Atom

Защо трябва да е само по отношения на събитията в ПБЦ? Виж например притчата за овцете в Евангелието от Йоан. Евангелие от Йоан 10.1: 1 Ἀμὴν ἀμὴν λέγω ὑμῖν, ὁ μὴ εἰσερχόμενος διὰ τῆς θύρας εἰς τὴν αὐλὴν τῶν προβάτων, ἀλλὰ ἀναβαίνων ἀλλαχόθεν, ἐκεῖνος κλέπτης ἐστὶ καὶ λῃστής Това е текста на модерен гръцки: 1 «Αλήθεια, αλήθεια σας λέω, όποιος δεν εισέρχεται από τη θύρα στην αυλή των προβάτων, αλλά ανεβαίνει από αλλού, εκείνος είναι κλέφτης και ληστής. Това е превод на български: Истина, истина ви казвам: който не влиза през вратата в овчата кошара, а прескача отдругаде, той е крадец и разбойник На старобългарски преводът е "овьчьи дворъ" - http://histdict.uni-sofia.bg/oldbgdict/oldbg_show/d_02020/ Тази притча сигурно се знае от всеки християнин, а за образованите хора това е задължително. С други думи няма как Теофан да не знае, че думата "авли" се използва и за стопански постройки.

И след като не се различават значително от къде идва централизацията на българите? Англосаксонска Британия е разделена на N кралства, властта на Мировингите е имагинерна, готите в Испания са на изкуствено дишане и са покорени от арабите, Лангобардия на практика се управлява от херцозите и т.н и т.н. Навсякъде е едно и също - разнородни структури, които трудно успяват да се консолидират и да работят заедно в един механизъм. България обаче е централизирана. Не е ли внушението точно обратното? България в учебниците по история се представя като някаква мини Византия от самото и начало (от идването на българите по тези земи) Относно германците, специалистите по икономическа история употребяват едно понятие "икономика на грабежа". Хората се организират в големи общности с цел грабеж и рекет. Това могат да бъдат както съществуващи племена и кланове - готи, англи, сакси и т.н. така и "коалиция от желаещи" т.е. индивиди от различни кланове и племена, които формират нови политически формирования - руси, франки, алемани и т.н. Тези формирования са централизирани, но когато свърши плячката или лидера не оправдае очакванията се разпадат и централизацията изчезва - от нея просто няма смисъл. Според теб българите не се различават съществено от германците, но само външно - по селища, бургове и т.н. Вътрешната организация на българите е нещо коренно различно - централизирана държава, която прилича на Византия.

Родове и кланове има къде ли не. В Кавказ това е основната социална единица, шотландците и ирландците също са имали такава структура, а при армъните и албанците тя се запазва до 19-ти век. Да се свързва само и единствено с тюрките е меко казано признак за някаква фобия, но не и за обективност. Това обаче няма значение - съществуването на родовете при българите е фиксирано в източниците. Социалната структура на франките се отличава от тази на предходната епоха. Общото мнение е, франки и алемани преди варварските нападения над Империята няма. Франките се формират именно при тези нападенията. "Предприемчиви мъже" от различни племена се събират по границата под водачеството на още по предприемчиви и находчиви хора и така се формират бъдещите франки и алемани. Родовете тук не играят, тъй като имаме ООД от индивиди , представители на различни племена и кланове. ОК - да приемем, че българите са някакъв феномен. Съществуват изначално, нямат родова структура и са централизирани. Как си го представяш това чисто икономически? Централизирана данъчна система, централизирана администрация? Същите франки не могат да го постигнат и така или иначе са принудени да създават някаква децентрализирана система - ражда се феодализма. Кой поддържа в България тези дворци и укрепления, кой издържа гарнизоните и осигурява въоръжението? Или това няма значение. Важното и българите да са по-по-най, пък ако трябва да си измисляме.

Във версията на патриарх Никифор при тази акция са съсипани и опожарени много български села (χωριά), а не авли. Авли в гръцкия език има много широко значение. Действително може и да се употреби като дворец или нещо подобно на тези франкски вили, но може и да е обикновен двор. Според мен ако беше дворец на владетеля, това би трябвало да е уточнено. За мен обаче по-важен е въпроса за социалната структура на българското общество. От тези описания оставам с впечатлението, че до Крум това е родово-кланово общество, където владетелят е "пръв сред равни" и ако има голяма власт, това е само заради личния му авторитет, а не "по право". Българите се бунтуват и правят събрания, издигат и свалят владетели. Северите и скамарите са на територията на България, но Склавун е архон (титла запазена за владетели!), а Християн явно има автономна власт. При патриарх Никифор българите свалят поставения от Сабин архигос (вожд, лидер) Умар и поставят на негово място Токту. Титлата архигос не се използва за владетел (владетелят е архон). Архонтът в текста е Кампаган, но явно той няма власт, след като "българите", а не архонтът свалят Умар и и поставят на негово място Токту. Според мен при тази ситуация авлийте ако изобщо са отбранителни съоръжения са някакви родови укрепления, където при опасност се събира клана. По-скоро обаче си мисля, че са някакви стопански обекти. За дворци (мн.ч.) на владетеля би трябвало да има по-голяма централизация и ресурси. Не само за построяването на обектите, но за поддържането им - гарнизон, обслужващ персонал и т.н.

Не са само руснаците. В английските преводи "аулите при Чика" са преведени като "вили": "The Emperor suddenly sallied forth from the city. Because of the deceitful peace, he found the passes unguarded, and penetrated Bulgaria as far as Tzikas. After he set fire to the villas he found, he withdrew in flight; he had accomplished nothing noble." Разликата е, че в единия случай представата е за сравнително бедни обекти - "хижины", а в другия за доста богати "villas". Общото е, че и в единия и другия случай става въпрос за неукрепени места. Според мен и при двата превода се изхожда от израза "без да направи нищо доблестно". Т.е. предполага се, че е подпалил мирни обекти, а не военни и не е постигнал нищо смислено (доблестно). Както и да е. За да се направи някакъв приличен анализ би трябвало да се изследва цялото творчество на Теофан и да се види как и в какви случаи той използва думата Αυλη. Отсега може да се каже обаче, че освен нас (българите) никой не вижда в тази дума нещо различно от най-обикновена и стандартна гръцка дума. В България това също е отбелязано още от Бешевлиев: "Свързването на αὐλή с тюркското aγyl (Златарски I 1, 256, заб. 2; Фехер. ИАИ III, 1925, 18 и сл.; В. v. Arnim. Turko-tatarische Beiträge, Zeitschrift f. slav. Philologie X, 1933, 344—349; В. Тъпкова-Заимова. ИИБИ 6, 1956, 43 и сл.; Миятев. Архитектура 33; 236), която означава „селище от шатри", „село" (Liao 432), „кошара" (Айдаров 86, вж. също Фасмер. ЭСРЯ I, 96), е погрешно." п.п. Интересно е да се види и момента на опожаряването на Крумовия дворец. В ГИБИ преводът е "опожарил така наречения аул на Крум". В руския превод е "Сжег дворец Круммоса", а в английския "burned down the court of Krum". Тезата за аулите се гради на "така наречения". Вижда се, че в английския и в руския превод на "така наречения" не е обърнато никакво внимание.

Αυλη е просто "двор". Употребява се както в български. Т.е. може да има царски двор, селски двор, стопански двор, двор на къща, че дори и αὐλὴ τῶν προβάτων (овчи двор, кошара). При Чика изразът е в множествено число - "τας αυλάς" . От контекста може да се направи извод, че са подпалени някакви селски дворове ( императорът се завърнал "без да направи нищо доблестно"). В руския превод тази случка е дадена така: "Вдруг царь, выступивши из города, нашел ущелья без стражи по причине притворного мира, прошел Булгарию до Тунзы, и предавши огню их хижины, какие встретил, со страхом возвратился назад, не сделав ничего важного" Руснаците са превели израза "τας αυλάς" като "хижины" (колиби, бараки..)

Едно уточнение за авлия (двор) и аулите. Според Лъв Дякон, при превземането на Преслав от Цимисхи, ядрото на русите се укриват в "τη βασιλειω αυλη". Преводът в ГИБИ е "царския дворец". За щастие имаме и описанието на Преслав от Йоан Екзарх: Първият текст е от препис от 15-ти век, а втория - съвременен превод. В съвременния превод пътникът влиза два пъти в двореца. В оригиналния текст първо влиза в "княжеския двор" (княжа двора) където от двете страни се издигат чудни къщи. След това влиза в двореца където вижда високи палати и църкви. На модерен български всичко това може небрежно да го преведем като "дворец", но явно дедите ни са правили разлика. Князът живее в "княжески палат", който заедно с други палати и църкви е разположен в "дворец", който от своя страна се намира в "княжеския двор". На гръцки палат си е палат, двор е αυλη, а умалителната форма на двор, т.е. дворец е αὔλιον. От горното може да се направи извода, че русите са се укрепили във вътрешния град. В случая това е βασιλειω αυλη или "царския двор". Разбира се за посочения период за никакви "аули" не може да става и дума.

Да така е. Освен това дворец е умалителна форма от двор. Подобно на дъждец, снежец и т.н. Т.е. имаме някакво заградено място - двор, а вътре в него по-малко което е дворец. Ако αὐλίν действително е = αὔλιον, т.е. на умалителната форма на αὐλή, то нещата пасват перфектно. В този случай дворец е калка на αὔλιον, а двор (в смисъл двор на владетеля) на αὐλή. Следователно и в двата текста терминът би трябвало де се преведе като "дворец". В цялата схема не виждам никакво място за "аулите". Т.е. това да е нещо различно от гръцките αὔλιον и αὐλή и съответните им български аналози дворец и двор.

Всъщност и в двата текста гръцката дума е една и съща: αὐλίν. Различният превод е заради различния контекст. В Чаталарския надпис за Плиска е употребен термина κάνπον (= κάμπον). Думата се употребява в значение "поле", но и "лагер", "укрепление", "стан". Обектът на Тича е αὐλίν. Тук се предполага, че думата = αὔλιον, която е умалителна форма на αὐλή - двор, дворец. Преводът в случая е "малък двор" със смисъл малък стан. Т.е. двата стана са κάνπον (стан) и αὐλίν (малък стан). В другия надпис става въпрос за "дом"- οἶκος (в надписа ὖκον). "Кан сюбиги Омортаг, обитавайки в своя стар дом, направи преславен дом на Дунава" . Старият дом е "παλεὸν ὖκον", а този да Дунав - "ὖκον ἰς τὸν Δανούβην". Ето защо изразът "τὴν αὐλὶ(ν) τὴν ἀρχέαν" е приравнен на παλεὸν ὖκον и в случая преводът на αὐλὶ(ν) e дворец. Т.е. тук αὐλίν не е приравнена на умалителната форма αὔλιον, а на αὐλήν. Що се отнася до превода на αὐλί(ν) с "аул" мисля, че е предозиране.

Структурирай си въпроса или тезата (ако имаш такава). Няма как хората да разберат какво точно те интересува, ако ти сам не уточниш това. Така зададен въпросът ти може да има няколко страни: - фонетиката на гръцкия език и нейното изменение във времето ( намеси В и МП). - модата за изписване в определени епохи или правописните особености на конкретни автори - произход на българския етноним. След като искаш да се концентрираме върху България явно е по-скоро третото. В такъв случай мога да те успокоя, че латинската теза за произхода на името българи е съвсем легитимна и е разгледана в подробности в този форум от многоуважаемия Тамарин. Явно ти имаш някаква собствена теза. Дай да я видим и ще я коментираме.

Какво очакваш да ти обяснят? Хвърли един поглед на географските имена или имената на народи на гръцки Белгия - Βέλγιο Британия - Βρετανία Босна - Βοσνία Белград - Βελιγράδι Будапеща - Βουδαπέστη Багдат - Βαγδάτη Барселона - Βαρκελώνη Бостън - Βοστώνη Брюксел - Βρυξέλλες Бон - Βόννη Баски - Βάσκοι Бербери - Βέρβεροι И още много, много други - всички с В. С МП може да срещнеш може би само названия, които гърците са научили в съвремието. Т.е. от 20-ти век нататък. Например Ботсвана - Μποτσουάνα, Бангладеш - Μπανγκλαντές, Банту - Μπαντού или Благоевград - Μπλαγκόεβγκραντ.

Никак не го разбирам. Лингвистиката си има принципи и методология. Ако не се опираш на тях правиш нещо друго - например пишеш пиеси или създаваш фентъзи, но това няма да е лингвистика. Списъците с думи които размахваш отдавана са известни на учените. Именно на базата на подобни сходства се заражда идеята за индоевропейското езиково семейство. Оттогава обаче е минало много време и са натрупани една камара знания. Ако се интересуваш наистина от лингвистика започни с базовите теоретични постановки. Виж какво е фонетика, морфология, синтаксис и семантика. След това прочети един учебник по сравнително езикознание и едва след това ако все още имаш интерес може да задълбаеш в славянските и иранските езици.

А как мислиш че я подпомагаш? Това е твое твърдение: Чел ли си книги по сравнително езикознание? Или поне някакъв учебник по старобългарски език или сравнителна граматика на славянските езици. Лингвистиката си има своите теоретични постановки и инструменти, има си "своя език". За да се възприеме твоята хипотеза и да е "издържана" тя трябва да е поднесена на езика на лингвистиката. Ето едно мнение на Д. И. Еделман: Мнението е консенсусно. Аз поне не съм срещал учен, който да изказва хипотеза, че между славянските и иранските езици има някаква по-тясна връзка. С други думи каквито и да са скитските и сарматските езици, ако са ирански те няма да имат по-специални прилики със славянските. Ако имат, те няма да са ирански.

В случая игнорираш не един или двама "лъже-експерти", а цяла една наука - лингвистиката. Съмненията ти не са насочени към конкретен експерт / експерти, а към лингвистиката като цяло. Как изследваш проблем, като не се съобразяваш изобщо с постигнатото до момента? Това горното мнение как се връзва по отношение на лингвистиката?

Маке, това е похвално и точно затова ти сложих плюс. Това което не разбирам е, защо след като имаш подобно мнение продължаваш с онези списъци (ирано-славянските) в които науката е нула. Не осъзнаваш ли, че сам се вкарваш в самозаблуждение?

В случая "заместването" и "бъркането" се прави от Итън Сийгъл и то съвсем умишлено. Пак ще повторя - статията е 100% манипулация, написана по най-добрите практики за обработка на общественото мнение. Ето едно твърдение на автора: То разбира се, само по себе си е вярно. Само дето няма нищо общо с основната тема около която се гради статията - флуорирането на водата. Какво означава научен консенсус когато става въпрос за определена политика? - това би означавало консенсус във всяка една от научните дисциплини (поотделно) които се засягат от политиката и общ консенсус между самите научни дисциплини. При това научният консенсус би трябвало да важи независимо къде се намира учения - в САЩ, Китай или Европа. Такова нещо относно посочената политика няма и не може да има. Същото важи и за останалите проблемни политики - въвеждането на ГМО, използването на ядрена енергия и политиките за преодоляване на климатичните промени. И един пример - захарта е най-рисковия фактор за появата на кариес. По този въпрос има научен консенсус. Означава ли това, че каквато и политика да хрумне на някой - за забрана на захарта, за ограничаване на захарта, за замяна с някакви други подсладители и т.н. то по тази политика също има научен консенсус?

17 страници обсъждаме нещо, а дори не може да се разберем какво обсъждаме. В статията от първия пост става въпрос за политики и за нищо друго. Когато става въпрос за политики експертният консенсус (ако го има изобщо) не може да е никакъв друг, а само такъв който разчита на мненията и интерпретацията на фактите. Причината е елементарна. Политиките оказват комплексно влияние - социално, икономическо, екологично и т.н. "Истината" от гледна точка на икономистите може да е една, от гледна точка на еколозите друга, от гледна точка на здравните експерти трета и т.н. В предните си постове цитирах научна (а не научно популярна статия) която засяга същия проблем http://www.wpsanet.org/papers/docs/Merkley - WPSA Submission.pdf Какъв е обаче научният консенсус по отношение на засегнатите проблеми - флуориране на водата, ГМО продукти, ядрена енергия, климатични промени? - по отношение на флуорирането на водата. Консенсусът е единствено, че в определени количества и до определена възраст флуорът предпазва от кариес. По самата политика няма консенсус който да е "истина" и да е само и единствено една. - по отношение на ГМО продуктите има експертен консенсус, че тези които са допуснати до пазара са безопасни. Само дето регулациите в ЕС и САЩ са различни. Т.е. консенсусът за това кое е безопасно и кое да се допусне до пазара в Европа и САЩ се различава и то драстично. - по отношение на използването на ядрената енергия - същата работа, няма една истина - по отношение на климатичните промени. Единственият консенсус тук е, че човекът чрез своята дейност влияе върху околната среда и климата. От там нататък каквито и политики да се предложат за преодоляването на този проблем консенсусът изчезва. Именно затова се говори за експертен консенсус, а не за научен. По отношение на политиките няма и не може да има научен консенсус. Дори и да има експертен консенсус обаче, той пак няма как да е една "истина". Експертният консенсус по определени политики в САЩ може да е един, в Европа друг, в Китай трети и т.н. Каква е тогава истината (която е само една) по отношение на засегнатите проблеми? Има ли изобщо такава?

А от къде се разбира дали има или няма експертен консенсус? Горе посочих три статии от Укипедия и една от официалния сайт на община Перник. И четирите свързват името на Перник с Перун. Значи все пак някакъв консенсус има. Пред неексперта има две възможности: А - приема, че консенсусът е експертен и вярва в легендата Перун. Б - прави собствено мини проучване и разбира там каквото разбира (например, че всъщност няма експертен консенсус) Няма никакъв начин без собствено проучване или без да се довери на някой друг, неекспертът да разбере, че консенсуса е псевдо и всъщност няма експертен консенсус. Ето една статия: Anti-Intellectualism, Populism, and Motivated Resistance to Expert Consensus Твърдението на автора е, че има "силна връзка между антиинтелектуализма и противопоставянето на научните позиции относно изменението на климата, ядрената енергия, ГМО и флуорирането на водата". Проучването е правено в САЩ. Интересно е дали ако се направи същото проучване в Европа пак ще се наблюдава силна връзка между антиинтелектуализма и противопоставянето срещу ГМО, ядрената енергия или флуорирането на водата. Ето още една статия: With G.M.O. Policies, Europe Turns Against Science Аз не разбирам нито от ГМО, нито от ядрена енергия, нито от флуориране на водата. Какво правим в този случай? Вярваме на статиите, че има експертен консенсус и си посипваме главата с пепел - в Европа явно сме бавноразвиващи, антиинтелектуални и невежи. Или все пак да вземем да проверим въпроса?

Няколко нови момента, посочени от Южняка в интервюто му по БНТ: - автозомно "прабългарина от Търновско" е неразличим от кавказците от ранното средновековие- 9:40 - Автохтонният произход е мит. Нямаме директна връзка с неолитното население. Нанаселението на балканите в много голяма степен е повлияно от процесите в ранното средновековие. 12:45 - Успоредно с пробите от България същият екип провежда и масирано проучване на проби от Гърция.

Би трябвало...... Да оставим името на Перник и да погледнем икономиката. Най-важният параметър там е икономическия ръст. Той се наблюдава от всички и всички го обгрижват и треперят за него. Когато има ръст на БВП всичко е ОК. Ако вземе да пада става лошо. Започваме да се панираме, да говорим за криза, рецесия и т.н. Започваме да предприемаме на всякакви мерки за връщане към ръста. Фактите и обективността са, че постоянният икономически ръст е невъзможен. Физическите закони не допускат подобно нещо - няма вечен двигател. Този елементарен факт обаче се пренебрегва и една камара учени - икономисти, финансисти и др. са впрегнати да измислят хватки тази обективност да се заобиколи, а ръстът да се задържи още малко, после още малко и така ако може вечно. Ние се нуждаем от този мит (за неограничения икономически ръст), тъй като икономическата ни система е основана на ръста. Без ръст системата ще рухне. Капитализмът такъв какъв го познаваме ще изчезне и системата ще се измени или в нещо като нео-феодализъм или в нео-античност. Елитите ни обаче все още не са готови за такъв завой. Ето защо митът ще продължи да се поддържа от научните среди, независимо какво казват фактите и обективността.

Асен и Петър са искали власт. Т.е. да не са поданици на никой. Предпочитали са стола в Костантинопол и дори са си направили устата да го получат, но като практични хора явно са усещали, че нямат шанс (за разлика от Симеон, който до последно е смятал, че ще успее)

Табличката с процентите от къде идва - тази с унгарските скити и прабългарите? Останалото е ясно. Първата картинка е от тук: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4209567/ а втората с подходящ софтуер може да си я направи всеки. В интернет за целта има както свободен софтуер така и бази данни с пробите. В случая е визуализирано всичко каквото е излязло до сега като проби от степта - от края на бронзовата епоха до черняховската култура и от Монголия до Молдова. Не ми е ясно обаче защо са дадени трите като комбинация т.е. табличката + двете картинки. Те нямат нищо общо помежду си и дават съвсем различна информация. Табличката говори едно, първата картинка съвсем друго, а третата няма нищо общо нито с таблицата, нито с втората картинка. п.п. Сега по-подробно обърнах внимание на втората картинка. Не са показани всички проби от степта, а тези които могат да минат за скити или сармати.

Не знам те какво ще ти отговорят, но според мен на този въпрос не може да се отговори. Аз съм си го задавал много пъти, но честно казано до никъде не стигам. Човешкото общество е така устроено, че за да функционира и се развива се нуждае от фикции и митове. Има един куп изследвания които стигат да изводите, че без тях щяхме да си останем на нивото на неандерталците. Няма как да се организират повече от 100-150 човека ако не са убедени, че трябва да го направят или "организацията" не стане със сила. Убеждението или манипулацията се постига с въображение, фикции и митове и е за предпочитане пред насилието. Навремето убеждаващите сили са били шамани, жречески колегии, религии и църкви. Науката свали от пиедестала тези институции и сега волю или неволю няма кой, а самата наука или по-скоро учени и експерти трябва да изпълняват функции по създаването на нови фикции и митове или поддържане на вече съществуващите. Хората биха повярвали на митовете само ако идват или поне са потвърдени от най-големия авторитет, а най-големият авторитет в момента е науката. То и затова всякакви групи които искат да влияят на обществото - НПО, партии, профсъюзи и т.н. организират сами изследователски институти или спонсорират външни. Да не говорим за правителствата или разни международни институции като ООН, световната банка, МВФ и т.н. С други думи нямаме избор освен да приемем, че фикциите, митовете и манипулациите са необходими и неизбежни, а науката иска или не е замесена в този бизнес. Едно е обаче да приемем, че има манипулации, съвсем друго е да повярваме в тях. Според мен и тук нямаме избор. Няма как да разбираме от всичко и искаме или не със сигурност сме повярвали в много от тях. Та в общия случай сигурно "масовият потребител" би трябвало да се довери на консенсуса и експертите, независимо дали става въпрос за манипулация, мит или за научен факт. В противен случай обществото ще се разпадне. Това обаче все пак е форум с претенции за наука и научност и поне тук нещата би трябвало да се разгледат по начин възможно най-близък до научния. В науката обаче "вярвайте" и "доверете се" няма. В науката проверката е най-висшата форма на доверие..

Маке, в случая до момента няма експертен консенсус. След като няма такъв, каквото и по-добро обяснение да се даде за да се превърне в експертен консенсус е необходима къртовска работа. Иска се проблемът да се разгледа от всичките му страни, след това ходене на конференции, убеждаване, публикации, отговори на критики, отстраняване на проблемни моменти и т.н. Ако нещата изобщо стигнат до консенсус това ще отнеме години. Това не е работа на любител, а на професионалист който да отдаде значителна част от времето и усилията си за решаването на този проблем. Що се отнася до другия консенсус (този за националния мит) там нещата се определят от съвсем различни фактори. Ако националният разказ реши да завие в друга посока и нечия хипотеза отговаря на новия мит, тя много бързо може да придобие консенсусен статут и да се намърда в статиите на Укипедия или в сайта на общинна Перник. Това обаче няма да я направи "единствената вярна хипотеза", нито ще накара експертите да се обединят около нея и да се появи експертен консенсус. Просто хората вместо да вярват на "легендата Перун" лека-полека ще приемат новата хипотеза и ще повярват в някаква нова легенда. По-голямата част от нас (пишещите във форума) сме любители, а не професионалисти. Аз лично (а мисля и по-голямата част от останалите) нямам за цел да убеждавам учените колко съм прав, а още по-малко, че непременно трябва да се съгласят с мен или да се обединят зад някакви мои идеи (в голямата си част наивни или директно глупави) и да "създавам консенсус". Такава цел би била малоумна. Лично моята цел е да науча нещо ново. Ако имам някаква собствена хипотеза целта ми не е да я налагам, а да проверя доколко става и евентуално какво пропускам. Т.е. идеята е да обменяме идеи. В края на краищата това е просто форум, а не научно списание.

Не, статиите не са подвеждащи. Или поне не са написани с цел манипулация. Авторите съвестно са предали знанието които имат. Не е манипулатор и човекът на който се приписва "доказателството" - Васил Миков. Той ни е оставил една прекрасна научно-популярна книга: Произходъ и значение на имената на нашитѣ градове, села, рѣки, планини и мѣста за което може само да сме му благодарни. Проблемът тук е в консенсуса. Това не е консенсус на експертите (в случая лингвисти), а е псевдоконсенсус. Когато говорим за "история" трябва винаги да я разглеждаме от двете и страни. Едната е на историята като научна дисциплина. Там учените правят някакви изследвания, изказват хипотези, пишат трудове и т.н. Понякога имат консенсус, понякога спорят. В общи линии все нормални неща. Другата страна на историята е тъмната и страна. Това е "учебникарската история" или историята като национален разказ. Какъв е проблема на учебникарската история? Проблемът е, че в миналото са се случили една камара неща. В миналото са живели милиони хора, като всеки от тях е допринесъл с нещо за "историята". Артефактите които са останали след тях са огромни по обем и трудно могат да се вкарат в една книга или в един учебник. Ето защо за да се структурира "национален разказ" е необходима селекция. Едни факти се отделят, други се замитат под килима, на трети не се обръща внимание, четвърти се преувеличават. Накрая се създава нещо което е силно изкривено, но по което в нацията има консенсус, че това е "нашата история". Всъщност това е консенсус за това какво представлява нашия национален мит. Ако човек се интересува от научната дисциплина история е задължително да разделя научния консенсус от консенсуса за националния мит. Националният мит не е нещо статично. С времето той се променя и също подлежи на изследване. Както и да е. В примера с името на Перник в случая няма експертен консенсус. Т.е. лингвистите нямат единно или широко прието мнение, а само те са носители на истинската експертиза по проблема. В случая от гледна точка на експертите Перник-Перуник-Перун е само една от хипотезите, при това според много от тях слаба. Защо точно тази хипотеза е влязла в псевдоконсенсуса? - защото е ценна от гледна точка на националния мит. По този начин градовете Перник и Велес директно се обвързват със славянските божества Перун и Велес, а това усилва ролята на славяните и укрепва мита за славянското море.