Atom

17 страници обсъждаме нещо, а дори не може да се разберем какво обсъждаме. В статията от първия пост става въпрос за политики и за нищо друго. Когато става въпрос за политики експертният консенсус (ако го има изобщо) не може да е никакъв друг, а само такъв който разчита на мненията и интерпретацията на фактите. Причината е елементарна. Политиките оказват комплексно влияние - социално, икономическо, екологично и т.н. "Истината" от гледна точка на икономистите може да е една, от гледна точка на еколозите друга, от гледна точка на здравните експерти трета и т.н. В предните си постове цитирах научна (а не научно популярна статия) която засяга същия проблем http://www.wpsanet.org/papers/docs/Merkley - WPSA Submission.pdf Какъв е обаче научният консенсус по отношение на засегнатите проблеми - флуориране на водата, ГМО продукти, ядрена енергия, климатични промени? - по отношение на флуорирането на водата. Консенсусът е единствено, че в определени количества и до определена възраст флуорът предпазва от кариес. По самата политика няма консенсус който да е "истина" и да е само и единствено една. - по отношение на ГМО продуктите има експертен консенсус, че тези които са допуснати до пазара са безопасни. Само дето регулациите в ЕС и САЩ са различни. Т.е. консенсусът за това кое е безопасно и кое да се допусне до пазара в Европа и САЩ се различава и то драстично. - по отношение на използването на ядрената енергия - същата работа, няма една истина - по отношение на климатичните промени. Единственият консенсус тук е, че човекът чрез своята дейност влияе върху околната среда и климата. От там нататък каквито и политики да се предложат за преодоляването на този проблем консенсусът изчезва. Именно затова се говори за експертен консенсус, а не за научен. По отношение на политиките няма и не може да има научен консенсус. Дори и да има експертен консенсус обаче, той пак няма как да е една "истина". Експертният консенсус по определени политики в САЩ може да е един, в Европа друг, в Китай трети и т.н. Каква е тогава истината (която е само една) по отношение на засегнатите проблеми? Има ли изобщо такава?

А от къде се разбира дали има или няма експертен консенсус? Горе посочих три статии от Укипедия и една от официалния сайт на община Перник. И четирите свързват името на Перник с Перун. Значи все пак някакъв консенсус има. Пред неексперта има две възможности: А - приема, че консенсусът е експертен и вярва в легендата Перун. Б - прави собствено мини проучване и разбира там каквото разбира (например, че всъщност няма експертен консенсус) Няма никакъв начин без собствено проучване или без да се довери на някой друг, неекспертът да разбере, че консенсуса е псевдо и всъщност няма експертен консенсус. Ето една статия: Anti-Intellectualism, Populism, and Motivated Resistance to Expert Consensus Твърдението на автора е, че има "силна връзка между антиинтелектуализма и противопоставянето на научните позиции относно изменението на климата, ядрената енергия, ГМО и флуорирането на водата". Проучването е правено в САЩ. Интересно е дали ако се направи същото проучване в Европа пак ще се наблюдава силна връзка между антиинтелектуализма и противопоставянето срещу ГМО, ядрената енергия или флуорирането на водата. Ето още една статия: With G.M.O. Policies, Europe Turns Against Science Аз не разбирам нито от ГМО, нито от ядрена енергия, нито от флуориране на водата. Какво правим в този случай? Вярваме на статиите, че има експертен консенсус и си посипваме главата с пепел - в Европа явно сме бавноразвиващи, антиинтелектуални и невежи. Или все пак да вземем да проверим въпроса?

Няколко нови момента, посочени от Южняка в интервюто му по БНТ: - автозомно "прабългарина от Търновско" е неразличим от кавказците от ранното средновековие- 9:40 - Автохтонният произход е мит. Нямаме директна връзка с неолитното население. Нанаселението на балканите в много голяма степен е повлияно от процесите в ранното средновековие. 12:45 - Успоредно с пробите от България същият екип провежда и масирано проучване на проби от Гърция.

Би трябвало...... Да оставим името на Перник и да погледнем икономиката. Най-важният параметър там е икономическия ръст. Той се наблюдава от всички и всички го обгрижват и треперят за него. Когато има ръст на БВП всичко е ОК. Ако вземе да пада става лошо. Започваме да се панираме, да говорим за криза, рецесия и т.н. Започваме да предприемаме на всякакви мерки за връщане към ръста. Фактите и обективността са, че постоянният икономически ръст е невъзможен. Физическите закони не допускат подобно нещо - няма вечен двигател. Този елементарен факт обаче се пренебрегва и една камара учени - икономисти, финансисти и др. са впрегнати да измислят хватки тази обективност да се заобиколи, а ръстът да се задържи още малко, после още малко и така ако може вечно. Ние се нуждаем от този мит (за неограничения икономически ръст), тъй като икономическата ни система е основана на ръста. Без ръст системата ще рухне. Капитализмът такъв какъв го познаваме ще изчезне и системата ще се измени или в нещо като нео-феодализъм или в нео-античност. Елитите ни обаче все още не са готови за такъв завой. Ето защо митът ще продължи да се поддържа от научните среди, независимо какво казват фактите и обективността.

Асен и Петър са искали власт. Т.е. да не са поданици на никой. Предпочитали са стола в Костантинопол и дори са си направили устата да го получат, но като практични хора явно са усещали, че нямат шанс (за разлика от Симеон, който до последно е смятал, че ще успее)

Табличката с процентите от къде идва - тази с унгарските скити и прабългарите? Останалото е ясно. Първата картинка е от тук: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4209567/ а втората с подходящ софтуер може да си я направи всеки. В интернет за целта има както свободен софтуер така и бази данни с пробите. В случая е визуализирано всичко каквото е излязло до сега като проби от степта - от края на бронзовата епоха до черняховската култура и от Монголия до Молдова. Не ми е ясно обаче защо са дадени трите като комбинация т.е. табличката + двете картинки. Те нямат нищо общо помежду си и дават съвсем различна информация. Табличката говори едно, първата картинка съвсем друго, а третата няма нищо общо нито с таблицата, нито с втората картинка. п.п. Сега по-подробно обърнах внимание на втората картинка. Не са показани всички проби от степта, а тези които могат да минат за скити или сармати.

Не знам те какво ще ти отговорят, но според мен на този въпрос не може да се отговори. Аз съм си го задавал много пъти, но честно казано до никъде не стигам. Човешкото общество е така устроено, че за да функционира и се развива се нуждае от фикции и митове. Има един куп изследвания които стигат да изводите, че без тях щяхме да си останем на нивото на неандерталците. Няма как да се организират повече от 100-150 човека ако не са убедени, че трябва да го направят или "организацията" не стане със сила. Убеждението или манипулацията се постига с въображение, фикции и митове и е за предпочитане пред насилието. Навремето убеждаващите сили са били шамани, жречески колегии, религии и църкви. Науката свали от пиедестала тези институции и сега волю или неволю няма кой, а самата наука или по-скоро учени и експерти трябва да изпълняват функции по създаването на нови фикции и митове или поддържане на вече съществуващите. Хората биха повярвали на митовете само ако идват или поне са потвърдени от най-големия авторитет, а най-големият авторитет в момента е науката. То и затова всякакви групи които искат да влияят на обществото - НПО, партии, профсъюзи и т.н. организират сами изследователски институти или спонсорират външни. Да не говорим за правителствата или разни международни институции като ООН, световната банка, МВФ и т.н. С други думи нямаме избор освен да приемем, че фикциите, митовете и манипулациите са необходими и неизбежни, а науката иска или не е замесена в този бизнес. Едно е обаче да приемем, че има манипулации, съвсем друго е да повярваме в тях. Според мен и тук нямаме избор. Няма как да разбираме от всичко и искаме или не със сигурност сме повярвали в много от тях. Та в общия случай сигурно "масовият потребител" би трябвало да се довери на консенсуса и експертите, независимо дали става въпрос за манипулация, мит или за научен факт. В противен случай обществото ще се разпадне. Това обаче все пак е форум с претенции за наука и научност и поне тук нещата би трябвало да се разгледат по начин възможно най-близък до научния. В науката обаче "вярвайте" и "доверете се" няма. В науката проверката е най-висшата форма на доверие..

Маке, в случая до момента няма експертен консенсус. След като няма такъв, каквото и по-добро обяснение да се даде за да се превърне в експертен консенсус е необходима къртовска работа. Иска се проблемът да се разгледа от всичките му страни, след това ходене на конференции, убеждаване, публикации, отговори на критики, отстраняване на проблемни моменти и т.н. Ако нещата изобщо стигнат до консенсус това ще отнеме години. Това не е работа на любител, а на професионалист който да отдаде значителна част от времето и усилията си за решаването на този проблем. Що се отнася до другия консенсус (този за националния мит) там нещата се определят от съвсем различни фактори. Ако националният разказ реши да завие в друга посока и нечия хипотеза отговаря на новия мит, тя много бързо може да придобие консенсусен статут и да се намърда в статиите на Укипедия или в сайта на общинна Перник. Това обаче няма да я направи "единствената вярна хипотеза", нито ще накара експертите да се обединят около нея и да се появи експертен консенсус. Просто хората вместо да вярват на "легендата Перун" лека-полека ще приемат новата хипотеза и ще повярват в някаква нова легенда. По-голямата част от нас (пишещите във форума) сме любители, а не професионалисти. Аз лично (а мисля и по-голямата част от останалите) нямам за цел да убеждавам учените колко съм прав, а още по-малко, че непременно трябва да се съгласят с мен или да се обединят зад някакви мои идеи (в голямата си част наивни или директно глупави) и да "създавам консенсус". Такава цел би била малоумна. Лично моята цел е да науча нещо ново. Ако имам някаква собствена хипотеза целта ми не е да я налагам, а да проверя доколко става и евентуално какво пропускам. Т.е. идеята е да обменяме идеи. В края на краищата това е просто форум, а не научно списание.

Не, статиите не са подвеждащи. Или поне не са написани с цел манипулация. Авторите съвестно са предали знанието които имат. Не е манипулатор и човекът на който се приписва "доказателството" - Васил Миков. Той ни е оставил една прекрасна научно-популярна книга: Произходъ и значение на имената на нашитѣ градове, села, рѣки, планини и мѣста за което може само да сме му благодарни. Проблемът тук е в консенсуса. Това не е консенсус на експертите (в случая лингвисти), а е псевдоконсенсус. Когато говорим за "история" трябва винаги да я разглеждаме от двете и страни. Едната е на историята като научна дисциплина. Там учените правят някакви изследвания, изказват хипотези, пишат трудове и т.н. Понякога имат консенсус, понякога спорят. В общи линии все нормални неща. Другата страна на историята е тъмната и страна. Това е "учебникарската история" или историята като национален разказ. Какъв е проблема на учебникарската история? Проблемът е, че в миналото са се случили една камара неща. В миналото са живели милиони хора, като всеки от тях е допринесъл с нещо за "историята". Артефактите които са останали след тях са огромни по обем и трудно могат да се вкарат в една книга или в един учебник. Ето защо за да се структурира "национален разказ" е необходима селекция. Едни факти се отделят, други се замитат под килима, на трети не се обръща внимание, четвърти се преувеличават. Накрая се създава нещо което е силно изкривено, но по което в нацията има консенсус, че това е "нашата история". Всъщност това е консенсус за това какво представлява нашия национален мит. Ако човек се интересува от научната дисциплина история е задължително да разделя научния консенсус от консенсуса за националния мит. Националният мит не е нещо статично. С времето той се променя и също подлежи на изследване. Както и да е. В примера с името на Перник в случая няма експертен консенсус. Т.е. лингвистите нямат единно или широко прието мнение, а само те са носители на истинската експертиза по проблема. В случая от гледна точка на експертите Перник-Перуник-Перун е само една от хипотезите, при това според много от тях слаба. Защо точно тази хипотеза е влязла в псевдоконсенсуса? - защото е ценна от гледна точка на националния мит. По този начин градовете Перник и Велес директно се обвързват със славянските божества Перун и Велес, а това усилва ролята на славяните и укрепва мита за славянското море.

Мисля, че отговорът ми бе достатъчно разбираем. И не, не става въпрос да се доверим на лаици. Хайде пак да се повторя: По подразбиране същите две точки - разпознаване на експертизата и изключване на манипулацията важат на 100% и за втората експертиза, а и за третата (ако се наложи такава). Къде в цялата схема виждаш "доверие в лаици"? Хайде като ще се питаме и аз да задам един въпрос. Ето консенсус за името на гр. Перник. Wikipedia - История на град Перник: "През VII век в тези земи се заселват славяните, с името на чийто бог Перун се свързва името на града....... Точният произход на думата Перник е доказан от археолога Васил Миков, според който Перник идва от Перун с добавен суфикс -ик" Wikipedia - Перун: "Стари легенди свързват името на днешния български град Перник със славянския бог Перун. Легендата гласи, че името на гр. Перник е производно на корена 'Перун' и наставка – ик." Wikipedia - Произход на имената на градовете в България: "Перник – на славянския бог Перун. Най-вероятно, още от създаването си, носи името Перник (Перуник, Периник). Точният произход на думата Перник е доказан от археолога Васил Миков, според когото Перник идва от Перун с добавен суфикс -ик)" Официален сайт на община Перник: "Със славяните идва и името на селището – Перник. За първи път то се среща в апокрифната българска летопис “Видение на пророка Даниил за царете и последните дни в края на света” /XI в./. В.Минков извежда името Перник от името на старославянския бог Перун, като приема, че първоначално селището се казвало Перуник." Мога да дам и още линкове, но тези стигат. Ако човек няма представа от лингвистика и се интересува от произхода на името на град Перник тези три статии от Укипедия и четвъртата от официалния сайт на община Перник са напълно достатъчни. И на четирите места името на града се свързва с името на славянския бог Перун. Трябва ли да повярват лаиците на източниците? Да се доверят ли консенсуса и експертизата?

Дай ги най-накрая тези термини да ги видим какви са.

А какъв точно пример искаш. Това Sir вече го каза, но и аз се присъединявам към него. Когато човек навлезе в някаква материя, образова се и получи достатъчно опит за да разбира нещата, той сам може да стигне до някакво познание или прозрение, което не е задължително директно да е дошло от конкретен експерт. Тук във форума има достатъчно такива примери. За да разбереш обаче подобен "пример" ти самият трябва да си навлязъл също толкова дълбоко в определената материя. Не става въпрос обаче изобщо да не се доверяваме на експерти, а да не се доверим точно на "експерта" от статията. 1. Той не е експерт по въпросите за които пише - флуорирането на водата, ваксините, климатичните промени и covid-19 2. Мнението му е откровена манипулация, да не кажа лъжа. Според него щом има консенсус сред учените трябва да се доверим, но те нямат консенсус относно флуорирането на питейната вода. Може и да е имало преди 50-60 години, но в момента няма. В момента има както застъпници на тази политика, така и противници. Той обаче така представя нещата все едно, че има консенсус и всеки противник е някакъв олигофрен на който не трябва да се обръща внимание. Няма проблем да се доверим на експертите, но за целта трябва да извършим поне две неща: - да разпознаем експерта и експертизата. Т.е. да се уверим, че човекът наистина е експерт в конкретната област, а не някой самозванец - да се убедим, че експертизата не е манипулирана - било заради пристрастията на експерта, било поради "мотивиране" от външен източник. В случая "експертизата" му не отговаря на нито едно от тези условия. Той не е експерт в конкретната област, а мнението му е 100% манипулация. Ключовото в случая не е дали се доверяваме по принцип на експертите или по принцип не се доверяваме, а може ли да приемем твърдението "Вярвайте на експертите, не проучвайте научните въпроси сами за себе си!". Е, според мен категорично не. Ако нещо е важно за нас, минималното "проучване" което трябва задължително да направим е да се уверим, че експертът наистина е експерт и, че експертизата не е манипулирана. Доверието е след тези две стъпки. Ако обаче имаме съмнения е по-добре да потърсим още една експертиза

Според специалистите по икономическа история, през 7-ми век населението на балканите отбелязва своя минимум. Цялото население се оценява между 3 и 5 милиона. Разликите се получават в зависимост от избраната методология и от това какво се разбира под "балкани" (напр. включва ли се територията на Румъния или не). През следващите векове има стабилизация на ниско ниво, а увеличение след 9-ти и 10-ти век. Следователно към началото на 9-ти век, когато стартира разширението на България не може да очакваме плътно заселени територии, а пущинаци (в по-голямата част) и тук-там анклави от населени области. Къде живеят славяните? Ето една карта на източните балкани през първото половина на 9-ти век: На юг, защрихованата част около Марица, Арда и Тунджа е единия анклав от славяни. След това на запад са смоляните - около долното течение на Места, струмяните - долното течение на Струма и останалите македонски славяни. Обикновено местоположенията на всички македонски славяни (смоляни, струмяни и останалите) се разглеждат на съвременната гръцка територия, а не на България. В република Северна Македония в началото на 9-ти век славяни почти няма (според Микулчик). На територията на Сърбия има на север покрай Дунав и Сава - тимочани и т.н.. Сърбите са на територията на Черна гора и западна Босна. Това е в равнините, а по планините щъкат чобани от завареното балканско население - пра-албанци и власи. С други думи България се разширява на по-скоро пусти територии, които се стреми да засели с всякакви способи. Т.е. мъкне население от където намери. След християнизацията планинците също се включват в заселването на равнините, като постепенно някои от тях слизат и се превръщат в уседнало население. Ако говорим за двуезичие то най-вероятно имаме славяно-гръцко, албано-славянско и романо-славянско, където първият език е родния, а вторият чуждия. Освен тези четири езика, ако съдим по топонимите макар и рядко, но се срещат и други езици.

В общия случай - да. Не трябва обаче да се забравя, че експертите са и хора. Те си имат своите пристрастия, както и нужди - от нови къщи и коли, пари за образование на децата, за яхти и т.н. В оригиналната статия ни призовават да се доверяваме на експертите когато става въпрос за определени политики. Всъщност в статията се обръща сериозно внимание само на една политика - флуорирането на питейната вода. Останалото - ваксините, климатичните промени и covid-19 е вкарано, колкото статията да придобие облик на експертност и безпристрастост. Т.е. пълнеж, без който лобизмът на автора щеше да личи от километри. Пак ще се повторя - ако последваме съвета от статията и се доверим на едни други експерти - тези по манипулациите ще разберем, че тази статия е 100% манипулация, писана като по учебник. С други думи не става въпрос да се доверяваме на Сульо и Пульо. От едната страна имаме експерти, които ни казват кое е манипулация и как да я разпознаваме, а от другата физик който лобира за флуорирането на питейната вода и се позовава на експертно мнение и консенсус по този въпрос, без той сам да е експерт по проблема. В случая ако трябва съвсем точно и буквално да последваме съвета му, би трябвало да не му обръщаме внимание (той не е експерт по въпросите за флуорирането на питейната вода), но да се доверим на другите експерти и да отчетем статията му като манипулация.

ОК - да се върнем към статията, която стана повод за дискусията. Да погледнем само съдържанието и се абстрахираме от това кой е автора. Там става въпрос за някакви политики. Изисква ли написването на подобно съдържание конкретна експертиза? - в никакъв случай, изисква се само широка култура. Т.е. статията може да се напише от който и да е - журналист, политик, политолог, икономист и т.н. Сега да си представим, че същата статия беше написана от политик - и без това там става въпрос само за политики. Дали щеше да предизвика същия ефект? - силно ме съмнява. Дори "вярвайте на експертите" и "доверете се на консенсуса", вкарано в устата на политик пак предизвиква съмнение. Същото се отнася и ако статията беше написана от журналист, политолог или социолог. Дори ако беше написана от икономист, съветът "доверете се на експертите" пак нямаше да се приеме безусловно. Това е така, защото всички знаем, че при политици, журналисти, политолози, социолози и икономисти винаги има и така и така. Т.е. консенсусът в тези среди е относителен, а не абсолютен. Това, че статията е написана от физик, а не от икономист, политик или социолог не означава абсолютно нищо. Физиците може и да имат абсолютен консенсус по техните си неща (в областта на физиката), но тук не става въпрос за физика. Ако същия текст беше написан от Тръмп или Фукуяма или Райх или Аджемоглу и т.н. пак ли ще трябва да се доверяваме и да вярваме?

Проблемите засегнати в темата нямат нищо общо с физиката в частност и дори не се отнасят до науката. Става въпрос за някакви политики, а статията е призив те да се възприемат безкритично (с мотив вярвайте или в краен случай се доверете на експертите). Самата статия от своя страна е 100% манипулативна и е написана с цел да въздейства и да внуши тази вяра или доверие. С други думи ако тя заслужава изобщо обсъждане, то си струва да се обсъдят две неща: 1. Обсъждане на конкретните политики 2. Обсъждане на манипулацията като манипулация. Факт е, че 14 страници се обсъжда всичко друго, но не и тези две неща. Това показва само едно - манипулацията е перфектна.

В случая без проблем може да се доверим. Разбира се, като се отчете факта, че става въпрос за хипотеза, но по която има солиден научен консенсус. За един неексперт това е напълно достатъчно. Каква обаче е разликата между този случай и това което е описано в статията. Хайде да погледнем едни други експерти и по призива в статията да им се доверим. Става въпрос за експертите по манипулации. Едни от най-ефективните инструменти за изграждането на качествена манипулация са количественото мултиплициране и качественото усилване: Статията от първия пост е класически пример за прилагането на тези способи. Количественото мултиплициране или съждения от типа “Всички твърдят, че е правилно”, “Почти никой не оспорва” могат да се открият в "огромното мнозинство от висококвалифицирани професионалисти се придържа към едно и също професионално становище", "Изключително глупаво е да мислиш, че ти, който не си експерт и който не притежаваш базисна научна експертиза, за да можеш да оцениш твърденията на експертитете, вършиш по-добра работа от действителните (бона фиде) експерти" и др. подобни или общо наблягането, че става въпрос за научен консенсус. Освен това по отношение на флуора има числа, проценти и т.н. Качественото усилване или "усилващата функция" се осигурява от самия автор на статията, който е безспорен и влиятелен експерт. Статията във Форбс е написана като по учебник за масово въздействие и манипулация. Въпросът е какво целта? Тя може да е положителна - масите да се информират сравнително обективно по дадена тема, така и отрицателна - целта да е дезинформация и деформация на истината: Или да обобщим. Ние, обикновените хора няма как да разбираме от всичко - затова се доверяваме на експерти. В същото време, експертите се използват като източник на едни от най-ефективните манипулации. Как да разберем дали ни информират или дезинформират? Няма как. Или ако трябва да цитираме експерта: "Като единствено противодействие, за сега, може да се предложи самоинформирането, съмнението и развитието на мисълта" В единия случай ако се доверим на съвета на експерта: "Слушайте експертите, а не решавайте за себе си!" може да получим както сравнително обективна информация, но така и дезинформация или деформация на истината. В другия, ако искаме да избегнем манипулацията и отделим по някакъв начин истината от деформираната истина все пак ще трябва да прибегнем до "самоинформирането, съмнението и развитието на мисълта"

Затова никой не спори. Спорен е методът на доставка с питейна вода. Той може и да е бил ефективен преди 50-60 години, но в момента е под въпрос. От тогава навиците на хората са се променили значително. Първо си мием зъбите по 2-3 пъти на ден и използваме всякакви хигиенни продукти за устна хигиена - почти всички съдържат флуор. Второ консумацията на минерална вода в сравнение с преди 50-60 тодини в световен мащаб е нараснала значително, а половината минерални води имат свръх съдържание на флуор. Девин например доколкото помня има над 4 мг/литър. Т.е. четири пъти над нормата. Именно поради тази причина се препоръчва минералните води да се сменят, да не се консумират ежедневно и да се пие трапезна изворна вода (тази с червен етикет). Освен това като добавка на някои места флуор се добавя в готварската сол и т.н. Т.е. рискът не е от недостиг, а от предозиране. При всички положения обаче мнението му не е научен факт, а дискусионно. Противниците на тази политика имат същите основания както и застъпниците. Да се представя едната страна за експертна, а другата за някакви хипита и лаици най-малкото е недостойно, а за мен пак си остава манипулация. Прегледах набързо оригиналната статия. Действително там поне на пръв прочит не видях да се споменава израза "точно определена дозировка". Видях обаче друго. Проблемът с флоурирането на водата явно го интересува, тъй като там на този въпрос е отделено прекалено много внимание. Имам чувството, че статията е написана заради него, а останалото е пълнеж. Въпросът е разгледан много по-подробно и са разгледани политиките на редица градове. След като въпросът го интересува, този човек няма как да не знае, че в ЕС това не е масова политика, както и че има една камара наистина експертни мнения които защитават обратната теза. Т.е. по въпроса нито има консенсус, нито има ясна научна обосновка ЗА. Ако има някаква съвременна научна обосновка тя по-скоро е против. Ето още една статия по въпроса: Именно и затова виждам манипулация. Този човек явно има някакъв интерес от този проблем. Възможно е да лобира за някой или някаква друга причина, но това е без значение. Какъвто и интерес да има - негов си е. Както и да е. Ако тази статия имаше някакъв ефект за мен, то той е точно обратния. За сетен път се убеждавам, че човек трябва всичко да си проверява сам.

Там е работата, че Сийгъл критикува точно политиките. За него политиката за флуорирането на водата е правилната и осигурена от експертно мнение, а противниците на тази политика са лаици: "Сийгъл дава елементарен пример: флуорирането на водата. Флуоридът е обикновен йон и ако хората го приемат в твърде малки количества, това води до влошаване на зъбния емайл и до появата на кариеси. В прекомерни количества приемът води до заболявания като дентална флуороза. Но в точно определена дозировка посредством флуорирането на питейната вода се отбелязва спад в случаите на кариес до 40%." Подчертаното е 100% манипулация, но е представено като като научен факт, като чуждо експертно мнение на което се позовава Сийгъл. И понеже той е авторитет публиката е длъжна да му вярва. Не знам кой ще е този учен, който може да твърди, че с чешмяната питейна вода е в състояние да се осигури точно определена дозировка. В САЩ може и да има, за ЕС се съмнявам. Точно това е една от причините тази практика да не е масова в ЕС. Ето и една статия публикувана в HARVARD PUBLIC HEALTH. Там явно също е сборище на лаици и не-експерти: Is Fluoridated Drinking Water Safe? От там нататък дори и да е прав в останалите си съждения няма кой да му повярва.

ОК, доколкото разбирам изхождате от конкретна наука - физика. От там предполагате , че моделът е валиден за всичко останало. Там е работата, че не е. Освен наука в тесния смисъл на понятието, съществуват и други области на познанието - т.н. социални науки, разни хуманитарни и т.н. Там също има консенсус, но той може да бъде псевдоконсенсус, може да бъде локален или регионален консенсус и т.н. Типичен пример за псевдоконсенсус са част от "научните факти за пола", разни икономически парадигми като "Вашингтонския консенсус" и др. Защо псевдо? - защото някои "научни постановки" се защитават яростно от отделни социални групи (често нямащи нищо общо с научните кръгове) и се преследва всяко мнение различно от правилното. За да нямат проблеми изследователите с различно мнение просто се отказват и минават в друго поле. По този начин остават само "консенсусни изследователи" За локален консенсус например е достатъчно да се видят учебниците по история в България, Сърбия, Румъния и Македония. Много от нещата се засичат, но има и фрапантни разлики. По всички тези разлики обаче в конкретната страна има консенсус. Като пример за регионален консенсус може да се посочи проблема с флуорирането на водата - същият който Сийгъл дава като "елементарен пример". В САЩ явно консенсусът е, че вадата трябва допълнително да се флуорира. В ЕС ако има консенсус той е, че това не трябва да се прави. Общото мнение е, че ако имат нужда от флуор хората могат да си го набавят по други канали - паста за зъби, вода за уста и т.н. Кой е крив и кой е прав може лесно да се докаже като се направи едно проучване за разликите в разпространението на кариес при гражданите на ЕС и САЩ.

Това безспорно е правилно и мисля, че никой не го отхвърля. Проблемът е, че сме зарити от информация. Човек може волно или неволно да изпадне в заблуждение. Има три ключови момента, три трудности които не знам как може да се преодолеят: 1. Разпознаване на експерта и експертизата. Например обикновеният човек знае, че всеки медик има известна експертиза по въпроса засегнат в статията. Предполага се обаче, че тесните специалисти - вирусолози, епидемиолози, имунолози, инфекционисти и т.н. имат по-голяма експертиза, а от тях някакво подмножество са истинските експерти. 2. Дори и да разпознаем експерта, то не винаги може да сме сигурни в експертизата му. Освен учени, експертите са и хора и имат своите политически или бизнес зависимости (например от спонсори) или имат най-обикновени лични пристрастия и убеждения. Т.е. човек трудно може да се ориентира доколко експертът е искрен и експертизата му се гради на собствените му знания и доколко е плод на външни фактори. Съвсем отделен е въпроса за личните пристрастия и убеждения. 3. Самата наука се гради на принципа "ние нищо не знаем". Няма абсолютна истина, няма табута и забранени теми, а всичко подлежи на критика, преосмисляне и ревизия. Естествено това може да стане само с пълно придържане към научните стандарти. Без голямото откритие, че нищо не знаем нямаше да има никаква наука. Т.е ако има някаква идея и по нея има консенсус, че това е "научната истина", това не я приви по автоматизъм И абсолютна истина, а само гарантира, че критиките и ревизията на идеята ще се извършат по научните стандарти. Или да обобщим. Ние като обикновени хора в общия случай не сме в състояние да разпознаем експертите и експертизата. Ако ги разпознаем нямаме информация доколко конкретната експертиза не е манипулирана от политически, бизнес или лични съображения. Не сме в състояние да преценим нищо относно наличието или липсата на консенсус по даден въпрос. В конкретния пример консенсусът на обществото е един фактор, консенсусът на медиците друг, консенсусът на тесните специалисти трети а консенсуса на истинските експерти четвърти. Аз например за последната група не знам нищо - нито кои са тези хора, нито дали изобщо имат някакъв консенсус и още по-малко какъв е той. Хайде, от медицина нищо не разбирам, но и от областите които са ми интересни - икономика, история, лингвистика, популационна генетика и т.н. положението е същото. Тук се повдигна въпроса за произхода на прабългарите. Аз например нямам представа кои са експертите по този въпрос, а още по-малко какъв консенсус имат и дали има такъв изобщо.

В епархийските списъци от 9-ти век изрично пише, че Одесос се нарича и Варна

Готите може и да са се изнесли. В нашия език обаче най-старата християнска лексика не е гръцка, а е придобита в германо-романска среда. При това някои думи могат да се запазят само в християнска общност. Те нямат никакъв смисъл за човек който не е християнин. Това са кръст (разпятие), олтар, комка (причастие) и кръщене. Ние например нямаме специални думи за ислямски символи, за вътрешни части от джамията, нямаме никаква представа дали мюсюлманите имат някакви тайнства и още по-малко имаме специални думи с които да маркираме подобни тайнства. Дори и да знаем тези неща, то думите ще са заети от съседните ни мюсюлмани, а няма да имаме собствени думи, които да се различават от техните. Едно от първите произведения които е преведено на старобългарски и то почти веднага след покръстването е "Четири слова против арианите" на Атанасий Александрийски, а всички знаем, че именно готите са тези които разпространяват християнството в арианската му версия. Това, както и фактите със спецификата на нашата християнска терминология позволяват да се изкаже хипотезата, че все пак някакви готи са останали тук и са приобщили част от славяните към християнството в арианската му версия. Тази арианска общност е оцеляла до официалното покръстване и именно тя дава най-стария пласт от християнската ни лексика.

Всичко е възможно. Достойнствата на подобна теза обаче няма да се различават кой знае колко от тюркската или иранската. То по тази логика може да изкараме прабългарите и албаногласни. Сорин Палига (диаграмата която пусна във връзка с мнението на Курта би трябвало да е негова) има хрумка, че оригиналните склави или тези които живеят на територията на Ипотещи-Къндещи са ненапълно романизирани даки, т.е. албанци. Славяногласните не живеят там, а само минават транзитно при нападенията си над империята. Тъй като за римляните славяногласните идват от склавските територии, те също стават склави. При тази версия българският етноним се извежда от латински и ето ти българи-албанци, резултат от симбиозата на даки и степняци. Този въпрос според мен учените ни трябва да го оставят на мира. Като не знаем нещо просто не го знаем и толкова.

Какво разбираш под второстепенни и низши титли? Такива които са предназначени за хора които стоят по-ниско в йерархията или такива които присъстват само в езика на селяците (нисшите съсловия). Ако е първото си в грешка. И двете титли са резервирани и се използват само за лица от най-висок ранг. Виж речниците, там е цитирано в какъв смисъл се използват тези титли в старобългарския корпус. Ако е второто съм съгласен. Едните (селяците) имат в речника си думи с които се обръщат към големците. За селяците големците са цязар или княз, или господ, владика или воевода. Самите големци имат друга титулна система, която е по-сложна. Ако формулираме така въпроса, то езикът на селяците е ясно какъв е - старобългарски. А какво може да кажем за езика на големците? - абсолютно нищо.