Atom

Обективните корени са факт. Определено има противопоставяне по различни въпроси, но мисля, че по това време руснаците, а и американците умишлено търсиха ескалация. Въпросът с Крим например можеше да се реши по "класическия" способ: референдум и независимост. Русия разполага допълнително войски в Крим и се декларира като "гарант за независимостта" на новата република и до там. Санкции по всяка вероятност пак щеше да има, но към днешна дата нещата щяха да отшумяват. В случая всяка от тези две страни си прави своите сметки. Доколко им излизат сметките и дали са оправдани само те си знаят.

Според мен по-скоро съзнателно се използва за "сплотяване на многонационалния народ", а не става въпрос за популизъм. Когато в една държава липсва идейната спойка, тя винаги е застрашена от сепаратизъм и разпад. Това се отнася и до другите държави в които липсва стабилна обща национална идея - Испания, Великобритания и т.н. Единството се поддържа обикновено благодарение на общия интерес, на обща заплаха или силово.

Това е едната страна на медала. Другата е евразийството и идеята за еднонационална държава, базирана на гражданска нация. Тук православието е само една от религиите, а славянството е само част от многообразието. Ето Концепция государственной национальной политики РФ от 1996г. Тук православието изобщо не е споменато. а славянството е само част от разнообразието: В осъвременената версия от 2012 вече няма славяни, тюрки и т.н. Тук православието присъства, вярно като водеща, но все пак една от многото религии. Между другото поддръжниците на славянската идея и православното ядро са едни от най-яростните критици на идеята за единната, гражданска "российская нация". Ето една от критиките «Российская нация» – искусственный проект Въпреки критиките и определено отрицателното отношение на голяма част от етническите руснаци, елитът и лично Путин все още държат именно на проекта за единна гражданска нация. Що се отнася до православието и славянството имам чувството, че към настоящия етап това са само инструменти, но и не и някаква стратегическа цел. Със сигурност руснаците биха ги използвали стига да отклонят например Македония от ЕС и НАТО или да разклатят положението при нас или в Сърбия. Не мисля обаче, че поне към момента имат някаква ясна и по-далечна визия спрямо православните като цяло. Нищо от действията им не издава наличието на подобна стратегия. Ето и последните новини по темата: «Российская нация» получила определение. Кремль готовится принять стратегию нацполитики

По дефиниция всички нации са нови, а руската така и не е формулирана или ако е формулирана това става в движение. През царския период понятието "русский народ" е сравнително широко - включва руснаци, украинци и белоруси. По времето на СССР "русский народ" стеснява значението си и остава запазена марка само за великоросите. След разпада на СССР се появява още един термин - "россияне", който включва всички граждани на РФ. (политоним, совокупное название граждан России вне зависимости от их этнической принадлежности). С други думи от руините на империята е имало възможност да изникнат две нации - русская (широка), която включва вилико, мало и белоруси и русская (стеснена) която включва само великороси. Предпоставки е поддръжници е имало за всяка една от тях, но и противници също. Едновременното налагане и на двете обаче е шизофренично и изключено. Комунистите избират трети вариант да изграждат т.н. "съветски народ" След разпада на СССР изчезна и съветския народ. Сега пред РФ пак има две възможности доизграждане на русская нация (чисто руска, етническа) или изграждане на нова россиянска гражданска нация, която включва всички граждани на РФ, независимо от етническото им самоопределение. Тези две опции пак не са възможни едновременно. Всъщност нищо не са направили. По времето на империята целта е била създаването на "русская" - широка нация, включваща "славяните" от империята - велико, мало и белоруси с основни идеологически стълбове православието, славянската идея, византийското наследство и т.н. Идеята така и не се реализира напълно и на практика имаме една неосъществена нация. По времето на комунизма има опит за изграждане на съветския човек и съответно "съветския народ" (в смисъл на нация), която също не се реализира. Днес целта на елита и лично на Путин е създаването на "россиянска" нация която да включва всички граждани на Русия. Според мен тази идея също няма да се реализира.

Нищо не ме смущава. Просто казвам, че руската нация (която наистина е етническа) се бие и конкурира с идеята за "российская нация", която е идея за нация базирана на гражданството (гражданска нация). Аз не виждам как тези две идеи могат да съществуват едновременно и хармонично, без да са в конфликт една с друга. Няма проблем за един осетинец да е едновременно осетинец и россиянин, нито за татарина или чеченеца. Руснак, който едновременно да е и россиянин обаче звучи тъпо и самите руснаци не го приемат. Другите идеи които излъчва Русия са също толкова объркващи и ако не се отричат взаимно, то най-малкото са в конфликт.

Така е, но президентът все още е президент, а не цар. Личността му може да е обединяващ фактор (а може и да не е), но институцията не може да се приравни до монархичната. Затова някои "интелектуалци" предлагат президентът да се избира пожизнено. Така според тях президентската институция ще придобие почти същата сакралност като титлата на императора и само тогава институцията президент (а не само конкретната личност) ще стане обединяващ фактор и "идея" зад която да застане многонационалния российски народ.

Действително, тези неща се използват както и редица други. Под "идейна спойка" разбирам някаква базова идеология, която се опира до ограничен брой идеи, които са безспорни за по-голямата част от обществото. Повечето съвременни държави в Европа например са национални и идеята за нацията е безспорна (дали нацията е етническа или гражданска е друг въпрос). Идеята за либералната демокрация като основна форма на управление също е безспорна (независимо под каква разновидност е проявена - президентска, парламентарна и ит.н.). Освен тези два стълба имаме идеите за човешките права и пазарната икономика, а обединяващият фактор е европейската идея. Всички тези идеи са безспорни - по-голямата част от обществото ги е приела и по тях има консенсус. В имперска Русия основната идея е оформена около вярност към бога и царя, а по-късно към бога, царя и отечеството или по друг начин формулирана - "православие, самодержавие, народность". В СССР идеята е комунистическата, а сега не знам каква е. Русия е дефинирана като държава на своя многонационален народ. Управляващите от една страна се опитват да прокарат идеята за "российска" гражданска нация, без религията или етноса да играят каквато и да е роля, а от друга се поддържа и руската, където православието и славянските корени са ключови. От една страна се поддържат християнските ценности, византийското наследство и панславизма, които свързват Русия с Европа, а от друга евразийската идея, която дърпа в обратната посока. С други думи ако преди е имало някаква органична спойка между основните послания и идеи, сегашните се конкурират помежду си. Бог, царь и народность се съчетават без проблем, същото се отнася и до комунистическата идея и пролетарския интернационализъм. Евразийството обаче е отрицание на християнските корени, а Руската нация е несъвместима с Российската. Другите неща които излъчва Русия като идейни послания са също толкова противоречиви и объркващи.

Според мен не може да се говори за руски национализъм или за някаква друга идеология излъчвана от Русия. Русия е империя без идейна спойка. Във вътрешен план се балансира около всевъзможни различни идейни течения които се използват според ситуацията. Навън действията и се опират изцяло на Realpolitik и се поддържат тези течения и идеологии за които Русия смята, че тактически работят за нейните интереси. Стратегия обаче или стратегическа идеология няма.

Според при циганите може да сработи някакъв по-старомоден подход, заимстван от вероизповеданията. Нещо като мисионерска мисия за работа както с родителите, така и с децата. При религиите това явно работи и има резултати. Разбира се, тези нови мисионери трябва да са силно мотивирани и вътрешно убедени в ползата от работата си. На други места това е става с помощта на самите вероизповедания. Католическите училища например в много страни имат сравнително добро качество и са с една идея по-добри от държавните. Не знам обаче колко е осъществима подобна идея. Привличането на вероизповеданията ще срещне съпротива както вътре в България, така и навън. Държавата не е способна да го направи, а разните частни фондации и структури нямат интерес. Ако имат, то пак ще срещнат съпротива - вътре и вън от България.

А като се запознае с проблема, конкретният човек дали е експерт и може да прецени коя платформа предлага рационално и изпълнимо решение и коя не? Елементът на рационалност при вземане на решение за избор е минимален. В повечето случаи гласуването за този или онзи политик или партия не е рационално, а емоционално. Гласуваме за някаква партия защото традиционно гласуваме за нея - определяме се като бесепари, депесари, гербаджии и т.н.. Или пък се доверяваме на някой, "вярваме му" или просто ни е симпатичен. Когато се почустваме излъгани, даваме шанс на някой нов - нека се пробва и той и т.н. Експертизата и рационалното е може би на последно място при избора ни. Шлаката, боклука и кухите лозунги в информационния поток който ни залива от политическите формации са в огромно количество и дори истинските експерти трудно се ориентират какво точно се предлага и какви са планираните последствия от предлаганите политики. За непланираните и рисковете изобщо няма смисъл да се говори - до там се стига в много редки случаи.

Представителната демокрация е може би най-добрата форма на управление измислена от човечеството. Тя обаче има един съществен недостатък - суверенът (народа, избирателите) не е компетентен. Ние не сме и няма как да сме експерти във всички сфери в които се вземат политически решения - икономика, отбрана, образование и т.н. С други не сме в състояние сами да да направим рационален избор и се нуждаем от медиатори - говорители на различни партии и други политически субекти, медии , експерти и т.н., които да представят на обикновен език политическата визия на тази или онази партия или кандидат за управление. В същото време ние (избирателите) сме силно предубедени и имаме ясна позиция по малкото въпроси по които всеки от нас е компетентен. През последните десетилетия доминиращите субекти на лявото и дясното се изместиха към центъра и оформиха център-дясно и център-ляво. Между тези центриски формации на практика няма разлики или ако има те са несъществени. Християнското лека-полека изчезва от християндемократите, както и социалното от соцциалдемократите. На практика имаме една политическа визия: демократ-консервативна, която в основни линии се състои в консервация и запазване на статуквото, както и осигуряване на стабилност. Тази единна визия обаче все още се представя и комуникира с избирателя от две лица - християн и социалдемократическо, всяко със своята наследена фразеология - дясна или лява. Това противоречие - "правим едно и също, но имаме различни послания" се усеща от избирателите и се отчита като неискреност, лъжа и демагогия. Вярно е, че избирателят не е компетентен, но това не означава,че не усеща кога нещо не е точно така, както се представя. В същото време се натрупват проблеми, които трябва да се решат, а запазването на статуквото не е решение - нужна е промяна. Тук се появява и популизма и популистките лидери, които предлагат решение тук и сега. Медиаторите и системните играчи, които трябва да ни обяснят и да ни светнат, че това няма как да стане обаче вече са уличени в лъжа и демагогия и ние не им вярваме - предпочитаме да дадем шанс на новите, тези за които все още не знаем дали ни лъжат или говорят истини. Всичко това се отнася не само до България, но и до Европа като цяло. Системата е затлачена - от едната страна имаме системни играчи които ни заливат с демагогия, а от друга извънсистемни популисти. Нещата ще се оправят когато системните играчи започнат да наричат нещата с истинските им имена, а извънсистемните предложат устойчиви, реални и рационални решения и политики.

Според мен съвременният ръст на популистките движения е резултат от демагогията на елитите. Системата на демокрация предполага, че всички "части" от обществото имат възможност да бъдат чути в политическия дебат и да участват в разработването на различни политики - било като управляващи, било като коректив (парламентарна или извън парламентарна опозиция). Различни части от обществото обаче се чувстват изключени от тази система и с отнета възможност да защитят интересите си. Проблемите им се поставят на масата, но така и не се решават или още по-лошо - за "мерки които да решат проблемите им" се обявяват политики които в най-добрия случай нямат нищо общо или дори задълбочават проблемите. Или имаме: 1. Свят в който се избягва или отлага разрешаването на наболели проблеми. 2. Редица политики, които имат някаква коренно различна цел се декларират от елитите като политики за решаване на тези наболели проблеми - т.е. класическа демагогия. При това положение е нормално да се появят популистки движения които си поставят за цел решаването на проблема и опортюнисти които пък да експлоатират тази възможност.

Определено различните лингвисти си имат собствени предпочитания. Същото се отнася обаче и за историците или за археолозите. Аз пък от това което съм чел оставам с убеждението, че колкото археолози има, толкова и идеи какво представлява тази или онази култура. Както и да е. Лингвистите са стигнали до някакви изводи, а те са, че има някакъв праезик наречен индоевропейски от който са произлезли съвременните езици. Няма как да отхвърлиш мнението им за славянските езици, а да приемеш това за иранските или за германските. Всичко е взаимно свързано. Ако отхвърляш нещо, без каквито и да е лингвистични доказателства на практика отхвърляш цялата концепция. На парче номера не става. Всеки език си има своята фонетика, която се изменя с времето. Индоевропейската теория е изградена на този принцип. Има някакви звукови промени, които се случват последователно в този или онзи език. Когато се установи какви точно са промените се установява и родството. Да вземем например думата "сърце". Лингвистите разглеждат съвременните форми на тази дума във всички езици които мислят, че са сродни, както и споменаването на думата във всички стари записи до които имат достъп. Стига се до извода, че индоевропейската форма е *ḱḗr n (oblique stem *ḱr̥d-). Т.е. nominative *ḱḗr genitive *ḱr̥dés. - В пра индо-иранския тази дума се изменя в *ĵʰŕ̥dayam. За последната форма има например спор при лингвистите. Спорът не е дали възстановената индо-иранска форма е коректна (за това няма спор), а от къде се появява аспирацията - под въздействието на някакъв субстрат или на собствена индо-европейска почва. От тази форма се развива hṛ́daya в санскрит и zərəd, zarəδaiia в Авеста. - в пра-германски думата се изменя до *hertô - в балто-славянски до *śirdis Сега зачертаваме всичко това горе и се питаме от кой език - ирански или германски идва думата сърце. Отговорът е, че изобщо не може да дойде от тези езици - няма как да станат фонетичните промени. Няма как да дойде и от балтийските, но с балтийските има много близък паралел. По-голямата част от речника ни показва именно такива, много близки паралели с балтийските езици. Да видим какво става с думите които действително идват от някакъв германски или ирански език. Те не идват 1:1, а се изменят по същите фонетични закони и правила, които действат при оформянето на славянския. Например думата "шлем" е заета от някакъв германски език, но тя се е променила- в прагермански формата е *helmaz, в готск. hilms или др.в.-нем., ср.-в.-нем. hëlm. С други думи имаме балтоподобен език със собствена фонетика и правила, а при заимстване на чужди за него думи - ирански, германски и т.н. те се преобразуват по същите тези фонетични закони и правила. Ако липсва такъв балтоподобен език със собствена фонетика и правила, а имаме само механично смесване на балтийски, ирански и германски езици то никога няма да получим като резултат славянски.

Не знам доколко тези имана са някакво доказателство. За известно паралелно практикуване на повече от един език според мен говори факта, че в църковната литература още от най-ранните текстове се използват славянски титли и длъжности като владика, войвода, господ(ин) и и други. Тези длъжности и титли се използват и през второ царство, въпреки повсеместната доминация на титли с гръцки произход и оцеляват в съвременния ново-български език. Те обаче липсват от гражданските надписи, както и не са засвидетелствани никъде във византийските източници от периода. Това според мен е индиректно доказателство, че циркулира повече от един език. Тези думи са употребявани паралелно, но не и като официални титли или длъжности.

И на мен ми мина това през главата, че така структурирано проучването - с въпроси за религията и отношения към малцинствата по-скоро е проектирано да измери отношението към "другите", отколкото да се интересува наистина от религиозността на този или онзи. Наистина няма как да питаш "мразите ли мюсюлманите" и се търсят заобиколни пътища. Доколко обаче са разбрали нещо и какво точно са разбрали няма как да разберем - пак няма да ни го съобщят в прав текст. Ясно е само, че изводите им са за разлики в източна и западна Европа. Какви точно разлики? - само авторите си знаят. Това звучи като "теория на конспирацията" и предполага, че авторите наистина знаят какво правят. Естествено може просто да имаме едно некадърно проучване и нещата да не са чак толкова сложни.

Така е - в България също има и немалко "мюсюлмани" които са атеисти, но по този начин просто декларират друг (нехристиянски) произход. Затова и писах, че в тази си част изследването е много слабо, освен ако авторите изобщо не са си поставяли за цел да изследват религиозността, а нещо съвсем друго.

Мнението на хората е реално. Друг е въпроса доколко хората са наясно със себе си и доколко съставителите на анкетата са наясно с "културните особености" на тази или онази група. Например според това проучване в България почти няма атеисти. Според анкетата около 5% не са декларирали религиозна принадлежност. Хубаво, но в България до голяма степен самоопределението като "православен" или мюсюлманин" освен чисто религиозното значение има смисъл и на културна, историческа или ако щеш дори "псевдо-национална" идентичност. Т.е. една част от самоопределилите се като православни или мюсюлмани наистина по този начин изразяват своята религиозност, но друга в най-добрия случай изразяват някаква пасивна религиозност или направо са атеисти. В Германия от друга страна не е така. Там се плаща църковен десятък. Хората си декларират вероизповеданието пред властите, а таксата за църквата се удържа от доходите им и се превежда на съответното вероизповедание. Ако не си религиозен съответно не плащаш нищо. Т.е ако един германец се определи за християнин той е активен такъв - най-малкото което прави е редовно да плаща отчисления за вероизповеданието. Пасивни или културни християни на практика няма, а на тяхно място се появяват хора които се определят като атеисти. С други думи когато един германец ти заяви, че е християнин получаваш определена информация, а когато същото нещо се декларира от българин, въобще не е ясно какво точно ти казва с това твърдение. В случая това изследване върху религиозността не знам какво точно измерва. Според мен в тази си част е много слабо. Има други проучвания, които са къде-къде по-информативни. Там става ясно, че българите сме по-скоро суеверни, отколкото религиозни, а между двете неща има огромна разлика.

Не, средния път не е изчерпан. Става въпрос по-скоро, че има и други визии, които бутат в едната или другата посока. Резултатът го виждаме - Брекзит, съпротивата срещу пакта за миграция и т.н. От друга страна не са виновни само страните които рушат или подкопават ценностите и правилата, а понякога и самите правила. Например изпълнението на Дъблинското споразумения поставя на огромно изпитание страни като Италия, Гърция и Испания. Въпросът с миграцията на е проблем стига Европа да има единна политика как да бъде решен. Ако отговорностите се прехвърлят на "входните страни" това не е решение.

Не само на тях. Има и известни нюанси - например, че всички известни езици произлизат от периферията, а ядрото "усвоено" и асимилирано от периферните езици.

Вижте, това с различните фобии, както и с разните там явления като популизъм, нео-"незнам какво си" и т.н. си има своето обяснение: 1. Поколението което помни ужасите от войната си отива. Сегашните поколения в Европа са израснали в епохата на мир и просперитет. 2. Пред европейското общество стои проблема със застаряването на населението, а пред световната общност проблема с нарастването на населението в Африка и ислямския свят и на разни други страни от третия свят. Проблемите с населението на Европа и света могат да се решат глобално (глобалистки) или локално. И при двете възможности мисленето и ценностите на обществото трябва да се променят. Промяната обаче в единия случай трябва да е коронно противоположна на промяната в другия. Т.е. при глобалното решение се изискват едни ценности и идеали, а при локалното съвсем различни. Проблемът е, че елитите все още не са решили по кой път да поемат за решаването на проблема - локалния или глобалния. Това което наблюдаваме в момента е лутане и "подгряване" на различни групи в едната или другата посока. Ако се вземе решение за посоката, ще се избистрят и ценностите и идеалите. Пример: - при глобално (глобалистично) решение идеята е едновременно да се решат проблемите на Европа и Африка. В близките 20-30 години Европа ще трябва да приеме милиони африканци и азиатци. Естествено при това положение обществото трябва изцяло да си промени мнението относно чужденците, чуждите за Европа религии, нагласата за т.н. "смесени бракове" и т.н. Ако не се променим ще се разпаднем като общество. Смесените бракове например са най-бързия начин за интеграция. Естествено при това положение Европа ще се преобрази кардинално. Цената на цялото това нещо ще е загуба на "национална идентичност", размиване между националните особености и трансформация на Европа в нещо друго. Например не Европа на нациите, а федерална Европа на гражданите. Ако целият процес протече умно, промяната може и да е за по-добро. При локалното решение Европа ще се опита да се огради, както и да ограничи и контролира миграцията. Т.е. ние ще се оправим сами, а проблемите на Африка и третия свят не са наши проблеми. Това изисква намалена чувствителност към проблемите на другия, по-нисък праг на изискване към другите за спазване на човешки права и т.н. С други думи за да се реши въпроса локално е необходимо да съществува образа на "лошия полски водопроводчик" който е заплаха и оправдава бариерите и границите, както и по-ниските нива на чувствителност към проблемите на третия свят. Т.е. тук популизма и явленията "нео-не знам какво си" са част от решението на проблема. Що се отнася до България ние сме частен случай. При нас обществото и елитите ни нямат никаква визия за бъдещето на България, а какво остава да имаме мнение за проблемите на Европа или още по-малко на света. Ние сме територия на която се сблъскват чужди идеи и експерименти, нещо като лаборатория в която се изследва това или онова.

Това го има при всички, не само при мюсюлманите. Да вземем например въпросите за брака. Бракът е социално-религиозна институция. Т.е. възниква с религията като институция която трябва да отговори на социални проблеми. Според християнството бракът е съюз между мъж и жена. Секуларизацията на брака позволява разчупване на тази догма, а именно: 1. брак между двама души без значение от пола им; 2.брак между повече от две лица (пак без значение от пола им); 3. допускане на едно лице да "членува" в няколко брака едновременно, без значение от формата на всеки отделен брак. Ако зададеш въпрос за кой тип брак е допустим, мнозинството на запад ще ти посочат класическия (между мъж и жена) и еднополовия, тъй като и за двата формата има одобрение в обществото. За втората и третата възможност - брак между повече от две лица и многобрачие (независимо какъв е отделния формат на всеки отделен брак) отговорите ще са коренно различни, тъй като тези формати или не се обсъждат в обществото, или ако се обсъждат срещат неодобрение. В същото време, ако човек се абстрахира от широкото обществено мнение, т.е. не се интересува дали мнението му среща одобрение или се отхвърля от "обществото", а само от вътрешните си убеждения, той би подкрепил класическия брак или всички формати едновременно. Няма причина например да си положително настроен към брака между еднополови двойки, но отрицателно към брака между повече от две лица или към многобрачието.

Булгароиде, колко пъти пък аз ти казах - приеми, че няма балтославяни, има само балти. Все е тази, защото такива народи или етноси няма и никога не е имало. Няма индоевропейци, няма индо-иранци, няма прагерманци, няма праславяни, балти и балтославяни. Всичко това са само и единствено понятия от лингвистиката. Измислени са и са въведени от лингвисти за да им е по-удобно при изследванията и описанието на процесите. Строго погледнато няма и народ или етнос германци, освен в очите на римляните, както и славяни, пак освен в очите на римляните. Иранци и Балти пък има едва в съвремието - това са чисто нови понятия и през древността такива народи няма. Няма и единен балтийски език или такова нещо като обикновени балти. Има куп балтийски племена, всяко със своя диалект, като носителите на периферните диалекти през 5 век вече не могат да се разбират с хората от другата страна на общността (срещуположната периферия) - с времето са натрупани разлики. Т.е. как ще ги наречеш си е твоя работа. Като искаш приеми, че са "обикновени балти" Диалектите на южните "обикновени балти" и яжно-обикновено-балтийският макродиалект по-късно ще бъдат наречени славянски. Ето ти ги носителите - южни "обикновени балти" Какво сложно има в цялата работа?

Имам, но изказвам алтернативка. Само ти ли имаш право? Моята е къде, къде по-смислена от твоята - поне не изисква никакви доказателства. Творчески процес е това - могат да измислят каквото си искат. Докато при теб е мъка. Не виждам как от комбинация между германски от 5 век и неизвестен ирански ще го докараш до славянски. Само да не се изхитриш да кажеш, че и при твоята версия имаме творчески процес. Ако кажеш например, че Атила лично е измислил славянския съм безсилен. Тогава ща - не ща, ще трябва да призная, че славянският е измислен по времето на хуните.

Те и артефактите не говорят - нито грънците, нито железарията. Само ако има надписи, но и при тях е много относително. Маджарите пишат на латински, а първо-българите на гръцки. Е, и?

Не, само 10 години са. Между 840 и 850г. Кирил лично измисля славянския, а Методий само му помага с разни дреболии за да има в бъдеще все пак и някакво диалектно разнообразие.