Atom

В обществото текат някакви социални процеси. Те не са един и два. Някои са в корелация (движат се еднопосочно), други не. Както всяко движещо се нещо, тези процеси имат някаква скорост, а тенденцията е ускорението с което се променя скоростта. Като пример може да се посочи русофилската тема за Левски. Там се засегна въпроса от къде идват републиканските му убеждения, доколко те намират подкрепа в обществото и дали една република е осъществима към онзи период. По това време в цяла Европа има непрекъснато увеличение на хората с републикански убеждения. Т.е. имаме социален процес с явна тенденция за нарастване. Българите не са изключение от този процес - Екзархията например е конституирана като републиканска институция. Това не означава, че по това време републиканската идея е водеща - монархизмът, като антитеза все още доминира. Самият факт обаче, че уставът на Екзархията е републикански показва, че към онзи момент републиканската идея вече не е екзотика и има достатъчно привърженици за да може тази идея да се прокара в единствената общо-българска институция към онзи момент. Т.е. Левски не е някакво изключение, а изразява желанията на достатъчно голяма група от хора. Да се върнем към съвремието. Да, хората на запад придобиват все повече права и свободи през последните години - това е факт. Според мен пикът на този социален процес е до към 2008 - 2010г. Пред последните години се наблюдава обратен процес. Като примери могат да се посочат: - истанбулската конвенция. Там нови права почти няма. Има затвърждаване на някои от правата на жените, но тези права отдавна са широко обхванати от други документи. За сметка на това има ограничаване на "малцинствени права" - Тръмп и политиката му, която на практика е ограничителна за свободната търговия - Брекзит и желанието за ограничаването на свободното придвижване на хора и т.н. Необходимостта от тези ограничения почти винаги се мотивира със сигурността - сигурност за живота и здравето на жените, национална сигурност и предпазване от възможно подслушване (от китайските 5G технологии), сигурност за британските работни места и т.н. Аз не казвам, че едното е лошо, а другото е добро - просто това са фактите. И така, за да се предскаже бъдещето е необходимо да знаем кои са социалните процеси и какви са тенденциите (ускорението) за тези процеси. Най-лесното е да кажем - "няма такова нещо" - т.е. няма какво да се изследва.

Темата е "Влиянието на корона вируса в световната и локалната икономика". За да се оцени какво е реалното влияние е необходимо време. Т.е. влиянието може да се оцени само в ретроспекция, когато корона-кризата отшуми и е достатъчно дълго зад гърба ни. Това което може да се направи в момента е да се опитаме да прогнозираме влиянието. Тезата на Шулман в това отношение е проста - няма да се случи нищо ново и непознато. Това което може да се случи е вече възникнали в миналото социални процеси и социални тенденции в резултат на корона-кризата да се усилят или съответно да се забавят. Как това може да ни помогне на прогнозираме какви ще са последствията от корана-кризата? Методът е следния: 1. Засичане на социалните тенденции и двигателят който стои зад тях (т.е. да знаем какви са точно тенденциите) 2. Отчитане на събитията или шоковете, които могат да засилят или съответно да забавят дадена тенденция 3. Анализ на взаимодействието между различните тенденции и как това взаимодействие може да се отрази върху социалния живот и икономиката. Тъй като има прекалено много неясни моменти няма как да се направи точна прогноза, но могат да се направят различни сценарии при едно или друго развитие. С други думи нямаме една прогноза, а няколко. Идеята е да се сведат до възможно най-малък брой за да има смисъл от прогнозата (прогноза от сорта ще вали или няма да вали няма смисъл). Пример за подобно нещо е прогнозата на фондация Рокфелер - Scenarios for the Future of Technology and International Development. Тя е изготвена през 2010г. по повод кризата през 2008 и е опит за отчитане на нейното влияние и проекция в бъдещето. Те дават четири сценария, единият от които "LOCK STEP" е почти идентичен с това което се случва в момента.

Аз разглеждам ЕС като едно цяло. Когато говорим за деглобализация се разбира отказ от т.н. "свръх глобализация". Според мен при тази ситуация отношенията вътре в ЕС би трябвало да са ускорят и засилят, за сметка на външните отношения. Това обаче може да стане само с частичен отказ от национален суверенитет на всички страни членки и делегиране на повече права на съюза като цяло. Т.е. известен федерализъм. Не чак толкова голям като в САЩ, но повече от сегашното положение.

Е, това е фундамент в социологията. Човек може да мисли за свобода само ако сигурността (живот, оцеляване и т.н.) е гарантирана. В западния свят тя се подразбира и в нормална ситуация човекът по никакъв начин няма да се откаже от свободата си. Ако обаче сигурността по някакъв начин се застраши и ако с цел осигуряването и трябва да се отнемат свободи, то най-естествената реакция на който и да е човек е да се откаже от част от свободите и правата си в името на сигурността. Отчетлив пример е случващото се в момента. Това много добре се знае от политиците от всички страни и когато имат възможност те се възползват.

Ето мнението на политолога Екатерина Шулман. Това с което тя се занимава по принцип е да следи основните социални процеси. Т.е. не конкретни събития, а процесите които протичат или т.н. социални тенденции. Във видеото тя посочва кои ще са според нея промените в резултат на корона-кризата. Т.е. кои, вече стартирали процеси ще се усилят и ще станат норма:

Събитията се развиват доста по-бързо от очакванията. Да се върнем към трите стълба на епохата (трите основни "ценности" ) според Дани Родрик: - национална държава (национален суверенитет) - либерална демокрация - свръх глобализация Според него те не могат да съществуват едновременно и ние ще трябва да се откажем от поне от една от тези "ценности". Пак според него най-добре е това да е свръх глобализацията. Ако преди година и половина това изглеждаше невъзможно или поне доста трудно, то към момента либералната демокрация и свръх глобализацията са поставени пред огромно изпитание. На пръв поглед в момента единственото което работи е "националния суверенитет" - всяка една държава се справя самостоятелно с корона-кризата. Рано или късно обаче корона-кризата ще бъде овладяна. При решаването на последващите икономически и социални проблеми, някои от страните няма да могат да се справят сами и на изпитание ще бъде изложена и третата ценност - националния суверенитет. Това което наблюдаваме в момента не е отказ от една от ценностите, а постепенно отдръпване и от трите едновременно. Имаме по-малко свободи. Някои от проблемите не се решават от демократични институции, а от странични играчи (щабове, "експерти" и т.н.). Все повече гласове се чуват за ограничаване на глобализацията в името на сигурността (връщане на производства, ограничение на износа на технологии и т.н.) С други думи, след приключването на корона-кризата засега се очертават следните промени: - отказ от т.н. "свръх глобализация". - постепенно преминаване от т.н. либерална демокрация към просто демокрация. Т.е. ограничаване на личните свободи в името на сигурността. - понятието "национален суверенитет" за много от държавите ще промени своето значение

В краткосрочен план е ясно. Сигурността е базова ценност. При дилемата сигурност или свобода (или други права) хората почти винаги избират сигурността и по-лесно се отказват от други права и свободи. Парите също не са проблем - сега пари се раздават като временни помощи, но вече почти е сигурно, че ако преструктурирането се извърши успешно, към края на кризата богатите страни ще въведат безусловен базов доход. Разбира се възможни са бунтове и други социални сътресения. Рискът най-вероятно ще се минимизира като се въведе нещо подобно на китайската полицейска система - ИИ, лицево разпознаване, следене на телефоните и т.н. Освен това след като се изнамери ваксина, страхът и рискът за сигурността могат да поддържат със заплаха от мигрантите от Африка и Азия. Европа и САЩ така или иначе трябва да се затворят за мигрантите, тъй като при новите условия разликите ще стават все по-големи - ако тук ще има, макар и мизерен ББД в Африка няма да има нищо.

Точно така. Те затова и моделите са за 18-24 месеца. Това време е напълно достатъчно големите компании да се преструктурират, а хората да посвикнат с финансовите и социални ограничения. Сега на запад се раздават пари на калпак, а до две години това ще стане постоянно - т.н. ББД. Добре дошли в новата епоха.

Защо да е съсипване? Представи си, че си БМВ, Мерцедес или някоя друга голяма компания. Може без проблем да съкратиш 2/3 от персонала си и да дигитализираш и роботизираш процесите, но няма как да го направиш. Заплашват те със стачки, правителството те натиска съкращенията да са плавни и т.н. Сега проблемът ти е нулев. Просто въвеждаш новите технологии и това е. Технологиите са налични, а с парите няма никакъв проблем. За теб това не е съсипване, а преструктуриране.

Е, тя рецесията е проблем за една част от обществото, но възможност за други. За да се въведе бързо нещо ново се преминава през т.н. съзидателно разрушение. Няма друг начин - първо трябва да се разрушат старите социално-икономически норми и системи за да се отвори място за новите. Преди е ставало с революции, войни и т.н. Сега ще стане по друг начин. Та зависи от гледната точка.

Възможно е цялото нещо да продължи между 18 и 24 месеца. Да, карантината ще се вдигне, но на есен отново може да има ограничения, след това пак отдих и така докато се появят ваксини. Между другото те ни подготвиха вече за този сценарии. Моделът на Империал колидж е разчетен на такива срокове. Има реална възможност когато всичко свърши да се намираме в съвсем нов свят. В момента корпорациите, банките и т.н ударно въвеждат всякакви автоматизации, дигитализации, роботизации, системи с ИИ и т.н. Това, което така или иначе щеше да се случи за 10-15 години, а именно минимизация на човешките ресурси в големия бизнес, сега може да стане за 2-3, максимум 5. То и без това проблемът не беше технически, а социален. При нормална ситуация тези неща няма как да станат бързо, но сега проблемът с ускореното им въвеждане е нулев.

Ето нещо интересно: Това е върховния момент при честванията на денят на независимостта във Вашингтон. Традиционно се изпълнява "Увертюра -1812" от Чайковски, а кулминацията е зарята при нейния финал. Това произведение е едно от най-патриотичните руски произведения. Като цяло предназначението му е да възхвалява руската армия и руския героизъм. В 1:20 може да се чуе как американците пеят на руски "Спаси, Господи, люди Твоя и благослови достояние Твое" Произведението се изпълнява всяка година на 4 юли, не само във Вашингтон, но и в другите по-големи градове в САЩ. Традицията е тръгнала от Бостън през 1971г. И докато американците използват руско патриотично произведение за да вдигат собствения си патриотизъм, то европейците просто се кефят на руската музика: Толкова за русофилията и русофобията.

Ти да видиш. Това е възможно най-русофобското мнение отбелязано в тази тема. За който и да е народ ако кажеш, че страната му е нежизнеспособна и ще се скапе без даден индивид - бил той Тръмп, Макрон, Бойко Борисов, Ердоган и т.н. е страшна обида. Това на практика означава да обвиниш съответния народ, че са стадо бавноразвиващи олигофрени, които са неспособни на каквото и да е.

И каква точно система "скалъпи" Путин? Кои са институциите на които се крепи? За теб думата "институции" може и да е безсмислена, но всъщност това е държавата. Без институции, няма държава, а нещо друго. И като казвам институции, въобще не визирам това да са демократични институции. В Руската империя това например са институтите на царя/императора и църквата. За Веру, Царя и Отечество - това е девиза на Руската Империя, а не за Николай, Александър или някой друг конкретен цар. Ти представяш ли си например имперската пропаганда да твърди, че руската империя е нежизнеспособна без Николай, Александър, Екатерина, Петър или който и да е друг конкретен индивид - това е пълен абсурд. Руската империя е съществувала в този си вид благодарение на институцията "цар". Индивидът който заема този пост може да има значение дотолкова, доколкото империята ще е "по-добра" или "по-лоша" или нещо от този род, но тя си остава това което е защото има царска/имперска институция. Тук не се твърди, че Русия не може без президент (институцията), а че Русия не е жизнеспособна без конкретен индивид. И ако това е "система"?!!!

А защо противопоставяш Путин на Елцин? Да, като индивиди те са различни и в управлението им има нюанси, но системата си и същата. Става въпрос за една и съща страна на медала. Путин не дойде на власт защото предложи алтернатива и избирателят го подкрепи, а защото Елцин го постави на този пост. Горе ти пуснах линк към един клип - явно не го изгледа. Кисельов не е случаен човек. Той е нещо като основен пропагандатор и говори точно това, което иска Путин. Чрез такива като него, Путин съобщава на масите това което иска да им каже. А ето и посланието: А кой изгради, тази "недоделана и несбалансирована система", кой направи така, че Русия да е нежизнеспособна? Дали причината е тази която се посочва: "в огромной России со столь сложной историей не получится"? Не мисля - нито големината на една страна, нито това, че има "сложна история" е проблем. Именно Путин изгради тази система, като концентрира цялата власт в себе си и унищожи или обезсмисли всички институции, които могат да споделят властта или да я контролират - парламент, съд, политически партии и конкуренти. На практика създаде автокрация и сега цялата власт е негова, а отговорност не може да се търси от никой друг. Сега иска време, уж да се създаде наново, това което самият той унищожи - "устойчивых политических институтов внутри страны". На практика обаче времето му трябва за да унищожи и малкото институции които могат да контролират властта му - напр. независимостта на конституционния съд, правните отговорности които Русия е поела при подписването на международни договори и т.н.

Отношението на руската върхушка към обикновените хора е такова, каквото е било преди 70, 100, 200, 300 и т.н. години. Елитът се върти между т.н. "народобоязни" и т.н. "народолюбие". Т.е. в единия случай народът се разглежда като стадо крепостни, които трябва да се държат с твърда ръка, а в другия отношението е като към малки деца които не знаят какво правят и трябва непрекъснато да се контролират (например да не бръкнат в контакта). Без значение от мотива и при двата случая ефектът е един и същ. Елитът възприема по подразбиране хората като неспособни, непълноценни и неразвити индивиди, които се нуждаят от здрав контрол. При това положение и при тази система Путин няма как да има алтернатива. Алтернативата не е да се замени Путин с Медведев, Мишустин или дори Навални, а да се промени системата. Алтернативата е да се промени отношението към хората, да им се даде възможност свободно да участват в избори, да издигат и свалят кандидати и т.н. Това обаче няма как да стане от горе - надолу и няма да се допусне от елита. Затова и се направиха тези промени в Конституцията - с единствена цел да се циментира положението на Путин. Другото е ала-бала и пълнеж. Официалната пропаганда го заяви в прав текст - без Путин Русия не е жизнеспособна: https://www.youtube.com/watch?v=1jNLSeaYiFY Та това постигна Путин - превърна Русия във второразрядна и нежизнеспособна страна.

Какъв бавен огън бе човек? Никой не ги върти на бавен огън. Напротив, те самите (върхушката) се отнасят към обикновените хора като към идиоти. Няма такива ограничения каквито твърдиш, че са наложени и никога, никой не е искал да ги налага. Пуснаха в началото някакви "предложения" които да се харесат на хората, но после така ги извъртяха, че практически от първоначалния вариант не остана абсолютно нищо. Текстът наистина е кратък и лесно може да се прочете и осмисли. Това са поправките и това остава с някаква "юридическа" стойност. Останалото - какво се е имало предвид в началото, пък какво може да стане после е без значение.

Статия 81 се отнася за президента, а не за обикновени чиновници. Ето текста на следващата цитирана статия - 95, т.4: По твоята т.1 - "държавния чиновник няма право да има имущество в чужбина" - няма подобно ограничение. Ограничението е сенаторът да няма банкови сметки в чужбина, както и ценности съхранявани в чужди банки, извън територията на РФ. Това ограничение не е никакво ограничение. Почти всички приятелчета на Путин отдавна са в американските списъци за санкции и НЯМАТ лични сметки (на практика ограничението на поправката е точно това) в чужбина. Сметките им са оформени на юридически лица. Няма никакъв проблем обаче сенаторите да имат имоти, дялове и акции в търговски дружества и т.н. По т.2 - "последните 10 г. да е живял в Русия?" такова нещо просто няма. Нататък в другите статии е същото. Това е типичен подход на Путин - манипулации, димни завеси и "дъвка" за простолюдието. Обещава се едно, но след това решенията и действията са съвсем различни.

Ами хайде пак да видим твоето твърдение: Твърдиш, че: 1. държавния чиновник няма право да има имущество в чужбина 2. последните 10 г. да е живял в Русия? Къде точно видя ограничения 1 и 2?

Заповядай - http://duma.gov.ru/news/48045/ Текстът е окончателен и е преминал всички гласувания в Думата и в събранията на федералните субекти. Планираното "общонародно гласуване" на 22 април няма никаква правна стойност и на практика е без значение.

В поправките няма такива ограничения.

Най-вероятно това ще е резултата. Като обществени отношения, 19-ти век започва след разгрома на Наполеон, а 20-ти след приключването на първата световна война. Явно 21-и ще започне след като приключи цялата тази драма. Какви отношения ще се оформят след това? - един господ знае.

Моделът не е публикуван и не знаем подробности, но броят на месеците - 3, 4 или 5, най-вероятно се определя от социално-психологически и икономически фактори. Т.е. за какъв период може да се поддържат мерките без да се стигне до бунтове или до социален и икономически колапс. Преди няколко дни от Imperial College London също публикуваха модел. Според него, след ограничителни мерки (в продължение на 5 месеца) вирусът ще се върне отново с пик през декември. Въпреки това, според учените от ограничителните мерки има смисъл - общо жертвите са два пъти по-малко в сравнение с варианта да не се предприемат никакви мерки. Това е журналистическата статия - https://www.imperial.ac.uk/news/196234/covid19-imperial-researchers-model-likely-impact/ А това е научната: Impact of non-pharmaceutical interventions (NPIs) to reduce COVID19 mortality and healthcare demand В моделът става въпрос за Обединеното кралство и САЩ.

Путин не може да реши проблемите на Русия. Самият той е проблема, т.е. глава на мутрокрацията.

Въпросът е много сложен. От една страна е ОК, че Европа се опитва да въведе някакви етични стандарти, но от друга ако другите играчи (Китай, САЩ) предложат ефективно и работещо решение на база на други стандарти, то бизнесът и потребителите в Европа искат или не искат след време ще го приемат - независимо, че не отговаря на европейските стандарти. Например в момента е изключително трудно европейците да разработват собствени ИИ решения в областта на медицината. Причината е високите стандарти на ЕС за защита на личните данни, а медицинските лични данни са едни от най-чувствителните. От друга страна без достъп до данни никакъв ИИ не може да се разработва. В същото време в САЩ достъпът до подобни данни е по-лек, а в Китай е безпроблемен (ако се работи в комбина с властите). В момента един куп хора (вкл. европейци, вкл. и българи) работят по създаването на решения базирани на ИИ в медицината - за автоматизация на диагностиката, за профилактика базирана на генетично предразполагане към определени заболявания и др. подобни. Това обаче основно са американски и китайски разработки, а не европейски. Фирми от САЩ и Китай предоставят базата с данните, съответно крайният продукт ще е техен. Същото е в редица други области. В Европа данните не са по-малко, но са "заключени" и достъпът до тях е изключително затруднен в сравнение с достъпа в САЩ и Китай.