Atom

Добър синтез. Аз обаче изключвам това да са "остатъци от хуни". Освен това проучване, авари има още в две - едно от Словакия, където са изследвани "славяно-авари" (така са определени в проучването) и едно от Унгария. И при двете пробите са по-късни. Има и едно трето проучване, където покрай изследвани лангобарди, изследователите попадат на два индивида от ранния аварски период - 6 век. Това са две аварки, които генетично са идентични със съвременните полякини. Да, тестваните индивиди нямат пряка връзка с индивидите от предходните изследвания. Според мен обаче (а и според авторите на това проучване) двете аварски проби от 6 век трудно могат да се приемат за представителни за аварите като цяло затова и авторите формулират извода си, че "няма връзка с локалното население от 6 век", а не "няма връзка със завоевателите от 6 век". Сега, доколко тези две аварки / полякини са представителни са локалната популация от 6 век е друг въпрос. Ако погледнем общото съотношение западно-евразийски / източно-азиатски маркери, то при тези от 6 век източните са 0, при славяно-аварите 6,52%, а при по-късните авари - 15,3%. Досегашните проучвания показват, че степните популации са относително малобройни. При нахлуване на чужда територия първоначално степните маркери са високи, но след това много бързо се редуцират и популацията добива облика на завареното население. Това се наблюдава при унгарските скити, при аланите, при унгарците и индиректно при хуните (при лангобардите и един случайно изследван гепид източно-азиатските маркери са редуцирани и са на по-ниски нива от славяно-аварите и късните авари). Т.е вероятният сценарий е, че първоначално аварите имат по-високо съотношение на източно-азиатски маркери, но след това бързо са редуцирани до много по-ниски нива. При този сценарий групата в това проучване е кандидат за преки наследници на аварските завоеватели от 6 век. Това е и тезата на настоящото проучване. Другият вариант е групата да е пристигнала сравнително късно - вторично заселване, след като териториите са вече аварски.

То че е така, така е. Но защо трябва и съдията допълнително да дава предимство на по-тежкия боксьор? При един спортсменски мач (с еднакво третиране от съдията) по-лекият боксьор може да има някакъв теоретичен шанс, макар и минимален. В случая имаме среща от професионален бокс, но по-лекият боксьор трябва да се придържа стриктно към правилата на аматьорския. а тежкият играч ще получи "недискриминационно третиране", което по дефиниция означава най-благоприятното третиране от всички възможни правила - от аматьорския, професионалния и уличния бокс, а също и от правилата предоставени на трети страни (например кикбокс и кеч). Но, да - "кой е казал и откъде следва, че трябва да е друго?"

По-скоро имах предвид отношенията по вертикала. Всички тези споразумения "освобождават" бизнеса на големите, но в много от случаите увеличават бариерите пред малките. Освен това, ако правилата за двама играчи от близък клас са еднакви, то общо правилата за субектите стават различни. Различните правила и третиране обаче изкривяват пазара и поставят едни играчи в много по привилегировано положение спрямо другите Пример: Ето например чл.3 от Закона за насърчаване на инвестициите Очевидно е, че при това положение едните (местните) няма как да са равнопоставени на другите ('чуждите). Това обаче не е всичко. На всички е ясно, че има местни компании, към които държавата има "специални" отношения. Тези отношения не са честни дотолкова, доколкото се предоставят на определени местни играчи. Ако се включат и чуждите няма проблем. Например ако един китайски производител и износител на определени продукти получава субсидии е проблем. Ако обаче китайското правителство предостави същите субсидии и на чуждестранните субекти които работят в Китай това вече ще е честно, въпреки, че да кажем има други 1000 китайски производители, които произвеждат и изнасят същия продукт, но не получават субсидии. Ето извадка от едно междудържавно споразумение: Освен това този тип договори уреждат специални условия за чуждите инвеститори - арбитражи, компенсации (вкл. пропуснати ползи) и т.н., неща до които местните играчи (освен най-големите близо до властта) нямат никакъв достъп. Кое му е честното на всичко това, където най-големите получават всичко на тепсия, а по-малките и средни играчи независимо дали са в САЩ, Мексико или България духат супата?

Опасявам се, че ремонтът е невъзможен. Проблемът е, че икономиката и конкуренцията са глобални, а държавите и правителствата са локални и териториални. При тази ситуация всеки гледа да подпира "своите" фирми. Най-агресивно го правят китайците, но САЩ, Европа и останалите по-малки играчи въобще не отстъпват. Днес такова нещо като "честна игра" няма.

Кое да докажа - монголоидността на аварския елит? - има достатъчно публикации по темата, но така или иначе ще ги пренебрегнеш. Ето ти и последното: Inner Asian maternal genetic origin of the Avar period nomadic elite in the 7 th century AD Carpathian Basin Пандора го публикува тук във форума преди два дни, но нещо никой не иска да го коментира. Това са най-богатите погребения от аварския период намирани някога. 82% мъжете и 50 от жените имат азиатски генетични маркери и ярко изразена антропологична монголоидност. Изводите на изследователите са от ясни по ясни:

Е как не е асимилиран. Този елит не е дошъл ням до тук - все някакъв език са имали. Същите въпроси които задаваш за българите са валидни и тук - къде са остатъците от оригиналния език на аварите и хуните, как така хем победители, хем са си сменили езика? Или не са го сменяли и славянския е оригиналният им "сибиро-монголски" език. Нищо не мога да разбера от тази теза

И с какво се различава тази хипотеза. Елитът на аварите и хуните са монголоиди та дрънка. По твоята логика как е възможно победителите (елитът) да се асимилира от победените. Или според теб славянският език се е зародил някъде в Монголия или Сибир и хуни и авари си го мъкнат от там?

Е, то частната собственост, пазара и средната класа не са изобретени от капитализма, а съществуват и преди него. Въпросът е кои отношения доминират и определят икономиката. Например повечето занаятчии през османския период са собственици на средствата за производство, а пазар също има. Пазарът обаче не е свободен, а съществуват редица ограничения, които са наложени преди всичко от гилдията (еснафа), а не толкова от правителството. Селяните също са собственици на воловете, инвентара, посевния материал и т.н., а земята я стопанисват с тапия и никой не може да им я отнеме. Т.е. те са собственици точно толкова, колкото и днешните арендатори. Разликата пак е , че няма свободен пазар. Османският селянин не може да продаде или отдаде земята си под наем, нито да купи или наеме нова земя. Свободният пазар обаче сам по себе си не е решение, а "Оставете ни сами да се оправяме" не работи. Ако се остави пазарът без ограничения, то той винаги води до концентрация, а новите окрупнени субекти имат интерес съвсем пазарно и свободно да се договорят за правила и мерки, които да ограничат и затруднят навлизането на нови играчи. Или това е парадокса на свободния пазар. Ако го оставим съвсем свободен, то самият му механизъм води да неговото ограничаване.

Не знам, според мен е възможна еволюция. Човечеството се развива подтиквано от две сили: 1. Стремеж към сигурност и стабилност (консервативност) 2. Стремеж към промяна и развитие. Двете са взаимно свързани. Сигурността понякога налага да се правят промени, а промените от своя страна разрушават стабилността, а от там и сигурността. През последните 200 години светът се намира в епоха на ускорени, постоянни промени. Естествено тези промени създават непрекъснато разрушения. Как е възможно това да е устойчиво? ами със системата на капитализма. Създали сме система от институции и правила които от една страна да позволяват непрекъснато, ускорено развитие (но съответно и разрушение), а от друга да запазим сигурността. Разрушението при тази система е наречено от икономистите "съзидателно разрушение". Това е обаче за сметка на стабилността. Т.е. непрекъснатото развитие и промени съответно изискват и промени в правилата и институциите. С други думи ако до вчера частната собственост и средната класа са били задължителни и играят водеща роля за осигуряване на постоянна промяна и развитие, утре този процес може и да се осъществява без частната собственост или средната класа да играе водеща роля. Т.е. за мен основната характеристика на капитализма не е частната собственост, или пазара, или средната класа, а променящи се механизми за осигуряването на постоянно развитие и промяна. Съответно капитализмът ще приключи, когато обществото реши да премине към т.н. "устойчива икономика". Естествено при нея пак ще има пазар, и средна класа, и частна собственост, но просто няма да играят тази роля която играят в момента.

Е, чак пък на науката. Такъв прочит съм срещал на много места, но никъде не е бил подписан. Ако е мнение на някой учен, то със сигурност има и друго, контра мнение, така че няма как да се каже "прието от науката четене". Такова мнение може да се изкаже ако имаме някакъв консенсус - т.е. този, този и онзи учен подкрепят това четене, а другите да речем нямат мнение. За мен най-правдоподобно е да приемем, че става въпрос за описание на генезиса на българския народ, така както са го разбирали древните, а то е много близо до разбирането на модерните историци: Идват българите, завладяват Мизия, а после стават многочислени и заемат и останалото пространство," чак до Драч и по-далече". Защо стават многочислени? - Ами защото българи (по подразбиране), власи (траки) и сърби (славяни) са (стават) едно. Синтезът между българи, траки и славяни няма как да се съобщи от един българин през 14 век освен по този начин. Българите, а и славяните не засичат никакви "траки", а за тях местните са "власи" и "гърци". Славяни през 14 вече вече няма на балканите и думата отдавна е забравена.. Една голяма част от тях вече СА българи, а единствените останали славяни са сърбите. Т.е. ако си българин от 14 век и искаш да кажеш на съвременниците си, че българите са синтез от прабългари, славяни и траки, няма как до го съобщиш по друг начин освен, че "българи, сърби и власи са станали едно".

Е, къде някой е казал, че са славянски. Единственото което може за тях е, че славянските езици са по-близо до тях, отколкото до другите индоевропейски езици - гръцки, албански, ирански, германски и т.н. Те са обаче достатъчно отдалечени за да не разбираме нищо от тях, а и няма причина да приемем, че положението е било по-различно и през 6-7 век. За славяните най-вероятно и тогава балтийските езици са били чужди и неразбираеми.

Писмени данни от 5-6 век няма. Исав горе вече е отговорил - използва се сравнително-историческия метод от лингвистиката. Прав си. За славяните обаче имаме достатъчно индиректни исторически данни от които може да съдим, че диалектите им са били много близки. До 9-10 век например езикът на западните, южните и източните славяни е определян от латинските и гръцките извори еднозначно като славянски (склавски). Това не е така например за останалите езици от другите групи. Например скандинавските езици са нормански, варяжски дори руски, но никога "германски". Същото е положението и с иранските и балтийските езици. Въобще на никой не му е хрумвало да ги обединява в някаква група. Осмислянето, че между тези езици може да има нещо общо е много късно явление и е продукт на модерната наука. За славянските езици не е така. Дори късно (през ранната османска епоха) западняците съобщават, че използват хървати, чехи или поляци за преводачи, защото езикът им е сходен с езика на българите и сърбите.

Славяните за които става въпрос в изворите са групи от хора със сходен бит и език. Да, допустимо е да има и други групи от хора с различен бит, но сходен език. За римляните например "германци" са само носителите на западно-германските езици, но не и скандинавците например. Проблемът е, че славянските диалекти към 5-7 век са много сходни, хомогенни и взаимноразбираеми. При останалите индоевропейски групи по това време вече не е така. Например към 5 век западно-германците не се разбират със скандинавците, няма взаимно разбиране между източно и западно иранци и т.н. Ето например колко са близки помежду си езиците от балтийската група: Тук става въпрос за базова лексика. В случая които и два славянски езика да вземем ще са много по-близки помежду си отколкото балтийските. Как става номера с появата на нови езици или групи от езици? Имаме да речем някакъв диалектен континуум, като всеки две съседни групи се разбират без проблем помежду си. Вътре обаче текат различни иновативни процеси, трупите са сблъскват с различни чужди езикови влияния и постепенно по краищата се оформят различни езици. Т.е. групата от единия край на континуума няма да разбира групата от другия край. Ако част от хората напуснат територията на езиковия континуум и се преселят другаде, там започва да се оформя нов континуум който също започва да се рои и т.н. Ако междувременно в територията на континуума нахлуе чужд език той може да разбие континуума и също да предизвика роене. С други думи ако през 6-7 век е имало групи различни от славяните които са говорели на същия език то те трябва да са присъствали в територията на същия езиков континуум или да са се отделили съвсем скоро от тази територия. В противен случай той няма да е славянски в смисъла на това което разбираме днес като характеристика на славянските езици, а да речем ще има близост до славянските езици подобно на близостта на славянските с балтийските или иранските. При всички положения обаче, дори и да е имало някога, някакъв, хипотетичен трако-славяно-балтски езиков континуум, то той е разкъсан много рано и няма как на балканите ( освен чрез миграция и то не по рано от 3-4 век), да се появи език от славянската езикова група.

Как от къде? - от изворите. Като четеш изворите хвърляй по едно око и на оригиналния текст (гръцки, латински). Име Славун в гръцките текстове няма. То няма и как да има, тъй като гърците по това време посмъртно не могат да произнесат съчетанието "СЛ".

Едно име нищо не означава. В случая обаче имаме разказ с поредица от имена, които нямат "нормално" обяснение. Накратко, разказът на Теофан е следния: След пореден бунт, българският владетел Сабин бяга при императора. Българите избират друг владетел - Паган. След известно време новият владетел отива в Константинопол, където преговаря с императора за мир. На разговорите присъства и Сабин. По време на преговорите императорът изпраща тайно в България хора, които отвличат архонта на северите Склавун и предводителя на скамарите Християн. Сега особеностите. Имената "Сабин" (Савин) и "Паган" не присъстват в именника. Според Златарски Сабин не е българин защото името му е романско и най-вероятно е славянин, а това е причината името му да го няма в именника. Издигнат е просто защото е зет на Кормесий. Според мен е по-вероятно да е от скамарите - т.е. християнин ренегат и тогава името му е съвсем нормално. В същото време е възможно сред българите да е бил известен със съвсем различно име. Версията: Имената Паган, Склавун и Християн всъщност са прозвища / прякори с които най-вероятно самият Сабин е описал лидерите на трите общности в България. Т.е. Езичник (от гледна точка на Сабин), Склав (Славянин) и Християнин. Какви са истинските им имена - един господ знае. Съвсем нормално е на някой името да има значение "езичник", на друг "славянин", а на трети "християнин". Вероятността трима човека да носят едновременно тези имена и да са свързани с едно и също събитие клони към нула. Това е все едно някой след време да каже, че в разказите за Бея, Гея и Злодея става въпрос за истински имена на реални хора. Дори и да не е вярна тази версия (което не е много вероятно), връзката между Склавун и Склавите е пряка.

Не знам къде е аварската граница, но най-критична и уязвима за аварско нападение е именно западната част на Мизия. Всички аварски нападения описани в гръцките източници започват след преминаване на Сава или Дунав в участъка Белград- Железни врата и от там се развиват във всички посоки на балканите. Мизия многократно е нападана от аварите и винаги от запад на изток и никога от север. Карпатските проходи са труден терен за конница и аз не знам случай аварите да са преминавали от там. При завладяването на Панония заобикалят от север, а при рейда им срещу влашките славяни са извозени с кораби по Дунав. Една от причините славяните във влашката низина да останат независими от аварите (поне до 626) е, че за да ги покорят трябва да заобикалят Карпатите от север, а това е трудоемко и със затруднена логистика, а и просто усилията не си струват. С други думи перпендикулярните валове са точно срещу аварите и точно около тях (на запад както е в източниците) са поместени славяните. Разбира се на север също има валове, а и карпатските проходи най-вероятно се охраняват за всеки случай. Там има обаче достатъчно клиенти (други славяни ) за да вършат тази работа и няма смисъл да се мъкнат други от юг.

Тези дни попрегледах кой какво е писал по въпросите за глобализацията. В нета има доста материали, но всички са от западни учени и отразяват западната култура и западния начин на мислене. Вярно е, че един Фукуяма има японски произход и със сигурност има познания по азиатските култури, но той е роден и образован в САЩ и е 100% представител на западната мисъл. Същото се отнася и за Дани Родрик и Дарон Аджемоглу. В момента те са едни от най-популярните икономисти по въпросите за глобализацията и са на върха в икономическите класации в области като икономическо развитие, растеж и съвременна политическа икономика. И двамата се водят турско-американски икономисти, родени са в Истанбул, там са получили основно и средно образование, там са роднините им, съпругите им също са от там. Те двамата обаче също са 100% западни мислители, въпреки че със сигурност познават близко източната култура и начин на мислене. И двамата са тясно свързани с турския елит, а турският елит винаги (или поне до скоро) има западен начин на мислене и западна култура. Освен това и двамата са представители на малцинствата - Родрик има еврейски произход, а Аджемоглу арменски, което съвсем ги откъсва от нещо различно от западните представи. Та в тази връзка някой може ли да ми препоръча работите на учени от калибъра на Фукуяма, Родрик или Аджемоглу, които да не са толкова западно ориентирани. Добре е да се видят например работи на азиатци (китайци, индийци и т.н.), но не американски азиатци, родени и израствали в САЩ, а "оригинални". Интересно е да се види какви са техните представи за бъдещото и дали предлагат нещо което убягва на хора възпитани изцяло в западната култура.

За България Киров се е обосновал достатъчно добре. Светът като цяло според мен е в епохата на пост-капитализма. Да погледнем определението за капитализъм: Ключовите термини са "контрол", "частни собственици" и "пазарна икономика". Контрол има, както и пазарна икономика (макар и не съвсем свободна). Огромна част от икономиката се контролира от частни собственици. Пазарите обаче се контролират и манипулират от корпорации и правителства, а корпорациите в по-голямата си част не са контролирани от частни собственици, а представляват нещо като "колективна" собственост, която е откъсната от истинските си притежатели. Освен това при четирите най-важни съставки на икономиката - пари, храни, енергия и труд няма свободен пазар, а псевдо-пазар в рамките на множество правила, ограничения и субсидии. С други думи пост-капитализмът е свят в който капиталистите са на изчезване. Дребните и средните предприемачи няма как да минат за капиталисти, а едрите контролират все по-малка част от икономиката. При ключовите субекти (корпорациите) връзката между собствеността и управлението е прекъсната (с редки изключения)и днес вместо капиталисти имаме две нови класи - инвеститори и професионални мениджъри. Бъдещото на капитализма? - така както вървят нещата, капитализмът най-вероятно ще се трансформира в "корпоративизъм" - когато по-голямата част от икономиката се извършва от корпорации, а политическата система ще се трансформира в "корпоратокрация" - когато не само икономиката, но и социалните и политически явления и движения също се контролират от корпорациите. Според Джефри Сакс САЩ вече са в тази фаза.

Така е, но с изключение на 2-3 имена (сещам се за Плиска и Тича) няма нищо което да ни подскаже, че езикът им е бил близък до славянския. Веднага след появата на славянската писменост и още в най-ранните текстове се срещат титли като войвода, властел, владика, господ (господин) и т.н. Това са думи които са оборотни и до днес, а наличието им в най-ранните текстове показва, че са били известни и тогава, но те не се срещат в каменните надписи. Сред инвентарните надписи не се срещат думи като меч, копие, шлем, ризница, лък и т.н., а някакви други. Ако езикът на прабългарите е бил същия или близък до днешния, как пък една позната дума не се промъкна в тези надписи?

Колко да е голяма тази близост? Албанският, румънският и гръцкият също са индоевропейски, но без проблем се разбира кое е остатък от тези езици и кое не. Дори заемките от български в руски и обратно - от руски на български се засичат без проблеми. Думата "счетоводител" например въпреки, че в момента не е актуална в Русия е руска. Ние на практика не знаем какъв е езика на българите. Факт е обаче, че от първобългарските каменни надписи по-лесно ще разберем значението на някоя друга гръцка дума ( например "ливада", "кандидат" и т.н.), отколкото негръцките думи които би трябвало да са български.

Точно така, процесът е двупосочен. Прабългарите като управляващи се пръскат из целите балкани - боритаркан с отряда си тук, комит с хората си там и т.н., а на тяхно място трябва да дойде някой да мъкне камъни по строежите на Плиска и Преслав, да служи на забогателите вътрешни боили и велможи, да работи на полето и да снабдява градовете с продукция и т.н.

За последните 2000 години, периодът от 6-7 век е най-ниската точка за демографията на региона, а най-вероятно и за демографията на цяла Европа. През първите векове на н.е. населението на Римската Империя многократно надвишава населението на останалата част от Европа, но непрекъснатите варварски нашествия го редуцират значително, а настъпилата след това чума довършва започнатото. На всичкото отгоре най-вероятно през периода се вихри мини ледников период, който допълнително влошава демографската картина. На този фон (демографски срив) новодошлите българи към края на 7-ми век действително са "голям народ". След всеки срив обаче, когато условията се подобрят, следва демографски взрив и той продължава докато популацията достигне някакво балансирано равнище. В случая демографията се подобрява през 8 век, а през 9-ти нещата са вече балансирани. Не е случайно, че точно този период (края на 8, 9 век) е ключов за стартирането на процесите в Европа, които в крайна сметка ще я оформят такава каквато е. През целия 8-ми век, докато Европа преживява популационен взрив, българите се занимават с войни и междуособици. Те не мърдат и на милиметър от първоначалните им територии - Добруджа + Варненска и Шуменска област и не успяват да колонизират дори централните и западните части на Дунавската равнина. Докато великият народ се бие с трите свръх сили, славяните ядат и се плодят. Накрая през 9-век на фона на увеличеното балканско население прабългарите са вече една малка група. Въпреки че са малобройни, Крум и наследниците му успяват да направят от тях една добре организирана машина, която налага властта си над многобройните, но неорганизирани славяни Това е - проста биология и математика. От голям народ (относително) по времето на Аспарух, прабългарите се превръщат в малоброен (пак относително) по времето на Крум.

Не мога да определя коя граматика е по-сложна и коя по-опростена. Ако визираш разликите между съвременния български език и останалите славянски езици, то всички особености на българската граматика, които отдалечават българския от останалите, се обясняват лесно с езиковите процеси в рамките на БЕС. От друга страна всички разлики между българския с останалите езици от БЕС (гръцки, албански, балкано-романски) се обясняват лесно със славянския характер на българския език. Езикът на прабългарите няма отношение по въпроса освен ако не допуснем, че е един от четирите езика от БЕС - славянски, албански, гръцки или балкано-романски. Обяснението как прабългарите преминават на друг език е просто - били са много по-малко от славяногласните. Същото се е случило и с езика на франките, норманите и русите.

Славяните не са етнос, нито германците, нито пък романогласните. Думата "словен" първоначално възниква като прилагателно с което славяногласните определят езика си, аналогично на понятието "дойч" с което носителите на германски езици определят своя. Никой славяногласен обаче не се е определял етнически като словен, както никой германогласен не се е определял като германец или "дойч". Дойч като самосъзнание и етнически определител възниква много късно. Ние не знаем на какъв език са говорили първоначално българите, нито дори дали са говорили на един или на няколко езика или пък са били двуезични. Има обаче няколко важни момента. 1. Нямаме основание да допуснем, че славянските диалекти са били разпространени източно от Днепър- т .е. в същинските степи. В кавказките или уралските езици няма никакви следи от славянско влияние. Всъщност има, но сравнително ново и с ясен руски произход. Старо славянско влияние няма. Същото се отнася и за обратното влияние. В западните и южните славянски езици няма кавказко или уралско влияние с изключение на някоя друга унгарска заемка. 2. Генетичните проучвания показват, че степняците имат ясен генетичен подпис и си приличат - скити със сармати с хуни и с тюрки. Степното население обаче е малобройно и всички степни групи които попадат в периферията на степите губят своя облик и започват да приличат на съседното, нестепно население. Така аланите генетично стават близнаци на черкезите и чеченците, скитите от Крим на гърците и анадолците, тези от Карпатския басейн на централно-европейците и т.н. В тази връзка не е много ясно какви са точно българите които е довел Аспарух. Те може да са от прикавказието, генетично близки до черкезите, да са двуезични и да ползват едновременно български (без значение от коя група е езика) и старочеркезки. Може обаче да са от териториите около Крим. Тогава ще са генетично близки до анадолците и ще ползват български и гръцки. Ако по-голямата част са били пенковци, то познай генетично на кой ще са близки и какъв ще е втория език който ще ползват освен българския.

С какво ще щурмуват българите Константинопол или Солун, ти не разбра ли, че основният проблем е липсата на хора? Периодът е долната точка в демографията на региона. Те българите нямат потенциал да усвоят и заселят централната и западната част на Дунавската равнина, а какво остава да "завоюват нови територии". Същото обаче се отнася и за ромеи, славяни, власи и т.н. Картите са си съвсем точни и са правени след задълбочен анализ на историческите извори и работата на археолозите. Да няма "славянско море", но това не означава, че вместо него има някакви други "морета" - ромейски, български или други. Има един огромен пущинак, където тук там се срещат острови населени от хора. Човешката популация се възстановява някъде към края на 8 век и едва тогава започват войните за територии. До тогава воюващите страни се интересуват само от плячката или пленници.