Atom

Маке, повечето надписи не са от времето на Аспарух, а са сравнително късни - от времето на Крум и след него. Т.е. говорим за 9-ти век. Та не знам какво ще изключваш по това време, освен ако не мислиш, че книжовният старобългарски е сътворен изцяло на базата на моравски говори. Вероятността за това е нулева. Думата княз би трябвало да се предаде на гръцки като KOUNENZ или KNENZ (ако ерът вече е отпаднал). Това, че "канас-у-биги" ти прилича на днешния израз "княз от бога" не означава, че прилича и на старобългарския. Думата се е произнасяла с носовка и ако трябва днес да се опитаме да възпроизведем старобългарското звучене ще е нещо от рода на КЪНЕНЗИ, но в никакъв случай не е канас. Не знаем. Знаем, че тези думи се появяват моментално с появата на славянската писменост и, че са много устойчиви. Повечето от тях се употребяват и до днес. Войвода и владика имат славянска етимология, а господ/ин е възникнала тук на балканите. Княз и Цязар са били налични от преди появата на книжнината. Това обаче няма значение. Проблемът е, че в първобългарските надписи няма твърди преки доказателства, че за прабългарите старобългарският е единствен или поне водещ. Хайде нека не са титли, да са други думи. В същото време в тях има доказателства, че славянският се е употребявал поне от някои индивиди. Те обаче не са лексикални, а фонетични и са само на някои места. Има общо три -четири грешки които могат да се обяснят със славянска фонетика и издават, че за поне един от писарите или за този който е диктувал текста родният език е бил славянски.

Маке, това дали има недоказани предположения, че прабългарите са тюрки, иранци или самоеди в случая няма никакво значение. Проблемът е, че нямаме никакви преки доказателства за статута на старобългарския език през езическия период. Т.е. да е език на върхушката, официален или нещо от този род. Гръцките първобългарски надписи са изпъстрени с една камара чужди за гръцкия език думи. Ако старобългарският език е единствения език на прабългарите или хайде поне да е език на върхушката, как в тези текстове не се промъкна една старобългарска титла от рода на цязар/цар, княз, войвода, владика, господ/ин..... Или думи от рода на град, село, държава. Или каквото и да е друго?

Ако се правят схеми е добре да са към определен момент. Земеделците по това време не могат да оцелеят ако нямат защита. Защита могат да осигурят българите, ромеите или аварите, както и самите земеделци да си организират собствена защита на базата на някаква племенна, градска или друга някаква политическо-военна организация. Доколкото славяните са основно земеделци ги търси по тези показатели. В началото на 9-ти век например границите на България са ясни. Аварите могат да осигурят защита на население от устието на Тимок и на запад в една не много широка зона на юг от Дунав и Сава. На запад имаме племенни формации на сърби и хървати, на югозапад племенните обединения на македонските славяни (в днешните гръцки територии). Византия осигурява защита на славяните по течението на Марица, Арда и Тунджа - условно може да ги наречем Одрински славяни. Общо взето това са славяните.

В генетичното проучване от Монголия има номенклатура "ранни западни хунну" които наистина приличат на Пазарик. Автозомно обаче западните хунну са по-западни от Пазарик и имат повече прилики с тагарите. В предходни проучвания имаше други "западни хунну", които пак бяха по-западни , но почти се доближаваха до пробите от Пазарик. В същото проучване има проби които са маркирани като "късни хунну-сармати". Те обаче са различни. Първо са още по западни и второ източния им компонент не е само северен както при пробите от Пазарик, тагарите и черноморските сармати, но имат и "централен източен". Могат да се моделират като 75% черноморски сармати, около 14% иранско плато и 11% монголци. В същото проучване се появяват и анти. Те участват като компонент в разни тюркоезични групи. Под анти обаче тук се разбират генетични анти от северното черноморие (разбирай кавказци). Или да обобщим. Имаме ранни западни хунну, които приличат на тагарите и хората от Пазарик. Имаме някакви късни хунну-сармати, които не са преки наследници на западните хунну, а на новодошло население от запад. Черноморските алани генетично нямат нищо общо нито с едните, нито с другите. За сметка на това обаче е възможно да участват в генезиса на по-късните тюркоезични групи. Това е генетиката. Културната картина може да се различава. Възможно е някакви алани с култура и геном подобен на хората от Пазарик да пристигнат на запад и да се наложат върху субстрат с кавказки геном. С течение на времето оригиналният алански геном се разтваря и изчезва, но културата се запазва и се предава на новите поколения. При това положение е възможно част ат аланите да са запазили в родовата памет някакви спомени за "първоначалния си произход" и да са заминали на изток, където са се включили в генезиса на разни тюркоезични народи.

Виж, всички тези даки, траки, маки, дардани и т.н. отдавна са в миналото. В продължение на няколко века има системни нападения над балканите. Всеки път се повтаря едно и също - някой идва граби и пали, а местните бягат по градовете или в планината. Когато нещата се успокоят следва опит за слизане в равнината и презаселване до идването на следващите разбойници. Така е при нападенията на готи, хуни, българи, славяни и авари. Нещата обаче не се повтарят 1:1. След готите изчезват големите частни имения (вилите), след хуните изчезват откритите селища, а след аварите и укрепените. С други думи тези непрекъснати нападения, бягане, презаселване и пак нападения разбъркват тотално оцелялото население. На кой пра-пра-дядо му е бил трак, на кой дак, а на кой мак вече е без значение. Още повече, че ако някои от грабителите са се възползвали от ситуацията и са окупирали части от равнините, при следващите нападения самите те се превръщат в жертва и на свой ред търсят спасение в същите тези оцелели градове (най-вече Солун и Константинопол) или в планините.

Добре, но в същото интервю твърди, че културата се "свързва предимно с миграцията на готите, но включва в себе си и много други етноси". Освен това според нея "Биритуализмът в погребалния обред е един много интересен и същевременно много показателен въпрос. Той добре илюстрира разнородност в състава на една култура, в едно обединение, в един съюз". Излиза, че дава една многоетнична (според самата нея) култура, като пример или доказателство за моноетничност на друга култура. Виждам участъци с концентрация на. дълги къщи. Доколкото знам те се свързват с германците. Тук някъде в близост до тях са реките Молдова и Бъзау за които най-вероятната етимология на имената е германска. Т.е. има известно припокриване. Има друга концентрация на област с каменни постройки, там някъде са и градищата. Градищата най-вероятно имат чисто отбранителна функция и са организирани от "централната власт", но може да става въпрос и за различна социална организация на местната общност. Каменните постройки може да са както някакъв "етнически" маркер, но може да са и просто резултат от липсата на друг материал. Във всеки случай аз не мога да направя паралел с прабългарската култура. Тук става въпрос за жилища, а при нас се описват некрополи. Доколкото знам специално за езическия период ние имаме некрополи без селища и селища без некрополи. Т.е. пряка връзка между определен тип погребения и определен тип жилища няма как да се направи. Иначе жилищата са интересни защото показват социалната организация на дадената общност. Дългите къщи предполагат, че разширените семейства играят важна роля. Наличието на укрепени места пък говори за по-сложна социална организация с наличие на елит.

Добре, моя грешка. Завладян по мирен път със съгласието и пасивната, а може би и активна помощ на Империята. Някои територии, например Охрид може пък направо да са подарени.

Да, нещо такова. В допълнение смятам, че процесът също е повлиян от политиката на конкретния български владетел. Например завладява Крум Сердика и установява някакви норми. Омуртаг ги запазва, но в новозавладените от самия него земи може да установи съвсем различни и т.н. Според мен югозападът е усвоен, а не завладян. С голяма доза вероятност Пресиян усвоява тези територии при уговорка с Цариград. Условието на Империята може да е било нещо от сорта - за вас данъците, за нас душите. Т.е. българите получават картбланш да усвоят запада до където могат, а югозапада до някакви граници. За сметка на това запазват църковната структура и дори позволяват на Цариград да изгради нова. За езиците. Смятам, че поне в най-ранния период под шапката на склавите освен славяногласни са се крили и някакво, може и минимално количество балти. Това би обяснило някои особености, както и българо-балтски или сръбско-балтски паралели които липсват при останалите славянски езици. Пак по същата причина е възможно да са оцелели и германоезични анклави. За албанския и романския има мнение, че са оцелели в центъра на балканите паралелно на една и съща обширна територия, но в отделни малки анклави. Например за имената на Ниш, Щип и Шар най-вероятната версия е, че са достигнали до славяните с посредничеството на албански език. При този модел най-източната точка на албанския е Щипоне (Ихтиман).

Не ме разбирай погрешно. Въпросът с двуезичието и влиянието му за формиране на "балканизмите" и балканския езиков съюз лично на мен ми е интересен, но дискусията е силно затруднена. Например в нова тема веднага ще се появи някой който да търси ранни доказателства за съществуването на романогласни, като иска хроники с упоменаването им. Това хубаво, но ще ги иска точно с отбелязването на "власи" - дума, която е чужда за гърците. Гърците първо трябва да заемат тази дума от славянски, тя да се разпространи достатъчно и едва след това човек може да очаква да се появи в някакъв текст. Общо взето обясненията само за нещо толкова елементарно отнемат 2 страници дискусия. А не е само това. Горе-долу знам кое ще се предъвква по N пъти. Нещо подобно например става в славянските теми със склавите-роби и още два три подобни момента. Въпреки това на мен ми е интересно и ако тази тема завие по случайност в подобна дискусия няма проблем да участвам.

Не благодаря.По този въпрос съм писал достатъчно тук във форума и не ми се отваря нова тема за да се повтарят пак старите кавги. Общо взето с лингвистичните въпроси няма кой знае какви проблеми, но по отношение на интерпретацията за това как са станали процесите нещата са ясни. В ПБД не се допускат другоезични, т.е. не може да има носители на романски или албански език и само в краен случай се допуска някой друг гръкоезичен. През езическия период не се допускат християни и т.н. Това е аксиома тук, а аксиома не може да се оборва. По отношение на археологията. Мнението ми е, че не знаем какъв е бил езика на прабългарите, а лично аз даже не знам дали е имало само един прабългарски език или няколко. Писах вече, че не разбирам от археология и мога да разчитам само на логика. Моят прочит е, че има разнородност. Ето и мнението на същата Меламед от едно интервю: - ОК, прабългарите са разнородни защото са няколко племена. Това го разбирам. - По нататък Маламед споменава Черняховската култура, както сама казва "без да влиза в подробности". Т.е. защо е споменава, има ли някаква връзка между двете култури, явява ли се Черняховската култура прародител на Дунавската прабългарска култура? Това изобщо не го разбирам. Археолозите може и да знаят отговора, но защо Маламед споменава точно тук Черняховската култура за мен е пълна загадка. - накрая дава мнение и за езика. Последното като логика също го разбирам, но не го приемам или поне не и в пълния му обем. Допускам, че някоя от групите може да е ползвала И тюркски и толкова. Човек ако няма познания може поотделно да приеме всяко едно от тези съждения или да им повярва. Как обаче тези съждения са съчетават заедно? Как да приема тюркоезичие на "нехомогенно общество" което поради незнайни причини има връзка с Черняховската култура? Аз може и да не разбирам от археология, но в случая логиката зад тези навързани съждения ми бяга напълно и предпочитам да продължавам за си задавам въпроса за броя на "прабългарските езици" Цялото интервю е тук: https://www.bulgarkamagazine.com/интервю-с-д-р-катя-меламед-древните-б/

Цикли се защото нищо не знаем по този въпрос. А като не знаем значи не знаем - толкова. Моя интерес към темата е свързан по-скоро с балканския езиков съюз и особеностите на езиците които влизат в него. При подобно явление първото което се търси е имало ли е възможност за билингвизъм - например българите да говорят И гръцки, а власите и албанците И български. Е, според мен е имало и то точно в периода на ПБД. Именно тогава се е оформила заверата която оплита четирите езика и стартира процесите по тяхната "балканизация" А за езика на прабългарите? Там въпросът с езика няма да се разреши нито с археология, нито с генетика, а още по малко с потенциалното двуезичие.

ОК, явно под двуезичие разбираш някакво институционално или официално държавно двуезичие. Не знам, може по това време някъде да е имало и такова. Римската империя донякъде е двуезична в това отношение на основата на двойката латински-гръцки. Другата гледна точка е да погледнем не институциите, а двуезичието на индивидите. Там дали имаме лека или тежка форма на двуезичие зависи от това каква част от населението ползва в ежедневието си два или повече различни езика, при това без значение кои точно са те. За австралийските аборигени имаше например някаква данни, че средно един абориген ползва 3,5 езика. В тази връзка и за Римската държава и за ПБД смятам, че наистина е имало тежка форма на двуезичие. Т.е. по-голямата част от населението волно или неволно е трябвало да ползва повече от един език.

Не останах с впечатление, че в темата става въпрос за прабългарския език в частност, а за двуезичието в ПБД по принцип. Тя темата е и доста объркане де, аз това го писах още в първия си пост тук. За прабългарския език нямам мнение. Писах вече, че дори не съм сигурен един прабългарски език ли има или няколко. Според мен по-голямата част от хората дошли с Аспарух са от "близката чужбина" и най-малкото са ползвали И славянски. От там нататък не знам какво казват историците и археолозите. Имало ли е хора от приазовието? от прикавказието? Не смятам, че по това време в Крим или на изток от него славянският език съществува изобщо, а дори и да има някакви заблудени отделни индивиди те да представляват някакъв фактор. С други думи ако има твърдение, че има миграция от Крим, от приазовието или от прикавказието то тези хора са били носители на някакви други езици. За двуезичието. Мисля, че се досещам от къде идва недоразумението. Повечето хора тук приемат, че балканите са пустиня - няма славяни, романогласни, албанци и т.н. Представите са, че при разширението на България населението от ядрото (Лудогорието и Добруджа) се пръска по новите територии и ги заселва. Албанците и романогласните живеят някъде по периферията. Къде? - не е много ясно, но в никакъв случай не и в България. Това е общата представа. Е, аз не съм съгласен с подобна постановка. Многократно съм опитвал да мотивирам мнението си тук, но успеха ми е нулев. От друга страна, когато се говори за ПБД повечето разбират първоначалната ядка. Аз обаче по подразбиране под ПБД разбирам времето и територията след Крум (и това съм го писал многократно). Защо? На първо място смятам, че до Крум не може да става въпрос за държава, а за родово-племенен съюз. На второ смятам, че българският народ се формира след покръстването, а не преди това събитие. И тук мнението ми го знаеш. Според мен почти всички албанци и по-голямата част от романогласните, вкл. носителите на тези диалекти от които се пръкват румънски и арумънски са населявали точно ПБД (още един път уточнявам - в широките граници) и то на юг от Дунав. В противен случай това всеобхватно проникване на българския език във всяка една област и оплитането на трите езика като ядро на балканския езиков съюз няма как да стане. Приказките, че през византийския период ромеите са набивали славянска църковна служба на власи и албанци и по този начин са им обългарили езика много много не ми вдъхват доверие.

Аз не мисля, че ще видим кой знае какви разлики в генома при северна или западна ориентация. Според мен обаче ще видим значими разлики между прабългарите в Дунавска България и тези от Хазарския Каганат. На базата на досегашните генетични проучвания очакванията ми са, че по-голямата част от масата дошла с Аспарух няма да има по-източен произход от устието на Днестър, или в краен случай Днепър. Естествено "по-голямата част" не означава всички. Въпросът с езика обаче няма да бъде решен. Да допуснем, че някога е имало единен прабългарски език. В прикавказието носителите на този език се настаняват върху кавказки субстрат. В резултат получаваме население с кавказки автозомен геном и билингвизъм от рода на прабългарски-черкезки. В Крим имаме друг субстрат и съответно друг билингвизъм прабългаро-гръцки, а на запад трети прабългаро-славянски или прабългаро-източногермански. Тези хора могат да се чувстват и изживяват като българи, но в същото време да имат съвсем различен геном и съвсем различни езикови практики. Дали? Не знам защо всички се вторачват само в надписите. А от кога имаме надписи на унгарски, латвийски, финландски и т.н. Означава ли това, че тези езици преди това ги е нямало. Податките могат да се търсят и в живите езици. Ние знаем например кой е покръстил Борис. А кой е покръстил обикновените прабългари? Това е попа с помощта на кума или кумата. След това този прабългарин е целунал кръста, а не след дълго в църквата след пост е получил първата си комка (причастие). С нетърпение е чакал да дойде коледа / крачун, а когато му е било тежко е отивал пред олтара да запали една свещ и да се помоли на цязара (царя) небесни. Подчертаните думи не идват от гръцки. Не идват от гръцки и имена като Дунав, Ибър-Марица, Пловдив, Несебър, Боруй, Бдин, Ниш, Щип, Щипоне.... Не идва от гръцки и Маторие горы, първоначално най-вероятно чуто като Монте Матуре, преминло през хибридното Маторие горы за да стане накрая Стара планина - калка на първия израз.

Ами хубаво. Аз не твърдя, че има етническа нееднородност, а културна и, че е възможно да имаме няколко "прабългарски езика". Археологията я споменах, защото археолозите явно виждат културна разнородност. Хайде пак да видим мнението на Меламед: "Българската общност не е еднородна" си е точно нейно мнение. От там нататък има интерпретации и изводи. В този сайт сигурно десетки пъти съм заявил, че нямам представа какво е "народ" или "етнос" отнесено към епохата за да твърдя, че има етническа нееднородност или нещо от този сорт. Става въпрос за езици. И като стана въпрос за езици ще задам обратния въпрос: по какъв начин археологията доказва, че езикът на българите е един? Защото например при абсолютно идентична археология (например християнска) може да имаме множество от езици.

Писах вече, че не разбирам от археология, но ако се доверим на археолозите до какви други изводи може да стигнем? Ето например описанието на Катя Меламед на погребалните практики в биритуалните некрополи: Ако към това се добави и различната ориентация на погребенията нещата стават още по-сложни. С други думи имаме два обряда - кремация и инхумация с по няколко разновидности на погребенията + няколко на брой ориентации на погребението. Ето и изводите и: Рашев вижда "две групи прабългари и две прабългарски култури" - http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/R_Rashev_Dve_grupi_PrBG.pdf Според Бешевлиев прабългарите са разнородни и се състоят от финоугорски, ирански и тюркомонголски етнически групи.

Ние не знаем дали има един или няколко "прабългарски езика". Ако приемем "теорията на снежната топка", а тя е достоверна за останалите преселения - на хуни, авари, маджари, то най-вероятно хората които идват тук с Аспарух не са монолитни в езиково отношение. Археологията също подкрепя в известна степен подобна теза, тъй като Дунавските прабългари не са монолитни в културно отношение. Освен това ПБД по времето на Аспарух и Кардам е едно, а при Омуртаг и Борис съвсем друго. Аз не бих определил балкано-романския и албанския за екзотични. Тези езици заедно с българския образуват ядрото на балканския езиков съюз. Трите езика споделят много общи иновации и дълго време са битували в един общ ареал.

Според обстоятелствата. В османската империя например няма официален език. Администрацията ползва османо-турски, арабски и персийски. В отношенията с Дунавските княжества (които се смятат за част от империята) езикът е гръцки. Езикът на пазара в източната част на балканите е турски, но в западната славянски (български или сръбски), а в южната гръцки. Езикът на голямата търговия е гръцки и т.н. Това е на балканите. В Анадола е друго, в арабските провинции трето, а в Африка четвърто.

Каква е идеята на тази тема (че и в раздела за историческо моделиране)? Тук не виждам някаква алтернатива. Темата не е и лингвистична. Ако става въпрос принципно за двуезичието мисля, че няма какво да се обсъжда. Днес например една част от българските граждани ползват ежедневно цигански и български, друга - турски и български, а трета пак ежедневно български и английски (служителите в многонационалните компании). При това става въпрос само за тези които живеят постоянно на територията на България. Ако към тях прибавим тези български граждани които живеят в чужбина и които на практика почти всички са двуезични ще излезе, че половината български граждани и повече са двуезични. Когато се връщаме назад във времето нещата не стават по-опростени, а напротив усложняват се и мазалото става по-голямо. Ето например какво пише Иречек за Пловдив: Според други данни всеки пловдивски мъж, без значение от националността, ползва поне 3 езика. С други думи няма смисъл да се питаме имало ли е двуезичие през ВБД, ПБД или предходните периоди - имало е.

Не става въпрос за прабългари. Прабългарски некрополи има колкото искаш. Проблем за изследване са славяните, а освен за прабългари, в интервюто Южнякът говори и за славяни. Проблемът със славяните е, че те се кремират. Дори и да се намерят обгорели кости (остатък от кремацията) те трудно се тестват. Не съм сигурен дали изобщо може да се извлече материал годен за тестване. Сега не е модерно археолозите да слагат етнически етикети на обектите, но ако трябва да се припише някаква "етничност" на средновековния обект от КА то може да го определим и като славянски. Обектът се датира от 7 до 9-ти век и се разделя на три фази. Ето какво пише за него Галина Грозданова: Обектът в Свиленград е от същия тип като този в КА. Исторически това население може да се интерпретира като чест от многобройните "славинии", още повече, че от епархийските списъци става ясно, че в района има три епископии в селища със славянски имена. В такава близост до Адрианопол тези хора няма как да не са християни. С други думи ако там има християнски погребения от този период то те могат да се окажат перфектен референт, ако не за славяни, то за "балкански славяни". Т.е. славяни поомешени малко с местните. Именно последните участват във формирането на българския народ, а не директни преселници от териториите на съвременна Полша или други някакви северни ареали. Ако имаме референтни проби от прабългари (такива могат да се определят от езическите некрополи), славяни (например от КА) и местни (от някъде другаде) вече спокойно може да се анализират и останалите християнски некрополи за които много по-трудно може да се определи етнически характер. Това е значението на подобни проби (ако ги има изобщо), а не дали населението от този район е живяло или не е в ПБД. Ранни славянски образци (цели скелети или поне необгорели кости) почти няма. За образци се използват една проба от Чехия, двете аварки (уж етнически славянки) и май това е. Т.е. ако там има средновековни християнски погребения свързани с тези обекти това си е истинска находка.

Много интересно. Освен Капитан Андреево ми се мярна и Свиленград . И на двата обекта обаче освен материали от ранното желязо има и от ранното средновековие. Според наличния материал (жилища, грънци) с голяма доза вероятност става въпрос за славяни. Освен това в епархийските списъци това е района с най-много славянски топоними. Някой знае ли дали в тези два обекта има открити и средновековни погребения?

Чак пък житница? Сигурно е имало някакво земеделие покрай Дунав и черноморското крайбрежие, но като цяло Добруджа е била едно голямо пасище. Виж например Записките на Захари Стоянов. Добруджа в описанията му е едно голо поле. Според него котленският овчар в Добруджа "цели пет-шест години робувал по Добруджа, не виждал женско лице в разстояние на това време, забравил кога се казва „добър ден“, кога „добър вечер“, който имал повече земане-даване с вълци, кучета и магарета" . Ето и цитат от докладите на "Научна експедиция в Добруджа, 1917г."

Доколкото си спомням за баварките в оригиналното изследване всички проби с ИЧД се свързват с хуните. За прабългири ги набедиха във форума и не точно тези, а останалите които нямат източни примеси. Ето линк от румънското изследване: https://journals.plos.org/plosone/article?id=10.1371/journal.pone.0193578 Има и още едно от същия некропол и от същия период, но скелетите не са погребани по християнски, а са нахвърляни и са с много травми: https://www.nature.com/articles/s41598-018-37760-8

Това за миграцията от запад на изток е вярно. Средновековното християнско население на изток все пак не изчезва съвсем и също има оцеляли в анклави по планините - в Странджа, Сакар, Родопите и разбира се Стара планина. В разцвета на ОИ, когато нещата се успокояват, много от тези хора слизат от планините и се заселват в равнината. Общо взето пътеписите от този период фиксират българи от Белград до Одрин. Интересно е да види например пътеписа на Герлах. На отиване до Константинопол той се занимава по-скоро с вътрешни проблеми, но на връщане обръща сериозно внимание на местните. За Одрин пише, че в него живеят "почти само гърци", но има и много турци и евреи. Още в Одрин групата на Герлах освобождава турските колари наети в Цариград и наема българи, които да возят групата до Белград. Мустафа паша (Свиленград) е разделен от Марица на две, като в едната част живеят само турци, а в другата само българи и гърци. От Свиленград до Пловдив е описана сравнително бедна и не толкова гъсто населена територия. Читателят обаче не остава с впечатление, че тази земя е напълно ислямизирана. Напротив, общото усещане е, че макар и населението да не е толкова гъсто като цяло, то българското население преобладава. Между Свиленград и Пловдив групата пренощува в три села - Харманли, Семисче (Клокотница) и Конуш, като по пътя преминава през редица други. От всички села на които е обърнал внимание Герлах само Харманли и Конуш са отбелязани като турски, а останалите са отбелязани като български. Показателно е и сведението, че в Клокотница нямало свещеник и един българин обяснил на Герлах, че в този район свещениците не достигат и често един свещеник трябва да обслужва 6-8-10 села.

Не виждам защо трябва да се притесняваме ако в някои от пробите открият азиатски маркери. За епохата те са почти задължителни. Има ги при скити и сармати, появиха се при две баварки, при единственият изследван гепид, при някакъв гот. При българите май също ги има. Румънците изследваха един християнски некропол в Добруджа от времето на цар Петър (по това време други християни в района няма) и там също няколко от пробите имаха азиатски mt-dna. Да не говорим за маджари и т.н. За мен по-притеснителното ще е ако в нито една проба не открият азиатски маркери. А какви изводи ще направят? Ами всеки ще се придържа към неговата си визия. Иранистите ще видят в резултатите подкрепа за тяхната теза, привържениците на тюркската също ще видят подкрепа за своята. Аз лично очаквам най-шумни и доволни да са автохтонистите. С други думи нищо няма да променят тези проучвания, тъй като всеки ще намери в тях потвърждение на собствената си теза.