Atom

Ще се опитам да отговоря аз, тъй като аз въведох в темата въпроса за "социалния инженеринг" Половото равенство се постига с политики. За да бъдат ефективни тези политики обаче, първо трябва да се уточни къде и в кои аспекти няма полово равенство и къде точно е желателно да се водят политики за неговото постигане. (Трябва ли например на имаме полово равенство при багеристите?) Много фондации, НПО и други активисти в тази област смятат, че няма нужда от подобно уточняване и политиките трябва да са универсални. Дори и да се уточни обаче, Джендър е културен и социален феномен. Като такъв той е различен - няма две страни с еднаква култура и еднакви полови очаквания. Дори вътре в една страна в рамките на различните групи има различни културни и социални характеристики на Джендър. Какви политики и къде да се приложат трябва да се избере внимателно след детайлно проучване на групата. Това обаче не се прави. Правят се политики на едро, политики по безполово или неутрално полово или нещо от този род възпитание или образование без каквато и да е предварителна оценка или анализ. В резултат започват да се правят някакви неща, които много често не само не водят да положителни ефекти, но и до отрицателни. Примерът с програмите за осигуряване на равен старт по отношение на математиката е показателен. Подобни примери има в изобилие. Не може да ремонтираш нещо, без да го познаваш, а в много случаи тези активисти правят точно това. Ефектът е подобен на посещението на слон в стъкларски магазин.

Джендър НЕ е дискриминация. Джендър е културна и социална характеристика - очакванията на обществото от мъжа и жената. Дискриминация е когато прецакваш някой който не отговаря или не се вписва в тези очаквания (не се вписва в културата). Моето твърдение е, че Джендър ще има винаги (докато има биологичен пол). Т.е тези очаквания могат да се променят, да се моделират, да се манипулират дори, но винаги ще има Джендър. Т.е. винаги ще има различни очаквания от мъжа и жената. Вашето мнение беше, че това е излишно, а мъжете и жените могат да бъдат сведени до човек-пенис и човек-вагина. Сега ми твърдите обаче, че човекът-вагина, който не се е адаптирал към културата (вкл. и не отговаря на очакванията на пола) си е виновен сам. Кое от двете е вярно, ще махаме ли Джендър (т.е. част от културата) или ще се съобразяваме с него.

Тогава защо говорим изобщо за промяна, заличаване и т.н. Джендър е част от културната рамка. Всичко което описа за мъжете и жените като културна рамка щом се отнася до половете и отчита различия автоматично се причислява към Джендър. Един път искаш да го заличиш, а другия път хората трябва да се съобразят с културата, вкл. и с Джендър. В Холандия Джендър може и да включва, че половете са равнопоставени (декларативно), но в същото време явно включва, че от жените се очаква да работят на непълно време и да не са кариеристки. Изборът който мислиш, че правят доброволно съзнателно или подсъзнателно се влияе точно от тези очаквания.

А дали само в Холандия има висока конкуренция? Явно в Холандия има още един стереотип, че " израстването в кариерата и силно конкурентно и ако една жена не успее най-вероятно няма качества или и липсва амбиция". Как се получава на практика? -Дамата го е описала много добре: Първо малко уточнения. Навсякъде по света университетите имат две основни дейности - да обучават студенти и да правят наука. Научните публикации които произвеждат са основен измерител на успеха както на университета, така и на отделния човек който преследва академична кариера. Мястото в класациите на един университет се определя в конкуренция в целия свят. Ето защо хората способни да произвеждат качествена научна продукция са много ценни. За да са ефективни, вътре в отделните звена има разпределение на труда. Най-добрите изследователи имат да речем 2 часа седмично преподавателска дейност, другите 3 и т.н. Останалото време отделят за научна дейност и изследвания. Обратно - тези които нямат толкова високи амбиции запълват времето си с повече преподаване и административна дейност. Обикновено жените работят на непълен работен ден, нямат амбиции да се занимават с изследване (да се конкурират) и времето им е запълнено с преподаване и бюрокрация. Идва амбициозна жена. По навик (стереотипите) като всички останали жени я натоварват с преподаване и бюрокрация и почти няма време за изследователска дейност. Трябва и време да разбере, че е прецакана и почва ходене по мъките да убеди колегите си, че това трябва да се промени. Всички я гледат като хеликоптер, но по-някакъв начин успява да извоюва време за изследователска работа. Това обаче означава част от предните и задължения да бъдат прехвърлени на колежките и започва ново ходене по мъките - "коя е тази и на каква се прави, защо не си гледа децата" и т.н. Така минават примерно 4 години, като цяло загубено време за един млад амбициозен човек. В същото време колегите и мъже въобще не минават по този път. Още в самото начало времето му ще бъде разпределено балансирано между изследване и други дейности и от там нататък всичко зависи изцяло от самия него. С други думи ако колегата мъж трябва да е амбициозен за да успее, тя трябва да е амбициозна х3 и да преодолее една камара бариери за да постигне същия резултат. Това обаче не е полова дискриминация, това е културна особеност и жената има избор да не се конкурира, а да се откаже. В главата и нон-стоп се набива от колегите и най-вече от колежките, че това което иска не е толкова важно - "не е на живот и смърт". Навсякъде жените които "се оплакват" описват почти същите проблеми. Явно "методът" работи безотказно в Холандия и това е една от причините, (а може би и основната) жените да са толкова зле представени в ИТ сферата или в разни други високо-конкурентни и не толкова сфери. В същото време обаче на жените се набива в главите, че средата е изключително-конкурентна и ако жената не успее, трябва да се сърди на себе си - явно няма качества или и липсва амбиция. Стереотип до стереотипа и до него друг стереотип. Ако това не е полова дискриминация аз не знам за какво изобщо обсъждаме тази тема.

Е, то в края на краищата нали говорим за култура. Джендър какво е? - културни особености на дадена общност, това което обществото приписва на мъжете и жените. И няма как да се съгласиш с коментарите, тъй като стереотипите са точно това. Обществото намира нещо за нормално и в повечето случаи (ако няма някакви екстремни ситуации) хората са доволни от положението. Където и да отидеш културната норма се приема за стандарт. Това не пречи обаче на външния наблюдател да изпита шок. И не става въпрос само за академичната област. Влез в някой сайт на MBA. Там коментарите са същите. Финанси?, ако сте жена забравете Холандия. Искате да развивате стартъп? - ако сте жена избягвайте Холандия, по-добре Ирландия, UK или където и да е другаде. Въобще за жените професионалисти Холандия се оформя нещо като дупката на Европа. И това точно от гледна точка на пола. Източна Европа като цяло също е дупка за професионалистите, но не и от гледна точка на пола. ИЕ е дупка и за двата пола еднакво, както и възможностите също са еднакви (в случая малки). Другото което прави впечатление, че от гледна точка на кариерата (а, не на улицата или публичните места) всички коментират Холандия като най-сексиската и расистка държава в Европа. Другото което коментират е, че холандските жени масово са зависими финансово от половинките си. С други думи културата (разбирай стереотипите) в Холандия явно са, че под финансова независимост на жените трябва да се разбира да си изкарват сами джобните. Очаква се жените да не работят на пълен работен ден и да се грижат за децата. Също явно очакванията са, че основната издръжка на домакинството (сметки, издръжка и т.н.) се пада на мъжа. Точно това са стереотипите. Ако една жена реши да излезе от тази схема и да се състезава с мъжете изпитва "културен шок" и неодобрение. При това не толкова от отношението на самите мъже, а в отношението на останалите жени (дамата в коментара си казва точно това)

Прочетете линка който ви дадох. В университетските среди изследванията са най-важното нещо. Ако не работиш на пълен работен ден няма как да си продуктивен като колегите си, ще имаш по-малко публикации и съответно това се смята като "загубено време". Освен това почти всички останали коментари са съгласни с първото мнение и обрисуват Холандия като една от най-расиските и най-сексиски страни в Европа. Всички коментари са от високо образовани хора с PhD и повечето от тях имат богат международен опит. п.п. Ето една статия: Dutch women settle for part-time work В статията се твърди, че според изследване холандките предпочитат да работят на непълен работен ден НЕЗАВИСИМО от това дали имат или нямат деца. Т.е. става въпрос за културен модел и типичен стереотип сред обществото. Естествено местните няма да го възприемат като такъв, а като "лични предпочитания" или "традиции" Whether they have children or not, Dutch women don’t want to work full time. This is the conclusion of a report published by the Social and Cultural Planning Office

Явно не е решен съвсем защото съм попадал на поне две оплаквания от жени. Става въпрос за жени чужденки, работещи в академичните среди. Според тях в Холандия е невъзможно да се гради кариера, тъй като не се гледа с добро око на жени които работят на пълен работен ден. На холандките явно това не им прави впечатление, но чужденката веднага го е фиксирала. п.п. ето едното Do not apply in the Netherlands if you are a non-Dutch, a WOMAN or a couple

И как ще проведете обучение за стереотипите като не сте фиксирали кои са стереотипите. Ще им говорите за бурките, женското обрязване, ирационалността и т.н. (тези които изредихте). Ще ви гледат като изтребител и никой няма да ви разбере. Или ще им кажете, че е добре да се гледа на жените само като на човек-вагина, а на мъжете като на човек-пенис и до там? Пак няма да ви разберат. Вие живеете доколкото знам в Холандия. Как се справят там например със стереотипите, и справят ли се изобщо?

Тъй де, аз за образованието говоря. С общи приказки и без конкретни примери - това ли е идеята? Това не е образование по наука , където може да вземеш който и да е учебник и да го приложиш където и да е. Когато става въпрос за стереотипи или програмата трябва да е съобразена с конкретните условия или да е много, много обща, без каквато и да е конкретика.

Общо взето всички са на това мнение. Тези които инвестират също отчитат риска "Кутията на Пандора" като основен. За тях проблемът е с еднаква важност в сравнение с технологичните проблеми. Какъв е смисъла да осигуриш дълъг живот на детето си, но в един размирен и несигурен свят? Все пак никой не е защитен от насилие.

Практически как ще стане това - с общи приказки и възпитание, но без каквато и да е конкретика? Защото ако има каквито и да е примери, а те не са съобразени с местните особености, веднага програмата се поставя в риск от обратния ефект. А местните особености, без изследване на място няма как да ги разберете. Сега какво се получава - правят се някакви изследвания на широооко, на широооко и после изводите са стой та гледай. Като изследването което изкара, че българите искат жените да стоят вкъщи, а холандците жените да са финансово независими. А всъщност действителността е точно обратна. Пък после ще борим някакви вятърни мелници и ще караме момичетата да не се страхуват от математика или някакви други глупости.

За разлика от космическите и разни други програми, тук парите за целта са осигурени, вложени и могат да се видят в отчетите на компаниите които се занимават с проблема. Почти всички милиардери също са отделили средства и инвестират в подобни проекти, независимо какъв е основния им бизнес. С други думи пари има и става въпрос за милиарди. Напредък в определени области също има. Проблем има при експериментите върху хора. За сега поради етични и морални съображения не са разрешени никъде (поне в развития свят). Ето например за инвестициите на хората от IT сектора: Tech billionaires are trying to defeat death Повечето от хората инвестирали в подобни проекти се надяват ако не те, то децата им да имат възможност да се възползват. Смята се например, че до 2040 ще има родени деца с абсолютно перфектен геном (изчистен от дефектите на родителите). Тук не става въпрос за футуристичните "програмирани бебета" (с качества по желание на родителите), а само за абсолютно здраво дете, което няма да наследи каквито и да е деформации от родителите си. Естествено, понякога и колкото и пари да има, нищо не се получава, но в момента ако има научна възможност да стане, ще стане. Заинтересованите са твърдо решени да постигнат целите си. Темата обаче не е за технологичните въпроси, а за социалната, морална и философска страна на въпроса. Въобще не е задължително да се достигне до 300 г. Достатъчно е например средната продължителност на живот на богатите да се покачи с 20-30% за да има проблеми. При това положение колкото и да се пази в тайна, разликите стават видими и проблемите започват. Т.е. достигането на първия етап - 120-130г., който първоначално ще е достъпен пак само за най-най-богатите също е проблемен. Според мен, още на този етап обществото ще трябва да се трансформира по някакъв начин.

След няколко десетки години, човечеството може би ще се изправи пред най-голямата си криза от изригването на Тоба. За какво става въпрос? В момента почти всички компании с възможности инвестират в технологии за удължаване на човешкия живот - био-технологии, генно-инженерство, ИИ, микро и нано-роботи, 3D принтиране на органи, фармация от ново поколение и т.н. Според някои анализатори през следващите 20-30-50 години ще се направи пробив и човешкият живот ще се удължи и гарантира до 250 -300 години. Къде е кризата? Като всички технологии в началото подобен "удължен гарантиран срок" ще бъде много скъп и ще могат да си го позволят само най-най-богатите. Дори технологиите да поевтинеят, не се очаква повече от 10% от световното човечество да може да си позволи този лукс, поне в близките няколко века. За останалите също ще има подобрения и ще могат да доживеят в прилично здраве 120-130 години, но без гаранции. Подобно разделение - едните живеят до 300 гарантирано (разбира се ако няма убийства, злополуки и т.н.), а другите до 120/30, но без гаранции би създало огромно напрежение от морални, философски, нравствени и всякакви други въпроси. Това разделение ще е много по-силно от всички възможни разделения до сега - расови, национални, културни, религиозни и т.н. Всичко каквото ни е разделяло като хора ще бледнее пред тази разлика. Нещо повече, подобно разделение би поставило под въпрос самото понятие "човек". Възможно е за простосмъртните "онези горе" да се възприемат като киборги, франкенщайновци, ГМО-та, изроди и т.н., а в очите на полубоговете останалите да са полу-хора, животни, стадо и т.н. Т.е. всяка "възрастова" група да възприема себе си за "хора", но не и другата. От цялата работа напрежението може да ескалира толкова много, че да избухнат ядрени войни и човечеството да се самоунищожи. Друг вариант е полу-боговете наистина да превърнат другите хора в роби и да се отнасят към тях като към животни. Третият е по-някакъв начин да се постигне някаква относителна и взаимно-приемлива стабилност. Последният вариант е желателен, но никой не знае как може да се постигне. Въпреки рисковете никой няма да се откаже от разработките или да стопира програмата си. Ако има такава възможност тя ще се реализира, независимо от рисковете пред цялото човечество. Просто няма вариант да има подобна технология и богатите да се откажат от нея в името на социалния мир или бъдещето на човечеството. Та как може да се разреши този проблем - ще премине ли човечеството към Човек 2,0 или човечеството ще бъде до тук и няма да премине през кризата?

Това според мен е проблем, но не засяга много хора. По-големият проблем който засегнах няколко пъти тук е, че се допуска, че "стереотипите могат да се отстранят изцяло", т.е. не определени стереотипи, а всички. Не да се променят, модифицират или манипулират, а да се заличат съвсем. Да остане само пениса и вагината. Какъв точно е проблема? 1. На първо място, ако целта е поставена така, няма никакъв смисъл да се изследват какви точно са стереотипите в национален, регионален или локален план. След като трябва да останат само пениса а вагината достатъчно е да внушим на хората това, а не да изследваме конкретните стереотипи. Т.е. внушението е "вие сте равни, ви сте хора с пенис и вагина и нямате никакви различия" и с това изчерпваме дейностите по отстраняване на стереотипите. 2. В същото време обаче, някой някъде е набелязал някакви характеристики като "стереотипи по отношение на жените" и започва упорита борба с тях. Какво се получава на практика? Няма да изследваме конкретните стереотипи в България мотивирани от т.1. , но в същото време водим борба с някакви стереотипи определени в т.2. Резултатът е хаос, объркани млади хора, насаждане на комплекси и въобще всичко каквото се сетиш. Правилния подход според мен е съвсем различен - да се отчете, че е невъзможно премахването на стереотипите ( т.е. да превърнем мъжете и жените в пениси и вагини). Да се постави цел - Промяна и отстраняване на вредните стереотипи. Това обаче е много по-скъп вариант. Защо вторият подход е много по-скъп? Защото за да се определят вредните стереотипи са необходими една камара изследвания - национални, регионални, локални, вътре в различните етнически и социални групи и т.н. След като се определят вредните стереотипи е необходимо разработването на политики, а за да са ефективни политиките трябва да са различни - едни в Холандия, други в България, едни сред ромите, други сред мароканците и т.н. Това обаче също е скъпо. Много по-евтино е да се измисли някаква универсална програма и универсални политики. Вторият подход би донесъл само ползи. Първият - този при който накрая остават само пениса и вагината засега нанася повече вреди отколкото ползи. А вредите са основно от това, че се решават някакви проблеми без въобще да е ясно какви точно са проблемите.

Защо такова отрицателно отношение към шаблоните? Хайде още веднъж да се повторя: Всички сме пълни с шаблони, те са част от нас. Колкото сме по-образовани, толкова повече шаблони имаме. Те са продукт от образованието, четенето, обучението и т.н.. Успоредно в процеса на образование развиваме и другата "бавна" система за мислена. Тази която е по-аналитична. Какво общо има това с "нещо не ми е наред" или "користна мотивация" При нашия мисловен процес ние непрекъснато се обръщаме ту към бързата памет и начин на мислене (шаблоните) ту към аналитичния и по-бавен начин на мислене. Мозъкът не непрекъснато прави тези приключвания. Това не е нито контрааргумент, нито омаловажаване. Ако даден човек (при това образован) се придържа само към бързия начин на мислене (т.е. шаблона) и избягва по-бавната писта (бавната система), това обикновено е защото е отдаден на кауза или принципи. В случая вие абсолютизирате джендър теорията. Аз не видях някъде да допуснете,, че нещо може да е грешно или сбъркано. Затова и предположих, че става въпрос за принципи и кауза. В това няма по принцип нищо лошо. Аз също имам теми по които подхождам шаблонно и на базата на моите стереотипи (т.е. имам принципи по някои въпроси). Лошо става когато очевидни грешки се пренебрегват в името да не "пострада каузата".

Не ме разбрахте. Както обществата изграждат стереотипи за Мъжа и Жената, така и вие сте си изградили шаблон по отношение на "теорията за половите стереотипи". Т.е. имате стетереотипи, по отношение на самите полови стереотипи. А това, че се придържате плътно към тези "стереотипи по отношение на стереотипите" показва отдаденост на кауза. С други думи не искате да подходите обективно (да минете от шаблон към по-бавния начин на мислене). Не искате да измените на принципите си. Това e нещо като "партията е права дори когато съгреши". Т.е. приемате теорията 1:1, а дори и там където допуска очевидни грешки това се пренебрегва. Това не е обвинение. Защо го пиша обясних в предния си пост.

След като сте чели Канеман, предполагам сте наясно, че вече сте изградили стереотипи относно половите стереотипи. Това е съвсем нормално. Когато се образоваме, учим, четем и т.н. ние развиваме едновременно и двете си системи - по-бавната (аналитична) и по-бързата, като изграждаме нови шаблони. Т.е. колкото човек е по-образован, той има повече шаблони (стереотипи) за повече неща и повече категории. Това, че по отношение на половите стереотипи се придържате предимно към бързата система (стереотипната) подсказва, че сте отдадени на кауза. В по-голямата част от времето ние без проблем приключваме от бързата към бавната система, но понякога се наблюдава умишлен отказ. При образованите хора обикновено това става ако са отдадени на някакви принципи или кауза. (Знаят, че това което говорят не е точно така, но ако не го направят ще навредят на каузата - имат "принципи" ) В случая нямаше да го пиша това, ако подобно отношение не води към отрицателни последствия. Това е същото, ако човек подхожда към определен човек само опирайки се на бързата система, те. на стереотипите, без да го разгледа от индивидуалната му страна. Както е вредно да се отнасяме само и единствено стереотипно към мъжете и жените, така е вредно по въпроса за самите полови стереотипи да подхождаме само и единствено опирайки се на собствените ни стереотипи по таза тема. Питахте ме някъде по-горе на кой вреди подобен подход. Отговорът е - на всички. Когато "изкореняването на стереотипите" не е съпроводено с точното им фиксиране (а това става когато включим бавната, аналитична система на нашето мислене), а общо изкореняване или "по принцип изкореняване" се нанасят огромни вреди. Дадох ви вече пример с борбата срещу "полов стереотип" ( на момичетата не им върви математиката) в България, а подобни примери има в изобилие. Вместо освобождаване от въображаеми стереотипи се постига обратния ефект - объркване, създаване на комплекси, неувереност и т.н. Ако целта е да се формира бъркотия сред младите е ОК. Ако целта е да се формират неуверени млади хора или да им насадят някакви комплекси, пак е ОК - подобен подход е оправдан. Но ако не това е целта (в което бих искал да вярвам) по-добре е да се включи и бавната система. Това не означава застъпниците на дадена идея напълно да се откажат от принципите си (от стереотипите), но да се отчетете, че понякога тези принципи могат да нанасят и вреди.

Че кой отрича всичко това. Става въпрос за базовата концепция - стереотип (шаблон). Във вашите разбирания под стереотипи трябва да виждаме само отрицателни такива, само те са стереотипи. Това обаче няма нищо общо с истината - шаблоните (стереотипите) са всякакви. Препоръчвам ви, ако не сте чели "Мисленето" на Канеман да я прочетете. Идеята му е, че всеки един човек мисли по два начина. Нашият мозък работи ефективно с помощта на две т.н. системи (думата система е използвана чисто условно) - бърза и бавна. Бързата се опира на предварително изградени шаблони, докато бавната изисква умствено усилие. Тези две системи не са изолирани, а работят съвместно. Цялата му книга всъщност анализира взаимодействието на тези две системи - т.е. на двата начина на мислене. И двете системи са еднакво важни. Ако на някой човек едната от двете не работи както трябва, околните обикновено ще го отчетат като човек с умствени проблеми. С други думи бързата ни система работи с шаблони. Не може да се махнат. Не може и да я изключите напълно. Тя се изключва когато се използва бавната, но ние не може да използваме само втората. Да се върнем към Джендър. Шаблонът който използваме за мъж и жена е индивидуален за всеки човек. Джендър е общото, пресечните точки на дадено множество от хора, които имат за тези две понятия. Те са различни за различните множества от хора. Възможно ли е да премахнете Джендър? Не и докато има биологичен пол. Може да го модифицирате, да го променяте и моделирате, но не и да го премахнете. Няма и как да го сведете до "човек с пенис" и "човек с вагина". За да го направите трябва да забраните цялата досегашна литература, филмите, изобразителното изкуство. да забраните модата, да въведете униформи, да забраните спорта и т.н. Не виждам къде може да стане това освен в Северна Корея, ако на Големият вожд му хрумне подобна идея, но и там ме съмнява да има ефект.

Айде още един автохтонист. Като ви казах, че велико-българистите и автохтонистите не се различавате по нищо ми се сърдихте. Защо, какво толкова не може да разделите, като от гледна точка на външния наблюдател разликите са минимални, да не кажа никакви? Или викаш, точно защото сте съмишленици се карате кой да носи байряка.

Не знам за стереотипите, но това което сте написали наистина е ирационално. Ако се борите за някаква кауза (както долавям) постигате отрицателен ефект. Това го добавих горе, но явно сте го пропуснали: Компилирали сте от целия свят най-отрицателните стереотипи и ги приписвате за общовалидни. Това може да доведе до точно обратното - млади момичета които ви четат да помислят, че някои от тези "характеристики" са характерни за тях. Стереотипите са различни и трябва да се изследват на място и дори сред различните социални групи. В България например няма стереотип, че жената не трябва да работи. Няма и стереотип, че на момичетата не им върви математиката. Има стереотип, че математиката е трудна, но той се отнася до всички деца, не специално за момичета. Когато обаче започнете да се "борите" с несъществуващи стереотипи се постига точно обратния ефект. Какво ще се постигне, ако на момиче на което математиката не е представлявала никакъв проблем, започнат да му обясняват, че "момичетата не трябва да се страхува от математиката". Най-много да му внушат, че математиката е страшна. Иначе защо ще му говорят тези работи. Аз лично имах такъв проблем с дъщеря ми и после ми трябваше половин година да възстановя пораженията, но още не съм сигурен, дали нещо не е останало от тези извънкласни форми на "социално обучение". Ако подходът беше "децата не се трябва да се страхуват от математиката" (а не само момичетата) въобще нямаше да има проблем, тъй като в класа наистина има деца които се плашат от нея. Но само момичетата? По този начин децата дори да нямат никакви комплекси вие им ги създавате ей така от нищото.

Не, ние разбираме съвкупност от характеристики. Писах го вече, но го подминахте. Ние мислим и обработваме информацията посредством набор от шаблони с обобщаваща информация. Така сме устроени - те са средство за бързо извличане от паметта на нужната ни информация. Нещо като първоначално индексиране. Същото правим на компютъра - групираме файловете си в папки. В библиотеката - подреждаме книгите в определена категория и т.н., Ние не можем да възприемаме света или да мислим без шаблони, ще блокираме. Какво изниква в съзнанието ти например като чуеш бебе, дете, момче, момиче, тинейджър и т.н.? - набор от характеристики. Не си представяш бебе само като "наскоро роден човек", дете като "човек в ранна възраст", момче като "човек в ранна възраст с пенис" и т.н. Всички бебета, деца, момчета, момичета и тинейджъри са толкова различни индивидуално, че нямат нужда от обща дума с която да ги обобщаваме. Но го правим. Защо? - защото така работи нашия мозък. Подвеждащо ли е това? Понякога, но в повечето случаи работи. Причината е, че използваме огромен набор от шаблони. Представи си например състезание на 100м. с професионални бегачи мъж и жена които не познаваш. На кого ще заложиш на мъжа или на жената? Ще заложиш на мъжа защото стереотипите казват, че мъжете бягат по-бързо. Сега си представи, пак бягане между мъж и жена, но между програмисти. Ще ги огледаш хубаво, ще прецениш възрастта им, физиката им и т.н. и ще заложиш на човека който е по-млад, изглежда по-здрав и с по-добра физика за бегач. Пак ще заложиш благодарение на стереотипи, но този път, че по-младите с по-добра физика бягат по бързо. Т.е. това, че има стереотипи за понятието жена, не означава, че всяка жена винаги се разглежда от гледна точка само и единствено на тези стереотипи. Напротив, това е сравнително рядко. Най-близките ти въобще няма да използват шаблони - напълно излишни са. На работа, по-далечния кръг е възможно да използват професионален шаблон - за шеф, програмист, счетоводител и т.н., още по далечния някакви други и т.н. С други думи ние имаме набор от стереотипи, но за различни ситуации използваме различни шаблони. Всички тези шаблони се използват само за първоначална информация. В последствие след опознаване на човека или обекта на изследване ние вече не се нуждаем от тях. Другото което ви бяга е, че няма общовалидни стереотипи за мъже и жени. Навсякъде и във всеки има шаблони, но те са твърде различни. Например ако трябва да се изгради световен шаблон за жена или мъж, то се съмнявам да се получи нещо смислено. Дори е съмнително дали има общоевропейски шаблон.

Т.е. под мъж да разбираме човек с пенис, а под жена - човек с вагина. А защо това е толкова важно, че трябва да има разграничаване?

За вас явно трябва да пиша по 2-3 пъти. Интересно е, че другите ме разбират, а само вие не. Ще се опитам в следващите си постове да бъда по-ясен "Стереотипите по принцип" означава обобщеното понятие, "всички стереотипи накуп". Тях не можете да премахнете без да залитате по B.

Това няма смисъл да с уточнява. Всички ние имаме в главите си готови шаблони с които обобщаваме най-различна информация. Всички ние сме наясно, че различните елементи от това множество имат своите индивидуални характеристики и не винаги отговарят на шаблона, а понякога въобще не се вписват в него. Не можеш да премахнеш шаблона обаче, просто така сме устроени да възприемаме света. Можеш да го променяш, да го допълваш и т.н. Т.е. да премахнем понятието мъж и жена.

Авторът на темата и е дал тази насока и е нормално дискусията да тръгне по нея. От друга страна аз лично мисля, че понятието вече е "откраднато" и се използва от разни политици и НПО за собствени цели. Какво означава например "премахване на стереотипите свързани с пола"? За кои стереотипи става въпрос? За А това има смисъл само ако целта е премахване на определени стереотипи, които се смятат за вредни. Премахване на стереотипите по принцип е директно залитане по B. Или за идеята за "полово неутрално" възпитание или образование. Ако има някаква конкретика за каква точно неутралност е ОК, но неутралност по принцип е "откраднато понятие" и пак залитане по В.