Atom

Това добре, но аз продължавам да не разбирам смисъла на стената. Ако Китай ще се занимава с Пакистан, Афганистан и Африка, то Европа е длъжна да си сътрудничи с Китай. Затова има над два милиарда причини + сътрудничество по зелените политики и технологии + един куп още проблеми които може да възникнат по тези територии. Отделно Европа е длъжна да си сътрудничи и със САЩ, този път заради други над един милиард причини (заради самият Китай). Пак ще се повторя. При това положение не виждам как Европа ще се съгласи да сътрудничи на САЩ за да се изолира Китай, освен ако самия Китай не се изолира от Европа. Не виждам и как Европа ще премине зад една стена заедно с Китай и против САЩ. Европа би приела изолация на Китай (и то с триста зора) само ако Китай е изолиран в териториалните си граници, (нещо като днешен Иран или Северна Корея), но и САЩ сериозно да се ангажират със зелените истории, лидерство за поддържане на политическия ред в Африка и целия близък и среден изток + съвместна мащабна програма за поддържане на някакво минимално ниво в този регион. Това пък не виждам как ще го направят американците. Въобще аз този филм за двете сфери не го виждам, ама никак. Видяхме, че тази идея ще има съпротива в една доста голяма част от американския елит. За Европа тази идея е самоубийствена. Значи да угодим на американците да построят стена и да изолират китайците......, но да дадем ключа на самите китайци, за да може във всеки един момент да ни шантажират колко хиляди и мигранти ще пускат и къде. Това е малоумно решение. Много по-добре е още сега всички да се омитаме от тук, кой където намери. Дай поне една причина това да има някакви реални шансове да се реализира.

25% e е доста мрачна прогноза. Откъде е? Според ООН населението на планетата ще има ръст със същия процент - 25. Това означава, че консумацията на глава от населението ще остане същата. Очаква се обаче ръст при южна и югоизточна Азия. Колкото е да затягат колана Европа, каквито и твърди политики да предприемат за енергийна ефективност, кръгови икономики и всякакви други зелени политики няма да могат да компенсират азиатския ръст. Дори и Америка да се включи номерът пак няма как да стане. Това означава общата консумация в Африка към 2050г. да е по-ниска от сегашните нива като цяло, но при два пъти по-голямо население. Т.е. проектира се 2,1-2,5 пъти по-ниска консумация на глава от населението в Африка спрямо сега. При тези африкански показатели не виждам Европа как ще оцелее. Напорът от Африка ще е нещо колосално.

По-горе писах, че от първоначалните експерименти, до масово използвана технология се изискват много време и пари. Очевидната причина да се спре финансирането на един подобен проект e, че инвеститорът (в случая Морган) не вижда перспектива в проекта. Т.е. не вижда как ще се стигне до евтина и масова технология, която да има практическо приложение. Това е най-простото обяснение (Бръсначът на Окам) и при липса на други сериозни аргументи не виждам как може да се подмине. Така както си формулирал темата аз разбирам, че става въпрос за тук и сега. Т.е. за съперничеството между САЩ и Китай в близките 10, 20 максимум 30 години. Честно казано аз не виждам как в този период ще се появи източник на неограничена енергия. Нещо повече, дори и да се появи подобно нещо на експериментално ниво не виждам как в близкото бъдеще това ще стане масова технология с практическо приложение. С други думи в близките 10-20-30 години човечеството може да разчита на това което има в момента. Вярно - ще има модернизация, технологиите може би ще станат една идея по-ефективни, ще има промяна в енергийния микс, но като фундамент няма да има кой знае каква качествена промяна. Като изходна база използваме прогнозите на сериозните институции. А те са: - ръст на световния БВП, ръст на световното потребление на енергия с поне 50% до 2050, силен импулс и развитие на технологиите свързани с ИИ. Какви са нагласите на елита: - имаме консерватори. Условно може да ги наречем Кох+. Те са против ограниченията за бизнеса, против екологичните ограничения и са заинтересовани повече за това какво се случва в САЩ, отколкото по света. - имаме хора, които се интересуват от зелените истории, ограничение на свръх-консумацията и т.н. Условно това са Римски клуб+ - имаме финансисти които са за запазване на ръста, но в същото време са положително настроени за екологията. Условно Уолстрийт+ - имаме нов елит от средите на технологичния бизнес, които са по-скоро прогресивисти. Ето една статия, в която може да стане ясно какви за проблемните точки между Кох+ и Уолстрийт+: 'Woke' Capitalists Sell Out U.S. to China Behind a Mask of Virtue Какво е отношението на тези хора към Китай? Възможно ли е изолирането на Китай, подобно на изолирането на Иран и Северна Корея и светът да се разцепи на две зони - американска и китайска? От всички тези групи само първата евентуално биха се навили на подобно развитие. Останалите три са по-скоро против. Ето защо подобна прогноза аз лично мисля, че е с много ниска вероятност. Не виждам обаче и как нещата може да се запазят във варианта до Тръмп, независимо кой ще спечели на изборите. Затова и според мен е по-вероятно да имаме 4-5 зони, които са ясно обособени, но не и изолирани една от друга. Не знам почти нищо за китайският елит, но доколкото схванах там също не са въодушевени светът да се раздели на две изолирани зони (поне не и в този момент). А защо мисля, че Индия ще е една от сферите. Новите работни места които ще се появят с развитието на ИИ ще са в по-голямата си част в развиващи се страни. Това между другото е отбелязано и в доклада да световния икономически форум относно потенциала на ИИ за нови работни места. Причината е проста. Разработката на ИИ изисква хора с висок IQ и подходящо образование. В САЩ и Европа хората с висок IQ имат един куп алтернативи и не всички се стремят към STEM образование, а още по-малко от последните имат интерес и желание да се занимават точно с ИИ. Обратно, в много от развиващите се страни, независимо от това колко си умен това е един от малкото шансове да се измъкнеш от мизерията. С други думи Китай ще си развиват собствени ИИ кадри, а САЩ и Европа ще заложат на индийци.

Охо, и тази технология стои някъде в сейфовете и чака? Е те това ако не е теория на конспирациите. Точно така, на същото мнение съм. Ще се самоцитирам:: Римският клуб и идеите му се застъпват само от една част от елита. По-голямата част са мотивирани от печалба. Финансистите искат да задържат властта си. А има и мечтатели, които просто искат да изпълнят мечтата си. Кох бих ги причислил към т.н. "национално отговорен капитал" (в тяхното си разбиране).

Нали ставаше въпрос за технологии? Къде са технологиите за възобновяема енергия? Защо все още продължаваме да копаем въглища и да добиваме нефт и газ. Защо се занимаваме с шисти, катранени пясъци ..... ?

В случая няма значение дали теорията е вярна или не. Ставаше въпрос за това какво мотивира елита (или какви бръмбари има в главата). Мисля, че е безспорен факт, че тази идея е обсебила една немалка част от най-богатите хора на планетата. Това не е никаква тайна, а си е съвсем официално заявена позиция както на отделните личности (като физически лица), така и на организациите в които членуват. Освен това не става въпрос за празни приказки, а за реални действия, за реални проекти които спонсорират и за които лобират. Сега конкретно за технологиите. Вярно е, че това е слабото място в тази теория. Аз по принцип съм оптимист относно технологичното развитие. Това което ме притеснява е, че почти всички днешни върхови технологии (разбира се с някои изключения) са продукт на теоретични разработки направени най-късно около средата на миналия век. Ранните инженерни разработки за реални устройства и прототипи не са кой знае колко по-късни. Това се отнася например за теоретичните концепции, идеи и модели които стоят зад ИИ, за компютрите, мобилните телефони един куп други неща. Т.е. от момента в който се избистри някаква нова технология, до момента в който стане достатъчно евтина и достъпна се изисква време и ресурси, а пазарният успех не винаги е сигурен и изобщо не е гарантиран. Проблемът с енергията наистина е най-големия. Потреблението на глава от населението в световен мащаб непрекъснато расте. Ето една картинка: Източник: https://data.worldbank.org/indicator/EG.USE.PCAP.KG.OE То ще продължава да расте, един път на глава от населението и втори като глобална консумация, тъй като и самото население ще продължи да расте. Обяснението е много просто - моментната консумацията на населението в т.н. развиващи се страни е много ниска. Например средната консумация на енергия (под формата на всички източници) в Индия за 2014г. е била еквивалентна на 636,57 кг суров петрол. За сравнение в САЩ за същата година е била 6962,55 кг. Т.е. в Индия консумират почти 11 пъти по-малко енергия на глава от населението в сравнение с американците. Въпросът в глобален мащаб не може да се реши с повишаване на енергийната ефективност. Колкото една технология е с по-нисък разход на енергия, толкова е по-търсена, а от там имаме и по-висока консумация на енергия в световен мащаб. Справка тук:Jevons paradox и тук: Khazzoom–Brookes postulate Виж и това: https://en.wikipedia.org/wiki/Garrett_relation Пак за технологиите. В сравнение с другите източници, енергията произведена от изкопаеми горива е изключително евтина и обезсърчава разработките с алтернативни източници. Например разработките на прото-фотоволтаици започват още през 19-ти век: Разработките продължават през целия 20-ти век, но с много слаби темпове. Според много икономисти, ако не бяха субсидиите въведени от ЕС за тази технология, то тя все още щеше да е екзотика, без промишлено значение. Същото се отнася и за ядрената енергия (там също нещата са замразени и на ниво от миналия век) и за останалите алтернативи.

Може би страх. Човечеството се развива много бързо през последните 2-3 века и това поражда силни чувства - страх, оптимизъм и т.н. Безграничният растеж в една затворена система е невъзможен и това се осъзнава (разбира) или просто се усеща (чувства). От там идват и всякакви утопии (оптимистично виждане) и антиутопии. Има спор за това по каква траектория се движим, но общо взето сценариите за растежа са три - експоненциален, хиперболичен и логистичен Експоненциалният растеж може до продължи, ако разширим системата. Тъй като цялата планета е обхваната в една система, това означава усвояване на космоса. От там и оптимизма на хора като Мъск, Безос и т.н. Хиперболичният предполага, че в определен момент ще достигнем до някаква сингулярност. Това е зона на пълна неизвестност, преминаване в някакво ново качество на цивилизацията (или нейното изчезване) и затова тук има както оптимисти, така и песимисти. Логистичният предполага, че се стига до някакви граници, които в момента не могат да се преминат. Обществото ще трябва да мине в застой и да чака следващия цикъл. И при трите сценария обаче визията е, че каквото има да става ще става съвсем скоро - в границите на този век и то по-скоро по-рано, отколкото по-късно. Що се отнася до Бил Гейтс той няма да е нито първия, нито последния. Още през 1972г. по поръчка от Римския клуб в MIT правят проучване за лимитите на развитието. Резултатите са публикувани в Границите на растежа, като след това през годините на няколко пъти са правени актуализации. Общо взето мнението на тези хора е, че не трябва да се отваря кутията на Пандора (да се стигне до ефекта на сингулярността), а да се предприемат активни мерки за реализиране на третия сценарий. В това отношение са много последователни и действат доста активно през последните над 50 години. По въпроса за конфликта САЩ - Китай. Мисля, че всичко което писах по-горе се осъзнава много добре както от едните, така и от другите. Рисковете не са никак малки, все пак предният конфликт възникна като германско оспорване на британското лидерство и струваше две световни войни. В крайна сметка претендентът не успя, но и британците загубиха лидерския си статус. Сегашният може да ни отпрати до точка, извън която има реалност която даже не може и да си представим.

Има нещо такова, но по-скоро с обратен знак. Точно най-богатите искат, хайде да не кажа да разрушат системата, но да я преобразуват. Целта е от динамична система основана на растежа да се преобразуваме до устойчива система с по-бавни и плавни изменения. На практика обаче това е край на капитализма. За някаква форма за капитал и пазар може да се говори дори още от времето на неолита с появата на собствеността (капитал и пазар със сигурност има в Римската империя), но само при капитализма имаме система в която се цели растеж, заради самия растеж. Същността на капитализма е това - динамична система осигуряваща много бързо развитие. Моделът на СССР може да се приеме просто като държавен капитализъм, а китайския като смесен. Бил Гейтс, Сорос, Бъфет и ред други предлагат точно това. Ограничаване растежа на населението, ограничаване ръста на БВП, ограничаване на свръх-потреблението, ограничаване на използване на енергия и на емисиите, вкарване на неравенството в поносими рамки и т.н. Като помисли човек има логика. Ако системата е динамична днес си пръв, но утре може да не си. Самата система го изисква - основната движеща сила е конкуренцията и така нареченото "съзидателно разрушение". Умишленото ограничаване на растежа означава една много по-устойчива и стабилна система и "фиксиране" на богатството на най-богатите. В резултат наследниците им ще добият статуса на вечни патриции. Тази система може все още да я наричат капитализъм, но няма да има нищо общо с капитализма, а ще е по-скоро нещо като нео-античност. Най-отдолу роби (роботи и ИИ), след това плебс който живее на хляб и зрелища (безусловен базов доход). След това слой ниско платени работещи, по-нагоре група от професионалисти, тънък слой предприемачи, разни имперски служители и т.н. и най-отгоре патрициите - винаги от едни и същи фамилии. Естествено това цялото нещо няма как да мине без контрол с всички възможни средства.

Да, това е мотивацията на една част от елита. Има обаче и още две групи: - мениджмънт, управляващ банковия и финансов капитал (самият капитал е разпръснат между много собственици). Или условно банкери и финансисти. При нормална ситуация при кризата от 2008 повечето от банките трябваше да фалират. Логичното разрешаване на проблема при пазарна икономика и правилата на капитализма е това - когато си сбъркал и не си преценил риска да си платиш за алчността или глупостта и да отвориш място за по-способните играчи. Не стана така, а ги спасиха с т.н. "количествени улеснения". Това решение обаче изкриви всичко и банките в момента не изпълняват функциите си. В момента те са едно излишно и паразитно звено. Задачата на тази група е банките да оцелеят на всяка цена. Действията на тези хора все още оказват огромно влияние на света. - третата група се състои от най-богатите. Това са наследници на по-стар капитал или хора които са се оттеглили от активния бизнес, или хора за които правенето на пари не е вече интересно, а са се отдали на други каузи. Интересът на тези хора е самите те е техните наследници да останат вечно на върха. Т.е. те не се интересуват от растеж, а от "стабилност" (така както я разбират). Според тях стабилност ще се постигне чрез ограничаване на растежа на световната популация, забавяне на икономическия растеж и отказ от свръх-консумация, енергия без въглеродни емисии, намаляване на световното неравенство до поносими размери и т.н. Затова те поддържат и финансират разни инициативи като зелени движения и сделки, идеята за безусловен базов доход, идеята за кръгова икономика, всички инициативи за помощи за Африка, феминизма, гей движенията и т.н. Естествено те също бутат света. Към тях могат да се прибавят разни религиозни и национални елити (те също са разделени на няколко под групи) и нещата стават доста сложни. Естествено това разделение е чисто условно. Някои индивиди участват в повече от една група.

Аз не съм привърженик на тезата, че светът се управлява от един задкулисен център. Т.н. лордове наистина искат да контролират положението, но в света липсва единна визия накъде и как да се движим. Елитът също не прави изключение и няма единна визия. Освен това към елита спадат и хора, които не са чак "лордове" ( с 200-300 милиарда), а много по-бедни в парично изражение (някои са обикновени милионери), но с огромен "социален капитал" или с по-прости думи връзки и контакти. Т.е. получава се един доста по-разширен кръг от хора, които могат да влияят на социалните и икономически процеси в сравнение с ограничения кръг на най-богатите. Липсата на единна визия не означава, че не се правят опити да се контролира положението и да се тласка в една или друга посока. Тъй като обаче визиите на тази или онази група от елита се различават, а понякога и си противоречат, то и действията им в повечето случаи се неутрализират или най-малкото обществото поема в някаква съвсем различна, трета посока. Друг е въпросът дали една толкова сложна система като световната глобална система подлежи на единен контрол.

ОК, четвъртата индустриална революция ще оптимизира разходите и ще повиши качеството на стоките и услугите. Роботизацията и ИИ намаляват най-вече разходите за труд. Същите тези разходи обаче участват в другата част на уравнението - в доходите на потребителите. В задачата се пита кой ще потребява тези стоки и услуги след като доходите на потребителите намаляват. Новите технологии съкращават най-вече средно-платени работни места. Под риск са например работните места на счетоводители, финансисти, адвокати, банкери, добре платени работници и т.н. В момента например в САЩ масово се затварят банкови офиси - https://fred.stlouisfed.org/series/DDAI02USA643NWDB Тенденциите са масовите клиенти да бъдат изцяло обслужвани онлайн и дистанционно. Новите работни места са два вида - високо платени и в долния сегмент на заплащането. Високо платените места обаче не са достъпни за всеки (те затова и са високо платени - има недостиг). Например хората които стоят в основата на ИИ, биг дата и т.н. трябва да са високо образовани с много силни математически способности. Някой ще каже, че отговорът е в засилване ролята на образованието. Хубаво, но един качествен биг-дата инженер, ако се тества трябва до постигне например резултат от 165 в математическата част на теста GRE (това са изискванията на качествените университети за магистърски и докторски програми в тази сфера). Такъв резултат обаче показват само 3-4% от тестваните (тестват се само хора с висше образование), а теста има пряка корелация с IQ тестовете. Т.е. работата не опира само до образование, а до генетично и природно обоснована интелигентност, семейна и социална среда и т.н. Ограничението е до горните 2-3 процента от населението по IQ и по тази причина една огромна част от тези работни места в САЩ се заемат от чужденци - индийци, китайци, източноевропейци и т.н. Услугите които носят доходи на малкия бизнес също са в риск. Голяма част от тези бизнеси за достигнали своя пик или са го подминали и в момента за тях пътят е само надолу - The Paradox of American Restaurants Перспектива за нови работни места има в сфери като социални грижи - болногледачи, грижи за стари хора и т.н., но те са много ниско платени. Изводите са, че социалното разделение ще се усили още повече. Горният сегмент ще са добре, средната класа ще продължи да се редуцира, а долу ако изобщо имат работа хората ще са с минимално заплащане. Ето една картинка от настоящето - A New Age of Feudalism for the Working Class? При това положение рискът това което се случва в момента в американските градове да стане ежедневие и системата да се срути е съвсем реален.

Тук големият дебат е къде са границите на растежа. Постоянният икономически растеж е невъзможен чисто физически. Ето една илюстрация - https://en.wikipedia.org/wiki/Wheat_and_chessboard_problem#Second_half_of_the_chessboard С други думи това е временно явление. Въпросът е къде са границите на растежа. Тук са описани трите граници - https://ourworld.unu.edu/en/three-limits-to-growth Първата в случая е чисто икономическата граница, тази при която вредите от растежа стават по-големи от ползите. Четвъртата революция много бързо ще ни доведе до икономическия лимит, тъй като няма да донесе ползи за всички, а на определени групи ще нанесе директно вреда (загуба на работни места). Според една част от елита другите лимити (екологични и ресурсни) обаче също се доближават много бързо и ако има изобщо двигател за растежа то консенсуса е, че това е т.н. зелен растеж. Зеленият растеж, зелената сделка или там както и да го наречем обаче ще е болезнен процес и ще трябва да променим много от навиците си.Ето защо другата част от елита не го приема. В други времена и при други условия можеше да има опит за разрешаване на проблема с достигането на икономическия лимит с война. В момента обаче войната е изключена. При това положение едната опция е зелен глобализъм - глобална зелена рамка с глобални институции които да следят за изпълнението и. Другия вариант е деглобализация на 4-5 сфери, всяка от които да решава автономно проблемите си. Разделянето на две сфери - американска и китайска не решава никакви проблеми, а само ги отлага.

Тръмп, че е особняк - особняк е, но нещата които прави не са някакви моментни хрумки. Той не е сам и зад него има сили които споделят същото виждане. Освен това в страната явно текат някакви процеси, а Тръмп просто ги яхна. Например доста преди Тръмп се изказват мнения против СТО от разни структури. В конгреса на два пъти - през 2000 и през 2005 са внасяни резолюции за излизане на САЩ от СТО. И двата пъти са отхвърлени, но самият факт, че са обсъждани и гласувани показва, че има такива настроения. Тази година темата май пак ще бъде вкарана в конгреса: В момента Администрацията на Тръмп блокира работата на СТО. Апелативният орган на организацията (който разглежда жалбите на страните и урежда спорове) трябва да е от 10 човека, като мандата им изтича по различно време, но САЩ не одобряват нови назначения и в момента няма кой да разрешава спорове. В отговор на това действие ЕС и още 16 страни ( Австралия, Бразилия, Канада, Китай, Чили, Колумбия, Коста Рика, Гватемала, Мексико, Нова Зеландия, Норвегия, Панама, Сингапур, Южна Корея, Швейцария и Уругвай ) създадоха временен орган към СТО, който да разрешава споровете - https://clubz.bg/93379-sto_nameri_reshenie_syzdava_se_vremenen_organ_za_urejdane_na_sporove Виж и това - ЕС ще санкционира търговски партньори, ако блокират временните решения на СТО ".......С това решение ЕС вероятно се подготвя за евентуална търговска война със САЩ, след като президентът на Страната на неограничените възможности Доналд Тръмп насочи усилията си за търговско господство към Европа. След като сключи примирие с Китай, Тръмп отново започна да настоява ЕС да се съгласи на търговско споразумение с редица облекчения за САЩ. Той се опитва да притисне и Великобритания, която от 1 февруари вече не е член на ЕС, с търговска сделка." Излиза, че по този въпрос от едната страна на барикадата са САЩ (хайде нека е Тръмп), а от друга ЕС, Австралия, Канада, Нова Зеландия и т.н. + Китай.

Не знам, може и да искат да са лидер, но по-скоро се държат като автократор. Като лидер на свободния свят най-малкото би трябвало да обсъдят със съюзниците намеренията си, да се опитат да ги убедят с някакви доводи и ако не могат чак тогава да действат. В момента първо стрелят, после се изясняват. Малко примери: - изтеглянето от Парижкото споразумение за климата - много важно за ЕС, изобщо не се съобразиха с мнението на европейците - едностранното оттегляне от сделката с Иран - оставиха ЕС в безтегловност - банирането на Хуауей. Може би правилно решение, но първо трябваше да го обсъдят с европейците. Първо, оказа се постфактум, че нямат собствена алтернатива и трябва да разчитат на европейски фирми. Те пък нямат капацитет. Междувременно САЩ наложиха един милиард глоба на едната (Ериксон), а след това предложиха да налеят пари в нея и да я купят - САЩ предложиха да контролират европейските "Ериксон" и "Нокиа", за да спрат "Хуауей". А дали европейците са съгласни? - едностранното излизане от договора Открито небе. Отново ЕС бе поставен в необрано лозе - How a US withdrawal from the Open Skies Treaty would benefit the Kremlin Има и още примери. Точно затова и предложих две сфери - една ЕС и отделно САЩ, а не само една "западен свят". Явно интересите на едните и другите по много въпроси не съвпадат. Някои решения на САЩ поставят ЕС в неудобно положение (да се чудят какво да правят), а други направо са против европейските интереси, например едностранното напускане (и по този начин компрометиране) на Парижкото споразумение и договора открито небе.

Точно това имам пред вид. Санкциите срещу Русия са меки и премерени. Русия в никакъв случай не е изолирана както Иран или Северна Корея. Отделни компании и личности - да, но не и цялата държава в пакет.

Далеч съм от мисълта, че Китай и Европа ще станат първи приятели и съюзници. Напротив, писах вече, че това са конкуренти от две бъдещи различни сфери. При това положение е естествено да има ръчкане, бутане, удари под кръста, шпионаж, надлъгване, кражби и всичко друго което се сетиш. В същото време обаче когато е необходимо ще има и партниране, оказване на взаимопомощ, подкрепа в критични моменти и т.н. Буквално на границата на Европа, на другия бряг на средиземно море в Африка живеят 1,2 милиарда души. Към 2050 г. прогнозата е да станат 2,6 милиарда. Предимно млади, бедни, гладни и без никаква перспектива. За много от тези хора, единствената възможност за оцеляване ще бъде Европа. Това е проблемът на Европа + още кой знае колко афганистанци, пакистанци и т.н. Европа няма нито капацитета, нито хъс да се справи с проблема. Ако САЩ иска да се занимава със задачата - супер. САЩ обаче не искат - искат Америка-фърст. При това положение Китай може и да е зло, но по-добре те да се занимават с разни псевдо-държави в Азия и Африка отколкото никой и районът да потъне в анархия. Проблемът със световното лидерство не е, че Китай иска да измести САЩ, а че американците вече не искат (или не могат) да изпълняват тези функции. При това положение опциите са две - деглобализация до 4-5 сфери или частичен отказ от суверенитет и делегиране на повече права на международните институции. Второто явно засега е невъзможно да се случи.

Според мен зависи по какъв сценарий ще се развие света. Според прогнозите на банките и разни бизнес консултанти всичко ще е ОК е светът ще продължи да се развива със същите темпове. При това положение Китай може и да има по-големи амбиции от сегашните. Има и други прогнози, например на фондация Рокфелер, Римския клуб и др. , които са по-скоро мрачни. Там виждат климатични аномалии, социални сътресения, епидемии и др. подобни шокови събития. При това положение нито САЩ, нито Китай биха искали да са "световни лидери" и да оправят разни каши.

Според мен, ако за т.н. "дълбока държава" в САЩ основният проблем е Китай, то за "дълбоките граждани на ЕС" основният проблем е екологията. Причината за това е географията. Не дай си боже се ускорят климатичните аномалии и правителствата в Африка (там където ги има) и по-бедните страни в Азия не се справят с последващите проблеми (а прогнозите са, че няма да се справят) към Европа ще потеглят една камара "климатични мигранти". Те няма да отидат нито в САЩ (просто е далече), нито в Русия, Китай или Япония. Т.е. за европейския елит това е въпрос от първостепенна важност за сигурността на ЕС и има много по-голяма тежест от някаква хипотетична китайска заплаха. Ето защо мисля, че всяка възможност за изолация на Китай ще се гледа през призмата на екологията. За да се съгласят европейците на подобна стъпка аз виждам две причини: 1. Пряка военна заплаха от Китай 2. Сделка със САЩ, американците да намалят собствените си емисии и да гарантират, че от операцията по изолацията на Китай няма да се появят нови замърсители. При това ще се търси трайно решение, а не нещо за отбиване на номера Към момента няма пряка военна заплаха от Китай, а от друга страна не виждам американците да се интересуват от европейските вълнения. Напротив, правят всичко възможно да саботират европейските усилия в тази област.

За търговското споразумение е нормално. Все пак говорим за две различни сфери, при това преки конкуренти, а не за една ЕС+Китай. И наистина не всичко опира до 5G. Има обаче няколко факта, които няма как да се заобиколят: 1. За добро или за лошо в момента Китай е световната фабрика. Там се произвежда всичко - от чорапи и джапанки, до 5G и други подобни съвременни технологии. Голяма част от продукцията е предназначена за европейския и американския пазар. 2. Европа е силно ангажирана с екологията и в момента това е може би първостепенния приоритет на съюза. 3. Екологичните проблеми и особено тези с парниковите газове и затоплянето не могат да се решават локално, а трябват глобални усилия. Като най-голям производител на стоки, Китай е и най-голям "производител" на парникови газове. Около 1/3 от парниковите газове излъчвани от човешката дейност се падат на Китай. В същото време Китай е нещо като съюзник на ЕС в съответните политики. На глава от населението китайските емисии са горе долу колкото британските и все още са по-ниски от тези в Германия. Освен това правителството на Китай е сговорчиво и полага всички усилия за намаляване на емисиите с въвеждането на всякакви възможни "зелени" технологии. За сравнение емисиите които генерират САЩ на глава от населението са два пъти по-високи от тези в Китай. При изолация на Китай са необходими заместващи производства. Където и да се извършват другаде, при всички положения ще се изисква енергия, а от там и емисии. Ако изолацията стане много бързо в рамките на няколко години ще видим още една зона на замърсяване еквивалентна на Китай. Китай обаче няма да намали толкова рязко своето енергийно потребление. Изместването на производствата от Китай в други дестинации (например Виетнам, Индонезия, Индия и т.н.) така или иначе ще стане, но с естествени и плавни темпове. Съответно необходимата енергийна структура също ще се изгражда плавно и има възможност да се спазват някакви екологични стандарти. При изолация на Китай на никой няма да му пука за стандарти и ще стане мазало. Ето една графика за потреблението на енергия на глава от населението. Представи си потреблението на Индия или Индонезия да скочи до това на Китай или във Виетнам до това на Корея. При това положение всички усиля на ЕС отиват на кино и стават абсолютно безсмислени. С други думи ЕС биха се съгласили на подобна стъпка (изолация на Китай) само ако САЩ сами предприемат усилия за ограничаване на емисиите и гарантират, че изолацията на Китай няма да създаде допълнителни проблеми с нови замърсители. На този етап не виждам как ще стане нито едното, нито другото.

Според мен на този етап това няма как да стане. Ако няма директна военна заплаха, ЕС няма да се навие за изолирането на Китай. В самите САЩ има значителни сили, които също са против изолацията на Китай. Тематично да - тази или онази компания или тази или онази група от стоки, но не и изолиране на цялата страна в затворена система. Деглобализация най-вероятно ще има, но не в две сфери - Китайска и Американска, а най-вероятно в поне 4 - САЩ, ЕС, Китай и Индия. До изолирането им в затворени системи (в степен и мащаб както беше разделението по време на студената война) обаче няма да се стигне.

Правилно - за корпорациите движеща сила е печалбата. Корпорациите и съответно печалбата обаче не са монополист при определяне на човешкото поведение. Има един куп други играчи, които оказват не по-малко влияние от корпорациите - държави, политически партии, НПО и др. Да вземем например науката и образованието. Движещата сила там са съвсем различни играчи и са мотивирани от подбуди различни от печалбата. За разлика от развитието на технологиите, може да се каже, че в науката и образованието for-profit организациите имат маргинална роля. Посочи ми например един известен for-profit университет!? Има ли достоен for-profit конкурент на Wikipedia? Кое (поне едно) научно постижение е резултат от работата на for-profit организация? Хуауей е конкурент на Apple само в един сегмент на пазара - телефоните, при това е на второ място. Най-големият конкурент на Apple на този пазар е Самсунг. При операционните системи най-големият конкурент на Apple е Гугъл с неговия Андроид. Ако хипотетично утре Хуауей бъде изтласкан напълно от пазара на телефони (дори и в Китай), огромната част от потребителите които са го използвали няма да преминат на Епъл, а на друг андроид-телефон. Санкциите срещу Хуауей не са заради телефоните, а заради 5G инфраструктурата. Там на практика компанията няма конкурент. Другите играчи са Ериксон и Нокиа, но и при двете компании от една страна продуктите им са по-скъпи, а от друга с по-ниска производителност. Ситуацията е такава, че ако Хуауей не се допуска до изграждане на 5G инфраструктура загуби ще претърпят всички for-profit играчи, които са заинтересовани от масовото въвеждане на 5G, включително Епъл, Гугъл и т.н. Те вече са инвестирали един куп пари разчитайки на тази инфраструктура, а инфраструктура все още няма. Дори Ериксон и Нокиа не са заинтересовани от тази ситуация. В момента те са подложени на огромен натиск едновременно да намалят цените и в същото време да увеличат производителността на собствената си 5G технология. Те обаче са направили каквото са направили за 5G и в момента развойните им звена изцяло са заети със следващото ниво - 6G, където смятат, че са в състояние да заемат лидерска позиция и да изпреварят китайците. Сега ги принуждават да се откажат и да се върнат върху допълнително "доработване" на 5G - нещо което самите компании смятат да безперспективно. С други думи ако търсиш for-profit мотивация за елиминация на Хуауей от 5G инфраструктурата, то такава няма. Нито в Епъл, нито в Гугъл, нито в която и да е друга американска или европейска корпорация. Дори преките конкуренти - Нокиа и Ериксон не са заинтересовани от тази ситуация. Мотивацията е от съвсем различен характер, извън бизнеса.

Според Рубини, САЩ и Китай вече се намират в "капана на Тукидид": "And there is going to be a cold war between the U.S. and China. Even the foreign policy Establishment — Democrats and Republicans — that had been in favor of better relations with China has become skeptical in the last few years. They say, “You know, we thought that China was going to become more open if we let them into the WTO. We thought they’d become less authoritarian.” Instead, under Xi Jinping, China has become more state capitalist, more authoritarian, and instead of biding its time and hiding its strength, like Deng Xiaoping wanted it to do, it’s flexing its geopolitical muscle. And the U.S., rightly or wrongly, feels threatened. I’m not making a normative statement. I’m just saying, as a matter of fact, we are in a Thucydides trap. The only debate is about whether there will be a cold war or a hot one. Historically, these things have led to a hot war in 12 out of 16 episodes in 2,000 years of history. So we’ll be lucky if we just get a cold war." Според него това, както и десетина други фактора му дават основание да прогнозира възможна депресия до около 2030. Why Our Economy May Be Headed for a Decade of Depression

Това е доста опростено разбиране. Освен икономика/печалба имаме политика/власт и култура/идеи + екология, социални отношения и т.н. Всичко взето накуп влияе върху човешките отношения и мотивация. Т.е. имаме много променливи които оказват влияние на човешкото поведение, а от там и различни решения които се вземат от индивидите или от "груповите играчи" (компании, държави, други институции и т.н.). Да вземем например случая с Huawei и нейните технологии за 5G мрежи. Ограниченията които се налагат върху компанията нямат нищо общо с икономиката. От тези ограничения няма да спечели никой, дори и преките конкуренти (Ериксон и Нокиа). Обратно - освен Huawei загуби ще се инкасират от един куп други компании, като се започне от доставчиците на китайската компания (вкл. американски компании) и се стигне до компаниите които разработват услуги и продукти които разчитат на 5G инфраструктура. Следователно ако движеща сила беше само и единствено печалбата, то подобно ограничение нямаше да има, тъй като освен загуби то не носи нищо друго. Няма как да имаме глобална икономическа система, която се задвижва единствено и само от печалбата, а всичко друго - политика, социални въпроси, екология и т.н. да се решава локално и регионално. Това би означавало различните противоречия породени от политически, социални или екологични проблеми да се решават с други инструменти извън икономическите - войни, полицейско насилие и т.н. Подобна система обаче е неустойчива и в крайна сметка ще доведе до разпад на глобалната икономическа система. С други думи ако искаме да имаме глобална икономика и съответно глобален пазар който да разрешава икономическите проблеми ще трябва да имаме и глобални институции които да решават останалите проблеми и противоречия - социални, правни, екологични, политически и т.н. Това налага отказ от национален суверенитет, а вероятно и от демокрацията като форма на управление. В дългосрочен етап това би могло и да се случи в някакъв момент. Понастоящем хората няма да го приемат.

Между различните човешки популации винаги са съществували и ще се съществуват обмен на хора, стоки, услуги и идеи. Т.е. винаги ще има някакви икономически, социални, технологични, политически и културни взаимовръзки и отношения. Това обаче не е глобализация. Глобализация е процесът на ускоряване на тези връзки и взаимодействия. За деглобализация говорим когато този процес върви в обратна посока. Глобализация 1.0 може да се определи като имперска глобализация. Т.е. имаме няколко империи-ядра и съответно имперски сфери, където взаимодействието на субектите е ускорено вътре във всяка една имперска сфера. Разбира се, между различните сфери също има взаимодействие, но то е доста по-слабо отколкото вътре във всяка една отделна сфера. Процесът завършва с първата световна война. Глобализация 2,0 започва след края на втората световна война (между двете световни войни има преходен период). Империите са сведени до две - една с лидер САЩ и една с лидер СССР. Различните страни са включени или поне гравитират към един от двата лидера, а някои се опитват да лавират между двата. Процесът завършва с краха на едната империя. В момента сме в преходен период. Едната възможност е Глобализация 3,0. Т.е. ускорено взаимодействие в рамките на една единствена сфера. За да е устойчива една подобна система обаче са необходими глобални институции които да я поддържат. Институциите трябва да действат глобално (планетарно), но няма значение от какъв тип са. Т.е. това може да са както институции от "имперски тип" - напр. САЩ или Китай да налагат силово глобалните правила, така и от "републикански тип", т.е. правилата да се определят от международни институции - напр. ООН, СТО, СЗО, ЮНЕСКО и т.н., но да действат НАД правилата определяни от отделните национални държави. Другата възможност е деглобализация с връщане към предходния модел при глобализация 2,0 (т.е. модел с два полюса САЩ и Китай) или дори Глобализация 1,0 и някаква многополюсна конфигурация.

Чудя се, дали елитите няма да се възползват от ситуацията за тренировка и преход към т.н. зелена икономика. Малко пояснения: - съвременната икономическа система изисква непрекъснат растеж. Ако ръстът спре за продължителен период от време и не се възстанови ще се получи разпад и преминаване към някаква друга система - напр. нео-феодализъм, нео-античност или нещо от този сорт. - от къде идва растежа? Ето формулата за БВП = C+I+G + (X − M). С е консумацията на индивидите и домакинствата, I - инвестиции (не включва финансовите), G- правителствени разходи, Х - износ, M-внос. В глобален мащаб няма износ и внос (не търгуваме с други планети), следователно остават само C, I и G. И трите величини са на практика консумация на ресурси и услуги от три различни субекта - население, правителство и бизнес. Нашата цел обаче е ръст на БВП. Т.е. непрекъснато да увеличаваме консумацията на ресурси и съответно непрекъснато да увеличаваме замърсяването. От друга страна искаме по-чиста околна среда. Може ли проблемът да бъде решен с подобряване на технологиите? - Краткият отговор е НЕ. Колкото един продукт е по-ефективен и използва по-малко ресурси, толкова той става по-желан, консумацията му се увеличава и съответно в глобален мащаб като цяло се използват още повее ресурси. Ето една статия по темата - http://news.mit.edu/2017/technological-progress-alone-stem-consumption-materials-0119 С други думи ако искаме да направим света около нас по-чист и да използваме по-малко ресурси, единственият начин е да намалим консумацията на ресурси. Това на пръв поглед е в противоречие със система, която изисква непрекъснат ръст на БВП. Проблемът може да се реши с т.н. зелена икономика. Какво представлява зелената икономика? На практика това е комбинация от финансов инженеринг и счетоводни врътки. Зелените политики трябва да се остойностят и да се превърнат в капитал и екологични услуги. Така те ще се вкарат в C, I и G. По този начин може да имаме ръст на БВП едновременно с намаляване консумацията на ресурси. Просто ще потребяваме повече "екологични услуги" вместо ресурси (стоки, енергия, други услуги и т.н.). Така например при една екскурзия до Венеция освен услугите по транспорт, настаняване, храна и туристически обиколки ние ще консумираме еко-услуга към полета, еко-услуга за лагуната и т.н. Вместо пет чифта обувки на година ще купуваме по два, няма да сменяме толкова често коли, телефони и т.н. Всичко това е точно обратното на потребителското поведение което имаме и което ни се насажда от рекламите. Обществото не може лесно да се трансформира от свръх-консуматори в общество на хора които консумират само най-необходимото. Сегашната ситуация обаче е идеална платформа на която може да се тества новия модел. Ако ни държат 2-3 години в система тука има, тука нема (карантина), лека-полека може и да си променим потребителското поведение.