Atom

Не виждам къде е противоречието. Никой не оспорва факта, че собствеността е фундаментално понятие с помощта на което е изградено обществото. Това не пречи да е социален конструкт - въображаемо понятие, както още един куп фундаментални понятия - право, държава, религия, бог и т.н. Точно това писах по-горе, че човешкото общество се крепи на въображаеми понятия, въображаеми за обществото като цяло (а не само за отделния индивид) в които обществото е твърдо убедено, че съществуват и в които вярва. Дакото обществото вярва в тях, тези понятия са твърда социална или правна реалност. Те може днес да са едни, а утре други, вярванията в трети може да се поддържат хилядолетия и т.н., Именно тези социални конструкции ни дават възможност да се самоорганизираме и са едно от фундаменталните неща които ни различават от животните. Защо са въображаеми? - ами защото не съществуват извън нас, извън човешкото общество. Луната например съществува извън човешкото въображение, но луннатта собстевонст е човешка идея. Ако аз днес се самоопределя като собственик на Луната проблемът ми е нулев. Във колективния ум няма такава въображаема реалност "лунна собственост", никой не вярва в подобно нещо и аз мога да си говоря каквото си искам. За мен няма да има никакви последствия освен да ми се присмиват или да ме обявят за луд. Обаче ако колективния ум реши, че луната наистина трябва да се разглежда като собственост, аз вече ще мога да заявя, че съм лунен собственик само и единствено ако обществото възприема моето твърдение (т.е. приема ме за собственик). Ако не го възприема рискувам да ме обявят за крадец, финансов манипулатор или нещо от този род и да лежа в затвора. Е, джендърът е същото. Аз мога да се самоопределя, да твърдя че съм той, тя или то или каквото там си искам само и единствено ако няма джнедър. Ако има аз няма как да кажа аз "съм то и да държа да бъда то", при условие, че обществото казва, че съм Той. Джендърът по дефиниция е социален конструкт и е това което обществото мисли за мен, а не това какво мисля аз за себе си.

И така, кое налага измислянето на термин еднодневка? - Измисляме джендър само и само след време да се самоунищожи. Целта не е промяната на социалните роли на мъжете и жените. Те могат спокойно да се променят (и непрекъснато са се променяли) и без да имаме този термин. Спокойно може да изравним социалните роли на мъжете и жените без да се налагат нови думи - старите са достатъчни. Сексуалното самоопределение също не е проблем. Хората от хилядолетия са практикували най-различни сексуални практики. Достатъчно е просто законът да каже кое може и кое не. Съжителства, социални съюзи и т.н. - също не са никакъв проблем. Каквито и промени обаче да правим и както и да изравняваме ролите и да признаваме всякакви права, ако използваме думата пол (в смисъл sex) "Той" винаги ще си остане Той и "Тя" винаги ще си остане Тя (с много редки изключения при генетични аномалии). Причината е проста. За разлика от Gender, Sex не е въображаема, измислена категория, която съществува само в нашето въображение, а реална, опираща се на биологията и генетиката и извън нашите възможности да и влияем. Налагането на два различни термина, от които единия "еднодневка" е оправдано само и единствено ако искаме да заличим и двата термина едновременно. Т.е. целта не е изравняване на ролите и правата, разширение на допустимите сексуални практики и т.н., а заличаване на пола като пол и в двете значения - gender и sex. Защо се прави? - нямам идея. При всички положения обаче това не е процес който протича ей така от само себе си, а е социално инженерство.

Да се върнем към основната тема. Ще използвам понятията джендър и секс, тъй ката ако използвам пол ще се получи объркване. Ето дефиницията за Джендър: Социално конструирани поведенчески и физиологични характеристики, свързвани с мъжествеността и женствеността означава, че това са въображаеми конструкции, които съществуват само и единствено в нашето съзнание. Това не означава обаче, че тези характеристики са менте или лъжа. Те са съществени и оказват влияние на обществото дотолкова, доколкото то вярва в тях. Ако обществото спре да вярва в тях те престават да са валидни. Gender мъж е това което обществото очаква от sex мъж, а gender жена това което очаква от sex жена. Самото генерално понятие gender (като философско понятие, а не като характеристики за този или онзи конкретен gender) обаче също е въображаема конструкция която съществува само и единствено в нашето съзнание. Това не означава също, че понятието джендър е менте или лъжа. То също е съществено и оказва влияние дотолкова, доколкото обществото вярва в него. Т.е. Джендър и като конкретни характеристики на единия от двата секса и като генерално понятие е измислица - фикция, която съществува само в човешкото въображение. Фикциите и измислиците не са непременно нещо лошо. Цялата човешка цивилизация се крепи на подобни фикции - племето, религията, държавата, корпорациите, собствеността, митовете, правото и т.н. това всичко са човешки фикции, измислици и изобретения, които ни помагат да съществуваме като общност. Без тях сътрудничеството между хората щеше да е само в рамките на около 150 човека. Това е доказано, чрез редица изследвания. За всяка по-голяма група от хора са необходими фикции и измислици за да може да функционира. Обикновено тези измислени въображаеми конструкции се променят бавно, тъй като обществото е консервативно. Веднъж повярвало в една измислица, то трудно би я заменило с друга. След като се показа какво са конкретно gender мъж и gender жена да видим какво изобретение се крие зад генералното понятие gender. Твърди се, че конкретният индивид може да определя сам своя gender (да се самоопределя). Тъй като фикциите са колективно въображение (а не индивидуално) самоопределението може да е ефективно и да се зачете при наличието на 2 момента. Първият е индивидът да вярва, че принадлежи към определена група, а вторият самата група да го приема за свой член. Естествено трябва да има и група. С други думи аз може да се самоопределям като американец, но ще стана американец само ако и американците ме приемат за такъв. Обратното също е вярно - американците може и да ме приемат за американец, но аз ще съм американец само ако и аз се самоопределям като такъв. Да се върнем към джендъра. За да се определи един индивид своя джендър има смисъл само ако и останалите членове на обществото го приемат за такъв, тъй като самата дефиниция на джендър е какво смята обществото са джендъра, а не какво смята индивида за себе си. На пръв поглед това е логически абсурд. От една страна индивидът може да определя своя джендър (т.е. да накара обществото да го възприеме под определена категория), а от друга джендър е това което обществото мисли за определен джендър, а не какво индивидът мисли за себе си (по дефиниция). Логическият абсурд може да се разреши само ако по принцип няма джендър. Т.е. ако няма изградени представи и роли за джендъра, то всеки може да си определя джендъра както иска. С други думи понятието джендър е създадено само с една цел - да се самоунищожи. Ще се опитам да го илюстрирам с пример. Имаме въображаемата фикция "собственост". Това е измислица, която съществува само в колективното човешко въображение. Ако разгледаме дефиницията за собственост ще видим, че ако аз твърдя, че съм собственик на нещо, т това ще е вярно само ако и обществото също го приема. Ако ез не знам, че съм собственик на нещо, но обществото приема, че аз съм такъв, то аз също съм собственик. Тъй като собствеността е колективна фикция (също като джендъра) аз няма как да се самоопределя за собственик на нещо, ако обществото не го признае. Т.е. може да стане, но ще ме вкарат в затвора. Въпреки, че собствеността е социално и културно конструирана категория, т.е. измислена, въображаема конструкция (също като джендъра) аз мога да се самоопределям като собственик само и единствено ако няма собственост. Само тогава аз спокойно мога да кажа, аз съм собственик на това и обществото ще го приеме, тъй като понятието собственост няма да означава нищо. Ако означава каквото и да е в колективното съзнание, аз няма как да декларирам подобно нещо. С други думи джендър е деконструкция. Няма как да има сто джендъра, тъй като самият джендър е въображаемо понятие, че няма джендър.

О, не бъдете сигурна. Не съм запознат много-много с тези неща (защото са скрити и табу), но потенциал има и то точно от властово-психологически отношения (а може би и имуществени, не знам). Потенциалът идва основно по две направления. Първото е от преуспели, финансово независими Алфа жени, които обаче са попаднали на Бета партньор. Било защото в интелектуално или икономическо отношение е ОК, но е бисексуален, асексуален или нещо от този род, било защото не е равностоен икономически на съпругата си. Много често в тези двойки се появява трети, който също не е Алфа, но компенсира липсите. Това положение се приема и устройва и тримата. Другото направление е Алфа мъж мюсюлманин и съответно 2 мюсюлманки. Там също се приема от всички участници и в много случаи е безпроблемно от културни съображения. За вариантите на LGBT писах вече. Това обаче няма никакво значение. Писах вече, че към момента желаещите да легализират такъв формат са нула. Експериментът ни не е фокусиран върху тези хора, а върху реакциите на политиците и професионалните либерали (всъщност псевдолиберали). Те са много по-наясно от мен относно феномена и по реакцията им ще разберем за какво става въпрос. Ако сте права и няма никакъв потенциал, то "новината", че се е появила партия, организация и т.н., чиято платформа е да се бори за правата на тези хора ще обиколи медиите в цяла Европа като някаква любопитна и куриозна, но в същото време безобидна клюка (има една камара медии, които умират за такива новини) Ако обаче обектите на проучването фиксират в нея сериозен конкурентен псевдолиберален проект, ефектът ще е коренно различен. Меко казано ще ни се стъжни живота.

Схванах иронията естествено. Отговорът ми по-скоро беше предназначен за читателите на форума (нерегистрираните потребители), а не към теб. Проблемът е сериозен и най-вече с ограничаването на личната свобода. Да, дали ще са либералболшевики, псевдолиберали или антилиберали разлика няма. Във всеки случай това не са убедени либерали и нямат нищо общо с класическия либерализъм. Знам ли, може би е естествен ход на историята. Средната класа в развития свят се съкращава, има ръст на разликите в доходите, огромна разлика в образованието и т.н. Може би е настъпил момента в който свободата и демокрацията от плюс се превръщат в пречка. Това не означава обаче, че човек трябва да се предаде. В същото време човек трябва да е много внимателен. Според мен в днешно време не трябва да се гледат думите (буквално), а какво се крие зад тях. Казах си мнението например за истанбулската конвенция. За мен тя няма нищо общо с псевдолиберализма или дори с клисическия либерализъм, въпреки че е оформена с либерални думи. Това е един консервативен проект, чиято цел е да запази Европа от чужди, нетипични за нея култури. В текста и няма нищо ново нито по отношение на жените, нито по отношение на джендъра. Дори в българското законодателство всичко по тези две теми, вече е отразено. Има обаче много нови неща, свързани с чуждите култури и т.н. мулти-култи. Явно обаче положението е стигнало до там, че за да се прокара един консервативен проект е нужен либерален език. Т.е. вече сме в света на Оруел или комунизма, където ако искаш да кажеш нещо трябва да го направиш на "дълбок език", а не директно. Ако го напишеш директно няма да мине. Затова никак не е случайно, че конвенцията не се ратифицира от нас и от UK. Ние не разбрахме за какво става въпрос, а в Обединеното Кралство напротив - много добре разбраха. отплеснах се.

Е, значи горе долу съм налучкал броя на желаещите да сключат еднополов брак. Ако всички хомосексуалисти са 5% от населението на Холандия, то 20% от тях съставляват 1% от населението на страната. За да бъдат 2% от населението, то хомосексуалистите трябва да са общо 10% от населението на Холандия. Както и да е. Въпросът ти беше каква част от населението на Европа желае отношения 1+1+?. В момента е 0% тъй като никой не им е разрешавал подобна опция, а и тези отношения са табу - ти сама го твърдиш същото за хомосексуалистите преди да имат тази възможност Според мен ако хората първо се освободят от табуто (както стана при хомосексуалистите), а след време им се разреши легализиране ще проявят желание. При това съм сигурен, че като абсолютен брой ще са повече от хомосексуалните бракове. Според мен поне 4-6% от населението ще прояви такива претенции, което пак ще е в пъти повече от желаещите да сключат хомо брак. Разбира се не сега, а в рамките на 10-20 години ако от днес започне освобождаването им. Първо трябва да падне табуто, тези връзки да се приемат от обществото и едва след това самите поклонници на този тип връзки ще изявят желание за подобен тип отношения. При това очаквам един голям дял от LGBT също да изявят желание за подобни формат. Например двама би мъже+жена и т.н. Както и да е. Нашият експеримент няма за цел това, а и нямаме ресурсите. Идеята на експеримента е само да разлаем кучетата. Политиците, социалните активисти, псевдолибералите и т.н. обаче съзнават потенциала на един такъв феномен и понеже не искат да разбутват кошера очаквам много силна съпротива от тяхна страна. Това ти го гарантирам. А иначе аз не казвам, че днешните хомосексуалисти, които искат да сключат брак са "подкокоросани". Сигурен съм, че го искат искрено, както съм сигурен, че ако днес стартира процес на освобождаване на почитателите на формат >2 след 20 години ще има желаещи които искрено ще искат да си легализират статута. Единствената разлика е, че те ще са в пъти повече от днешните желаещи да сключат еднополов брак. И точно затова към настоящия етап никой няма да тръгне да ги освобождава. Това е идеята.

Че кой е казал, че ще има желаещи. Колко са били желаещите да сключат хомосексуален брак преди? - 0%, а сега колко са - 1% от населението или 2%? Не вярвам да са повече. Просто не всички хомосексуалисти искат за сключат брак, а и не всички хора са хомосексуални. В случая въобще не е важно колко желаещи има или ще има, а колко ще подкрепят тази инициатива. При това не е нужна кой знае колко голяма подкрепа. Аз не твърдя, че има желаещи или, че има недоволни - напротив тезата ми е точно обратна. Очакванията ми не са да получим масова подкрепа. Хайде пак да ги повторя: При това, според мен това ще се случи още преди една незначителна част от хората да са разбрали, че има подобен проект. Най-голяма съпротива очаквам точно от т.н. либерални активисти (които всъщност са антилиберали). Те не допускат истински либерализъм, защото им е конкуренция. Не допускат и други псевдолиберали (различни от тях самите), тъй като те също са им конкуренция. И тъй като много добре знаят как работят те самите няма да допуснат един нов, неизвестен субект да се намеси в играта. п.п. Щях да забравя - ако си изиграем картите добре експериментът може да има и щастлив край. Вместо да ни изкарат маргинали или луди може да решат да ни купят и това да излезе един печеливш проект

ами ето значи се разбрахме - ще агитираме за легализиране на един доброволен съюз от няколко партньора. На първо време ако искаш да го ограничим до една жена с няколко мъже и един мъж с няколко жени, а ако тръгнат нещата до 2+2 и т.н.

Не - безпочвено е това твърдение. Никой не е криманилизарал отношенията с повече от един партньор. Вие може да живеете с двама или ако искате с трима мъже и ако всичко е доброволно проблемът ви е нулев. Не знам има ли изобщо държава в ЕС в която това да е наказуемо. Нямата обаче никаква възможност да сключите един брак с всички тях, нито социален съюз. Т.е. случаят е 1:1 еквивалентен със случая на хомосексуалните двойки, но само там където на тях им е забранено да сключват брак. Там където им е разрешено вие сте в пъти по прецакани. С други думи мотивът "щом държавата е решила така, значи е така" не работи. Ако поддържате този принцип наистина сте псевдолиберал и губите каквито и да е основания да настояването за легализиране на еднополови бракове там където не са легализирани, защото мотивът "щом държавата е решила така, значи е така" важи с пълна сила и за тях - щом държавата е решила, че не може да има еднополови бракове, значи не може да има. Точно това е псевдолиберализъм. Няма как да настоявате за едни свободи и в същото време да отричате други защото "държавата е решила така" Та нали това е смисъла на либерализма - борба на индивида с ограниченията на държавата. Ако принципът щом държавата е решила така, значи е така е валиден, то за никакъв либерализъм не може да става и дума и всичко щеше да си е така, както е било по времето на феодализма.

Не, не е въпрос на време, а въпрос на конюнктура. И повярвай, човешките права нямат нищо общо. Просто някой някъде е решил, че това може, а другото не. Някой си прави социален инженеринг и изобщо не му пука са теб, мен или правата на който и да е. Към момента например никой, никъде не поставя под въпрос формата 1+1. Никой не протестира, че са нарушени правата му или, че липсват свободи. На практика този проблем въобще не съществува в реалния свят. Това е причината хората да не знаят как да реагират когато се постави въпроса за тези "свободи" - просто никой не им е казал кое е правилното и кое не. Ако искаш да направим един експеримент. Да създадем англоезичен сайт, който прокламира многоженството и cuckolding форматите в ЕС, но не като порно сайт, научен сайт или нещо от този род, а като политически ориентирана платформа, която да громи всички които не са съгласни с нас като антилиберали, фашисти, нещоси-фоби и т.н и да прокламира легализирането на тези групи, политическото им представителство и т.н. . Знаеш ли какъв ще е резултата? Аз знам: в първоначалния момент ще се направят, че ни няма и ще се опитат да заглушат проекта - пълно медийно затъмнение. Ако по някаква случайност все пак добием популярност ще ни обявят за маргинали. Ако въпреки това пробием и това ниво ще ни смачкат като мухи с една камара номера, които нямат нищо общо с идеята ни и ако трябва ще ни изкарат луди, педофили, корумпирани, путинисти, тръмписти, ислямисти и каквото там се сетиш. Причините за това са две. Първата е, че този феномен засяга много повече хора от броя на хомосексуалистите. Втората, който е по-важна е, че искането за легализирането на многоженството ще се свърже с мюсюлманските малцинства, а към този момент НИКОЙ, по никакъв повод няма да допусне легализацията на подобен тип отношения. Обратно, ако по някаква причина тези от които зависи решат, че формулата 1+1 трябва да бъде разбита,, то така ще ни промият мозъците, че след 10 години всеки който постави под съмнение идеята за многоженство или cuckolding форматите ще бъде обявен за консервативен неудачник, примитив и т.н. В същото време ще се появят хора които изведнъж ще се почустват онеправдани и техния брой ще надвишава в пъти броя на хомосексуалистите, тъй като двата феномена са много по-разпространени в сравнение с еднополовите отношения. Това е положението, а правата нямат нищо общо. А либерализма? - един истински либерално настроен човек се бори за свободата по принцип, а не за тази свобода, за която са му казали, че трябва да се бори. Либерализмът е преди всичко защита правата на индивида. А правата на индивида са права, когато самият той ги осъзнава като такива, а не когато някой му е казал, че тези и тези са му правата. Ако някой трябва да ми казва какви са ми правата и какво трябва да устоявам по-добре да не устоявам нищо. Това няма да са моите права и моите свободи, а нечии чужди.

Точно това правите. Не искате да регламентирате многоженството, cuckolding форматите и т.н. За многобрачието ви разбрах - щом е криминализирано няма проблем. А защо е криминализирано, какво престъпление е извършено и срещу кого ако всички страни са съгласни и ги устройва не е много ясно. Не са потъпкани ничии човешки права, защото така пише в НК - многобрачието е престъпление. Нищо либерално и принципно няма в подобни разсъждения. Това е псевдолиберализъм и оправдание на социален инженеринг. По нищо не се различава от комунизма. Там всичко беше в името на народа, но народа...... - народа кучетата го яли. Тук всичко е в името на свободата, но свободата .... свободата всъщност ни я отнемат и не може да се усетим. Защото лека - полека псевдолиберализмът, който е само демагогия и думи преминава в антилиберализъм, който е директно ограничение на свободите.

Ами хайде да кажем най-накрая Б. Ако А са хомо-двойките, то Б да речем са многоженците, В -почитателите на разни cuckolding формати, Г......., много са, няма смисъл да ги изброявам. Тези хора не се ли нуждаят от регламентация? Нали уж правовата държава не трябва да проявява избирателност и дискриминация. Не разбирам защо за едните може, а за другите не може. И въобще тук не става въпрос за това, че имаме стигма при хомо-двойките, а при другите тя е разбита. Напротив, всички тези формати са в абсолютна нелегалност и почти никой не ги афишира. Най-вероятно обаче става въпрос за много повече хора и съдби отколкото броя на хомо-двойките Оправданието, че многоженство не може, защото не е европейска историческа традиция е наивно.От къде знаем, че няма такава традиция? И многоженството и хомо връзките са еднакво традиционни и еднакво не - и в двата случая става въпрос за исторически нерегламентирани отношения Нали през цялото време точно това ви питам. С какво хомо-двойките са по-специални от останалите формати и защо за другите не може? Къде отидоха принципите за не-дискриминацията, правото и т.н. Либерализмът е такъв ако е принципен, а не избирателен. Вие през цялото време защитавате една определена категория хора, но упорито отказвате същите права на други категории. Какво принципно има в цялото това нещо?

Често казано не те разбирам. Либерализмът е свобода, но свобода до там докъдето не накърняваш свободите и правата на другите. Моето лично право си е мое, но то стига дотам, докъдето не накърнявам правата на останалите. Ако аз и партньорката ми не сме католици, но по някаква причина искаме католическа сватба (заради пищната церемония или там заради каквото и да е друго) това няма как да се случи, но по никакъв начин не накърнява правата ми. По същия начин една еднополова двойка няма да получи католически брак и това няма да накърни правата им. И аз и еднополовите имаме алтернатива. Антилиберално е да накараш католическата църква да извършва церемонии на еднополови бракове и на брак между некатолици. Либералното решение е самата църква да приеме (ако изобщо някога приеме) такова решение. Държавата може да осигури алтернатива, но няма как да накърни правата или чувствата на останалите граждани и да насили католическата църква без да прояви тоталитарност По същия начин стои въпроса за гражданския брак. Ако обществото не възприема еднополовия граждански брак, но държавата е осигурила алтернатива, то е антилиберално да налагаш силово на обществото еднополовиия граждански брак. Ако обществото узрее и по-голямата част от хората са съгласни е нещо съвсем друго. Като пример ще ти дам Дания (да, Дания, която е една от най-либералните). Първо, лутеранската църква там е държавна (което е далеч от либерализма, но както и да е ) и второ, парламентът със закон задължи църквата да извършва церемонии и да сключва брак между еднополови двойки. Все пак от кумова срама се разрешава на отделните пастори да отказват да извършват венчавки на гей-двойки, но местния епископ е длъжен да намери заместник. Това за мен не е никакъв либерализъм. Това е псевдолиберализъм, да не кажа и антилиберализъм. Но всеки си има глава на раменете и всеки си възприема нещата така, както той си ги вижда.

Ами замислете се тогава каква и разликата и защо в либералните държави има граждански брак, че и църковен брак, че и граждански съюз. На всичко отгоре в някои страни имат и еднаква правна сила. Хайде като няма значение защо трябва да имаме три различни форми?

Да, това е либерално решение. Анти-либералното решение е при наличието на институцията на социалния съюз да се реформира института на гражданския брак с добавянето на възможността за сключване на такъв от еднополови двойки. След като съжителството има същия правен статут, какви са ползите за еднополовите и предимствата от още една възможност, тази на гражданския брак? - никакви. За сметка на това пък се накърняват чувствата на тези за които е предвиден института на гражданския брак - нерелигиозните хетеросексуални двойки. Това е директно вмешателство в личния живот на един куп хора.

Към момента не можем да допуснем абсолютно нищо. Имаме данни за някакво население през неолита и халколита - днес то няма мъжки наследници или ако има са много малко. Имаме някакво население от ранния и средния бронз - днес то също няма мъжки наследници или ако има са малко. От там нататък нямаме почти нищо. Имаме 2-3 непълни проби от късния бронз и желязото (-1600-500) и нищо друго. Нямаме от класическия тракийски период, нямаме от римската епоха, нямаме и от епохата на варварските нашествия, нито от средновековието - нищо нямаме.

Не знам кое днес се разбира като истински либерализъм. В общи линии левият либерализъм се свежда до това, което писа Дора: За разлика от него, десният либерализъм не допуска и икономически регулации. Как все пак става регулацията на отношенията между индивидите? - чрез съда и правото. С други думи класическото разбиране е, че държавата трябва да се намесва пряко колкото се може по-малко. Да вземем за пример църквата. Когато църквата като социален фактор започва да губи своето значение и вече да не е актуален фактор, либералното решение не е църквата да се реформира, а да се отдели от държавата. Т.е. да продължават да си водят религиозния живот както намерят за добре, но нито църквата ще се меси в държавните дела нито обратно. Да вземем за пример и брака. Бракът по произход е религиозна институция. Когато започва да остарява и да не отговаря вече на потребностите, либералното решение не е институцията да се реформира, а да се създаде нова - тази на гражданския брак. Ако държавата беше направила обратното - да реформира църковния брак, това щеше да е пряко вмешателство в личния живот на религиозните хора и няма да има нищо общо с либерализма. В случая се дава възможност на тези които искат църковен брак да си го сключват, а на останалите има алтернатива - гражданския брак. По същия начин, ако днес има потребност от ново уреждане на социалните отношение, либералното решение е институцията на гражданския брак да с запази, а не да се реформира, като в същото време се създаде една нова институция, тази на социалния съюз. По този начин държавата няма да се бърка в личния живот на тези които искат да сключат граждански брак, но в същото време ще даде възможност на останалите да оформят взаимоотношенията си чрез социалния съюз. Това е либералното решение. Това което ни се предлага днес не е либерализъм. Налагат ни отгоре определени отношения, наречени "конюнктура" и прикрити под маската на либерализма, но това няма нищо общо с личните права и е по-скоро анти-либерализъм. Защо се прави? Знам ли, може би целта е хората да намразят тази дума, да се откажат от личните си права и в един момент открито да подкрепят едно тоталитарно управление.

Тук не прозира неутралност, а пристрастие. Предполагам, че не е лично, а наложено от масовата култура. Просто медиите и политиците казват, че е така, но дали е така? Върху кое е отпаднала стигмата - върху многоженството, или върху многобрачието, или.....(да не изброявам) ? Напротив там е пълно табу. Всичко става на тъмно и прикрито. Като изключим някои арабски принцове, колко публични личности познавате които са афиширали повече от един официален партньор (по едно и също време). Може да има събитие на което някой ще се появи със съпругата/съпруга, а на друго частно с любовник/любовница. Не съм чул още някой да се появи някъде едновременно с двама партньора, а не дай боже с трима. За многобрачието пък нещата са абсолютно забранени. Един българин може да отиде в чужбина и да сключи еднополов брак и като се върне да няма никакъв проблем. Ако е имал обаче официален брак в България и се върне го очаква затвор - и за него и за новия му партньор, независимо, че партньорът от първия му брак одобрява сключването на втория, но в същото време и двамата не искат да се развеждат. Затворът няма да е затова, че е сключил еднополов брак, а затова че е сключил втори брак преди да прекрати първия. Много лесно е да се каже стигмата е паднала по въпроси които не ни засягат лично и които са далеч от нас. Почитателите на "другите формати" обаче са много повече от хомосексуалните двойки, но тези хора нямат никакви "специални права" и в повечето случаи са принудени да си прикриват предпочитанията. В тази връзка ако говорим за неутралност, то либералния подход би трябвало да е една от двете възможности които предложих: - бракът остава такъв какъвто е, а който не го устройва живее както си иска - бракът отпада изцяло и се заменя от социален съюз, който е без ограничения за броя на членовете, пола или количеството съюзи в които може да членува един човек. Всичко останало е пристрастие, демагогия, социално инженерство и псевдолиберализъм.

Чудесно, аз съм на същото мнение - всеки може да живее както си иска, стига да влиза с другия (другите) в доброволни, неосновани на насилие, експлоатация и т.н. отношения. До тук мисля нямаме никакви различия. Съгласен съм и с това, че европейските държави исторически са заложили стандарта с един партньор. Исторически наложеният стандарт за брака е съюз между мъж и жена. При това бракът е само един. Останалите формати всички до един са били неформални. Сега този исторически стандарт се атакува като остарял, но само в частта си мъж-жена. Всичко останало е в пълна сила - двойката и това, че по едно и също време човек може да има само един брак. Неутрално отношение би имало ако човек се придържа към една от двете възможности: 1- бракът си остава така както е оформен исторически. Който иска да сключва брак, а който не го устройва да си живее така както си иска, но без брак. 2 - бракът отпада с всичките си ограничения едновременно като остаряла и неадекватна институция и се заменя от социално съдружие. Нещо като ООД в което могат да членуват колкото хора искат и в какъвто формат искат. И както при търговските дружества човек може да членува в няколко едновременно, така да може да членува едновременно в няколко социални Това би била принципна и неутрална позиция. Или едното или другото. Всичко останало няма как да е неутрално, а при всички положения ще е пристрастно.

И кои са тези другите които не се вписват и този законопроект им разрешава проблема? Ето мнение на Anne-Christine Lang, съвносител на проекта: С какво старото предложение Parent1-Parent2 или новото предложение Pere-Mere-Pere-Mere ще помогне на семействата различни от хетеро и хомо двойки да не се чувстват изключени? Защо няма например Pere-Mere-Mere-Mere за някаква формация привърженици на полигинията или Mere-Рere-Pere-Pere за полиандрията? Да не би да липсват такива? И между другото аз така и не разбрах какво ти е отношението към полигинията, полиандрията, многобрачието (няколко различни брака) или комуната с повече равноправни партньори?

Въобще не става въпрос за статута на децата, били те отгледани от хомо двойки или от хетеро. Статутът на децата няма никакъв проблем. Става въпрос само и единствено за егото на някои хора (възрастни), които искат да афишират своя хомо статут. Прочетете мотивите на вносителите, вижте защо предлагат тази промяна например тук или промяна на промяната, която ще се разгледа на второ четене тук. Никой никъде не твърди, че целта са децата или пък въвеждането на широк термин от рода на нашия родител(настойник) или вашия отговорен човек. Ето ваше мнение: Променихте ли си мнението вече? С какво информацията, че родителите на детето са хомо-двойка е толкова важна, че трябва да се афишира и да се знае от училищните власти? Защото в крайна сметка май ще се приемат формуляри с 4 възможни квадратчета - две за бащи и две за майки, за да могат да се опишат всички възможни комбинации - баща-майка, баща-баща и майка-майка.

Точно. Дойдохме си на думата, че не става въпрос за децата, а за родителите им (независимо в какъв формат). Сега четох (с гугъл преводача), че ще предложат нова промяна - с две квадратчета за бащи и две за майки (общо 4), за да може всеки да се изрази както намери за добре. Причината е, че освен хетеросексуалните, много хомо-двойки също не били доволни. Родител1 и 2 били безлични, а и създавали йерархия. Това хубаво, но къде отиде грижата за децата, нали уж всичко трябваше да е направено така, че да се запази личният им живот от училищните власти? А всъщност всичко се прави за да могат хомо двойките да АФИШИРАТ специалното си състояние пред училищните власти и това е ясно изразено в мотивите на вносителите. Единственият смисъл на тази промяна е това и въпросът изобщо не опира до чичовци, лели, баби, отговорни хора или родители(настойници) Освен това не става въпрос за всички видове домакинства, а точно за хомосексуалните двойки, които искат да са приравнени до хетеросексуалните. Другите формати са изключени. а да ти ги изброявам ли колко такива има: - полигиния, полиандрия - 1 мъж с няколко жени или една жена с няколко мъже, но в едно домакинство - комунални - където всички възрастни са в еднаква степен родители на всички деца - многобрачни - където един индивид членува в повече от един брак и е член на няколко домакинства и т.н и т.н. и Аз не съм видял някой да тръгне да защитава техните права и просто да "регистрира текущите обществени отношения". Напротив, повечето от тях са изключени от закона, а някои (многобрачието със сигурност) се преследват от наказателния кодекс.

Не знам какво точно се визира под "хомофобска пропаганда". В случая имаме от една страна засегнато его на едни хора, които не са удовлетворени от квадратчета с баща и майка и налагат промяна и засегнатото его на други хора, за които промяната е неприемлива. Децата и правата им нямат нищо общо. Спокойно може да се каже и обратното, че хомо хората търсят проблем там където няма, а налагането на промяната е хетерофобска пропаганда. Не разбирам обаче защо едната пропаганда трябва да се приема като нещо положително и добро, а другата като нещо отрицателно и много лошо.

Съгласен съм, но в случая ги заменяме, а не ги махаме. Пак да повторя, аз не допускам, че във Франция няма общ термин, а според мен по-скоро става въпрос за трите квадратчета. Ако просто ги махнат, проблемът ще е нулев, но те не искат да ги махнат, а да ги заменят. В резултат се създава проблем и никакви обяснения не могат да тушират проблема. При широките полово-неутрални термини каквито са родител(настойник), отговорен и т.н. никога и никъде не е имало проблем. Хората са наясно, че те са необходими, а и тези термини по никакъв начин не им отнемат майчинството или бащинството.

Така де, но тук не говорим по принцип, а точно за френския проблем. Аз не знам какви точно са им формулярите, но по пътя на логиката НЕ допускам да нямат изобщо общ термин. За да го илюстрирам, представи си следния български формуляр: Родител(настойник): Име......презиме......фамилия, тел: ... и три квадратчета, от които трябва да избереш едно - баща, майка или настойник Е, ако имахме подобен формуляр и заменим баща и майка с родител1 и родител2 при нас също ще се вдигне вой, тъй като единствения смисъл на промяната е да се заменят баща и майка, а не да се разшири термина.