Atom

В такъв случай и по тази логика македонците съвсем основателно носят името "македонци" . Колко време прадедите на днешните македонски историчари са били в географската област Македония? Кимерийците са древни и готини, но македонците също са древни и още по-готини. Ако аз съм македонски историк и използвам подобна "методология" за какво ми е да се замислям за "кимерийците". Я виж колко добре го е формулирал Димитър Миладинов - "предисторическия пеласго-българомакедонски и исторически славянски род" Кеф ти пеласги, кеф ти македонци, българи и славяни.

Нищо няма да излезе от тези кимерийци. Къде е проблема? Хората проявяват някаква солидарност спрямо други хора по най-различни причини. Например: - родови. Тук спадат категории като род, клан, племе, като не е задължително родството да е действително, то може и да е плод на митология за общ произход - съседни. село, няколко села, град и т.н. - религиозни и т.н. Всяка проява на солидарност може да се прояви като някаква "самоидентификация". Т.е. хората да се определят за нещо си - българи, хуни и т.н. Съвсем друг е въпроса как ги идентифицират "другите", т.е. чужденците. Те могат да се съобразят със самоидентификацията на определена група, но могат да им лепнат и съвсем различно име. Например за гърците всички които идват от "Скития" са скити. Така са наричали кой ли не - хуни, българи, печенеги, кумани, руси, татари и т.н. Какво е общото между тези хора - нищо. За гърците обаче няма значение, тъй като всички идват от едно и също място Друг път ги определят по език. Например германците. Самите германци обаче нито се определят така, нито изобщо имат собствена дума за някаква широка самоидентификация на езиков принцип. Имат обаче дума с която си обозначават езика и това са праформите на дойч. Дойч обаче може да бъде само езика, но не и самите хора. Това не пречи за италианците германците да са Tedeschi, дума която произлиза от същата тази праформа. С други думи за някаква древна група от хора, за които не знаем почти нищо, каквото и да се каже ще сбъркаме. Те може и да са някакъв "народ" (каквото и за означава това), но може и да са разнородна група от хора, които просто в очите на гърците да са едно цяло . Нещо като "скитите" за византийците, франките за българите (всеки западняк е франк) и т.н.

Не разбирам каква ти е забележката. "Склави" е дума-шапка под която гръко и латиноезичните слагат всякакви славяноезични,. Латинските източници в това отношение са десетки. Например има нотариални сделки от Адриатика оформени на латински и на "склавски" има официални писма, има хроники има монети и т.н. Ето ти например за т.н. Бановац - https://en.wikipedia.org/wiki/Banovac На монетите обаче не пише "бановац", а MONETA REGIS P SCLAVONIA Сега какво? Дай цялото това нещо да го игнорираме защото не ни харесва.

Не е словенска, а сТловенска - сТловеникон грамматон, като "Т"-то е гръцката буква тита. Славянското съчетание "сл", почти винаги се предава с вмъкната помежду им К или Тита. Напр. сКлива, сТлатина или сКлатина и т.н. В същия текст княз Ростислав е изписан като РасисТлаво (пак с Тита). Що се отнася до О-то, при ранните славяни то е доста отворено и гърците го чуват като А. Както и обратно - някои чужди думи с А, се възприемат от славяните като О. Така например българското име Охрид е възприето от гърците като Ахрида, а гръцкото Адриан(ополис), е възприето от българите като Одрин. С други думи ако гърците трябва да възприемат думата Словен през 6-ти век, те ще я възприемат във вариантите сКлавен, сТловен, сКлавин или сТлавин. Всъщност в разните преписи се срещат и четирите варианта. Към 12-ти век в зависимост от диалекта някъде о-то ще бъде възприето като О, но от други диалекти като А.

Хубаво, но във всички гръцки и латински източници, когато става въпрос за езика, той е "склавика", лингуа склаворум и т.н. Например Рим ту разрешава, ту забранява литургията на "лингуа склаворум", Кирил и Методий създават "леттера склавика" и т.н. Какво правим с всички тези източници? - игнорираме ги или...?

Не знам. Според мен е трудна работа. Трябва да се намери някакво решение на "проблема Крим". Ако Путин беше спрял до формулата "независим Крим", проблем нямаше да има или поне не толкова голям. В момента не виждам как ще се развърже възела. Евентуално би могло, цялата вина и отговорност по отношение на Крим да се стовари на Путин, като в допълнение се организира нов референдум за бъдещето на Крим (това е плана на Навални за справянето с проблема). При частично или само формално оттегляне на Путин това е невъзможно.

Хубаво, не е славянска, а е "склавска". СКлавски е и езикът на който са преведени светите книги от Кирил и Методий. Е, и? Какво променя това? Вместо славяни ще имаме склави, които говорят на склавски.

В момента и в близко бъдеще (поне докато управлява Путин) това е почти невъзможно. В конгреса има преобладаваща визия, че към момента Русия е по-голям и съответно непосредствен проблем, докато Китай е по-скоро дългосрочно предизвикателство. Преди няколко дни Републиканският комитет за проучване публикува своята "Национална стратегия за сигурност". В нея основно внимание се обръща на три "заплахи" - Русия, Иран и Китай. Ето цитат от доклада: Тук може да се види резюме от стратегията: https://rsc-johnson.house.gov/news/press-releases/johnson-wilson-unveil-rsc-national-security-strategy А тук е пълния текст: https://rsc-johnson.house.gov/sites/republicanstudycommittee.house.gov/files/[FINAL] NSTF Report.pdf

От опит. По едно време се занимавах със събиране на данни за заплати. Във всички фирми които съм изследвал, както и общо нивата на регионално и национално ниво, разпределението на заплатите е лоренцово. В началото на кривата имаме плавно нарастване, а към края по-стръмно. Твоята крива (от числата които даде за пример) в началото има стръмно нарастване, а после плавно. Това може и да става за микрофирми, но за големи не виждам как ще се получи. Това за конкретния случай обаче няма значение. Теоретично числото на Амазон може и по една случайност да е вярно, но за Фейсбук няма как. Т.е. вече имаме доказателство, че т.н. средна заплата на PayScale е валидна само и единствено по отношение на данните въведени от потребителите на сайта. Да приемем обаче, че точно за Амазон данните са коректни. Изключително стръмната крива означава само едно. Имаме две ясно изразени групи от работни места. Едната, долната половина с много ниски заплати, а другата с високи. За високите обаче се изисква подходящо образование и талант. И тук не става въпрос за супер гении с IQ 160+, а за горните 10-15% от популацията.

Двете числа не могат да се приемат за валидни просто така (защото например ни харесва). Средната заплата която даваш е изчислена на база данните на хората попълнили анкетата на PayScale (за Амазон общо - 5113 човека ). Някъде на сайта би трябвало да е описана методология за събирането и обработката на данните. Недостатъкът при този подход е, че данни в тези сайтове споделят най-вече добре образовани професионалисти с неголям опит. С други думи много ниските (за хора с не толкова високо образование) и много високите (за добре образовани с по-голям опит) заплати не са обхванати добре. Ако не знаем колко човека реално получават ниски или високи заплати, резултатите могат значително да се разминават с действителната средна заплата на всички служители в дадената компания. За пример мога да дам Фейсбук. Според PayScale средната заплата в компанията е 121000, а средният бонус 14000. Да прибавим към тях и 30000 други допълнителни плащания и ще получим някъде около 165000 средна компенсация на служител Да сравним тези резултати с резултатите обявени официално от компанията. Според отчета на Компанията медианата за компенсациите (заплата + бонуси) е 247883. Няма как средната величина да е по-ниска от медианата - това е абсурд. Ако приемем, че медианата е около 70% от средната (това е доста грубо приближение) то реалната средна компенсация би трябвало да е някъде около 350000. Както сам виждаш разликата е значителна. В случая числото от 121000 не ни дава никаква информация. За да се разбере каква е реалната средна заплата трябва да се прегледат отчетите на компанията и да се намери какъв е общия размер на разходите за персонал, каква е разбивката му, както и средногодишния брой на служителите които формират този разход.

Какви рога бе човек. Амазон е публична компания. Цитирам ти официално оповестени данни от самата компания пред Комисията по ценни книжа и борсите - https://www.sec.gov/Archives/edgar/data/1018724/000119312520108422/d897711ddef14a.htm Там много ясно си пише: For 2019, the median annual total compensation for all U.S. full-time Amazon employees was $36,640 Тази "компенсация" включва всичко - заплати, бонуси и т.н. и затова е total: For purposes of identifying the median compensated employee, we took into account salary, bonus, and grant date fair value of RSUs granted during the year for all our employees as of October 1, 2019. We used October 1 to determine our employee population instead of December 31 because we believe it provides a more accurate representation of our employee population. We also annualized compensation for employees who did not work the entire year, except for employees designated as seasonal or temporary Освен това си пише, че данните се отнасят само са служители, които са работили през цялата година, без тези на временни или сезонни договори.

Тези 102000 най-вероятно са от Glassdoor или нещо подобно. Т.е. сайт където хората сами публикуват информацията за заплатите си. Това обаче е подвеждащо, тъй като тези сайтове по принцип се използват от горната половина по заплащане. Ето официална информация подадена от ръководството на Амазон: The 2019 annual total compensation of our median compensated employee globally other than Mr. Bezos was $28,848; Mr. Bezos’ 2019 annual total compensation was $1,681,840, and the ratio of those amounts is 1-to-58. For 2019, the median annual total compensation for all U.S. full-time Amazon employees was $36,640, up from $35,096 as reported for 2018F-zf Или общо за света медианата е 28848, а за САЩ 36640 долара. Т.е. половината от служителите получават под 36640 за пълен работен ден.

Ами нали именно в услугите ще се съкращават работните места от ИИ. Това го писах по-горе. ИИ съкращава добре платени (средни доходи) работни места в области като финанси, образование, медицина, право, счетоводство и т.н., а новите са в долния сегмент на заплащането - здравни грижи, грижи за възрастни, социални работници и т.н. Естествено ще се отворят и нови много-добре платени работни места, но колко са те? В света хората които директно се занимават с ИИ са не повече от 400000. Това са всички позиции на всички нива. От хора с PhD, до такива с бакалавърска степен и студенти, които почистват данните и ги подготвят за обработка. От тях около половината са в САЩ. Съществуват обаче ограничения, които не позволяват този брой да се увеличава много бързо - изискват се определено ниво на IQ и определено образование. Ето защо половината от разработчиците в САЩ са привлечени чужденци - европейци, индийци, китайци и т.н. Според мен при това положение политиката на САЩ ще се съсредоточи до привличане на талант за върхови постижения. Т.е. хора с PhD или с потенциал за получаване на докторска степен (докторанти). Останалото - средни и по-ниски позиции (които да се занимават с ИИ) няма смисъл да се върши в САЩ. Така и така ще се прави от индийци, по-добре да си стоят в Индия. С други думи някакво кой знае какво количество нови, добре платени работни места в САЩ няма от къде да дойде. Ако пък такива места се появят, от тях ще намажат най-вече чужденци. Честно казано не те разбирам. Повишаване на производителността освен всичко друго означава повече или по-стойностни продукция или услуги с по-малко отработени часове, съответно по-малко хора. Първо беше земеделието, после производството, а сега е ред на услугите. Ако евентуално се появят нови добре платени услуги то за тях веднага ще се появи импулс за автоматизация, изнасяне в чужбина или вкарване на ИИ с цел минимизиране на разходите за човешкия фактор (ако се ползват масово) или ще са някакви скъпи и бутикови, които се извършват от много малко хора и затова са добре платени. Туй как в резултат на ИИ в развитите страни ще се появят една камара, чисто нови и добре платени работни места е една върховна самозаблуда. Тъй де, нали за това става въпрос. Количествените улеснения бяха обявени като нещо временно. Те не могат да решат проблема, освен ако коренно не се преформатира цялата финансова система. Ще се самоцитирам: "Количествени улеснения допълнително забатачват ситуацията и засега не се вижда изход" Именно затова е писах, че първата работа е да се види какво се прави с неразрешените проблеми от кризата през 2008. Количествените улеснения временни ли са или остават за постоянно? Какво ще се промени в една икономика с нулеви лихви и какъв ще е стимула за спестяване и т.н.

Което ще усложни още повече проблемите пред САЩ. Преди да се занимават с Индия, САЩ трябва да разрешат 2 вътрешни проблема: 1 разрешаване на неразрешените проблеми от кризата през 2008г. При нормално развитие на нещата тогава една голяма част от финансовите играчи трябваше да фалират. При това положение щеше да се разчисти място и потребителските финанси (банкирането на дребно) да отидат в технологичните компании - финтех и бигтех. Те имат всички предпоставки да го направят и много по-добре "познават" клиентите си в сравнение с банките. Това не се случи. Количествени улеснения допълнително забатачват ситуацията и засега не се вижда изход. 2 разрешаване на социалните проблеми. Потреблението на кредит за долните 50% от американците ще става все по-трудно. Т.е. за половината американци една система която работеше пред последните 40 години вече е невъзможна. Сегашните сътресения в Америка затова са толкова сериозни, защото освен расови са и социални. По-голямата част от черните са в дъното на социалната стълбица. Ръстът на Индия като "новият Китай" ще има още по-унищожителен ефект върху свиването на средната класа в САЩ и увеличаване на прекариата. Без реформи е решаване на тези проблеми, днешните бунтове и сътресения ще стават все по-чести и накрая постоянни. Историята няма как да се повтори, а и условията не са същите. През 70-те СССР бе изолиран от десетилетия, в момента Китай все още не е, а и няма индикации, че скоро ще бъде изолиран.Като икономики СССР и САЩ бяха преки икономически конкуренти само в някакви затънтени места. Днес САЩ и Китай се конкурират навсякъде. Инвестициите в Китай и превръщането му в американска фабрика оказа натиск върху ръста на доходите на долната половина от американците, но те запазиха потреблението си благодарение на потребителското кредитиране. В момента това не работи.

Тези неща си ги има и в момента. Китай си има своята Great Firewall, Европа своята политика за лични данни и т.н. Докато съществува обаче глобална икономика, стените никога не могат да са ефективни и всеобхватни. Ефективна стена може да има, когато има икономическа самодостатъчност. Т.е. когато икономическите отношения между субектите от двете страни на стената са минимални. Засега подобен развой е много малко вероятен, да не кажа невъзможен. Това което виждам аз е обособяване, но без изолация. Обособяването не е в две зони, а на множество зачатъчни ядра. При това положение ако САЩ иска да изолира Китай (да създаде две изолирани зони) ще се наложи наново да се опита да консолидира останалия свят. Подобен ход засега не среща подкрепа, а по-скоро съпротива. Например на предстоящата среща на Г7 Тръмп предложи да бъдат поканени (засега само като гости) Русия, Южна Корея, Австралия и Индия. Очеизвадно е защо точно тези страни иска да покани, а не някои други. Това е именно такъв опит за антикитайска консолидация. Всички останали членове на Г.7 обаче са против подобен формат. Формалният повод е присъствието на Русия, но истинският е отсъствието на Китай.

Изтокът да, но я виж арабите. През средновековието са ярки индивидуалисти. Няма смисъл да се изброяват индивидите - учени, мислители и т.н. В която и област да погледнеш - икономика, финанси, медицина, мореплаване, математика и т.н. Европа е взаимствала много от арабите. А, експанзията им? - виж само географията на исляма и това е станало много преди европейската експанзия. Какво им e липсвало? - няма я корпорацията. Синдбад колкото и да е ярък и изобретателен, няма как да се конкурира с Източно Индийската Компания. С други думи само с индивиди също не става - арабите са нагледен пример. Когато индивидите стават няй-ярки, обществото реагира и махалото се отклонява в противоположната посока - на задушаване на каквато и да е индивидуалност. Изтокът обаче не бива да се подценява. Ако нямаш ярки индивиди може да ги купиш. Китай създаде чудесни условия за стартъпи в университетската общност с много добре финансирани рискови фондове. Финансират всеки проект който си струва, като няма ограничения дали си китаец или чужденец. А защо на корпорациите им липсва индивидуалност? Когато си притиснат от Уолстрийт да показваш непрекъснато резултати ти нямаш избор. Директорите гледат на поверените им активи единствено като средство за правене на пари и генериране на печалби. Ако не правят? - ясно ти е какво следва. Да видим акционерите, дали те ще подкрепят някой директор с въображение и индивидуалност. А за какво им е - акционерите са едни и същи И при теб, и при конкурента ти, и при конкурента на конкурента ти. На тях наистина им е все тази, стига керванът да върви. Защо да рискуват? - ако нещо ново и качествено с потенциал се появи от частния сектор, то така или иначе ще стигне до тях. Така ли е при частните фирми? - не мисля. Частната собственост не е само пари и средство за генериране на печалби. Тя има още много други "стойности" - удобство, комфорт, гордост, изпълнена мечта, застраховка, страст и т.н и т.н. Не че няма индивидуалисти и мечтатели в корпорациите - има. Единственият начин обаче да осъществят мечтите си е да напуснат корпорациите и да отидат в гаража.

Ставаше въпрос за частната собственост. За нищо друго - не за ефективност печалба и т.н. Запитай се защо например Мъск изпревари Боинг в космическото състезание? Разликата между тях е огромна и ако измерваме нещата само в парично изражение Боинг би трябвало да смаже Мъск. Да, но не. Защо въпреки, че корпорациите наливат огромни пари за иновации, почти всички съвременни чудеса са плод на гаражни предприемачи? Гугъл, Епъл, Майкрософт, Фейсбук, Туитър, Амазон и т.н.? Разликата е проста - гаражните предприемачи гледаха на творението си като на нещо свое, като на рожба - къткат я, обгрижват я, помагат и да расте и т.н. - те са собственици. Корпорациите гледат на инвестициите си просто като на инвестиции. Работят по алгоритъм - толкова време и такъв бюджет за разработка, толкова за внедряване и т.н. Ако нещо се издъни, проектът се отписва и се продължава напред. Тесла гледа на творението си нещо свое, като собственик, Морган гледа като инвеститор. Уж е същото, но не е. Аз не казвам, че корпорацията е нещо лошо или, че няма смисъл от нея. Напротив, съвременният свят се развива и върви напред точно заради корпорациите (това съм го заявявал в този форум многократно), а не заради частната собственост. Частна собственост е имало винаги, но това което го е нямало е корпорацията. Тя е чисто европейско изобретение. Ако не бяха корпорациите, продуктите на гаражните предприемачи много трудно биха достигнали тази масовост която имат в момента. Това обаче няма нищо общо с въпроса за същността на частната собственост.

Ставаше въпрос за частната собственост. Инвеститорите са собственици на своите акции и на нищо друго. Именно тях имат право да продават, залагат, заменят, да извличат доход от тях, да ги оставят в наследство и т.н. Всички тези CEO-та които си изброил реално управляват корпорациите, но какъв е техния дял от капитала - нищожен. Да вземем например Майкрософт. Мениджмънтът и разни служители притежават 1,42% от капитала. 74% се държи от институционални инвеститори. Да видим какво става с институционалните инвеститори. Да вземем например BlackRock. Капиталът на BlackRock към 2018 е около 38 милиарда долара. Основните акционери на компанията са пак институционални инвеститори. Мениджмънт и служители притежават около 3,32% от акциите. Самата компания обаче контролира над 7 трилиона долара. Т.е. собственото участие на мениджмънта е нищожна част от парите които се управляват. Стигаме да дъното - истинските собственици на трилионите. Тези хора даже не са акционери (нямат право да гласуват), а са собственици на дялове в пенсионни, взаимни и всякакви други финансови схеми. И сега според теб щом "СЕО-тата гледат да угодят на инвеститорите" значи инвеститорите имат реалната власт в компанията. По същия начин СЕО-тата на инвеститорите гледат да угодят на своите инвеститори, те пък на своите и т.н.. Когато се стигне до дъното обаче се оказва, че не е точно така. Взаимните фондове, пенсионните фондове, банките и разни други финансови схеми също гледат да угодят на своите "инвеститори", но последните нямат дори и теоретична възможност да участват в управлението. Дяловете във взаимни или пенсионни фондове не ти дават никакво право да участваш в управлението, а ако имаш депозит в банка дори и няма да ти мине пред ума, че може да имаш претенции към управлението и.

Защо си позволявам да твърдя, че "Частната собственост отдавна не играе ключова роля при капитализма, или поне при капитализма в развития свят"? Когато класиците като Адам Смит и т.н. говорят за "частна собственост", те разбират точно "частна собственост" т.е. собственост на индивид (личност, човек) и я противопоставят на всякаква друга - енорийска, корпоративна и т.н. От тяхна гледна точка един от най-големите "врагове" на свободния пазар за точно корпорациите - гилдии, цехове, чартърни корпорации и т.н. Фейсбук наистина не е добър пример, защото основателят му все още е в управлението. В момента в който излезе от него, след едно поколение тя ще се превърне като всички останали публични компании в безлична и "ничия". Целият финансов сектор и почти целия промишлен са подобни безлични и ничии. Кои са акционерите в тях? Това са най-различни банки и фондове, в тях акционери са други банки и фондове, но накрая се стига до парите на населението - пенсионни фондове, животозастрахователни фондове, спестовни схеми, разни инвестиционни схеми и т.н. Този "капитал" набран от населението е огромен. Дори всички милиардери да се обединят, общият им капитал ще бъде някаква незначителна част от огромната маса пари събрана от населението. Но населението не управлява, а управляват директорите. С други думи основните "собственици на капитал" нямат думата и няма как да я имат. В Европа все още има частен капитал (г.н. семейни фирми), но и там свободата на "собствениците" е ограничена, но по други линии.

И аз нямам абонамент, но при мен се отваря. Заповядай: Shareholders think they own the company — they are wrong So whose is the business? No one’s, just like the river Thames Shareholders own the corporation, and the duty of the directors to maximise shareholder value follows from that. I have lost count of the number of times I have been told “that is the law”. But it is not the law. Certainly not in America, as Lynn Stout, a professor at Cornell University Law School, has pointed out. Shareholders in England have more rights — but even there, the obligation of a company director is to promote the success of the company for the benefit of the members. The company comes first, the benefit to the members follows from its success. And English shareholders are definitely not owners. The Court of Appeal declared in 1948 that “shareholders are not, in the eyes of the law, part owners of the company”. In 2003, the House of Lords reaffirmed that ruling, in un­equivocal terms. Ownership is not a simple concept. The classic account of its meaning was given 50 years ago by another legal scholar, Tony Honoré. Ownership, like friendship, has many characteristics and if a relationship has enough of them we can describe it as ownership. If I own an object I can use it, or not use it, sell it, rent it, give it to others, throw it away and appeal to the police if a thief misappropriates it. And I must accept responsibility for its misuse and admit the right of my creditors to take a lien on it. But shares give their holders no right of possession and no right of use. If shareholders go to the company premises, they will more likely than not be turned away. They have no more right than other customers to the services of the business they “own”. The company’s actions are not their responsibility, and corporate assets cannot be used to satisfy their debts. Shareholders do not have the right to manage the company in which they hold an interest, and even their right to appoint the people who do is largely theoretical. They are entitled only to such part of the income as the directors declare as dividends, and have no right to the proceeds of the sale of corporate assets — except in the event of the liquidation of the entire company, in which case they will get what is left; not much, as a rule. Of 11 tests of ownership Mr Honoré put forward, the relationship between a company and its shareholders satisfies only two, and these rather minor. Three are satisfied in part; six are not met at all. There is a stronger case for asserting that a company is “owned” by its directors than there is for its shareholders. There is little doubt that if you explained to a Martian what earthlings mean by ownership and asked who owned a corporation, the Martian would point to the C-suite. So who does own a company? The answer is that no one does, any more than anyone owns the river Thames, the National Gallery, the streets of London, or the air we breathe. There are many different kinds of claims, contracts and obligations in modern economies, and only occasionally are these well described by the term ownership. It makes little sense even to ask who owns shares in a company. One name is recorded on a share register; someone else makes a decision to buy or sell; someone else decides how the shares are to be voted; and someone else benefits from the returns from the company’s activities. It is not only possible today, but usual, for all these rights to be exercised by different people. And that is even before taking account of the complications introduced by stock lending. As Charles Handy has written, when we look at the modern corporation, “the myth of ownership gets in the way”. Clear thinking about business would be easier if we stopped using the word.

Shareholders think they own the company — they are wrong

Частната собственост отдавна не играе ключова роля при капитализма, или поне при капитализма в развития свят. Модерният свят се задвижва от корпорациите. Това, че ние приписваме на една фикция, каквато е корпорацията някаква индивидуалност и я приравняваме като права и задължения до правата и задълженията на индивидите не означава, че корпорацията е човек и има свои собствени мотиви, чувства и мисли. Но пък корпорациите със сигурност имат право да притежават собственост. Кои са капиталистите в днешния капитализъм? Дали Фейсбук, Гугъл или Боинг са капиталисти? Ако те са капиталистите тогава държавата също би трябвало да е капиталист, защото съвременните държави дефакто са най-обикновени корпорации.

Безкласовото общество е утопия. Социално разделение винаги е имало и ще има. Ставаше въпрос за динамиката. Сегашната система е динамична - тя не само позволява вертикална мобилност, но и я насърчава. В една почти статична система (без икономически растеж или с растеж с много ниски стойности) няма предпоставки за насърчаване на вертикалната мобилност и рано или късно ще се стигне до ограничаването и. Разбира се има и изключения, а за някои системи все пак се налага допускане на мобилност. Това обаче си има цена. Например кариерата и издигането в църквата изисква безбрачие, "вертикалната мобилност" чрез еничарския корпус също. В имперски Китай за по-сигурно при "вертикална мобилност" направо са им кълцали топките и много от висшите позиции са били допустими само за евнуси.

А кой е казал, че трябва да е хубаво? Една статична система без икономически растеж неминуемо ща доведе до нео-античност или нео-феодализъм. Ако спре динамиката забрави за вертикална мобилност. Рано или късно ще се създаде съсловна, кастова или класова система в която няма мърдане. Естествено винаги има изключения (то и в Рим бивши роби се издигат до самия връх, а Ивайло за кратко става цар), но изключенията са си изключения. Разбира се това при условие, че има някакъв социален и политически мир. Другият вариант е светът да потъне за дълъг период от време в социални бунтове и мини войни докато се установи някакъв ред. Е, в този случай за кратко ще има преразпределение и "вертикална мобилност", но така или иначе по някое време ще се стигне до кастите, класите или съсловията. И всичко това е възможно само ако се избегне пълномащабна война.

Както и предполагах и двата източника предполагат изчерпване на потенциала за икономически растеж някъде към 2050 (ако се чете между редовете). Освен това втория предполага силно международно сътрудничество в налагане на зелени политики и може да се реализира само при режим "зелен глобализъм" (никакви две -3 или 5 сфери). Глобалният икономически растеж без ръст на потреблението на енергия е невъзможен. Разбира се възможна е оптимизация и по-ефективно използване, но общо взето това е игра с нулев резултат. Има обаче потенциал за подобряване на качеството. Вместо да харчим пари за глупости - дрехи, обувки и други вещи които не ползваме ще се насочим към други по-стойностни за нас неща.