат не означава, че ги няма. Неслучайно дадох статията на Славейков за пример и още един път ще дам линк към нея - https://bg.wikisource.org/wiki/Македонският_въпрос Обяснението, че "македонистите" за които пише Славейков са някакви хора станали "македонисти" само и единствено под влияние на сръбската пропаганда или на сръбския геноцид са най-малкото наивни и много далеч от каквато и да е обективна оценка. Този частен случай сам по себе си не е толкова важен. Кое обаче е важно? Според мен с отказа изобщо да се дискутират подобни казуси, на принципа "те такова животно нема", или пък да се дават наивни и повърхностни обяснения наливаме вода в македонската мелница. В резултат българската позиция по отношение на Македония се оказва тотално неразбрана и изолирана, а за външния наблюдател остава само гледната точка на "гевгелийските интелигенти".

Всеки от факторите които описах сам по себе си може да е без значение. Като съвкупност обаче правят това, което правят. Еволюцията на македонизма може да се проследи съвсем ясно от историческите извори. Това са събития които са протекли сравнително скоро. Той има няколко етапа: - македонизма като регионализъм. Първоначално Македония е чисто географско понятие, наложено от гърците. То обаче е еквивалентно на Тракия и забележи на България (като географско понятие тогава се отнася само до днешната северна Българя) - културен или езиков македонизъм. Възниква покрай езиковите спорове - политически македонизъм. Възниква при споровете между вътрешната революционна организация и т.н. върховисти. - етнически македонизъм. Започва да се забелязва между войните и добива съвсем ясни очертания в периода на ВСВ Тези етапи работят чрез натрупване. Всеки следваш етап се опира на предните, просто акцентът вече е друг. Например политическият македонизъм възниква като идея за автономна Македония, като първоначално автономията се разглежда само като етап към крайната цел - присъединяване към България. Много скоро обаче идеята се променя към независима Македония, еднакво отдалечена от Сърбия, България и Гърция. Тук все още няма македонска етничност, но до там остава само още една крачка. Причината е, че политическият македонизъм поставя интересите на Македония на по-високо ниво и НАД общобългарските интереси или интересите на българската държава.

Не знам защо подценяваш езиковите разногласия. Този проблем поне е документиран. Ето например какво пише Шапкарев: Разбира се нито Шапкарев, нито който и да е друг иска да пише на диалекта си. Това само по себе си е много трудно. Това което искат е книжовният език да се формира на базата И на западните диалекти. Книжовният език е много важно нещо. Направи си експеримент и помоли някой младеж, чийто образование след 3-4 клас е било в чужбина, например САЩ да ти напише есе на някаква тема. Най-вероятно ще ти го напише на английски, а ако трябва да го напише на български ще е със зор, при това в ерата на интернет. В началото на 19-ти век една голяма част от македонските българи не знаят дори азбуката. Ако трябва да пишат на български пишат с гръцки букви, всеки на своя си диалект. Дори закони се издават така, защото иначе няма кой да ги прочете: https://bg.wikipedia.org/wiki/Канонаме_за_селата_битолски. По тази причина Славейков също е принуден да печата някои от статиите си във в.Македония с гръцки букви. Ако трябва да общуват писмено, дори най-големите възрожденци и патриоти предпочитат да общуват помежду си на гръцки език защото всичко друго за тях е голяма трудност. Както и да е. Книжовният ни език е на базата на източните диалекти. Това е и езикът на който се преподава в училищата на Екзархията. В училищата на Патриаршията обаче предметите се преподават на гръцки език, като в най-добрия случай се преподава и църковно-славянски. Освен това има училища в които се преподава на сръбски, на някакъв македонски диалект и т.н. Получава се една езикова какафония, която в никакъв случай не стимулира чувството за едно цяло или най-малкото е плодотворна почва за всякакви пропаганди.

Не са -да, но всяка нация се формира по собствените си критерии. За добро или лошо, нашата нация е формирана на етнически принцип. Да оставим обаче нацията и да видим етноса. При него най-важното е хората да съзнават, че са част от една голяма общност, от един народ. До 19-ти век на първо място като идентификация е религията, а на второ родното място. Дори за начетените и образовани хора отечеството е родния град или някакъв регион. Понятието "българин" в едни региони служи за езикова идентификация, а в други за религиозна (българска вяра). През 19-ти век нещата започват да се избистрят, но мътилката все още не се е утаила. Ние вадим изводите си от писанията на възрожденците, но това са учени хора, а по-голямата част от населението е необразовано. Един обикновен българин от Македония например се чувства българин, а езика си възприема като български, но езика на източните българи за него не е български (не е като неговия), а "шопски" или нещо от този род. Обратно - за източния българин западните са "арнаути". С други думи все още сме далеч от осъзнаването на всички българи като някакво монолитно цяло. Това се вижда и разбира и от лидерите и затова възрожденците от Македония непрекъснато настояват да се разработи книжовен език който да отчита и западните диалекти. Ако книжовния език беше изработен на основата на някакви средни диалекти - например Кюстендил, Дупница, Самоков, нещата може би щяха да са други, но е станало каквото е станало. Или ако трябва да се обобщи има няколко неща, които са важни, но не се отчитат. 1. През периода религията и регионализма имат много по-голямо значение отколкото сега. 2. В географските атласи и учебниците по история (и гръцки и български) Мизия става България. Т.е. имаме не Мизия, Тракия и Македония, а България, Тракия и Македония. Това от една страна затвърждава етническото самосъзнание на българите от северна България, но от друга понятието "българин" започва да се използва и като регионален идентификатор. Т.е. получава се нещо като българи, траки и македонци (при общи усилия) или българи vs траки vs македонци при спорове (например за езика) 3. Екзархията (и преди това борбата за нея) обхваща големи територии от Македония, но освен това там има и много патриаршисти, както и униати. Или ако екзархията спомага за чувството за общност с останалата част от българите, то факторите като силен регионализъм, езиковите разногласия и голямата маса патриаршисти и униати работят в обратна посока. Всичко това нямаше да има значение, ако Македония беше освободена заедно с България. От там нататък с напредъка на времето по съвсем естествен път има съществен риск от това, частта "българин" да отпадне от понятия като "македонски българин" или "български македонец" и да се дойде до това което имаме днес.

Всяка нация си има етап на формиране и етап на утвърждаване. Това, че всички или дори по-голямата част от българите в Македония са се чувствали като част от българската нация ми се вижда силно преувеличено. Просто там българското национално чувство няма време да се утвърди. Македонската нация в момента е факт и не виждам защо това трябва да се отрича.

Или обратно - политиката е следствие и продължение на икономиката..... Това е малко като дебата за яйцето и кокошката. Както и да е. Според мен от една страна повечето от икономистите са атеисти - те не вярват в постулатите на религиозните доктрини. От друга страна самите икономисти мислят религиозно. Икономическите модели се базират на предварително постулирани начални условия, които се приемат по-скоро на юнашка вяра, а не на научно доказана основа. Такива са например аксиомата за рационалното действие на икономическите агенти (хора и фирми), тезата, че икономиката може да расте неограничено (безкраен икономически растеж) и т.н. Въпреки, че в мисленето на икономистите има религиозен момент (приемането на началните условия на една гола вяра), то самата научна дисциплина "икономика" не е религия. Началните условия в икономическите модели не са догма, а всеки икономист е свободен да вярва в каквито си иска начални условия. От там се получават и цял рояк от икономически школи, всяка една със своите си постулати и аксиоми, върху които след това се гради вече научно издържана теория.

Хубав пример - да. Дори и от него обаче всичко което може да направим е да извлечем изкривени изводи. Дебатът в "гезетите" въобще не е политкоректен, а още по-малко научен. Поводът Славейков да напише тази статия е издателската дейност на Кузман Шапкарев. Шапкарев е един изключителен човек и искрен български патриот. "Прегрешението" му е, че издава няколко учебници и разни помагала на македонско наречие за БЪЛГАРИТЕ в Македония (не за някакви македони, власи, албанци или сърби). Ето един цитат от неговия буквар: "Пьiтанiе. Що е най-свето человеку? Отговор. Верата и народността. П. Спроти верата какъв си? О. Християнин; защо следувам по науките Iисусъ Христова. П. А по народност, що си? О. По народност съм Българин. П. Защо? О. Защо съм роден от татко и майка Българе и говорам (зборувам) Българскьi. П. Не бидвит ли да си изменитъ човек верата и народността? Отгов. Има таквьi людiе, що си изменват верата и народността; туку тие чинят най-тежък грех; таквьiте людiе се имат от светът за предатели. Тiе никому не са мили, ами всекой гьi мразит и ненавиждат, за това яз никога не ке проста да ми поминит такво нещо в умът ми и всекога ке се мъча да свестявам таквьi изуменьi людiе." За тази си работа и затова, че букварът е на "македонско наречие" Шапкарев е залят от помия в българската преса. Славейков не остава по-назад макар и да не споменава изрично Шапкарев, а и не подписва статията си (тя е публикувана като редакционна). Опорките (татари, македони, идентитет) всъщност се използват от Славейков и се приписват като подбуди на Шапкарев, което само по себе си е пълен абсурд. Шапкарев никога не е употребявал подобни простотии. Напротив, това е човек който яростно се бори с чуждите пропаганди. Шапкарев не е първият който поставя въпроса за книжовния език. Още през 1857г. Партиний Зографски пише статия в която се обосновава от нуждата да се напише граматика на българският език, която да включва елементи на източните и западните наречия. През 1958 публикува Мисли за болгарскиот язик в Български книжици (а не Мисли за македонскиот язик в Македонски книжици) и т.н. Идеите и на Партений и на Шапкарев обаче са отхвърлени. Мотивите са най-различни. Наример в статия във в. Право един анонимен автор (подписан като "един истински македонец") се обосновава, че учебниците на Шапкарев били написани на охридски диалект, а за Охрид авторът пише следното: "И наистина, Македония състои от следующите по главни градове: Солун, Битоля, Велес, Прилеп. Щип, Скопие и пр. Тука не сметам Охрида; защото той е в Албания, а не в Македония." Та кое му е нормалното и политкоректното? Да вкарваш в устата на един 100% българин опорни точки като татари, македони и т.н. които той самият никога не е употребявал или пък да изкараш Охрид за албански и едва ли не да се откажеш от този град само защото този човек има друго мнение?

А сигурен ли си, че тези "клишета" не съответстват на историческата ни действителност? Да вземем например дебатът през 19-ти век за книжовния език. Ако македонските историчари преекспонират проблема и понякога си служат с откровени фалшификации, то родните ни историци замитат проблема под килима и се правят, че не съществува и "не съответства на историческата ни действителност". Ето ти една статия на Славейков, публикувана през 1871г.: https://bg.wikisource.org/wiki/Македонският_въпрос - По какъв повод е писана? - С кого дебатира Славейков? - Кои са македонистите които той визира? Или просто ще обявим, че "те такова животно нема" и ще си говорим за западни шаблони.

Българската национална идеология е подобна на която и да е друга национална идеология. Опира се на обща и стандартизирана книжовна норма, общ прочит на историята, общи митове, символи и т.н. Т.е. всичко това което определяме като "българско" и ни прави българи. Преди 19-ти век определяща е религиозната идентичност, след нея локалната, езикова и след това другите. Естествено, имало е хора които осъзнават, че "българите са един народ", но това са преди всичко хора, които днес бихме определили като интелектуалци - т.е. единици. През 18-ти век за масовия българин, "сънародници" са тези от родния му град и близката околност. Например за един българин от Котел софиянците не са точно българи, а нещо близко, но с една идея по-различно - "шопи". Теза от Македония пък направо са различни и в масовия случай за котелците те са "арнаути" и т.н. Т.е. няма "общо разбиране" за това какво точно и кои всъщност са българите, а това разбиране се формира тъкмо през 19-ти век. Ето например откъс от прошението на първенците на Кукуш, Дойран и Карадаг до руския император: "Ваше Величество! Дрипи на вековете преминаха, като не само развълнуваха предисторическия пеласго-българомакедонски и исторически славянски род, но по известни причини удавиха и майчиния език, без да могат обаче благодарение на всевишния да заличат неговата самобитност." Трудно българите от източна България биха определили народа ни като "предисторическия пеласго-българомакедонски и исторически славянски род" Или друг пример - в дисертацията си Петър Берон се определя като "Трак". Това определение обаче трудно ще се приеме от македонските българи. Или да вземем преброяването на Дунавския вилает от 1866-1873г. Населението на вилаета е разделено на мюсюлмани и християни, а християните са се определили в следните "народности": гърци, българи, българи гагаузи, българи шопи, българи арнаути, молдовани, арменци, арменци католици, италианци, французи, англичани, унгари, власи, сърби, черногорци, казаци, казаци зебури, немци, липовани, липовани безпович, нимулаци, провеслави, липовани съботници и същи липовани. (Аркадиев: Изменения в броя на населението по българските земи в състава на Османската Империя"). Вижда се, че в преброяването присъстват няколко "вида българи" и е съвсем очевидно, че за да има подобно разделение тези хора не са се възприемали като едно цяло.

Добра работа. Наистина е събрана много информация. Тя обаче отразява само една страна от въпроса - сръбските политики по отношение на Македония. За да се разбере същността на въпроса за създаването на македонизма, Македония и бъдещето им е необходимо да се разгледа влиянието и на останалите фактори - гръцките политики, политиките на българските правителства, както и на идейните, културни и социални промени които протичат вътре в самата Македония. Основният проблем който се пропуска е, че епохата на т.н. "възраждане" e всъщност епоха на национално изграждане - т.е. на формиране на българската нация. До възраждането няма българска нация, съответно липсва спойката която ни прави българи в смисъла с който днес натоварваме това понятие. В тази връзка Skiahtro е прав като твърди, че "най-общо казано, ако на някой "македонец", дядо му е бил "българин", то неговия прадядо или пра-прадядо не е бил българин!". Разбира се това, че той не е бил българин в съвременния смисъл на това понятие не означава автоматично, че е бил македонец или сърбин (пак в съвременния смисъл на тези понятия)

Напротив, сърбите нямат подобни притеснения и там винаги е имало кръгове които да работят за "Югославия". Този проект се заражда още през 1848г, като тогава идеята е за "федерация на три народа" - сърби, хървати и българи - https://en.wikipedia.org/wiki/Creation_of_Yugoslavia#Origins_of_the_idea Виж и статията на Ботев: „Югославия“

Никак. Другият вариант е да са така както са в момента. Тези причастия просто са изчезнали от диалектите на новобългарския език. Това е все едно да питаме какви са правилните падежни окончания в новобългарски - ами няма такива. В случая причастията са навлезли отново в книжовния език, защото явно възрожденските книжовници са сметнали, че има нужда от тях. Така или иначе езикът непрекъснато търпи някакви промени.

Звучи ми прекалено оптимистично. Има два проблема. Първият е, че икономическата власт е глобална, а политическата локална. Т.е. не всеки от икономическите проблеми можа да се реши от институциите за които пишеш. Правителствата са ограничени от всевъзможни международни споразумения, договори и обвързаности, а международните институции които контролират изпълнението им не подлежат да демократичен контрол. Вторият проблем е, че самата средна класа е аморфна. Понятието "средна класа" не подлежи на единна дефиниция, а всеки си влага в него каквото си иска. В много от теориите на социалното управление средната класа напълно отсъства като отделен субект, например в теорията на елитите. Следователно преди да се появи възможност за полезен ход на средната класа самата тя трябва да се консолидира. Според мен понятието "средна класа" отдавна се е изпразнило от съдържание. Има хора със средни доходи, хора със среден размер на богатството и т.н., но общото между тях е само това, че статистиката ги слага в един кюп. На практика много от тези хора нямат общи интереси и още по-малко общи цели.

1. KER_1 е гот, защото пробата е от готска археологическа среда 2. Пробата е тествана, защото черепът на индивида има изкуствена деформация (изследването е тематично за ИЧД) 3. Автозомно показва Тоскана, защото сравняват със съвременното население на Тоскана, Източна Азия, Южна Азия, Финландия, Иберия и северна Европа. От тези всичките най-близо е до Тоскана. Всъщност пробата е много по-близо да съвременните турци. Ако те също се сложат на плота, пробата няма да покаже нищо италианско: И накрая 4: Въпросът го зададох, защото аланите също са някъде там, както и пробата Aigyrly_150CE. Молбата ми е, ако някой има софтуера (Южняка, Genefan или който и да е друг) и ако желае да тества тези три проби - как ще се моделират и кои прокси източници са най-подходящи за тях. Въпросът е имат ли нещо общо или не. Кавказ, Анатолия и Иран имат близки геноми. Различават се ако геномът е пълен и така да се каже по "фините настройки", а при древните проби това не винаги е възможно и има вероятност да се объркат. Проблемът е, че в ранното средновековие сарматите като геном изчезват и се появяват ей такива образи - алани-кавказци, готи-анатолийци и степняци-персийци. Тези всичките различен произход ли имат или имат нещо общо? Най-вероятно наистина са различни, но пък едно допълнително сравнение само между тях не е кой знае какво (стига да имаш подходящия софтуер и малко време).

Някой може ли да хвърли един поглед на индивида AIG005.A0101 (Aigyrly_150CE) от последното проучване. За произхода на пробата дават това: Aigirly 2 sanctuary, individual 4 (AIG005.A): 1889±22 14C years BP; 63-210 cal. AD (2-sigma) The sanctuary of Aigirly 2, located 17.5 km southwest of the village of Taushyk, Tupkaragan district, Mangistau region was investigated in 2015-2016 (85). Planographically, chronologically and structurally, this sanctuary is not very different from the sanctuaries of the baitin type, which are characterized by complex of architectural structures, as well as monumental steles and statues, stone altars of the round or rectangular shape, etc. The main feature of these monuments is the presence of anthropomorphic sculptures (86). The central element of the sanctuary is the cult structure, which possibly have had a three-stage structure - two annular stone walls and a dome. The indoor space of the sanctuary had a cross-shaped shape; a sacrificial altar was installed in the center. A descent into the central room took place through a narrow entrance-corridor with a length of 2.5 and a width of 0.5–0.6 m. Anthropomorphic sculptures were not found in the territory of the sanctuary. Inside of this memorial monument several people were buried with their items. The sanctuary of Aygyrly 2 falls within the funeral-memorial rituals of the Iron Age nomads of the Aral-Caspian steppes and it is tentatively dated to the IV–II centuries BC (87). Пробата е интересна с това, че този индивид се различава от останалите степни проби. На плота той попада изцяло в западна среда - Кавказ, Иран или Анатолия. Ще помоля ако някой има подходящия софтуер да го сравни с KER_1 от проучването на баварските булки - https://www.pnas.org/content/115/13/3494 и "аланите" от "137 генома...". Интересно е да се види има ли някаква връзка между тях или въпреки, че на плотовете са близо едни да друг приликите са случайни, а пробите се моделират по съвсем различен начин. KER_1 е от Крим и се води някакъв гот, който автозомно не е гот. Aigyrly_150CE е от източното крайбрежие на Каспийско море и май се води сармат, но автозомно не е сармат.

За книга в БЕР предполагат заемка с източен произход. Консенсусът явно е до там. Като вероятен етимон на първо място се споменава акадската дума, на второ неопределена "алтайска", на трето китайската и т.н. Това, че сходни думи се срещат в разни уралски езици според мен е в потвърждение на тезата, че дума със сходно звучене и семантика е циркулирала в западните степи. Ако се търси дума източник за понятието "книга" в това пространство, то най-подходящи са форми, които евентуално биха се използвали в северното черноморие - там където в действителност има книги. Акадско-арменската дума в това отношение има предимство пред китайската и евентуалната алтайска. Що се отнася до възможен китайски етимон, то вероятността за такъв според мен е изключително ниска. В wiktionary за него са написали следното: "Ultimate Chinese origin, from 卷 (Middle Chinese kɣiuᴇnX, kɣiuᴇnH < Old Chinese *krorʔ (“to roll up”), *kror-s (“scroll”)), as paper was invented in China around the 1st century AD. However, this seems less likely due to the likely temporal precedence of Proto-Slavic over Early Middle Chinese and the large spatial separation of the donor and recipient languages." Китайската дума просто няма да оцелее дълго в степна среда, независимо от това кой е езика посредник. Със сложни фонетични врътки (подобни на тези с които се извежда книга от kɣiuᴇn) би могло да се изведе и етимология от гръцки етимон, например от "койне", "канон" или друга гръцка дума, превъртяна през някой език посредник (а не директно). Това би имало много повече смисъл, тъй като степняците със сигурност са виждали книги по гръцките центрове в Крим и останалата част на северното черноморие.

От направените до момента генетични проучвания, могат да се направят следните спекулации (не изводи, защото за изводи нямаме достатъчно данни): - основната маса от местните прабългари (не тези от СМК, Волга, Кубан и т.н.) ще се окажат с европейски, нестепен произход (не по-източно от Днепър). - възможно е някои отделни индивиди да покажат по-тясна връзка с Кавказ, а други с източна Азия. Т.е. автозомни отклонения към едната или другата посока. - няма да се открият по-тесни връзки с класическите сармати или западните скити, както и с населението на Средна Азия от съответния период. Спекулациите са само относно биологичната популация (генетиката) и не се отнасят за етноси, езикови групи или култури. Проучванията на които се базират са прабългарското по mt-dna, румънското от Добруджа (пак само по mt-dna), това за баварските булки, както и всички направени досега проучвания за степната зона и Средна Азия.

За казахския хун дават тази информация: ●Kurayly 2018 (KRY001.A): 1666±13 14C years BP; 344-413 cal. AD (2-sigma) A unique burial ground from the Hunnic time period was discovered during construction work on the sand quarry of Georgievka near the village of Kurayly (Aktobe region, West Kazakhstan). The burial was located at a depth of 3.5 m. Presumably, the burial belonged to a Hun warrior. Horse remains and a saddle were also found together with a rich inventory of gold, silver and bronze items. In the collected findings were large and small plaques, various buckles, a chalcedony sword overlay, various pads with inserts of precious stones and about 100 fragments of gold foil, probably adorning the saddle. In general, these items are created in a polychrome style which was common among the Huns. The absence of a high mound further suggests that this burial belongs to the Hunnic era rather than earlier Saka or Sarmatian times, who instead built mounded tombs. Furthermore, Huns did not leave any traces on the surface of the earth even for the burials of noble people (95). Според датирането (1666±13 14C years BP; 344-413 cal. AD (2-sigma)) при всички положения пробата е от преди Надао. За унгарския Хун информацията е следната: ●Hungary Hun (TU46): 1670±22 14C years BP; 333-419 cal. AD (2-sigma) Zugló burial was accidentally found on 1st December 1961 during construction work in the 14th district of Budapest at the intersection of Egressy Road and Vezér-street. The excavation was carried out by archaeologist Tibor Nagy. The grave contained the skeleton of a male individual, estimated 20-25 years old, whose skull indicated a mixed ancestry presenting both Europoid and Mongoloid morphoscopic traits. An upside-down placed horse skull was found next to his legs along with gold foil covered horse trappings and a bronze and an iron bell with bell-clappers intentionally removed. The burial had several more artefacts, probably garment ornaments, with gold recesses inlaid with garnets. Only an iron knife was found as a weapon. It is possible that the rest of the weapons were buried nearby in a separate grave, which was previously observed in other Hun burials. The nature of the burial indicated that the skeleton could belong to a noble man from the Hun elite (67, 68). Не разбирам нищо от хунска археология (а и изобщо от археология) и затова питам.

Много вероятно. Доколкото схванах има някакви старочешки тестове където думата е записана като cierkev. Въпросът с циръкы обаче остава, тъй като тя не е записана с Ят, а с И. Освен това не е засвидетелствана само в киевските листи, но и в Синайския псалтир. С други думи формите стават три. Думи които произлизат от *cьrky, чешката дума която произлиза от *cěrку и циръкы, която произлиза от.....?