Atom

Според мен зависи по какъв сценарий ще се развие света. Според прогнозите на банките и разни бизнес консултанти всичко ще е ОК е светът ще продължи да се развива със същите темпове. При това положение Китай може и да има по-големи амбиции от сегашните. Има и други прогнози, например на фондация Рокфелер, Римския клуб и др. , които са по-скоро мрачни. Там виждат климатични аномалии, социални сътресения, епидемии и др. подобни шокови събития. При това положение нито САЩ, нито Китай биха искали да са "световни лидери" и да оправят разни каши.

Според мен, ако за т.н. "дълбока държава" в САЩ основният проблем е Китай, то за "дълбоките граждани на ЕС" основният проблем е екологията. Причината за това е географията. Не дай си боже се ускорят климатичните аномалии и правителствата в Африка (там където ги има) и по-бедните страни в Азия не се справят с последващите проблеми (а прогнозите са, че няма да се справят) към Европа ще потеглят една камара "климатични мигранти". Те няма да отидат нито в САЩ (просто е далече), нито в Русия, Китай или Япония. Т.е. за европейския елит това е въпрос от първостепенна важност за сигурността на ЕС и има много по-голяма тежест от някаква хипотетична китайска заплаха. Ето защо мисля, че всяка възможност за изолация на Китай ще се гледа през призмата на екологията. За да се съгласят европейците на подобна стъпка аз виждам две причини: 1. Пряка военна заплаха от Китай 2. Сделка със САЩ, американците да намалят собствените си емисии и да гарантират, че от операцията по изолацията на Китай няма да се появят нови замърсители. При това ще се търси трайно решение, а не нещо за отбиване на номера Към момента няма пряка военна заплаха от Китай, а от друга страна не виждам американците да се интересуват от европейските вълнения. Напротив, правят всичко възможно да саботират европейските усилия в тази област.

За търговското споразумение е нормално. Все пак говорим за две различни сфери, при това преки конкуренти, а не за една ЕС+Китай. И наистина не всичко опира до 5G. Има обаче няколко факта, които няма как да се заобиколят: 1. За добро или за лошо в момента Китай е световната фабрика. Там се произвежда всичко - от чорапи и джапанки, до 5G и други подобни съвременни технологии. Голяма част от продукцията е предназначена за европейския и американския пазар. 2. Европа е силно ангажирана с екологията и в момента това е може би първостепенния приоритет на съюза. 3. Екологичните проблеми и особено тези с парниковите газове и затоплянето не могат да се решават локално, а трябват глобални усилия. Като най-голям производител на стоки, Китай е и най-голям "производител" на парникови газове. Около 1/3 от парниковите газове излъчвани от човешката дейност се падат на Китай. В същото време Китай е нещо като съюзник на ЕС в съответните политики. На глава от населението китайските емисии са горе долу колкото британските и все още са по-ниски от тези в Германия. Освен това правителството на Китай е сговорчиво и полага всички усилия за намаляване на емисиите с въвеждането на всякакви възможни "зелени" технологии. За сравнение емисиите които генерират САЩ на глава от населението са два пъти по-високи от тези в Китай. При изолация на Китай са необходими заместващи производства. Където и да се извършват другаде, при всички положения ще се изисква енергия, а от там и емисии. Ако изолацията стане много бързо в рамките на няколко години ще видим още една зона на замърсяване еквивалентна на Китай. Китай обаче няма да намали толкова рязко своето енергийно потребление. Изместването на производствата от Китай в други дестинации (например Виетнам, Индонезия, Индия и т.н.) така или иначе ще стане, но с естествени и плавни темпове. Съответно необходимата енергийна структура също ще се изгражда плавно и има възможност да се спазват някакви екологични стандарти. При изолация на Китай на никой няма да му пука за стандарти и ще стане мазало. Ето една графика за потреблението на енергия на глава от населението. Представи си потреблението на Индия или Индонезия да скочи до това на Китай или във Виетнам до това на Корея. При това положение всички усиля на ЕС отиват на кино и стават абсолютно безсмислени. С други думи ЕС биха се съгласили на подобна стъпка (изолация на Китай) само ако САЩ сами предприемат усилия за ограничаване на емисиите и гарантират, че изолацията на Китай няма да създаде допълнителни проблеми с нови замърсители. На този етап не виждам как ще стане нито едното, нито другото.

Според мен на този етап това няма как да стане. Ако няма директна военна заплаха, ЕС няма да се навие за изолирането на Китай. В самите САЩ има значителни сили, които също са против изолацията на Китай. Тематично да - тази или онази компания или тази или онази група от стоки, но не и изолиране на цялата страна в затворена система. Деглобализация най-вероятно ще има, но не в две сфери - Китайска и Американска, а най-вероятно в поне 4 - САЩ, ЕС, Китай и Индия. До изолирането им в затворени системи (в степен и мащаб както беше разделението по време на студената война) обаче няма да се стигне.

Правилно - за корпорациите движеща сила е печалбата. Корпорациите и съответно печалбата обаче не са монополист при определяне на човешкото поведение. Има един куп други играчи, които оказват не по-малко влияние от корпорациите - държави, политически партии, НПО и др. Да вземем например науката и образованието. Движещата сила там са съвсем различни играчи и са мотивирани от подбуди различни от печалбата. За разлика от развитието на технологиите, може да се каже, че в науката и образованието for-profit организациите имат маргинална роля. Посочи ми например един известен for-profit университет!? Има ли достоен for-profit конкурент на Wikipedia? Кое (поне едно) научно постижение е резултат от работата на for-profit организация? Хуауей е конкурент на Apple само в един сегмент на пазара - телефоните, при това е на второ място. Най-големият конкурент на Apple на този пазар е Самсунг. При операционните системи най-големият конкурент на Apple е Гугъл с неговия Андроид. Ако хипотетично утре Хуауей бъде изтласкан напълно от пазара на телефони (дори и в Китай), огромната част от потребителите които са го използвали няма да преминат на Епъл, а на друг андроид-телефон. Санкциите срещу Хуауей не са заради телефоните, а заради 5G инфраструктурата. Там на практика компанията няма конкурент. Другите играчи са Ериксон и Нокиа, но и при двете компании от една страна продуктите им са по-скъпи, а от друга с по-ниска производителност. Ситуацията е такава, че ако Хуауей не се допуска до изграждане на 5G инфраструктура загуби ще претърпят всички for-profit играчи, които са заинтересовани от масовото въвеждане на 5G, включително Епъл, Гугъл и т.н. Те вече са инвестирали един куп пари разчитайки на тази инфраструктура, а инфраструктура все още няма. Дори Ериксон и Нокиа не са заинтересовани от тази ситуация. В момента те са подложени на огромен натиск едновременно да намалят цените и в същото време да увеличат производителността на собствената си 5G технология. Те обаче са направили каквото са направили за 5G и в момента развойните им звена изцяло са заети със следващото ниво - 6G, където смятат, че са в състояние да заемат лидерска позиция и да изпреварят китайците. Сега ги принуждават да се откажат и да се върнат върху допълнително "доработване" на 5G - нещо което самите компании смятат да безперспективно. С други думи ако търсиш for-profit мотивация за елиминация на Хуауей от 5G инфраструктурата, то такава няма. Нито в Епъл, нито в Гугъл, нито в която и да е друга американска или европейска корпорация. Дори преките конкуренти - Нокиа и Ериксон не са заинтересовани от тази ситуация. Мотивацията е от съвсем различен характер, извън бизнеса.

Според Рубини, САЩ и Китай вече се намират в "капана на Тукидид": "And there is going to be a cold war between the U.S. and China. Even the foreign policy Establishment — Democrats and Republicans — that had been in favor of better relations with China has become skeptical in the last few years. They say, “You know, we thought that China was going to become more open if we let them into the WTO. We thought they’d become less authoritarian.” Instead, under Xi Jinping, China has become more state capitalist, more authoritarian, and instead of biding its time and hiding its strength, like Deng Xiaoping wanted it to do, it’s flexing its geopolitical muscle. And the U.S., rightly or wrongly, feels threatened. I’m not making a normative statement. I’m just saying, as a matter of fact, we are in a Thucydides trap. The only debate is about whether there will be a cold war or a hot one. Historically, these things have led to a hot war in 12 out of 16 episodes in 2,000 years of history. So we’ll be lucky if we just get a cold war." Според него това, както и десетина други фактора му дават основание да прогнозира възможна депресия до около 2030. Why Our Economy May Be Headed for a Decade of Depression

Това е доста опростено разбиране. Освен икономика/печалба имаме политика/власт и култура/идеи + екология, социални отношения и т.н. Всичко взето накуп влияе върху човешките отношения и мотивация. Т.е. имаме много променливи които оказват влияние на човешкото поведение, а от там и различни решения които се вземат от индивидите или от "груповите играчи" (компании, държави, други институции и т.н.). Да вземем например случая с Huawei и нейните технологии за 5G мрежи. Ограниченията които се налагат върху компанията нямат нищо общо с икономиката. От тези ограничения няма да спечели никой, дори и преките конкуренти (Ериксон и Нокиа). Обратно - освен Huawei загуби ще се инкасират от един куп други компании, като се започне от доставчиците на китайската компания (вкл. американски компании) и се стигне до компаниите които разработват услуги и продукти които разчитат на 5G инфраструктура. Следователно ако движеща сила беше само и единствено печалбата, то подобно ограничение нямаше да има, тъй като освен загуби то не носи нищо друго. Няма как да имаме глобална икономическа система, която се задвижва единствено и само от печалбата, а всичко друго - политика, социални въпроси, екология и т.н. да се решава локално и регионално. Това би означавало различните противоречия породени от политически, социални или екологични проблеми да се решават с други инструменти извън икономическите - войни, полицейско насилие и т.н. Подобна система обаче е неустойчива и в крайна сметка ще доведе до разпад на глобалната икономическа система. С други думи ако искаме да имаме глобална икономика и съответно глобален пазар който да разрешава икономическите проблеми ще трябва да имаме и глобални институции които да решават останалите проблеми и противоречия - социални, правни, екологични, политически и т.н. Това налага отказ от национален суверенитет, а вероятно и от демокрацията като форма на управление. В дългосрочен етап това би могло и да се случи в някакъв момент. Понастоящем хората няма да го приемат.

Между различните човешки популации винаги са съществували и ще се съществуват обмен на хора, стоки, услуги и идеи. Т.е. винаги ще има някакви икономически, социални, технологични, политически и културни взаимовръзки и отношения. Това обаче не е глобализация. Глобализация е процесът на ускоряване на тези връзки и взаимодействия. За деглобализация говорим когато този процес върви в обратна посока. Глобализация 1.0 може да се определи като имперска глобализация. Т.е. имаме няколко империи-ядра и съответно имперски сфери, където взаимодействието на субектите е ускорено вътре във всяка една имперска сфера. Разбира се, между различните сфери също има взаимодействие, но то е доста по-слабо отколкото вътре във всяка една отделна сфера. Процесът завършва с първата световна война. Глобализация 2,0 започва след края на втората световна война (между двете световни войни има преходен период). Империите са сведени до две - една с лидер САЩ и една с лидер СССР. Различните страни са включени или поне гравитират към един от двата лидера, а някои се опитват да лавират между двата. Процесът завършва с краха на едната империя. В момента сме в преходен период. Едната възможност е Глобализация 3,0. Т.е. ускорено взаимодействие в рамките на една единствена сфера. За да е устойчива една подобна система обаче са необходими глобални институции които да я поддържат. Институциите трябва да действат глобално (планетарно), но няма значение от какъв тип са. Т.е. това може да са както институции от "имперски тип" - напр. САЩ или Китай да налагат силово глобалните правила, така и от "републикански тип", т.е. правилата да се определят от международни институции - напр. ООН, СТО, СЗО, ЮНЕСКО и т.н., но да действат НАД правилата определяни от отделните национални държави. Другата възможност е деглобализация с връщане към предходния модел при глобализация 2,0 (т.е. модел с два полюса САЩ и Китай) или дори Глобализация 1,0 и някаква многополюсна конфигурация.

Чудя се, дали елитите няма да се възползват от ситуацията за тренировка и преход към т.н. зелена икономика. Малко пояснения: - съвременната икономическа система изисква непрекъснат растеж. Ако ръстът спре за продължителен период от време и не се възстанови ще се получи разпад и преминаване към някаква друга система - напр. нео-феодализъм, нео-античност или нещо от този сорт. - от къде идва растежа? Ето формулата за БВП = C+I+G + (X − M). С е консумацията на индивидите и домакинствата, I - инвестиции (не включва финансовите), G- правителствени разходи, Х - износ, M-внос. В глобален мащаб няма износ и внос (не търгуваме с други планети), следователно остават само C, I и G. И трите величини са на практика консумация на ресурси и услуги от три различни субекта - население, правителство и бизнес. Нашата цел обаче е ръст на БВП. Т.е. непрекъснато да увеличаваме консумацията на ресурси и съответно непрекъснато да увеличаваме замърсяването. От друга страна искаме по-чиста околна среда. Може ли проблемът да бъде решен с подобряване на технологиите? - Краткият отговор е НЕ. Колкото един продукт е по-ефективен и използва по-малко ресурси, толкова той става по-желан, консумацията му се увеличава и съответно в глобален мащаб като цяло се използват още повее ресурси. Ето една статия по темата - http://news.mit.edu/2017/technological-progress-alone-stem-consumption-materials-0119 С други думи ако искаме да направим света около нас по-чист и да използваме по-малко ресурси, единственият начин е да намалим консумацията на ресурси. Това на пръв поглед е в противоречие със система, която изисква непрекъснат ръст на БВП. Проблемът може да се реши с т.н. зелена икономика. Какво представлява зелената икономика? На практика това е комбинация от финансов инженеринг и счетоводни врътки. Зелените политики трябва да се остойностят и да се превърнат в капитал и екологични услуги. Така те ще се вкарат в C, I и G. По този начин може да имаме ръст на БВП едновременно с намаляване консумацията на ресурси. Просто ще потребяваме повече "екологични услуги" вместо ресурси (стоки, енергия, други услуги и т.н.). Така например при една екскурзия до Венеция освен услугите по транспорт, настаняване, храна и туристически обиколки ние ще консумираме еко-услуга към полета, еко-услуга за лагуната и т.н. Вместо пет чифта обувки на година ще купуваме по два, няма да сменяме толкова често коли, телефони и т.н. Всичко това е точно обратното на потребителското поведение което имаме и което ни се насажда от рекламите. Обществото не може лесно да се трансформира от свръх-консуматори в общество на хора които консумират само най-необходимото. Сегашната ситуация обаче е идеална платформа на която може да се тества новия модел. Ако ни държат 2-3 години в система тука има, тука нема (карантина), лека-полека може и да си променим потребителското поведение.

Не, корона вирусът е факт. От друга страна има натрупани някакви социални и икономически проблеми които трябва да бъдат разрешени. В случая един факт се използва като удобен повод за оправдаване на определени действия. Ако не беше той, щеше да използват нещо друго.

В САЩ се оформят две възможни политики по отношение на Китай: 1 - твърда политика . Това което наблюдавахме и сега - тарифни ограничения, санкции за отделни китайски корпорации и т.н. Или с други думи търговска война - твърда, но прагматична политика с цел извличане на конкретни ползи. 2 - много твърда. В рамките на 1-2 години изтегляне на американските инвеститори от Китай и много бързо свиване на търговията до възможно най-ниски нива. Замразяване на отношенията по всички възможни линии. Т.е. студена война с всички съпътстващи атрибути. Предизборната кампания на Тръмп ще се води изцяло в полето на отношенията с Китай. Очертава се кампанията му да се крепи на две прости опорни точки: 1. Китай е виновен за всичко за което може да се сети човек. 2. Демократите и лично Байдън са проводник на китайските интереси в САЩ. За привържениците на Тръмп, Байдън вече е "Beijing Biden" - https://beijingbiden.com/ Това дали ще имаме твърда или много твърда американска политика спрямо Китай ще зависи доколко ще ескалират нещата покрай предизборната кампания. Според мен няма вариант (дори и при победа на демократите) нещата да се върнат до предходното състояние.

Няма с точност как да знаем какво му е в главата на Путин. Това което подчертават местните наблюдатели е, че е отдаден на някаква месианска идея - да възроди величието на Русия, отново да я направи играч от който се съобразяват всички и т.н. Обсебен от тази месианска идея, Путин унищожи евентуалната конкуренция и обезсмисли всички институции, които евентуално могат да конкурират или контролират властта му - регионална власт, парламент, съд и т.н., дори и президентската институция (покрай врътката с Медведев). В същото време постоянната, дългогодишна и мощна ПР стратегия изгради образа на Путин като супер-герой на който всичко му се получава и никога не търпи поражение - олимпиада, световно първенство, Крим, Сирия и т.н. и т.н. Обективната реалност обаче е точно противоположна. Русия се изолира от света и е подложена на санкции, евразийският проект се отдалечава, икономиката остава все така силно зависима от нефт и газ. Обществото вместо да се консолидира е разделено (социално и етнически) и проектът със създаването на общо-российска нация се провали. Путин обаче не вижда проблема в себе си, а в някакви външни фактори, които му пречат. При това положение той не може да се откаже преди да е изпълнил "мисията си". В тази връзка "тандемокрацията" е може би резервен вариант. Ако не може приживе да постигне целите си (каквито и да са те) "мисията" да се поеме от лично възпитан от него наследник. Нещо като римските тандеми - Август-Цезар. Всичко това обаче взе да омръзва както на елита, така и на народа. Корона-кризата и падането на цените на нефта допълнително усложняват нещата. Според много от наблюдателите нещата могат да ескалират. Единият вариант е Путин да остане на власт и от авторитаризъм да се премине към откровен тоталитаризъм, а другия - преврат много преди 2024г. Ето едно четиво относно втората опция: Ножи в спину Путина, или Как близкое окружение сливает президента России

Аз не отричам възможността за т.н. тандемокрация. Ставаше въпрос, че според мен Путин не може да предаде властта (цялата). Т.е. не може да излезе в пенсия или както казваш да живее спокойно и открито с по-младата си приятелка да се "радва на живота". Тандемокрацията е споделяне на власт, а не предаване. При този вариант (поне първоначално) в очите на елита (а и на народа) все още Путин ще е този който притежава реалната власт и стратегическата визия и ще продължи да е основен арбитър, който да решава конфликтите между различните елитни групировки.

Това можеше да стане през 2008. Тогава той имаше възможност не само да предаде президентския пост на когото си иска, но и самата власт. Не го направи. Първо остана в управлението (проблемите ги решаваше той, а не Медведев) и второ не остави Медведев да се кандидатира за втори мандат. Фактът, че тогава не предаде реалната власт в ръцете на Президента, а я запази за себе си ерозира президентската институция. В този момент на всички стана ясно, че Русия се управлява не от президента на Русия, а от индивида Путин. Самият Медведев бе и си остана една марионетка. В момента и да иска той няма как да предаде властта. Властта е негова - лична, а не в ръцете на която и да е институция. Власт, която не е дефинирана институционално няма как да се "даде" - тя се взема.

Защо да е загадка? Процесът горе-долу е ясен.

Абсолютно вярно. Въпросът е дали друг модел е възможен за Русия без тя да се разпадне. Ако Русия не е централизирана и авторитарна държава, коя ще е причината всички тези хора, на тази огромна територия, с различни природни и географски дадености да искат да живеят заедно в едно цяло, а не да си решават въпросите регионално? Както и да е, това е въпрос на друга тема и на друг разговор. Що се отнася до въпроса за Путин, то централизираните вертикални държави теоретично имат предимството, че се справят по-добре при кризи и извънредни ситуации - войни, бедствия и т.н. Най-големият и може би единствен грях на върховния лидер, султан, император или генерален секретар (без значение от титлата) е ако не може да се справи с подобно събитие. В този случай той много бързо губи харизматичния си ореол на незаменимия човек и от там нататък пътят му е само един. При тази криза Путин на практика отсъства.

Според мен Путин е пътник. Човекът иска да управлява вечно, но сегашната криза показва, че не може. От тук нататък отношението на руснаците към него ще се променя само в една посока - засилване на неодобрението, а в последствие и омраза. С висока доза вероятност до края на годината или в началото на следващата ще се оттегли (или ще го оттеглят) по "здравословни причини". От там нататък е божа работа. Безусловно е обаче, че от глобална (планетарна) гледна точка Русия е неразделна част от западния свят.

И какво като те са изградили комуникацията. Как и кой в случая може да се възползва от данните? Ето един пример: Китайците действат брутално - просто партията майка е наредила на болниците да предоставят всякакви данни - изображения, диагнози и т.н. на Нuаwеі. От там нататък фирмата може да наеме който си иска (вкл. американци, българи и т.н. ) да съставят моделите. В САЩ, ако една фирма иска да направи подобно нещо е възможно, но много трудно. Иска се съдействие на здравните власти и договаряне поотделно с един куп болници, пък съгласие но болния, пък етични кодекси, пък разни правни проблеми и един куп други формалности. Като цяло ще отнеме маса време и ако се осъществи изобщо този проект , то това най-вероятно ще стане едва постфактум - когато кризата приключи. За Европа изобщо не искам да говоря. Тук защитата на личните данни е толкова висока, че практически подобен продукт няма как да се появи. За каквото и друго да се сетиш по отношение на данните положението е абсолютно същото.

Това съм го коментирал и в други теми, но ще си повторя мнението и тук. Да, САЩ имат огромен потенциал и предпоставки. Предимствата на САЩ във всички области - конкуренцията, правата за собственост и т.н. т.е. всичко това което прави САЩ велики в случая с данните е недостатък. Данни има, при това в огромно количество, но са пръснати - в службите, в разни корпорации, в университетите и др. и най-важното данните са защитени. В Китай при тяхната централизирана система и абсолютно незачитане на правата на гражданите, ако партията каже, че фирма А трябва да има определени данни им се предоставя пълен достъп - от всякъде и от всички възможни източници. Затова и в момента китайските фирми предлагат пълна гама услуги. Лицево разпознаване - няма проблем, разпознаване по походката - заповядайте. Диагностичен софтуер - моля и т.н. Който предоставя данните, той поръчва музиката. Вече дали самите учени на данни, инженери, разработчици и т.н. са американци, канадци или българи няма значение. Продуктът е собственост на собственика на данните. Връзката обаче е точно обратната - колкото гражданите на една страна са по-защитени, толкова бизнеса с данните е по-затормозен.

Не, мен подобно развитие не ме устройва, но аз какво искам е без значение. Що се отнася до обществото....... да, в момента обществото иска това. Преди може и да не е искало, но в момента това е положението. Що се отнася да т.н. "нов нефт" - в надпреварата за данните процесът започна в САЩ, но в момента лидер са Китай.

Да, "големите данни" имат всички качества да станат "новия нефт". Проблемът е, че естеството им (това, че са данни) е много чувствително. Хем са ценни, хем никой не иска да ги споделя с останалите. За да се запази сегашната система, всички субекти - държави, корпорации и т.н. ще трябва да се откажат поне частично от своя суверенитет или права и да направят данните прозрачни и за останалите участници в играта. От друга страна разни наднационални играчи - ООН, СТО, СЗО и т.н. да добият повече "власт" от сега за да може да се координира целия процес. Това между другото е предвидено и в прогнозата на фондация Рокфелер: Не мисля, че обществата ни са узрели за подобна трансформация. Според мен всички събития след кризата през 2008 показват, че вървим упорито към другия сценарий - Lock Step, този на вирусния национализъм. Данните наистина са новия нефт, но всеки ги иска за себе си и няма никакво намерение да ги споделя с другите. Следователно супер-глобализацията е пътник. Вероятен сценарий е новият глобален свят да има не една глобална икономика, а четири - САЩ+Канада и Мексико, ЕС, Китай и най-вероятно Индия. Останалите нямат необходимия човешки потенциал и най-вероятно ще трябва да гравитират около един от тези четири центъра. Това не означава, че взаимодействието между тези четири центъра ще спре, а че всеки от тях ще развива собствена Big Data икономика и всичко свързано с нея. Що се отнася до корона-вируса..... ако не беше той, щеше да е друг и през друга година - било нов щам на грип или нещо друго. Подобни неща така или иначе се появяват периодично. Ефектът обаче и мерките най-вероятно щяха да са подобни. Просто обществото иска подобно развитие.

Не те питам за да се заяждам, а за съвет. Дето се вика за собствена употреба. Човек може и да е наясно с голямата картина - било поради наличие на експертиза, било просто като усет. А може и да не е наясно и да се заблуждава, да възприема нещата под нечие чуждо внушение. Съвсем друг е обаче въпроса, какво лично може да направи той в тази ситуация.

Лапландецо, защо мислиш, че повечето от нас не са наясно с това което се случва? И да те питам, как лично ти доказваш на себе си (не на нас или на някой друг ), че не спадаш към същата категория - ти например правиш ли нещо по-специално за да не се отнасят към теб, като към малоумно създание?

В световен мащаб се обсъждат, а и реално се работи по три средносрочни стратегии: 1. Циклично затягане и разпускане на ограничителните мерки. 2. Работи се върху изнамиране на много евтини тестове. Целта е ежемесечно, масово тестване на всички граждани. При това положение под ограничения ще са подложени само заразените. 3. С помощта на масово следене (данни от камери за лицево разпознаване, кредитни карти, телефони и т.н., всичко това обработвано от ИИ), да се засичат и тестват всички контактни на даден заразен индивид. Целта пак е ограниченията да се отнасят само за заразените Общата цел и при трите стратегии е броят на хората заразени от вируса да се ограничава до такива нива, че здравната система да може да се справя безпроблемно с болните. Ако стратегия 2 се осъществи то най-вероятно, колкото и да са евтини тестовете, цялата операция по масово тестване на всички граждани ще е достатъчно скъпа и сложна и ще е по силите само на най-богатите и добре организирани държави. Стратегия 3 също е скъпа и сложна. По културни причини най-вероятно няма да се приеме от европейците и гражданите на САЩ. За сметка на това е постижима за по-богатите и развити азиатски държави - Япония, Корея, Сингапур, Китай. За нас остава стратегия 1. Т.е. по някое време ще разхлабят мерките. Ако след време броя на заразените се увеличи значимо пак ще ги затегнат, после пак охлабване и така.

Вярно е, но при добро желание дори и папата може да бъде обявен за популист. Например за това: Pope Francis: ‘This may be the time to consider a universal basic wage’ Т.е. всичко зависи от гледната точка.