Atom

Не знам кое днес се разбира като истински либерализъм. В общи линии левият либерализъм се свежда до това, което писа Дора: За разлика от него, десният либерализъм не допуска и икономически регулации. Как все пак става регулацията на отношенията между индивидите? - чрез съда и правото. С други думи класическото разбиране е, че държавата трябва да се намесва пряко колкото се може по-малко. Да вземем за пример църквата. Когато църквата като социален фактор започва да губи своето значение и вече да не е актуален фактор, либералното решение не е църквата да се реформира, а да се отдели от държавата. Т.е. да продължават да си водят религиозния живот както намерят за добре, но нито църквата ще се меси в държавните дела нито обратно. Да вземем за пример и брака. Бракът по произход е религиозна институция. Когато започва да остарява и да не отговаря вече на потребностите, либералното решение не е институцията да се реформира, а да се създаде нова - тази на гражданския брак. Ако държавата беше направила обратното - да реформира църковния брак, това щеше да е пряко вмешателство в личния живот на религиозните хора и няма да има нищо общо с либерализма. В случая се дава възможност на тези които искат църковен брак да си го сключват, а на останалите има алтернатива - гражданския брак. По същия начин, ако днес има потребност от ново уреждане на социалните отношение, либералното решение е институцията на гражданския брак да с запази, а не да се реформира, като в същото време се създаде една нова институция, тази на социалния съюз. По този начин държавата няма да се бърка в личния живот на тези които искат да сключат граждански брак, но в същото време ще даде възможност на останалите да оформят взаимоотношенията си чрез социалния съюз. Това е либералното решение. Това което ни се предлага днес не е либерализъм. Налагат ни отгоре определени отношения, наречени "конюнктура" и прикрити под маската на либерализма, но това няма нищо общо с личните права и е по-скоро анти-либерализъм. Защо се прави? Знам ли, може би целта е хората да намразят тази дума, да се откажат от личните си права и в един момент открито да подкрепят едно тоталитарно управление.

Тук не прозира неутралност, а пристрастие. Предполагам, че не е лично, а наложено от масовата култура. Просто медиите и политиците казват, че е така, но дали е така? Върху кое е отпаднала стигмата - върху многоженството, или върху многобрачието, или.....(да не изброявам) ? Напротив там е пълно табу. Всичко става на тъмно и прикрито. Като изключим някои арабски принцове, колко публични личности познавате които са афиширали повече от един официален партньор (по едно и също време). Може да има събитие на което някой ще се появи със съпругата/съпруга, а на друго частно с любовник/любовница. Не съм чул още някой да се появи някъде едновременно с двама партньора, а не дай боже с трима. За многобрачието пък нещата са абсолютно забранени. Един българин може да отиде в чужбина и да сключи еднополов брак и като се върне да няма никакъв проблем. Ако е имал обаче официален брак в България и се върне го очаква затвор - и за него и за новия му партньор, независимо, че партньорът от първия му брак одобрява сключването на втория, но в същото време и двамата не искат да се развеждат. Затворът няма да е затова, че е сключил еднополов брак, а затова че е сключил втори брак преди да прекрати първия. Много лесно е да се каже стигмата е паднала по въпроси които не ни засягат лично и които са далеч от нас. Почитателите на "другите формати" обаче са много повече от хомосексуалните двойки, но тези хора нямат никакви "специални права" и в повечето случаи са принудени да си прикриват предпочитанията. В тази връзка ако говорим за неутралност, то либералния подход би трябвало да е една от двете възможности които предложих: - бракът остава такъв какъвто е, а който не го устройва живее както си иска - бракът отпада изцяло и се заменя от социален съюз, който е без ограничения за броя на членовете, пола или количеството съюзи в които може да членува един човек. Всичко останало е пристрастие, демагогия, социално инженерство и псевдолиберализъм.

Чудесно, аз съм на същото мнение - всеки може да живее както си иска, стига да влиза с другия (другите) в доброволни, неосновани на насилие, експлоатация и т.н. отношения. До тук мисля нямаме никакви различия. Съгласен съм и с това, че европейските държави исторически са заложили стандарта с един партньор. Исторически наложеният стандарт за брака е съюз между мъж и жена. При това бракът е само един. Останалите формати всички до един са били неформални. Сега този исторически стандарт се атакува като остарял, но само в частта си мъж-жена. Всичко останало е в пълна сила - двойката и това, че по едно и също време човек може да има само един брак. Неутрално отношение би имало ако човек се придържа към една от двете възможности: 1- бракът си остава така както е оформен исторически. Който иска да сключва брак, а който не го устройва да си живее така както си иска, но без брак. 2 - бракът отпада с всичките си ограничения едновременно като остаряла и неадекватна институция и се заменя от социално съдружие. Нещо като ООД в което могат да членуват колкото хора искат и в какъвто формат искат. И както при търговските дружества човек може да членува в няколко едновременно, така да може да членува едновременно в няколко социални Това би била принципна и неутрална позиция. Или едното или другото. Всичко останало няма как да е неутрално, а при всички положения ще е пристрастно.

И кои са тези другите които не се вписват и този законопроект им разрешава проблема? Ето мнение на Anne-Christine Lang, съвносител на проекта: С какво старото предложение Parent1-Parent2 или новото предложение Pere-Mere-Pere-Mere ще помогне на семействата различни от хетеро и хомо двойки да не се чувстват изключени? Защо няма например Pere-Mere-Mere-Mere за някаква формация привърженици на полигинията или Mere-Рere-Pere-Pere за полиандрията? Да не би да липсват такива? И между другото аз така и не разбрах какво ти е отношението към полигинията, полиандрията, многобрачието (няколко различни брака) или комуната с повече равноправни партньори?

Въобще не става въпрос за статута на децата, били те отгледани от хомо двойки или от хетеро. Статутът на децата няма никакъв проблем. Става въпрос само и единствено за егото на някои хора (възрастни), които искат да афишират своя хомо статут. Прочетете мотивите на вносителите, вижте защо предлагат тази промяна например тук или промяна на промяната, която ще се разгледа на второ четене тук. Никой никъде не твърди, че целта са децата или пък въвеждането на широк термин от рода на нашия родител(настойник) или вашия отговорен човек. Ето ваше мнение: Променихте ли си мнението вече? С какво информацията, че родителите на детето са хомо-двойка е толкова важна, че трябва да се афишира и да се знае от училищните власти? Защото в крайна сметка май ще се приемат формуляри с 4 възможни квадратчета - две за бащи и две за майки, за да могат да се опишат всички възможни комбинации - баща-майка, баща-баща и майка-майка.

Точно. Дойдохме си на думата, че не става въпрос за децата, а за родителите им (независимо в какъв формат). Сега четох (с гугъл преводача), че ще предложат нова промяна - с две квадратчета за бащи и две за майки (общо 4), за да може всеки да се изрази както намери за добре. Причината е, че освен хетеросексуалните, много хомо-двойки също не били доволни. Родител1 и 2 били безлични, а и създавали йерархия. Това хубаво, но къде отиде грижата за децата, нали уж всичко трябваше да е направено така, че да се запази личният им живот от училищните власти? А всъщност всичко се прави за да могат хомо двойките да АФИШИРАТ специалното си състояние пред училищните власти и това е ясно изразено в мотивите на вносителите. Единственият смисъл на тази промяна е това и въпросът изобщо не опира до чичовци, лели, баби, отговорни хора или родители(настойници) Освен това не става въпрос за всички видове домакинства, а точно за хомосексуалните двойки, които искат да са приравнени до хетеросексуалните. Другите формати са изключени. а да ти ги изброявам ли колко такива има: - полигиния, полиандрия - 1 мъж с няколко жени или една жена с няколко мъже, но в едно домакинство - комунални - където всички възрастни са в еднаква степен родители на всички деца - многобрачни - където един индивид членува в повече от един брак и е член на няколко домакинства и т.н и т.н. и Аз не съм видял някой да тръгне да защитава техните права и просто да "регистрира текущите обществени отношения". Напротив, повечето от тях са изключени от закона, а някои (многобрачието със сигурност) се преследват от наказателния кодекс.

Не знам какво точно се визира под "хомофобска пропаганда". В случая имаме от една страна засегнато его на едни хора, които не са удовлетворени от квадратчета с баща и майка и налагат промяна и засегнатото его на други хора, за които промяната е неприемлива. Децата и правата им нямат нищо общо. Спокойно може да се каже и обратното, че хомо хората търсят проблем там където няма, а налагането на промяната е хетерофобска пропаганда. Не разбирам обаче защо едната пропаганда трябва да се приема като нещо положително и добро, а другата като нещо отрицателно и много лошо.

Съгласен съм, но в случая ги заменяме, а не ги махаме. Пак да повторя, аз не допускам, че във Франция няма общ термин, а според мен по-скоро става въпрос за трите квадратчета. Ако просто ги махнат, проблемът ще е нулев, но те не искат да ги махнат, а да ги заменят. В резултат се създава проблем и никакви обяснения не могат да тушират проблема. При широките полово-неутрални термини каквито са родител(настойник), отговорен и т.н. никога и никъде не е имало проблем. Хората са наясно, че те са необходими, а и тези термини по никакъв начин не им отнемат майчинството или бащинството.

Така де, но тук не говорим по принцип, а точно за френския проблем. Аз не знам какви точно са им формулярите, но по пътя на логиката НЕ допускам да нямат изобщо общ термин. За да го илюстрирам, представи си следния български формуляр: Родител(настойник): Име......презиме......фамилия, тел: ... и три квадратчета, от които трябва да избереш едно - баща, майка или настойник Е, ако имахме подобен формуляр и заменим баща и майка с родител1 и родител2 при нас също ще се вдигне вой, тъй като единствения смисъл на промяната е да се заменят баща и майка, а не да се разшири термина.

По-горе писах, че няма смисъл да спорим по френските проблеми, но в случая не сте права. Отговорен е едно, а родител1 или 2 нещо съвсем друго. В случая цитирате общ, полово неутрален и широк термин - "отговорен" , подобен на нашия родител(настойник). Родител обаче не е широк термин, а само полово неутрален. Нашият родител(настойник) е популярен от социализма, а може би и от преди това. По пътя на логиката изключвам във Франция да няма подобен широк термин в който да се включват не само родителите, но и останалите лица отговорни за малолетните.

Този спор за родител1 и родител2 трябва да си го водят французите. По-голямата част от нас (пишещите тук) нито познаваме в детайли френския език (ако изобщо го владеем, аз например не знам френски) нито френския манталитет, нито правната или масовата им култура. Няма как да знаем кога, как и в какъв смисъл е прието да се използва един термин и кога не е прието. Да вземем за пример българският език и българската култура. При нас бюрократичният термин е "родител (настойник)" и е така от сума ти време. Терминът ни е полово-неутрален, но никой не обвинява никого в "джендърство". Освен това той е достатъчно широк и включва както родителите, така и всеки "отговорен за детето човек", независимо каква е връзката му с детето - баба, дядо, пълнолетен брат или сестра, чичо или друг определен от закона пълнолетен. Сега да си представим, че в България се предложи родител (настойник) да се замени с родител. При това не просто родител, който е полово-неутрален термин (родител е майката, но родител е и бащата), а по френски модел с родител-1 и родител-2. Очевидно е, че не става въпрос за разширение на понятието "родител (настойник)", а са стесняване на смисъла му - изключват се настойниците. Освен това родител-1(2) e безсмислено понятие - нормалните общоприети термини са баща и майка. Очевидно, че родител--1 и родител-2 целят да заменят именно тези общоприети термини. Ето ви проява на "джендърство". Това обаче ще е наше, българско тълкуване и ще засяга българската действителност. С други думи само французите си знаят какво точно променят и какво целят с тази промяна.

Е, то по същата логика може да се каже, че европейците имат индиански гени. Всъщност теорията е, че и двете групи - индианци и европейци имат общи предшественици - древните северни евразийци, - ловци на мамути, които са се подвизавали в Сибир около Алтай. Може би преките им наследници днес са манси, кети и юкагири. Масовите Υ dna на европейците (R) и на индианците (Q) са братски и произлизат от общ родител - Y-dna P.

От Варна има резултати от общо 5 проби - 4 на мъже и една женска проба. Според самото проучване Υ-dna на 4-те проби са следните: 1. G2a2b2b 2. G2 3. CT (T-M184) 4. R1 (R1b1a2-V88) След освобождаването на файловете и допълнителен анализ, Genetiker уточниха CT (златния човек) като Y-dna T-M184, а R1 като R1b1a2-V88 (по-горе и двете уточнения са отбелязани в скоби). Нито една от тези 4 групи не е масова сред съвременните българи. Напротив, по-скоро са екзотика. I2a сред варненските проби изобщо няма (не знам къде я видя), а R1-V88 днес е масовата R1 група в Африка, но за Европа като цяло е много рядка. Масовите съвременни български Y-dna просто липсват сред древните проби. При това положение да се говори, че автозомно тази или онази древна проба е близка до съвременните българи и тосканци е чиста манипулация.

Общо взето - Да. Неолитчиците ни са типичните за Европа G2a с минорни Т и други подобни. Варна са горе-долу същата работа. I2a2 са явно пришълци от север и съсипват старата култура. Те излизат основно от времето когато би трябвало да е хиатуса. Явно не се задържат много тук и по-скоро ги интересува грабежа, а не заселване. Разните J-та се появяват покрай минойците. Предполага се, че този път това са пришълци от юг, които освен Y-dna носят и автозомния компонент свързан с иранските неолитни фермери и кавказките ловци събирачи. До този момент този компонент липсва в балканското население. Засега е това. От там нататък може само да предполагаме, тъй като пробите след 2000 г. пр. Хр. са единични. Българските проби от ранното средновековие пък са само Mt-dna и така.

То хубаво, но тези автохтонни етиопи, семити и "автохтонни неолитчици" нещо липсват по нашите земи по времето на неолита, медта и бронза. Тук щъкат основно Y-dna G2a2 и I2a2 (а не I2a1, която е основна група сред съвременните българи). Днес всички видове G-та сред съвременните българи са около 4,5% и въобще не е ясно дали са наследници на древните балканци или са дошли по-късно. Същото се отнася и до I2a2. Днес тя има честота около 1,7%, но дали това са преки наследници на древните също не се знае със сигурност. В общи линии генетичният профил на населението по тези земи започва да се оформя във времената след 1000г. пр.Хр. Преди това има някакви хора, но идват нови и избиват мъжете, после идват други и правят същото и т.н. Едва в късния бронз и желязото има някаква стабилизация и тогава започва да се наблюдава приемственост между отделните вълни.

Славяни, тюрки, иранци, германи и т.н. пак са културни понятия. Т.е. засега е безсмислено да се търси какви са тези групи "според генетиката". След време, ако се натрупат достатъчно изследвания може и да изскочи нещо, но към момента е мъгла. Автохтонни, в смисъл от време оно (на ловците събирачи) не сме. По женска линия сме наследници предимно на неолитчиците, медната епоха и хората от бронза. По мъжка най-вероятно сме наследници на хората от желязото нататък. Т.е. от широкия интервал -1000 +1000 от Хр. За този период към момента обаче няма почти нищо. Във всеки случай мъжете които са се размотавали по тези земи по-рано от 1000 г. пр. Хр. не са оставили почти нищо (или много малко) като генетичен отпечатък върху съвременните българи.

Една група от Барселона. Изпълняват клезмер, балканска и циганска музика. Първото парче е Цигани любят песни, а второто Криво садовско хоро.

Идеята човек да има собствен сайт е привлекателна. Като изключим обаче т.2 (Сайт портфолио), останалите точки могат да се свържат по-скоро с някакво хоби или страст на дадения човек, а не толкова с работата му. С други думи иска се отдаденост, а поддържането на сайта да става заради самата идея, а не толкова като "бизнес начинание" или с очакване за директна финансова възвращаемост. Ако се случи сайтът да стане финансово печеливш е ОК, но ако няма постъпления това не трябва да е драма. Това не означава, че понякога не се "случват чудеса". БГ мамма например тръгва като идеен проект и средство за взаимопомощ, а в момента е бизнес, който при това никак не е лош. Повечето блогове, форуми, обучителни сайтове и т.н. обаче си остават начинания с идеална цел. Естествено има разни сайтове които нямат никакво смислено съдържание, а единствената им цел е потребителите които се озоват там по случайност да цъкат по реклами на Гугъл или някакви други рекламни мрежи. Тези сайтове обаче са съвсем различна категория.

Това е въпрос за отделна тема. По принцип когато говорим за "История" може да разгледаме въпроса от две гледни точки: 1. - академичната 2. Историята като "национален исторически разказ" или т.н. учебникарска история. Двете точки са коренно различни. При академичната нещата се разглеждат от миналото към настоящето, т.е. така както са се случили. При втората гледна точка (националния разказ) имаме някакъв съвременен обект за изследване (например българския или македонския народ/нация) и разглеждаме неговата история. Да видим каква е дефиницията за НАРОД според института за български език към БАН: В случая македонските академици са на пръв поглед прави (от академична гледна точка), тъй като е много съмнително по времето на Самуил да е имало "съзнание за обща родова принадлежност и история". При това не само е съмнително за българите, но и за който и да е друг "народ" по това време. Просто така дефинирано понятието е по-скоро пред-нация или прото-нация и е феномен на по-новите времена. С други думи от академична гледна точка по времето на Самуил няма български или македонски народ, няма гръцки народ, влашки народ, германски народ и т.н. Да видим обаче другото понятие към което ни препраща понятието народ, а това е "народност". Това е дефиницията на народност на същия институт: Хора с "единно съзнание за народна принадлежност" определено е имало по времето на Самуил. Народността обаче не е еквивалент на понятието народ, най-малкото защото няма същото значение. Например за един средновековен човек на първо място е религията, на второ семейството, клана или родното място, социалната група, а народността е някъде на заден план. Освен това един човек може да се определя примерно като "рус" в Украйна и да разбира едно, а друг пак да се определя като "рус" в Москва и да разбира нещо доста различно. В случая македонските историци не са прави, тъй като "българска народност" по времето на Самуил определено има, но определено няма македонска. Освен това българската наука в академичните работи използва точно израза "народност", а не народ. В науката се обсъжда феномена "формиране на българската народност", а не формиране на българския народ и т.н. Това е от академична гледна точка. От гледна точка на "националния исторически разказ" всичко е позволено. Не знам дали не се получи объркано.

То и историята от "тази страна на Дунав" до Борис също не се афишира. Родните ни съчинения за събитията преди Борис се броят на пръсни. Освен споменатите тук манасиева летопис, именника и апокрифния летопис къде са другите "собствено-български" съчинения където българите да парадират със славното наследство например на Тервел, Крум или Омуртаг? Собствените ни документи ясно показват, че желанието на елита е държавата да се позиционира като "християнска империя" и в тази връзка, за тях всичко започва начисто с Борис. За събитията преди това наистина няма нищо или много малко, но не само "оттатък Дунав", но и "от тази страна". С това съм абсолютно съгласен.

Не е само именника. В българския превод на Манасиевата хроника също е упоменато, че българите не са автохтонни на сегашните си земи: "При Константин Брадати стана шестият вселенски събор. При този цар Константин българите преминаха през Дунава и отнеха на гърците тази земя, в която живеят и досега, след като ги разбиха" В т.н. Български апокрифен летопис пък не само пише, че българите са населили "пуста земя", (т.е. не са автохтонни) но се уточнява, че са " третата част от куманите". Връзката с "етиопите" пък, ако се отнася до българите означава само спомен, че са дошли от "много далеч". Като цяло остава впечатлението, че има някаква "родова памет" за това, че българите са дошли от някъде другаде, но по някаква причина не и се дава гласност. Според мен причината е "имперската доктрина" която се налага след Симеон. Племенната история и "произхода" са хубаво нещо, но не и ако искаш да градиш империя. В този случай са пречка и водят само до разединение. От Симеон (а може би и от Борис) нататък "българи" стават всички поданици на държавата независимо от това от къде са дошли дядовците им. Т.е. едните българи (условно да ги наречем наследници на прабългарите) не са повече или по-големи българи от другите българи (условно наследници на славяни или власи). Тази доктрина ясно се вижда в Манасиевата хроника: "Тази земя преди това се наричаше Мизия. Тъй като бяха многочислени, те изпълниха и тая и оная страна на Дунава, чак до Драч и по-далече, защото власи, и сърби, и прочия, всички са едно” Всички са едно е именно всички са едно - имперска доктрина която не прави разлика поради произхода. Такъв подход може да се види и в едно друго произведение, а именно българския превод на хрониката на Симеон логотет. Навсякъде където в оригинала става дума за "склави" в българският текст е преведено като "българи". Тук виждаме същата доктрина "всички са едно"

Там е работата, че нещата въобще не са ясни. В проучването което се цитира в първия пост, единствените за които може да се приеме с някакви условности, че са българи са салтовците. Тези салтовци показват много близки прилики с аланите (от същото проучване) и на практика се припокриват с тях, но се различават значително от сарматите. Този извод е отбелязан изрично в самото изследване: Ако салтовците (българите) от една страна си приличат генетично с аланите, а от друга страна имаме "The vast differences between Sarmatians and Alans", то няма как да направим извод, че "българите са сармати по генетика". Или поне няма как да направим такъв извод от изследването което се разглежда тук.

През средновековието няма институция която да се грижи за "чистотата на латинския език" или за който и да е друг език. Всеки си пише и изговаря думите така както той си ги разбира. От друга страна латинският език не е роден на никой. Той се учи от учител, при това на сравнително късна възраст (не и в първите 4-5 години след раждането на детето). На късна възраст обаче обучаваният вече има трайно изградени фонетични модели от родния му език (немски, френски, унгарски и т.н.). От там идват и грешки, различно интерпретиране и т.н. Слави "без К" имаме още от Сплитския народен събор през 925г. В 10-ти канон от решенията на събора се забранява на епископите да издигат в какъвто и да е сан, хора които говорят на славянски език - в текста "Slavinica lingua" (без "С"). Слави (без К) се срещат и в редица други текстове, при това както със значение на "славоезични" така и със значение "роби". Т.е. как ще се изпише думата зависи от една страна от това колко е грамотен даден автор, а от друга от фонетичните модели които е възприел от родния си език. Родният език на Хелмхолд е долно-немски. В долно-немски, както в свързаните с него езици/диалекти - саксонски, фризийски, холандски, английски и т.н. още през средновековието К-то отпада, включително и в думата със значение "роб" затова и днес имаме slave и slaaf. Орбини се опитва да разграничи двете значения - славоезични и роби и най-вероятно е повлиян точно от Хроника Славорум. Според мен обаче значението на труда му се надценява. Например през 1706г. Илья Копиевски в латинския текст използва sclavonic (с К). От друга страна Орбини няма как да повлияе на авторите с произход от Холандия, долна Германия или Англия да вкарат допълнително К в думата със значение "роби", тъй като К-то отдавна е отпаднало.

Разбира се, че е неползотворен - имаме класическо преливане от пусто в празно. Безсмислен е и спора за това, какъв е етническия състав (какво е етнос?, а какво е народ?) на тази или онази група. Обаче за езиците на склавите, славите, слауите, склавените, склавините, словените, стловените, славяните и т.н. имаме една камара писмени документи и свидетелства за да разберем, че става въпрос за един и същ език или за много близки диалекти, които могат да се обединят под една шапка. Т.е. като определител за езика няма разлика и поне за ранното средновековие всички тези термини са тъждествени. От там нататък другото е типични измишльотини по "македонска методология"

А какво очаквате да е изписано? При повечето печатни текстове от епохата, когато се пише с малки букви в началото на думата се пише v, а по средата u и това е така независимо от това кой звук се предава с двете букви - "У" или "В". Т.е. "v" може да е както В така и У и по същия начин "u" може да е както В така и У. Коя от двете букви ще се изпише не зависи от това кой звук сe предава, а от това къде стои в думата. При това така се пише в едно и също произведение и от един и същ автор. При изписване с големи печатни букви навсякъде стои V, защото голяма печатна буква U по това време няма. В случая в заглавието имаме дума изписана с първа буква "главна S", а останалите букви са малки и е съвсем нормално и очаквано след това да имаме буква u, а не v. Виж например следващата страница - имаме изписано Francica, Saxonica и Sueuica. Последната дума според теб как трябва да се прочете? За пример може да се види и Орбини. В заглавната страница е изписано SLAVI, тъй като тук цялата дума е изписана с главни букви. По същия начин думата България е изписана като BVLGARIA, защото пак цялата дума е изписана с главни букви. Вътре в текста обаче, когато се употребяват малки букви навсякъде имаме slaui и Bulgaria. U-то предава в първата дума звука В, а във втората звука У, а двата звука се предават с една и съща буква защото са в средата на думата. Дай да ги видим тези примери, където изписването е с малки букви и звукът В е предаден с буквата v когато се намира в средата на думата. п.п. Виж например тук. Това е от книгата която цитира ти самия. Във втория абзац (центрирания) би трябвало да е изписан израза "vim promovet insitam". В текста обаче е "vim promouet insitam". Това не е различен израз, нито се чете по различен начин. Просто правилата за писане тогава са били такива.