Atom

Според мен професионалистите в комисията нямат кой знае какви големи проблеми за да стигнат до консенсус. Проблемът е как решението им ще се интерпретира от политиците и още повече как ще се приеме от обществеността. Това и друг път съм го казвал - в историята на който и да е регион има безброй факти, обстоятелства, личности и т.н. Националният разказ (или учебникалската история) е само малка част от тях. Не е никакъв проблем от целият този огромен набор от факти, обстоятелства и личности да се направи такъв подбор, който да устройва е двете страни - да се подчертае общото, но в същото време да даде възможност на всяка една от страните да запазят своите си особености - т.е. да се подчертае и разликата. Най-вероятно са необходими компромиси и от двете страни. Готови ли сме обаче ние също да направим компромис или упорито ще настояваме само те "да си пренапишат историята"? Ето например мнението на един македонец:

Няма съмнение, че това е перфектна формула и пробив в отношенията. Моите опасения са, че въпреки решението за името, гръцките политици ще направят всичко възможно да забавят влизането на Македония в ЕС. То не, че останалите членове на съюза са се юрнали на приемат нови членове, но дори и да се появи такова желание гърците ще продължават да блокират Северна Македония. Относно "прецакването" - в случая Македония не губи нищо. Напротив, сега топката е в гърците и ако продължават да правят някакви мизерии на македонците по отношение на ЕС проблемът ще е в самите гърци, а не в съседите им.

Искаш да кажеш, че отношенията на Гърция и Македония са толкова антагонистични, че ако не са американците тези отношения никога (или поне в близкото бъдеще) не могат да се подобрят? Това би означавало, че ако всичко около новото име мине в Гърция ОК, то Македония със сигурност ще влезе в НАТО. Ако отношенията между двете страни обаче са толкова зле, би трябвало Македония никога (или поне пак в близко бъдеще) да не бъде допусната в в ЕС. САЩ там нямат думата, а ако Гърция се заинати никой не може да направи каквото и да е по въпроса. Излиза, че македонците са се прецакали много яко.

По всичко изглежда, че въпросът с името ще бъде разрешен. Проблемите между двете страни обаче ще останат, а основният е този с бежанците от гражданската война в Гърция. Накратко: По време и след гражданската война около 100000 човека напускат Гърция. Между тях има гърци, има хора с българско съзнание, но и хора със "славомакедонско" или разколебано самоопределение. Най-много бежанци приема Югославия, но има хора пръснати в целия соц. лагер. България в началото избягва да приема бежанци и дори тези които по някакъв начин попадат в страната ни са препращани в Югославия. По-късно приема, но основно етнически гърци. Като изключим етническите гърци, по-голямата част от тези бежанци и наследниците им в Югославия и останалите социалистически страни се "трансформират" в македонци. Днес т.н. егейци (наследници на бежанците) в Р. Македония са едни от най-фанатизираните македонисти. Чрез редица приоми гърците успяха да се справят с българите в Гърция. Сега обаче опасенията им са, че ако Македония влезе в ЕС наследниците на бежанците ще предявят претенции за връщане на имоти и изобщо да се върнат в Гърция. Дори и да не им върнат имотите, като граждани на ЕС никой не може да им забрани да се установят за постоянно в страната. Те обаче имат роднини в самата Гърция. Т.е. опасенията са, че покрай едно масирано заселване на хора с чуждо самосъзнание, които на всичкото отгоре имат роднини в страната може да се пръкне едно голямо "славо-македонско" малцинство - комбинация от заварени и новодошли "славо-македонци" Ето два клипа, които описват проблема. Макетата са ги поорязали, но пак са информативни: Вторият е по-интересен, тъй като се изказват висши гръцки политици: Тактиката на гърците е да тупат топката и да забавят максимално влизането на Македония в ЕС. Затова и измислиха проблема с името. Идеята е с времето връзките на бежанците с гръцките граждани да стават по-далечни. Старите ще измрат и вместо двама братя или двама първи братовчеди това да са втори, трети или по-далечни роднини. От друга страна младите в Гърция няма да знаят езика и това допълнително ще ги отдалечи от "славомакедонските" им роднини. Тази тактика обаче се обърка. През последните години в Гърция израстна ново поколение, което не е било подложено на репресии и не изпитва страх. На това поколение гръцките политици набиха в главите, че са македонци и Македония е гръцка. От друга страна те слушат бабите и дядовците си, че не говорят гръцки, а някакъв друг език. Самите младежи трудно разбират езика на бабите и почти не го говорят, но пропагандират бабините песни и хора. Ето един пример: Та в тази връзка какво ще е бъдещето в отношенията на Гърция и Македония?

Концепцията може и да е нова и теоретична, но има чисто практични измерения. В България точно в този момент наблюдаваме ефектите от капана. От една страна ние вече не сме конкурентни с ниска цена на труда. Минималната заплата в България например e около 5-10 пъти по-висока от средната заплата на една шивачка в Индия или Бангладеш. От друга страна, доходите които се изкарват в България или заплатите които се предлагат от работодателите са в пъти по-ниски от необходимите да привличане на таланти във високотехнологични или други високодоходни дейности. С други думи не сме конкурентен на страните с ниски доходи, но сме и на страните с високи. При това положение нишите които могат да се обхванат са малко, а и там има голяма навалица от страни в подобно положение (попаднали в капана на средните доходи). Що се отнася конкретно до Китай, лично аз смятам, че те имат всички предпоставки да избегнат капана.

Човекът, като отделен индивид няма нужда от илюзии. Илюзиите обаче играят ключова роля в развитието на човечеството. Те са навсякъде около нас - религиите, държавите, нациите, човешките права, частната собственост, парите, правото, корпорациите и т.н. и т.н. Всичко това са илюзии или въображаема реалност и съществуват дотолкова, доколкото вярваме в тях. Да вземем например концепцията за собственост. Това е идея, която е плод на човешкото въображение и не се опира на каквито и да е природни, биологични или физични закони. Т.е. това е абстракция, въображаема реалност, която съществува само поради факта, че хората вярват в нея. Естествено илюзиите не са вечни. Преди 1000 години хората са вярвали в едно, днес в друго, а след време може би в нещо съвсем различно. Илюзии обаче ще има докато съществува човечеството. Това което ни отличава от маймуните е, че обитаваме двойствена реалност. От една страна това е обективната реалност на реките, дърветата, скалите, предметите, а от друга въображаемата на боговете, държавите, корпорациите, парите, нациите и т.н. Махнеш ли въображението и илюзиите човекът изчезва и на неговото място ще се появи маймуна или компютър.

Ето и конкретен пример за действията на "мореплавателите". Ще цитирам два откъса от "Образуване на българската народност". Авторът Димитър Ангелов пише за "славяно-българската държава". Според него в началото славяните са самостоятелни и просто съюзници, но по-късно при Крум държавата е централизирана. Ето и първият откъс: Авторът надълго и нашироко разказва за славянските племена в рамките на "славянобългарската държава" - разделение на труда, занаяти, търговия и т.н. Доказателствата му обаче се свеждат до разказа за Славун. Хубаво, но в този разказ освен Славун присъства и лидера на скамарите Християн. Според изворите и едните (северите и Славун) и другите (скамарите и Християн) са разположени на територията на България. Защо при това положение държавата е "славяно-българска", а не например скамаро-българска или хайде от мен да мине скамаро-славяно-българска. Нямаме ли в този случай едно преекспониране на някаква хипотетично славянско участие и пълно затъмнение относно участието на други едни хора - местни християни. Във втория откъс авторът пише за ликвидирането на "славянската самостоятелност" и централизирането на държавата: Какви са доказателствата му? Ето текста на т.н. Хамбарлийски надпис. Това е текста от същия този надпис, който Ангелов цитира като "доказателство" за премахването на самоуправлението на местните славянски князе: „ . . . . . . направих моя брат, а стратегът Лъв да бъде негов подчинен. От Бероя до . . . Дултроини е пръв ичиргу боилът Тук за дясната страна, а стратезите Вардан и Яни негови подчинени. За лявата страна на моя саракт: за Анхиало, Дебелт, Созопол, Ранули, е главатар боилът кавхан Иратаис, а Кордил и Григора нему подчинени стратези.” Никъде в текста няма каквито и да е славяни. Напълно допустимо е в новозаетите територии да присъстват някакви славяни, но ние нищо не знаем за организацията им (имат или нямат племенни вождове и дали изобщо са разделени на племенен принцип). С много по-голяма вероятност обаче може да допуснем, че каквито и да са тези хора - славяни, гърци или диви власи, става въпрос за християни и това са хора вече интегрирани от църквата. Според мен именно затова и помощниците имат християнски имена. Двата примера са много добра илюстрация как се изгражда "морската теза". Имаме пълна волна програма при интерпретацията на източниците. Тенденцията е очеизвадна - преекспониране на славяните, дори и там където не са отбелязани и пълно затъмнение относно местния, дославянски елемент. Такъв просто няма, независимо от това какво пише в самите извори.

Защото славяните и моретата са преекспонирани и не отговарят на истината. При това моретата не са измислени да "прецакат" прабългарите, а по-скоро да намалят или направо да елиминират влиянието на заварените. Например във всеки училищен учебник ще срещнеш историята със Славун, но няма да откриеш продължението за Християн. Подобни примери има колкото искаш.

Ами да го приключваме тогава. Класическото разбиране на науката е, че българският народ се формира тук на балканите с покръстването. То затова и за предходния период имаме "прабългари", а не "българи". Славянско море определено няма. Населението в ранното средновековие е малобройно и по-скоро имаме острови от популации, а не морета. Освен това при генезиса на българите участва и местно заварено население (заварено и от славяните и от прабългарите). По този повод съм отворил цяла тема за "третият елемент". Очевидно е обаче, че това разбиране не се приема. Едните не искат да чуят за местните. Като чуят власи, балкано-романци или албанци се изприщват. Други в стремежа си да отхвърлят "славянските морета" отхвърлят славяните изобщо - "славяни няма". Трети не приемат изобщо формулировката "прабългари" и твърдят, че българите се формират като народ много по-рано и т.н. Нещата обаче са навързани. Когато се отхвърли третия елемент се създава вакум и той се попълва от славянките морета. Когато се отхвърлят славяните (славяни няма), вакумът се попълва от велико-българите - неизменен народ формиран и славоезичен едва ли не още от Средна Азия и т.н. С други думи нещата са комплексни и въобще не става въпрос само за буряти, евенки и чукчи.

Какви усунски гени в българите бе Булгароиде? Нищо подобно няма в това проучване. В това проучване има само и единствено автохтонни европейски маркери и нищо друго. Няма дори намек за връзка с много по-близки територии, напр. приазовието и прикавказието, а ти ми говориш за усуни. Погледни горе в плота - авари, кумани и маджари показват някакви отклонения и може евентуално да се проследи друг, неевропейски произход. При тези прабългари няма нищо подобно. Аз затова и те питах дали приемаш данните от проучването. Оказа се, че нищо не приемаш и даже не го разбираш. Изводът който правиш, че сме биологични наследници предимно на прабългарите може да се направи само и единствено ако се приеме автохтонната теория, а ти я отхвърляш. Друг вариант да се направи подобен извод от това конкретно проучване няма. Тук не става въпрос за произхода на прабългарите по принцип, а за едно конкретно проучване и изводите които могат да се направят от него. Аз също отхвърлям автохтонната теза, но приемам "автохтонните данни" от това проучване. Как може да се обяснят тези данни. Просто е - първото обяснение е малката извадка. Възможно е просто по случайност да са попаднали само на автохтонни маркери. Друга възможност е оригиналните прабългари да са били сравнително малобройни и преобладаващо мъже. В този случай автохтонният женски произход също не е никаква изненада. Мен ако питаш, най-вероятно е двата фактора да действат едновременно. Т.е. от една страна извадката действително е много малка, а от друга да приемем класическото разбиране, че оригиналните прабългари са били малцинство, което по пътя си е замъкнало и други хора. Т.е. още при хората дошли с Аспарух, оригиналните прабългари са само част от тях, а хората на Аспарух като цяло не кой знае колко много.

И да не съм голословен ето един плот, този път само със средновековни проби. Всички са сравнени само по mt-dna. Прабългарите от проучването на Нешева, Карачанак и др. са отбелязани като BGR-med. Те са в центъра на плота - т.е. нещо като еталон за европейци, поне спрямо останалите средновековни проби. По периферията на плота са разположени: най-горе унгарските завоеватели (маджарите), а под тях авари от Унгария. Най-долу (TUR-byz) са византийци от Анатолия, а в дясно (HUN-cum) са кумани от Унгария. От плота е видно, че маджарите, куманите и аварите и то след установяването си в Европа са все още в периферията на европейския генетичен пейзаж. Същото се отнася и за византийците от Анатолия. Прабългарите обаче са в центъра на събитията и наистина са 100% европейци. При това положение да се търсят връзки или сходства с разни уралци, кавказци или иранци е спекулативно, а с чуваши, тюрки, памирци или алтайци напълно безсмислено.

Какво има за обяснение - автохтонен народ, поне според това изследване и поне по женска линия. При това положение да се търси по-голяма близост (по точно по-малка отдалеченост) с тази или онази отдалечена популация е загуба на време и чиста проба спекулация. Какви тюрки, какви уралци, какви иранци? От това изследване - толкова.

Приемам ги разбира се - резултатите са такива, каквито са. Проучването върху mt-dna се използва тук не да "опровергае тюркската теза", а като "доказателство", че българите са били многобройни и ние сме основно биологични наследници именно на тях. Аз обаче не виждам как от тези резултати ще се направи извода, че "сме преобладаващо наследници на прото-българите". Интерпретации по резултатите могат да се направят в най-различни посоки: 1. Пробите са малко и е въпрос на чиста случайност да са такива каквито са. 2. Прабългарите на Аспарух са били малко и предимно мъже. Това е може би най-задоволителното обяснение на "автохтонния произход по женска линия" 3. Прабългарите са много и идват с жените си, но имат или местен произход или произходът им е в съвсем близката чужбина (в случая дори Приазовието е далеч и не става) Т.е. "многобройността на българите" може да се обясни и "докаже" единствено при третата възможност. Тя обаче е извън обхвата на това проучване и подлежи на съвсем различни доказателства. Липсата на "тюркски гени" е едно, а наличието на маркери типични за югоизточна Европа съвсем друго. Това са два различни факта и не виждам как от тези два факта ще се докаже хуно-памирски или друг средно-азиатски или дори кавказки произход и още по-малко пък как тези факти доказват "че сме наследници основно на прабългарите". Писах вече - темата не е "какъв е езика на прабългарите", а как "българите са проговорили на славянски език". Все още съм на мнение, че това става поради две причини: 1. славянският е приет за богослужебен и 2. На територията на Симеонова и Петрова България, т.е. на територията където се формира българската народност прабългарите са малцинство. С други думи механизмите за налагането на славянския и приемането му за общ език в българската държава са налични и няма никакъв проблем "българите да проговорят И на славянски" при това независимо какъв е бил оригиналният им, майчин език. Дори и да приемем, че прото-българите са с автохтонен произход от приазовието или прикавказието, те пак би трябвало да са малцинство в Симеонова и Петрова България.

Не полу-, а близо-автохтонна теза. Т.е. търсят произхода съвсем наблизо - например от другата страна на Дунав, максимум до Днепър. На изток от Днепър населението до модерните времена има доста различен генетичен профил и номерът не става. Сарматите са различни, различни са и аланите и салтово-маяците. Аланите и салтово-маяците например имат генетичен профил подобен на кавказците и анатолийците. Нашите прабългари обаче се дистанцират както от кавказците, така и от анатолийците: "ProtoBulgarians are genetically distant from Northern and Western Europeans and populations from the Near East and Caucasus" С други думи няма как хем прабългарите да са много и биологично ние да сме предимно техни наследници, хем произходът им да се търси на изток от Днепър. Избирай едно от двете - или са били малко и тогава могат да дойдат от където искаш, или са били много, но идват от "близката чужбина". Т.е. районите непосредствено до сегашната ни граница.

Т.е. прабългарите са автохтонен народ или почти автохтонен (от най-близката чужбина). Твоето мнение го разбирам - за теб хуните (съответно прабългарите) произлизат именно от близката чужбина - територията между Днепър и Днестър. Т.е. това на практика е съвсем леко модифицирана версия на автохтонната теза, а тя като цяло се вписва в хипотезата, че сме биологични наследници предимно на прабългарите. Не разбирам обаче мнението на Булгароид и останалите, които отхвърлят автохтонната или близо--автохтонната теза, как съчетават тези "факти".

Дай да видим какво точно приемаш. Авторите на проучването за прабългарите са категорични - по mt-dna прабългарите имат западно-евразийски произход. Понятието западно-евразийски включва Европа и близкия изток и изключва останалата част на Азия. За по нагледно ето ти картинка: С други думи няма монголци, китайци и други разни източно-азиатци, няма и афганци, памирци, таджики, пущуни и др. средно или южно-азиатци - изключени са, нямаме нищо общо с тях Все пак оставащото, а именно "западна-евразия" продължава да е доста широко понятие. Авторите обаче са успели да го стеснят: От този, така да се каже вътрешен кръг прабългарите са най-отдалечени от арабите и населението по Волга-Урал. На второ място те са отдалечени от населението на близкия изток като цяло (вкл. Турция и Иран), Кавказ, северна и западна Европа. От останалото, а то е централна, източна и южна Европа прабългарите показват най-близки отношения с населението на югоизточна-Европа и Италия, включително и модерните българи. Това е положението. Или ако трябва в обратен ред да се подредят популациите, близки да прабългарите тази подредба е следната: - на първо място това са популациите в югоизточна Европа (вкл. съвременните българи) и Италия - на второ популациите в средна и източна Европа - на трето тези от западна и северна Европа - на 4 - популациите на близкия изток и Кавказ - на 5 - арабите и популациите по Волга - Урал Всички тези популации са включени в понятието "западно-евразийци". Останалите популации от Евразия - т.е. източни, средни и южни азиатци са твърде отдалечени от прабългарите за да се говори за близост и са след всичко изброено от 1 до 5. С това се изчерпват изводите които може да направим от това проучване. Разбира се може да се допусне (да се спекулира), че поради показаната близост между съвременните българи и прабългарите ние сме наследници предимно на прото-българите. Разсъжденията по тази плоскост обаче неминуемо ще доведат до следващата стъпка, а тя е, че останалите народи от югоизточна Европа + Италия също са наследници предимно на прото-българи (а не толкова на италийци, траки, древни гърци, римляни и т.н.) или, че самите прото-българи имат автохтонен произход и генетичният им профил е близък до древните италийци, гърци, римляни, траки и т.н.

Въпросът не е къде и как се се зародили тюркските езици, а как и кога се разпространяват - първо в Средна Азия и след това в Европа. Да приемем аксиоматично, че тюркските езици се зараждат в източна Азия. Т.е. носителите са 100% монголоиди. Кога тази монголоидност се разпространява и в Срадна Азия? Ето ти картинка от генома на исторически тюрки от Средна Азия. Със зелено е отбелязан източно-азиатския (монголоиден) елемент. ? Видно е, че средно азиатските тюрки са почти идентични с централните сака, които са живеели на тези територии 1000 години преди нашествието на тюрките. Т.е. това която е дошло от източна Азия като входящо генетично влияние с тюрките е минимално. В Европа пък, покрай разширението на хаганата идват основно средно-азиатци. Т.е. в Европа това източно-азиатско влияние ще е още по-ниско. Картинките които показваш са от Монголия и Китай и показват само и единствено какъв е антропологичния тип на източно-азиатците. Нали обаче се разбрахме, че географията е определяща при популационната генетика. Какво доказваш с тези картинки, че източно-азиатците са монголоиди? Има ли нужда от подобни доказателства? Генетичните проучвания направени досега показват, че какъвто и да е бил първоначалния произход на тюрките, то тези хора и политическото им образование са допринесли минимално за общото увеличение на монголоидността в Средна Азия и в Европа. Малко повече преди тях са допринесли т.н. хуни. Там поне имаме отчетлива поява на 100%-ви монголоиди в в централните степи през -3 и +3 век. И при двете движения обаче имаме по-скоро елитна доминация, отколкото замяна на населението.

Неочакваното в случая е, че от гледна точка на популационната генетика по времето на Ашина и Тюркския хаганат не се случва нищо. Увеличаването на източно-азиатския компонент в централните степи и централна Азия като цяло е плавно с две големи събития - едно при скитите-сака и едно при нашествието на монголите. Между тези две големи събития има изменения, но много слаби. Въпреки това генетиците са уловили и две по-слаби влияния, които обаче не променят в значителна степен антропологичния тип на хората. Хронологично те се случват в 3 век преди Хр. и 3 век след Хр. Що се отнася до тюрките, при тях няма видимо увеличаване на източно-азиатския компонент. Много опростено тюрките могат да се представят като сака + ирански компонент - т.е. сака, смесени с уседнало население от Средна Азия. Ето и темата в която проблемът е разгледан по-подробно:

В т.н. прабългарски надписи има всичко на всичко три славянски думи. При това "славянският" им произход е условен, т.е. не се приема на 100%. Това е думата жупан (за която има спорове дали произхода е славянски или източен) и двете имена Плиска и Тича. Няма такова нещо като "плавен преход". При титлите например има паралелно съществуване. Докато в гръцките текстове се говори за таркани, боили, кавхани и т.н. в църковната литература имаме войводи, владици, господа и т.н. В ПБЦ тези "славянски титли" така и не придобиват "официален" статус.

Така е, няма спор - географията е определяща. Приличаме най-вече на близките ни съседи, след това на малко-па-далечните, но пак географски близо и т.н. Това е факт. Същият този факт обаче се използва за манипулиране и "доказване" на липсата на славяни. Видиш ли, щом сме по-близки до румънците, албанците и гърците отколкото до чехи словаци или поляци, то значи "генетично няма славяни" Това горното вече не е факт - това е манипулация и изкривяване на фактите. Това беше и смисъла на поста ми. Ако се използват "изводи" от генетиката и се каже "А", човек трябва да е готов да изслуша и останалото - Б, В, Г...... и т.н.

Не е лично, просто начин на изразяване, който е неправилен. Усетих се, че може да се изтълкува лично, затова и го редактирах, но явно ти си реагирал преди това. Нямам нищо лично против теб, затова и поднасям извиненията си. Напротив - мисля, че си умерен и интересен събеседник. За генетиката не е опорка, а факт. В чуждите форуми това се забеляза веднага. Няма как човек да направи извод, че българите са далеч, делеч от турците, но да са близо до кавказците, тъй като това изобщо не е вярно - истината е точно обратната - турците са по-близо до нас в сравнение с които и да е кавказци. По същия начин няма как да се разграничим от тюркоезичните източно-европейци - татари, башкири и т.н, но да сме близо до иранци, афганистанци, пакистанци, таджики и т.н. По плотовете вторите изобщо не са представени защото ако се поставят ще се види, че имаме повече общи неща с берберите например, отколкото с иранци, таджики или афганци. Съпоставка с т.н. "славянски" популации пък изобщо няма как да се направи. Ако т.н. "славянски народи" са отдалечени от нас, то иранците са в пъти по-отдалечени. Ето например българското изследване по Y-dna, където все пак има плот на който се сравняваме с иранците. На първия плот се вижда, че когато се поставят разните иранци, българите се групираме в куп с останалите славяни и балканците. Т.е. славянските народи и балканците помежду си са много по-близки отколкото българите с които и да е иранци. На третия плот пък се вижда, че татарите (Rus-Ta) са отдалечени от нас, но все пак са по-близо в сравнение с които и да е иранци. Това си го пише и в самото изследване: "On the whole, Bulgarians are distant from Altaic populations and populations residing in the north of the Pamir region and they are also distant from Kazan Tatars and Iranians, although to a lesser extent".

А когато генетиката даде своите отговори, дали ще се приемат? - или ще продължим със спекулациите. Защото досега има едни голи спекулации и нищо друго. Генетиката не е в състояние да ни каже на какъв език е говорил даден древен индивид, ако ще и да му разгадае пълния геном с всичките му там подробности. Ако тръгнеш да му слагаш етикети - "славяноезичен", "ираноезичен" и т.н. най-много да се вкараш в някой филм. Генетиката например няма как да опровергае тюркската теза - това не е и нейна работа. Ако някой обаче спекулира, че генетиката по някакъв начин отрича тюрксата теза, то трябва задължително да приеме, че опровергава и иранската. Те са като скачени съдове - не може да приемеш едната, а да отхвърлиш другата и обратно, само благодарение на генетичните маркери, защото иранците и тюрките са генетично като братя. В тази връзка няма да ме изненада ако след време всички се окажат автохтонисти само и само да да отпадне всяка възможност първо-българите да имат каквото и да е общо с тюркоезичието. Това между другото се наблюдава и в тази тема. Някой подхвърли, че произхода на хуните трябва да се търси някъде между Днепър и Днестър. Утре може да им потърсим корените и на балканите - ей го къде са Днепър и Днестър, на един хвърлей място..

Подчинените народи никога не са влизали в нацията. По времето на империята влиза елита (независимо от етническия си произход). По-късно "нацията" се разширява с всички етнически славяни - велико, мало и белоруси. Доколко мужиците от тези три етноса осъзнават принадлежността си към "нацията" е отделен въпрос. Плебсът от останалите народи обаче не се включва в нацията нито от аристокрацията и интелектуалците, нито той самия (като самоосъзнаване). Съветският многонационален народ поначало е неосъществен до край проект. Що се отнася до съвремието - да, всички народи влизат в понятието "россияни", но доколко жизнен ще е този проект и дали изобщо ще се реализира е много рано да се каже.

Само едно уточнение - точно по това време ИРИ и в частност императора и светското управление също имат интерес от въвеждането на славянско богослужение.

Именно - зависи от гледната точка. Системата обаче не позволява винаги причините за това или онова явление или "гледната точка" да се изричат в прав текст. В голяма част от случаите истинските причини и намерения се оправдават с фразеология която е удобна за избирателите. Или с други думи имаме демагогия. Демагогията, популизма и демокрацията не само имат общ произход като термини (чисто лексикално), но по един или друг начин се преплитат в съвременната политика. Какво представлява съвременната либерална демокрация? Въпреки, че съвременната система се нарича "демокрация", нейните корени не са в древногръцката политическа система със същото име, а в републиката. Републиката е управление на мнозинството чрез представители, а хората които имат политически права са гражданите. Съвременната демокрация е същата система, но гражданските права са признати вече на всички пълнолетни поданици. Вместо поданици вече имаме граждани. Съвременната демокрация обаче не е само "разширена република". Мнозинството не може да налага волята си пред малцинството произволно. То е ограничено от конституционализма. При либералната демокрация управлението на мнозинството има още едно ограничение, а именно принципите на либерализма. Либералната демокрация е система в което мнозинството излъчва представители които поемат управлението, но те са ограничени от конституционализма ("писаната конституция" може и да отсъства) и от принципите на либерализма (не е задължително всички да са залегнали в конституцията). Тъй като управляващите зависят от избирателите те са принудени от време на време си служат с демагогия за да обяснят това или онова си действие. Когато всичко върви гладко - икономиката се развива, по-голямата част от населението изпитва усещане за просперитет и няма големи социални сътресения системата е ОК. Когато обаче има някакви сътресения или кризи демагогията от една страна се усилва, а от друга гражданите стават по-чувствителни и възприемат посланията на управляващите като лъжа. Създава се впечатление, че това вече не е управление на мнозинството, а на елита (олигархията) и като отговор възникват популистки движения, които трябва да "върнат управлението в демократичните му принципи" - т.е. управлението да изразява волята на мнозинството, а не на олигархията (елита). С други думи когато имаме система за управление в която суверен е народа, а управлението е поверено на мнозинството, но това мнозинство е ограничено (от конституцията, от либерални, комунистически, социалистически или други принципи) то демагогията в по-голяма или по-малка степен неизменно присъства в системата. Като отговор и реакция от друга страна имаме популизъм. Дали двете явления ще са видими зависи от общото икономическо и политическо състояние. Ако всичко е ОК, масата не обръща внимание както на демагогията, така и на популизма.