
Atom
Потребител-
Брой отговори
6963 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
196
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Atom
-
В САЩ се оформят две възможни политики по отношение на Китай: 1 - твърда политика . Това което наблюдавахме и сега - тарифни ограничения, санкции за отделни китайски корпорации и т.н. Или с други думи търговска война - твърда, но прагматична политика с цел извличане на конкретни ползи. 2 - много твърда. В рамките на 1-2 години изтегляне на американските инвеститори от Китай и много бързо свиване на търговията до възможно най-ниски нива. Замразяване на отношенията по всички възможни линии. Т.е. студена война с всички съпътстващи атрибути. Предизборната кампания на Тръмп ще се води изцяло в полето на отношенията с Китай. Очертава се кампанията му да се крепи на две прости опорни точки: 1. Китай е виновен за всичко за което може да се сети човек. 2. Демократите и лично Байдън са проводник на китайските интереси в САЩ. За привържениците на Тръмп, Байдън вече е "Beijing Biden" - https://beijingbiden.com/ Това дали ще имаме твърда или много твърда американска политика спрямо Китай ще зависи доколко ще ескалират нещата покрай предизборната кампания. Според мен няма вариант (дори и при победа на демократите) нещата да се върнат до предходното състояние.
-
Няма с точност как да знаем какво му е в главата на Путин. Това което подчертават местните наблюдатели е, че е отдаден на някаква месианска идея - да възроди величието на Русия, отново да я направи играч от който се съобразяват всички и т.н. Обсебен от тази месианска идея, Путин унищожи евентуалната конкуренция и обезсмисли всички институции, които евентуално могат да конкурират или контролират властта му - регионална власт, парламент, съд и т.н., дори и президентската институция (покрай врътката с Медведев). В същото време постоянната, дългогодишна и мощна ПР стратегия изгради образа на Путин като супер-герой на който всичко му се получава и никога не търпи поражение - олимпиада, световно първенство, Крим, Сирия и т.н. и т.н. Обективната реалност обаче е точно противоположна. Русия се изолира от света и е подложена на санкции, евразийският проект се отдалечава, икономиката остава все така силно зависима от нефт и газ. Обществото вместо да се консолидира е разделено (социално и етнически) и проектът със създаването на общо-российска нация се провали. Путин обаче не вижда проблема в себе си, а в някакви външни фактори, които му пречат. При това положение той не може да се откаже преди да е изпълнил "мисията си". В тази връзка "тандемокрацията" е може би резервен вариант. Ако не може приживе да постигне целите си (каквито и да са те) "мисията" да се поеме от лично възпитан от него наследник. Нещо като римските тандеми - Август-Цезар. Всичко това обаче взе да омръзва както на елита, така и на народа. Корона-кризата и падането на цените на нефта допълнително усложняват нещата. Според много от наблюдателите нещата могат да ескалират. Единият вариант е Путин да остане на власт и от авторитаризъм да се премине към откровен тоталитаризъм, а другия - преврат много преди 2024г. Ето едно четиво относно втората опция: Ножи в спину Путина, или Как близкое окружение сливает президента России
-
Аз не отричам възможността за т.н. тандемокрация. Ставаше въпрос, че според мен Путин не може да предаде властта (цялата). Т.е. не може да излезе в пенсия или както казваш да живее спокойно и открито с по-младата си приятелка да се "радва на живота". Тандемокрацията е споделяне на власт, а не предаване. При този вариант (поне първоначално) в очите на елита (а и на народа) все още Путин ще е този който притежава реалната власт и стратегическата визия и ще продължи да е основен арбитър, който да решава конфликтите между различните елитни групировки.
-
Това можеше да стане през 2008. Тогава той имаше възможност не само да предаде президентския пост на когото си иска, но и самата власт. Не го направи. Първо остана в управлението (проблемите ги решаваше той, а не Медведев) и второ не остави Медведев да се кандидатира за втори мандат. Фактът, че тогава не предаде реалната власт в ръцете на Президента, а я запази за себе си ерозира президентската институция. В този момент на всички стана ясно, че Русия се управлява не от президента на Русия, а от индивида Путин. Самият Медведев бе и си остана една марионетка. В момента и да иска той няма как да предаде властта. Властта е негова - лична, а не в ръцете на която и да е институция. Власт, която не е дефинирана институционално няма как да се "даде" - тя се взема.
-
Абсолютно вярно. Въпросът е дали друг модел е възможен за Русия без тя да се разпадне. Ако Русия не е централизирана и авторитарна държава, коя ще е причината всички тези хора, на тази огромна територия, с различни природни и географски дадености да искат да живеят заедно в едно цяло, а не да си решават въпросите регионално? Както и да е, това е въпрос на друга тема и на друг разговор. Що се отнася до въпроса за Путин, то централизираните вертикални държави теоретично имат предимството, че се справят по-добре при кризи и извънредни ситуации - войни, бедствия и т.н. Най-големият и може би единствен грях на върховния лидер, султан, император или генерален секретар (без значение от титлата) е ако не може да се справи с подобно събитие. В този случай той много бързо губи харизматичния си ореол на незаменимия човек и от там нататък пътят му е само един. При тази криза Путин на практика отсъства.
-
Според мен Путин е пътник. Човекът иска да управлява вечно, но сегашната криза показва, че не може. От тук нататък отношението на руснаците към него ще се променя само в една посока - засилване на неодобрението, а в последствие и омраза. С висока доза вероятност до края на годината или в началото на следващата ще се оттегли (или ще го оттеглят) по "здравословни причини". От там нататък е божа работа. Безусловно е обаче, че от глобална (планетарна) гледна точка Русия е неразделна част от западния свят.
-
И какво като те са изградили комуникацията. Как и кой в случая може да се възползва от данните? Ето един пример: Китайците действат брутално - просто партията майка е наредила на болниците да предоставят всякакви данни - изображения, диагнози и т.н. на Нuаwеі. От там нататък фирмата може да наеме който си иска (вкл. американци, българи и т.н. ) да съставят моделите. В САЩ, ако една фирма иска да направи подобно нещо е възможно, но много трудно. Иска се съдействие на здравните власти и договаряне поотделно с един куп болници, пък съгласие но болния, пък етични кодекси, пък разни правни проблеми и един куп други формалности. Като цяло ще отнеме маса време и ако се осъществи изобщо този проект , то това най-вероятно ще стане едва постфактум - когато кризата приключи. За Европа изобщо не искам да говоря. Тук защитата на личните данни е толкова висока, че практически подобен продукт няма как да се появи. За каквото и друго да се сетиш по отношение на данните положението е абсолютно същото.
-
Това съм го коментирал и в други теми, но ще си повторя мнението и тук. Да, САЩ имат огромен потенциал и предпоставки. Предимствата на САЩ във всички области - конкуренцията, правата за собственост и т.н. т.е. всичко това което прави САЩ велики в случая с данните е недостатък. Данни има, при това в огромно количество, но са пръснати - в службите, в разни корпорации, в университетите и др. и най-важното данните са защитени. В Китай при тяхната централизирана система и абсолютно незачитане на правата на гражданите, ако партията каже, че фирма А трябва да има определени данни им се предоставя пълен достъп - от всякъде и от всички възможни източници. Затова и в момента китайските фирми предлагат пълна гама услуги. Лицево разпознаване - няма проблем, разпознаване по походката - заповядайте. Диагностичен софтуер - моля и т.н. Който предоставя данните, той поръчва музиката. Вече дали самите учени на данни, инженери, разработчици и т.н. са американци, канадци или българи няма значение. Продуктът е собственост на собственика на данните. Връзката обаче е точно обратната - колкото гражданите на една страна са по-защитени, толкова бизнеса с данните е по-затормозен.
-
Не, мен подобно развитие не ме устройва, но аз какво искам е без значение. Що се отнася до обществото....... да, в момента обществото иска това. Преди може и да не е искало, но в момента това е положението. Що се отнася да т.н. "нов нефт" - в надпреварата за данните процесът започна в САЩ, но в момента лидер са Китай.
-
Да, "големите данни" имат всички качества да станат "новия нефт". Проблемът е, че естеството им (това, че са данни) е много чувствително. Хем са ценни, хем никой не иска да ги споделя с останалите. За да се запази сегашната система, всички субекти - държави, корпорации и т.н. ще трябва да се откажат поне частично от своя суверенитет или права и да направят данните прозрачни и за останалите участници в играта. От друга страна разни наднационални играчи - ООН, СТО, СЗО и т.н. да добият повече "власт" от сега за да може да се координира целия процес. Това между другото е предвидено и в прогнозата на фондация Рокфелер: Не мисля, че обществата ни са узрели за подобна трансформация. Според мен всички събития след кризата през 2008 показват, че вървим упорито към другия сценарий - Lock Step, този на вирусния национализъм. Данните наистина са новия нефт, но всеки ги иска за себе си и няма никакво намерение да ги споделя с другите. Следователно супер-глобализацията е пътник. Вероятен сценарий е новият глобален свят да има не една глобална икономика, а четири - САЩ+Канада и Мексико, ЕС, Китай и най-вероятно Индия. Останалите нямат необходимия човешки потенциал и най-вероятно ще трябва да гравитират около един от тези четири центъра. Това не означава, че взаимодействието между тези четири центъра ще спре, а че всеки от тях ще развива собствена Big Data икономика и всичко свързано с нея. Що се отнася до корона-вируса..... ако не беше той, щеше да е друг и през друга година - било нов щам на грип или нещо друго. Подобни неща така или иначе се появяват периодично. Ефектът обаче и мерките най-вероятно щяха да са подобни. Просто обществото иска подобно развитие.
-
Не те питам за да се заяждам, а за съвет. Дето се вика за собствена употреба. Човек може и да е наясно с голямата картина - било поради наличие на експертиза, било просто като усет. А може и да не е наясно и да се заблуждава, да възприема нещата под нечие чуждо внушение. Съвсем друг е обаче въпроса, какво лично може да направи той в тази ситуация.
-
В световен мащаб се обсъждат, а и реално се работи по три средносрочни стратегии: 1. Циклично затягане и разпускане на ограничителните мерки. 2. Работи се върху изнамиране на много евтини тестове. Целта е ежемесечно, масово тестване на всички граждани. При това положение под ограничения ще са подложени само заразените. 3. С помощта на масово следене (данни от камери за лицево разпознаване, кредитни карти, телефони и т.н., всичко това обработвано от ИИ), да се засичат и тестват всички контактни на даден заразен индивид. Целта пак е ограниченията да се отнасят само за заразените Общата цел и при трите стратегии е броят на хората заразени от вируса да се ограничава до такива нива, че здравната система да може да се справя безпроблемно с болните. Ако стратегия 2 се осъществи то най-вероятно, колкото и да са евтини тестовете, цялата операция по масово тестване на всички граждани ще е достатъчно скъпа и сложна и ще е по силите само на най-богатите и добре организирани държави. Стратегия 3 също е скъпа и сложна. По културни причини най-вероятно няма да се приеме от европейците и гражданите на САЩ. За сметка на това е постижима за по-богатите и развити азиатски държави - Япония, Корея, Сингапур, Китай. За нас остава стратегия 1. Т.е. по някое време ще разхлабят мерките. Ако след време броя на заразените се увеличи значимо пак ще ги затегнат, после пак охлабване и така.
-
В обществото текат някакви социални процеси. Те не са един и два. Някои са в корелация (движат се еднопосочно), други не. Както всяко движещо се нещо, тези процеси имат някаква скорост, а тенденцията е ускорението с което се променя скоростта. Като пример може да се посочи русофилската тема за Левски. Там се засегна въпроса от къде идват републиканските му убеждения, доколко те намират подкрепа в обществото и дали една република е осъществима към онзи период. По това време в цяла Европа има непрекъснато увеличение на хората с републикански убеждения. Т.е. имаме социален процес с явна тенденция за нарастване. Българите не са изключение от този процес - Екзархията например е конституирана като републиканска институция. Това не означава, че по това време републиканската идея е водеща - монархизмът, като антитеза все още доминира. Самият факт обаче, че уставът на Екзархията е републикански показва, че към онзи момент републиканската идея вече не е екзотика и има достатъчно привърженици за да може тази идея да се прокара в единствената общо-българска институция към онзи момент. Т.е. Левски не е някакво изключение, а изразява желанията на достатъчно голяма група от хора. Да се върнем към съвремието. Да, хората на запад придобиват все повече права и свободи през последните години - това е факт. Според мен пикът на този социален процес е до към 2008 - 2010г. Пред последните години се наблюдава обратен процес. Като примери могат да се посочат: - истанбулската конвенция. Там нови права почти няма. Има затвърждаване на някои от правата на жените, но тези права отдавна са широко обхванати от други документи. За сметка на това има ограничаване на "малцинствени права" - Тръмп и политиката му, която на практика е ограничителна за свободната търговия - Брекзит и желанието за ограничаването на свободното придвижване на хора и т.н. Необходимостта от тези ограничения почти винаги се мотивира със сигурността - сигурност за живота и здравето на жените, национална сигурност и предпазване от възможно подслушване (от китайските 5G технологии), сигурност за британските работни места и т.н. Аз не казвам, че едното е лошо, а другото е добро - просто това са фактите. И така, за да се предскаже бъдещето е необходимо да знаем кои са социалните процеси и какви са тенденциите (ускорението) за тези процеси. Най-лесното е да кажем - "няма такова нещо" - т.е. няма какво да се изследва.
-
Темата е "Влиянието на корона вируса в световната и локалната икономика". За да се оцени какво е реалното влияние е необходимо време. Т.е. влиянието може да се оцени само в ретроспекция, когато корона-кризата отшуми и е достатъчно дълго зад гърба ни. Това което може да се направи в момента е да се опитаме да прогнозираме влиянието. Тезата на Шулман в това отношение е проста - няма да се случи нищо ново и непознато. Това което може да се случи е вече възникнали в миналото социални процеси и социални тенденции в резултат на корона-кризата да се усилят или съответно да се забавят. Как това може да ни помогне на прогнозираме какви ще са последствията от корана-кризата? Методът е следния: 1. Засичане на социалните тенденции и двигателят който стои зад тях (т.е. да знаем какви са точно тенденциите) 2. Отчитане на събитията или шоковете, които могат да засилят или съответно да забавят дадена тенденция 3. Анализ на взаимодействието между различните тенденции и как това взаимодействие може да се отрази върху социалния живот и икономиката. Тъй като има прекалено много неясни моменти няма как да се направи точна прогноза, но могат да се направят различни сценарии при едно или друго развитие. С други думи нямаме една прогноза, а няколко. Идеята е да се сведат до възможно най-малък брой за да има смисъл от прогнозата (прогноза от сорта ще вали или няма да вали няма смисъл). Пример за подобно нещо е прогнозата на фондация Рокфелер - Scenarios for the Future of Technology and International Development. Тя е изготвена през 2010г. по повод кризата през 2008 и е опит за отчитане на нейното влияние и проекция в бъдещето. Те дават четири сценария, единият от които "LOCK STEP" е почти идентичен с това което се случва в момента.
-
Аз разглеждам ЕС като едно цяло. Когато говорим за деглобализация се разбира отказ от т.н. "свръх глобализация". Според мен при тази ситуация отношенията вътре в ЕС би трябвало да са ускорят и засилят, за сметка на външните отношения. Това обаче може да стане само с частичен отказ от национален суверенитет на всички страни членки и делегиране на повече права на съюза като цяло. Т.е. известен федерализъм. Не чак толкова голям като в САЩ, но повече от сегашното положение.
-
Е, това е фундамент в социологията. Човек може да мисли за свобода само ако сигурността (живот, оцеляване и т.н.) е гарантирана. В западния свят тя се подразбира и в нормална ситуация човекът по никакъв начин няма да се откаже от свободата си. Ако обаче сигурността по някакъв начин се застраши и ако с цел осигуряването и трябва да се отнемат свободи, то най-естествената реакция на който и да е човек е да се откаже от част от свободите и правата си в името на сигурността. Отчетлив пример е случващото се в момента. Това много добре се знае от политиците от всички страни и когато имат възможност те се възползват.
-
Ето мнението на политолога Екатерина Шулман. Това с което тя се занимава по принцип е да следи основните социални процеси. Т.е. не конкретни събития, а процесите които протичат или т.н. социални тенденции. Във видеото тя посочва кои ще са според нея промените в резултат на корона-кризата. Т.е. кои, вече стартирали процеси ще се усилят и ще станат норма:
-
Събитията се развиват доста по-бързо от очакванията. Да се върнем към трите стълба на епохата (трите основни "ценности" ) според Дани Родрик: - национална държава (национален суверенитет) - либерална демокрация - свръх глобализация Според него те не могат да съществуват едновременно и ние ще трябва да се откажем от поне от една от тези "ценности". Пак според него най-добре е това да е свръх глобализацията. Ако преди година и половина това изглеждаше невъзможно или поне доста трудно, то към момента либералната демокрация и свръх глобализацията са поставени пред огромно изпитание. На пръв поглед в момента единственото което работи е "националния суверенитет" - всяка една държава се справя самостоятелно с корона-кризата. Рано или късно обаче корона-кризата ще бъде овладяна. При решаването на последващите икономически и социални проблеми, някои от страните няма да могат да се справят сами и на изпитание ще бъде изложена и третата ценност - националния суверенитет. Това което наблюдаваме в момента не е отказ от една от ценностите, а постепенно отдръпване и от трите едновременно. Имаме по-малко свободи. Някои от проблемите не се решават от демократични институции, а от странични играчи (щабове, "експерти" и т.н.). Все повече гласове се чуват за ограничаване на глобализацията в името на сигурността (връщане на производства, ограничение на износа на технологии и т.н.) С други думи, след приключването на корона-кризата засега се очертават следните промени: - отказ от т.н. "свръх глобализация". - постепенно преминаване от т.н. либерална демокрация към просто демокрация. Т.е. ограничаване на личните свободи в името на сигурността. - понятието "национален суверенитет" за много от държавите ще промени своето значение
-
В краткосрочен план е ясно. Сигурността е базова ценност. При дилемата сигурност или свобода (или други права) хората почти винаги избират сигурността и по-лесно се отказват от други права и свободи. Парите също не са проблем - сега пари се раздават като временни помощи, но вече почти е сигурно, че ако преструктурирането се извърши успешно, към края на кризата богатите страни ще въведат безусловен базов доход. Разбира се възможни са бунтове и други социални сътресения. Рискът най-вероятно ще се минимизира като се въведе нещо подобно на китайската полицейска система - ИИ, лицево разпознаване, следене на телефоните и т.н. Освен това след като се изнамери ваксина, страхът и рискът за сигурността могат да поддържат със заплаха от мигрантите от Африка и Азия. Европа и САЩ така или иначе трябва да се затворят за мигрантите, тъй като при новите условия разликите ще стават все по-големи - ако тук ще има, макар и мизерен ББД в Африка няма да има нищо.
-
Точно така. Те затова и моделите са за 18-24 месеца. Това време е напълно достатъчно големите компании да се преструктурират, а хората да посвикнат с финансовите и социални ограничения. Сега на запад се раздават пари на калпак, а до две години това ще стане постоянно - т.н. ББД. Добре дошли в новата епоха.
-
Защо да е съсипване? Представи си, че си БМВ, Мерцедес или някоя друга голяма компания. Може без проблем да съкратиш 2/3 от персонала си и да дигитализираш и роботизираш процесите, но няма как да го направиш. Заплашват те със стачки, правителството те натиска съкращенията да са плавни и т.н. Сега проблемът ти е нулев. Просто въвеждаш новите технологии и това е. Технологиите са налични, а с парите няма никакъв проблем. За теб това не е съсипване, а преструктуриране.