
Atom
Потребител-
Брой отговори
6963 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
196
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Atom
-
Какъв е смисълът от един жест или друго някакво действие? Смисълът му е в осигуряване или поне предпоставки за по-доброто бъдеще, а не самоцелно ровичкане в миналото. Ето ви един пример: Ние също имаме травма, историческа съдба, ако искате го наречете и мит и това е "турското робство". Представете си, че на лидера на Адигейската република му щукне на ума да се извинява за изстъпленията на черкезите преди, по време и след априлското въстание. Дали едно подобно извинение би решило въпроса с травмата ни или би имало каквото и да е положително влияние. Не мисля. В нашето народностно съзнание относно тази травма черкезите почти не съществуват. Те са едно съвсем малко винтче, а проблемът е съвсем друг. По-скоро извинението ще има обратния ефект и ще предизвика търкане между българи и турци и поставяне на различни претенции към едните и другите. Пак ще повторя. Сърбите наистина имат травма, но адресантът не сме ние. При положение, че нещата в бивша Югославия все още не са улегнали да се извиняваме за нещо което никой не иска от нас, а в същото време е болна тема за сърбите е направо пряка намеса в техните си работи. От подобно действие могат да се усложнят отношенията между сърби и албанци, сърби и хървати, мюсюлмани и сърби и кой знае още кой друг.
-
Ами свързвай си ги, никой не ти пречи. Археолозите обаче отдавна се отказаха да лепят етнически етикети и преминаха на "култури" - такава култура, онакава култура. В историческите извори също не е много ясно една група на какъв език говори, а и да е ясно, не е ясно до кога. Ранните франки говорят на германски език, но франките от по-късните източници на романски, норманите първо на език от германската група после на френски, русите първо на някакъв скандинавски германски, а после на славянски, понятието "ромейски език" отначало означава латински език, а по-късно гръцки и т.н. Ако не можеш обаче да направиш връзката не означава, че "славянски език няма" или тюркски език няма.
-
Точно това се опитах да направя. Съгласен съм, че става въпрос за трайна историческа травма. Вижте тази статия - https://sr.wikipedia.org/wiki/Геноцид_над_Србима_у_Другом_свјетском_рату#Геноцид_над_Србима_у_окупираној_Србији В представите на сърбите ВСВ се свързва с геноцид над сърбите. Това е много силно понятие, а адресантът или извършителят на геноцида поне според тази статия са всички други, но не и българите. България е спомената единствено като страна участвала в окупацията. При това за останалите страни се употребяват какви ли не определения - Нацистичка Немачка, Хортијева Мађарска, Фашистичка Италија, Усташка Независна Држава Хрватска, докато България е просто Бугарска. Прочетете статията, вижте и версиите на другите езици. За действията на българите не се споменава нищо - подминат е дори случая с Бойник. За сметка на това освен немски, хърватски, унгарски и италиански действия и злосторство са споменати дори албанците: Мустафа Круја, премијер Албаније је био на Косову у јуну 1942, и на састанку са вођама Албанаца на Космету је изјавио: "Све староседеоце Србе огласити колонистима и као такве преко албанских и италијанских власти послати у концентрационе логоре у Албанији. Насељенике Србе треба убијати" Сега си представете, че сте сръбски министър председател и българският ви колега иска да поднесе официални извинения за действията на българската армия през ВСВ и да поднесете заедно венци на паметника в Бойник. Ще се съгласите ли? Аз не. Сръбският народ наистина има трайна историческа травма, но българската заслуга за това е незабележима. Едно подобно извинение не би спомогнало за преодоляване на травмата, а по-скоро разравянето на раната ще усили проблема. Сърбите ще са в недоумение - защо точно Бугарска, а не несравнимо по-големите злосторници от Усташка Независна Држава Хрватска, Нацистичка Немачка, Хортијева Мађарска, Фашистичка Италија, че дори и Албания.
-
Добре, значи под "иранци" разбираш хора които говорят на език от "иранската езикова група". Славяни и тюрки отнесено към историческото време което ни интересува има същото значение. Славяни - хора които говорят на език от славянската езикова група и съответно тюрки - хора които говорят на език от тюркската езикова група. Ако нещата се разглеждат от друга гледна точка - етническа, племенна и т.н. то всичко губи смисъл. Като етнос, народ или някаква друга подобна категория скитите са всичко друго но не и иранци. Понятието Иран се появява в източниците заедно с понятието Аниран (не Иран). Иран е в опозиция на Туран, а последните се причисляват към Аниран. Т.е. към света на "не иранците". Скити, сака, сармати и т.н. всички спадат към Туран, т.е. те са изрично "не Иран". Въобще в Европа хора които да се определят като "иранци" има едва в 20-ти век. Хайде сега си представи, че всеки път когато когато споменаваш скити или сармати като "иранци" и аз знам много добре, че това е само лингвистично понятие и нищо друго да ти искам доказателства различни от лингвистиката. Да ти търся да ми докажеш, че някакви хора се определят като "иранци" или исторически сведения където изрично да са отбелязани като "иранци", археология която да ги свързва с всички останали "иранци" и т.н. Дали ще се получи диалог? Не мисля. Това няма да е нищо друго освен тролене от моя страна и отклоняване от същността на темата.
-
Отговарял съм ти и преди, но ползата е нулева. Няма проблем да го направя още веднъж. Преди това обаче за да си изясним термините и да говорим на един език искам да ми отговориш на един въпрос. Има ли иранци някъде Европа и от кога?
-
Оттук нататък не трябва да се прави нищо ново или различно. Добре е местните общности в Сърбия и България да продължат със срещите и проучванията. Т.е. това което правят г-н Сапунджиев и колегите му от българска и сръбска страна. Хубаво ще е ако могат да възбудят интереса на професионални историци от двете страни, които поне да се опитат да проучат въпроса обективно и спазвайки методологията на академичните исторически изследвания. Ако няма интерес е по-добре да не се "изнасилват" нещата с поръчкови изследвания (отгоре или от "спонсори"). По въпроса за извиненията. За да има ефект от едно извинение общността която поднася извиненията трябва да е осъзнала проблема и в обществото да има консенсус по въпроса. В случая това означава в обществото ни да има почти еднозначна оценка за случилото се по времето на ВСВ и българското участие в нея. Едва след това идва частният случай и неговата оценка. Освен това в обществото ни трябва да има вътрешна убеденост, че това извинение е нужно преди всичко за нас самите. Ако всичко това липсва, извинението най-вероятно ще се приеме за лицемерие и може да се постигне обратния ефект. Освен това ако проблемът не е осъзнат и няма консенсус, извинението може да предизвика вътрешно разделение и противопоставяне. Другата страна на монетата е, че извинението трябва да е очаквано и търсено от приемащата страна. Бърз поглед по сръбската Уикипедия показва, че този случай не представлява кой знае какъв интерес за сръбската общност като цяло. За сметка на това сърбите приемат две исторически събития като крайно несправедливи и "варварски" спрямо тях. Едното е т.н. "геноцид на сърбите по времето на ВСВ" за който основно се обвиняват хърватите, а второто е бомбардировките на НАТО през 90-те. Именно по тези две събития обществото в Сърбия би желало да получи официални извинения. Едно официално извинение от българска страна само ще изостри проблема и ще постави под натиск правителството за предприемане на активни действия и искане на извинение от Хърватия, от НАТО и още кой знае друг. С други думи няма как да се очаква българското правителство или други официални лица да поднесат официални извинения по този въпрос. Дори някой да си помисли все пак да се извини, то сръбското правителство няма да иска да "получи" подобно извинение, тъй като то може да отвори кутията на Пандора и да предизвика верижна реакция, която да дестабилизира Сърбия и да я върне в риториката и политиките на 90-те.
-
Честно казано не бях обърнал внимание. Обикновено не гледам кой колко мнения има или "плюсчета", а и много дългите постове не ги чета (освен ако не е въвеждащ първи пост на тема която ме интересува). Броят на собствените ми мнения ги видях сега, след като прочетох твоя пост. За себе си мисля, че пиша прекалено често в този форум и понякога може би ставам досаден.
-
Тантин с неговите дълги постове и скачането от теза в теза (много често взаимно изключващи се или пък направо фантастични) със сигурност дразни много от другите хора които пишат във форума. Той обаче е отскоро тук. Днес е привърженик на една теза, утре я отрича и прегръща друга - алтернативна. Засега аз отдавам странностите му по-скоро на любопитство и любознателност, съчетани с недобра подготовка, но не и на съзнателно тролене. С други думи според мен има шанс да се поправи. "Конкурентните тези" подобни на "славяни няма", "тюрки няма" или пък списъците с "иранските думи в българския език" не са нещо временно, а са нещо като "институция" и са тук кажи-речи от самото създаване на форума. По тях няма никакво развитие или "доказателства" и си остават на нивото на което са пуснати в началото, а именно мнения недоказани от абсолютно нищо. Многократно са разисквани, дискутирани и оборвани, но това не пречи след време отново и отново да се изкарват на повърхността. За мен това е съзнателен тролинг.
-
И кой е най-големия проблем на историческия раздел - тюркоезичието ли? Още в първия пост авторът на темата е поставил въпроса си и той не е дали българите са тюрки, иранци, славяни или нещо друго, а директно е свързан с твоята тема за хомогенността. Само дето въпросът се отнася за един по-ранен етап. С какво ще ти помогне отричането на тюркските и славянските езици? Ние по въпроса за дунавските българи не можахме да установим дали са хомогенни или не, където имаме много повече данни от всякакво естество. А сетих се, въпросът ще се реши по автоматизъм. Няма такова нещо, значи имаме хомогенност. От там нататък е лесно - имаме служебен резултат. Щом ранните българи са хомогенни, какво остава за дунавските? Естествено и те са хомогенни. Хайде за да уравновеся нещата, аз пък казвам, че в Европа по това време няма иранци. Доказвам го със същата методология с която се отричат славяни и тюрки. Доказването при наличието на подобна "методология" е безпроблемно и мисля, че няма смисъл да се излага подробно. Давай да видим сега какво става с въпроса за произхода на българите и какво за теб е най-важно за изясняването на тази тема.
-
Чудна тема. Единият твърди, че няма българи, а само вулгари (общо понятие, без конкретика). Другият твърди, че няма славяни, тюрки и т.н., при това смесва етноними и езикови категории и зачертава всичко наред. Т.е. тегли чертата на цяла една наука - лингвистиката. Третият громи псевдонауката, но сам пуска разни списъци с думи, които не само не са наука, но даже не са псевдонаука или паранаука, а най-обикновена приказка. И всичко тава без никакъв диалог. Всеки си приказва сам със себе си и се самонавива колко е прав.
-
Добре, кой да изследва тези неща и защо? Да проследим какво се случва след ВСВ: ВСВ свършва. Югославските власти осъждат някакви хора за престъпления по време на войната и въпросът приключва. Пито - платено. От там нататък Тито и обкръжението му започват да строят "нов живот и нова система". На централно ниво не се допускат независими проучвания, изследвания и т.н. Страницата с ВСВ е затворена. Причината е проста. Ако се рови много дълбоко и се търси истината или отговорност за всички военни престъпления има риск от гражданска война и разпад на Югославия. През 1975 излиза книгата на Никола Илич. Това не е изследване на професионален историк, а на местен човек - бивш партизанин който се интересува от местната регионална история. На централно ниво все още никой не се интересува от тези събития. След смъртта на Тито различните национални движения отново започват да набират сила и да търсят символи. В резултат през 1984г в Бойник е издигнат паметник на жертвите. В момента извън конкретния регион по всичко изглежда, че никой не се интересува от тези събития. Ето една страница от Уикипедия: https://sr.wikipedia.org/wiki/Геноцид_над_Србима_у_Другом_свјетском_рату Ето английската и версия: https://en.wikipedia.org/wiki/Genocide_of_Serbs_in_the_Independent_State_of_Croatia а това е руската: https://ru.wikipedia.org/wiki/Геноцид_сербов_(1941—1945) В английската версия се разглеждат престъпленията на усташите, в сръбската освен тях и престъпленията на германците, а в руската в допълнение към тях се прибавят престъпления на унгарците и италианци / албанци. Българските действия не се лазглеждат никъде. В тази връзка как очакваш някой да се интересува и да изследва нещо, което на практика не съществува за широката публика.
-
Ето един друг пример: https://bg.wikipedia.org/wiki/Бомбардировка_на_Лесковац_на_6_септември_1944_година По редица оценки това е най-унищожителната бомбардировка на балканите през ВСВ (като цивилни жертви % от населението). Защо обаче се е налагало да се извърши тази бомбардировка и какво се е целяло с нея, какво толкова интересно е имало в Лесковац? - мъгла. На пръв поглед от военна гледна точка подобна цел е абсолютно безсмислена. За ресурсите които са използвани да не говорим. Колко точно са жертвите в този случай? - пак мъгла, от 1000 до 7000 или от 4000 до 7000 или..... За "топлите" хървато-сръбски отношения по време на ВСВ няма смисъл да се говори. Какво точно е ставало в независима Хърватия един господ знае. В тази връзка да се очаква да се открият някакви точни регистри е нереално. Според мен всичко отдавна е манипулирано, изкривено или "изгубено".
-
Изглежда в страните от бивша Югославия с регистрите има някакъв проблем. През ВСВ там са се извършвали какви ли не гадости от абсолютно всички - окупатори, партизани, четници, съюзници и т.н. Невинни няма. След войната явно е решено виновните да се търсят само по целесъобразност, но като цяло да се избягват подробностите и съвестно изследване на случилото се. Търсело се е някакво помирение, а всяко "разравяне" и "размирисване" на събитията би довело до гражданска война. Доколкото се ориентирах независими историци изобщо не са допускани да изследват каквото и де е. Този случай с българската войска не е някакво изключение. Каквото и да се опита да разбере човек за събитията през ВСВ в Югославия винаги се стига до някакво объркване и невъзможност да се стигне до истината.
-
Ние нямаме позиция. Така поставен въпроса е едно голямо нищо. Дори да има добронамерени македонци, които искрено желаят да отговорят на изискванията ни, те няма как да го направят. Можеш ли да угодиш на някой който не знае какво точно иска? Каква е целта на ветото? - македонците да станат за няколко месеца българи? - македонците да си останат македонци, но да са приятелски настроени към нас? - македонците да си останат македонци и да ни намразят още повече и това да се затвърди през следващите 20-30 години. В такъв случай излиза, че ние или по-точно нашите политици са тези които не искат силен и единен ЕС. Ние сме тези които започнахме, а не Сульо или Пульо.
-
Самото вето е политически акт, при това ирационален и без никакъв смисъл. След поставянето му аз не виждам как може да се излезе от ситуацията рационално и разумно. При това положение е нормално да има спекулации. Какво друго очакваш да излезе от него?
-
Според мен, през следващите месеци ще се повдигат все повече теми и дебати около ВСВ. Причините са няколко, но най-вече ветото което наложихме на Македония за начало на преговорите. Въпросът за "истинската история на Македония" и то под формата на вето го поставихме ние, а не някой друг. В тази връзка няма как да кажем "дебатирайте си, нас не ни интересува". Политиците ни отвориха кутията и осветлиха въпроси, които съседите ни са замели под килима. Реакцията е да се осветят въпроси, които замитаме ние. С ветото този въпрос излезе от двустранните отношения и стана общ за Европа. Досега реагираха сърби, чехи и словаци. Тук се постави въпросът защо се повдига подобна тема. Доколкото виждам авторът живее в Чехия и най-вероятно интересът му е провокиран от някоя публикация в чешките медии. При това положение е нормално като българин да се заинтересува каква е българската позиция по този въпрос.
-
Вижте, във всеки национален разказ има моменти които са преекспонирани, а други които са заметени под килима. В случая по тази тема смислен дебат не може да се получи, тъй като едната страна (сръбската) е преекспонирала случая, а другата (българската) го е замела под килима. С други думи няма от къде да получим обективни данни и да направим обективна оценка на събитията. Едните преувеличават и използват събитията са собствени политически цели, а ние се правим, че такова нещо няма и въпросът въобще не се проучва.
-
Може разбира се и се възприемат еднозначно от маса народ в Русия. За да разбереш защо, замени украинци и руснаци със сърби и босненци, българи и македонци, чехи и словаци и т.н. и т.н. Например: "Много пъти съм казвал,че българите и македонците са братски нации. Още повече,че смятам,че те по същество са един народ с различни културни,езикови и исторически особености" Горното твърдение се възприема еднозначно от една камара българи.
-
Не мисля така. Фактът, че се прогнозира консумацията на въглища и нефт да остане същата, а и леко да намалее според мен означава, че зелените мерки са предвидени и тази прогноза се опира на изпълнението им. Гледал съм различни прогнози. При всички се очаква увеличение на световната енергийна консумация през 2050 спрямо сега. Прогнозата е увеличението да е между 20 и 50%. Първото число е при засилени "зелени мерки". Т.е. увеличаване на енергийната ефективност, а второто без "зелени политики". На картинката която си постнал увеличението е под 30% (на око, около 25). Това, както и леко намалената консумация на нефт и въглища през 2050 спрямо 2020 няма как да стане без "зелени политики", "зелени сделки" и т.н.
-
Да, основният език на тези хора е гръцки. Има села където знаят и славянски, но само на битово ниво и само собствения си диалект. Настина около 90% знаят само гръцки, но не са "недоразбрали". Много ясно разбират за какво става въпрос. Т.е. наясно са с посланията на македонския национализъм в славянския му вариант. Една от причините гърците да раздухат гръцкия вариант на македонизма е да се противопоставят на славянския или както те го наричат "скопски македонизъм". Гърците нямат проблем точно с тези хора (с гръцките граждани). Службите им работят и могат да контролират активистите, а те са сравнително малко. Големите им опасения са, че ако Северна Македония влезе в ЕС има риск 100000 човека с произход от Гърция да се върнат и да си потърсят правата - имоти и т.н. Това са бегълци от гръцката гражданска война и техните наследници, известни в Северна Македония като егейци. Това са са едни от най-големите македонски националисти и заемат ключови места в македонската държава. В много от македонските медии се прокрадва идеята, че македонската политика е едва ли заложник на частните интереси на егейците. Кошмарът на гърците е, че тези хора могат да се върнат в Гърция и да се кооперират с местните (тези от хорото). За разлика от месните новодошлите не знаят гръцки и нямат никакви симпатии към Гърция. Напротив - мразят Гърция и всичко гръцко. Ето един клип. Човекът е бивш министър на Тракия и Македония: В 3:10 казва следното: "Питането е има ли страна в света която да "внесе" малцинсто, което явно и доказано е настроено неприятелски към нея. Какво би станало ако в Гърция се върнат поне 100000 - имам предвид бегълците и техните потомци. Какво би станало, ако те се върнат в леринско, воденско и костурско?" Та това е проблемът на гърците, а не академичен спор или нещо друго.
-
Гърците имат съвсем прагматични цели и въобще не се интересуват от разни "исторически истини". Тук някъде преди време бях отворил специална тема за гръко-македонските отношения. В общи линии историята се състои в това, че по света според различни оценки има малко над 100000 гръцки мигранти от гражданската война (lвкл. наследниците им) с македонска (славянска) идентичност. Половината от тези хора живеят в Северна Македония и са едни от най-големите и непримирими македонски националисти. Тези хора имат роднини в Гърция (някои с македонско съзнание), имат претенции за имоти и т.н. Гърците по никакъв начин не ги искат в Гърция, а Македония влезе ли в ЕС не могат да ги спрат. По тази причина според мен ще бавят колкото се може повече влизането на Македония в ЕС. За НАТО ги размотаваха 30 години, ако трябва (и ако могат) за ЕС ще е още толкова. За да добиеш представа ето ти няколко клипа от селски събори в Гръцка Македония. Обърни внимание, че това не са някакви народни песни, а националистически парчета с политически претенции. Това е положението сега. Ако след влизането на Северна Македония 20-30-50000 човека, фанатизирани македонци се заселят /върнат в Гърция нещата ще станат една идея по интересни и може да загрубеят, а гърците не искат това.
-
Естествено, че е политическа стратегия. А сегашните ни действия не са ли политически, или според теб имат академичен характер? Могат ли да се предприемат политически действия без ясна цел? Могат, но резултатът с голяма вероятност ще се окаже абсолютно непредсказуем и нежелан. Сравняваме се с гърците, но те през цялото време действаха с абсолютно ясна цел и стратегия. Ние защо ги правим тези неща след като не знаем какво искаме? Имам чувството, че политиците ни просто правят услуга на някой друг, който знае какво иска, какво прави и защо -гърци?, руснаци?, а може и на някакви западняци (Холандия?, Австрия? или някой друг) които не искат явно да се противопоставят на разширението и ни използват като маша.
-
Според мен, преди да се предприемат каквито и да е действия трябва да си отговорим на въпросите какво точно искаме, към какво се стремим и какво реално може да постигнем. С други думи да уточним какви точно са ни националните интереси. Ако Македония и македонците участват по някакъв начин или се вписват в тези интереси, то преди да се заложат каквито и да е цели трябва да се направи обективен исторически анализ на собствената ни история, но не древната , а за последните 100 години - какво точно сме направили по този въпрос, къде сбъркахме, какво е могло да стане по друг начин, кое не - поради разни външни причини. Едва след това могат да се очертаят дългосрочни и краткосрочни действия и мерки. В момента ние не знаем какво искаме. Искаме ли македонците да станат българи (едни от нас) или не искаме това. Ако не искаме да станат българи, а да си останат чужденци, то искаме ли да се мразим взаимно или да имаме приятелски отношения. Искаме ли да станат член на ЕС или не и т.н. и т.н. В момента това което се дефинира като национален интерес и цел - "да не ни крадат историята" е абсолютна глупост. Не знам дали така се представя само пред нас (масите) или управляващите наистина си мислят, че това е нещо важно, но истината е, че подобна цел е пълна безсмислица. И какво точно ще постигнем ако спрат да ни "крадат историята"? Какво ще се промени?
-
Темата като цяло е приключена. Разбира се, както и по коя да е друга тема и тук има някои учени които дебатират това или онова, но като цяло нещата са сравнително ясни. Естествено, това по никакъв начин не променя позициите на македонците. Ето един цитат от "Историја на македонскиот народ", издание на македонския институт за национална история от 2008г. Превод - Гугъл: Това е типичен пример за метода който описах: 1. Надписа е фалшификат или най-малкото има такава вероятност 2. Дори да не е фалшификат това е само лична идентификация на владетеля и по никакъв начин не може да бъде свързана с етническата идентификация на населението и държавата. 3. Ако по някакъв начин връзка все пак има, то средновековната концепция за етничност се различава коренно от модерната и онези българи от съвременна гледна точка всъщност не са българи, а прави македонци. Ако и 3-та точка се постави под съмнение може да се върнат към първа - "Обаче в края на краищата надписът все пак е фалшив" и се започва отначало.
-
Вижте, дали е "син на Арон" или не, за македонците е все едно. Каквито и доказателства да им се даде те ще повтарят собствената си теза. Ще започне едно размотаване, едно прескачане от едни "факти" до "други факти" и обратно. Ще донесат вода от девет кладенеца за да "докажат", че това не е това, а онова. В случая се използва изпитан и работещ метод за манипулация, който най общо може да се опише като кръгова аргументация със стъпаловидна защита. Методът се "самозахранва" подобно на перпетум мобиле. Състои в изказването на някакво твърдение, което може да е подкрепено с някакви доказателства, а може и да е изсмукано от пръстите. След това се задават поредица от постулати (нива на защита) и ако се преодолее едното ниво се минава на следващото. Ако се преодолеят всички нива, нещата се връщат в изходно положение и така цикълът се повтаря до безкрай, докато на опонента му писне. Пример: Изказва се (или се отрича) някакво твърдение. Например в държавата на Самуил няма българи, а македонци 1. Ако все пак се окаже, че има българи (твърдението се опровергае), то понятието "българи" не е етнически маркер (това не е етнос), а нещо друго - с понятието "българи" ромеите маркират славяногласни изобщо, или земеделци, или уседнали варвари или каквото и да е там друго. 2. Ако все пак българите са етнос, то те не са единствените и не са водещи. Водещ е етноса на македонците. 3. Ако 2 се опровергае с някакви доказателства, доказателствата се поставят по съмнение - фалшиви, не добре датирани и т.н. 4. Ако 3 се преодолее, се поставят под съмнение тълкуването на доказателството и му се предават нови, по възможност противоречиви и взаимно изключващи се тълкувания за да се постави под съмнение стойността на доказателството и да се обезсмисли. Така се продължава ако трябва с още няколко нива, а ако се преодолеят всички се връщат в точка 1 и цикълът се повтаря -толкова, колкото е нужно. В случая на нас ни се вижда странно човек да се върже да подобна нещо, защото това не е наша заблуда, а чужда. Митът за "Самуиловата държава на македонците" не е наш мит. Ако обаче същия метод се използва за утвърждаване на собствените ни заблуди или собствените ни утвърдени митове сме безпомощни и номерът минава без никакви проблеми. Методът работи и поне в този форум е използван многократно по всякакви теми. Като се има предвид, че тук сме аматьори и въпреки това доста често номерът минава, то за професионални историци е безпроблемно да поддържат манипулацията - толкова, колкото е нужно.