Atom

Аз така и не разбрах какво означава "полова идентичност" и в какво се изразява. Как да разбере човек дали дискриминира някой по този признак, като това понятие изобщо не е ясно. В същото време обаче навсякъде има подобна препоръка. Горе в документа на OSCE пак присъства:

Наближават европейските избори. Струва ми се, че за пръв път имаме толкова различни визии на едни или други играчи. Винаги е имало различия, но те са били най-вече в детайлите. Днес обаче се наблюдават коренно различни визии за бъдещето на ЕС. Ще започна с Макрон. Френският президент направи обръщение към европейските избиратели (а не само към френските), където оформи една представа за много по-консолидирана Европа. Толкова консолидирана, че уплаши половината европейци: Макрон предложи план за Европейско възраждане Едновременно с Макрон, един от лидерите на европейските либерали (ALDE) Guy Verhofstadt предложи създаването на единна Евро-Африканска икономическа зона, която според него с нейните 1,5 милиарда потребители ще може успешно да се конкурира с Китай: Почти е сигурно, че депутатите на Макрон ще оформят обща група с либералите. Предложенията за по-консолидиран ЕС от една страна и за Euro-African economic area с 1,5 милиарда потребители ще налеят със сигурност вода в мелницата на най-различните националисти, за които и без това консолидацията и чуждите култури са най-големите страхове. Остава да видим какво ще предложат християн-демократите от една страна и социалистите от друга и каква ще е тяхната представа за бъдещето на Европа Дайте някакви прогнози, какво ще излезе от цялата каша? Какъв ще е компромиса и какво ще представлява Европа през следващия период п.п. Няма смисъл да разискваме българските партии и политици. Те нямат никаква визия и изобщо не са в час.

Капитане, дадох ти +, тъй като съм съгласен с повечето неща от поста ти. Това обаче, че повечето неща не са били черни не предпазва по автоматизъм СССР от разпад. Чехословакия и Югославия нямаха почти никакви проблеми с икономиката, но въпреки всичко пак се разпаднаха. Удържането на една империя или многонационална държава в общи граници е много трудно нещо. За да се удържи, не само икономика, но и всичко друго трябва да работи безупречно и отлично, а не просто "не лошо". Дори и сега, аз лично не съм много сигурен за съдбата и целостта нито на РФ, нито на Великобритания. Да, към момента все още имат всички шансове да се запазят в цялост през следващите 50-100 години, но една грешна крачка (а такива са правили и Великобритания и Русия) могат да поставят под въпрос и сегашните им (постеснени) граници.

Защо трябва за всяко нещо да има генерална концепция? Националният мит или националният разказ е само една малка и незначителна част от историята, от това което се е случило по тези земи. Ние и да искаме няма как да вкараме всичко в него, най-малкото защото "мястото е ограничено". Няма никакъв проблем обаче отделните общности и отделните географски места да си създават свой "локален мит". Каква може да е целта? - чисто прагматична, най-вече за привличане на туристи. Това се прави навсякъде по света и най-интересното е, че работи и има ефект. Аз лично не виждам драма или някакви минуси.

Че то това не е нещо ново. Всички т.н. държави през античността и средновековието са създадени с прилагането на насилие - срещу свои или чужди или и срещу едните и другите. Доброволно хората могат да създадат село или в най-добрия случай град, максимум някакъв временен съюз от градове. От там нататък действа насилието. Влиянието на Римската империя, включително и на късната ИРИ няма как да се отрече от който и да е. Ние сме такива каквито сме до голяма степен благодарение на това влияние. Естествено в културен аспект имаме и влиянието на ОИ, това също не може да се отрече.

Какво за азбуката? Кирилицата е модифицирана гръцка азбука, която за пръв път се е използвала в Преслав, а после в цяла тогавашна България. Това е факт който е общоприет. Може ли да се нарича българска азбука? - без никакъв проблем, както и без проблем другата модифицирана гръцка азбука се нарича латинска или римска. Самата гръцка азбука пък е модифицирана финикийска и т.н. Глаголицата е друга бира и тя е продукт на Византия и на византийската политика. Както между другото славянското богослужение също е продукт на византийската политика. С други думи тук нито предстои да откриваме Америка, нито топлата вода.

Днешната реалност - общества със сравнително ниско-интензивни междурасови и междуетнически конфликти е на възраст около 70 години. През по- голямата част от човешката история отношенията между хората са били такива, че расовите, етническиq ,религиозни и др. подобни разлики са водели до ужасяващи последствия. Съвсем до скоро големи части от човечеството дори не са считани са пълноценни хора. При това това е така по цялата планета, а не само отношение на бялата раса към останалите. Примери има колкото искаш. Една подобна разлика обаче, надвишава всички възможни разлики между хората до този момент. Освен това с напредването на възрастта и трупането на опит хората започват да мислят по-различно. Въобще не е ясно как ще се развива едно общество в което лидерите имат средна възраст от например 150 години. Дали собствените им наследници (внуци и правнуци) биха чакали спокойно да дойде реда им да упражняват власт? Дали лидерите ще стимулират промени или ще искат да консервират статуса си? Капитализмът например има една основна характеристика - динамиката. Спирането на динамиката означава край на капитализма и налагането в обществото на порядки подобни на предходните общества, където всеки елит предприема мерки за консервирането на статуса си. Хората инвестирали в подобни проекти естествено се опитват да предвидят пазарните рискове и да ги отстранят. Тъй като засега няма публичност, резултатите от подобни проучвания излизат рядко и са пръснати. Това което се знае е, че са правени модели за подобно развитие, но досега нито един модел не предвещава балансирано общество. Всички завършват с ужасяващ край.

"Националният мит" не е някаква свещена крава, която не може да се пипа. Напротив, за да има жизнена нация, националния мит трябва също да е жив (да се променя). В момента в който го замразим го поставяме във фризера и с нацията е свършено.

Не става въпрос за повечето хора или за всички хора, а за част от хората. За т.н. "можещи" - хората на парите, властта и т.н. Повечето технологии в началото са много скъпи. Само малко хора могат да си ги позволят, а масата няма достъп. Така е с автомобилите, компютрите и т.н. Когато (ако изобщо) поевтинеят стават достъпни до повече хора. Когато един продукт е достъпен до повече хора е оправдано масовото производство, а то допълнително сваля цените и продуктът става масов. Т.е. една технология не става веднага масова, а за това се изисква време. За технологиите които се борят със стареенето и удължаването на живота прогнозата е, че след възникването им до век могат да станат достъпни за максимум 10% от населението на планетата. Т.е. за можещите. Приема се, че те могат да си го позволят без да тежат на социалната система, тъй като имат достатъчно ресурси и не разчитат на социални, пенсионни или други някакви обществени системи. За останалите хора обаче важи в пълна сила това което говориш. С други думи докато не се преодолеят всички пречки от морални, икономически, социални и др. подобни проблеми, технологията няма как да стане масова и ще се ограничи до тези 10%. На практика точно това ще раздели човечеството на два вида хора - полу-богове - богати, здрави, които на всичко отгоре живеят и два пъти по-дълго и всички останали.

Не съм съгласен. Нарочно вкарах думата варварски за да има елемент на "обида". В твърдението на Б също има елементи на "обида" - антисемит и ислямофоб. Кога варварски е обида? - Когато думата е насочена към конкретна група или индивид. Кога квалификацията "антисемит" и "ислямофоб" е обида? - Когато този който е квалифициран по този начин не е такъв, но въпреки това спрямо него се употребяват тези изрази. Кой е крив и кой прав има право да реши само правосъдната система, ако приемаме принципа за върховенство на правото. Ако не - цялата система отива на кино. При разглеждането на конкретния казус съдът трябва да установи подробностите - в какъв контекст са казани думите, предходни изказвания на лицата, качеството в което ги изказват и т.н. и едва след това се произнася с решение. Не - един човек е престъпник ако извършва деяние което е квалифицирано като престъпно (криминализирано деяние) и е виновен. Ето определението за престъпление на НК: За да има престъпление и двете неща са задължителни - да има има престъпно деяние и да има виновност. А това дали един човек е виновен има право за постанови само и единствено съда. Нещо повече, базов принцип е, че всеки човек е невинен до доказване на противното. Абсолютизирането на какъвто и да е принцип, различен от принципа за върховенство на правото, обезсмисля всички принципи накуп. Съгласен съм по отношения на изказванията във форума. Безспорно модераторите трябва да се намесят.

Не съм много съгласен. Суверенни републики в една държава федерация е нещо което не знам дали изобщо може да съществува, а и дали има някакъв смисъл. Опитът с РФ показа, че подобна формулировка не работи. По времето на Елцин това беше принципа около който се формира РФ и който доведе почти до разпад самата Руската Федерация. При Путин суверенитетът на републиките беше ограничен и всички бяха принудени да махнат "суверенитета" от своите конституции или да го уточнят, а държавните глави на републиките загубиха право да се наричат "президент". С други думи суверенитетът създаде огромен проблем вътре в РФ. В рамките на СССР нещата стават още по-сложни. Максимално възможното беше не една държава-федерация, а съюз от суверенни държави, но и това не проработи. Съюзът на независимите държави се оказа без никакво съдържание и там може би наистина причината се оказа скапаната икономика.

Ами именно. Обществото ни се опира на някакви принципи - защита на собствеността, защита на личността, свобода на личността (към който спада и свободата на словото) и т.н. Нито един от тези принципи обаче не може да се абсолютизира и да е безусловен. Единственият принцип който стои над всички тях е "върховенство на правото". Думата върховенство тук изобщо не е случайна. Ето ти един пример: "А" подема кампания в медиите за забрана на обрязването на момчетата преди на навършат пълнолетие. Смята този акт за варварски и нарушаващ правата на личността. Според него подобна операция е допустима когато лицето е пълнолетно и става по собствените му воля, а преди това може да се допусне само по медицински причини. "Б" приема това като обида за неговата общност и в действията на А вижда антисемитизъм или ислямофобия. Според него А цели да дискриминира общността на Б, а в думите му вижда реч на омразата. Кой кого обижда в случая - кой е крив и кой прав? В нормалната ситуация това не е никакъв проблем, тъй като имаме принципа за върховенство на правото. Недоволният се обръща към съда и той решава проблема. Ако обаче пренебрегнем върховенството на правото и започнем да забраняваме думите на А или Б само защото някой (различен от съда) е решил, че това е обида или другото е реч на омразата налагаме цензура и ограничаваме свободата. Разбира се, всички държави имат право да налаган цензура, но това става пак със закон. Примерно забрана за публикуване или разгласяване на държавна тайна и др. подобни. Имаме също и думи които лесно могат да се квалифицират като обида или реч на омразата, например "циганите на сапун" или "мама ти да ....." и там също не е проблем да се ограничат. В повечето случаи обаче става въпрос за съвсем субективна оценка за това кое е обида и кое не и нямаме никакво право да ограничаваме свободата на словото.

Не знам от къде ги изкопа тези ободрити. Става въпрос за езиковите доказателства за които спомена Ник. Ако те са от Old Norse (или старо-скандинавски) са оставени от скандинавци (северни германци), а не от какви да е германци. С други думи има доказателства за наличието на скандинавци в Русия. Самата дума варяг е заета от същия език: "Варяг..........Заимств. из др.-сканд. *váringr, væringr, от vár "верность, порука, обет", т. е. "союзники, члены корпорации". Виж например и биографията на Харалд Хардрада. Това е може би един от най-известните варяги на византийска служба. Той да не би да е ободрит? Рюрик е частен случай и въпрос на съвсем различен анализ.

Въпросът е, че варягите не са някакви германци, а северни германци - скандинавци. Езиците на Швеция, Норвегия и Дания са взаимноразбираеми, но се различават от другите германски езици. Т.е варягите трудно могат да бъдат "някакви германци", различни от северните. Не може и да ги ограничим само до датчаните. Ако трябва да се търсят синоними на думата варяги, на-добре пасват викинги и древни скандинавци.

Под Скандинавия обикновено се разбира Скандинавския полуостров + Дания. Т.е. датчаните по дефиниция са скандинавци.

До сега всички пропускат един основен момент. Икономиката безспорно е важна, но СССР реално е империя, а империите трудно могат да съществуват без собствена идеология. В епохата на нациите, ако няма нещо което да спои индивидите, империята няма как да съществува и ще се разпадне. САЩ изградиха гражданска нация със здрава спойка, докато СССР заложиха на универсална (наднационална) идеология и много националности. Каквито и икономически промени да бяха направени от Адропов, Горбачов и който и да е друг, СССР пак щеше да се разпадне ако няма спойка. Спойка обаче няма. Комунистическата идеология е изчерпвана, а на хоризонта няма нищо което да я замести. По същата причина се разпадна Чехословакия (доброволно) и Югославия (силово). Този въпрос не е решен дори и досега в самата Русия (това което остана от СССР). След разпада на съюза в Русия има т.н. "парад на националностите", който заплашва с разпад Руската федерация. Едва при Путин процеса е спрян, но той все още не е решен С други думи във всяка алтернатива която предвижда оцеляването на СССР и запазване на статута му като велика сила, въпросът със спойката на населението трябва задължително да намери решение. Ако не, изходите са два - доброволен, както стана в Чехословакия или силов по аналогия с Югославия. Разбира се има и още един трети избор - силна диктатура и капсулиране, но тогава е под въпрос доколко велика сила ще е СССР и докъде ще се простира влиянието на съюза.

Имаме право да правим всичко което не е забранено от закон. С други думи нямаме право да крадем, изнасилваме и убиваме. Нямаме право и да говорим неща които са забранени, но от закон Обидата обаче е много относително нещо. Ако аз кажа на някой, че е корумпиран, това обида ли е, истина ли е, или нещо друго? Никой не би трябвало да ме ограничава само и единствено от морални цели - "недей използва тази дума защото някой може да се обиди". За тази работа си има съд. "Обиденият" ме съди и ако съдът постанови, че съм го обидил аз ще си понеса последствията. Ако в закона изрично пише, че думата корумпиран е обидна и не може да се използва е ясно - не може да се използва.

Ако приемаме принципа за "свободата на личността" твърдо ДА. Съответно този който сме обидили има пълно право да ни съди и ако ни осъди да си понесем последствията. Ограниченията на говоренето по някакви неясни и не строго формулирани критерии от морални или ценностни категории са несъвместими със свободата на личността. Това е дилема или - или. Или казваме, че понятието "свобода на личността" е условно и забраняваме псувните, или приемаме, че е абсолютно и псувните са напълно свободни. Средно положение няма - средното положение е лицемерие и да, ако едно общество пробутва едновременно и двете неща не е свободно по смисъла на критериите за свобода на личността. Това е от гледна точка на шаблоните. От гледна точка на реалността е какво усещаш ти самия, а не какво ти казват, че трябва да усещаш Все пак реалността аз я възприемам през моите очи, ти през твоите и т.н.

Според мен към двете категории - наука и иновации хората подхождат по съвсем различен начин. Когато говорим за наука, човек трябва да има нагласата "аз знам, че не знам". Т.е. нищо не е сигурно, нищо не е доказано и всичко подлежи на преразглеждане. От там нататък е лесно - имаш някаква нова идея и като се придържаш към научния метод или я доказваш или не. При иновациите нагласата е "аз знам, че мога". Т.е. не търсиш ново знание (нямаш идея да опровергаваш досегашното), а на базата на това което знаеш можеш да намираш някакво ново приложение. Тук няма лесни неща и предписан метод, а всичко е плод на въображението. Не знам доколко един индивид може да превключва от единия начин на мислене към другия и обратно и дали един човек може да бъде едновременно добър учен и също толкова добър иноватор. Съмнявам се и мисля, че това ще са единици. В тази връзка това което казва Ник за избягването на несигурността за мен е ключово. Ако човек се придържа само към сигурното той трудно ще стане иноватор. За науката най-вероятно също е пречка, но там човек може да се обучи. Не знам дали човек който избягва несигурността може да направи лесно епохално откритие в науката и да преобърне досегашни представи, но плавни и постепенни научни пробиви са напълно възможни.

Точно така. Придържането към принципа за "свобода на личността" или по-точно неговото абсолютизиране неминуемо води към несвободно общество. Обществата са сложни конструкции и за съществуването им са необходими категории от рода на митовете, морала, общоприети ценности и т.н. Принципът за свобода на личността обаче изключва останалите ценности, изключва морала и митовете. Издигайки свободата на личността като един единствен критерий ние като цяло ограничаваме свободата в обществото.

Ако санкцията е със закон, това не е свобода, а престъпление. Да, ако не нарушаваш закона или свободата на друг човек това е проява на несвободно общество.

Принципът за свобода на личността е, че човек е свободен да прави каквото си иска в рамките на две ограничения - 1. ограниченията на правото и 2. действието му не може да ограничава свободата на друг човек. Това е - имаме тези два задължителни критерия или ограничения. Няма други критерии - нито по-важни, нито по-маловажни.

Джендърът не е роля която аз избирам, а ролята която обществото като цяло ми предписва. Аз не мога да си избирам какво да мисли за мен обществото, това е извън моята воля. Двете неща са логически абсурд и са несъвместими. Точно и затова писах преди, че въвеждането на пол "други" - извън тесния кръг на хермафродити или нещо подобно е социален инженеринг.

1, Не е присъщо нито мъжете, нито за жените. . 2. Винаги е извращение ако някоя от страните на го приема, но е насилена да го прави. 3. Ако е доброволно и по собствена воля (както в случая): а) - не е извращение ако обществото приема принципа за свобода на личността б) - това е извращение ако обществото не приема принципа за свобода на личността

Какво има да говорим за джендърството. Джендърстовото са роли, а хомосексуалистите няма как да са отделен джендър или ако има това се свежда само и единствено до гайпарадите. Аз го казах вече - самата дефиниция за Джендър изключва човек да може сам да си определя джендъра. Т.е. Джендърите са само два - мъжки и женски.