Atom

Проблемът е точно в неяснотата на характеристиките. Ние не знаем кои са и няма как да ги знаем. За да знаем кои са трябва да ги идентифицираме. Явленията в Ядрото са тези явления в което вярваме безусловно. За нас това не са стереотипи и не могат да бъдат. Те са така защото са така - например заради биологичните различия (които съществуват между половете според нас) или някаква друга причина, но са даденост, те са естествени и никой не ги поставя под съмнение. Явленията в обвивката не са вяра. Това е нещо което приемаме, но не вярваме в него. Тук имаме съмнение - то може да е така, но може и да не е така. Нямаме никаква сигурност. Затова и явленията в обвивката могат да се идентифицират. Давам ти пример. В Холандия "Мъжете са по-добри в математиката и точните науки" е вяра, приема се безусловно. "Жените са по-добри в хуманитарните науки" също е вяра и също се приема безусловно. Тези различия за холандците не са стереотипи, те се базират на биологични пол и са свързани с него. За нас обаче те не са вяра. Може да са в обвивката или в крайната периферия, но на и вяра. Няма никакво значение защо ние не вярваме в тях. Може да не сме достатъчно осведомени, да имаме пропуск в образованието, изобщо да не сме се замисляли върху тези проблеми и т.н.. Важното е, че ние не вярваме в тези две концепции и не ги приемаме безусловно или най-малкото ги поставяме под съмнение. Тъй като не знаем, че има такава концепция или знаем, но изпитваме съмнения за това дали е валидна, много жени избират да учат точни науки, математика, ИТ и т.н. България например е на първо място по жени ИТ специалисти в ЕС. Ако знаеха, т.е. вярваха, че жените по-принцип са слаби в тази област то най-вероятно нямаше да направят този избор, а някакъв друг. Там където вярват (знаят този факт) става точно така. Мъжете също не знаят (или не вярват), че са по-слаби в хуманитарните и също се насочват в част от тях. Ако избягват някои това не е заради това, че нямат интерес или мислят, че тази наука не е за тях, а преценят, че няма да имат добра реализация в бъдеще. С други думи хората подхождат по съвсем различен начин спрямо нещата в които вярват и в които не вярват. За да открием базовите стереотипи (тези в ядрото), трябва да открием кое за нас в никакъв случай не е стереотип. Кое е факт - безусловен, "доказан" и неподлежащ на съмнение. Как ще открием най-важните базови стереотипи, след като за нас те са всичко друго, но в никакъв случай не са стереотипи?

Е, не е съвсем така. Има теория, че оригиналните р-тюрки са самите маджари. Според нея уралският език (този на който е наследник днешния унгарски) е езика на част от завареното население - т.е. на аварите. Основният коз на тази хипотеза е, че ромеите през цялото време наричат древните маджари тюрки. Разбира се по този начин маджарите се свързват с хуните (които аксиоматично са тюрки). Нещо повече, маджарите така стават директни наследници на хуните или стават самите хуни във версия 2.

Интересът ми към този въпрос не е към Холандия, а към България. Холандия беше дадена за пример, как просто местните не усещат стереотипите, а всъщност те управляват по невидим начин нашите предпочитания и желания. Просто аз видях там стереотипите, но няма как да видя българските Става въпрос за базовите стереотипи, за ядрото, за това в което вярваме и го приемаме, което е даденост и е толкова естествено, че не се замисляме. Да се усетят местните стереотипи е много трудно, да не кажа почти невъзможно. Не подценявам обвивката, нито лакардиите (дърта кранта, дърт пръч и т.н.). Но първо те могат много лесно да се фиксират и второ сравнително лесно могат да се отстранят. За външния човек е по-лесно да види чуждото ядро. Мислих, че като помислим заедно и открием кои са базовите холандски стереотипи, кое е ядрото на холандския джендър, ще можем заедно да открием по аналогия и кое е ядрото на българския. Явно няма да стане. Защо го пиша всичко това. България е странна държава. От една страна според редица проучвания ние сме пълни със стереотипи, но от друга в реално отношение равенството между мъжете и жените тук и на сравнително високо ниво като цяло, и на изненадващо високо в сравнение с това което бихме очаквали ако се опираме само на стереотипите. Да вземем например Global Gender Gap index. Той отчита реалното полово равенство (да не се бърка с равнопоставяне), като пренебрегва неравенствата породени от политиките за полово равноправие (реално предимства на жените). Изненадващото в случая е, че България има почти същите показатели като Холандия (една от най-равнопоставените държави). Нещо повече, строго погледнато, макар и с малко България изпреварва Холандия в този индекс. За 2018г. е на 18-то място в света, докато Холандия е на 27-мо. Това не означава, че Холандия е по-зле от България, тъй като показателите с много близки. Всъщност и двете страни се представят изключително добре в световен мащаб и са много над средната линия. С други думи България има какво да губи, докато не е ясно дали ще спечели. Ако се въвеждат политики на сляпо, без да се разбере какво всъщност става и какво е реалното състояние, вероятността нещата да се подобрят по отношение на половото равенство е минимална, да не кажа никаква, но вероятността да оплескаме нещата и да влошим положение е огромна и почти гарантирана. Ако през 2018г. по отношение на половото равенство (според GGGI) изпреварваме Холандия, дали след някакви реформи на сляпо ще я изпреварим още повече и ще влезем направо в топ10 или топ5 в световен мащаб? Силно ме съмнява, а и не вярвам някой толкова да се е главозамаял, че да планира (фантазира) подобни неща. Да видим и другия индекс. Този за неравнопоставеност между половете -GII (да не се бърка с равенство). За разлика от първия индекс който измерва половото равенство, този измерва неравнопоставеност мужду половете. В момента България заема 51 място в индекса GII. Някакви реформи на сляпо биха подобрили това състояние. Дали си струва обаче да рискуваме реално постигнато равенство, заради по-голямо равнопоставяне (или полово равноправие), което не е ясно какво точно включва. Защото в този индекс например ΟΑΕ стоят по-високо от Литва, Катар е по-високо от Андора и Словакия, а Саудитска Арабия половете са по-малко неравнопоставени отколкото Латвия, Португалия и Хърватия и разбира се от България. По отношение на този индекс реформи на сляпо би могло да доведат до подобрение. Възможно е да подобрим нещата и жените и мъжете да станат равнопоставени подобно на Саудитска Арабия, може дори да ги задминем и жените в България да постигнат полово равнопоставяне подобно на Катар, а защо не и на Арабските Емирства. Трудно е обаче да очакваме в краткосрочен план да отидем по-нагоре и да достигнем нито топ 20, нито топ 10. Това е голямата дилема. В момента България е в топ 20 в света по отношение на половото равенство (GGGI) и изостава по отношение на половото равнопоставяне (GII). Без да имаме каквато и да е представа какво е реалното положение в България, кое се дължи на едно явление и кое на друго и какво точно става, струва ли си да правим някакви реформи на сляпо, които евентуално могат да подобрят (а могат и да не го подобрят) положението на жените и да ги направим полово-равнопоставени поне колкото в Саудитска Арабия, а защо не да достигнат половото равнопоставяне на Емирствата, но в същото време да рискуваме реформите да унищожат половото равенство и да го сринат до нивото на същите тези държави. Не си ли струва пи подобен риск все пак да направим някакви проучвания или поне да питаме българите и най-вече българките какво точно ги устройва?

Това какво трябва да докаже. Ставаше въпрос за масовите съвременни български Y-dna. Тук за какво става въпрос?

То като цяло (а не само за българския език или за праславянския), някои факти нямат адекватно обяснение. Например аксиоматично носителите на тюркски езици се разглеждат като пасторални номади. Хубаво, но в унгарския език около 50% от агро-лексиката е от р-тюркски произход. Т.е. оригиналното общество на носителите на р-тюркски, от което унгарците са заели тази лексика е било по-комплексно отколкото се представя. .

Ами ето ви друг пример. Не за наличието на стереотип, а за Холандия абсолютен шампион по този стереотип: Netherlands is No. 1 for 'men love science' stereotype Сега ще ми кажете, че изследователите докладвали този факт нещо са се объркали и това не е стереотип, а нещо друго

Именно. Но вие сама казахте преди, че хората са много по-различни на индивидуално ниво, отколкото общите характеристики на пола и, че точно затова няма никакъв смисъл да се приписват каквито и да е характеристики на пола. Не приписвате ли точно в момента тези характеристики като типични на биологичния пол? Т.е. човекът-пенис е по-добър по математика, а човекът-вагина е по-добър по хуманитарните науки. Ето вече добавихте две характеристики, след време още две и още две и накрая човекът-пенис пак ще добие някакъв обобщен образ, а човекът -вагина друг обобщен образ. Пак роли, но нови. Това е некоректно. Много добре знаете, че не е така и в спора ни за мен сте само човек, а не жена. Може да видите постовете ми в другите теми. Нямам различен подход. В един спор за полови роли и стереотипи да използвате стереотип е удар под кръста. Това е все едно аз да кажа, че не сте съгласна с мен и не приемате доводите ми "защото съм мъж и на всичкото отгоре балкански абориген, който по дефиниция е прост и женомразец". С подобни аргументи доникъде няма да стигнем или в най-добрия случай ще подкрепим моята теза, че стереотипите не могат да изчезнат.

Със сигурност Холандия е една от най-егалинарните държави и това никой не го отрича. Това обаче е по критериите в проучването и това няма нищо общо с наличието или не на полови стереотипи като цяло, а само на определени полови стереотипи. Елементарно е - в единия случай имаме "липсват определени, тези и тези стереотипи", а в другия категоричност "въобще няма стереотипи" Добре, "на жените се отдават хуманитарните науки" стереотип ли е или биологична даденост? На мъжете им върви повече математиката и науките стереотип ли е и или биологична даденост? Ако са стереотипи има ли ги в Холандия? Ако тези твърдения са на база някаква биологична особеност има ли проучвания които доказват това?

Дора, това което ви пиша, не е заяждане, нито затапвана, нито упрек. Пиша го защото искам да ме разберете. Вие сте умен и интелигентен човек. Ако си припомните Канеман, в "Мисленето" той използва едно понятие "илюзия на ерудитите". В какво се състои: - всички знаем, че нещата в социалната сфера са само относителни и с някаква степен на вероятност, но в същото време приемаме тази вероятност за категоричност. Тази илюзия е валидна за всички. За едни или други свои убеждения го правим всички до един и без изключения, независимо колко големи експерти сме в дадената област. Аз самият например също не съм изключение (не, че се имам за ерудит де) и също имам своите илюзии. Социалната сфера не е физика или наука и там категоричности няма. Това е базова концепция и аксиома. В социалната сфера нещата са непредсказуеми. Там винаги човек трябва да има едно на ум, а това е принципа - аз знам, че нищо не знам. Затова и аз ви казах, че нямам идея кои са половите стереотипи в България залегнали в Ядрото. За тези от обвивката горе-долу имам някаква представа, но за ядрото нямам. Половите стереотипи не могат да се премахнат. Премахването на стереотипите е категоричност, но обществата са сложни и непредсказуеми и не търпят категоричност. На мястото на едни полов стереотип който вече е неприемлив и който сме премахнали може да настаним друг който е приемлив за етапа в който се намира обществото. Това е - нищо друго не се случва. Всъщност възможно е да се случи и друго нещо - като резултат от намесата да се появи нов или да се усили стар стереотип който не сме планирали и който да е неприемлив. Аз например не отричам, че Холандия е полово-егалитарна държава. Със сигурност е такава, но тя е такава относително, а не в абсолютния смисъл на думата. Когато холандците са унищожили старите стереотипи не се създава вакум, нито се намалява броя на половите стереотипи. Просто на мястото на едни се появяват други чисто нови или се усилват някои стара които да тогава са били на много заден план. Когато казваш например "жените избират хуманитарните науки защото им се отдават" това е 100% полов стереотип. Ако не е такъв то "отдаването" би трябвало да се дължи на биологични разлики - нещо различно в мозъка на жените които им позволява по-лесното усвояване на хуманитарни науки. Същото е между другото когато кажем, че на мъжете им се отдава по-добре математиката или науката в сравнение с жените. Това също е 100% полов стереотип. Това, че в Холандия се възприемате като страна без полови стереотипи в абсолютния смисъл на понятието най-вероятно се дължи точно на обратното - имате някакви изключително силни полови стереотипи. Това не означава, че това е добро или лошо за Холандия. Ако тези стереотипи устройват обществото това е чудесно. Реалността обаче не е, че Холандия е "страната без полови стереотипи" нито дори, че там има по-малко полови стереотипи отколкото в България или която и да е друга страна, а просто, че са различни. Кои точно от всичките полови стереотипи в Холандия влияят най-силно? - не знам, може би стереотипа за половото равенство (по-точно вярата в половото равенство). Доколко и как другите стереотипи влияят на обществото е проблем на холандците и дали изобщо искат или не да ги изследват. Например стереотипа "на жените им се отдават хуманитарните науки" или стереотипа "мъжете са по.добри в математиката и науката" Между другото по този въпрос има и изследвания. Холандия например е абсолютен шампион - No1 при стереотипа "мъжете са по-добри в математиката и науката" В тази страна стереотипът е най-силен. В топ 10 на този стереотип са и останалите егалитарни държави - Норвегия и Дания. За сравнение България е някъде след 40-то място. С други думи когато холандците съзнателно са изкоренили едни стереотипи са създали нови или са усилили стари слаби. Някои са планирани и съзнателно налагани (вярата в половото равенство), но други просто са се случили. Това обаче не означава, че ако ние направим същото и изкореним някой стар стереотип ще имаме същия резултат и същите нови непланирани стереотипи като холандците . В България може да се появи нещо коренно различно. Невъзможно е да изкореним стереотипите. Може обаче да ги променим. Ако го правим умишлено трябва да го правим умно, с предварителни изследвания и винаги едно наум за непредвидените резултати. Хаотичното реформиране на стереотипите може да поправи незначително нещата в една посока, но да нанесе много по-големи вреди в друга.

Пробите от Германия са на жени с черепна деформация, а културният контекст в който се намират е 100% германски. Т.е. става въпрос за германско общество, става въпрос за германски булки, а не за култура, която се приема за "хунска". ИЧД е културен феномен, а не етнически - няма как да го свържеш само и единствено с хуните. И да, някои от пробите приличат на съвременните българи, но други приличат на турците, а една на ногайците. Т.е. самите проби не са еднородни. При това положение могат да се изкажат хипотези, може да се правят спекулации, но в никакъв случай категорични изводи от рода на "генетиката доказа". Защо не може? - защото нито ИЧД е категоричен белег само и единствено запазен за хуните, нито културата в която са намерени тези проби е хунска. Що се отнася до самите проби, то пак не може да изказваш категорично мнение "генетиката доказва" , тъй като самите проби показват нееднородност. Ако беше използвал израз от рода на "предполага се", "възможно е" и т.н. въобще нямаше да реагирам, тъй като всяка хипотеза има право на живот ако за нея има някакви основания и ако не е категорично отхвърлена. Ти обаче си категоричен "генетиката доказа", а това просто не е вярно. Генетиката все още нищо не е доказала.

Имате по хоризонтала мъж и жена, а по вертикала различни характеристики. Вътре в таблицата е Джендър мъж жена носи панталон да да носи пола не да добър математик да не Това е схематично и много грубо, но в общи линии описва идеята. Вътре в матрицата е образа на обществото или представата която има то за двата пола. Т.е. половите стереотипи са вътре в таблицата и те са същността на Джендър. Тези представи са различни за различните култури

Фружине, не ти отива на "поста" такъв език. Пък и какво има общо днешната ситуация с нещата от миналото? Искаш да го върнеш ли, какво? Една дискусия може да се води с много по-смислени аргументи.

Когато едно общество се счита за "полово егалитарно" то в повечето случаи (ако не се отнася до някое племе) става въпрос, че масовият полов стереотип е стереотипа на "половото равенството". Защо стереотип? - защото не става въпрос за истинско полово равенство, а илюзорно. Нещо като квотите е - осигурява се предимство на жените в някои области с цел да се осигури равенство по принцип В другите страни "половото равенство" е залегнало само в правните норми, но явно в Холандия, а сигурно и в останалите страни от севера се е превърнало в културна норма, т.е. в културен стереотип. Така като гледам, конкретно за Холандия стереотипът осигурява комфорт на жената в семейството и дава известно предимство (привилегии) в него, но в същото време най-вероятно увеличава професионалното неравенство. Защо го увеличава? - когато жената не работи на пълен работен ден тя много трудно може да направи кариера. Да, за жените на високите етажи е прието да работят на пълен работен ден. Жената обаче не може да стигне там за един ден. Жените трябва да са амбициозни и да работят на пълен работен ден на ниски и средни позиции години наред, заедно с колегите си мъже или да са изключителни хора с качества много над средните мъже и с три пъти по-големи амбиции за да постигнат същото, но с работа на непълен работен ден. С други думи стереотипът за полово "егалитарното общество" е една от причините за създаването на тези съвременни роли. Обществото създава комфорт на жената в семейството и и дава известно предимство там пред съпруга и, но в същото време осигурява предимство на мъжете на работното място и им дава известно предимство пред колежките им. Естествено, изборът който правят хората е съвсем доброволен и без никаква явна принуда. Те са подтикнати към подобно поведение от културната норма.

Съгласен съм разбира се и затова ти сложих + По принцип много рядко цитирам цял пост

Точно така. Това е правилния отговор и за това ставаше въпрос.

Когато говорим за култура и в същото време за пол винаги става въпрос за Джендър. Мъжките и женските ценности не са свързани по никакъв начин с биологичния пол, а са културни категории. В противен случай цялата Джендър теория отива на кино. Ако фиксирате определена културна категория с определен биологичен пол за какво изобщо да въвеждаме Джендър. Т.е. винаги когато става въпрос едновременно за култура (независимо каква е тя) и пол става въпрос за Джендър и роли. Това е базова концепция, същността на Джендър и ако я отхвърляте, отхвърляте цялата теория за пола.

Точно в това е спора ни с Дора и това тя не го приема. Холандия показва едни от на-високите статистически разлики между мъжете и жените в Европа по един куп показатели. Почти всички нямат друго обяснение освен полови роли. Тя обаче отрича в Холандия да има изобщо роли и стереотипи.

Как разбираш дали има или няма очаквания? Те не са нещо предписано по закон, а желания и предпочитания заложени в културната рамка. Можеш ли лесно да кажеш кое твое желание по какви причини е възникнало? За Холандия обаче е сравнително лесно да се каже, че поне в едно отношение има различни очаквания от мъжете и жените. Това е страната с най-големи разлики относно начина по който мъжете и жените "избират" работното си време. Мнозинството от жените избират да работят на непълен работен ден, а мнозинството от мъжете на пълен. Този избор не може да се обясни с друго освен с културни особености. Когато става въпрос обаче за култура и пол едновременно, т.е. културата се проявява различно за двата пола, това е 100% джендър и полови роли, а не биология или нещо друго. Ако това не се разбира защо изобщо да обсъждаме тази тема

Не е фифти-фифти. Статистиките показват, че мъжете в огромната си част работят на пълен работен ден, докато жените в огромната си част на непълен. Т.е. в това отношение няма фифти-фифти. Холандия в това отношение е уникален случай. Никъде другаде в Европа няма такъв дял от жени работещи на непълен работен ден. Ако при това положение се очаква задълженията по домакинството да са абсолютно по равно (така както го описва Дора) няма как да е фифти-фифти. При условие, че жената се е прибрала по-рано вкъщи и не пусне пералня само заради това, че днес не е нейния ред, а не по някакви други причини, а мъжът след като се върне трябва задължително да си "изработи" часовете които жена му е отделила по-отглеждането на децата, като цяло той ще е по-натоварен. Общото натоварване работа+домакински задължения за него ще е по-голямо отколкото за жена му. Т.е. ако под това се разбира равноправие то не е такова, а полов стереотип. Ако пък натоварванията в домакинството не са разделени точно по-равно, а жената има малко по-високо натоварване в сравнение с мъжа си за да го компенсира поради по-високото му натоварване на работа, това също не е равноправие, а полов стереотип, че жената има по-високи отговорности по отношение на мъжа си по отношение на децата и домакинството и именно затова тя прави "избор" да работи на непълен работен ден, а не той. Не знам как е на практика и кой от двата случая на "равноправие" е общоприетия, но и в двата случая става въпрос за стереотипи. Ако нямаше стереотипи нямаше да има такава огромна разлика при работата на непълен/пълен работен ден при двата пола. Естествено няма как тези числа да са абсолютно еднакви при двата пола, но не и да се различават в пъти и единият начин на работа да е основен за единия пол, а другият да е основен на втория. Освен това същите тези разлики в предпочитанията за пълен/непълен работен ден се наблюдават и при хората които нямат семейства и деца. Според мен най-вероятно става въпрос за "равноправие" като полов стереотип. Т.е. "равноправие" се приема като равноправие ако дава привилегии на жените. Това е 100% полов стереотип и е наложен от феминистите. Мотивира се, че светът и без това е мъжки и ако в определени области се дадат привилегии на жените това не е дискриминация, а компенсация за общото неравноправие и всъщност води до повишаван на равноправието като цяло. Нещо като квотите. Стереотипът "равноправие" обаче може да е комбиниран със стереотипа "грижовна майка" и се получава двоен ефект.

Дора, аз пък многократно ви писах, че няма как да сте обективна за собствената си култура, както аз не мога да бъда обективен за моята. Освен това не знам защо решихте, че стереотипите са нещо обезателно, задължително и т.н., но само за Холандия. По тази логика и в България няма никакви стереотипи, защото няма нищо задължително друго освен законите - нищо. Вие обаче за България подхождате съвсем различно. Там в категорията "стереотип" вкарвате каквото си искате. Кажете ми кой от всички тези български стереотипи, които ми цитирахте е задължителен или обезателен - Кой? Хайде още един път за ролите: A gender role, also known as a sex role,[1] is a social role encompassing a range of behaviors and attitudes that are generally considered acceptable, appropriate, or desirable for people based on their actual or perceived sex acceptable, appropriate, or desirable - да виждате думата задължително тук? напротив става въпрос за съвсем пожелателни категории. От къде изобщо си го измислихте това? Ролите са нещо желано, някакъв идеал към който хората в общия случай се стремят по собствено желание съвсем съзнателно. Ето ви е за холандския стереотип: Het stereotype van de zorgende vrouw bestaat nog steeds en de Nederlandse wetten zijn daar nog steeds op ingesteld. Hierdoor is de helft van de Nederlandse vrouwen niet financieel zelfstandig. De overheid neemt wel maatregelen om deze problemen aan te pakken en boekt vooruitgang, maar we zijn er nog lang niet in Nederland. Разберете - няма страна без полови роли и без полови стереотипи. Такова чудо няма. Отказът да го приемете ме изумява. Ако в Холандия нямаше полови роли и стереотипи всичко това което вие наричате "равноправие" трябваше да изчезне, както и всичко това което ми разказвате и използвате думата "жена". Нямаше да има уважение към "жената-майка" и труда и, нямаше да има каквото и да е. Не знам на какво се дължи този отказ. Никой не ви упреква, че сте в Холандия. Това е една чудесна страна, перфектна в много отношения. Нито пък казвам, че културата ви е лоша - напротив така както ми го разказвате е супер. Това е вашия избор и той е чудесен. В нищо не упреквам и страната ви. Напълно съм съгласен и с мнението, че след като дамата от университета не се е вписала в културата ви, проблемът си е на жената. Аз не искам да променям каквото и да е в културата ви или да ви налагам промени. Просто констатирам, че тази част от културата ви се дължи на полови стереотипи. Знам също, че в България почти нищо не е наред и се нуждаем от промени. Това въобще не го отричам, даже напротив с действията си и в рамките на собствените ми възможности гледам там където мога да допринеса за промените. Това което не съм съгласен е на нас да ни се налагат промени от хора, които не знаят какво правят и които си нямат представа от това какъв е проблема който решават. Още по-малко пък бих позволил социални промени които се налагат от хора използващи "двоен аршин". Вие ще си поверите ли здравето на водопроводчик, чийто познания по анатомия са това което му е останало от средното образование? - предполагам категорично НЕ. "Експертите" които решават проблемите свързани с Джендър като количество и качество показват същите познания свързани със социалните и културните феномени, колкото познания има водопроводчика по анатомия. Когато "промените" се извършват от хора които не знаят какво правят това не е безобидно упражнение или експеримент с нулев ефект. Нахлувайки в културата без да имат каквато и да е представа какво точно правят те действат като слон в стъкларски магазин - чупят всичко наред Вместо да решават проблеми, те създават нови - там където преди е нямало.

Не става въпрос за индивида, а за стереотипа - кой стереотип е лош и кой добър. Съгласен съм, че за конкретния индивид, който не се вписва в дадената култура е лошо. Обикновено решаването на проблема е да напусне културата която не го устройва. Това е лесно ако аз например отида някъде в чужбина и не се впиша в културата им - винаги мога да се върна. В същото време изключително трудно ако културата на собствената ми страна не ми дава избор. Веднага давам пример: В държава А има стереотип за жената като грижовна майка. В резултат по-голямата част от жените избират да работят на непълен работен ден, а през останалото време да се грижат за децата и домакинството. Това не означава, че мъжете нямат никакви отговорности към семейството или че жените трябва да разчитат само на парите на съпруга си. В държава Б има почти същия стереотип пак изграден от образа на жената-майка. Стереотипът е, че в основни линии жената трябва да отговаря за домакинството и децата, а задължението на мъжа е да вади повечето пари за същото това домакинство. Това не означава пак, че единият трябва да прави само едното, а другият само другото. Желателно e както двамата да работят,, така и двамата да участват в домакинските задължения Стереотипите и в двете култури се приемат за нещо естествено и нормално, за модел който е желан и приемлив. И в двете култури обаче има индивиди които не се вписват в съответната култура и ако направят "грешния" избор чувстват преса и натиск. Чувстват принуда. Кой от двата стереотипа е лош и кой добър? Кой е лошият стереотип който трябва да се заличи и кой е добрия който трябва да се поощрява?

То ако беше толкова просто, нямаше да е сложно Когато говорим за Джендър и Джендър роли принудата е индиректна, тя рядко е пряка. Субектът принуден от ролята почти винаги я избира съвсем доброволно без изобщо да чувства самата принуда. Хайде да видим пак какво е полова роля: A gender role, also known as a sex role,[1] is a social role encompassing a range of behaviors and attitudes that are generally considered acceptable, appropriate, or desirable for people based on their actual or perceived sex. acceptable, appropriate, or desirable. Да виждаш някъде принуда? Ролите са нещо което се чувства приемливо, подходящо или желано и субективно се усещат точно обратното на принуда. Принуденият сам желае да избере принудата. Хайде да направим пак един опит. Има ме две принуди 1. Принуда 1, която субективно е съвсем свободен избор на нещо желано 2.Принуда 2, която също, субективно е съвсем свободен избол на нещо желано И двете са под въздействието на полови роли. И двете са едновременно и избор и принуда Трябва задължително да избереш една от двете възможности за добро, а другата за лошо. Кое от двете 1 или 2 е добро и кое лошо и по какви критерии. Това е същността на въпроса който беше зададен . Имаш ли прост отговор?

Знам, но лично аз не го одобрявам. Не го отричам - сигурно има защо да са го измислили така, но в момента в България този тип образование поражда големи диспропорции. Ако имаш развита индустрия и силна икономика като Германия или Холандия сигурно е оправдано.

Не, не е към теб, а по принцип. Според мен промяната е нужна в няколко посоки: - да се научим да устояваме правата си, като в същото време уважаваме и не нагрубяваме другия. Това важи за отношенията между половете, но най-вече на работното място. Седим, траем си, шефа ни мачка, а като излезем от работа псуваме. Т.е да се научим как да говорим и как да слушаме другия - да се научим да правим що-годе някаква правилна преценка но собствените си възможности. В момента наблюдавам две крайности - от една страна младежи, без никакво покритие имат страшно самочувствие и нереално очакване за себе си, а от друга деца с изключително висок потенциал, които не могат да го оценят и съответно го губят. Нито родителите нито училището правят каквото и да е по въпроса. Резултатът е, че и едните и другите няма да намерят мястото си. Нито те ще се чувстват добре, нито обществото ще има полза - да се избавим от провинциализма си и да научим децата, че светът не свършва с Хасково или София. Т.е. че има и други култури. От друга страна да им обясним, че Америка е далеч, но Европа е близо и ние живеем тук. Да ги научим да познават културите на ЕС. Децата които са по-будни знаят всичко за САЩ и американската култура и почти нищо за Европа. Т.е. преди всичко да ги научим да бъдат хора, как да се отнасят с другите хора и как да направят правилна обективна оценка за себе си. Да им разширим хоризонта отвъд Калотина. Специално за половете аз си казах мнението - може да има промяна, но след анализ - какво не е наред и какво искаме да променим. На парче тези програми носят обратен ефект. Тук не включвам разни истории от обвивката на джендъра или джендър лакардиите като дебела кранта или дърт пръч, които са недопустими. За тях няма нужда от анализ. Това в културен аспект. В учебните предмети които се преподават в момента почти всичко трябва да се промени, така че да накара младите да мислят, а не само да зубрят. Лесно е да се каже, но как става на практика нямам никаква идея.

Вижте, тези глупости няма какво да ги коментираме. Французите да правят каквото си искат. При нас действително е нужна промяна и то не само относно отношенията между мъже и жени, а и между хората по принцип. Това се постига с възпитание и образование. За съжаление в момента положението в България не дава добри перспективи нито за едното, нито за другото. Родителите се чудят как да закърпят двата края и след работа не обръщат никакво внимание на децата си, а училището гледа на децата единствено като чек. От както въведоха делегираните бюджети всяко дете за училищната администрация е само сума пари. Освен това разделянето на децата след 7 клас на елитарни и не елитарни ('чрез твърде различните училища) допълнително затруднява решаването на проблема като цяло. Добре, тези в елитните училища ще са ОК, а другите?