Atom

Сега прегледах малко по-подробно проучването. Изглежда съм се заблудил и се извинявам, ако съм въвел и други потребители в заблуждението. Хунът от Унгария действително е един. Вторият хун е от погребение в Казахстан. Двамата са групирани в една група hun_elite_350CE и от там идва заблуждението. Другото си остава. Пробите си приличат много и са почти синхронни, но отдалечени на хиляди километри разстояние. В тази връзка ще помоля хората които разбират от археология да хвърлят един поглед на двете погребения. Действително ли става въпрос за хуни, или просто това са "проби от хунския период"?

Унгарските хуни са двама. Поне така ги дават в съпровождащите файлове. Погребенията са определени като "елитни". И двамата имат западни Y-DNA R1a. Автозомно обаче са мнооого източни. По-източни са от повечето от останалите проби и от съвременните казахи. Двете проби на "Елитните хуни" са обградени с червено. Червената стрелка отбелязва съвременните казахи. Тези хуни са по-източни от казахите и се позиционират някъде между тях и съвременните монголци.

Маслината е същата. В северна Гърция, някои маслиновета горички се ограждат с жив плет, съставен от един или два слоя растителност. Първият е от някакви храсти, а втория от дървета. Знам, че в България има единични дървета (маслина) в Сандански и Ивайловград, то това май са изключения.

Да, но в коя дума е вмъкнат? В ЯССЯ тази форма не е отразена, а Фасмер казва следното: "Отличный хронологический слой представляют чеш.-цслав. циръкы, род. п. -ъве (Киевск. листки, Рs. Sin.)". Отличен хронологичен слой на какво? Може би има предвид консервирана ранна славянска адаптация на *kirikô, но тогава защо имаме 'Ъ' на мястото на второто 'И' от оригиналната дума? Ако пък е заета формата *kirkô (с едно И) и ерът е вмъкнат за да се отвори сричката имаме ли други такива примери в западните славянски езици? Търсих, търсих, но нищо не намерих. Е, хайде сега пас - удари едни рамо за тази циръкы. С теб коментирахме морков. Там възстановената праформа е почти същия тип: *mъrky, само дето ерът е голям, а не малък. Старобългарската форма е мръкꙑ (няма я в старобългарския корпус, но е налична в църковнославянски) и е съвсем закономерна и аналогична на црькы. Дотук всичко е ОК. Чешката дума обаче в случая на морков е mrkev, а в случая църква - církev. От къде идна това И във втората дума, че и дълго на всичкото отгоре? Не съм запознат с чешкия, но на пръв поглед виждам две връзки: 1. между církev и циръкы 2. между църква, црькы и *cьrky Каква е обаче връзката между 1 и 2?

Да се върнем към думата църква. Интересна е формата циръкы. Тя е западно-славянка и е засвидетелствана в киевските листа. Възстановената праславянска дума е *cьrky. Съвременната чешка дума е církev, а словашката cirkev. Питането е къде е мястото на циръкы в схемата *cьrky-církev/cirkev?

Това мисля, че го обсъждахме преди години. Думи като църква (в значение на религиозна институция) и кръст (в значение разпятие) имат смисъл само за християните. Следователно по подразбиране трябва да се приеме, че разпространението им е в резултат на християнизацията и влиянието на старославянския език. За старославянския имаме писмени доказателства, че те вече присъстват в неговия лексикален корпус. Как попадат тези дума в старославянския език е съвсем отделен въпрос. С други думи от доказателство се нуждае твърдението, че тези думи се разпространяват в славянските езици без влиянието на старославянския и независимо от него.

Уф, 1. На немски имаме думата Kreuz със значение кръст. Произходът и е от латинската crux: From Middle High German kriuze, from Old High German chruzi, from Latin crux (gen. crucis).- https://en.wiktionary.org/wiki/Kreuz 2. На старовисоконемски Христос е Krist. Двете думи нямат нищо общо. Едната произлиза от латинска дума за уред за екзекуции, а другата от гръцката дума Христос. Нашата дума произлиза от втората: From Old High German Krist, from Ancient Greek Χριστός (Khristós, “Christ”, literally “anointed”) https://en.wiktionary.org/wiki/Reconstruction:Proto-Slavic/krьstъ

Ами не. Първоначалното значение на българската дума е разпятие и е заета от германската Krist (Христос). Става въпрос за строго религиозен термин, а не за геометрична фигура или нещо друго. В западните езици кръст обикновено произлиза от латинската дума crux. Според речниците латинската дума означава уред за изтезаване или екзекуции: Latin crux meant generically "a tree, frame, or other wooden instruments of execution, on which criminals were impaled or hanged" and in particular "a cross". ... The word crux took on the metaphorical meaning of torment or torture, especially mental (crucio). След разпъването на Христос думата придобива религиозно значение и от уред за екзекуции става обект за поклонение. Като произход българската дума и латинската нямат нищо общо.

Същият проблем има и с думата кръст (прасл. *krьstъ). Приема се за заемка от старовисоконемски (Krist). В българския език има значение разпятие (=гр. Σταυρός). От тази дума са образувани един куп нови думи, като например кръщене, а като топоним се среща дълбоко на юг в Гърция (Пелопонес). В унгарският език има същото значение като на български, но поне според wiktionary там е заета от южнославянски: Borrowed from a South Slavic language - https://en.wiktionary.org/wiki/kereszt В западните славянски езици има значение само за кръщене, а за кръст се използват други думи, заети от латински. Според полската версия на wiktionary полската дума е заета от чешки: st.pol. krzest < czes. křest - https://pl.wiktionary.org/wiki/chrzest , но пък според чешката версия, самата чешка дума е заета от старобългарски: Převzato ze staročeštiny, kde vzniklo ze staroslověnského крьстъ — „kříž“, to pak z praslovanského základu *krьstъ - https://cs.wiktionary.org/wiki/křest От цялото това нещо излиза, че думата е заета от западно-германски език, но в западнославянските езици и в унгарския навлиза от старобългарски!

Според мен западното заемане има проблем със семантиката. В южните славянски езици тази дума се използва в две значения - както за църквата като институция, така и за църквата като сграда. В западните славянски езици се използва само за институцията. За сградата там си имат други думи. Институцията "църква" е абстракция. Аз например знам, че мюсюлманите се събират в сграда, която се нарича "джамия", а евреите в сграда, която се нарича "синагога". Нямам обаче никаква представа как се нарича тяхната институция, еквивалентна на християнската църква и дали изобщо имат такава институция. Германците са заели своята дума от гръцки термин за сграда и по-късно същия термин е получил и другото значение - име на институцията. За славяните ще излезе, че първо са заели думата като обозначение само за "институцията църква" и едва след християнизацията южните славяни са започнали да употребяват думата и за "сградата църква". Цялата схема ми се вижда нереална. Славяните на балканите се запознават с християнството доста рано и би трябвало да имат дума за "голямата обществена сграда" където се събират християните.

Заемането от прагермански е нереално. Германската дума е заета от гръцки в период, в който би трябвало германските езици вече да са разграничават. Фасмер предлага славянската дума да е заета от готски или древно-баварски. В ЭССЯ твърдят, че началното Ц идна от дума източник, която вече започва с Ц. Според мен думата е заета в германо-романска среда тук на балканите, а разпространението в западните и източните славянски езици става с християнизацията.

Естествено, че не е социализъм. Важното в това изявление не е думата "социализъм" (тя е само "маска" от т.н. дълбок език), а този израз: "the slow death of capitalism". От това изявление става ясно, че капитализмът е отписан от елитите. То няма как да е иначе, защото всички тези зелени истории - зелен капитал, зелен ръст и т.н. са 100% планова икономика и нямат нищо общо с капитализма. Планова икономика са също т.н. "приобщаващ капитализъм", "включващ капитализъм" и други от този сорт "капитализми". С други думи елитът вече е турил кръста на капитализма и сега се умуват алтернативите. Естествено, няма как да ни кажат, че алтернативата е нео-феодализъм или нео-античност, където в единия случай за нас е предвидено мястото на новите крепостни, а в другия за нео-плебс и затова използват думата "социализъм". Но хората са казали - "по делата ще ги познаете" Схемата планирана от елита може и да не успее. Действително и най-добре планираните операции могат да се провалят. Проблемът е, че елитите нямат План Б - всичките им схеми се въртят около тези три елемента - зелените истории, дигитален долар (евро, паунд и т.н.) и пари от нищото. Средната класа може да приеме или да не приеме това което ще предложат елитите, но тя пък въобще няма визия и план за справяне с натрупаните проблеми. Т.е. от там не се очаква да изскочи някакво алтернативно решение. И какво се получава в края на краищата. Ако успее планът на елитите - лошо, минаваме към нео-феодализъм или нео-античност. Ако не успее, пак лошо - очакват ни революции, хаос или безкрайна агония. Средната класа в Европа и Америка, колкото и да е добре подготвена има ли изобщо полезен ход?

Не знам. Ако елитите постигнат ново глобално споразумение (нов Бретън Уудс), то практическите стъпки за реализиране на набелязаната схема може да се проектират така, че въобще да не се усетим. Ще ни сварят бавно, както жабите в постепенно нагряваща се вода. Капитализмът има в себе си две основни противоречия, които на този етап са неразрешими. 1. Постоянният икономически ръст в една затворена система е невъзможен (не съществува вечен двигател) 2. Капиталът действа глобално, а политическата система е организирана териториално и локално. Т.е. икономическата власт е глобална, а политическата локална. От 1 и 2 идват всички противоречия и проблеми. Не ми се влиза в подробности, защото тези неща сме ги дъвкали, но Добри много правилно отбеляза: "Единственото дългосрочно работещо решение е правителствата да се върнат почти изцяло към политиките от 19 век - пълна липса на социални ангажименти към населението, а данъците (които трябва да се намалят) се инвестират само в инфраструктура, отбрана/сигурност и образование/иновации (тук е разликата с 19 век)." С други думи възможностите са две - връщане към класическия капитализъм (или леко осъвременена версия на капитализма от 19-ти век) или демонтиране на капитализма. По всичко изглежда, че елитите са решили да изберат втората опция и да сложат точка на капитализма - каквото било, било. Естествено няма да ни го кажат в прав текст, а заобиколно - зелен ръст, грижа за природата, преодоляване на неравенството и други от типа бля-бля. Всъщност в Давос на срещите на световния икономически форум, това си го коментират в прав текст: "Capitalism and socialism will need to merge Firstly, the slow death of capitalism does not equate to a resurgence of communism. However, rethinking capitalism, or giving capitalism a “Great Reset” as World Economic Forum Chairman Klaus Schwab has suggested, means that capitalism and socialism will need to merge to create a productive and inclusive economic and social model." https://www.weforum.org/agenda/2020/07/great-reset-must-place-social-justice-centre/ Новата система няма да има нужда от средна класа. За новата структура е достатъчно 0,1% фараони, 4,9% жреци, 10% слуги на първите две категории и останалото плебс. Всеки се застопорява в "класата" си и от там няма мърдане. В най-добрия случай някой от плебса може да се надява с много талант, труд и късмет да стане слуга и дотам. В тази връзка не мисля, че пред хората които ще се причислят към плебса (към тази категория причислявам и себе си) има някаква полезна опция. Ще ни сварят бавно (всъщност нагревателите вече са включени) и въобще няма да се усетим. Тези които се усетят и са по-гласовити (има риск да организират останалите) ще бъдат купени и ще са доволни, че имат шанс да преминат в кастата на слугите. Тези които не искат или не могат да бъдат купени ще бъдат осмивани и маргинализирани. Освен това за плебса е предвидено и шоу. Дигиталната валута на ЦБ в случай на нужда може да се превърне в цунами за голяма част от търговските банки. Няма да се учудя, ако по някое време по-голямата част от банките (по-голямата като брой), най-вече малките и средните изпитат затруднения, но този път ще ги оставят да фалират. В този случай плебсът ще изпадне в екстаз. В очите на хората "алчните банкери" най-накрая ще си получат заслуженото. И накрая да кажа пак - не знам. Повечето хора които ще прочетат този пост сигурно ще си кажат "този пък, какви глупости плещи, що за теория на конспирацията е това?" Може и да не съм прав, може и да няма "пъклен план", но от толкова приказки за зелени сделки и капитали, социално неравенство, приобщаващи икономики и т.н. и т.н. и то изказани от най-авторитетни и уважавани институции, човек ако навърже нещата излиза, че ни готвят точно това. Все пак това е лично мнение и не ангажирам никого с него.

Тук намерих някакъв образ който е коментирал тези неща - https://hackernoon.com/central-bank-digital-currencies-and-a-bretton-woods-moment-7le3zyv Пропуснал е зелените истории и оценката им, но другите неща са общо взето така. Според мен ако тази схема заработи, промяната ще е много по-кардинална. Средната класа не само, че ще претърпи загуби, но е възможно в средносрочен хоризонт и да изчезне. За 90-95% от населението на развития свят ще има "социално изравняване". 5-10% може и да запазят досегашния си статут, но най-богатите 1% ще стана още по-богати.

Малко за тези три компонента: - зелен капитал. Това всъщност е счетоводна врътка и ново данъчно облагане. По-голямата част от природата в момента се възприема за ничия собственост - океаните, моретата, въздуха, реките и т.н. Друга част се приема за държавна собственост, а най-малката за частна. При възприемането на природата като "зелен капитал", тя става обща - на обществото. Следователно всеки който ползва този капитал трябва да си плаща за него. Който замърсява повече - плаща повече, който по-малко плаща по-малко. - дигитална валута на централната банка. Това е същото като хартиените пари, но в цифров вид. Каква е разликата със сегашните пари по сметка? Разликата е, че не е задължително да стоят в търговските банка. В момента гражданите имат достъп само до банкови сметки. Дигиталните пари на централната банка ще стоят или по индивидуални сметки в самата ЦБ или под формата на анонимни токени. Тази мярка може да преформатира банковата дейност. В момента например 2/3 от привлечения ресурс на българската банкова система от домакинства и нефинансови институции са по разплащателни сметки и други подобни. Повечето от тези пари стоят там, просто защото няма къде другаде да стоят. С въвеждането на цифрова валута на ЦБ това вече няма да е задължително. - безусловен базов доход. В момента един от най-големите разходи на правителствата са най-различни социални плащания. БББ е в състояние да елиминира по-голямата част от тях или почти всички и те да бъдат заменени само от един инструмент. От друга страна БББ не е задължително да бъде финансиран от правителството. Това може да стане както чрез емитиране на нови пари от ЦБ, така и под формата на дивидент от "зеления капитал". Как работи тази схема? Чрез пренасочване на новите пари от ЦБ директно към гражданите (БББ), а не под формата на досегашните количествени облекчения може да се предизвика контролирана инфлация за известен период от време, която да обезцени досегашните държавни дългове. В същото време БББ няма да е нов дълг, а просто "новонапечатани" пари. На по-късен етап финансирането на БББ може да става от зеления капитал под формата на дивидент - нали всички са собственици на този капитал :). И в двата случая обаче парите няма да преминават през бюджета и съответно няма да се трупат нови дългове. Схемата може да редуцира значително натрупаните държавните дългове и в същото време да извади социалните плащания от бюджета. Т.е. да намали бюджетните дефицити. За да бъде ефективна обаче, тя най-вероятно няма да а под контрола на правителствата, а под егидата на ЦБ или някаква друга институция която да администрира "зеления капитал". Ползите са за политиците (временни) и глобалния елит (постоянни). Губещи са средната класа и банковия сектор. В по-дългосрочен хоризонт националните правителства също са губещи, тъй като бъдещето споразумение, както и засилването на ролята на ЦБ значително ще ограничи възможностите им за маневриране.

Най-вероятно да. Това обаче, че се "нуждаем се от нов Бретън Уудс" не означава автоматично, че решението ще е същото или дори подобно на старото. По-скоро става въпрос за "решение което да е прието от всички". "Всички" в смисъл всички водещи икономики. Какво ще решат е отделен въпрос, но би трябвало да се намери някакъв компромис, който да получи широка подкрепа. Според мен това което каза Георгиева не е лично мнение, а вече готова или почти готова схема на световния елит и сега се опипва почвата как ще се приеме. В същата връзка трябва да се разглеждат и изявленията които идват от Световния икономически форум за "голямото нулиране" и други подобни. Речта на Георгиева е леко размита, както речта на всеки политик, но все пак могат да се извлекат основните моменти. Тя посочва "три императивни задачи", които да се решат от "новия Бретън Уудс": - Първата са "правилните икономически политики". Тук тя включва много неща, но основното е проблемът с дълговете. - Като втора задача посочва "В центъра на тези политики трябва да бъдат поставени хората" - третата задача е поставяне на фокус на проблема с изменението на климата. С други думи пред новият Бретън Уудс се поставят много по-всеобхватни задачи, далеч надхвърлящи чисто монетарните. Как ще стане практическото изпълнение не е много ясно, тъй като страните са на различен етап от развитието си. Това го казва и самата Георгиева: "Не съществува универсална рецепта за разрешаването на всички проблеми. Политиките трябва да са съобразени с конкретните нужди на всяка страна." МВФ е официална институция и е нормално засега от там да излиза само толкова. Световният икономически форум от друга страна няма тези ограничения и там могат да си позволят много по-свободно говорене. Две от задачите там могат да се видят като "голямото нулиране" и "зелено възстановяване". Що се отнася до втората задача, то там директно се говори за безусловния базов доход: Universal basic income is the answer to the inequalities exposed by COVID-19 От всичко това, а и от други подобни изявления, може да се направи извод, че схемата на глобалния елит за справяне с проблемите включва няколко компонента от които единият е зелен капитал, другият е цифрова валута на централните банки и/или световна цифрова валута и третият безусловен базов доход. Това за развитите икономики. За останалите не става съвсем ясно какво ще се предприеме, но най-вероятно нищо. Да се оправят сами, а развитите най-много ще поемат ангажимент за инвестиции в тези страни. За да заработи тази схема и да е ефективна е нужна съгласуваност в развитите икономики и именно това се има предвид под "новия Бретън Уудс". Ако подобни политики се въведат на парче, само в една икономика, може да има опустошителни последици.

Това е така. Въпросът е, че няма монетарно решение. Проблемът не е само американски, а глобален. Всички са в една лодка. Японският публичен дълг е ясен, държавният дълг на обединеното кралство е над 100% от БВП, а сумарния публичен дълг на страните от еврозоната гони 100% (97.3%). Всички са пуснали печатниците и не могат да спрат. Вярно е, че американците са с една идея по-напред от Европа и Великобритания, но това не променя кой знае колко нещата. При това положение аз не виждам как ще стане тази монетарна инфлация на долара - т.е. обезценяване спрямо останалите световни валути. Европа, британците, японците, дори китайците - никой няма да допусне подобна схема. Според мен ще се върви към общо решение на водещите икономики и то се върти около цифровите валути на централните банки, безусловния базов доход и "зеления капитал". Това са нещата които в момента се тестват и най-вероятно "решението" ще е някаква комбинация от тези елементи. Там може да намерят някакво що-годе управляемо решение. Разбира се, може и да не намерят и да ни застигне огромно финансово цунами и хаос. Играта с валутни курсове обаче със сигурност ще доведе до същото.

Всъщност държавният дълг е следствие. Проблемът е политически и фискален и се състои в това, че правителството харчи повече от приходите си и непрекъснато трупа бюджетни дефицити. С други думи проблемът няма да се реши с "опростяването на дълговете" ако политиката за финансиране на държавните разходи продължи в същия дух. Просто ще се натрупат нови дългове. При по-малките държави опрощаването на дълговете обикновено върви с натиск за ограничаване на бюджетните разходи, вдигане на данъци и т.н. Тук не знам как ще стане това. Някъде гледах решение, което е комбинация от цифрова валута на централната банка (дигитален долар), безусловен базов доход и зелена икономика. ББД е за сметка на емитиране на нови пари - дигитални долари, а не от бюджета. Ако се проектира правилно може да постигне две цели - контролирана инфлация, която в течение например на 10 години да обезцени дълговете до поносими размери, а от друга да разтовари бюджета от социалните разходи. На по-късен етап се въвежда зелен отпечатък на всеки бизнес, сграда, машина, човек и т.н. Всички приходи от този зелен отпечатък формират зелен капитал, който от своя страна се връща като ББД на гражданите. Мотивът е, че природата е на всички граждани. Т.е. те са собственици на зеления капитал и трябва да получават дивидент от тези които ползват капитала (тези които отделят въглеродни емисии, замърсяват и т.н.)

Виж думата τούμβα: Виж и αυτό/αυτή. Това местоимение го има на няколко места и се изписва различно. Виж например в края на надписа:

По принцип не изключвам нищо. На какво обаче може да се опре тази хипотеза? Все пак нямаме 100% съответствие на съгласните между готската дума и "прабългарската". Старобългарската съгласна дз/з например идва в резултат на палатализацията на Г. При прабългарската какво става? Този прабългарски език все трябва да има някаква фонетика - знаем ли каква е и какви процеси протичат в него?

Прегледах набързо и другите надписи. Според мен Бешевлиев е прав и това е алфа. Просто нямаме никакви основания да приемем това изписване за нещо различно. Ето например факсимилето от надпис 59 - там алфата е изписана по друг начин: Ако пренебрегнем въпроса дали е кана или канас, няма как да го прочетем различно от Бешевлиев. Тази дума обаче няма нищо общо с думата княз. От една страна е назалната гласна, която не може да се подмине, а от друга последната съгласна "дз" (или "з"), която по това време е много съмнително да се предаде със сигма. При Фасмер например има един топоним в Серско, който предава абсолютно точно старобългарската дума и това е Πρωτοκνένζη. Носовата гласна е адаптирана като "έν" (ен), а последната съгласна е зета. Единствено не е отбелязан големият ер след "К", но още в старобългарския корпус има записани форми на думата, където ерът вече е отпаднал. С други думи този запис отразява 1:1 старобългарската дума и няма нищо общо с думата кана/канас в първобългарските надписи.

Вие сте този, който приравнява звуковата стойност на буква от първобългарските надписи със звуковата стойност на малкия юс от славянската азбука. Ако не ви харесва думата "славянска" я приемете като "старобългарска" или както там искате. В случая това е без значение, а важното е кой звук се изразява с тази буква. Аз не твърдя, че хипотезата ви е невъзможна, а че е прибързана. Теоретично е възможно под различното изписване на гръцките букви да се крият други звукови съответствия, различни от стандартните. Хипотезата би имала смисъл ако се намери гръцка дума от тези надписи където буквата изразява звуков еквивалент подобен на малкия юс. Тази буква не се използва само за думите Канас и Омортаг, но и в още един куп чисто гръцки думи от същите надписи. Докато не се намери такова нещо тезата е по-скоро спекулативна и нищо повече.

което дори не е сигурно, тъй като не става ясно защо на места в него се ползва малък юс (Ѧ), а на други алфа - (α).... чакайте малко, глаголицата е "измислена" не преди 855г., откъде се е взел този малък юс върху надписа? Защо "историците" го разчитат като алфа, а не като такъв? Предполагам, че го разчитат като алфа, просто защото в гръцките думи където е използвано подобно изписване, това е звукът отговарящ на алфа и нищо друго. Въпросът защо се използва различно изписване на буквите е интересен, но връзката със славянския малък юс според мен е прибързана. Ето една картинка, която показва изписването на буквите в първобългарските надписи:

За правителството ясно. По-скоро ми беше интересно кои са другите субекти които имат голям дълг, непосилен за обслужване. Може би има някакъв анализ. Примерно при корпоративния дълг тези и тези сектори са рискови, при частния хората с този и този профил и т.н.

Това са старобългарски текстове и старобългарски език, който е от славянската група. Ако съдим по облика на думата, то в езика на славяните първоначално името е било *българъ. Оригиналната прабългарска форма би трябвало да е *българ или *булгар. И двете форми ще се адаптират на славянски като българъ, а на гръцки като βούλγαρος. По късно, вече на местна почва думата се преобразува на старобългарски до блъгаринъ, което е закономерен процес. По същия начин думите *дългъ, *мълва и *пълкъ в старобългарските текстове се появяват като длъгъ, млъва и плъкъ.