Atom

Добре, в такъв случай кога и къде хуните проговарят хунски (език от славянската група). Къде според теб се формира хунският език? Къде е прародината на хуните?

Добре де - разбрахме, че славяни няма и никога не е имало, а славянските езици са дошли с аварите, хуните или българите или пък и с трите групи заедно. Това обаче по никакъв начин не отговаря на въпроса поставен в първия пост на темата, а той е "Как древните българи са 'проговорили' славянски език? И тъй като славяните дразнят, ще преформулирам въпроса на "Как древните българи са 'проговорили' на език, който днес бихме квалифицирали като индоевропейски език от славянската група?" Дотук само Булгароид има някаква хипотеза, а тя е, че славянският е хибрид между нещо си: "балтийски + готски+ не знам още какво" и това своеобразно есперанто се формира в средна Европа едва след нашествието на хуните. Това ли е тезата зад която заставате всички? Тази хипотеза няма и минимална лингвистична подкрепа и виси във въздуха от всякъде. Да не говорим, че не променя нищо. Всички "доказателства" с които оборвате славяните и склавите важат в пълни сила и тук. Или да ги обобщим накратко - "за какъв чеп им е на хуните, българите или аварите да си изоставят родния "елитен език" и да минават на някакъв нов хибрид от езиците на подчинените народи? Та пак да питам - Как и къде древните българи са проговорили на език, който днес бихме квалифицирали като "език от славянската езикова група"?

Зависи за кой период. По Дунав разстоянието между Силистра и Тутракан мисля, че беше нещо от сорта на 40-50 км. По времето на Лъв 6 например около Одрин в радиус от 50 км има поне 8 епископии.

Да се признае, че между това което днес лингвистите наричат "старобългарски език" и това което съвременниците са наричали "Lingua Sclavorum" няма разлика или няма съществени разлики. Езикът на който са проповядвали Кирил и Методий, азбуката и книгите еднозначно са определени от западните съвременници като "склавски". Именно склавски са книгите които са осветени от папата и пак склавска е проповедта която е забранена в Хърватия и Моравия. Някои от иманата на праговете на Днепър, които Багренородни ни дава на руски и "склавски" имат ясно изразен старобългарски характер - имаме "праг" вместо източнославянската "порог" и град вместо "город". Тези имана обаче пак са определени като "склавски", а не като някакви други.

Аз не мисля нищо. Това е извод на лингвистите. Те си имат някаква методология. Например ескимосите имат N думи за сняг и други думи свързани с тяхната действителност, берберите имат няколко думи за пясък и пустиня - такава, онакава и т.н. Общо взето се прави сравнителен анализ. Морските народи например и тези близо до морето имат собствена терминология за морската и крайморска флора и фауна, базова лексика за мореплаването и т.н. При степните е същата работа - специфична флора и фауна, бит, конски такъми и т.н. И това е без значение какъв е точно езика им. Т.е става въпрос за лексикален пакет, а не за една или друга дума. Ако няма собствена лексика в дадена сфера и липсват думи от пакета или лексиката е заета се прави извод, че тези хора са били сравнително далеч от дадения ареал. За албанците например лингвистите твърдят, че не са били по настоящите им земи. Липсва им терминология свързана с морето.

Точно така, първите писмени паметници са създадени въз основа на старобългарския и това е извод на лингвистите. Ето виждате ли, значи може да приемете изводите на тази наука. Същата наука обаче има и други изводи, а това са, че славянските езици нямат нищо общо със степите (както и с морето, високите планини и т.н.). Това обаче не го приемате и търсите "писмени свидетелства". На това му се вика двоен аршин. Всички ранни свидетелства твърдят, че азбуката, езика и литургията на Кирил и Методий са "склавски". Към 9-10 век терминът се употребява по отношение на езика на западните, източните и южните славяни. Това обаче не ви устройва и не го признавате, приемате само изводите на лингвистите. Когато обаче лингвистите твърдят, че славянският няма връзка със степите не им вярвате и търсите писмени свидетелства. По какво точно се различавате от Драган Македоонски?

Ето една "незападна визия" за бъдещето на глобализацията: After Liberal Hegemony: The Advent of a Multiplex World Order А ето и малко за автора:

Имах предвид съвременните езици на славоезичните народи, а не езика на древните славяни. Днес ние не употребяваме думата "власи" за да напъхаме в нея всички романогласни под една шапка - испанци, французи, португалци, разни латиноамериканци и т.н. Такова нещо няма въобще да мине през ума на който и да е от пишещите в този форум. Проблемът не е как наричаме древните, а факта, че днес изобщо имаме дума "шапка" за съвременните славяноезични народи. Дали формата на думата е славяни, словени, склавяни и т.н. е без значение. Употребата на някаква дума шапка ( в случая "славяни"), по отношение на съвременните народи е идеологически или политически мотивирана, аналогично на мотивацията при употребата на "латиноси" по отношение на американците в Южна Америка или "англо-саксонци" по отношение на съвременните бели англоезични протестанти. Ако днес ние решим да употребяваме думата "власи" по отношение на всички съвременни романоезични, това пак ще е по идеологическа или политическа мотивация, а не някаква вътрешна необходимост. Това обаче, че някой е решил да напъха някакви съвременни хора под дума "шапка" няма отношение към наличието или не на древните латини, англи, сакси или власи. Представете си дебат в който дебатираме как трябва да се наричат древните латини и дали ги и имало или не, само защото днес някой употребява тези думи по отношение на съвременна група от хора. Дебатът ще е абсолютно малоумен, тъй като е проблем употребата спрямо съвременните хора, а древните латини нямат никакво отношение по въпроса.

Е, то по тази логика всичко е само хипотеза. Има неща по които учените имат консенсус, има други по които нямат, но нищо не е сигурно на 100%. Например по това твърдение "Славянският език като факт съществува в запазените ръкописи, най-старите от които са на старобългарски" има консенсус. Но е факт, че никъде в произведенията от т.н. "старобългарски корпус" не е отбелязано на какъв език са написани текстовете. Нещо повече - в речника който цитира Гербов и който обхваща всички думи от старобългарския корпус въобще отсъстват думите "словен" и производни, както и "блъгарин" и производни. С други думи може да изкажем хипотеза, че най-старите запазени ръкописи са на "склавски". Естествено ще имаме основание, тъй като както азбуката, така и първите книги, така и литургията според латинските източници са били на езика на "склавите", а латинските източници са най-ранните които ни казват що за език е било това.

В случая не става въпрос за хипотези. Думата "славяни" е западно-руска адаптация на латинската slavi. Латинската дума е развитие на на по-старата латинска форма склави, тя пък е заимствана от гърците. Т.е. връзката между всички тези форми е пряка, всичко това е засвидетелствано в един куп източници и може лесно да се проследи стъпка по стъпка Относно езика - в най-старите латински и гръцки източници езикът е "език на склавите", така е формулиран езикът на славянската литургия въведена от Кирил и Методий. В същите латински източници от по-късен период той вече става "език на славите", а по-късно под влияние на тази латинска форма се появява в руския като "славянски" език. В случая объркването идва и факта, че по някаква причина някои хора приемат думата "славяни" по отношение на съвременните славяноезични народи. Двете понятия обаче не са еквивалентни. Думата "славяни" употребена по отношение на съвременните народи е продукт на разни идеологии - панславистка, славянофилска и т.н. . Тя не е вътрешно-мотивирана от езика на самите славяногласни по естествен път, а е наложена отгоре. В нашия език например няма конкретна дума за "хората от германската езикова група", нито за "хората от романската езикова група". Хората които говорят на езици от съответните групи също нямат думи с които да обединяват носителите на език от съответната група. Причината за това е проста - няма нужда от такава дума. Всички термини които се използват за изкуствено обединение на съвременни народи - думи като славяни, тюрки, арийци, индоевропейци и т.н. са идеологически мотивирани. Т.е. самият факт, че имаме изобщо дума с която да маркираме "народи, чийто език е от славянската езикова група" е в основата на панславизма, а не коя точно дума ще употребим по отношение на древните.

Това е може би най-големия проблем и противоречие на глобализацията. Икономиката е глобална, а политиките: социални, образователни, в здравеопазването т.н. се изграждат и прилагат локално. В случая правителствата са безсилни и освен да гърбят хората в основата на пирамидата нямат други опции. Очевидно е, че кардиналното решение е след като икономиката е глобална, то и всички тези политики да се решават глобално, а не локално. Към момента обаче това решение е утопия, а и дори да се стигне някога до него това ще е твърде отдалечено във времето и ще представлява например нещо като глобализация 10.0. Аз не мисля, че има нова стратегия. Със сигурност в нечий компютър има някакъв проект и група от хора работи по него. Може би обаче точно в съседната сграда има друг компютър с друг проект, който е коренно противоположен и антагонистичен на първия и друга група също работи по него. А някъде може да има трета визия и т.н. За да стане един проект стратегия, то трябва да има консенсус по него и независимо как се сменят президентите и мнозинството в конгреса елитът да се придържа към нейните рамки. Това което наблюдаваме като действия на пръв поглед прилича на хаос, но по-скоро е борба между поне две различни визии коя от тях да се наложи като новата стратегия на САЩ. Проблемът се усложнява от това, че други страни с амбиции също имат своите визии (а може би и там има конкуренция от поне 2). Но да, аз също мисля, че в момента се приключва със стария ред и го писах още в първия пост. Според мен със сигурност ще има преход и той няма да е 1,2 или 5 години. "Интересните времена" най-вероятно ще продължат и през 20-те години.

Къде е проблема? Човешката природа е устроена така, че ние обикновено се сравняваме с околните и с родителите ни (предходното поколение). Капитализмът създаде система в която всяко следващо поколение живее по-добре от предходно, като изключим периодите на големите кризи и войните. При това положение ако при сравнение с околните има усет за равни възможности, хората са доволни и управляващите нямат проблеми - системата е в баланс Глобализацията и развитието на капитализма обаче стигнаха до момент в който много от хората, най вече в САЩ и Южна Америка в момента живеят по зле от предходното поколение, а което е по-тревожно - перспективата за децата им в техните очи е още по-лоша. Или с други думи за много американци митът за "американската мечта" рухна - тези хора се чувстват прецакани. От друга страна населението в повечето от развиващите се страни в момента живее по-добре от предходното поколение. Тези хора са по-образовани от родителите си и пред тях има повече възможности., но интернет смали света и за тях околните са вече хората от развитите страни. Хората от развиващите се страни обаче не могат да постигнат западния стандарт в собствените си страни, нито да отидат на запад - пред тях има редица бариери. С други думи те също се чувстват прецакани, но спрямо околните (западняците) - нямат същите възможности. Ако имаме недоволни групи, които се чувстват прецакани от една страна, а от друга не виждат перспектива за подобрение при децата си (следващото поколение) има проблем и системата може да се разбалансира. Предложенията на Родрик са мерки за преодоляване на проблема или поне за неговото управление. Проблемът е в това, че корпорациите и елитите натискат точно в противоположната посока. Ако от една страна имаме недоволство, а от друга действия които създават предпоставки за усилване на недоволството се създава опасна ситуация и именно тя ражда явления като популизъм, радикализъм и т.н. В настоящия етап аз не виждам от къде ще се пръкнат тези прагматично ориентирани политици. Те дори и да са такива, начинът на говорене и комуникиране с масите, политическата система и обществените нагласи са такива, че прагматизмът е ограничен. Един пример: - имаме някакъв проблем - например, че миграцията към Европа се увеличава, а всички анализи показват, че в следващите години този процес няма да намалее, а ще се увеличи. Очевидно е, че този проблем трябва да намери някакво решение. - Прагматичното, демократично и хуманно решение на първо място е политиците да се опитат да ограничат и контролират миграцията, чрез различни инструменти - визи, споразумения с преходни и буферни държави и т.н. и на второ да предприемат такива мерки, че тези които пристигнат в Европа да се интегрират в обществото. Такива мерки и политики вече се изпълняват - една от мерките например е Истанбулската конвенция. Проблемът е, че тези мерки и политики не се комуникират с хората - проблемът който трябва да се реши е заметен под килима, а мерките които трябва да го решат са представени като решения на някакъв друг, съвсем различен проблем. Това създава объркване при масите. При положение обаче, че проблемът си е там, а само е се прикрива, винаги ще се намери някой извън системен играч който да го осветли и постави пред обществото. Естествено, този извън системен играч чисто прагматично от негова гледна точка ще експлоатира максимално проблема с цел да извлече ползи и да се превърне в системен. Или за да няма популизъм на първо място трябва хората да са доволни и да не се чувстват прецакани. В този случай и да говори някой нещо, никой няма да му обърне внимание или и да му обърнат, това ще е някакво малцинство от чудаци. На второ, трябва по-умело управление на комуникацията с хората за да може от една страна проблемите и политиките които се предприемат да се представят в истинската им светлина, а не като нещо друго, а от друга това да се прави по такъв начин, че да се избегне редикализацията на обществото. В случая е много лесно да се каже кое е 1 и кое две и всички го знаят - както системните, така и несистемните играчи. Проблемът е в изпълнението - никой не знае как и имаме чисто налучкване - проба / грешка.

Разбира се, че демографския спад е осезаем за всички. Българите са просто концентрирани и по тази причина са по-ясно видими археологически. Ето карта на езическите прабългарски некрополи. На останалите територии прабългарските погребения са единични - тук 1, там 2-3. За да не поствам тук друга карта сега си представи картата на Борисова България. Борисова България е голяма и могъща, но до момента на покръстването прабългарите са оставили ясни и сериозни следи само в един малък участък от нея.

Много е важно какво точно е представлявал прабългарския "род". Може да са имали нещо подобно на кланова структура, където практически всеки свободен човек принадлежи към някой род (клан). При подобна система шефа на клана зависи единствено от членовете му. Ако има старши клан, неговият бос е нещо като председател на обединението от кланове, но силата му произлиза главно от собствения му клан. Този въпрос се разглежда предимно от антрополози, но според някои от тях при историческите народи също е имало кланове - при ранните германци, келтите, тюрки и др. При преминаване към организация тип държава обикновено клановете се унищожават, тъй като при наличието им, държавата практически не може да функционира, или ако има държава е нетрайна. Т.е. ако преди всеки човек е имал род, то при държавите род има само аристокрацията. Плебсът е лишен от правото да има род и фамилно име и остава само с лично и бащино име. Разбира се при подходящи условия отново се появяват разширени семейства и съответно родове. Според мен до Крум имаме точно такава кланова организация. Между Крум и Борис организацията е трансформирана, а при Борис напълно унищожена. При Петър явно се появяват нови родове, но в тях вече членува само аристокрацията.

Е, чак пък няма. Освен Словесе р.п. се среща и Слова. Освен Словесем тв.п. има и Словом (последното, което е "неправилно" се използва и до днес). Имаме слова мн.ч и словеса. Освен това при думата "чудо", която доколкото знам е от същата прастара с основа, в старобългарски се срещат директно и двете форми на прилагателното - чуден и чудесен. Както и да е, не държа кой знае колко на тази хипотеза, но според мен тя има много по-малко компромиси, отколкото алтернативите. Алтернативите направо издишат. Разните реки на Фасмер да недоказуеми. А и въобще етноним (самоназвание) за такава голяма група според мен е изключен. Няма такова нещо никъде - нито при иранци, нито при германци, нито при балти, нито при който и да е друг. Остава локален етноним който да се разпростре над цялата общност, но това също няма как да стане от самите славяни, а само от външен фактор. Докато прилагателно ,отнасящо се за езика е нещо съвсем нормално и се среща и при други групи. Губи ми се нещо мотивацията за този етноним. От какъв зор ще си го измислят славяните?

Какво значение има как се пише. Хипотезата ми е , че "словени" е адаптация на гръцката "склавени", а не директен наследник на предполагаемото прилагателно. Както вече писах според мен самата дума "словенин" също е адаптация на склавен(ос). Допълнителната наставка ИН е индиректен показател, че тази дума се е възприемала като чужда на славяните и е "пославянчена" с добавянето на ИН, подобно на една камара думи с чужд произход - стопанИН, , християнИН, хамалИН и т.н. Що се отнася до предполагаемото прилагателно словЕН, то думата не е налична в старобългарските текстове. Не виждам обаче защо да не се допусне съществуването на подобно прилагателно, предвид примерите с дървен / дървесен и чуден / чудесен. Слово е от същата стара основа (-s), а формата на прилагателното на -s е налична - словесен Т.е. хипотезата е, че към шести век съществува някакво прилагателно "словен", което се е употребявало по отношение на езика, но не и като етнически определител и гръцката форма е заета от него, а извеждането на гръцката дума е безпроблемно от тази хипотетична дума. Или имаме един път - *словен -> склавени (склавини) в шести век и втори път адаптация на гръцкото понятие склавен (склавин) в 9. Думата е налична в гръцки в една камара форми Σκλάβήνοι (Sklábēnoi), Σκλαύηνοι (Sklaúenoi), Σκλάβίνοι (Sklabinoi), Σκλαβινίαι (Sklaviniai) и т.н.. Спокойно може първия път да имаме заемане на дума с ер малък, а вторичната адаптация да е с ят. Възможно е също формата словѣне да произлиза от *словиния, адаптация на гръцкото склавиния (със значение място, територия) и да се употребява локално, например от някакво солунско племе. Тогава притесненията на Фасмер отпадат: Гърците извеждат собствената си дума от славянската - те нямат друга етимология. Да допуснем обаче, че в славянския език съществува дума с подобно значение (етничност) е изключително трудно, а и изисква по-големи компромиси от допускането на някакво предполагаемо прилагателно. От друга страна имаме пример за подобна врътка със същата тази дума, но този път като адаптация на латинската дума "слави" до руската "славяни" Подобно въртене на думи от един език в друг и обратно нито е първо, нито ще е последно.

Сходни лексикално не е достатъчно. Словообразувателните процеси са елемент на граматиката. Т.е. може да имаш една лексема, но производните и при различна граматика ще са различни. Освен това различните езици имат и различна фонетика, която също изменя думата. Руснаците имат например пълногласие, а ние нямаме - при тях е голова, при нас глава, при тях город, при нас град. Руснаците заемат гръцката тита като Ф, ние каго Т - при руснаците е Фьодор, при нас Тодор, при тях Афанасий, при нас Атанас и т.н. Това са разлики при езици от една група, а при различните групи са още по-големи. Например думите буре, варел и барел произлизат от една дума, но са дошли в българския език по различни пътища. Същото е и с думите чадър и шатра, чердак и чертог т.н. През 18-19 век българският е пълен с турцизми, т.е. сходен лексикално с турския, но това не го прави турски, нито българите могат да се разбират с турците без да са учили езика. (Повечето от жените в западна България изобщо не са разбирали турски).

Благодаря за критиката. Изказах единствено хипотеза за произхода ду думата "словен" и за нейната връзка с формата словенин и гръцката дума склав. Нямам намерение да повтарям нищо, тъй като тезата ми е постната тук вече N пъти. Бихте ли представили ваша или алтернативна чужда хипотеза за произхода на думата, за да можем да коментираме по същество.

Слави имаме само при хронистите тъй като това никога не е била дума с която да се самоидентифицират самите слави. През този период нито една езикова общност е нямала и най.малка представа, че може да е някакво цяло и е необходим термин с който да се маркира това цяло. Такава нужда, ако има изобщо нужда е необходима на околните за да маркират някаква чужда група. Така за гърците и римляните имаме германи, за славяните немци, но самите германи (или немци) нямат дума с която да се маркират като един народ. Имат "дойч", но дойч не е маркер за народа, а само за езика. Както днес може да говориш на английски и дори да ти е роден език, но това изобщо не означава, че си англичанин. Напротив, повечето англоговорящи днес не се определят за англичани. Същото е било и през средновековието. Езикът ти е дойч (терминът е използван дори са староанглийски), но ти си баварец, саксонец или англичанин. Това съм го писал в този форум вече няколко пъти, но ще го напиша пак: Имаме някаква дума (прилагателно) с което славяните маркират словата си (езика си). Думата е словЕН и вероятно се е използвала за маркиране на езика - "словен език". Старата основа на думата СЛОВО има същия завършек като основите на думите ДЪРВО и ЧУДО. Т.е. словообразуватеният модел е еднакъв. Имаме дърво и прилагателните дървЕН и дървЕСЕН, имаме чудо и прилагателните чудЕН и чудЕСЕН, имаме слово и прилагателните словЕН и словЕСЕН. Идват новите варвари и гърците с помощта на някой полиглот гепид ги питат - вие какви сте? - единият казва едно, другият друго. Какъв език говорите? - словен език. Аха, значи са словени. Гърците обаче няма как да изговорят тази дума и в гръцкия език тя става склавени, а от тях вече е възприета и от латиногласните. Самите склавени са нямали и най-малка представа, че са словени, по същия начин по който германите по това време не са се чувствали като "дойчовци" Като етнически определител думата словени навлиза в езика ни най-вероятно едва след въвеждането на славянската книжнина. Славянската книжнина е написана от ромеите за "склави" и тази дума трябва да се въведе в славянския. За тях това е етнически маркер и точно с такъв смисъл е вкарана в книгите. За самите славяни обаче думата "словен" е странна като етнически маркер и затова е преобразувана от славяногласните ромеи които съставят книжнината с добавянето на допълнителна наставка ИН - словен - словенИН, Наставката е продуктивна за отбелязване към някаква принадлежност - например село - селянИН, град - гражданИН, а освен с това с нея се образуват една камара етнически имена рус - русИН, сърб - сърбИН, хърват - хърватИН, по-късно турк-турчИН, араб - арабИН и т.н. Малко отклонение - корените на всички тези имена имат чужд произход. Чужда за славяните най-вероятно е била и думата блъгар и затова също е преобразувана до блъгарИН. Това е - нищо сложно или противоестествено няма в цялата работа със склавите, славите и словените. Това съм го писал в този форум поне 5 пъти. Никога, никой не е възразявал срещу аргументите, но само след няколко дни пак се почва със старата песен "славяни няма".

Не, не е това аргумента. Аргументът с който се отхвърля славяноезичието на "потенциалните славяногласни" е, че липсват каквито и да е позитивни доказателства за изказването на подобна теза. Какви са доказателствата? Българите от 7 век са славяноезчи защото......... защото тези от 10 са славяноезични. Хубаво, но по същото време тези на Волга са тюркоезични. Ха сега де, кое е вярното. Нито единия аргумент, нито другия може да се приеме като позитивно доказателство, че тези от 7 век са тюрко или славяноезични. Всички "доказателства" са славяногласието на първобългарите са с отрицателен оттенък. Българите са славяногласни защото славяни няма. Няма как да променят езика си. Не може подчинено население да наложи езика си над елита и т.н. Няма, Не може, не става.... всичко е от този сорт. А какво има?

Ако наистина са загрижени и се опасяват от контра удар, най-добре е да направят това за което става въпрос в първия пост - "да оставят възможност на хората да се оправят сами". Т.е. да престанат да си гласуват и договарят привилегии валидни само за големите. На първо време да премахнат офшорните убежища и споразуменията за защита на взаимните инвестициите, както и всякакви там арбитражи. Едва след като премахнат привилегиите си, могат да мислят и за нещо друго. Естествено това няма как да стане. Досега в човешката история това никога не е ставало доброволно, а в най-добрия случай доброзорно.

Знаеш ли какво ми казваш сега? За да ме разбереш ще използвам твоите методи. Ето ти едно твърдение: Българи по принцип няма. Има вулгари и булгари или там както са ги наричали латинопишещите и гръцки хронисти. Защо са ги кръстили така не е много ясно, може да са били много вулгарни. По-късно се появяват някакви блъгари, но отново нямаме българи. Името българи е измишльотина от края на 18 век защото с това изписване за първи път си появява тогава. Хайде докажи, че не съм прав.

Не знам от къде идва проблема, но има някои моменти които масово се пропускат: 1. 6 и 7 век са най-ниската точка в демографията на Европа. Според специалистите оценката на балканското население през периода е 3 милиона. Т.е. дори и в източниците да пишат за славянски или каквито и да е други морета е абсурд това да се осмисля през днешните ни представи. Като изключим областите с по-голяма гъстота - Константинопол и околности, Солун и околности, ядрото на Българската държава и някои други "човешки острови", останалата територия е съвсем рядко заселена и спокойно може да се каже, че е пущинак. Това не означава обаче, че съвсем няма хора. Определена като "славянска" археология например има по долните течения на Струма, Места и Марица. Наскоро например откриха такава около Свиленград и Капитан Андреево. Такава има в западна Мизия около валовете и на запад от валовете, около Дунав - от Тимок до Белград и т.н. 2. Другото което се пропуска е, че българската народност такава каквато я познаваме днес, а това е "българско етническо име, език от славянската група, християнски мироглед" се формира след покръстването. Историческите и антропологични проучвания показват, че при различни религии смесванията между популациите са изключително затруднени. Най-големият мит в българската история е, че покръстването е последния етап от формирането на българската народност. Според мен е точно обратно - формирането на българската народност не завършва, а започва с покръстването и продължава през целия период на съществуване на ПБД, а и във византийския период. Показателно е, че през това време славяните изчезват, а българи се появяват дори там където българската държава никога или много рядко е имала владения. С други думи българската народност не се формира в Мизия по времето на Аспарух или Крум, а на територията на Симеонова и Петрова България, а и малко отвъд нея. 3. Като казваме, че славяни няма, то би трябвало да обясним от къде се пръкват сърбите и хърватите. Славянската археология, а и изобщо археологията до 10 век при тях е още по-бедна и от българската "славянска" археология. При това положение би трябвало сърби и хървати също да няма.

1. Славяни - исторически групи от ранното средновековие със сходен бит и език, известни от гръцките и латински историческите източници. 2. Славяни - исторически и съвременни народи, които говорят език от славянската езикова група. Лично за мен значение 2 е некоректно. Подходящото наименование е "славяноезични народи" Не знам някой сериозен историк, който някъде да е определял славяните като "свръхчовеци". В сравнение с римляните, поне за най-ранните периоди, а и по късно, това са варвари със скромен бит и култура и лиска на каквато и да е организация. Или по просто - анархистични диваци. Не знам обаче кой антрополог или историк твърди, че анархистичните диваци, без развита социална организация не могат да се плодят. Напротив, умиротворени от външен фактор и поставени при подходящи условия те могат да се плодят наистина лавинообразно. Както и да е - това и типична защита на третия вал с подготовка за преминаване към първи и затваряне на цикъла.

Да елементарно е, но тук спорът е затова "кой е големия народ". Имаме класическа прабългарска защита с три успоредни вала: 1. Славяни по принцип няма. При тази ситуация изобщо няма какво да се дискутира. Ако все пак този вал се премине имаме следващия 2. Славяни по принцип има, но те са малобройни - археологията им хич я няма. Тук също няма какво да се дискутира - има славяни, но те са малцинство. Ако отбранителната линия се пропука се преминава на следващата 3. Славяни има, те не са и малобройни, но са на много ниско културно ниво, при това са пречупени и подчинени от българите и са превърнати в обект с който може да се прави всичко. Тук може да има дискусия, но подчинен народ с изключително ниска култура няма как да предаде езика си на завоеватели, които са на много по-високо културно ниво. Разликата е подобна на разликата между западните колонизатори и местните американски или африкански племена. Ако и третата защита се преодолее, се връщаме в точка 1 и цикълът се повтаря. По този начин цикълът може да се повтаря до безкрай. Тактиката е елементарна. Придържаш се плътно към съответния етап 1, 2 или 3, като не представяш никакви доказателства за твоята теза, но непрекъснато търсиш такива от опонента си. Ако все пак той те обори, преминаваш на следващата точка и така в цикъл до безкрай.