Atom

В ОИ няма свобода на личността. До революциите никъде няма свобода на личността. Самите национални движения възникват поради тази причина - исканията са за свобода на личността. Хората искат суверенитетът да се прехвърли от краля и аристокрацията към нацията - към всички. Искат свобода-братство-равенство - т.е. свободата да не е привилегия на един тесен кръг от хора, а да е право на цялото общество. Какво е положението преди тези явления: - в западна Европа аристокрацията е свободна, а обикновените хора имат лична свобода (не са собственост на други хора), но не и свобода на личността (да могат без ограничения да правят каквото си искат) - в източна Европа аристокрацията е свободна, но масата от хората нямат лична свобода, те са "собственост" на други хора (на аристокрацията и са зависими са от нея) - в ОИ няма аристокрация, а хората имат лична свобода - не са собственост на други хора (няма такива, няма аристокрация), но не и свобода на личността (да могат да правят каквото си искат). Защо уточнявам всичко това? До индустриалната революция, машините и моторът на икономиката са роби (в буквалния смисъл на думата). Тъй като няма достатъчно натрупвания и технологии, по периферията на западния свят се използват хора на които е отнета свободата - в Америките се внасят от Африка, а в ИЕ за тази цел заробват собственото си население (т.н. второ крепостничество). В ИЕ явлението например е толкова масово, че практически няма хора които да изпълняват функциите на средна класа - няма свободни хора. Вакумът се попълва от мигранти от западната честа на Европа - евреи, немци от западната част на Германия и от османски поданици. Според някои икономисти без робството натрупванията нямаше да се осъществят, а от там и индустриализацията и модерния свят. При такъм исторически фон, при който робския труд е масов, когато използваме думата робство и я натоварваме с буквалното и значение ние приравняваме дедите ни до руските крепостни и робите на карибите. С други думи изкривяваме историята. Ако разглеждаме нещата в обшия план на историческия фон, Екзархията като олицетворение на националното движение (националното формиране) и революционерите като олицетворение на националната независимост не са два алтернативни мита, които трябва да се бият един с друг, а две части от едно органично цяло. Те няма как да бъдат разбрани поотделно. Разделяйки ги, ние пак изкривим историята. Натъртването на робството и зачертаването на екзархията е точно това. Никъде другаде двата процеса - по изграждането на нацията и по нейното политическо реализиране (националната независимост) не се разглеждат като нещо различно, като две различни явления, а навсякъде се приемат за два успоредни процеса на едно и също явление. Ако разделим явлението на две, това е все едно да кажем, че изобщо не сме нация, тъй като нация се изгражда само и единствено при участието на всички нейни членове. Колкото и да са гениални индивидите и лидерите, каквито и качества да имат, те сами не могат да направят нищо. Видяхме какво се случи в Ирак - няма го Садам, иракската нация се разпадна, видяхме какво се случи с Югославия - отиде си Тито и малко след него и "югославския народ". Примери има колкото искаш.

Никой не оспорва твоята гледна точка - тя е валидна. Още повече аз съм твърдо против да създаваме друга абсолютна истина, т.е. друг базов и безусловен мит, която да задушава останалите гледни точки. Ще си позволя да се цитирам: Не виждам обаче защо твоята гледна точка трябва да се противопоставя на моята. Какъв е смисъла на националната независимост, ако няма нация. Нашата нация се създава през възраждането, а борбата за църковна независимост е основна и неразделна част от това изграждане. Тя е неговата сърцевина. Не за друго, а защото единственият начин да добиеш статут на нация в ОИ е чрез религията и това се осъзнава от всички. Учредяването на Екзархията не е нищо друго, а финал и узаконяване на нацията. Работата по националното осъзнаване и борбата за църковна независимост е колосална. Това няма как да се отхвърли, тъй като се почва от нулата, а при учредяването на Екзархията нацията е вече факт и малко след това добива своята самостоятелност . Без тези борби и без осъзнаването, без формирането на нацията, Левски нямаше да бъде разбран от никой. Просто нямаше да има субект който да бъде освобождаван и който да получи национална независимост

Риск има, но според мен е оправдан. Идеята е, не директно да налагаме нови митове, а да премахнем абсолютния и безусловен характер на митовете които смятаме за вредни, а след това и на останалите безусловни и абсолютни митове. Т.е. да приближим националния разказ максимално близо до науката. Как става номера? Просто е - всичко което трябва да направим е да инвестираме малко в наука. Една от основните характеристики на науката е, че по подразбиране там няма табута. Т.е. ние знаем, че не знаем и няма тема или идея която да не подлежи на изследване и евентуално преразглеждане - няма абсолютна истина. Вярно е, че научната дисциплина история не е точно наука и поради тази причина си има някакви собствени митове, но те нито са абсолютни нито безусловни. Ако инвестираме в изследвания по точно определени теми, напр. икономика през възраждането, идеите през възраждането, търговията през османския период, архитектурата през възраждането, демокрация и властови отношения на българската община и т.н. ние ще получим научен продукт който ще покаже един друг, по-нормален живот на българите през т.н. турско робство и ще ги осветли в съвсем различна светлина. Последващото популяризиране на тези резултати след това ще свърши останалата работа. При това положение без някаква централна структура или правителство, различните НПО, партии и организации ще могат да се възползват от тези резултати и всеки да популяризира своите си идеи (каквито и да са те). Самото обсъждане и на други различни идеи и представи (различни от три синджира роби и баташкото клане) ще премахне абсолютния и безусловен характер на робския мит. Е, ако след това някоя партия или НПО реши да издигне устава на Екзархията до статут на българската магна харта , аз нямам нищо против. Това което ще съм против обаче е, да превърнем и този мит в базов и безусловен. Историята като национален разказ не може да се премахне. Митовете също не могат да се премахнат. Това което може да се направи е националният разказ да се приближи максимално близо до научната дисциплина история. Т.е. да няма абсолютни и безусловни митове, такива които да не могат да се преразгледат и да не подлежат на промяна. Как виждаш въпроса с гражданствеността? За мен основният проблем е този който засегна - атомизирането. Активните хора не се интересуват. Всеки си е изградил някакъв собствен свят и до там. Ако активните не се интересуват на кого може да се разчита за изграждането на това гражданско общество?

Това го пропуснах. Идеята е точно това. Ако в холандската култура нещата се въртят около личния принос, нещата трябва де се въртят около това. Ако за българите историята е нещо толкова важно, нещата трябва да започнат от нея. Това е всъщност част от адаптацията. Започва се от нещо което е важно за хората и се надгражда на негова база. Разбира се, това не означава всичко да се съсредоточи или да приключи с историята, но ако там не се пипне, нещата винаги ще са някак непълни. Директното прилагане на чужд опит и чужд модел, без да бъде адаптиран към местната култура е прекия път към ада.

Националната култура е нещо относително. Тя просто е комплекс от всички тези митове и шаблони взети накуп. Германците например отначало изобщо нямат такова нещо като национална култура, а след това я сменят няколко пъти. Масата от датчаните до края на 18-ти век са същите крепостници като руснаците по това време. Ирландците през 19-ти век са символ са простотия и т.н.

За да има устойчивост и преходът да е безпроблемен митовете от миналото са задължителни. Ти сама на няколко места говореше за историята на Холандия и околните страни от региона, когато ставаше въпрос за правата на жените, а не за неща които са се случвали в САЩ например. Историята на един народ или държава не е това, което пише в учебниците. Това което пише в учебниците е националния разказ или представата за собствената ни история В историята на един народ или територия са се случвали най-различни неща, има една камара явления и процеси, разни хора са правили какво ли не. Какво ще изберем от тези всички явления, процеси и биографии на хора зависи от нас. А в самата ни история има всичко. Най добрият пример е когато се опираш на собствения ти "опит" и на собствената ти история. Писах вече за Устава на Екзархията - ето ти нашата Магна харта и нашата Декларация. Подобни неща могат да се намерят в която посока искаш. Комунистите например при налагането на една универсална доктрина също използват история. За двойното робство писах вече, но имахме и първото анти-феодално въстание в Европа - това на Ивайло, (така българите станаха пионери в класовата борба). Д.Благоев направил нещо не знам какво си в Русия и с това едва ли не ги светнал за социализма. Септемврийското въстание е първото антифашистко въстание в Европа и т.н. Така българите могат да са горди със себе си, че са едва ли не са по-по-най истински комунисти в сравнение с останалите европейци.

Казах на Дора за избора, на теб ще кажа същото за свободата. Свободата винаги е относителна. Когато говорим за периода, сравняваме с другите страни от съшия период, а не със съвремието. Разликата между българския селянин и който и да е селянин от източна Европа е огромна. Този от ИЕ е собственост не на краля или императора, а на местния дерибей. Българите никога не са били собственост на спахията. Нещо повече, те имат право да съдят спахията в независим съд, докато в ИЕ сам феодалът е съда. Много, много късно на селяните се позволява независим кралски съд. Разликата е от земята до небето. При нас бог е високо, а царят далеко, докато в ИЕ господарят ти е в имението отсреща и те наблюдава пряко и директно. До много късно нито господ нито царя (краля, императора) може да помогне на селянина или да направи каквото и да е за него. Виж например живота на Тарас Шевченко - художник, писател, известен човек, но и Императорът не може да му даде лична свобода. Свободата е дадена едва след като собственикът му получава исканата за художника сума. Специално при Шевченко, императорът помага с пари, като представители на семейството му участват в търг за продажбата на картини, организиран с цел събиране на пари за откупа на художника. Други обаче са нямали този късмет и не са били толкова известни. Как може изобщо да има сравнение и приравняване. Ако българите са били роби, селяните в ИЕ какво са - добитък?

Не е само мит, а базов мит. Най-силните и базови митове не се градят от нищото, а винаги тръгват от някаква истина. А са митове защото превръщат истината в абсолютна. Базови са защото истината става абсолютна и безусловна и не търпи каквито и да е възражения. И въобще не става въпрос за самата дума, а за съдържанието, което се крие зад нея. Думата е употребявана, но в различните времена хората са влагали различен смисъл . Например през самото възраждане в по-голямата част от времето и почти всички възрожденци употребяват термина двойно робство - гръцко и турско. Смисълът е ясен - липса на национална и църковна независимост. Никой обаче не влага в думата робство нейния буквален смисъл, а днес никой няма да скача в защита на "гръцкото робство" въпреки, че за самите българи по това време освобождаването от "гръцкото робство" е било с много по-голям приоритет и с много по-голяма важност. Днес под робство разбираме почти буквалния смисъл. В главата ни излиза образа на баташкото клане, синджирите от роби и други подобни, но без нищо друго Дедите ни от едни активни хора (каквито са били в реалност) се превръщат в безволеви роби. Ние самите вместо да се гордеем с постиженията на дедите си се превръщаме в наследници на роби и започваме да придобиваме робски манталитет с който оправдаваме пасивността си. Да, Османската Империя е била гадно място. Да, това не било нищо друго различно от тирания. В тази тирания обаче хората са имали лична свобода. В същото време през което ние сме под "турско робство" в Източна Европа (на изток от Елба) съществува едно явление наречено второ крепостничество. 80-90% от хората там са нямали тази свобода, а са били почти роби. Купували ги, продавали ги (със или без земята), залагали ги на карти и въобще правили с тях каквото си искат. Едва с войните на Наполеон тези неща започнали да се променят. През 1848 г. например полската шляхта вдига въстание за национално освобождение. Това което прави императорът във Виена е да обещае лична свобода на полските селяни. Резултатът е т.н. Галицийско клане. Селяните избиват, колят, разчленяват и т.н. своите господари, жените им, децата им, свещениците и всичко до което се докопат. И едните и другите са поляци, но робите просто предпочитат да се доверят на Императора, а не на своите панове. Днес, наследниците на истинските роби се чувстват наследници едва ли не на полския, пруския, датския, руския, унгарския или чешкия елит - на своите господари и робовладелци. Те са горди и свободни хора, които устояват правата си. Ние, наследниците на хора които наистина са били свободни ги обявяваме за роби и сме горди, че имаме робски произход. Набиваме си в главите робския манталитет и не смеем да кажем гък нито на работодател, нито на шеф. Бием жените и децата си защото няма пред кой друг да се направим на силни, не смеем да потърсим каквито и да е права (какво е това права?) и мълчим като неми когато ни мачкат. Или с други думи наследниците на робите за 100-150 години станаха свободни хора, а ние наследниците на свободни хора за същото време добихме манталитета на роби, а някои и станаха реално почти роби.

Нищо не пречи, но за да е ефективно трябва да е именно адаптиране, а не копиране (ние да копираме) или налагане (друг да ни налага). Проблемът с адаптирането е, че ни липсва капацитет. В България има много умни и интелигентни хора, но те предпочитат да се занимават с бизнес или градят кариера в корпоративния свят тук или навън. Заплащането в обществената сфера е мижаво и не може да привлече качествени хора, същото е положението и в разни НПО. За политиците не ми се говори изобщо. Тази сфера се избягва от всеки който има някакви качества и може да мине без нея. Университетите също нямат възможност да привлекат хора с нужните качества, а и да привлекат, на никой от държавниците няма да му мине през ума да се отпусне някакъв гранд за изследвания по въпрос, по който искат да провеждат политики. Аз с това и започнах. За да са ефективни едни политики е необходимо проучвания и изследвания. Необходимо е желаните политики да се адаптират така, че да има ефект, както и да не засегнат и застрашат сфери в които не искаме да има промяна. Дадох вече примера с копирането. Без никакви политики при нас имаме най-високия дял на жени програмисти, на жени STEM, жени ИТ като цяло и т.н. Ти самата каза, че са нереално много. Хубаво, но в много страни в ЕС, а и в съюза като цяло има някакви политики за насърчаване на жените към тези области. Копирането - т.е. провеждането на тази политика 1:1 в България до какво ще доведе и защо изобщо трябва да се провеждат подобни политики тук. Какво ще постигнем с тях? - още повече програмистки, още повече не знам какво В момента става точно това. Отпуска някаква фондация пари за нещо конкретно и местното НПО провежда тези политики без да му мигне окото какво точно се прави и защо. Натисне някой Борисов и той също прави нещо, без изобщо да му е ясно какво прави. Общо взето методът е ден да мине, друг да дойде, но парите да се усвоят.

Този образ на възрожденците обаче не е пълен. Той е изкривен и е само в една посока. Гордеем се с това, което са вкарали в образа, а другото? В моя роден град ( малък) през робството са построени три църкви, три училища, читалище, организирани са научно дружество, спортно дружество, оркестър, театрален състав. Трите църкви са си на мястото, а едно от училищата още работи като училище. Над вратата му има надпис при кой султан е построено. При това градът ми даже не е определен като възрожденски център или нещо от този род. Просто най-обикновен средно-статистически град, който с нищо не е известен в историята на този период - името му не фигурира в историята на възраждането. Навремето обаче не ни казваха нищо по тези въпроси. Учиха ни кои са местните революционери, но кой и как е допринесъл за всичко останало от този период никой не ни е казвал. В най-добрия случай ще ни кажат името на някой учител, само поради факта, че в същото време е бил революционер. Всичко което е постигнато тогава е постигнато с общите усилия на всички хора от местната общност. Без каквото и да е финансиране или помощ от държавата, без фондове на ЕС, без нищо. 100% се дължи на собствено финансиране и собствена организация. Ако днес например хората от един малък град построят сами, без пари от държавата от разни фондове и дори без съдействието на общината само една единствена обществена сграда или организират по подобен начин само една институция това няма ли да е повод за гордост на този град. Не само за града, но и ще ни приглушат ушите по всички централни медии. Защо днес това ще е гордост? - защото подобно нещо днес е практически невъзможно да се случи. Същото е положението и навсякъде другаде в България. Във всеки град, във всяка паланка има нещо с които местните хора могат да се гордеят (и с основание), без да е нужно да ходят до Копривщица или Панагюрище. За да се гордеят обаче те трябва първо да го знаят, а подобни факти са заметени под килима. А какво знаем например за Тъпчилещов, за Робеви и за ред други хора които през възраждането са били по-известни от всички революционери накуп, но сега тези имена са едно голямо нищо. През възраждането всеки който е искал да построи училище, църква и се е нуждаел от пари или съдействие пред властите се е обръщал към тези хора и те не отказвали помощ на никой. Затова и са били известни и уважавани. Те нямат ли право също да бъдат герои? Да бъдат хора за пример от които да се поучат днешните силни и могъщи българи. Възраждането е нещо много по-комплексно отколкото ни се представя. Това е процес който обхваща почти всички, в който малко или много всички са герои. Никой не отрича революционерите, но замитането под килима на другите факти, само и само да има робство е малоумие. А ги замитат, защото ако ги покажат ще се разбере, че това са постижения на едни горди и свободни хора, които вярват в себе си и във възможностите си. Те затова и са постигнали независимост. Ние обаче предпочитаме да си пазим миналото и робството, а не да повярваме в собствените си възможности, че можем сами да управляваме живота си или да изискваме от тези които не управляват. При подобни нагласи няма да постигнем нищо друго, освен да загубим всичко, което са създали дедите ни.

Защото така работи обществото, независимо дали е хомогенно или не. Когато говорим за "гражданско общество", "гражданска нация" и т.н. в основата на тези категории стоят все същите явления - митове, въображаем реалност, стереотипи, шаблони и т.н. На практика независимо как ще ги наречем става въпрос за вяра в нещо, в някакви принципи, ценности и т.н. Няма общество което да се ръководи само от правото например без набор от такива митове, ценности и шаблони. Обществата на които им липсва здрава спойка базирана на подобни митове и вярвания са неустойчиви и обикновено става въпрос за диктатури или провалени държави. С други думи гражданският принцип също е митологичен принцип и пак опираме до замяната на едни митове с други.

Митът за робството - такъв, какъвто го познаваме днес, като базов и безусловен започва да се оформя след балканските и първата световна война. Някъде по това време той започва да става базисен и безусловен. До тогава понятието "робство" е условно. Бобо го писа вече - в най-общи линии означава липса на държавност. Разбира се, това не означава, че някои писатели не го преекспонират и до буквалното му значение, но общо-взето всички са наясно с неговата условност и никой не вярва в буквалното значение на думата робство или да го възприема като "абсолютна истина". Пораженията от войните обаче променят всичко. Българите се чувстват отчаяни, обречени и започват да търсят причините не в себе си или политиците си, а във външни фактори. Естествено гадните сърби, гърци и румънци също са виновни, но освен тях е виновно и робството, което не е позволило българският дух да е на достатъчно високо ниво. Интересното е, че по това време митът за робството не е насочен директно срещу Турция или турците (те също са прецакани от войните), а се приема по-скоро като вътрешно и ментално състояние. След 9 септември нещата се променят още веднъж. Робството устройва комунистите, той като самите те въвеждат още едно робство - фашисткото. Без оригиналното "турско робство", няма как да наложиш другото "фашистко робство". Но след като има робство трябва да има и освободители. Това са самите комунисти и "двойния освободител" Русия. При наличието на две робства и освободители като комунистите и двойния освободител Русия, реакцията на интелектуалците е още по-силно да издигнат образите на Левски, Ботев и т.н. като компенсация и донякъде неутрализиране на другите освободители (Русия и БКП). Самото робство пък придобива и отчетлива анти-турска характеристика, тъй като имаме класов и политически враг, а Турция е основния враг (основната сила на НАТО в региона) Описанието е много грубо, но в общи линии е това.

Не става въпрос за преквалификация или за наличието на мит изобщо. Става въпрос за това, че той е базисен, безусловен и определя всичко около себе си. Дадох за пример Устава на Екзархията. Подробностите за този Устав са направо скрити от обществеността. Много трудно се откриват и ако човек не е специалист няма как да ги знае нито как да ги открие. Аз например попаднах на тях съвсем случайно. Шокира ме факта, че в първия, оригинален устав, Екзархът се избира само за определен мандат, че след изтичането на мандата (мисля 5 години) общото събрание трябва да проведе нови избори и да избере нов Екзарх, че общото събрание се свиква редовно и т.н. Разликите между тогава и сега са огромни - Патриархът е пожизнен, владиците също, а дедите ни са предвидили главата на църквата и владиците да имат мандат и да се провеждат редовни избори. Общите народно-църковни събори сега се свикват на неопределено време (може и през 20 години), а тогава Общото събрание се свиква по всеки, какъвто и да е повод. Т.е. предвидили са да работи подобно на днешния парламент. Защо трябва това да се крие, защо постиженията на възрожденците ни се омаловажават (във всяка една сфера различна от революционните борби)? Това не е ли нашата история? Защо всичко което може да застраши робството се замита под килима и се правим, че го е нямало? Не става въпрос за премахването на мита като цяло, а за безусловния му статут. За това, че се приема за абсолютната истина и по този начин задушава всичко друго което не се вписва в тази истина. В момента в който безусловният му статут бъде отменен и от "абсолютна истина" стане просто истина, това ще позволи и на други, досега прикривани истини лека-полека да започнат да излизат и най-малкото да станат известни на обществеността.

Не ти, някой от колегите във форума искаше това. В интерес на истината обаче митологизираните герои не са основополагащи. Те са следствие, както са следствие митовете около "бащите основатели". Митовете основополагащи за Третата държава са други, но те не се предмет на тази тема. Да погледнем все пак героите. Ще пострада ли ореолът им ако се демитологизира "робството"? - най-вероятно в някаква степен да. Митът за робството обаче е вреден за българското общество. Той е оправданието за нашето бездействие и чувство на обреченост. Каквото и да стане в края на краищата стигаме до "народ който 5 века е бил под робство не става за нищо". Митът за робството ни спъва да повярваме в себе си, в собствените си възможности и винаги да търсим причината някъде вън от нас. Робът няма и не може да има свободна воля, той е длъжен да търпи, да се подчинява, и най-много да псува наум. Робът не се оправя сам, а чака до го оправят и т.н. Може ли да се премахне митът за робството без да пострада националната идентичност, без да се разрушат основите на ТБД? Може разбира се, ако митът бъде заменен с друг. Т.е. не директна атака на мита за робството, а утвърждаването на съвсем нов мит, който да намали ефекта на първия и в последствие да го елиминира. И за това не е нужно да приемаме чужди митове, а да потърсим в собствената си история. Американците си имат декларацията за независимостта и конституцията си, ние имаме първия Устав на Екзархията. Това е документ в който има всичко - стремеж към демокрация, свобода, републиканската идея и дори либерализъм. Ако дядовците ни са успели в една крайно консервативна институция каквото е църквата, да прокарат идеята за изборност на всички длъжности и на всички нива, на отчетност, на мандатост и на отговорност, то ние нямаме никакво право да казваме, че не можем и, че тези традиции са ни чужди. За бога, когато в Европа в повечето държави, държавните глави са царе и крале и това изобщо не се поставя под съмнение, нашите дядовци въвеждат редовно свикване на общо събрание (нещо като парламент) изборност и ограничен мандат на Екзарха в църквата - възможно най-консервативната институция навсякъде в Европа. Това е обаче само върха на айсберга. По същото време в градове и паланки местните общности правят същото. Почти всичките ни "стари църкви" са построени по това време. Нашите прадеди са ги построили съвсем сами, без грам помощ на държавата или някакви чужди фондове. Ние може да превърнем Устава на Екзархията в същия мит и да му предадем същото значение което американците отдават на тяхната Декларация. Нашите основания няма да са изобщо по-малки. Не искаме да го направим обаче, защото ако открием, че дедите ни са управлявали в голяма степен живота си сами, митът за робството ще отиде на кино. Без да го демитологизираме директно, той сам ще си отмре. Ние обаче не си даваме робството, пазим си го като най-ценното.

Ние имаме една камара понятия за това явление - колективен мит, стереотип, шаблон, колективни ценности, естествен ред, естествено състояние и т.н и т.н. Според мен това което цитира е почти перфектна дефиниция - безсъзнателното- отпечатък от околното. Тъй като става въпрос за ценности, ние няма как да използваме само едно понятие. В зависимост от това къде се намираме във времето и какво искаме, използваме различни понятия. Например за да отхвърлим нещо използваме едно понятие и му предаваме отрицателен оттенък, а за да утвърдим друго нещо използваме друго понятие на което предаваме положителен оттенък. В същността си обаче, става въпрос за едно и също явление и за един и същ механизъм - става въпрос за вяра. Става въпрос за "безсъзнателна "реалност". Явлението започва да се забелязва и да му обръщаме внимание когато търсим промяната. Т.е. когато искаме да променим "безсъзнателната реалност". Така например, ако приемем нещо от "безсъзнателната реалност" за нежелателно, започваме процедура по "демитологизираме" или "отстраняване на стереотипите". Ако искаме да засилим друго или да въведем съвсем нова концепция и да се опитаме да я "напъхаме" в неосъзнатата реалност ще "утвърждаваме ценности" Този дебат сме го водили в този форум в няколко теми и по същество спорът е винаги еди и същ. Например темата за "демитологизилането". Там застъпих същата теза, че е невъзможно да демитологизираш нещо, без да наложиш нови митове. Митовете могат да се променят, модифицират и дори манипулират, но не може да ги премахнем завинаги. Ако това се осъзнае, процесът по демитологизиране може съзнателно да се направлява, стига да се установят базовите митове. Ако не, процесът по демитологизиране може да доведе до абсолютно нежелани резултати. Пример: Един от колегите постави въпроса за демитологизиране на националните герои - Ботев, Левски и т.н. Според него тези образи са превърнати в икони на които се кланяме, а реално това са обикновени хора, някои с много отрицателни лични качества и не заслужават да се "обожествяват". Според него демитологизирането ще стане когато историята представи тези хора в истинската им светлина, а не само с положителните им качества. Базовият мит, благодарение на който са митологизирани героите е "митът за робството". Героите възникват именно заради него. Ако имаш робство и хората са поставени в състояние на роби те сами не могат да се освободят и винаги имат нужда от герои. Робите затова са роби, защото нямат собствена воля, те имат нужда от лидер който да ги "събуди" и да ги освободи. С други думи ако искаш наистина да демитологизираш героите просто трябва да демитологизираш мита за робството. Няма ли робство, няма да има и нужда от герои. Какво ще стане обаче ако не фиксираш базовия мит, а демитологизираш само следствието т.е. само героите? Най вероятно героите наистина ще бъдат демитологизирани, но на тяхното място ще се появят други герои. Има ли робство винаги ще има нужда от герои. Какво ще стане ако от една страна демитологизираш героите, а от друга засилиш базовия мит - този за робството? Ще издигнеш на пиедестал образа на Цар освободител и Матушка Русия и ще дадеш на този мит изключителен приоритет. Това ще е естествения резултат от "демитологизирането на героите". Ако има робство и нямаме национални герои които да ни освободят, единствените герои които остават са външните и трябва да им се кланяме два пъти по-усърдно. Ето за това са важни базовите митове, базовите стереотип, базовите шаблони, базовите вярвания и т.н. Както и да ги наречеш те за едно и също нещо. Не ги ли фиксираш обаче, а действаш на парче - премахваш стереотипи които не ти харесват, или митове които не ти харесват или там каквото и да е друго, отваряш възможност за нежелани резултати. Премахваш едното, а се появява нещо което въобще не си го планирал, а в много случаи още по-нежелано от това което си премахнал. Пак ще кажа - човек има право да прави каквото си иска стига това да засяга самия него. Ако обаче иска да променя обществото и не знае какво прави, по-добре да не го прави изобщо. Обществата са що годе балансирани и всяка произволна промяна която не е огледана от всички страни, а е направена самоцелно почти винаги ще нанесе повече вреди отколкото ползи.

Какви хунски обичаи бе човек? Ти пил ли си, дрогиран ли си или по принцип си така? Три пъти го написах. Няма никакви хунски обичаи. Нищо, зеро, нула. Това са 100% германски обичаи, а жените са 100%- ви германки от където и да ги погледнеш по погребалния им ритуал. Вземи го прочети най-накрая това проучване.

Булгароиде ти си уникален случай. Писах вече - археологическата култура е 100% германска. Ако някой е определил тези германки като хуни това е само и единствено заради деформираните им черепи. Това са жени на германци, погребани като германки и най-вероятно са се чувствали германки. Авторите на проучването категорично заявяват, че те по нищо не се различават от жените от същата култура, които са без черепна деформация. Това е единствената разлика. Изследването се прави точно заради това. Тъй като не се различават по нищо друго искат да разберат дали ИЧД е културен феномен ( ще рече мода) или това са мигранти - жени дошли от далеч да се омъжат по някаква причина за германци. In contrast, in Bavarian burials of the late 5th/early 6th century AD and elsewhere in western Europe, this cultural phenomenon is restricted to mainly adult females, while not noted in children and juveniles (SI Appendix, Fig. S53). Some scholars suggest these patterns are consistent with adult women migrating from eastern Europe or even Asia into western Europe (6). However, the associated assemblages of grave goods for women in the west with ACD cannot be clearly differentiated from non-ACD burials, leading others to argue that the practice was culturally adopted in western Europe from eastern foreign traditions Пак те питам - след като културата е 100% германска защо реши, че това са точно хуни и при това доказани?

Нямам лично мнение за хмел. Просто ти я дадох за пример. Нямам и никакво отношение към т.н. тюркска лексика. Не разбирам нищо от тази тема, а и не виждам на кой от учените които се пишат специалисти в тази област може да се довери човек. Мнението ми по тези неща съм го писал, писах го и малко по-горе. Не приемам славяни, българи, хазари и т.н за народи - това е. Например мисля, че т.н склави които нахлуват на балканите дори не са били всички славоезични, а сред тях, макар и значително по-малобройни е възможно да е имало и някакви балти и тук на място да са се миксирали. Това би обяснило например някои паралели между южнославянските езици и балтийските. За славяните обаче не мисля, че са имали кланово-племенна организация. Т.е. не мисля, че са били организирани. За българите нямам никаква идея. Допускам, че са някакъв кланово-племенен съюз, но какво е влизало вътре не знам. Прекален много са омазали всичко при интерпретациите на фактите и човек много трудно може да сглоби нещо смислено. Във всеки случай твърдо приемам, че българският народ започва да се формира след покръстването. В общи линии май е само това.

Това показва само, че тези хора не са били нито за армията нито за полицията. Или показва, че армията и полицията са стигнали дъното и там попада само боклука на обществото. Нормален човек няма да направи такова нещо никога. Що за държава сме, ако за сигурността ни отговарят хора, които не могат до контролират собствената си психика? Ами утре на стадиона ако го вбесят група тинейджъри всички подред ли ще избие? Човешкият живот е свещен. Лекотата с която оправдаваш убийство е потресаваща и това в никакъв случай не те прави повече мъж.

Има съмнения и за други групи, но по принцип се приема, че вероятността славяните да приемат тюркски заемки е много по-висока отколкото примерно същото да го направят германците. Това допускане не е заради лингвистиката, а заради предварително постулирани тези на историците. Като пример може да се види думата хмел / англ. humulus. Тази дума циркулира в подобни форми в някои тюркски езици,, в някои уралски и никой не може да каже от къде е дошла. Само за тюркските езици има смислена собствено-тюркска етимология.

Именно. Нищо не знаем, но аксиоматично приемаме, че са били само и единствено иранци, пък после защо така и как така. Една по-пъстра картина, включително и с допускането, че освен идно-европейски е възможно да са циркулирали сибирски и уралски би обяснила много по-лесно как по-късно тюркските езици са изместили иранския. Ако иранския език не е бил общ за степите и южен Сибир загадката има сравнително прост отговор - тюркските наречия може да са били първото нещо което да прилича на общ език за степите и южен Сибир, а до тогава там да е царяла мозайка от езици и наречия.

Не само това. Иранските езици като такива се формират на юг. За предходното състояние на езика т.е. преди да се формира иранския е приет термина индо-ирански. Т.е. ако няма сигурни данни, че имаме движение от юг (аграрната част на Средна Азия) на север (степите) то не е коректно да се използва термина "ирански". Има някакви данни, че точно в Китай има както движение от запад на изток (индо-иранци или тохари) така и от юг на север (иранци). Не ми е много ясно обаче какво е положението в западните и централните степи.. Ако нямаме движение от юг на север, то на север езиците ще претърпят съвсем различна еволюция и няма да "станат ирански", ще станат нещо друго. С други думи в степите е възможно да циркулират както ирански така и други някакви "индо-ирански" езици. Мен ме смущава например това, че в казахските степи и в южен Сибир практически няма сигурни ирански топоними или хидроними. Обикновено тези които се пробутват за ирански имат и някаква друга, но много по-правдоподобна неиранска етимология. А и ако степите до хуните са изцяло ирански, в южен Сибир все щеше да оцелее някаква иранска група. Но пък от друга страна така е по-лесно. Слагаш по автоматизъм всичко което щъка в степите за иранци и въпросът е решен.

Защото това, че е фундаментално понятие в западнато философия не означава, че не е шаблон или, че не е стереотип. По-голямата част от ценностите които имаме са шаблони, стереотипи и въображаема реалност, независимо за коя култура става въпрос. Ако разгледаш тези понятия от научна гледна точка, а не от общата гледна точка на философията, няма друг извод и няма друго заключение. Това не означава, че те не са ценност. Напротив, докато вярваме в тях за нас те са абсолютна и безусловна ценност, абсолютна истина. Спрем ли да вярваме в тях обаче те губят статута си на абсолютна истина и стават най-обикновени твърдения. Христос също е символ на западната цивилизация, но в момента не вярваме в него и той е загубил статуса си на абсолютна истина. Това е и същността на стереотипите и шаблоните, на въображаемата реалност. Дали са истини или не са зависи от самите нас. Ние самите хора (обществото) решаваме кое е истина и кое не. Затова и сигурно вече 50 пъти писах, че най-трудно се фиксират базовите стереотипи. Тези в които вярваме безусловно и приемаме са абсолютна истина. Ако наистина се интересувате от тези неща ви препоръчвам Sapiens на Ювал Ноа Харари. Книгата е страхотна, а човекът е описал всичко това на много достъпен език. п.п. Това което казвам за стереотипите, шаблоните и въображаемата реалност не е измислено от мен или китайците, а е резултат от същата тази западна мисъл. Резултат е от западната наука. Излишно е да се противопоставят западната философия на западната наука.

А защо "свободен избор", а не само избор - дали е случайно? Свободният избор е стереотип. Истински свободен избор имат хората с власт - само те могат да избират абсолютно свободно и да решават какво и как да го направят. Останалите хора имаме право на избор в рамките на ограниченията в които сме поставени. Аз не мога например да направя "свободен избор" и да замина през следващия месец за Ню Йорк, защото имам ограничения. На първо място нямам финансови възможности и на второ имам нужда от виза. След това идват ограниченията от семейството, работното място и т.н., но те в случая са без значение, защото още първите две ограничения ме спират. Не мога да направя свободен избор и да си купя Мерцедес, не мога свободно да избера да притежавам яхта и т.н. Всъщност реалните ми възможности за "свободен избор" не са кой знае колко много. "Жената има право на свободен избор" е стереотип, който задава властовите позиции в семейството. Първо тя прави своя свободен избор, а изборът на мъжа е в рамките на ограниченията останали след свободния избор на жената. Този стереотип е резултат от принципа за равнопоставеност. Приема се, че светът се ръководи от мъжки правила, т.е. мъжете предварително "са поставени" и имат предимства. За да има равенство жените също трябва да са поставят в определени области и те също да получат предимства. При реално равенство ( а не равнопоставеност) нито един от двата пола няма право на свободен избор. И двамата имат просто право на избор, а разногласията се решават с консенсус. Двамата не могат да имат едновременно право на свободен избор, тъй като подобна конфигурация е почти невъзможна, освен може би само при най-богатите. Нямам лични контакти обаче с такива хора и не мога да кажа. Тъй като "свободният избор" е другото име на властта, то ако един от двамата има свободен избор, ограниченията пред другия автоматично се увеличават, а възможностите му за избор се съкращават. Така както го описваш равенството в Холандия се постига като властта се разпределя по равно и справедливо в различни области. Т.е. няма равенство във всяка една област поотделно, но властта е така разпределена, че като цяло двата пола са равни. При нас половете са еднакво равни и еднакво неравни във всички области. Ако измерим крайния резултат в реалното състояние на половото равенство то ефектите са подобни. България и Холандия имат еднакви стойности на равенство. Просто там под този термин вие разбирате едно, а ние тук друго.

Така е, извадката е малка и непредставителна. Какво обаче може да очакваме? Когато излязоха резултатите от първите неолитчици, изследователите се изненадаха - "Я каква интересна група G2a". Очакванията бяха да се появи R1b - най-масовата западна група. G2a беше възприета като чиста случайност, поради малката извадка. С течение на времето обаче, където и да изследваха, масово сред неолитчиците се появяваше все тази група G2a и нито един път R1b. Накрая стана ясно, че неолитчиците са били предимно G2a. По същия начин се установи че масовите групи на мезолитчиците са I1 и I2. Там също нямаше R1. R1 изскочи при мезолитчиците на балканите. Оказа се, че през мезолита тя е силно разпространена на балканите. Но пак имаше изненада. Това не е от най-масовите варианти в Европа, а R1b V88. Днес изключително рядка в Европа, но масова в Африка. Резултатите от Варна се вписват в досегашните проучвания. От четирите проби 2 са G2a, което вече въобще не е изненада, една R1b-V88, което за балканите също не е изненада при положение, че това е масовата група през мезолита и една проба СТ(Т1). С други думи тази случайна извадка представя варненци като типични неолитчици на Европа - G2a, рядко Т и някакви остатъци от предходната епоха (в случая R1b-V88). Няма никакви изненади и тази извадка се вписва чудесно с останалите неолитни групи където и да е в Европа. Навсякъде в Европа, неолитните култури са унищожени от степняците и почти заличени. Т.е. това, че варненските групи не са масови днес не е нещо което да буди въпроси. Напротив, изненада ще има, ако в бъдеще се открият други групи които се оцелели. Неясноти има по въпроса за групите които са унищожили неолитчиците. На другите места това са R1b и R1a. При нас масово излизат не тези две групи, а I2a2. Това обаче не е днешната масова I2a1, друга много по-рядко разпространена група. Фактите са, че масовите български групи досега не са се появили с изключение на една проба I2a1, мисля в Сърбия. Факт е, че варненци чудесно се вписват в представата ни за останалите неолитчици в Европа. На база на цялата информация която имаме досега (от цяла Европа, а не само от България) вероятността нещо да се промени и във Варна да излезе нещо по-различно е малка. Не дали ще излязат изобщо, а е малка новите резултати да променят картината за варненци като цяло. Това е. Нищо сигурно няма. Въпрос на вероятности. При положение, че пробите от Варна показват същата картина, каквато виждаме в цяла Европа, вероятността тази картина да се промени в резултат на бъдещи изследвания е ниска. Напротив, пак поради същата причина вероятността тя да се затвърди и да остане същата е висока. В никакъв случай обаче не може да се твърди, че "генетиката доказа - ние сме преки наследници на Варна" по простата причина, че към момента това не е вярно. Напротив, вероятността това да се случи в бъдеще и "генетиката да докаже, че сме преки наследници на Варна" към същия този момент е доста ниска.