Atom

Ето една карта на Империята към 717г: Това пък е към 780г. Втората карта е от History of the Byzantine State and Society by Warren Treadgold Това са териториите на империята където има гражданска и военна власт организирана в теми, дукати или друга някаква структура. Останалото - Филипопол, градовете по Адриатика и т.н. са някакви селеща оставени на себе си. Населението, доколкото го има се организира само - колкото може и както може, като в най-добрия случай може да му пратят някой епископ и до там. Тези селища обаче нямат нищо общо със старите антични градове, а са по-скоро нещо подобно на цигански катун разположен в развалините на стар, напуснат завод от соца.

Така е - всички действия на Тръмп и администрацията му показват, че в момента американското правителство плътно се придържа към третия вариант. Това определено е целенасочена политика. Проблемът е, че през предходния период в американското общество и сред елитите имаше консенсус по стратегическия път (вариант 1), докато сега такъв консенсус няма. Друг е въпроса дали САЩ е в състояние да запази ролята на хегемон в трите основни зони, дори и ако се постигне консенсус за окончателно преориентиране на американските политики по вариант 3. Т.е. доколко вариант 3 е осъществим и реален. Според Дани Родрик (икономист от Харвард) ако всички общества са демократични, то свръх глобализацията е невъзможна. Или поне е невъзможна в състоянието в което се намира света в момента . т.е. свят на национални суверенни държави. С други думи няма как да имаме едновременно трите "ценности" - демокрация, свръх глобализация и национален суверенитет. Обществата могат да избират максимум 2 (без значение кои), но не и трите. В тази връзка той препоръчва отказ от свръх глобализацията и връщане към нещо подобно на предходния период (до 90-те) с по-хлабави и не толкова всеобхващащи международни връзки. Вариант 3 на пръв поглед е такова връщане. Нещата обаче няма как да се повторят. През предходния период имаше ясно и пряко противопоставяне между САЩ и СССР по всички въпроси и двете страни получиха статут на хегемони съвсем по естествен път. Днес Китай не оспорва икономическите основи на капитализма, не изнася някаква враждебна идеология и по никакъв начин не заплашва пряко останалите страни (така както го правеше СССР). С други думи мястото на САЩ като хегемон в демократичния и некитайски свят не е гарантирано. Европейските страни например в предходния период се лишиха частично от суверенитета си и го предоставиха едните на САЩ, а другите на СССР с цел гарантиране на сигурността и изобщо съществуването на две различни икономически системи. При сегашната ситуация и при липсата на пряка заплаха нещата за различни.

Не разбира се, предпоставките наистина са налице. Ето един доклад в който е описано всичко това, което ти така добре систематизира в няколко реда: Will Technological Convergence Reverse Globalization? Документът е публикуван през юли 2016 (преди избирането на Тръмп). По-важно е коя е институцията която от която излиза анализа, а това е Institute for National Strategic Studies ( at the National Defense University). С други думи не става въпрос за статия на Дума, Дневник или Комсомольская правда, а за документ произведен от институция, която е създадена с цел да подпомага аналитично стратегическите решения на САЩ и то от гледна точка на отбраната и сигурността.

Безспорно е така. Въпросът е кой ще ограничи и контролира корпорациите. Ако това са отделните правителства, то рано или късно деглобализацията ще е факт. Да вземем например интернет. Ако някой забрани дадена услуга да се ползва на територията му или иска да контролира действията на определена корпорация на собствената си територия е неприятно, но ще се преглътне от останалите. Ако има опит обаче за регулиране или ограничаване на глобалното поведение на играчите в цялото интернет пространство, то резултатът ще е разпад и парцелиране на интернет. При това не става въпрос за виртуално парцелиране, а за физическо - с отделна инфраструктура, отделни и различни протоколи, методи за шифриране и т.н. Т.е. от една глобална система ще преминем към няколко и това ще е директна и явна проява на деглобализацията. Между другото вече има такива прогнози и компаниите се подготвят за работа при подобен режим.

"Край та глобализацията" не означава спиране на международната търговия, движението на хора или обмяната на идеи и технологии. Глобализация 1,0 протича в известен смисъл на "самотек" - движещ е бизнеса. Резултатът, освен повишаване на общото благосъстояние е и появата на диспропорции, които в крайна сметка довеждат до първата световна война и съответно втората. За да се избегнат тези рискове, Глобализация 2,0 се опира на редица правила, норми и договори, а за спазването им се създават над-национални глобални институции ООН, Юнеско, СТО, СБ, МВФ и т.н. Тези правила и норми обаче с течение на времето неизбежно остаряват и от време на време е необходимо осъвременяване и/или реформиране на институциите, които се грижат за спазването на правилата. Край на глобализацията е моментът в който правилата престават да се спазват и общите глобални институции губят значението и смисъла си. Действително ако утре европейците, китайците или руснаците обявят край на глобализацията, инвеститорите ще си бият шута от тези зони. Не е сигурно обаче какво ще стане ако това се обяви от САЩ. Всъщност САЩ с действията си вече го обявиха, а преди дни Тръмп потвърди това решение, при това не къде да е (съобщение в Туитър, частно изказване или реч пред някаква група от хора), а съвсем официално и от трибуната на ООН: Някой може да помисли, че това изказване е кьорфишек, но в действителност глобализация 2,0 вече не става. Правилата и институциите които я поддържат не работят и спешно се нуждаят от реформиране - т.е. фази 2,1, 2,2 и т.н. Проблемът е, че нито САЩ, нито Китай, нито който и да е не предлагат някакви реформи или нови правила, а директно се отказват да спазват съществуващите. С други думи стартираха деглобализацията. Ако това е само тактически ход с цел промяна - ОК. Не виждам обаче каквато и да е визия или идеи които да очертават от какви промени и от какви нови правила се нуждае света.

Причините са две: ръст на населението в Африка, съчетано с ускореното въвеждане на новите технологии (изкуствения интелект и роботизацията) в развития свят. При всяка технологична промяна се появява излишък от хора. При глобализация 1 основният буфер който решава проблема е миграцията - милиони европейци мигрират в новия свят. При глобализация 2 развитият свят изнесе индустриалните работни места в Азия и така реши проблема на азиатските свръх популации, докато в развитите страни проблемът с излишните хора се реши с щедри социални програми и изкуствена заетост. С други думи проблемите с "излишните" хора досега е решаван с миграция, откриване на нови работни места, изкуствена заетост и много щедри социални програми. За да се разреши проблема с демографията на Африка и части от Азия би трябвало едновременно да работят всички механизми - миграция, нови работни места и социални програми. Не е ясно обаче как може това да стане на практика и дали изобщо може да стане. С други дума ако искаме да развиваме ИИ и роботизацията в глобална среда трябва успоредно да решим проблема на Африка и части от Азия. Ако не искаме да разрешим този проблем трябва да приключим с глобализацията, да издигнем бариери. И не става въпрос само за популистко говорене. Проблемът е съвсем сериозен и се обсъжда активно не само от политици, но и в академичните среди в цял свят, включително и в България. Ето например едно събитие което се проведе тази седмица в СУ: Водещи международни икономисти се събраха в Алма матер за обсъждане на преходните икономики в ерата на деглобализация Има естествено и противоположни виждания. Съвсем наскоро в Икономист пуснаха статия в която се предлага проекта "Eurafrica" т.е. постепенно отваряне и интегриране на европейската и африканските икономики и отваряне на границите за контролирана миграция в двете посоки. Не виждам обаче как европейците ще се съгласят да приемат между 150 и 200 милиона африканци през следващите 30 години, каквито са разчетите на някои икономисти.

Съгласен съм, че този сценарий е най-вероятен. Не мисля обаче, че той попада в т.2 - т.е. стабилен модел, а по-скоро към т.3 - "преходът не е завършил". В един "двуполюсен свят САЩ - Китай" не е много ясно къде е мястото на Африка, Близкия изток и Средна Азия. Това са зоните в които се очаква най-голям демографски ръст през следващите 20-30 години, съответно и повечето проблеми ще са там или ще се генерират от там. След 20 години "ничия зона" с 3 милиарда население (не включвам Индия) и един куп проблеми не е опция за стабилност. С други думи "проблемът Африка" + проблемите на близкия и средния изток могат да се разрешат по два начина: - САЩ и Китай си сътрудничат. Това сътрудничество само по себе си ще създаде предпоставки за създаването на правила и институции, които в крайна сметка ще доведат до глобализация 3.0 - Без сътрудничество, което рано или късно ще доведе до създаването на няколко отделни, сравнително автономни "мини-зони" и от двуполюсен, светът окончателно ще стане многополюсен.

Според специалистите по икономическа история истинската глобализация на икономиката започва с индустриалната революция. Това е т.н. глобализация 1.0, а периодът завършва с първата световна война. След втората световна война започва качествено нов процес в световната икономика или глобализация 2.0, чийто връх е периода 1990-2008. По всичко изглежда обаче, че моделът 2,0 е изчерпан. 10 години след кризата през 2008 светът е изправен пред избор - реформа на правилата и институциите с цел преминаване към глобализация 3,0 или активна деглобализация. Напоследък все повече и повече икономисти твърдят, че към този момент светът не е в състояние да изгради нови правила и институции и деглобализацията е неизбежна. Очевидно е, че независимо дали процесът е необратим или не, през следващите 1-2 десетилетия светът ще се намира в преход. Преход , който обаче не е ясно към какво ще доведе. Та какво ще имаме според вас след 20 години? Опциите според мен са 3. - свят с глобална икономика и качествено нови институции и правила - или светът на глобализация 3.0 - свят с деглобализирана икономика, но с няколко зони, всяка от които ще има мини-глобална "собствена икономика" и собствени правила, а между различните зони ще има някакви що годе стабилизирани отношения. - преходът все още да не е завършил - т.е. деглобализирана икономика, но без ясни зони, без общи или поне локални правила и без стабилност.

Подбрах няколко стари парчета, записани през 20-те години на 20-ти век в САЩ. Произходът им е от различни географски точки в Европа. Първото е от Плевен (България), като първата му част е бавна в стил Хора, а втората (след 1:10) по-бърза в стил сирба. Следващото е от Кишинев (Молдова): И няколко от Украйна: от Немиров (Винницка област): Abe Schwartz and his Orchestra - Nemirover Bulgar Tantz Каменец Подолски - Israel J. Hochman and his Orchestra - Kamenetzer Bulgar Киев - Harry Kandel's Orchestra - Kiever Bulgar Хотин - Israel J. Hochman's Jewish Orchestra - Chotiner Bulgar Черновци - Broder Kapelle Dance Orchestra - Tshernovitser Bulgar Екатеринослав - Harry Kandel's Orchestra - Yekatarislaver Bulgar Волин - Abe Schwartz Orchestra - Voliner bolgar Tanz

В случая Бобо е прав. Обясненията на Нешева и Гълъбов по разните медии са неадекватни, а на места направо абсурдни. И не, няма как автохтонците да се депресират, тъй като неадекватните обяснения по-скоро наливат вода в тяхната воденица.

Добре, след като лингвистиката за теб е менте наука, защо използваш изрази като "балтийски", "ирански" или "германски". Имаш ли някакви доказателства, че т.н. балтийски култури например са точно балтоезични? Нещо надписи, стари текстове и т.н. (т.е. нещата които търсиш като "доказателства" за славянския език). Или пък за археологията. Търсиш "единна славянска култура", но в същото време въобще не търсиш единна "балтска", "германска" или "иранска". Няма и как да търсиш, защото такова животно НЕМА. Няма единна "езикова" култура, а множество от различни, често на пръв поглед несвързани култури на които се приписва някаква етничност или езикова характеристика. Ако ползваш някаква "методология" или инструменти би трябвало да ги ползваш системно, а не избирателно само там където ти отърва. Защото по твоята "избирателна логика" всеки може да ти докаже не само, че няма славяни, но и никога не е имало, балти, германци, иранци и т.н.

Много си ми интересен. Когато нещо не ти изнася търсиш "доказателства", когато обаче ти изнася "доказателства" не ти трябват или поне не и от типа който търсиш за неприемливата от твоя гледна точка теза. Ти имаш ли изобщо някакви доказателства за хибридната теза на славянския език? - Нямаш нищо. Твоето даже не е хипотеза, защото една хипотеза все пак трябва да се опре на нещо. Към този момент хибридната приказка за произхода на славянския език е просто приказка - нищо повече.

Естествено, че софтуерът е по-важен от хардуера. Това го написах само да припомня, че между понятията народ, език и биологичен произход има разлика и всяко едно от тях трябва да се разглежда самостоятелно, а съчетаването им да става внимателно, като се отчита и конкретния исторически момент. Да, при съвременните българи има значителен кавказки компонент. Проблемът е, че същият е наличен в цялото източно средиземноморие. При населението на Крит и Сицилия например нивата на този компонент са значително по-високи от същия при българите. На балканите за пръв път го фиксираха при минойците, има и една желязна проба от България при която кавказкия компонент е по-висок отколкото при съвременните българи. Т.е. според генетиката през късния бронз по островите в източното средиземноморие, на балканите и в Италия нахлува ново население, което носи генетичен подпис на иранските неолитни фермери и/или кавказките ловци събирачи (последните два компонента на практика са много близки, почти неразличими) Същите ирано/кавказки геноми още пред медната епоха и ранния бронз променят генетичната картина в Анатолия и Левента. Ако пуснеш например клъстерен анализ на алани, съвременни българи, съвременни турци и съвременни гърци, софтуерът ще предпочете по близост на аланите на първо място турците, на второ гърците и едва след това българите. С други думи само факта, че имаме значителен кавказки компонент не върши работа. Необходими са прецизни генетични анализи по всички линии - Y-dna, Mt-dna и автозомни, при това на самите прабългари тук в България, както и на населението от предходните епохи - римска, желязна и късно-бронзова.

Ако генетичните проучвания показаха нещо, това е, че ако два народа съжителстват достатъчно дълго те започват да си приличат генетично, понякога до степен да станат неразличими. Това разбира се, като изключим древните и не толкова древни геноциди и/или влиянието на разни епидемии, които разбъркват и изкривяват картината. Специално аланите от 5-6 век се различават значително от класическите сармати. По някаква причина те стават кавказци. Приликите между пробите от салтово-маяцката култура (различни от алани) и самите алани е, че и едните и другите си приличат взаимно и са неразличими от кавказците. Т.е. генетично това са кавказки народи, а не степни. Днешните татари на Волга например, след 20 века са генетично по-близки до класическите сармати в сравнение с близостта между аланите от 5-6 век и сарматите от 1-2., Аланите от своя страна са по близки до днешните чеченци и черкези отколкото до класическите сармати. С други думи аланите от хазарския хаганат имат по-скоро културна приемственост с късните сармати, докато генетично са кавказци. По същия начин днешните унгарци са културни наследници на древните маджари, но биологични наследници на домажарското население.

Балтославянският масив не е единен. Напротив, през първата половина на хилядолетието сл.Хр. той е разнороден, както е разнороден и германския масив. Ако е имало изобщо единен балто-славянски масив, то това е било някъде до около 1000 г. пр. Хр. По времето на нашествията на готите самите балтийски езици вече би трябвало да са доста разнородни и носителите на западните балтийски диалекти от една страна и източните от друга да не могат да се разбират помежду си. Проблемът е, че праславянския е изключително хомогенен, почти бездиалектен на фона на тази разнородност в масива като цяло. Тази хомогенност има две обяснения. 1. Праславяните са населявали сравнително малък и изолиран район, което спомага са изглаждане на вътрешните диалекти и вътрешното хомогенизиране на езика от една страна и разграничаването му от останалите балто-славянски диалекти от друга. При тази хипотеза се търси прародина и някакво обяснение за взривното разширение на езика от една сравнително малка първоначална територия. Най-лесното обяснение е елитната доминация, но проблемът е, че славяните от историческите източници нямат характеристиките на елит. Затова и се търсят разни народи - най-вече готи, а в този форум и хуни, българи, авари и т.н. на които да се препише "оригинално славяногласие" 2. Праславяните населяват широк район, а езикът им е диалектно раздробен и разнороден. Или имаме нещо като класически диалектен континуум. Нашествията на готи, хуни и т.н. разкъсват този континуум, като увличат със себе си или разместват големи групи от хора. В резултат старите диалекти изчезват, а езикът се хомогенизира и изглажда от към диалектно разнообразие. Когато готите и хуните се отдръпват на тяхно място в източна Европа остават бившите им подчинени родове и групи, вече езиково хомогенизирани. Това са двете алтернативни тези от гледна точка на лингвистиката, като и двете са възможни и двете си имат своите застъпници и противници. Това се отнася само и единствено за езика. За формирането на славяните като народ, личното ми мнение е, че такова формиране никога не се е състояло. Славяни, германци, скити и т.н. като понятия са имали някакъв смисъл за римляните. Самите германци, славяни и скити обаче никога не са се чувствали като един народ или поне не и в периода за който говорим.

Разбира се, че е хипотеза. Фактът е, че германският показва аномалии и особености и е трудно да се намери мястото му сред останалите ИЕ езици. Затова са необходими и хипотези за обяснението на този факт - хибридна, субстратна и т.н. Това не са хипотези на археолози или историци, а чисто лингвистични с инструменти на лингвистиката. Всяка от тезите има своите плюсове и минуси. Идеята е, че ако се изказва теза за хибридния характер на славянския тя трябва да е подкрепена само и единствено с аргументи на лингвистиката. Това е толкова елементарно, че не знам защо изобщо го обсъждаме.

Проблемът е, че не само хуните, но и тюрки, печенеги, кумани, карлуци и т.н. генетично също са скито-сармати. Досегашните генетични проучвания показват точно това. Показателно е например, че при публикуване на резултатите от разни изследвания руснаците излязоха със заглавия от рода на: "Потомки скифов принадлежат к носителям тюркских языков" или "Скифы оказались предками тюрков". При това не става въпрос за заглавия на разни анонимни сайтове, а за съобщения от сериозни институции, участвали пряко в изследванията в съавторство с водещи западни партньори. Първото заглавие например е на сибирското отделение на РАН, Засега изводите на генетиците са, че тюркските езици се разпространяват с културен модел:- малоброен елит налага езика си върху по старите степни популации БЕЗ това да доведе до някакви значителни изменения в генетичния профил на населението. Генетична промяна се наблюдава чак при нашествията на монголите и в последващия период след това. Разбира се има и по радикални мнения - според Кльосов например източните скити са си поначало тюркоезични, а са тюркизирани от жените си от самото начало. С други думи няма как да изключим хипотетично тюркоезичие при хуните само благодарение на генетичните проучвания. Ако го направим, по същата логика трябва да изключим и тюркоезичието на останалите, включително и на самите тюрки. Може би Пандора има предвид точно това.

Информация в западната литература разбира се има, но западните автори къде индиректно, къде съвсем пряко твърдят точно обратното на твоята теза. Т.е. изводите са, че германският показва всички характеристики на смесен език, при това един от "съставните" елементи е точно праславянския. Виж например Don Ringe, Tandy Warnow, Ann Taylor: "Indo‐European and Computational Cladistics" или пък David W. Anthony: „The Horse, The Wheel and Language”. Ето и цитат от последната книга: Това пък е от Eupedia - един от най-авторитетните сайтове за популационна генетика: Това е положението. Идеята, че славянският език е "късен хибрид от нещо си" в момента даже не е и маргинална сред западната мисъл, а тотално отсъства. По-скоро се наблюдава обратния момент - чрез идеята за смесване между балто-славянски или балтийски и славянски + итало-келтски, днешните лингвисти се опитват да обяснят особеностите и аномалиите на германския език. Праславянският за разлика от германския не показва никакви аномалии или особености и може да се изведе директно от индо-европейски без никакви проблеми. Германският обаче не може - при него са необходими врътки, смесване, хибриди, субстрати и т.н.

Защото използваш израза "койне", а оригиналното койне е говорим ГРЪЦКИ над-диалект. Нещо като общ литературен език или поне прадядото на литературния език. В основата му са си все същите гръцки диалекти, просто при койнето диалектните различия са изгладени. В нашия случай ако говорим са славянско койне, основата му трябва пак да е славянска. Т.е. преди различните славянски диалекти да се изгладят, славянският трябва вече да е наличен като език. Ако говорим са смесен език - т.е. пиджин или креолски език то анализа на славянските езици - стари писмени или нови не дава никакви, дори и най-малки основания праславянският език да бъде определен като смесен, пиджин или креолски. Виждал съм опити на лингвисти относно прагерманския или съвременния английски да бъдат определени за креолски, но не и за праславянския. Единственото нещо близо до това което предлагаш е гледната точка на някакъв американски лингвист, който вижда славянският като балтизиран пра-албански. Дори и той обаче датира това явление като древно - поне 1000 г. пр. Хр.. Т.е. дори и наистина да е прав и славянският наистина да е смесен - т.е. балтизиран пра-албански, това се е случило много преди появата на хуни и българи. С други думи. ако идеята ти е, че праславянският се формира от смесването на балтийски, германски и още нещо то тя е мъртвородена ако не е подкрепена със солидни доказателства от гледна точка на лингвистиката. Аз лично до сега не съм попадал на подобна солидна работа. Не само това, но не съм виждал дори и бегло скициране на идеята от някой лингвист или от гледна точка на лингвистиката, а съм срещал какви ли не чудати предложения и идеи.

Няма нова публикация. Става въпрос за дисертацията на Нешева. Самата дисертация не може да се открие онлайн, но е публикуван автореферата към дисертацията. И да, тестваните "траки" не са траки, а най-общо казано "ранно-бронзови балканци". Просто консултантите които са подбирали пробите са подвели Нешева.

Класическата представа на славистите е, че именно готите извеждат славяните от първоначалните им поселища, увличат ги със себе си и ги "въвеждат" в познатите ни исторически процеси. Влиянието на готският език върху праславянския е видимо и може би най-голямо от всички чужди влияния. Самите готи обаче не са славяни, а германци, а славянският език е изпитал влияние точно от източно-германски език - такъв какъвто е класифициран готския. Т.е. готите не са първоизточник. По-късните движения на хуни и авари продължават да имат ефект за хомогенизирането на славянския език и неговото разпространение, но хуните и аварите също не са първоизточник. Не са първоизточник и българите. Защо всички тези не са първоизточник? - Защото нямаме никакво основание да допуснем нещо подобно. По предполагаемите маршрути на хуни, авари и българи няма никакви следи от ранно славянско влияние. Няма ранни следи нито в кавказките езици, нито в уралските, нито в тюркските. а ако има изобщо славянски следи те са късни и подчертано от руски език. Не виждам защо трябва да вкарваме на древните някакви наши, съвременни разбирания. Доктрина може да има при ромеите - т.е. налагането на славянският като литургичен език да се дължи на някаква ромейска доктрина и идея. Цялата история показва, че варварите - готи, хуни, гепиди, авари, вандали, лангобарди и т.н. действат стихийно и за мига. През първото хилядолетие единствените народи които показват нещо като доктрина са франките и българите. Франките тъй като са покръстени най-рано и най-дълго са под влияние на римския начин на мислене, а българите тъй като са най-близо до центъра и могат да черпят от източника. Получило се е каквото се е получило. Разни бабаити са идвали и бягали, идвали и бягали, а накрая плебсът налага езика си.

ОК, славяни няма, няма и славянски език. Има хуни (българи) и български език. Съответно българите (хуните) създават славяните. До тук добре, но от къде се пръква българския език? Кое стои в основата на този оригинал от който черпят с пълни шепи всички бъдещи славяногласни? Хубаво, че това е койне, но каква е основата му? На оригиналното койне основата е ясна - различни, но все пак гръцки диалекти, миксирани в един супер над-диалект. Естествено това не означава, че гръцкият език започва с койнето, а просто е етап от неговото развитие.

Спекулацията е само спекулация и въобще не е възможна. Цитирал си или думи сродни на база ИЕ родство или откровени манипулации. ИЕ се разпада в период когато все още няма обща селско-стопанска лексика, няма ги повечето от занаятчийските термини, на разни храни, на метали и т.н. След разделението на ИЕ иранските езици имат мощен субстратен слой (аграрна, градска и културна лексика), както и собствено развити думи, които ги отличават от другите ИЕ езици и които заедно с граматичните и фонетични промени правят от "някакви ИЕ диалекти" ирански езици. Без тези нововъведения няма как да се говори за ирански и дори за индо-ирански езици. Къде е тази нова иранска лексика? няма я. Има само няколко думи със сигурна иранска етимология - бог, рай и т.н. Къде са обаче иранските паралели за имената на металите? - злато, сребро, желязо...., на разни домашни животни - кон, крава...., на занаятчийски термини. на термини които би трябвало да са ключови за една степна икономика - кола, мляко, сирене........ Към 5-6 век славяногласните са се разбирали с разни иранци точно толкова, колкото днес ние се разбираме с кюрдите или осетинците.

Въпросите които задаваш нямат отговор. Това което може да се каже със сигурност е до там докъдето има стари аудио записи. Ако има по-старо нотно или подобно на нотно записване може би също могат да се направят някакви изводи, но оттам нататък всичко е в сферата на догадките. Във всеки случай културните елементи много лесно се заимстват, копират или компилират, а освен това търпят еволюция. Например музиката и танците на понтиите са популярни и сред останалите народи в североизточна Анатолия - лази, арменци и турци. Кой от кого е копирал и заимствал е трудно да се каже. Ето например Laz Bar (в такт 7/8) в изпълнение на арменци. Самото име предполага, че първоизточника са лазите, но дали е така един господ знае. Това пък е Laz Bar в изпълнение на евреи (ашкенази) в Америка. За тях той е арменски танц

Доктрина определено има. В историята на всеки народ има безчет събития в които са участвали милиони хора. Историята като академична дисциплина се занимава неограничено с изучаването на тези събития, биографиите на хората и т.н.. Неограничено дотолкова, доколкото има сведения - директни, индиректни, косвени и т.н. и до които могат да се докопат изследователите, но неограничено от идеологии и доктрини (или поне това е идеята) Историята която се изучава в училище е нещо съвсем различно. Това са отбрани сведения с подбрани участници. Някои от събитията се преекспонират, други се подминават, някои се замитат небрежно под килима, а други са направо табу. Именно школската история представлява "националната доктрина" или националния разказ. Това в никакъв случай не е историята на нацията, а по-скоро представата на нацията за собствената и история. Останал съм с убеждението, че тук идеята е да обсъждаме нещата от академичната им страна - т.е. форумът по дефиниция е научен и "търсим оптималната истина" по подразбиране. Естествено това не пречи да се обсъжда и "школската история" или историята от гледна точка на националния разказ и националната доктрина. Все пак това би трябвало да става в отделна тема или теми, тъй като в противен случай ще се получи голямо мазало.