Atom

Така е, това е предпочетената опция, но е отбелязана и възможността за заемка от румънски. Т.е. румънската версия не се отхвърля по автоматизъм. Мътното в цялата работа е глагола "карам"(1) в смисъл водя, возя, нося и т.н. Думата може да е свързана с глагола "карам" (2) в смисъл на хокам, ругая, споря, "карам се на някой"., но може и да е свързана с румънската "a cara" или и двете думи - българската и румънската са наследени от балкано-латински. Въпросът с двете думи - карам и каруца при това в двата езика би трябвало според мен да се реши комплексно. Румънската дума căruța няма проблем да бъде заета от български, гръцки или италиански, но може и да бъде и наследена от латински. Глаголът "CĂRÁ", който има същото значение като българския "карам" обаче с най-голяма вероятност е наследен от латински - други опции не се предлагат. Ако румънците са наследили от латински CĂRÁ би трябвало това да е станало едновременно с căruța, защото първата дума произлиза от втората, а не обратно и е безсмислено глаголът да остане в езика им без съществителното. С други думи мътна работа. За мен най-вероятно е думата да е навлязла в гръцки и български от балкано-романски, а не от италиански. Това не е нещо уникално и в българския език има достатъчно такива думи.

Като не ти харесва албански или румънски имаш избор: 1. Приемаш, че думата навлиза в българския език от по-приемлив за теб език, например "балкано-романски". Не е много трудно за възприемане и ще го преглътнеш. 2. Решаваш, че думата идва от хунски, прабългарски, скитски или от който си искаш друг език (но задължително да не е засвидетелстван в каквито и да е източници) и от там в класически латински - Carrus (карус), в италиански - Carrozza (кароца), испански - Carruaje и т.н. Английската дума Car може и да не е заета толкова рано, а чак богомилите да са светнали англичаните за тази дума.

За подбудите на Курта съм съгласен. Той обаче почти не обръща внимание на въпроса за езика. За него той не съществува. Когато разглежда славяните по-скоро го прави от гледна точка на това има или няма славянски етнос в смисъл на славянско самоопределение, разграничаване от другите и т.н. По принцип на мен са ми мътни тези понятия като "етнос", "народ" и т.н. отнесени към онзи период. Аз само донякъде съм съгласен с него, защото въобще не смятам, че някога е имало такова нещо като славянски народ или славянски етнос. Както между другото и германски, италийски, балтийски, ирански и т.н. Имало е обаче езици и естествено някаква езикова идентификация. Тя обаче не е еднозначна и не се припокрива с етническата. Днес например човек може да ползва свободно английски и дори това да му е единствения език. По-голямата част от тези хора обаче въобще не се чувстват англичани, а нещо съвсем различно - американци, канадци, ирландци, шотландци и т.н.

Тези "завоеватели" или маджари се оказаха много интересни. Страхотна банда, събрана от къде ли не. По Y-dna се оказват много разнородни. Жалко, че няма автозомно изследване, а в по-предното проучване автозомната част е доста слаба. Ако се направи свястно автозомно проучване и там също се окажат толкова разнородни (засега много вероятно), то изводите ще са, че са доста отворени за социално включване. Не знам какво е народ, но ако "народ" е нещо хомогенно, то тези ще излязат по-скоро разнородна банда или публично акционерно дружество с цел грабеж и рекет.

Тази концепция е най-ярко изразена от Густаф Косина и вече е многократно опровергавана за един куп конкретни казуси. Днес е подложена на съмнение или направо отречена от почти всички съвременни археолози. Курта нарича явлението "Демонът на Косина" и отбелязва, че нанася повече вреди отколкото ползи за археологията. Ето ти и мнение по въпроса изказано от Евгения Коматарова-Балинова: Още преди тезите на Косина да бъдат отхвърлени, археолозите така и не успяват да достигнат до консенсус къде са "прародините" на различните езици. За нито една от езиковите групи или подгрупи археологията не може "да докаже" абсолютно нищо. Да, различните археолози изказват разни хипотези, но те са толкова на брой, колкото и археолози се занимават с въпроса, а понякога и повече по простата причина, че някои имат по няколко хипотези. Заради злоупотребата с "езици" и "етноси" и откровеното политическо натъкмяване, дори самата концепция за Археологическа култура се подлага на съмнение. Днес все по-често когато се правят изводи и интерпретации на базата на изкопания материал се използват обобщаващи категории като "икономическа сфера", "социална мрежа", религиозна или технологична сфера и т.н., като тези понятия не винаги имат ясни или еднакви географски граници, а могат да се преплитат взаимно, да се припокриват и т.н. С други думи да търсиш къде е археологическата култура на праславянския език е безсмислица, по същия начин по който няма смисъл да се търси прародината на прото-гръцки, праиталийски, пракелтски, прагермански и т.н. Причината е елементарна - „етническата идентичност е отвъд възможностите на археологията“ Ако все пак си любопитен и искаш да се запознаеш с някои от хипотезите, може да видиш тези на Антъни, Гимбутас или който и да друг автор по твой избор. Те са любопитни, но не са "доказателства" а само прозрения или интуиция на самите автори.

Наистина си уникален случай. Хайде за пореден път да си изясним някои основни положения. 1- имаме човешки, биологични популации. Какви са, що са? - може да разберем с помощта на генетиката. 2- хората имат някаква култура - материална и нематериална. Каква е тази култура може да разберем, ако използваме един куп науки (много са - няма смисъл да се изброяват). Най-добре е ако се използват всички заедно. 3- хората използват един или повече езици. Какви са що са? - това може да ни каже лингвистиката. Горните 3 неща би трябвало да се изследват отделно, а не да се смесват в тюрлю-гювеч. Да, те имат някакви пресечни точки. Да, между тях има някакви връзки, но какви са и що са ние все още не знаем. Ако предварително постулираме едно или друго, нещата могат само да се влошат, но не и да се изяснят. Археологията ни дава само една част от картината и то съвсем фрагментирана. С нейна помощ може да разберем много грубо и частично само (част от) културата на определена група от хора. Понятието "народ" пък (което използваш за щяло и нещяло) е извън горните категории. Това е някакво мъгляво понятие, пресечна точка на горните три характеристики. Народът сам по себе си не е нито "само и единствено език", нито "само култура", нито "само биология". "Народ" е някаква измислица, плод на въображението ни, това което мислим, че сме "ние" и ни разграничава от "другите" или пък това което мислим, че са "другите" и ги разграничава от една страна от "нас", а от друга от другите "други". Тъй като това е въображаема конструкция всеки влага в това понятие каквото си иска. Имаше по някое време югославски народ - вече няма. Нямаше босненски народ - появи се и т.н. Ако се опитваш да обясниш славянските, германските или които и да е други езици с влиянието на някакви "народи" (понятие с неясно съдържание) преливаш от пусто в празно.

Пълно е - да. Грънците са изследвани, описани и класифицирани. И какви са изводите от тези изследвания? - търсят се "първообразите" на тази или онази керамика, целта е да се определи някаква "етничност" на тази или онази паница, кана или амфора и до там. Битовизмите са съвсем простички неща - ако са кухненски съдове - какви храни са приготвяли, ако е амбалажна керамика - какво може да са съхранявали или пренасяли и т.н. Или пък да вземем момента с керамиката на крачно колело или дори на бързото ръчно колело - защо и как изобщо се появяват в България? Самите колела не са сложни за изработване, но хората които работят на тези колела трябва да имат специфични умения. Т.е. става въпрос за специализирано, масово занаятчийско производство. Такова може да съществува при някакво ниво на развити пазарни отношения и/или социално разслоение и наличие на т.н. "патрони" които да спонсорират майсторите. Грънците (както и облеклото) са масов продукт и при натурално стопанство хората гледат да си ги изработват сами в домашни условия. За да си ги доставят от пазара, занаятчийската продукцията трябва да е достатъчно евтина и също масова. В Англия например керамиката на крачно колело се появява в късния период на англо-саксите, но заедно с нея се наблюдава и засилена циркулация на монати. Т.е. нещата вървят в някакъв синхрон в пакет с други промени. След нашествието на норманите и засилването на икономическия гнет, хората пак преминават на ръчно изработена груба керамика (защото просто нямат излишни пари) и това продължава до 13-ти век. Т.е. не става въпрос за технологично развитие от по-прости към по-сложни технологии, а за комплексна икономическа система и за конкретни социално-икономически отношения. Въобще "битовизмите" могат да ни дадат много информация, но ние не се интересуваме от тях. За икономиката и обикновения бит на хората знаем много повече за западното средновековно население, но не и за нашето.

Че има български проучвания - има, но специално за битовизмите, тези на които съм попадал са клиширани и меко казано повърхностни (в сравнение със съвременните световни публикации). Материалната култура се определя от редица фактори - климат, природни особености, наличие на определени ресурси, степен на развитие на социалните отношения, основно препитание (икономика), традиции, мода и т.н. От тези всички само традициите могат да се свържат по някакъв начин с определена "етничност". Като изключим традициите, а и модата, всичко друго се определя от практични съображения свързани с удобство и достъп до ресурси. С други думи за да се определи едно жилище дали е "славянско", "българско" и т.н. трябва преди това да се направят много задълбочени проучвания и пак не е сигурно, че може да се стигне до определяне на "етничност" на жилищата. С керамиката е същата работа.

Въпросът е как ще реагира обществото и до какви социални промени ще доведе т.н. четвърта индустриална революция. Общо взето схемата е следната: 1. Зараждат се някакви революционни иновации. 2. Иновациите се прилагат от множество агенти и стават масови 3. В резултат на масовите промени се закриват работни места и/или доходите от определени работни позиции спадат значително. Решението е създаването на качествено нови работни места. Проблемът е, че този процес е по-бавен от самото закриване на старите работни места. Получава се вакумен период при който старите работни места ги няма, а нови все още не са създадени. Т.е. в даден момент един куп хора се оказват или изобщо без работа или с работа, но с много ниски доходи, които не могат да задоволят потребностите им. Исторически проблемът се е решавал с различни способи: - При първата индустриална революция "излишните" хора са въвлечени в колониалните проекти или директно мигрират в новия свят. В 19-ти век е най-голямата миграция от Европа към Америка, а в самите САЩ това се изразява с усвояването на запада. - При втората индустриална революция няма решение и в резултат имаме голямата депресия, първата, а и втората световна война. - При третата индустриална революция имаме различни решения и резултати. В Европа решението е социална държава и изкуствено създадени от държавата работни места, а в САЩ това са финансови иновации и улеснен достъп до кредита. Проблемът е, че "решенията" на третата индустриална революция не са трайни. Новите работни места, които се създадоха в ИТ сферата, ИИ и т.н. не могат да компенсират броя на закритите работни места. От друга страна социалната държава, изкуствените работни места и кредита не могат да се разширяват безкрай и са на своя предел. СССР и социалистическия блок рухнаха именно защото не можаха да разрешат социалните проблеми породени от третата индустриална революция. С други думи четвъртата индустриална революция настъпва в момент в който все още имаме нерешени социални проблеми от третата. Кой ще бъде победител в нея - САЩ, Китай или Европа до голяма степен не зависи от развитието на технологиите, а от това какви иновации и промени ще се въведат в социалната сфера и как ще се реши проблема в временно появилите се (или пък постоянно) "излишни хора"

Ако роботите заменят хората в производството, то ИИ измества хората от почти всички сфери. С други думи проблемът не е само на Китай, а планетарен.

Интересна тема, но не вярвам да се развие. Имам чувството, че българската археология не се интересува много-много от битовизмите или поне в интернет няма почти нищо по този въпрос. Както и да е - основното което съм срещал по въпроса е, че преобладават полувкопаните жилища или т.н. полу-землянки. Освен това има землянки и наземни паянтови постройки. Не знам по какво се различават жилищата на прабългарите, славяните или на местните заварени. Освен този тип, местните строят и каменни постройки със спойка от кал. Това са масовите жилища, елитът и разните "дворци" са друга работа. Тези землянки и полу-землянки са доста устойчиви модели. Ето една картина от Мърквичка - тук е изобразено някакво ломско село. Това е къща на арумъни колонисти от Балчишко (1932г.) А тази е от северна Добруджа: В езика ни съществуват един куп думи : дом, къща, жилище, хижа, изба, храм. Всички те се фиксирани в старобългарския корпус и се употребяват в смисъл на "жилище" и "къща". Каква е разликата в тях и коя дума какво точно е описвала нямам представа. В средно-българския период освен тях навлизат "колиба", "коптор" и "бордей".

Близостта с иранските езици отдавна е доказана и това е общото индо-европейско минало. Т.е. тази близост е отдалечена във времето. Балтийските и славянските езици са архаични и затова има повече прилики с езика на Авеста или санскрит, а не с по-новите версии на иранските езици. Разните таблици в нета не доказват абсолютно нищо или ако доказват, това е общ индо-европейски произход. В тази връзка, някои от сарматските групи, независимо дали са ранни, средни или късни може да имат връзка със славянските или балтийските езици, само ако езикът им не е ирански, а е балтски (балто-славянски). Например късните сармати, да имат произход не от степите, а от горската зона. Т.е. те да са наследници или разклонение на баллти (балто-славяни), а не обратно.

Воевода е титла навсякъде в славянския свят. Господ (господин) също е титла ( лорд). Къненз (княз) и Цязар (цар) пък са заети много по-рано от появата на славянската писменост. Всички тези думи се появяват още в най-старите книги и там са точно титли. С други думи те са били в оборот отпреди това. Цязар е запазена за римския император, а къненз най-вероятно за българския владетел. Не ми е много ясно какво точно са маркирали славяните в ПБД с воевода, господин и владика, но е факт че тези титли са съществували тогава. Факт е също, че всички те съществуват и в ВБЦ. Да, във второто царство преобладават гръцките титли, но войвода, княз, цар, господин и владика все още се употребяват. Например титлата на влашкия владетел е "велик войвода и господин". Титлата се употребява не само в славянските текстове, но и навлиза в румънския език и в унгарския. С други думи това са стари и много устойчиви титли. Появяват се много рано, съществуват през цялото средновековие, оцеляват през османския период и достигат до съвременния език.

Най-вероятно. Но пак най-вероятно за този период е една камара от хората да са поне двуезични. Във всички държавни образувания по това време - кралството на франките, остатъците от Римската империя, Аварския и Хазарския хаганат и т.н. и т.н циркулират по няколко езика. Не виждам причина България да е някакво изключение. Българите на Аспарух идват "от другата страна на Дунав". По тази причина аз съм склонен да приема,, че най-вероятно някои от клановете са политически интегрирани от Аспарух славоезични още "от другата страна" и те имат различен статут от заварените склави. Скептик са обаче, че всички хора на Аспарух са само славоезични. Да вземем например т.н. първобългарски надписи на гръцки език. В тях има един куп негръцки думи, но ако изключим думата "жупан" (която е със спорна етимология ) няма нито една славянска дума. Ако българите на Аспарух бяха еднозначно славоезични все нещо щеше да се промъкне, например някоя титла - цязар (цар), къненз (княз), воевода, владика, господ (господин). Това са много устойчиви титли, които се появяват веднага в книгите, още с възникването на славянската книжнина и са актуални до края на българската държава, а като думи (а не титли) и след нея.

Ние не знаем какво представляват "прабългарите на Аспарух". Дали са народ (каквото и да означава това за този период), дали са едноезично племе, съставено от отделни кланове, дали това е племенен съюз от разнородни и разноезични племена? А може и да са нещо като Рус - на практика търговско дружество (ООД) с основна цел грабеж и търговия, а вътре влизат най-подходящите за това начинание, независимо от произхода им. Може би изобщо не трябва да търсим език, защото хората на Аспарух поначало нямат един единствен език. Освен това в допълнение на хората дошли с Аспарух, на територията на държавата според източниците има склави, севери и скамари (дадени отделно, а не като част от българите). Пак според източниците със сигурност в армията на българите от време на време участват авари и ромеи. Славяните от своя страна не са народ или племе, а съвсем различна категория - езикова общност.

Като изключим гръцки и латински, то и другите езици в Европа по това време не са кой знае колко "открити". Ето например за германските езици: Например за скитски, сарматски и т.н. не знаем почти нищо. Има запазени надписи на ирански езици от средна Азия или от близкия изток, но няма никаква гаранция, че скитите или сарматите в Европа са говорили на нещо подобно. Изводите за езика им са индиректни - някои имена, отделни глоси и т.н. Що се отнася до балтийските езици, там най-ранният текст на балтийски език е от 14-ти век. За терминологията: - старобългарски, старославянски и старо-църковно славянски са синоними. Това е езикът засвидетелстван в най-старите славянски текстове от 10-11-ти век. Една дума е старобългарска (старославянска) ако принадлежи към корпуса съставен от тези текстове (от 10 и 11-ти век) - праславянски е езикът възстановен от лингвистите по методите на сравнителното езикознание. Този език не е фиксиран никъде, а е хипотетична реконструкция, някаква средна версия на езика съществувал преди старославянски/ старобългарски. -църковно-славянски е руската редакция на старобългарския.

Наивна идея. Цялата работа със списъците които публикувате е нахалост. Ако не искате да четете книги по лингвистика, поне прегледайте етимологичните речници - в нета има достатъчно.

Уфф - в главата ти е истинска боза. Сигурно десетки пъти ти писах вече - вземи прочети някоя книга по сравнителна граматика на индо-европейските езици. Каквато и книга да намериш, от който и да е автор и на какъвто и да е език да е написана - няма значение. Важното е да започнеш от някъде. Келтските и италийските езици се отделят от основното ядро сравнително рано. Какво означава отделянето - това са иновации (промени), които правят езика неузнаваем за останалите. Един път драстично променени, няма как да се върнеш към предходната форма. Балтийските езици обаче са архаични. И там има промени но много бавни и не толкова драстични. Не е възможно балтийските или славянските или иранските езици да произлизат от келтските езици. Това е пълен абсурд, по този начин слагаш черта на цялата лингвистика като наука. Не само на руската, съветската или някой друг клон, а изобщо на цялата наука с всичките и разклонения и течения.

Когато става въпрос за данни, най-голямото предимство на Китай е, че те въобще не се съобразяват с правни, морални или етични норми свързани с лични права, права на интелектуална собственост или авторски права, защите на лични или чувствителни данни и т.н. С други думи събират данни за всичко и за всеки без да ги е грижа за последствията. От там нататък ако имаш данни може да развиваш невронни мрежи, самообучителни програми и други техники свързани с ИИ. Ако нямаш данни или имаш, но достъпът до тях е ограничен, развитието на всички тези технологии е силно затруднено. В Европа в това отношение личните данни на харата са най-защитени, но от друга страна потенциала за развитие на тези технологии е силно затруднен. САЩ са по-средата между Китай и Европа. Ето за пример едно клипче: Ето още едно клипче:

Не бъркай езиците с историческите групи (т.н. племена, народи и т.н.). Това , че балтите не са споменати в историческите източници не означава абсолютно нищо. Германските езици от гледна точка на лингвистиката са "леко сбъркани". Те показват от една страна характеристики близки с балто-славянските езици, а от друга с итало-келтските. Това затруднява изключително много лингвистите. При всички положения обаче, няма как балтийските езици да се отцепят от германските. Тази версия не съм я видял при нито един лингвист. Тези лингвисти които наблягат на връзките между балти и германци по-скоро предлагат обратната схема. Схемата е следната: - имаме някакъв диалектен континуум 1. около 500г. пр. н.е. от този континуум се "отцепват трайно" западните му говорители, Те въвеждат някакви иновации, а след това допълнително си променят езика под влияние на италйци и келти или пък от итало-келти. От тази операция се пръкват германците 2. Около началото на новата ера от това което е останало от континуума се "отцепват" южняците. Те също въвеждат редица иновации. От тази операция се пръкват славяните. 3. Остатъкът от континуума са балтите. Нагледно позицията на "германците" е показана тук:

Аз не виждам разлика между 1 и 2. На практика става въпрос за едно и също нещо, а разликата е само в терминологията. Всеки говорим език съществува като набор от взаимно-разбираеми диалекти. Нещата стават по-сложни когато тези диалекти обхващат широка територия. Тогава имаме диалектен континуум, където всеки две съседни села се разбират без проблем, но хората в единия край на континуума не е задължително да разбират хората от другия край. Такъм континуум е имало например на Балканите от Одрин до Триест. Подобен диалектен континуум е съществувал в Източна Европа. Дали ще го наречем балтийски или балто-славянски е без значение. В него текат непрекъснато някакви езикови промени и процеси, но някъде (много грубо) около началото на новата ера в южните диалекти започват иновации, които променят тези южни диалекти драстично и ги откъсват от континуума. Южните диалекти стават неразбираеми за останалите. Става въпрос за отварянето на сричката. Ето например един латвийски израз - "valsts galva". Двете думи притежават затворени срички. При отварянето на сричката първата дума може да стане vla-stь в част от южните диалекти или vo-lo-stь в друга част, а втората съответно gla-va или golova. Латвийският израз "valsts galva" означава държавен глава. Така нищо не ни говори, но ако отворим сричките на двете думи - т.е. "власть глава" нямаме абсолютно никакъв проблем да разберем за какво става въпрос.

Напротив. Езиците, чувството за принадлежност към тази или онази група или т.н. "народ" е софтуер и съответно подлежи на доказване. В случая, доколкото си спомням тези хора не са S17250, а L621(-S17250). Т.е. със сигурност са L621 и със сигурност не са S17250 (минусът означава без тази мутация). Защо са тествали точно за нея? - тя е под Y-3120 и може би половината носители на Y-3120 притежават и S17250. Мутацията възниква преди 2100 г, а разширението и настъпва преди около 1900 години. С други думи унгарците със сигурност са L621. От там нататък нищо не е ясно, освен това, че със сигурност не са S17250. За езика им нищо не може да се каже.

Да, но много малко от децата са оцелявали до пълнолетие. Както и да е, 5 е невъзможно число. При 5 оцелели сина за 12 поколения наследниците (и то само мъже) на този човек ще са 5 на степен 12, или над 240 милиона. Това е абсурдно голямо число.

Не е така. Ако средно се падат по двама сина на човек, то първото поколение наследници ще са 2, второто 4, третото 8 и т.н. Т.е. смятат се Х на степен броя на поколенията, като Х е средния брой синове на един баща. При това положение, ако оцелява само по едно момче имаме 1^12=1 - или след 12 поколения ще имаме пак само 1 човек с тази мутация. Ако оцеляват по двама 2^12=4096 човека. Ако са 3-ма - 3^12=531441 - над половин милион. Разбира се последното няма как да се случи в тези времена, но все пак при благоприятни условия няма проблем с увеличението на популацията.

M423 e доста стара мутация. Възниква преди около 18000 години и няма как да се свърже с който и да е от съвременните народи. Малко пояснение - мутациите се случват постоянно. За да оцелее една мутация в Y-dna тя трябва де се предаде от баща на син. Дали ще се разшири е въпрос на един куп фактори - т.е. става въпрос на късмет и тото. Времето през което е живял най-близкият общ прародител на всички мъже които имат Y-DNA I-M423 или т.н. TMRCA е приблизително преди 13900 години. Т.е. от възникването на мутацията за първите 4 века тя е оцеляла, но не е получила разширение и днес всички мъже които имат тази група имат един общ пра-пра...... дядо, който е живял преди 13900 години. През следващите векове на наследниците на M423 продължават да се случват последващи мутации. На един от наследниците се случва мутацията L621 (преди 11300г.). L621 се разширява преди 6500г. Продължаваме по веригата и след няколко разклонения и мутации, преди около 3800г. се появява мутацията Y-3120. Днес, по-голямата част от насителите на Y-DNA M423 в източна Европа имат и тази мутация - Y-3120, а TMRCA на тази група е преди 2100 години. Т.е. един единствен човек, живял преди 2100 години е прародител на всички източно-европейци с Y-DNA I-Y-3120