Atom

Не съм съгласен. Нарочно вкарах думата варварски за да има елемент на "обида". В твърдението на Б също има елементи на "обида" - антисемит и ислямофоб. Кога варварски е обида? - Когато думата е насочена към конкретна група или индивид. Кога квалификацията "антисемит" и "ислямофоб" е обида? - Когато този който е квалифициран по този начин не е такъв, но въпреки това спрямо него се употребяват тези изрази. Кой е крив и кой прав има право да реши само правосъдната система, ако приемаме принципа за върховенство на правото. Ако не - цялата система отива на кино. При разглеждането на конкретния казус съдът трябва да установи подробностите - в какъв контекст са казани думите, предходни изказвания на лицата, качеството в което ги изказват и т.н. и едва след това се произнася с решение. Не - един човек е престъпник ако извършва деяние което е квалифицирано като престъпно (криминализирано деяние) и е виновен. Ето определението за престъпление на НК: За да има престъпление и двете неща са задължителни - да има има престъпно деяние и да има виновност. А това дали един човек е виновен има право за постанови само и единствено съда. Нещо повече, базов принцип е, че всеки човек е невинен до доказване на противното. Абсолютизирането на какъвто и да е принцип, различен от принципа за върховенство на правото, обезсмисля всички принципи накуп. Съгласен съм по отношения на изказванията във форума. Безспорно модераторите трябва да се намесят.

Не съм много съгласен. Суверенни републики в една държава федерация е нещо което не знам дали изобщо може да съществува, а и дали има някакъв смисъл. Опитът с РФ показа, че подобна формулировка не работи. По времето на Елцин това беше принципа около който се формира РФ и който доведе почти до разпад самата Руската Федерация. При Путин суверенитетът на републиките беше ограничен и всички бяха принудени да махнат "суверенитета" от своите конституции или да го уточнят, а държавните глави на републиките загубиха право да се наричат "президент". С други думи суверенитетът създаде огромен проблем вътре в РФ. В рамките на СССР нещата стават още по-сложни. Максимално възможното беше не една държава-федерация, а съюз от суверенни държави, но и това не проработи. Съюзът на независимите държави се оказа без никакво съдържание и там може би наистина причината се оказа скапаната икономика.

Ами именно. Обществото ни се опира на някакви принципи - защита на собствеността, защита на личността, свобода на личността (към който спада и свободата на словото) и т.н. Нито един от тези принципи обаче не може да се абсолютизира и да е безусловен. Единственият принцип който стои над всички тях е "върховенство на правото". Думата върховенство тук изобщо не е случайна. Ето ти един пример: "А" подема кампания в медиите за забрана на обрязването на момчетата преди на навършат пълнолетие. Смята този акт за варварски и нарушаващ правата на личността. Според него подобна операция е допустима когато лицето е пълнолетно и става по собствените му воля, а преди това може да се допусне само по медицински причини. "Б" приема това като обида за неговата общност и в действията на А вижда антисемитизъм или ислямофобия. Според него А цели да дискриминира общността на Б, а в думите му вижда реч на омразата. Кой кого обижда в случая - кой е крив и кой прав? В нормалната ситуация това не е никакъв проблем, тъй като имаме принципа за върховенство на правото. Недоволният се обръща към съда и той решава проблема. Ако обаче пренебрегнем върховенството на правото и започнем да забраняваме думите на А или Б само защото някой (различен от съда) е решил, че това е обида или другото е реч на омразата налагаме цензура и ограничаваме свободата. Разбира се, всички държави имат право да налаган цензура, но това става пак със закон. Примерно забрана за публикуване или разгласяване на държавна тайна и др. подобни. Имаме също и думи които лесно могат да се квалифицират като обида или реч на омразата, например "циганите на сапун" или "мама ти да ....." и там също не е проблем да се ограничат. В повечето случаи обаче става въпрос за съвсем субективна оценка за това кое е обида и кое не и нямаме никакво право да ограничаваме свободата на словото.

Не знам от къде ги изкопа тези ободрити. Става въпрос за езиковите доказателства за които спомена Ник. Ако те са от Old Norse (или старо-скандинавски) са оставени от скандинавци (северни германци), а не от какви да е германци. С други думи има доказателства за наличието на скандинавци в Русия. Самата дума варяг е заета от същия език: "Варяг..........Заимств. из др.-сканд. *váringr, væringr, от vár "верность, порука, обет", т. е. "союзники, члены корпорации". Виж например и биографията на Харалд Хардрада. Това е може би един от най-известните варяги на византийска служба. Той да не би да е ободрит? Рюрик е частен случай и въпрос на съвсем различен анализ.

Въпросът е, че варягите не са някакви германци, а северни германци - скандинавци. Езиците на Швеция, Норвегия и Дания са взаимноразбираеми, но се различават от другите германски езици. Т.е варягите трудно могат да бъдат "някакви германци", различни от северните. Не може и да ги ограничим само до датчаните. Ако трябва да се търсят синоними на думата варяги, на-добре пасват викинги и древни скандинавци.

Под Скандинавия обикновено се разбира Скандинавския полуостров + Дания. Т.е. датчаните по дефиниция са скандинавци.

До сега всички пропускат един основен момент. Икономиката безспорно е важна, но СССР реално е империя, а империите трудно могат да съществуват без собствена идеология. В епохата на нациите, ако няма нещо което да спои индивидите, империята няма как да съществува и ще се разпадне. САЩ изградиха гражданска нация със здрава спойка, докато СССР заложиха на универсална (наднационална) идеология и много националности. Каквито и икономически промени да бяха направени от Адропов, Горбачов и който и да е друг, СССР пак щеше да се разпадне ако няма спойка. Спойка обаче няма. Комунистическата идеология е изчерпвана, а на хоризонта няма нищо което да я замести. По същата причина се разпадна Чехословакия (доброволно) и Югославия (силово). Този въпрос не е решен дори и досега в самата Русия (това което остана от СССР). След разпада на съюза в Русия има т.н. "парад на националностите", който заплашва с разпад Руската федерация. Едва при Путин процеса е спрян, но той все още не е решен С други думи във всяка алтернатива която предвижда оцеляването на СССР и запазване на статута му като велика сила, въпросът със спойката на населението трябва задължително да намери решение. Ако не, изходите са два - доброволен, както стана в Чехословакия или силов по аналогия с Югославия. Разбира се има и още един трети избор - силна диктатура и капсулиране, но тогава е под въпрос доколко велика сила ще е СССР и докъде ще се простира влиянието на съюза.

Имаме право да правим всичко което не е забранено от закон. С други думи нямаме право да крадем, изнасилваме и убиваме. Нямаме право и да говорим неща които са забранени, но от закон Обидата обаче е много относително нещо. Ако аз кажа на някой, че е корумпиран, това обида ли е, истина ли е, или нещо друго? Никой не би трябвало да ме ограничава само и единствено от морални цели - "недей използва тази дума защото някой може да се обиди". За тази работа си има съд. "Обиденият" ме съди и ако съдът постанови, че съм го обидил аз ще си понеса последствията. Ако в закона изрично пише, че думата корумпиран е обидна и не може да се използва е ясно - не може да се използва.

Ако приемаме принципа за "свободата на личността" твърдо ДА. Съответно този който сме обидили има пълно право да ни съди и ако ни осъди да си понесем последствията. Ограниченията на говоренето по някакви неясни и не строго формулирани критерии от морални или ценностни категории са несъвместими със свободата на личността. Това е дилема или - или. Или казваме, че понятието "свобода на личността" е условно и забраняваме псувните, или приемаме, че е абсолютно и псувните са напълно свободни. Средно положение няма - средното положение е лицемерие и да, ако едно общество пробутва едновременно и двете неща не е свободно по смисъла на критериите за свобода на личността. Това е от гледна точка на шаблоните. От гледна точка на реалността е какво усещаш ти самия, а не какво ти казват, че трябва да усещаш Все пак реалността аз я възприемам през моите очи, ти през твоите и т.н.

Според мен към двете категории - наука и иновации хората подхождат по съвсем различен начин. Когато говорим за наука, човек трябва да има нагласата "аз знам, че не знам". Т.е. нищо не е сигурно, нищо не е доказано и всичко подлежи на преразглеждане. От там нататък е лесно - имаш някаква нова идея и като се придържаш към научния метод или я доказваш или не. При иновациите нагласата е "аз знам, че мога". Т.е. не търсиш ново знание (нямаш идея да опровергаваш досегашното), а на базата на това което знаеш можеш да намираш някакво ново приложение. Тук няма лесни неща и предписан метод, а всичко е плод на въображението. Не знам доколко един индивид може да превключва от единия начин на мислене към другия и обратно и дали един човек може да бъде едновременно добър учен и също толкова добър иноватор. Съмнявам се и мисля, че това ще са единици. В тази връзка това което казва Ник за избягването на несигурността за мен е ключово. Ако човек се придържа само към сигурното той трудно ще стане иноватор. За науката най-вероятно също е пречка, но там човек може да се обучи. Не знам дали човек който избягва несигурността може да направи лесно епохално откритие в науката и да преобърне досегашни представи, но плавни и постепенни научни пробиви са напълно възможни.

Точно така. Придържането към принципа за "свобода на личността" или по-точно неговото абсолютизиране неминуемо води към несвободно общество. Обществата са сложни конструкции и за съществуването им са необходими категории от рода на митовете, морала, общоприети ценности и т.н. Принципът за свобода на личността обаче изключва останалите ценности, изключва морала и митовете. Издигайки свободата на личността като един единствен критерий ние като цяло ограничаваме свободата в обществото.

Ако санкцията е със закон, това не е свобода, а престъпление. Да, ако не нарушаваш закона или свободата на друг човек това е проява на несвободно общество.

Принципът за свобода на личността е, че човек е свободен да прави каквото си иска в рамките на две ограничения - 1. ограниченията на правото и 2. действието му не може да ограничава свободата на друг човек. Това е - имаме тези два задължителни критерия или ограничения. Няма други критерии - нито по-важни, нито по-маловажни.

Джендърът не е роля която аз избирам, а ролята която обществото като цяло ми предписва. Аз не мога да си избирам какво да мисли за мен обществото, това е извън моята воля. Двете неща са логически абсурд и са несъвместими. Точно и затова писах преди, че въвеждането на пол "други" - извън тесния кръг на хермафродити или нещо подобно е социален инженеринг.

1, Не е присъщо нито мъжете, нито за жените. . 2. Винаги е извращение ако някоя от страните на го приема, но е насилена да го прави. 3. Ако е доброволно и по собствена воля (както в случая): а) - не е извращение ако обществото приема принципа за свобода на личността б) - това е извращение ако обществото не приема принципа за свобода на личността

Какво има да говорим за джендърството. Джендърстовото са роли, а хомосексуалистите няма как да са отделен джендър или ако има това се свежда само и единствено до гайпарадите. Аз го казах вече - самата дефиниция за Джендър изключва човек да може сам да си определя джендъра. Т.е. Джендърите са само два - мъжки и женски.

В ОИ няма свобода на личността. До революциите никъде няма свобода на личността. Самите национални движения възникват поради тази причина - исканията са за свобода на личността. Хората искат суверенитетът да се прехвърли от краля и аристокрацията към нацията - към всички. Искат свобода-братство-равенство - т.е. свободата да не е привилегия на един тесен кръг от хора, а да е право на цялото общество. Какво е положението преди тези явления: - в западна Европа аристокрацията е свободна, а обикновените хора имат лична свобода (не са собственост на други хора), но не и свобода на личността (да могат без ограничения да правят каквото си искат) - в източна Европа аристокрацията е свободна, но масата от хората нямат лична свобода, те са "собственост" на други хора (на аристокрацията и са зависими са от нея) - в ОИ няма аристокрация, а хората имат лична свобода - не са собственост на други хора (няма такива, няма аристокрация), но не и свобода на личността (да могат да правят каквото си искат). Защо уточнявам всичко това? До индустриалната революция, машините и моторът на икономиката са роби (в буквалния смисъл на думата). Тъй като няма достатъчно натрупвания и технологии, по периферията на западния свят се използват хора на които е отнета свободата - в Америките се внасят от Африка, а в ИЕ за тази цел заробват собственото си население (т.н. второ крепостничество). В ИЕ явлението например е толкова масово, че практически няма хора които да изпълняват функциите на средна класа - няма свободни хора. Вакумът се попълва от мигранти от западната честа на Европа - евреи, немци от западната част на Германия и от османски поданици. Според някои икономисти без робството натрупванията нямаше да се осъществят, а от там и индустриализацията и модерния свят. При такъм исторически фон, при който робския труд е масов, когато използваме думата робство и я натоварваме с буквалното и значение ние приравняваме дедите ни до руските крепостни и робите на карибите. С други думи изкривяваме историята. Ако разглеждаме нещата в обшия план на историческия фон, Екзархията като олицетворение на националното движение (националното формиране) и революционерите като олицетворение на националната независимост не са два алтернативни мита, които трябва да се бият един с друг, а две части от едно органично цяло. Те няма как да бъдат разбрани поотделно. Разделяйки ги, ние пак изкривим историята. Натъртването на робството и зачертаването на екзархията е точно това. Никъде другаде двата процеса - по изграждането на нацията и по нейното политическо реализиране (националната независимост) не се разглеждат като нещо различно, като две различни явления, а навсякъде се приемат за два успоредни процеса на едно и също явление. Ако разделим явлението на две, това е все едно да кажем, че изобщо не сме нация, тъй като нация се изгражда само и единствено при участието на всички нейни членове. Колкото и да са гениални индивидите и лидерите, каквито и качества да имат, те сами не могат да направят нищо. Видяхме какво се случи в Ирак - няма го Садам, иракската нация се разпадна, видяхме какво се случи с Югославия - отиде си Тито и малко след него и "югославския народ". Примери има колкото искаш.

Никой не оспорва твоята гледна точка - тя е валидна. Още повече аз съм твърдо против да създаваме друга абсолютна истина, т.е. друг базов и безусловен мит, която да задушава останалите гледни точки. Ще си позволя да се цитирам: Не виждам обаче защо твоята гледна точка трябва да се противопоставя на моята. Какъв е смисъла на националната независимост, ако няма нация. Нашата нация се създава през възраждането, а борбата за църковна независимост е основна и неразделна част от това изграждане. Тя е неговата сърцевина. Не за друго, а защото единственият начин да добиеш статут на нация в ОИ е чрез религията и това се осъзнава от всички. Учредяването на Екзархията не е нищо друго, а финал и узаконяване на нацията. Работата по националното осъзнаване и борбата за църковна независимост е колосална. Това няма как да се отхвърли, тъй като се почва от нулата, а при учредяването на Екзархията нацията е вече факт и малко след това добива своята самостоятелност . Без тези борби и без осъзнаването, без формирането на нацията, Левски нямаше да бъде разбран от никой. Просто нямаше да има субект който да бъде освобождаван и който да получи национална независимост

Риск има, но според мен е оправдан. Идеята е, не директно да налагаме нови митове, а да премахнем абсолютния и безусловен характер на митовете които смятаме за вредни, а след това и на останалите безусловни и абсолютни митове. Т.е. да приближим националния разказ максимално близо до науката. Как става номера? Просто е - всичко което трябва да направим е да инвестираме малко в наука. Една от основните характеристики на науката е, че по подразбиране там няма табута. Т.е. ние знаем, че не знаем и няма тема или идея която да не подлежи на изследване и евентуално преразглеждане - няма абсолютна истина. Вярно е, че научната дисциплина история не е точно наука и поради тази причина си има някакви собствени митове, но те нито са абсолютни нито безусловни. Ако инвестираме в изследвания по точно определени теми, напр. икономика през възраждането, идеите през възраждането, търговията през османския период, архитектурата през възраждането, демокрация и властови отношения на българската община и т.н. ние ще получим научен продукт който ще покаже един друг, по-нормален живот на българите през т.н. турско робство и ще ги осветли в съвсем различна светлина. Последващото популяризиране на тези резултати след това ще свърши останалата работа. При това положение без някаква централна структура или правителство, различните НПО, партии и организации ще могат да се възползват от тези резултати и всеки да популяризира своите си идеи (каквито и да са те). Самото обсъждане и на други различни идеи и представи (различни от три синджира роби и баташкото клане) ще премахне абсолютния и безусловен характер на робския мит. Е, ако след това някоя партия или НПО реши да издигне устава на Екзархията до статут на българската магна харта , аз нямам нищо против. Това което ще съм против обаче е, да превърнем и този мит в базов и безусловен. Историята като национален разказ не може да се премахне. Митовете също не могат да се премахнат. Това което може да се направи е националният разказ да се приближи максимално близо до научната дисциплина история. Т.е. да няма абсолютни и безусловни митове, такива които да не могат да се преразгледат и да не подлежат на промяна. Как виждаш въпроса с гражданствеността? За мен основният проблем е този който засегна - атомизирането. Активните хора не се интересуват. Всеки си е изградил някакъв собствен свят и до там. Ако активните не се интересуват на кого може да се разчита за изграждането на това гражданско общество?

Това го пропуснах. Идеята е точно това. Ако в холандската култура нещата се въртят около личния принос, нещата трябва де се въртят около това. Ако за българите историята е нещо толкова важно, нещата трябва да започнат от нея. Това е всъщност част от адаптацията. Започва се от нещо което е важно за хората и се надгражда на негова база. Разбира се, това не означава всичко да се съсредоточи или да приключи с историята, но ако там не се пипне, нещата винаги ще са някак непълни. Директното прилагане на чужд опит и чужд модел, без да бъде адаптиран към местната култура е прекия път към ада.

Националната култура е нещо относително. Тя просто е комплекс от всички тези митове и шаблони взети накуп. Германците например отначало изобщо нямат такова нещо като национална култура, а след това я сменят няколко пъти. Масата от датчаните до края на 18-ти век са същите крепостници като руснаците по това време. Ирландците през 19-ти век са символ са простотия и т.н.

За да има устойчивост и преходът да е безпроблемен митовете от миналото са задължителни. Ти сама на няколко места говореше за историята на Холандия и околните страни от региона, когато ставаше въпрос за правата на жените, а не за неща които са се случвали в САЩ например. Историята на един народ или държава не е това, което пише в учебниците. Това което пише в учебниците е националния разказ или представата за собствената ни история В историята на един народ или територия са се случвали най-различни неща, има една камара явления и процеси, разни хора са правили какво ли не. Какво ще изберем от тези всички явления, процеси и биографии на хора зависи от нас. А в самата ни история има всичко. Най добрият пример е когато се опираш на собствения ти "опит" и на собствената ти история. Писах вече за Устава на Екзархията - ето ти нашата Магна харта и нашата Декларация. Подобни неща могат да се намерят в която посока искаш. Комунистите например при налагането на една универсална доктрина също използват история. За двойното робство писах вече, но имахме и първото анти-феодално въстание в Европа - това на Ивайло, (така българите станаха пионери в класовата борба). Д.Благоев направил нещо не знам какво си в Русия и с това едва ли не ги светнал за социализма. Септемврийското въстание е първото антифашистко въстание в Европа и т.н. Така българите могат да са горди със себе си, че са едва ли не са по-по-най истински комунисти в сравнение с останалите европейци.

Казах на Дора за избора, на теб ще кажа същото за свободата. Свободата винаги е относителна. Когато говорим за периода, сравняваме с другите страни от съшия период, а не със съвремието. Разликата между българския селянин и който и да е селянин от източна Европа е огромна. Този от ИЕ е собственост не на краля или императора, а на местния дерибей. Българите никога не са били собственост на спахията. Нещо повече, те имат право да съдят спахията в независим съд, докато в ИЕ сам феодалът е съда. Много, много късно на селяните се позволява независим кралски съд. Разликата е от земята до небето. При нас бог е високо, а царят далеко, докато в ИЕ господарят ти е в имението отсреща и те наблюдава пряко и директно. До много късно нито господ нито царя (краля, императора) може да помогне на селянина или да направи каквото и да е за него. Виж например живота на Тарас Шевченко - художник, писател, известен човек, но и Императорът не може да му даде лична свобода. Свободата е дадена едва след като собственикът му получава исканата за художника сума. Специално при Шевченко, императорът помага с пари, като представители на семейството му участват в търг за продажбата на картини, организиран с цел събиране на пари за откупа на художника. Други обаче са нямали този късмет и не са били толкова известни. Как може изобщо да има сравнение и приравняване. Ако българите са били роби, селяните в ИЕ какво са - добитък?

Не е само мит, а базов мит. Най-силните и базови митове не се градят от нищото, а винаги тръгват от някаква истина. А са митове защото превръщат истината в абсолютна. Базови са защото истината става абсолютна и безусловна и не търпи каквито и да е възражения. И въобще не става въпрос за самата дума, а за съдържанието, което се крие зад нея. Думата е употребявана, но в различните времена хората са влагали различен смисъл . Например през самото възраждане в по-голямата част от времето и почти всички възрожденци употребяват термина двойно робство - гръцко и турско. Смисълът е ясен - липса на национална и църковна независимост. Никой обаче не влага в думата робство нейния буквален смисъл, а днес никой няма да скача в защита на "гръцкото робство" въпреки, че за самите българи по това време освобождаването от "гръцкото робство" е било с много по-голям приоритет и с много по-голяма важност. Днес под робство разбираме почти буквалния смисъл. В главата ни излиза образа на баташкото клане, синджирите от роби и други подобни, но без нищо друго Дедите ни от едни активни хора (каквито са били в реалност) се превръщат в безволеви роби. Ние самите вместо да се гордеем с постиженията на дедите си се превръщаме в наследници на роби и започваме да придобиваме робски манталитет с който оправдаваме пасивността си. Да, Османската Империя е била гадно място. Да, това не било нищо друго различно от тирания. В тази тирания обаче хората са имали лична свобода. В същото време през което ние сме под "турско робство" в Източна Европа (на изток от Елба) съществува едно явление наречено второ крепостничество. 80-90% от хората там са нямали тази свобода, а са били почти роби. Купували ги, продавали ги (със или без земята), залагали ги на карти и въобще правили с тях каквото си искат. Едва с войните на Наполеон тези неща започнали да се променят. През 1848 г. например полската шляхта вдига въстание за национално освобождение. Това което прави императорът във Виена е да обещае лична свобода на полските селяни. Резултатът е т.н. Галицийско клане. Селяните избиват, колят, разчленяват и т.н. своите господари, жените им, децата им, свещениците и всичко до което се докопат. И едните и другите са поляци, но робите просто предпочитат да се доверят на Императора, а не на своите панове. Днес, наследниците на истинските роби се чувстват наследници едва ли не на полския, пруския, датския, руския, унгарския или чешкия елит - на своите господари и робовладелци. Те са горди и свободни хора, които устояват правата си. Ние, наследниците на хора които наистина са били свободни ги обявяваме за роби и сме горди, че имаме робски произход. Набиваме си в главите робския манталитет и не смеем да кажем гък нито на работодател, нито на шеф. Бием жените и децата си защото няма пред кой друг да се направим на силни, не смеем да потърсим каквито и да е права (какво е това права?) и мълчим като неми когато ни мачкат. Или с други думи наследниците на робите за 100-150 години станаха свободни хора, а ние наследниците на свободни хора за същото време добихме манталитета на роби, а някои и станаха реално почти роби.

Нищо не пречи, но за да е ефективно трябва да е именно адаптиране, а не копиране (ние да копираме) или налагане (друг да ни налага). Проблемът с адаптирането е, че ни липсва капацитет. В България има много умни и интелигентни хора, но те предпочитат да се занимават с бизнес или градят кариера в корпоративния свят тук или навън. Заплащането в обществената сфера е мижаво и не може да привлече качествени хора, същото е положението и в разни НПО. За политиците не ми се говори изобщо. Тази сфера се избягва от всеки който има някакви качества и може да мине без нея. Университетите също нямат възможност да привлекат хора с нужните качества, а и да привлекат, на никой от държавниците няма да му мине през ума да се отпусне някакъв гранд за изследвания по въпрос, по който искат да провеждат политики. Аз с това и започнах. За да са ефективни едни политики е необходимо проучвания и изследвания. Необходимо е желаните политики да се адаптират така, че да има ефект, както и да не засегнат и застрашат сфери в които не искаме да има промяна. Дадох вече примера с копирането. Без никакви политики при нас имаме най-високия дял на жени програмисти, на жени STEM, жени ИТ като цяло и т.н. Ти самата каза, че са нереално много. Хубаво, но в много страни в ЕС, а и в съюза като цяло има някакви политики за насърчаване на жените към тези области. Копирането - т.е. провеждането на тази политика 1:1 в България до какво ще доведе и защо изобщо трябва да се провеждат подобни политики тук. Какво ще постигнем с тях? - още повече програмистки, още повече не знам какво В момента става точно това. Отпуска някаква фондация пари за нещо конкретно и местното НПО провежда тези политики без да му мигне окото какво точно се прави и защо. Натисне някой Борисов и той също прави нещо, без изобщо да му е ясно какво прави. Общо взето методът е ден да мине, друг да дойде, но парите да се усвоят.