Atom

Ставаше въпрос за частната собственост. За нищо друго - не за ефективност печалба и т.н. Запитай се защо например Мъск изпревари Боинг в космическото състезание? Разликата между тях е огромна и ако измерваме нещата само в парично изражение Боинг би трябвало да смаже Мъск. Да, но не. Защо въпреки, че корпорациите наливат огромни пари за иновации, почти всички съвременни чудеса са плод на гаражни предприемачи? Гугъл, Епъл, Майкрософт, Фейсбук, Туитър, Амазон и т.н.? Разликата е проста - гаражните предприемачи гледаха на творението си като на нещо свое, като на рожба - къткат я, обгрижват я, помагат и да расте и т.н. - те са собственици. Корпорациите гледат на инвестициите си просто като на инвестиции. Работят по алгоритъм - толкова време и такъв бюджет за разработка, толкова за внедряване и т.н. Ако нещо се издъни, проектът се отписва и се продължава напред. Тесла гледа на творението си нещо свое, като собственик, Морган гледа като инвеститор. Уж е същото, но не е. Аз не казвам, че корпорацията е нещо лошо или, че няма смисъл от нея. Напротив, съвременният свят се развива и върви напред точно заради корпорациите (това съм го заявявал в този форум многократно), а не заради частната собственост. Частна собственост е имало винаги, но това което го е нямало е корпорацията. Тя е чисто европейско изобретение. Ако не бяха корпорациите, продуктите на гаражните предприемачи много трудно биха достигнали тази масовост която имат в момента. Това обаче няма нищо общо с въпроса за същността на частната собственост.

Ставаше въпрос за частната собственост. Инвеститорите са собственици на своите акции и на нищо друго. Именно тях имат право да продават, залагат, заменят, да извличат доход от тях, да ги оставят в наследство и т.н. Всички тези CEO-та които си изброил реално управляват корпорациите, но какъв е техния дял от капитала - нищожен. Да вземем например Майкрософт. Мениджмънтът и разни служители притежават 1,42% от капитала. 74% се държи от институционални инвеститори. Да видим какво става с институционалните инвеститори. Да вземем например BlackRock. Капиталът на BlackRock към 2018 е около 38 милиарда долара. Основните акционери на компанията са пак институционални инвеститори. Мениджмънт и служители притежават около 3,32% от акциите. Самата компания обаче контролира над 7 трилиона долара. Т.е. собственото участие на мениджмънта е нищожна част от парите които се управляват. Стигаме да дъното - истинските собственици на трилионите. Тези хора даже не са акционери (нямат право да гласуват), а са собственици на дялове в пенсионни, взаимни и всякакви други финансови схеми. И сега според теб щом "СЕО-тата гледат да угодят на инвеститорите" значи инвеститорите имат реалната власт в компанията. По същия начин СЕО-тата на инвеститорите гледат да угодят на своите инвеститори, те пък на своите и т.н.. Когато се стигне до дъното обаче се оказва, че не е точно така. Взаимните фондове, пенсионните фондове, банките и разни други финансови схеми също гледат да угодят на своите "инвеститори", но последните нямат дори и теоретична възможност да участват в управлението. Дяловете във взаимни или пенсионни фондове не ти дават никакво право да участваш в управлението, а ако имаш депозит в банка дори и няма да ти мине пред ума, че може да имаш претенции към управлението и.

Защо си позволявам да твърдя, че "Частната собственост отдавна не играе ключова роля при капитализма, или поне при капитализма в развития свят"? Когато класиците като Адам Смит и т.н. говорят за "частна собственост", те разбират точно "частна собственост" т.е. собственост на индивид (личност, човек) и я противопоставят на всякаква друга - енорийска, корпоративна и т.н. От тяхна гледна точка един от най-големите "врагове" на свободния пазар за точно корпорациите - гилдии, цехове, чартърни корпорации и т.н. Фейсбук наистина не е добър пример, защото основателят му все още е в управлението. В момента в който излезе от него, след едно поколение тя ще се превърне като всички останали публични компании в безлична и "ничия". Целият финансов сектор и почти целия промишлен са подобни безлични и ничии. Кои са акционерите в тях? Това са най-различни банки и фондове, в тях акционери са други банки и фондове, но накрая се стига до парите на населението - пенсионни фондове, животозастрахователни фондове, спестовни схеми, разни инвестиционни схеми и т.н. Този "капитал" набран от населението е огромен. Дори всички милиардери да се обединят, общият им капитал ще бъде някаква незначителна част от огромната маса пари събрана от населението. Но населението не управлява, а управляват директорите. С други думи основните "собственици на капитал" нямат думата и няма как да я имат. В Европа все още има частен капитал (г.н. семейни фирми), но и там свободата на "собствениците" е ограничена, но по други линии.

И аз нямам абонамент, но при мен се отваря. Заповядай: Shareholders think they own the company — they are wrong So whose is the business? No one’s, just like the river Thames Shareholders own the corporation, and the duty of the directors to maximise shareholder value follows from that. I have lost count of the number of times I have been told “that is the law”. But it is not the law. Certainly not in America, as Lynn Stout, a professor at Cornell University Law School, has pointed out. Shareholders in England have more rights — but even there, the obligation of a company director is to promote the success of the company for the benefit of the members. The company comes first, the benefit to the members follows from its success. And English shareholders are definitely not owners. The Court of Appeal declared in 1948 that “shareholders are not, in the eyes of the law, part owners of the company”. In 2003, the House of Lords reaffirmed that ruling, in un­equivocal terms. Ownership is not a simple concept. The classic account of its meaning was given 50 years ago by another legal scholar, Tony Honoré. Ownership, like friendship, has many characteristics and if a relationship has enough of them we can describe it as ownership. If I own an object I can use it, or not use it, sell it, rent it, give it to others, throw it away and appeal to the police if a thief misappropriates it. And I must accept responsibility for its misuse and admit the right of my creditors to take a lien on it. But shares give their holders no right of possession and no right of use. If shareholders go to the company premises, they will more likely than not be turned away. They have no more right than other customers to the services of the business they “own”. The company’s actions are not their responsibility, and corporate assets cannot be used to satisfy their debts. Shareholders do not have the right to manage the company in which they hold an interest, and even their right to appoint the people who do is largely theoretical. They are entitled only to such part of the income as the directors declare as dividends, and have no right to the proceeds of the sale of corporate assets — except in the event of the liquidation of the entire company, in which case they will get what is left; not much, as a rule. Of 11 tests of ownership Mr Honoré put forward, the relationship between a company and its shareholders satisfies only two, and these rather minor. Three are satisfied in part; six are not met at all. There is a stronger case for asserting that a company is “owned” by its directors than there is for its shareholders. There is little doubt that if you explained to a Martian what earthlings mean by ownership and asked who owned a corporation, the Martian would point to the C-suite. So who does own a company? The answer is that no one does, any more than anyone owns the river Thames, the National Gallery, the streets of London, or the air we breathe. There are many different kinds of claims, contracts and obligations in modern economies, and only occasionally are these well described by the term ownership. It makes little sense even to ask who owns shares in a company. One name is recorded on a share register; someone else makes a decision to buy or sell; someone else decides how the shares are to be voted; and someone else benefits from the returns from the company’s activities. It is not only possible today, but usual, for all these rights to be exercised by different people. And that is even before taking account of the complications introduced by stock lending. As Charles Handy has written, when we look at the modern corporation, “the myth of ownership gets in the way”. Clear thinking about business would be easier if we stopped using the word.

Shareholders think they own the company — they are wrong

Частната собственост отдавна не играе ключова роля при капитализма, или поне при капитализма в развития свят. Модерният свят се задвижва от корпорациите. Това, че ние приписваме на една фикция, каквато е корпорацията някаква индивидуалност и я приравняваме като права и задължения до правата и задълженията на индивидите не означава, че корпорацията е човек и има свои собствени мотиви, чувства и мисли. Но пък корпорациите със сигурност имат право да притежават собственост. Кои са капиталистите в днешния капитализъм? Дали Фейсбук, Гугъл или Боинг са капиталисти? Ако те са капиталистите тогава държавата също би трябвало да е капиталист, защото съвременните държави дефакто са най-обикновени корпорации.

Безкласовото общество е утопия. Социално разделение винаги е имало и ще има. Ставаше въпрос за динамиката. Сегашната система е динамична - тя не само позволява вертикална мобилност, но и я насърчава. В една почти статична система (без икономически растеж или с растеж с много ниски стойности) няма предпоставки за насърчаване на вертикалната мобилност и рано или късно ще се стигне до ограничаването и. Разбира се има и изключения, а за някои системи все пак се налага допускане на мобилност. Това обаче си има цена. Например кариерата и издигането в църквата изисква безбрачие, "вертикалната мобилност" чрез еничарския корпус също. В имперски Китай за по-сигурно при "вертикална мобилност" направо са им кълцали топките и много от висшите позиции са били допустими само за евнуси.

А кой е казал, че трябва да е хубаво? Една статична система без икономически растеж неминуемо ща доведе до нео-античност или нео-феодализъм. Ако спре динамиката забрави за вертикална мобилност. Рано или късно ще се създаде съсловна, кастова или класова система в която няма мърдане. Естествено винаги има изключения (то и в Рим бивши роби се издигат до самия връх, а Ивайло за кратко става цар), но изключенията са си изключения. Разбира се това при условие, че има някакъв социален и политически мир. Другият вариант е светът да потъне за дълъг период от време в социални бунтове и мини войни докато се установи някакъв ред. Е, в този случай за кратко ще има преразпределение и "вертикална мобилност", но така или иначе по някое време ще се стигне до кастите, класите или съсловията. И всичко това е възможно само ако се избегне пълномащабна война.

Както и предполагах и двата източника предполагат изчерпване на потенциала за икономически растеж някъде към 2050 (ако се чете между редовете). Освен това втория предполага силно международно сътрудничество в налагане на зелени политики и може да се реализира само при режим "зелен глобализъм" (никакви две -3 или 5 сфери). Глобалният икономически растеж без ръст на потреблението на енергия е невъзможен. Разбира се възможна е оптимизация и по-ефективно използване, но общо взето това е игра с нулев резултат. Има обаче потенциал за подобряване на качеството. Вместо да харчим пари за глупости - дрехи, обувки и други вещи които не ползваме ще се насочим към други по-стойностни за нас неща.

Това добре, но аз продължавам да не разбирам смисъла на стената. Ако Китай ще се занимава с Пакистан, Афганистан и Африка, то Европа е длъжна да си сътрудничи с Китай. Затова има над два милиарда причини + сътрудничество по зелените политики и технологии + един куп още проблеми които може да възникнат по тези територии. Отделно Европа е длъжна да си сътрудничи и със САЩ, този път заради други над един милиард причини (заради самият Китай). Пак ще се повторя. При това положение не виждам как Европа ще се съгласи да сътрудничи на САЩ за да се изолира Китай, освен ако самия Китай не се изолира от Европа. Не виждам и как Европа ще премине зад една стена заедно с Китай и против САЩ. Европа би приела изолация на Китай (и то с триста зора) само ако Китай е изолиран в териториалните си граници, (нещо като днешен Иран или Северна Корея), но и САЩ сериозно да се ангажират със зелените истории, лидерство за поддържане на политическия ред в Африка и целия близък и среден изток + съвместна мащабна програма за поддържане на някакво минимално ниво в този регион. Това пък не виждам как ще го направят американците. Въобще аз този филм за двете сфери не го виждам, ама никак. Видяхме, че тази идея ще има съпротива в една доста голяма част от американския елит. За Европа тази идея е самоубийствена. Значи да угодим на американците да построят стена и да изолират китайците......, но да дадем ключа на самите китайци, за да може във всеки един момент да ни шантажират колко хиляди и мигранти ще пускат и къде. Това е малоумно решение. Много по-добре е още сега всички да се омитаме от тук, кой където намери. Дай поне една причина това да има някакви реални шансове да се реализира.

25% e е доста мрачна прогноза. Откъде е? Според ООН населението на планетата ще има ръст със същия процент - 25. Това означава, че консумацията на глава от населението ще остане същата. Очаква се обаче ръст при южна и югоизточна Азия. Колкото е да затягат колана Европа, каквито и твърди политики да предприемат за енергийна ефективност, кръгови икономики и всякакви други зелени политики няма да могат да компенсират азиатския ръст. Дори и Америка да се включи номерът пак няма как да стане. Това означава общата консумация в Африка към 2050г. да е по-ниска от сегашните нива като цяло, но при два пъти по-голямо население. Т.е. проектира се 2,1-2,5 пъти по-ниска консумация на глава от населението в Африка спрямо сега. При тези африкански показатели не виждам Европа как ще оцелее. Напорът от Африка ще е нещо колосално.

По-горе писах, че от първоначалните експерименти, до масово използвана технология се изискват много време и пари. Очевидната причина да се спре финансирането на един подобен проект e, че инвеститорът (в случая Морган) не вижда перспектива в проекта. Т.е. не вижда как ще се стигне до евтина и масова технология, която да има практическо приложение. Това е най-простото обяснение (Бръсначът на Окам) и при липса на други сериозни аргументи не виждам как може да се подмине. Така както си формулирал темата аз разбирам, че става въпрос за тук и сега. Т.е. за съперничеството между САЩ и Китай в близките 10, 20 максимум 30 години. Честно казано аз не виждам как в този период ще се появи източник на неограничена енергия. Нещо повече, дори и да се появи подобно нещо на експериментално ниво не виждам как в близкото бъдеще това ще стане масова технология с практическо приложение. С други думи в близките 10-20-30 години човечеството може да разчита на това което има в момента. Вярно - ще има модернизация, технологиите може би ще станат една идея по-ефективни, ще има промяна в енергийния микс, но като фундамент няма да има кой знае каква качествена промяна. Като изходна база използваме прогнозите на сериозните институции. А те са: - ръст на световния БВП, ръст на световното потребление на енергия с поне 50% до 2050, силен импулс и развитие на технологиите свързани с ИИ. Какви са нагласите на елита: - имаме консерватори. Условно може да ги наречем Кох+. Те са против ограниченията за бизнеса, против екологичните ограничения и са заинтересовани повече за това какво се случва в САЩ, отколкото по света. - имаме хора, които се интересуват от зелените истории, ограничение на свръх-консумацията и т.н. Условно това са Римски клуб+ - имаме финансисти които са за запазване на ръста, но в същото време са положително настроени за екологията. Условно Уолстрийт+ - имаме нов елит от средите на технологичния бизнес, които са по-скоро прогресивисти. Ето една статия, в която може да стане ясно какви за проблемните точки между Кох+ и Уолстрийт+: 'Woke' Capitalists Sell Out U.S. to China Behind a Mask of Virtue Какво е отношението на тези хора към Китай? Възможно ли е изолирането на Китай, подобно на изолирането на Иран и Северна Корея и светът да се разцепи на две зони - американска и китайска? От всички тези групи само първата евентуално биха се навили на подобно развитие. Останалите три са по-скоро против. Ето защо подобна прогноза аз лично мисля, че е с много ниска вероятност. Не виждам обаче и как нещата може да се запазят във варианта до Тръмп, независимо кой ще спечели на изборите. Затова и според мен е по-вероятно да имаме 4-5 зони, които са ясно обособени, но не и изолирани една от друга. Не знам почти нищо за китайският елит, но доколкото схванах там също не са въодушевени светът да се раздели на две изолирани зони (поне не и в този момент). А защо мисля, че Индия ще е една от сферите. Новите работни места които ще се появят с развитието на ИИ ще са в по-голямата си част в развиващи се страни. Това между другото е отбелязано и в доклада да световния икономически форум относно потенциала на ИИ за нови работни места. Причината е проста. Разработката на ИИ изисква хора с висок IQ и подходящо образование. В САЩ и Европа хората с висок IQ имат един куп алтернативи и не всички се стремят към STEM образование, а още по-малко от последните имат интерес и желание да се занимават точно с ИИ. Обратно, в много от развиващите се страни, независимо от това колко си умен това е един от малкото шансове да се измъкнеш от мизерията. С други думи Китай ще си развиват собствени ИИ кадри, а САЩ и Европа ще заложат на индийци.

Охо, и тази технология стои някъде в сейфовете и чака? Е те това ако не е теория на конспирациите. Точно така, на същото мнение съм. Ще се самоцитирам:: Римският клуб и идеите му се застъпват само от една част от елита. По-голямата част са мотивирани от печалба. Финансистите искат да задържат властта си. А има и мечтатели, които просто искат да изпълнят мечтата си. Кох бих ги причислил към т.н. "национално отговорен капитал" (в тяхното си разбиране).

Нали ставаше въпрос за технологии? Къде са технологиите за възобновяема енергия? Защо все още продължаваме да копаем въглища и да добиваме нефт и газ. Защо се занимаваме с шисти, катранени пясъци ..... ?

В случая няма значение дали теорията е вярна или не. Ставаше въпрос за това какво мотивира елита (или какви бръмбари има в главата). Мисля, че е безспорен факт, че тази идея е обсебила една немалка част от най-богатите хора на планетата. Това не е никаква тайна, а си е съвсем официално заявена позиция както на отделните личности (като физически лица), така и на организациите в които членуват. Освен това не става въпрос за празни приказки, а за реални действия, за реални проекти които спонсорират и за които лобират. Сега конкретно за технологиите. Вярно е, че това е слабото място в тази теория. Аз по принцип съм оптимист относно технологичното развитие. Това което ме притеснява е, че почти всички днешни върхови технологии (разбира се с някои изключения) са продукт на теоретични разработки направени най-късно около средата на миналия век. Ранните инженерни разработки за реални устройства и прототипи не са кой знае колко по-късни. Това се отнася например за теоретичните концепции, идеи и модели които стоят зад ИИ, за компютрите, мобилните телефони един куп други неща. Т.е. от момента в който се избистри някаква нова технология, до момента в който стане достатъчно евтина и достъпна се изисква време и ресурси, а пазарният успех не винаги е сигурен и изобщо не е гарантиран. Проблемът с енергията наистина е най-големия. Потреблението на глава от населението в световен мащаб непрекъснато расте. Ето една картинка: Източник: https://data.worldbank.org/indicator/EG.USE.PCAP.KG.OE То ще продължава да расте, един път на глава от населението и втори като глобална консумация, тъй като и самото население ще продължи да расте. Обяснението е много просто - моментната консумацията на населението в т.н. развиващи се страни е много ниска. Например средната консумация на енергия (под формата на всички източници) в Индия за 2014г. е била еквивалентна на 636,57 кг суров петрол. За сравнение в САЩ за същата година е била 6962,55 кг. Т.е. в Индия консумират почти 11 пъти по-малко енергия на глава от населението в сравнение с американците. Въпросът в глобален мащаб не може да се реши с повишаване на енергийната ефективност. Колкото една технология е с по-нисък разход на енергия, толкова е по-търсена, а от там имаме и по-висока консумация на енергия в световен мащаб. Справка тук:Jevons paradox и тук: Khazzoom–Brookes postulate Виж и това: https://en.wikipedia.org/wiki/Garrett_relation Пак за технологиите. В сравнение с другите източници, енергията произведена от изкопаеми горива е изключително евтина и обезсърчава разработките с алтернативни източници. Например разработките на прото-фотоволтаици започват още през 19-ти век: Разработките продължават през целия 20-ти век, но с много слаби темпове. Според много икономисти, ако не бяха субсидиите въведени от ЕС за тази технология, то тя все още щеше да е екзотика, без промишлено значение. Същото се отнася и за ядрената енергия (там също нещата са замразени и на ниво от миналия век) и за останалите алтернативи.

Може би страх. Човечеството се развива много бързо през последните 2-3 века и това поражда силни чувства - страх, оптимизъм и т.н. Безграничният растеж в една затворена система е невъзможен и това се осъзнава (разбира) или просто се усеща (чувства). От там идват и всякакви утопии (оптимистично виждане) и антиутопии. Има спор за това по каква траектория се движим, но общо взето сценариите за растежа са три - експоненциален, хиперболичен и логистичен Експоненциалният растеж може до продължи, ако разширим системата. Тъй като цялата планета е обхваната в една система, това означава усвояване на космоса. От там и оптимизма на хора като Мъск, Безос и т.н. Хиперболичният предполага, че в определен момент ще достигнем до някаква сингулярност. Това е зона на пълна неизвестност, преминаване в някакво ново качество на цивилизацията (или нейното изчезване) и затова тук има както оптимисти, така и песимисти. Логистичният предполага, че се стига до някакви граници, които в момента не могат да се преминат. Обществото ще трябва да мине в застой и да чака следващия цикъл. И при трите сценария обаче визията е, че каквото има да става ще става съвсем скоро - в границите на този век и то по-скоро по-рано, отколкото по-късно. Що се отнася до Бил Гейтс той няма да е нито първия, нито последния. Още през 1972г. по поръчка от Римския клуб в MIT правят проучване за лимитите на развитието. Резултатите са публикувани в Границите на растежа, като след това през годините на няколко пъти са правени актуализации. Общо взето мнението на тези хора е, че не трябва да се отваря кутията на Пандора (да се стигне до ефекта на сингулярността), а да се предприемат активни мерки за реализиране на третия сценарий. В това отношение са много последователни и действат доста активно през последните над 50 години. По въпроса за конфликта САЩ - Китай. Мисля, че всичко което писах по-горе се осъзнава много добре както от едните, така и от другите. Рисковете не са никак малки, все пак предният конфликт възникна като германско оспорване на британското лидерство и струваше две световни войни. В крайна сметка претендентът не успя, но и британците загубиха лидерския си статус. Сегашният може да ни отпрати до точка, извън която има реалност която даже не може и да си представим.

Има нещо такова, но по-скоро с обратен знак. Точно най-богатите искат, хайде да не кажа да разрушат системата, но да я преобразуват. Целта е от динамична система основана на растежа да се преобразуваме до устойчива система с по-бавни и плавни изменения. На практика обаче това е край на капитализма. За някаква форма за капитал и пазар може да се говори дори още от времето на неолита с появата на собствеността (капитал и пазар със сигурност има в Римската империя), но само при капитализма имаме система в която се цели растеж, заради самия растеж. Същността на капитализма е това - динамична система осигуряваща много бързо развитие. Моделът на СССР може да се приеме просто като държавен капитализъм, а китайския като смесен. Бил Гейтс, Сорос, Бъфет и ред други предлагат точно това. Ограничаване растежа на населението, ограничаване ръста на БВП, ограничаване на свръх-потреблението, ограничаване на използване на енергия и на емисиите, вкарване на неравенството в поносими рамки и т.н. Като помисли човек има логика. Ако системата е динамична днес си пръв, но утре може да не си. Самата система го изисква - основната движеща сила е конкуренцията и така нареченото "съзидателно разрушение". Умишленото ограничаване на растежа означава една много по-устойчива и стабилна система и "фиксиране" на богатството на най-богатите. В резултат наследниците им ще добият статуса на вечни патриции. Тази система може все още да я наричат капитализъм, но няма да има нищо общо с капитализма, а ще е по-скоро нещо като нео-античност. Най-отдолу роби (роботи и ИИ), след това плебс който живее на хляб и зрелища (безусловен базов доход). След това слой ниско платени работещи, по-нагоре група от професионалисти, тънък слой предприемачи, разни имперски служители и т.н. и най-отгоре патрициите - винаги от едни и същи фамилии. Естествено това цялото нещо няма как да мине без контрол с всички възможни средства.

Да, това е мотивацията на една част от елита. Има обаче и още две групи: - мениджмънт, управляващ банковия и финансов капитал (самият капитал е разпръснат между много собственици). Или условно банкери и финансисти. При нормална ситуация при кризата от 2008 повечето от банките трябваше да фалират. Логичното разрешаване на проблема при пазарна икономика и правилата на капитализма е това - когато си сбъркал и не си преценил риска да си платиш за алчността или глупостта и да отвориш място за по-способните играчи. Не стана така, а ги спасиха с т.н. "количествени улеснения". Това решение обаче изкриви всичко и банките в момента не изпълняват функциите си. В момента те са едно излишно и паразитно звено. Задачата на тази група е банките да оцелеят на всяка цена. Действията на тези хора все още оказват огромно влияние на света. - третата група се състои от най-богатите. Това са наследници на по-стар капитал или хора които са се оттеглили от активния бизнес, или хора за които правенето на пари не е вече интересно, а са се отдали на други каузи. Интересът на тези хора е самите те е техните наследници да останат вечно на върха. Т.е. те не се интересуват от растеж, а от "стабилност" (така както я разбират). Според тях стабилност ще се постигне чрез ограничаване на растежа на световната популация, забавяне на икономическия растеж и отказ от свръх-консумация, енергия без въглеродни емисии, намаляване на световното неравенство до поносими размери и т.н. Затова те поддържат и финансират разни инициативи като зелени движения и сделки, идеята за безусловен базов доход, идеята за кръгова икономика, всички инициативи за помощи за Африка, феминизма, гей движенията и т.н. Естествено те също бутат света. Към тях могат да се прибавят разни религиозни и национални елити (те също са разделени на няколко под групи) и нещата стават доста сложни. Естествено това разделение е чисто условно. Някои индивиди участват в повече от една група.

Аз не съм привърженик на тезата, че светът се управлява от един задкулисен център. Т.н. лордове наистина искат да контролират положението, но в света липсва единна визия накъде и как да се движим. Елитът също не прави изключение и няма единна визия. Освен това към елита спадат и хора, които не са чак "лордове" ( с 200-300 милиарда), а много по-бедни в парично изражение (някои са обикновени милионери), но с огромен "социален капитал" или с по-прости думи връзки и контакти. Т.е. получава се един доста по-разширен кръг от хора, които могат да влияят на социалните и икономически процеси в сравнение с ограничения кръг на най-богатите. Липсата на единна визия не означава, че не се правят опити да се контролира положението и да се тласка в една или друга посока. Тъй като обаче визиите на тази или онази група от елита се различават, а понякога и си противоречат, то и действията им в повечето случаи се неутрализират или най-малкото обществото поема в някаква съвсем различна, трета посока. Друг е въпросът дали една толкова сложна система като световната глобална система подлежи на единен контрол.

ОК, четвъртата индустриална революция ще оптимизира разходите и ще повиши качеството на стоките и услугите. Роботизацията и ИИ намаляват най-вече разходите за труд. Същите тези разходи обаче участват в другата част на уравнението - в доходите на потребителите. В задачата се пита кой ще потребява тези стоки и услуги след като доходите на потребителите намаляват. Новите технологии съкращават най-вече средно-платени работни места. Под риск са например работните места на счетоводители, финансисти, адвокати, банкери, добре платени работници и т.н. В момента например в САЩ масово се затварят банкови офиси - https://fred.stlouisfed.org/series/DDAI02USA643NWDB Тенденциите са масовите клиенти да бъдат изцяло обслужвани онлайн и дистанционно. Новите работни места са два вида - високо платени и в долния сегмент на заплащането. Високо платените места обаче не са достъпни за всеки (те затова и са високо платени - има недостиг). Например хората които стоят в основата на ИИ, биг дата и т.н. трябва да са високо образовани с много силни математически способности. Някой ще каже, че отговорът е в засилване ролята на образованието. Хубаво, но един качествен биг-дата инженер, ако се тества трябва до постигне например резултат от 165 в математическата част на теста GRE (това са изискванията на качествените университети за магистърски и докторски програми в тази сфера). Такъв резултат обаче показват само 3-4% от тестваните (тестват се само хора с висше образование), а теста има пряка корелация с IQ тестовете. Т.е. работата не опира само до образование, а до генетично и природно обоснована интелигентност, семейна и социална среда и т.н. Ограничението е до горните 2-3 процента от населението по IQ и по тази причина една огромна част от тези работни места в САЩ се заемат от чужденци - индийци, китайци, източноевропейци и т.н. Услугите които носят доходи на малкия бизнес също са в риск. Голяма част от тези бизнеси за достигнали своя пик или са го подминали и в момента за тях пътят е само надолу - The Paradox of American Restaurants Перспектива за нови работни места има в сфери като социални грижи - болногледачи, грижи за стари хора и т.н., но те са много ниско платени. Изводите са, че социалното разделение ще се усили още повече. Горният сегмент ще са добре, средната класа ще продължи да се редуцира, а долу ако изобщо имат работа хората ще са с минимално заплащане. Ето една картинка от настоящето - A New Age of Feudalism for the Working Class? При това положение рискът това което се случва в момента в американските градове да стане ежедневие и системата да се срути е съвсем реален.

Тук големият дебат е къде са границите на растежа. Постоянният икономически растеж е невъзможен чисто физически. Ето една илюстрация - https://en.wikipedia.org/wiki/Wheat_and_chessboard_problem#Second_half_of_the_chessboard С други думи това е временно явление. Въпросът е къде са границите на растежа. Тук са описани трите граници - https://ourworld.unu.edu/en/three-limits-to-growth Първата в случая е чисто икономическата граница, тази при която вредите от растежа стават по-големи от ползите. Четвъртата революция много бързо ще ни доведе до икономическия лимит, тъй като няма да донесе ползи за всички, а на определени групи ще нанесе директно вреда (загуба на работни места). Според една част от елита другите лимити (екологични и ресурсни) обаче също се доближават много бързо и ако има изобщо двигател за растежа то консенсуса е, че това е т.н. зелен растеж. Зеленият растеж, зелената сделка или там както и да го наречем обаче ще е болезнен процес и ще трябва да променим много от навиците си.Ето защо другата част от елита не го приема. В други времена и при други условия можеше да има опит за разрешаване на проблема с достигането на икономическия лимит с война. В момента обаче войната е изключена. При това положение едната опция е зелен глобализъм - глобална зелена рамка с глобални институции които да следят за изпълнението и. Другия вариант е деглобализация на 4-5 сфери, всяка от които да решава автономно проблемите си. Разделянето на две сфери - американска и китайска не решава никакви проблеми, а само ги отлага.

Тръмп, че е особняк - особняк е, но нещата които прави не са някакви моментни хрумки. Той не е сам и зад него има сили които споделят същото виждане. Освен това в страната явно текат някакви процеси, а Тръмп просто ги яхна. Например доста преди Тръмп се изказват мнения против СТО от разни структури. В конгреса на два пъти - през 2000 и през 2005 са внасяни резолюции за излизане на САЩ от СТО. И двата пъти са отхвърлени, но самият факт, че са обсъждани и гласувани показва, че има такива настроения. Тази година темата май пак ще бъде вкарана в конгреса: В момента Администрацията на Тръмп блокира работата на СТО. Апелативният орган на организацията (който разглежда жалбите на страните и урежда спорове) трябва да е от 10 човека, като мандата им изтича по различно време, но САЩ не одобряват нови назначения и в момента няма кой да разрешава спорове. В отговор на това действие ЕС и още 16 страни ( Австралия, Бразилия, Канада, Китай, Чили, Колумбия, Коста Рика, Гватемала, Мексико, Нова Зеландия, Норвегия, Панама, Сингапур, Южна Корея, Швейцария и Уругвай ) създадоха временен орган към СТО, който да разрешава споровете - https://clubz.bg/93379-sto_nameri_reshenie_syzdava_se_vremenen_organ_za_urejdane_na_sporove Виж и това - ЕС ще санкционира търговски партньори, ако блокират временните решения на СТО ".......С това решение ЕС вероятно се подготвя за евентуална търговска война със САЩ, след като президентът на Страната на неограничените възможности Доналд Тръмп насочи усилията си за търговско господство към Европа. След като сключи примирие с Китай, Тръмп отново започна да настоява ЕС да се съгласи на търговско споразумение с редица облекчения за САЩ. Той се опитва да притисне и Великобритания, която от 1 февруари вече не е член на ЕС, с търговска сделка." Излиза, че по този въпрос от едната страна на барикадата са САЩ (хайде нека е Тръмп), а от друга ЕС, Австралия, Канада, Нова Зеландия и т.н. + Китай.

Не знам, може и да искат да са лидер, но по-скоро се държат като автократор. Като лидер на свободния свят най-малкото би трябвало да обсъдят със съюзниците намеренията си, да се опитат да ги убедят с някакви доводи и ако не могат чак тогава да действат. В момента първо стрелят, после се изясняват. Малко примери: - изтеглянето от Парижкото споразумение за климата - много важно за ЕС, изобщо не се съобразиха с мнението на европейците - едностранното оттегляне от сделката с Иран - оставиха ЕС в безтегловност - банирането на Хуауей. Може би правилно решение, но първо трябваше да го обсъдят с европейците. Първо, оказа се постфактум, че нямат собствена алтернатива и трябва да разчитат на европейски фирми. Те пък нямат капацитет. Междувременно САЩ наложиха един милиард глоба на едната (Ериксон), а след това предложиха да налеят пари в нея и да я купят - САЩ предложиха да контролират европейските "Ериксон" и "Нокиа", за да спрат "Хуауей". А дали европейците са съгласни? - едностранното излизане от договора Открито небе. Отново ЕС бе поставен в необрано лозе - How a US withdrawal from the Open Skies Treaty would benefit the Kremlin Има и още примери. Точно затова и предложих две сфери - една ЕС и отделно САЩ, а не само една "западен свят". Явно интересите на едните и другите по много въпроси не съвпадат. Някои решения на САЩ поставят ЕС в неудобно положение (да се чудят какво да правят), а други направо са против европейските интереси, например едностранното напускане (и по този начин компрометиране) на Парижкото споразумение и договора открито небе.

Точно това имам пред вид. Санкциите срещу Русия са меки и премерени. Русия в никакъв случай не е изолирана както Иран или Северна Корея. Отделни компании и личности - да, но не и цялата държава в пакет.

Далеч съм от мисълта, че Китай и Европа ще станат първи приятели и съюзници. Напротив, писах вече, че това са конкуренти от две бъдещи различни сфери. При това положение е естествено да има ръчкане, бутане, удари под кръста, шпионаж, надлъгване, кражби и всичко друго което се сетиш. В същото време обаче когато е необходимо ще има и партниране, оказване на взаимопомощ, подкрепа в критични моменти и т.н. Буквално на границата на Европа, на другия бряг на средиземно море в Африка живеят 1,2 милиарда души. Към 2050 г. прогнозата е да станат 2,6 милиарда. Предимно млади, бедни, гладни и без никаква перспектива. За много от тези хора, единствената възможност за оцеляване ще бъде Европа. Това е проблемът на Европа + още кой знае колко афганистанци, пакистанци и т.н. Европа няма нито капацитета, нито хъс да се справи с проблема. Ако САЩ иска да се занимава със задачата - супер. САЩ обаче не искат - искат Америка-фърст. При това положение Китай може и да е зло, но по-добре те да се занимават с разни псевдо-държави в Азия и Африка отколкото никой и районът да потъне в анархия. Проблемът със световното лидерство не е, че Китай иска да измести САЩ, а че американците вече не искат (или не могат) да изпълняват тези функции. При това положение опциите са две - деглобализация до 4-5 сфери или частичен отказ от суверенитет и делегиране на повече права на международните институции. Второто явно засега е невъзможно да се случи.