Atom

На този етап от развитието ни трудно може да се очаква нещо по-различно. Мен ако питаш топ-1000 даже е прилично (това, че СУ слиза надолу обаче не е). В тези класации основната тежест от която се определя мястото в класирането се пада на "научната продукция" на институциите. С други думи научната дейност - изследвания, публикации, участие в научни конференции и др. подобни събития трябва да е основна, а не второстепенна или съпътстваща дейност за да има шанс една институция да попадне в подобни класации. Например в Швеция според World Higher Education Database (WHED) има 39 институции които предлагат висше образование. В топ 1000 на QS World University Rankings попадат 8 от тях. Това не означава, че останалите 31 са по-лоши от СУ, защото не са класирани, а СУ е класиран. Повечето от останалите 31 учебни заведения са първокласни институции, но просто не се занимават активно с научни изследвания и са по-скоро "академии по нещо си" или "приложни университети" които предлагат супер качествено образование ориентирано към практиката, а не към теоретични и научно ориентирани специалности. Дори обаче програмите им да са научно ориентирани, а и в самите институции науката да е водеща, те пак няма да се класират ако са специализирани само в една или две области. Колкото и да е добра една институция в определена област, ако ще да е топ, на топа в света в своята си област, тя пак няма да попадне в топ 1000 ако не развива широк набор от различни области на познанието. Така например Stockholm School of Economics (SSE) предлага супер качествено образование по икономика. Това е едно от най-добрите места в Европа и топ 50 в света (37 място в световната класация в област икономика). Това е водеща научна институция която произвежда научна продукция със световно качество и въпреки това не може да се класира в основната (обща) класация, а само в конкретната област - икономика. Karolinska Institutet пък е световен лидер (абсолютен No1) в стоматологията и No-6 в света в областта на медицината. Научната продукция на института е водеща, но въпреки това пак не попада в топ 1000 на генералната класация. С други думи няма как да очакваме, че УНСС, МУ, ИУ Варна или УАСГ могат да попаднат в топ 1000 на която и да е класация, тъй като това са тясно специализирани висши училища. Същото се отнася и до АУБГ, който на практика е liberal art college, а акцентът на последните е образованието и обучението, докато науката е на по-заден план. Това, че повечето т.н. "университети" не са класирани в топ 1000 не е проблем. Проблемът е, че не е ясно какво точно представляват и какво точно искат да бъдат. Например има един куп икономически или бизнес ориентирани университети, колежи и т.н. Повечето от тях в момента нито се занимават научна дейност или да гонят академични постижения в тяхната си област, нито предлагат качествено практично ориентирано образование, което да се търси от бизнеса. Практически е невъзможно да се съчетаят и двете. Това могат да си го позволят само най-добрите институции - от една страна да произвеждат добри теоретици, с високо интелектуално ниво и един куп други качества, а от друга бизнесът с готовност да приема такива кадри. Останалите произвеждат кадри които имат много добро практично ориентирано образование, но нямат кой знае какви претенции за висока академичност. Бизнесът обаче е доволен, защото получава практици, които бързо навлизат в конкретната професия. В момента имаме един университет (СУ) и още 3-4 специализирани висши учебни заведения в които може би си струва да се налеят пари както за финансиране на наука, така и за финансиране на образованието на студентите. Те имат някакъв шанс да се борят за място в разни класации. По-голямата част от останалите ВУ би трябвало да се преориентират като университети по приложни науки и да се финансират само за образование. Ако искат да се занимават с наука да си привличат сами парите. Дали някои от университетите (ПУ, ВТУ, НБУ?) имат шанс да се изравнят поне със СУ и там също да се финансират научните изследвания нямам никаква идея. Възможно е да има някакъв смисъл, но е възможно и положението да е толкова отчайващо, че парите да потънат, а ползите да са никакви. Друга възможност е БАН да се ликвидира, а читавите звена и отделни учени да се прехвърлят към 2-3 университета и финансирането да се насочи към тях (без да се намалява). Това обаче няма да се случи, тъй като ще има вой до небесата.

Това сведение не е някакво изключение. При много от древните автори имаме подобни уточнения, че този или онзи народ преди се е наричал "еди-как си". Да вземем например тюрките. Теофан Византийски дава следното сведение: „Земите край югоизточната страна на Танаис обитават тюрките, така наречените в старо време масагети, които персите наричат на своя език кермахиони” Менандър пък пише следното: "След като турките, които в старо време се наричали саки, изпратели пратеници за мир при Юстин......" След това на няколко места Менандър уточнява, че езикът на турките е "скитски" И при двете сведения имаме пояснителна част, че в старо време турките са наричани единия път месагети, а другия сака. Имаме две опции: - Приемаме, че става въпрос за архаизиране и въпросът за произхода на тюрките остава отворен, без много-много да задълбаваме в тези два източника. - Приемаме, че в случая не става въпрос за "анахронизъм", а за реална информация. При това положение, а и като се отчете факта, че почти всички тюркоезични групи (печенеги, узи, кумани, татари, та дори и селджушките турци и османците) са наричани в изворите скити е ясно какви изводи могат да се направят - тюрките са скити/сака и съответно скити/сака са тюрки. С други думи ако се използва някаква методология тя би трябвало наистина да е методология - т.е. да е валидна за всеки обект на изследване. Иначе имаме нагаждане и псевдонаука - за българите няма архаизиране и всички източници се приемат 1:1, но за всички останали това не се допуска и там имаме 100% архаизиране.

Безспорно е, че не знаем нищо по въпроса за езика на първобългарите. С други думи безспорно е, че по този въпрос няма нищо безспорно и всичко е спорно.

Наскоро тестваха някакви проби на кимерийци от Молдова. Излязоха полу-азиатци:

Не става въпрос за непълноценност на жените, малцинствата и т.н. - това също може да се каже, че е догма и идеология. Издигането на идеята за "непълноценност" на този или онзи в абсолютна истина е също толкова вредно за науката, както издигането на идеята за равенството като абсолютна истина. Политическите догми ни интересуват дотолкова, доколкото стават задължителни или АКО станат задължителни. Тогава те се превръщат в "абсолютна истина" , а самата наука е несъвместима с абсолютните истини. Един пример са дебатите покрай изкуствения интелект. Все по-често и по-често например алгоритмите на Гугъл или Фейсбук са обвинявани в расизъм, сексизъм и т.н. Ето няколко примера: Is Facebook Racist? Research Suggests Ad Platform Uses Stereotypes How search engines are making us more racist Why your AI might be racist Сами по себе си дебатите са полезно нещо. Проблемът е когато политиците се намесят в тях и предлагат "генерално решение". Такова например е плана да се създаде "европейски етичен ИИ":

Науката затова е наука, защото няма табута. Няма "абсолютна истина", която да не подлежи на ревизия. Всеки може да изследва, проучва, надгражда или ревизира който и да е проблем, стига да се опира на научния метод. Идеологиите за разлика от науката имат претенции да изповядват "абсолютна истина" без да са необходими стриктни научни доказателства. Ако една идея има претенции да е "абсолютна истина" и по някаква причина се превърне в задължителна догма, тя рано или късно става спънка за науката. Причината е проста - науката и "абсолютните истини" не могат да съществуват едновременно, те са несъвместими. В случая няма никакво значение как ще наречем идеята - дали либерална, консервативна, комунистическа, социалистическа, либертарианска или нещо друго, а дали се възприема като задължителна догма или не. Ключовата идея при либерализма е тази за свободата на индивида. Именно принципът за свободата на индивида прави възможно да се поставят под съмнение "абсолютните истини" и дава път за развитието на науката. Т.е. либерализмът в тази си част и науката са неразривно свързани. Пред последните години обаче друг ключов принцип - този за равноправието, измести свободата и стана основен маркер на т.н. съвременен либерализъм. Превръщането на идеята за равноправие в набор от догми (така, както се разбира равноправието от определени групи) е на път да създаде нови "абсолютни истини". Това е всъщност новото противоречие и то няма как да се игнорира.

Появиха се две нови проучвания за аварите, този път по Y-dna: Y-chromosome haplogroups from Hun, Avar and conquering Hungarian period nomadic people of the Carpathian Basin - Most of the Avar-age individuals carry east Eurasian Y haplogroups typical for modern north-eastern Siberian and Buryat populations and their autosomal loci indicate mostly unmixed Asian characteristics Genetic insights into the social organisation of the Avar period elite in the 7th 2 century AD Carpathian Basin - The homogeneity of the Y chromosomes reveals paternal kinship as a cohesive force in the organisation of the Avar elite strata on both social and territorial level. Our results indicate that the Avar elite arrived in the Carpathian Basin as a group of families, and remained mostly endogamous for several generations after the conquest. Накратко за изводите от двете проучвания: Произходът на аварите е някъде в източен Сибир и са най-близо до съвременните буряти и разни източни сибирци. Елитът на аварите може би пристига в Европа много бързо, по метода "марш на скок". Т.е. елитът на аварите има много малко западни примеси, а и няколко поколения след нахлуването в Карпатския басейн аварите продължават да живеят доста изолирано (почти не се смесват с останалите групи). За разлика от аварите древните маджари показват много по-голямо разнообразие и са микс от всякакви източни и западни групи - т.е. нещо като мулти-култи общество. Според авторите елитът на маджарите показва близост до днешните башкири и татарите на Волга. Според тях тази близост, а и известни разлики с останалите уралски групи указват, че елитът на маджарите е бил тюркоезичен. Това не изключва в едно мулти-етническо общество каквото е маджарското да циркулира и старо-унгарски В едното изследване за първи път се появяват и Y-dna на европейските хуни. Изследвани са три проби. Y-dna на двете се свързват със степното население - R1a-Z2124 и Q1a-M25, а третата е "германска" - R1b-U106.

Ха, посредничество викаш. По-голямата част от примерите които си дал за забогатяване са главно от един определен тип посредничество, от търговия - купуваш и препродаваш. Транзитът е съвсем друга работа. Но хайде да приемем, че си прав. Какви са конкретните ползи? Дали са икономически, политически, стратегически или някакви други. Няма как да ми отговориш, тъй като не знаеш какви са. "Все нещо ще остане, ще полепне келепир" е възможно най-смотаната икономическа обосновка и най-грешната стратегия за каквито и да е инвестиционни намерения. И на теб ще дам същия съвет - изгледай интервюто на Румен Овчаров. Човекът си го казва в прав текст - този проект е безбожно скъп и няма как да се изплати за по-малко от 20 години.

Че кой говори за провали. Да, всички тези проекти най-вероятно са изгодни - за износителите и вносителите. Тук става въпрос обаче за транзит. Със сигурност потребителите на газ и руснаците ще са доволни от транзитен газопровод през България. В задачата се пита каква е нашата изгода (не на износителите или на вносителите) - дали е икономическа, стратегическа, политическа или някаква друга? Ако погледнеш не от гледна точка на износителите или вносителите (консуматорите) къде е светлия ти пример? Дали Украйна цъфна и върза като беше най-мощния "транзитен фактор" в газовия бизнес? Няма как до го погледнеш обаче от гледна точка на "транзитния фактор", тъй като това не те интересува. А простата истина е, че "транзитния фактор" не е никакъв фактор.

Числа никой не може да ти даде, тъй като всичко което се "договаря" е на тъмно. Относно предполагаемата възвращаемост от над 20 години в нета има скорошно интервю с Румен Овчаров. Твърдението, че новият газопровод ще се изплати за срок от минимум 20 години и чак след това може евентуално да има някаква печалба е негово. Това е човек, който е навътре в нещата, а и досега не съм видял някой да го обвинява, че е русофоб - напротив, той е краен застъпник на руските проекти. В случая обаче дори и той казва, че проектът е чисто политически, а икономическата му стойност при така зададени параметри е съмнителна.

Душко, това е тема за ЕС, а не за Русия или Евразийския съюз. Ако не искаш да живееш в "мафиотски съюз" имаш две опции - да предложиш смислени промени или да напуснеш Виена или там където се намираш в момента и да си намериш друго място, което те устройва и където няма мафия. Все пак доколкото знам ти си по твой избор в центъра на тази мрачна, гадна, гейска и мафиотска Европа и никой не те е накарал насила да идеш там. Можеш спокойно да си седиш не в центъра, а в периферията където все още не сме толкова покварени и евро-мафията все още не е толкова силна. Иначе излиза, че си мазохист. Непрекъснато критикуваш "Гейропата", но не мърдаш от нея и се се закотвил в центъра и.

В никакъв случай не е последна инстанция. Самият той представи тези теми само като дискусионни за ЕС и то за дискусия след изборите. Т.е. това не е някакво крайно решение, а просто теми поставени на масата за обсъждане. Аз лично очаквах освен тези въпроси да постави и въпроса с данъците и обща данъчна политика, но не е късно след изборите тези въпроси да бъдат поставени от него или от някой друг политик. Аз затова е отворих темата за "визията за ЕС". Очевидно е, че след крайното решение за UK (каквото и да е то) и при световните реалности които имаме ЕС ще трябва да реши какво иска да бъде. Макрон отвори дискусията и предлага свята визия, а тя е за повече федерализъм, други ще предложат друго. Дебатът така или иначе се отвори и ще продължи с пълна сила след изборите. Идеята ми за другата тема беше не толкова да обсъждаме Макрон, отколкото собствените си виждания за ЕС.

Е, то никой не казва, че подобно решение е добро за всички. Въпросът е, че се постави на масата за обсъждане и е абсолютно реално. Според мен в близките година - две ще манипулират хората и заплашват с "абсолютна минимална заплата". Целта е когато предложат "относителната" спрямо покупателната способност всички да си отдъхнат и да я приемат като по-малкото зло. Моето лично виждане е, че изобщо не става въпрос за популизъм, а за добре планирана политика. Дали от Макрон или от среди на елита които искат повече федерализъм е все тази. Аз тях напълно ги разбирам. Нито Германия, нито Франция могат да се конкурират по отделно със САЩ и Китай. Единствения шанс е ЕС да се конкурира с двете супер сили като едно цяло. Това обаче може да стане само ако отделните страни се откажат от част от суверенитета си и го предадат на цялото. Общото което свързва всички разнопосочни мерки на Макрон е именно това. Стъпките които се предприемат от Германия и Франция показват същото. Това, че ги разбирам обаче не означава, че съм съгласен с тези политики.

Не мисля. Според мен идеята е по-близка до Споразумението между САЩ и Мексико: Тези 16 долара на час са договорени между САЩ и Мексико. Желанието на Макрон е в ЕС ежегодно да се договарят "минимални заплати". Най-вероятно ще ги обосноват като заплати с еднаква "покупателна способност". Писах по-горе, че това на практика е призив за отказ от суверенитет и предаване на тези пълномощия в някакъв орган на ЕС. Това е същността, а не желание за изравняване на заплатите. Второто е невъзможно.

Ето няколко новини за да разберем за какво става въпрос: Франция и Германия искат страните в ЕС да могат да отменят антитръстови решения на комисията Германия и Франция ще лансират стратегия за европейската индустрия Дойче банк и Комерцбанк преговарят за сливане Ето и една друга статия за "противниковия отбор" - Китай ще е лидер в изследванията на изкуствения интелект след две години, сочи анализ Какво означава всичко това? - Означава, че ЕС изостава значително вече не само от САЩ, но и от Азия и по специално от Китай в много от технологичните области. За целта е нужна промяна и това е осъзнато от елита. Една от стъпките е да се стимулират сливания и окрупняване, което да позволи създаването на конкуренти на американските и китайски корпорации. Другото е известно хомогенизиране и дори някакво федерализиране на европейската икономика и политика и съответно ограничаване на действията на чуждите конкуренти в рамките на допустимото на "собствено европейска територия" В тази връзка какво смятат нашите профсъюзи и разните асоциации на работодателите е без значение. Ако са осъзнали голямата картина и успеят да се приспособят е ОК, ако не ще си е за тяхна сметка.

Моето виждане е на база това което съм наблюдавал при обсъждането на този проблем в предходни публикации на най-различни експерти. За България ето едно предложение от времето на Дянков: Правителството обмисля различна минимална заплата по райони Подобни предложения не са нещо ново, а се появяват непрекъснато откакто страните от ИЕ влязоха в ЕС. Обикновено се обсъждат заедно с други подобни. Например "обща" минимална заплата, "обща" данъчна основа за корпоративните данъци. "Общи данъчни ставки" в рамките на от - до и т.н. Аз даже се учудвам, че "проблема" с различното данъчно облагане не е засегнат от Макрон в това послание. Ето и един пост в Туитър на тази тема: Лично аз изразът "an EU minimum wage, appropriate to each country, negotiated collectively every year" то разбирам като призив страните да се откажат от суверенитета си относно този проблем, а въпросът с минималните заплати да се решава "колективно" от някакъв орган на ЕС.

Всъщност подобни мерки се обсъждат доста отдавна. Идеята е да се остойности някакъв минимален пакет, съобразен с местната покупателна способност. Например наем, сметки (електричество, отопление, вода, интернет, телефон, транспорт и т.н.), храна и неголяма сума за останали разходи. Навремето в у нас имаше подобна дискусия за въвеждане на минимални заплати по области, която да се изчислява на някакъв подобен принцип. До никъде не стигна, тъй като единствените разлики са в наема и някои услуги, но ако се включат в "пакета" всички области трябваше да имат минимални заплати по-високи от тогавашната минимална за страната. Мотивите за подобна мярка са, че ако не се въведе, някои райони на Европа просто ще се обезлюдят. Младежите навсякъде в Европа са възпитани в консуматорски и индивидуалистечен дух и ако не могат да си осигурят този минимум на място ще си го осигурят някъде другаде. Това се вижда и от българските изследвания по въпроса:

Да, това е едната страна на проблема, може би най-важната - конфликта между имащи и нямащи. Глобалната икономика обаче поставя редица предизвикателства и проблеми, които преди това просто не са съществували. Да вземем например проблема с "фалшивите новини", "авторските права" и "езикът на омразата". Преди появата на интернет имахме централизирани издателства, медии и т.н. Борбата с всички тези явления е сравнително лесна и без проблем се решава от съдебната система или регулациите. Интернет обаче създаде милиони "издатели", "продуценти", "новинари" и т.н. Регулациите и съдебната система не могат да ги контролират, тъй като няма глобални такива. Няма как този проблем да се остави за "решение" и на големите корпорации (Гугъл, Фейсбук и т.н.), тъй като това означава да им се "предостави власт". Проблемът може да се реши или ако създадем световни съдебни и регулационни органи (т.е. всички да се откажат от суверенитет в тези области) или ако се откажем от глобализацията и проблемът се решава в рамките на някакъв суверенитет. Е, предложението на Макрон е този проблем, както и редица други да се решават на ниво ЕС, а не на ниво национална държава. Въпросът с имащите и нямащите според визията му пак трябва да се реши на ниво ЕС, а не на ниво национални държави и т.н.

То дали ще е Макрон, Тръмп, Брекзит и т.н. в края на краищата опираме до един и същ факт, една и съща причина. Причината е проста - през последните десетилетия либералната, глобална икономика се разви изключително много. Икономиката е толкова взаимно-свързана и обвързана, колкото не е била никога досега. Социалната и политическата система обаче си е същата. Тя е по-инертна и не може да се "глобализира" с темповете на икономиката. С други думи е необходима промяна. Или да се наложат спирачки на глобализацията или сегашната политическа и социална система да последва икономиката и също да се глобализира. Визията на Макрон е по средата - от една страна политическата и социалната система в ЕС да се глобализира или нещо като да се федарализира в рамките на съюза, а от друга ЕС да се дистанцира леко от САЩ и по-силно от Китай и Русия - т.е. по отношения на тях да се наложат спирачки на глобализацията. Мисля, че в тази връзка трябва да се разгледат предложенията му относно по-голямата "федерализация" както е призивите за "Европа на първо място". Разбира се Макрон и последователите му няма да решат нищо. Както казахме, социалните и политическите системи са изключително инертни и най-вероятно ще се сменят едно две поколения докато се види промяна в едната или другата посока. Това е ако всичко върви нормално. Ако се случат някакви извънредни събития може да се влезе и в революционна ситуация.

А има ли смисъл да се търси къде е първата България? Да, има имена които са устойчиви, но имената също имат свойството да прескачат от един народ в друг, да променят съдържанието си и значението си и т.н. Достатъчно е да си спомним за нашите съседи римляните (ромеите) или пък за русите. За Багренородни, който се определя като римлянин, но говори, мисли и пише на гръцки, русите са различни от славяните. Думите които Багренородни описва като руски, днес лингвистите ги определят като северно-германски. За разните угро-фини, които са съседи на русите името все още се свързва със северните германци и Скандинавия, а не с хората около Москва. На естонски Швеция е Rootsi, а на финландски Ruotsi. За сметка на това името на държавата със столица Москва на тези два езика се свързва с древните венети - Venemaa и съответно Venäjä С други думи дори и за намерим къде е "първата България" няма никаква гаранция, че населението и ще е еквивалентно или свързано с това на втората, още по-малко пък със следващите "Българии". Връзката може да е подобна на тази между римляните и ромеите или рус и руснаците. Т.е. първо да е далечна и второ да не ни казва абсолютно нищо за езика на който са говорили различните групи - булгари, балкари, булгарини, бойгери/баварци

Да, в славянския думата навлиза от германски. Според гръцките речници обаче в гръцкия език думата не навлиза директно от германски език, а чрез посредничеството на славянски. βλάχος < μεσαιωνική ελληνική Βλάχος < πρωτοσλαβική *volxъ < πρωτογερμανική *walhaz или те го дават така - βλάχος < от средногръцки < от протославянски *volxъ < от протогермански *walhaz Лично аз не съм съгласен, че в славянски думата е заета от прагермански. По-вероятно е да е някакъв по-късен германски - готски или нещо от този сорт. За гръцката дума обаче никой не поставя под съмнение, че тя е заета от славянски. Как да я няма, като те наричат с тази дума дори италианците - Olaszok При това , според тяхната уикипедия думата е заета пак от славянски, а не директно от германски.

И какво очакваш да видиш в източниците?за гръцките източници казахме вече - думата влах навлиза в гръцкия от славянски: За да се появи думата в гръцки източник първо трябва да се появи в езика (да се заеме от славянски), след това да се популяризира и едва след това може да очакваш да се появи в някакъв източник. Колко славянски думи изобщо имаме в гръцки източници преди 10 век за да искаш влах да е една от тях? За българските - в каменните надписи няма дума нито за хазари, нито за авари, нито за немци. Това са народи с които българите са водели войни, освен войните с ромеите. Искаш обаче да пише за власи. Какво да пише? "Тръгна Крум на война и по пътя срещна група чобани, разби ги и им открадна овцете" Това е абсолютно несериозно

Генетичните проучвания показаха, че в централните степи (тези на Казахстан) има две събития при които имаме поява на 100% източно-азиатци, при това говорим за елит. Едното събитие е някъде 3-2 век пр. Хр., а другото 2 век след Хр. Няма други толкова отчетливи генетични събития - следващите са чак при нашествията на монголите. Всяко едно от двете събития е могло да вкара този лир-тюркски в централните степи, а от там до европейските степи проблемът е нулев. Вече с кои исторически събития може да се свърже това на мен не ми е ясно. Нищо не пречи на хуните, независимо какво представляват те самите в езиково отношение да домъкнат и такива, лир-тюркски говорители. А е възможно и друго - през цялото време лир-тюрките да си кютат някъде в Казахстан, а маджарите да са прихванали на място тази лексика е да са я домъкнали в Европа. По-късно да са се домъкнали прадедите на чувашите и така. Мъгла е цялата работа. Във всеки случай според мен максимум до 2 век и двата тюркски езика са били налични в централните степи на Казахстан. От там нататък кой точно "народ" и кое историческо събитие ги домъква в Европа е божа работа.

Славянският не може да се приеме по подразбиране. През 11 век имаме две български общности - една на Дунав, хората от тази общност говорят на славянски и една на Волга които говорят на тюркски. Нито единият, нито другият език могат да се приемат по автоматизъм (по подразбиране) за оригинален език на прото българите. Примери в това отношение има колкото искаш. Например по времето на Багренородни "руският език" не е славянски, но няколко века по-късно понятието "руски език" вече се свързва с език който е 100% славянски. Когато употребяваме термин "езикът на франките" до времето на Карл Велики разбираме език от германската група, а няколко века по-късно романски език. Нормански език в началото означава германски език на скандинавците, но след това френски диалект. Римски език отначало означава латински език, а след това гръцки и т.н. и т.н. Славянската опция има един голям недостатък. В т.н. първобългарски каменни надписи славянските думи се броят на пръстите на едната ръка. Това са географските имана Плиска и Тича и името на племето Смоляни. С доста условности може да припишем славянски произход и на още една дума - титлата жупан. Ако оригиналният език на прабългарите е славянски все някоя славянска титла щеше да се промъкне в него - цар, владика, господин, войвода и т.н.. Такива обаче няма, а това са много устойчиви думи. Появяват се още в първите славянски текстове и са актуални през цялото време. С други думи ние нямаме положително, директно доказателство, че българите говорят на славянски, а само косвени, при това крайно неубедителни ако се разгледат в контекста на епохата. Съгласен съм с това. За мен най-вероятният сценарий е, че българите не са хомогенно, а племенно-кланово общество с разнородни кланове, които говорят на различни езици.

При отсъствие - може би. При наличие обаче нищо не може да се каже със сигурност. Древните скити и сармати например имат по-високо съдържание на източно-азиатски маркери от съвременните турци, а някои групи сака от съвременните туркмени или уйгури. Аз лично не знам какво количество далекоизточни компоненти трябва да се приеме за значително и какво изобщо може да докаже това. Езикът е културен феномен. Напълно възможно е например някои групи сака да са били тюркоезични още през 5-6 век преди Хр. Ако се преселят на запад, за 7-800 години те могат да разредят източно-азиатските си маркери до незначителни величини и отделно да предадат езика си на други западно евразийци. Днешните гагаузи са пример за подобна "трансформация". При тях източно-азиатските маркери имат по-ниски нива от същите при средно-статистическите руснаци, финландци, разни уралци и т.н. С други думи високите нива на източно-азиатските маркери не гарантират тюркоезичие, както и обратното- ниските нива също не гарантират липсата му. Може би само при пълно отсъствие на такива маркери или стойности клонящи към нула може да се приеме, че генетиката опровергава наличието на тюркски език. Дори и тогава обаче не е много сигурно. Ако говорим за кланови общества, а не за "народи" въобще не е ясно каква е числеността на управляващите кланове и тяхното съотношение спрямо подчинените. Пример в това отношение са скандинавците Рус.