Atom

В случая имаме плитко изследване - тествали са само за I (основната група), без да уточняват подгрупите. Т.е. I-M170 би трябвало да се разбира като "широката група - I", с включени всички последващи мутации и подгрупи, а не като I със звездичка (I*) т.е. I без последващи мутации.

Прав си, че става въпрос за еднотипни погребения. Във всеки случай връзката сармати-алани, която се опитва да докаже Афанасиев, поне от гледна точка на това проучване я няма никаква. И двете групи в изследването - т.н. алани и другите алани (салтовци) са 100% кавказци. Това не изключва сарматската хипотеза за произхода на аланите, тъй като има и други групи които нямат връзка с предполагаемите си предци, например унгарските скити от същото проучване. Произходът в този случай може да бъде само културен - малоброен елит се налага над местна общност и тя приема неговите културни особености. Въпросът за езика обаче остава отворен. В случая тези "алани" може да са ираноезични, но може (поне част от тях) и да са запазили езика на биологичните си предци - черкезки, дегестански или някой друг. Т.н. "хазари" са съвсем различни. Интересно е да се види какви ще излязат останалите салтовци (предполагаемо българи).

Как за толкова години не прочете поне една книга по лингвистика - каквато и да е. Поне малко от малко щеше да разбереш какви глупости пишеш.

В другата тема (тази за кимерийците), Deaf сподели една много хитра мисъл: "Народ е единство на душата." (Освалд Шпенглер). С други думи софтуер. Езиците също са софтуер. Макар и между двете програми да има известно взаимодействие, това все пак са два отделни софтуерни продукта - "пакет -народ" и "система - език". Естествените, живи езици се развиват непрекъснато. Те не стоят на едно място, а непрекъснато се променят. Промяната понякога е по-бърза, друг път по-бавна, но между различните етапи няма рязка граница. Днес най-вероятно сме в преходен период - начален етап на "е-български" и в края на т.н. "новобългарски". Предходният период очевидно е новобългарски, преди него среднобългарски, старобългарски, общославянски (късен праславянски), ранен праславянски, балто-славянски (най-вероятно също с няколко периода) и накрая индо-европейски (пак с ранен и късен период). Преди него не знаем какво е било, но със сигурност е имало друг някакъв език от който е произлязъл индо-европейския. Всичко това са обаче само термини. Съвременните говорители и носители на езика маркиран с тези термини не забелязват промяната. За тях той си е същия като на бащите им и съвсем леко се е променил в сравнение с този на дядовците. Ранният праславянски е все още част от балто-славянския езиков континуум, но в него вече са се развили редица особености. Т.е. имаме група балто-славянски диалекти, които са претърпели общи иновации, различни от останалите балто-славянски диалекти, но все още може да се каже, че е и "балто-славянски език". През следващия етап се развиват много важни иновации - тенденцията към възходяща звучност на сричката и в крайна сметка на нейното отваряне. Това, заедно с успоредните фонетични промени на практика отделя окончателно славянските диалекти от балтийските и "славянският" става отделен език.

Не е уточнение, а обикновен въпрос. Там е работата, че това са много хлъзгави понятия и всеки автор влага в тях свой собствен смисъл. Каквато и дефиниция да им дадем, то това най-вероятно ще е от съвременна гледна точка и няма да има нищо общо с древната действителност.

А какво е НАРОД, или пък ЕТНОС? Как се дефинират тези понятия и какво се крие зад тях?

Естествено, че не са наясно. При генетечните проучвания водещи са учените от области като биология или медицина, както и разни спецове по количествени дисциплини (математика, статистика, невронни мрежи, изкуствен интелект и т.н.). Като цяло те няма как да разбират от история или археология, а и да разбират това е на някакво любителско ниво. Това, коя проба на какво отговаря се подава от археолози, а там нещата са такива, каквито са. Положителното наистина е само в това, че се трупа някаква база от данни, а изводите и интерпретациите би трябвало да се направят по-късно и то интердисциплинарно, а не само от генетиците или самостоятелно от някакви други учени (само историци, само археолози и т.н.). Що се отнася до т.н. "хазари" (обект на проучването), положението е същото - скелетите предмет на тестване са подадени от археолозите, а те от своя страна с това проучване тестват някаква хипотеза. Че това е хипотеза говори факта, че информацията от археелогическите обекти предмет на генетичното проучване, все още не е публикувана (като изследване на отделните археологически обекти от гледна точка на самата археология). Хипотезата, че хората погребани в т.н. "kurgan burials encircled with square-shaped ditches" (предмет на настоящого генетично проучване) са именно хазари е изложена тук: Where Is the Archeological Evidence of the Existence of a Khazar State? Статията е платена, но ако някой се интересува може да си я прочете през sci-hub. В проучването 137 ancient human genomes from across the Eurasian steppes двете категории са изследвани отделно. Т.е. тук има и алани и салтовци (като две самостоятелни категории).

Доколкото схванах, подходът им е бил да изследват проби, които отговарят на няколко условия: - да са от територията на хазарския хаганат - да са датирани от епехота на хаганата - към находхите да няма претенции за "друга етничност" (българи, алани и т.н.) - находките да са от сравнително богати или т.н. "елитни погребения" (предпоставката е, че хазарите все пак са някакъв елит) На тези условия отговарят погребенията от т.н. "kurgan burials encircled with square-shaped ditches" Така или иначе от епохата на хаганата вече имаме изследвани "алани" и т.н. "салтовци". Новото изследване допълва картината. Дали това са точно хазари? Аз лично не знам.

Кой твърди, че археологията е зауба на време? Твърдението е, че археологията може да изкаже хипотеза, но не може да докаже каквото и да е по отношение на езици или етноси. Самите археолози вече не си поставят цели да "доказват". Ето например мнение на Г.С. Грозданова: Нещо повече, натрупаните в миналото грешки, изкривяване, а понякога и откровено манипулиране, карат много съвременни археолози да избягват тези теми дори и под формата на хипотеза или даже като просто предположение за "етничност" или езикова принадлежност на тази или онази култура. В тази връзка да се очаква в близко бъдеще, че археологията ще стигне да някакъв пробив или "доказване" на определена теза наистина е загуба на време, просто защото модерната археология не си поставя подобни цели. Ето мнение по въпроса на Евгения Коматарова-Балинова: И двата цитата се отнасят до българската действителност, но това състояние на нещата важи в пълна сила за археологията като наука изобщо и за археолозите като цяло, независимо от коя страна са и над какъв проблем работят.

Когато става въпрос за езици, археологията може да докаже нещо само и единствено ако до нас са достигнали писмени документи и паметници. Грънците, каманаците и железарията нямат език и не говорят. Дори и до нас да са достигнали някакви надписи, това пак не е гарация, тъй като народът който ги е оставил може да ползва чужд език. Типичен пример са многобройните латински документи и надписи оставени от германци, унгарци или славяни (поляци, чехи, хървати....). Гръцките надписи оставени от българите също влизат в тази категория. С други думи с помощта на археологията и копане на грънци или некрополи може да се изкаже хипотеза, но НЕ маже да се докаже каквото и да е по лингвистичните въпроси. Това се отнася до всички езици и групи езици.

Добре е да се използват утвърдени термини. Понятието "ирански народи" има смисъл само и единствено от гледна точка на лингвистиката. Т.е. това са народите, които говорят на езици от иранската група. Имаме индоевропейско езиково семейство. Следващото ниво е индо-ирански езици (същото ниво е и понятието балто-славянски). Тези индо-ирански езици се делят на иранска група, нуристанска група и индо-арийска група. Ето картинка: https://en.wikipedia.org/wiki/Indo-Iranian_languages#/media/File:Indo-Iranian_languages.png

Не мисля, че "вина" има само и единствено съветсктата наука. По принцип при изследването на древността има два подхода - системен и частен. При частния подход имаме някаква даденост - народ, етнос, държава или нещо друго. Тази даденост се изследва като се тръгне от съвремието и се върви към миналото. След като изследването завърши се съставя някакъв разказ и после се пренаписва хронологично от миналото към настоящето. Така са написани всички т.н. "национални истории". Системният подход е обратен - върви се от миналото към настоящето. Описват се цялостни системи - езикови, археологически, икономически и т.н. Тези системи имат някакви сечения и припокривания и от тях се образуват съвременните дадености - народи, етноси или държави. При частния подход имаме някаква даденост, например- осетинците и само те в региона имат език от иранската група, следователно само и единствено те са наследници на сарматите. Същото се отнася и за чувашите или пък за гърците като единствени наследници на древните елини. При системния подход нещата са доста различни. Ние например сме пълноправни наследници на византийската цивилизация и култура точно толкова колкото и гърците. Румънците имат същото основаниe ( колкото и ние) да се нарекат наследници на средновековна България и на старобългарската култура и т.н. Не може обече двата подхода да се смесват и то само така както на нас ни отърва. Т.е. от една страна, спрямо собствената ни история да се придържаме само и единствено къч частния метод (нашето си е само наше), но за това което все още "не е наше" да се изисква системен подход и то с етикет "българско".

Благодаря много. Отдавна не бях обръщал внимание на работата на Минков, но в него се наблюдава голяма еволюция. Изглежда, че в последните си публикации изцяло отрича теорията на Хофстеде и предлага нова концепция със само две измерения - инвдивидуализъм-колективизъм (при Минков IDV-COLL) и гъвкавост-монументализъм (при Минков FLX-MON) - A revision of Hofstede’s model of national culture: old evidence and new data from 56 countries При това измерението на Минков IDV-COLL е изцяло променено и преизчислено и дефакто е нова категория, а не оригиналното измерение на Хофстеде. - A revision of Hofstede’s individualism-collectivism dimension: A new national index from a 56-country study Към Хофстеде наистина са отправяни многобройни критики, но все още е доста популярен. Доколко и как ще се приеме новия подход на Минков не се наемам да прогнозирам. Що се отнася до връзката между измеренията на Ингълхарт-Велцел и тези на Минков, то определено има коралация, но все пак те не се припокриват напълно. Няма съмнение, че Traditional-secular измерението има връзка с FLX-MON, но донякъде има и с IDV-COLL. Същото се отнася и до другото измерение Survival-self-expression което има корелация както с IDV-COLL, така и донякъде с FLX-MON. Освен това тези индекси имат различно предназначение. Индексите на Ингълхарт-Велцел се използват предимно от политолози и социолози и за тях е важен тренда, динамиката и изменението, а не толкова самите стойности. Т.е. основната цел е изследване на промяната при макропроцесите. При проучванията на бизнес-ориентирани изследователи, такива като Хофстеде или Минков, потребителите са бизнес организации и за тях най-важни са самите стойности. С други думи, тъй като имат различна цел, то и изследванията се конструират по различен начин и мерят различни неща. Това което ме учудва при схемата на Ингълхарт не са високите стойности на Traditional-secular, а по-скоро много ниските стойности на Survival-self-expression. По този показател по-ниски стойности от нас имат само Украйна, Молдова и Тунис. Високите стойности Traditional-secular и ниски по Survival-self-expression показват едно силно атомизирано общество. На практика излиза, че българите като цяло сме почти без никакви социални мрежи или без т.н. социален капитал. От една страна нямаме традиционните силни връзки, които осигуряват семейството или религиозните общности, но от друга не се доверяваме на непознатите и не можем да изграждаме нови социални мрежи и контакти. Човекът е социално животно и живее в социум и в групи. Липсата както на традиционни така и на нетрадиционни социални мрежи и групи говори за социално разтройство или дори за социален разпад на обществото. Т.е. ние не сме общност, а атомизирани елементи, всеки от които търси своя личен, частен път и спасение. В сравнение с възраждането това е голяма промяна. Виж колко църкви и училища са построили българите през този период, при това сами, без каквато и да е било помощ от държавата. Цялото образование и издръжкато му, читалищата за които спомена и т.н. - всичко това пак е дело на общностите, а не на държавата.

Ако се интересуваш от лингвистика започни с някакъв учебник по старобългарски или сравнителна граматика на славянските езици. Това ще ти помогне да разбереш фонетичните промени в езика - кога, как и защо се случват. За лексиката най-добре е да се ползват етимологични речници или речници на чуждите думи в даден език. Въпреки, че и там има спорни неща, харата са се потрудили да опишат различните хипотези, в кои други езици се среща дадената дума, както и пътя за нейното възникване или заемане. Конкретно за трите думи, според речниците са заети в българския език чрез посредничеството на османо-турски. Пак според речниците първоизточникът на думите е различен - за бунак - тюркски, сурат-арабски, а чунким- персийски. Няма основания да се приеме, че някоя от тези думи е била известна преди османския период.

В момента се извършва изследване на ДНК на хазарския елит. Резултатите ще са готови догодина. Според Татяна Татаринова (един от изследователите), елитът на хазарите има ДНК със смесени характеристики - азиатски и западноевразийски маркери: И нещо интересно - при жените имат по-изразена монголоидност в сравнение с мъжете: Между другото същата особеност се наблюдава и при маджарите. И там азиатският елемент е по-силно изразен при женските образци. Цялото интервю на Татиринова може да се прочете тук: Татаринова и хазары

Интересна тема. За мен най-неясният въпрос е този с динамиката на културните промени. За разлика от икономиката или демографията, за които има доста статистически данни и там могат да се проследят промените, културните промени са пълна мъгла. От една страна изходната база изобщо не е ясна. Например, изводите на различните изследователи за българското общество през възраждането са доста противоречиви. Вземат се някакви готови клишета и модели и се приписват на всички българи без каквато и да е обосновка. От друга страна, за следващия период (независима България) положението е същото - разгжлежда се само елита, дакато масите се обесняват през погледа на някакви универсални категории (например класи), без да се обръща внимание на българската конкретика и особености. Ето например картата на Inglehart–Welzel (версия-2017, която илюстрира културните особености на различните народи според измерванията на World Values Survey: България се намира най-близо до Беларус, Литва, Латвия, Русия и Украйна. Македония от друга страна е близо до Гърция и Хърватия и сравнително отдалечена от нас. Как се е стигнало до това състояние и през какви перипетии сме преминали за да се позиционираме там където сме.

Според повечето учени които се занимават с икономическа история едноядрените семейства са преобладаващи още от средновековието (поне от византийския период). Големите патриархални семейства, задруги и други подобни са "характерни за българите" повече в очите на етнографи, куртуролози и т.н. В интерес на истината на балканите има всякакви модели. При българите преобладава земеделието, пък и винаги сме били в центъра на разни империи, затова се налага малкото семейство. В периферията и по чукарите преобладава скотовъдството и там е разпространен родово-клановия модел. Ето например как вижда нещата Густав Вайнгад: Тук същият автор сравнява положението на жената при различните общности:

Това най-вероятно е част от някакъв мит. Със сигурност на места са съществували разширени, големи домакинства (така както се описват в поста). Като цяло обаче няма икомомическа база, която да позволява широкото им разпространение. Османската данъчна система не позволява едро земеползване, а още по-малко едро земевладение. Основната данъчна единица е хането. Земята отработвана от едно хане е ограничена (законодателно) и в масовия случай недостатъчна за изхранването на "разширено семейство". Подробните данъчни регистри ясно показват, че в повечето случаи става въпрос за "малки семейства", а не за разширени. Данъчните и поземлени реформи от средата на 19-ти век променят системата, но семейните отношения си остават същите. Разширени домакинства могат да съществуват при много богати хора (примерът с Гераците) или при много бедни. Масовият българин не попада нито в едната, нито в другата категория.

Тук се спомена за възможностите на хазартния туризъм и по-точно за посетители от Турция. Основните дестинации на турските комарджии са Батуми и Никозия (турската част). Предимствата са, че Грузия и северен Кипър не изискват визи за турците. През последните години Свиленград също се позиционира като първостепенна локация за турските комарджии. Проблемът е, че освен казина и игрални зали там няма нищ друго, което да привлича туристи (извън тесния кръг на маниакалните хазартни типове). Визите също са проблем. В момента в Свиленград функционират 5 казина, а терени с готови строителни проекти (технически и архитектурни) има за още 7. За сравнение, според комисията по хазарт към 30,09,2019 в София има 4 казина, а в Пловдив - 2. Не виждам обаче как, кога и защо изобщо ще се осъщесвят тези нови проекти. В момента съществуващите казина си крадат един на друг едни и същи клиенти. За да се привлекат нови клиенти или т.н. масови играчи (чиято цел не е печалбата, а играта за забавление), градът трябва да се промени кардинално и да предложи много повече екстри - шопинг, разнообразна кулинария, други забавления различни от хазарта и т.н. Към момента обаче, ако изключим казината, Свиленград е една дупка и затънтена провинция. Там просто няма какво да се прави. По отношение на т.н. "масов играч" Пловдив има всички предимства и е перфектно място. Проблемът е, че едрите играчи го отбягват след инцидента с арестуваните турци (аферата Риц). Т.е масовият играч предпочита Пловдив, а едрият - Свиленград.

Те траките може и да са оцелели. Или полу-оцелели под формата на албанци. Оцеляването на народ е едно, а на държавност съвсем различно.

Човекът винаги е търсил обяснение за нещата които се случват около него и със самия него. За някои неща хората са намирали рационално обяснение, но за други (повечето) - не. За обяснение на неясните неща и явления, хората общо-взето имат два подхода или две концепции: - концепцията за причинност или за Бог. Бог е създателят на всичко и причина за всички причини. - концепцията за случайност, необвързана с каквато и да е конкретна причина. Когато обясненията чрез бога станат твърде много те се структурират в религия и стават догма, която се приема за Абсолютна истина. Науката от своя страна отхвърля Абсолютната истина. Тя се основава на положението "ние не знаем". Т.е. приема се, че ние не знаем много неща, и че дори нещата които мислим, че знаем, могат да се окажат погрешни, но това ще се разбере ако натрупаме още знания. С други думи няма понятие, идея или теория които да са "неприкосновени" и да не могат да бъдат оспорвани или просто проблематизирани. Разбира се това трябва да стане с методите на науката, а не просто поради факта, че определена теза или теория не се харесва на този или онзи. С други думи науката е несъвместима с религии които имат претенции, че разкриват абсолютната истина. Човекът обаче е много любопитно същество и ние имаме стремеж към това да разберем абсолютно всичко. В случая поради недостиг на знания пак опираме до двете концепции - причинност и случайност. Представете си, че за коя да е научна теория, освен всичко друго включено в нея, имаме допълнително добавена една от двете алтернативни "нулеви аксиоми" - Аксиома А - Всички неща, явления и процеси, до момента в който все още не могат да се обяснят с методите на науката си имат причина и произлизат от БОГ. - Аксиома Б - Всички неща, явления и процеси, до момента в който все още не могат да се обяснят с методите на науката нямат никаква причина и са плод на случайност. Тъй като става въпрос за аксиоми, а те не могат да бъдат доказани и при двата случая имаме вяра. Вяра в Бог в случай, че се приема аксиома А и вяра в случайността в случай, че се приема Аксиома Б. Да обобщим. От гледна точка на религиите които имат претенции, че разкриват Абсолютната истина, всички учени са атеисти. От гледна точка на науката учените които отхвърлят и учените приемащи Бог (тези които приемат една от двете аксиоми А или Б) са вярващи. Самата наука нито отхвърля, нито приема концепцията за Бог, т.е. за Абсолютната причина. По същия начин науката нито отхвърля, нито приема концепцията за Абсолютната случайност.

Предполагам, че всеки вярващ учен има своя представа за Бог, съобразена със собствения му опит и знания, както и с културната среда в която е възпитан / потопен. Общото най-вероятно е представата за ролята на Бог като създател / творец на всичко. Що се отнася до митовете и т.н., от гледна точка на науката всички религии, митовете, групови вярвания и т.н. са човешка фикция - измислена реалност. При това те са такива независимо от това дали реално има или няма бог. Ако бог не съществува причините са очевидни. Ако Бог все пак съществува, то ние няма как да го разберем. Ние самите не сме в състояние да осмислим и разберем неговите идеи или намерения в пълнота, а само частично. С други думи няма как да се доберем до някаква абсолютна истина, а само да скъсим разстоянието до нея - дотолкова, доколкото собствените ни умове позволяват това. При това положения всички митове, писания догми, проявления и т.н. в най-добрия случай са човешко осмисляне и възприятие на бог и божиите идеи, но не и самите идеи, не и абсолютната истина. Т.е. пак стигаме до някаква фикция и въображаема реалност.

Няма никакъв проблем един учен да вярва в Бог или в частност във възкресението. Както вече се каза, въпросите за вярата и науката са въпроси от две различни области. Не всеки учен е атеист, както и не всеки вярващ е неграмотен и не разбира нищо от наука. Ето например едно интервю на Martin Nowak. Учен от най-висока класа, професор в Харвард, математик, биолог (при това биолог- еволюционист), директор на Програмата за еволюционна динамика в Харвард. Това обаче изобщо не му пречи да бъде вярващ.

Въпросът с таксите е много сложен. Ние не сме изолирана икономика. Нашите ВУЗ се конкурират за студенти в рамките на ЕС, а в Европа като цяло таксите са мижави или ги няма изобщо. В Дания и Швеция например няма такси, във Франция и Германия са символични (само малка административна такса), в Холандия са поносими и т.н. И в момента една немалка част от кандидат студентите избират да учат в чужбина заради по-доброто качество на образованието. Ако таксите в България се "нормализират" всичко читаво ще предпочете да учи навън. Качеството на българското образование няма как да се вдигне от днес за утре и ако се загуби предимството на "евтинията" няма да има никакъв смисъл да се учи в България. Според мен може на първо време да се помисли за спиране или ограничение на финансирането на магистърската степен. В момента ако изключим т.н. "магистър след средно образование" (право, медицина) останалите магистратури са лукс и няма смисъл всички да се финансират от държавата.

Безспорно българските университети са неспособни да изкарват или да привличат пари. Въпросът обаче отдавна не опира само до липса на желание. За да се изкарват пари от наука или да се привличат пари за наука е необходимо преди това да се инвестират една камара пари - в оборудване, хора и т.н. Получава се нещо като яйцето и кокошката. При финансирането на научни проекти се търсят изследователи с потенциал, а потенциалът се доказва с публикации и вече свършена работа по други (по-стари проекти). С други думи преди да започнат изследователите да правят пари, трябва да се инвестира в изследователи или да се привличат вече изградени изследователи, които пак струват пари. Ето за пример топ институциите в Европа, подредени по научен принос в дисциплината икономика - https://ideas.repec.org/top/top.europe.html За Европа са видими 3567 институции които се занимават с икономически изследвания. Тук са класирани първите 12,5% (до 445 място) и сред тях няма нита една българска институция. Най-високо класираната гръцка институция е Athens University of Economics and Business (гръцкото УНСС) и е на 98-мо място в Европа. Ако погледнеш обаче хората които правят изследванията в този университет ще видиш, че професорите имат докторантури от най-добрите американски и европейски университети. Ето лист с професорите https://www.dept.aueb.gr/en/econ_depen Разгледах сивитата на първите 4-5 човека Двама имат PhD от LSE (6-сто място в света по Economics & Econometrics на QS World University Rankings), 1 човек има PhD от Cambridge (10-място в същата класация), 2-ма от Northwestern University (12-то място), а нататък най-вероятно е в същия дух. Личният състав в почти всички институции класирани в първите 100 има сходни характеристики. Т.е. за да има българска институция в топ 100 (в Европа, не в света) например в научната дисциплина икономика, то българските изследователи трябва да имат същото или сходно образование както конкурентите им, да посещават същите конференции и други научни събития, да публикуват в същите списания и т.н., а всичко това струва пари. Същото се отнася до която и да е друга научна дисциплина.