Atom

Колко късно? Според всички лингвисти унгарските "чувашизми" са отпреди нашествието на монголите. Независимо къде са прихванати - някъде в степите преди нашествието или са заети в средния Дунав ( на място от аварите), то тези чувашизми са навлезли от източна Азия в едно от двете нашествия - това от 3 век пр. н.е. или това от 3 век след н.е. Разбира се тези две дати са условни, между тях и след тях е възможно да има и други, но с много нисък интензитет. Все пак общото изменение в генома на средноазиатското население до нашествието на монголите не е кой знае колко голямо. Дори нашествието на тюрките няма значим отпечатък върху средноазиатците.

Няма проблем нито с иго, нито с робство нито с чужда власт. Въпросът е какво искаме да кажем с тези думи. Например "Османска власт / владичество." Субектът на управление е ясен - османската династия, Обектът на управление по подразбиране също е ясен. При всяка власт това са "поданиците" - дума която буквално произлиза от данък ("дан"), т.е. данъкоплатци или в конкретния случай раята. Извън задълженията по заплащане на данъци раята има собствена воля и разполага със себе си и имуществото си. "Турска власт / владичество" означава, че субектът на управление са турците. Те би трябвало да имат някакъв по особен статут на управляващ народ, подобно например на норманите в Англия. Турците обаче нямат подобен специален статут. Доколкото някой група има специален статут това са мюсюлманите като цяло, но не и турците като етническа група. "Османско иго". Иго надхвърля нормалните отношения между управители и управляеми. Според мен е много близко до понятието тирания. При режим "иго" обаче нямаме специална дума за управляемите - нямаме игари, или игозирани хора Т.е. макар и подложен на допълнителни утежнения, обектът на управление все още са поданиците - данъкоплатци. Турско робство. Субектът на управление са турците, а обектът вече не са данъкоплатци, а роби. Т.е. хора без собствена воля, хора които не разполагат със себе си и имуществото си. В опозиция на "турско робство" не е някакво хипотетично "присъствие" (него буквално го е хванало отсъствието), а всички горни термини. Т.е. османска власт/владичество VS турска власт/владичество VS османско иго VS турско иго VS османско робство VS турско робство. Последното е най-неточно от академична гледна точка, най-манипулативно и най-унизително.

Не става въпрос за хиперкоректност. Ако един човек е такъв, той би трябвала последователно да проявява такива наклонности. В случая обаче не е така. Защитниците на робството са хиперкоректни само към тази дума. Горе се даде пример с използването на "гръцко робство" от средновековните българи, като се акцентира само на втората част от термина - "робство". Ако един човек наистина е хиперкоректен, той няма да пропусне първата част - "гръцко". Ха сега си представи, че заменим в учебниците по история всички термини като Византия, византийци, византийски император и т.н. с "Гърция", "гърци", "гръцки цар" и т.н. По критериите на робофилите за подобна промяна ще имаме много по-големи основания, тъй като дедите ни не са знаели нито думата "Византия", нито "империя". От гледна точка на средновековните българи те са имали вземане даване само с гърци и гръцко царство. Дори термини като ромеи или ромейски цар са използвани изключително рядко, само от някой хипер-интелектуалец и практически са без значение. Подобна реформа обаче ще се приеме на нож от същите хора които така яростно защитават робството. От хиляда кладенеца ще ти донесат вода само и само да ти докажат колко несъстоятелна е една такава промяна. Терминът робство е имал за цел да мотивира българите за борба за независимост. За един свободен човек най-голямата обида е да го наречеш роб. Необходимо е било да се приложи известна доза унижение или ако искаш самоунижение за да се подтикнат хората към действия - да докажат, че не са роби. Е, получило се е. Днес никой не си поставя за цел да мотивира който и да е, било да сваля някаква власт или да търси освобождение от нещо си. С други думи днес имаме унижение, заради самото унижение - че сме наследници на роби, че не ставаме за нищо, че трябва непрекъснато да се самосъжаляваме, че трябва непрекъснато да сме благодарни на освободителите си, да не вярваме в собствените си възможности, да сме във вечно търсене на правилния господар и т.н. и т.н.

Няма никакъв проблем терминът "робство" да се използва в литературни произведения или публицистика в "исторически контекст". В научните публикации или учебник по история обаче е недопустимо - там историческият контекст означава нещо съвсем различно. Ако можеш да използваш "робство" като синоним на "чужда власт" по принцип, за коя да е чужда власт си ОК. Ако не - има проблем. Римската власт чужда ли е за Балканите? - безспорно, но на никой няма да му мине през ума да обозначи периода като "Римско робство на балканите". Нещо повече, под "римско робство" ще се разбира точно правните или социални отношения между робите и господарите им, но не и римската политическа власт по принцип, тъй като историческият контекст е такъв - това е епоха на роби и робовладелци. За новия свят и Източна Европа епохата от 15 до 19 век е точно епоха на възраждане на робството или близки до робството форми на правни и социални взаимоотношения. Хората си имат цена - купуват се и се продават, залагат и т.н.. Един негър, роб в Америка е по-скъп от крепостния в Европа защото трябва да се закара до Америка, а европейският крепостен си е тук на място. Цената на Тарас Шевченко например е 2500 рубли. Това е висока цена, но човекът си има качества. И положението до началото на 19-ти век е такова не само в Русия ( тя не е изключение), а в цяла Европа на изток от Елба. Т.е. "турско робство" в контекста на епохата предполага, че в ОИ също има система в която дедите ни са били купувани и продавани, залагани като обезпечение на заеми, с тях се е извършвал бартер и т.н. И още - системата е била масова.

Съгласен съм напълно с горното и точно защото съм напълно съгласен с него, не съм съгласен с термина "робство". Все пак тук сме се събрали да обсъждаме темите от гледна точка на науката, вкл. и историческите, а не от някоя друга. Та, какъв е историческия контекст? След 15-ти век в цяла Източна Европа, включително и при любимите на някои хора тук Хабсбурги се развива т.н. второ крепостничество. Правната обвързаност между крепостен и господар е по-силна от тази при първото крепостничество и в някои отношения се доближава до робството. В същия исторически период се развива презокеанската търговия с роби и икономиката на новия свят на практика е задвижвана от тях. Или през периода западът тръгва към промени които в края на краищата ще доведат до капитализма, докато в периферията на тези процеси - в новия свят и източна Европа има връщане назад към принудителни форми на експлоатация - робство или близки до робството. Това е историческият контекст и турското/османско робство/власт съвпада точно с този период. Т.е. ако напишеш една научна статия на английски или някакъв друг език и употребиш термин "робство" хората ще те разберат точно буквално, тъй като историческият контекст изисква буквално разбиране - роб или крепостен със статут близък до робския.

А каква е дефиницията на "робство", поне за този конкретен случай, за да има изобщо някакъв смисъл тази дискусия? Думата робство има конкретен смисъл. След като няма да я употребяваме в този конкретен смисъл би трябвало да се дефинира специално за темата под робство да се разбира "това и това". Иначе се получава нещо като глух телефон - един разбира едно, друг друго и преливаме от пусто в празно.

В такъв случай вместо огурски езици разбирай "прото чувашски". И без това според лингвистите това е единствения оцелял език от т.н. огурска група. Той не е хипотеза и за него все трябва да има някакво обяснение.

Въпросът за разпространението на тюркските езици винаги е пораждал дебати. Въпросът за класифицирането им също е спорен. Някой поставят тюркските езици в т.н. Алтайско езиково семейство, но други (повечето) отричат подобна принадлежност. Общо взето лингвистите се обединяват по следните точки: 1. Приема се, че генезисът на тюркските езици е някъде в източна Азия - в източните степи, южен Сибир и/или околностите. През ранния си период езикът е в много тесни връзки и контакти с монголските и тунгусо-манджурски диалекти. 2. До преди 2500г. съществува единен прото-тюркски език. Т.е. до този период всички тюркски диалекти представляват варианти на един език. 3. Между 500г преди Христа и началото на новата ера езикът се разпада на две групи - огурска от една страна и всички останали тюркски диалекти от друга. Втората група е обединена в понятието общо-тюркски или същински тюркски. Тези лингвистични изводи дават възможност на историците да разделят разпространението на тюркските езици в Средна Азия с две вълни. Една, под влиянието някакво западно движение на хунну през 1 век след Хрита и втора с появата на историческите тюрки на Ашина. Началото и на двете движения се търси дълбоко в източна Азия, а времето между тях е достатъчно за да може диалектите на единния до тогава език прото-тюркски език да се разделят и да тръгнат по свой път. Последните генетични проучвания донякъде подкрепят изводите на лингвистите. Ето една картинка: В средата със синьо са маркирани азиатските скито-сака. Те са смес между западно-евразийци и източноазиатци. През 3-ти век пр. Хр. в централните степи се появява ново население, чийто геном е без никакви западно-евразийски примеси. Това са 100% източно-азиатци (1 -червената стрелка ). 5 века по-късно - през 3-ти век в централните степи се появява втора вълна ( сивия четириъгълник - Νο 2 ). Така датирани тези проби съвпадат с хронологията на лингвистите, а между тях има достатъчно време за да може хората от двете вълни хипотетично да говорят на различни езици, макар и с общ произход. Следващата поява в централните степи на явно изразени източно-азиатци е през монголския период. Историческите тюрки са смесена популация, чийто геном (в картинката черните фигури и точки) е подобен на живялото в степите (преди едно хилядолетие) сакско население (в картинката със синьо) Двете вълни 1 и 2 взети заедно променят слабо антропологичния тип на по-старото население от желязната епоха. Тъй като населението на степите е смесено още от скитско време, това може да се забележи само ако се сравнява населението в един тесен район, но през различни периоди. Ето картинка на състоянието в Тяншан: Сака са синьо в дясно, а плътно припокривайки се с тях, но леко изместени наляво са тяншанските хуни. Долу в ляво има една точка OutHun_TianShan. Това е човек с източно-азиатски геном и именно към него са отместени хуните. И така - хипотезата: 1. През 3-ти век преди Хр. в централните степи нахлува източно-азиатско население. Това население спокойно може да е носител на огурски диалекти. За около 5 века огурските диалекти се разпространяват в централните степи, но най-вероятно не изместват напълно останалите езици. 2. През 3-ти век в централните степи нахлува ново източно-азиатско население, носител на основните тюркски диалекти 3. Втората вълна е агресивна и под техен натиск част от завареното степно население мигрира на запад. В Европа се появяват хуните - амалгама от разноезично население, вкл. и носители на огурски езици. 4. До появата на историческите тюрки централните степи вече са тюркизирани езиково, а родът Ашина само организира това население. Всичко това се отнася само за степната зона. Долу в аграрната част на Централна Азия, там където са и градовете, тюркизацията започва с тюркския хаганат и продължава почти до новото време. Що се отнася до голямата промяна във външния вид на населението на централна Азия тя започва с нашествието на монголите и другите исторически миграции - киргизи и т.н. До този момент изменение има, но слабо и плавно. На плотовете ясно се вижда че населението от желязото и ранното средновековие почти се припокрива, но съвременните казахи и киргизи са изместени много повече към източно азиатците в сравнение с населението от домонголския период.

Трудно е да се каже. Централните Сака от това изследване имат около 45% източно-азиатски примеси. В предни изследвания е имало и по-високи стойности. При скитите от Пазарък например, източно-азиатските примеси стигат до 60%. На какви езици са говорили тези хора е божа работа. В това изследване обаче има един доста интересен момент. Това е участъка около Павлодар - североизточен Казахстан. Малка територия със само 7 проби, но доста информативни. Ето картинката: Сарматите, хунну и палео-сибирците от Шаманка са дадени само информативно. Хронологично пробите се подреждат по следния начин 1 е най-старата проба.Води се номад от желязната епоха. Датирана е един път 2463 BP (преди сега); и отделно - 753; -681 Този човек не е типичен сака, а е много по западен и се позиционира плътно да сарматите. Т.е. това е новодошъл в района и най-вероятно е сармат. 2 е следващата проба. Той също е новодошъл, но от съвсем различен район. Това е 100% източно-азиатец без никакви примеси. Баровец някакъв - на погребението му са жертвани 11 коня + отделно овце и кози. Датиран е 2203 BP; -357; -342. В номенклатурата е даден като хуно-сармат. 3 е датиран BP 1972; -37;-28 Води се номад от желязната епоха, но автозомно е типичен Сака. 4 се води номад от хунската епоха. Датиран е 1697 BP; 259,282. Той пак е чужденец - автозомно е идеален монголец Следват три проби от ранното средновековие - Кимак - (640, 692), Тюрк (659;712) и средновековен номад (727,737). Автозомно и трите проби са близки до предходните сака. Кимакът е определен като R1b1b, а тюркът само като R1 Според лингвистите тюркските езици навлизат на две вълни. Първата с език подобен на чувашкия и втора с класически тюркски. Проба 2 е подходяща за перфектен представител на първата вълна, а проба 4 за втората. Преди това - божа работа.

Според мен е съмнително всички преди тюркизацията да са били иранци. Скито-саките са наследници на по-старата Андроновска култура. Тя се определя като прото индо-иранска или арийска и все още не е иранска. В иранските езици има субстрат от земеделска, културна и градска лексика, с най-вероятен произход областта на БМАК. Т.е. те се формират в аграрната част на Средна Азия. За да се иранизират степите би трябвало да има повторна миграция от юг на север. Е, такива миграции е имало, но надали са с мащаб способен да иранизара цялата степ от Дунав до Алтай. От друга страна да не забравяме, че преди Андроново съществува и Афанасиево, за което въобще не може да се твърди, че има нещо общо с индо-иранските езици. С други думи в степите най-вероятно са циркулирали някакви индо-ирански диалекта различни от иранските, а нищо чудно в допълнения към тях да е имало уралски или палео-сибирски + тохарски или друг някакъв език наследник от Афанасиево. Със сарматите идват и ирански, а малко след това и тюркски диалекти. Такова многоезичечие наистина предполага търсенето на лингва франка и съответно по-лесна езикова асимилация. докато пълното асимилиране на моноезична популация е трудна работа. Ако всички в степите бяха ираноезични някъде в тях или малко по-северно все щяха да остана ираноезични, а такива няма - остатъците са само на юг.

Разбираемо е интересът към Европа да е по-голям, но предлагам да хвърлим и един поглед зад Урал. Всички знаем, че основните историческите движения от Азия към Европа са три - това на хуните, на тюрките и на монголите + няколко вътрешно-евразийски размествания. В последното проучване което се цитира тук обаче, авторите определят два периода - един условно хунски от -200 до +600г. и един средновековен от 600г. до 1500г. Според тях движението в степите може да се онагледи по следния начин: По интересни са обаче са предоставените данни. Ето еди плот: В ляво на самата ос има един неправилен четириъгълник. В този клъстер са обединени две проби на номади от хунски период и две на хуни-сармати (така са определени в проучването). Тези хора са по-големи монголоиди от самите монголци ( - за сравнение съм дал и съвременните монголци - малка фигурка надясно от четириъгълника). Те са смес между хунну, сюнну или ксюн-ну (не знам кое е правилното) и сибирци от Байкал, като са по-близо до сибирците. Най-старата проба е датирана въглеродно 2203 BP (преди сега), а най-младата 1641г. BP. Нямам никаква идея с кои исторически народи могат да се свържат пробите, но именно подобни хора са донори за минималното увеличение на източно-азиатския компонент, спрямо предходните сакски популации при тяншанските хуни, историческите тюрки, кипчаци и т.н. В дясно от този четириъгълник има една фигура, която влиза като клин в него. В проучването са определени като средновековни номади. Най-старата проба е на 950г., три са около 850г., а най-младата е на 761г. Т.е. това е малко преди, по и след времето на Чингиз Хан и се свързва с движението на монголите. Останалите средновековни проби на хуни, тюрки, кипчаци, карлуци, разни номади и т.н. практически влизат в клъстера на скити-сармати-сака и е невъзможно да се разграничат от по-древните проби. Как според вас могат да се интерпретират тези резултати?

Сарматите от изследването. Има общо 10 проби - 7 са открити в околностите на Ростов на Дон и са датирани от 1-ви век, една проба е от западен Казахстан в околностите на Каспийско море (въглеродно датирана 2384г. преди настоящето) и още две пак в Казахстан, но от централните степи. И да, въпреки че пробите за взети от съвсем различни локации на огромно разстояние една от друга, ростовските сармати се групират с тези от Казахстан, а групата като цяло е доста различна при сравнение със салтовците и аланите.

А, не вярвам. Сега ще се появи отнякъде д-р Йорданов. 100% съм сигурен, че ще изкара някакви доводи от сорта: "Кои - чехите? - 100% панонски траки. Вие не знаете ли, къде им е връзката с балтийците, а? Аланите? - естествено са чисти северно-черноморски траки" Готов съм да се хвана на бас, че ще изкара и това проучване, като "категорично доказателство на науката" че всички са само и единствено траки.

Това което ме смущава в изследването е, че не виждам връзката между сарматите от една страна и алани и салтовци от друга. Това са твърде различни групи. Ето оригиналния плот да авторите: Сарматите са разположени някъде между съвременните финландци и татари, докато аланите и салтовците попадат в клъстера на близкия изток и Кавказ. В сравнение с аланските проби салтовците са изместени леко на юг. Т.е. те са още по-отдалечени от сарматите. Все пак алани и салтовци са доста близки. Не знам обаче какво общо имат тези хора с предходните сармати. Ако имат някаква връзка тя по скоро ми изглежда културна - малък сарматски елит наложен над кавказци. Другият вариант е, аланите да нямат никаква връзка със сарматите или скитите, а да са мигрирали директно от Средна Азия през иранското плато и Кавказ и да са наложили властта си над заварените сармати, без много, много да се смесват с тях. Между другото, пробата на кримския гот, която обсъждахме тук, попада директно сред аланите и салтовците.

Културата обаче е едно, езикът друго, а гените и родството съвсем трето. За родството Южняка има право. Ддруг въпрос е към кой народ принадлежи този индивид и трети кой е бил основния му език. Ето една картинка: Това е клъстерен анализ по автозомно ДНК. Източникът е тук: Global25 PAST-compatible datasheets Ние (подчертани със зелено) попадаме в ясно разграничен клъстер оформен от съвременните българи в единия край и съвременните чехи в другия. В клъстера попада и една средновековна проба (подчертана с червено) на славянин от Бохемия. Съвременните германци и австрийци автозомно са първи братовчеди на клъстера като цяло, а малко по-надолу попада пробата Poprad (подчертана в жълто) за която говори Южняка. С нея също сме в автозомно родство. Колко близко? - много повече от родството с украинци, поляци или руснаци, които заедно с балтийците попадат в съвсем различен клъстер. Разбира се, това е само един от анализите по автозоми. Освен него могат да се направят и други автозомни анализи, както и анализи по Υ-dna. При всички положения обаче това е сигнал, при това силен.

По принцип, при обсъждането на подобни статии е добре да се използва номенклатурата на самите автори, независимо дали е правилна или не. Иначе ще се получи голямо мазало - един има предвид едно, друг друго и т.н. В тази връзка Южняка е абсолютно коректен в постовете си. Иначе си прав, за хуни може да става въпрос само по отношение на проби от Европа - всичко останало е хипотези. В тази статия обаче няма нито една проба на истински хуни (т.е. - европейски). Има и други номенклатури, които на мен лично също не ми харесват (например т.н. хуно-сармати), но това е положението - така са ги определили авторите, така и ще трябва да ги коментираме.

Един от изводите на авторите е, че няма рязко изменение на генния поток. Според тях и двете движения - това на хуните и на тюрките са в резултат на доминацията на минорни източно-азиатски групи и елити над предходното население от степите и централна Азия. Т.е. става въпрос на културна трансформация на предходните популации, а не на замяна или някаква значителна генетична промяна. Ето една картинка: Между централните Сака и тюрките има почти 1000 години разлика, но хората са си почти същите. Тюрките са горе-долу толкова европеиди колкото и сака, както и обратно - сака са горе-долу толкова монголоиди, колкото и тюрките. Ето и изводите на авторите за хуните: И за тюрките:

Предполагам, че връзката се прави от археолозите, а не поради близкото звучене на имената. Както и да е, за съжаление нямаме геноми на европейски хуни за да се направи директно сравнение. Има обаче индиректни сигнали. Ето една картинка от клъстерен анализ на древните геноми: Анализът е правен (не от мен) на база данните от Global 25-eurogenes. 4 от петте Хсюн-ну проби попадат в един клъстер с гепида от Сърбия. Това е много близко родство. Тези хора са нещо като "автозомни братовчеди". От друга страна всички знаем, че взаимоотношения между хуни и гепиди са много близки и именно вторите заменят хуните като господари в Панония. Т.е. сръбският гепид най-вероятно е хун който се прави на гепид или гепид на който някой от родителите е бил от хуните. При всички положения обаче сръбският хуно-гепид има пряка генетична връзка с монголските Хсюн-ну. С други думи за сега това изследване по-скоро потвърждава теория за произхода на хуните и все още няма основание за категоричното отхвърляне на връзката им с монголските Хсюн-ну.

Зависи от гледната точка. Ето една картинка от изследването: Едните проби са групирани само като хсюн-ну и са 100% монголоиди, а другите са западни хсюн-ну. Определени са като "западни" не защото пробите са от западна Евразия или Европа (всичките проби са от Монголия), а защото изглеждат по-западно от другите и в сравнение с тях са "предимно европеиди". Ако същите проби обаче се открият в Европа ще се опишат като преобладаващо "монголоидни" тъй като ще се сравняват с околните сто-процентови европеиди. Картинката ясно показва, че хсюн-ну са смесена популация още в Монголия.

Две неща се набиват на очи в това изследване. 1. В генетично отношение степите са сравнително хомогенен масив с две изключения - алани и унгарски скити 2. Аланите и унгарските скити се различават значително както от останалите групи, така и помежду си Ето една картинка: Централните сака и сарматите си приличат, като просто едните (сарматите) са изместени на запад а другите (сака) на изток. Аланите са съвсем друга бира. Според авторите връзката им със сарматите е изключително слаба и генетично те не са степен, а кавказки народ, неразличим от останалите кавказци. С други думи ако аланите имат някаква връзка със сарматите тя е по-скоро културна, а не генетична. ето още една картинка, която илюстрира връзката между аланите и арменските проби от желязото: Унгарските скити пък нямат никаква видима връзка както с черноморските степи така и с кавказците. Това е типична средноевропейска популация.

Изследването на баварците с ИЧД е интересно, но поставя повече въпроси, отколкото да дава отговори. Пробите с ИЧД имат доста разнообразни геноми и покриват много широк периметър. По всичко изглежда, че ИЧД е по-скоро културен феномен, отколкото маркер за "етничност" или биологично родство. Интерес представляват "баварката" - AED_1108, "гепида" VIM_2 и контролната сарматска проба PR_10. И при трите проби източно-азиатският компонент е ясно изразен (жълтия цвят - EAS): Освен това "азиатската връзка" е видна и при допълнителните изследвания на SLC24A5: Въпреки това "баварката AED_1108 " и "гепида VIM_2" нямат сарматски произход, тъй като при тях източно-азиатският компонент е много по-силно изразен отколкото същия при сарматите. Освен това при сармата основният компонент е "финландския" (тъмно синьо) и има силно изразен южноазиатски компонент (тъмно зелено). И двата компонента обаче липсват при AED_1108 и VIM_2 С други думи най-вероятно AED_1108 и VIM_2 са продукт на нов пришълец, който е значително "по-източноазиатски" в сравнение със сарматите Историческият кандидат за този роля са хуните. Дали е така ще покаже времето и следващите проучвания.

Още едно проучване: Maternal DNA lineages at the gate of Europe in the 10th century AD Изследвани са 10 индивида от Капидава (румънска Добруджа). Пробите са от християнски некропол и са датирани между 880 и 990г. Извлечените хаплогрупи са U5a1c2a, V1a, R0a2’3, H1, U3a, N9a9, H5e1a1, и H13a1a3 Резултатите се различават доста от резултатите при изследването на прабългарите (Гълъбов, Нешева и т.н.). Тук в два от индивидите е засечена "източна група" - N9a9. Самата група е доста рядка, но освен това и при двете проби са регистрирани допълнително две частни мутации G228T и A15799G. При съвременниците авторите за засекли само два модерни индивида с подобни характеристики - един в Алтай и един в Киргизстан. Другото характерно е, че за разлика от прабългарското изследване , тук западните групи са малко по-северни (близки до руснаци, поляци и т.н.), а не само южни (близки до италианците при Гълъбов, Нешева и т.н.). Извадката е малка (само 10 проби) и не могат да се правят кой знае какви изводи. Обаче това, че има разлики с прабългарското изследване (където извадката също е малка) показва, че тепърва трябва да се правят изследвания за да се разберат механизмите по които се е формирал българския етнос в рамките на ПБД.

Интересна хартия. Мъжките проби са доста скучни, но жените!..., жените са крайно интересни. Ето автозомната картинка: Първата група са мъжете, втората (със синия маркер) жени без черепна деформация, третата (зелена фигурка) - жени с частична деформация, третата (червен символ) са жени с изразена черепна деформация и последната група са сборни проби от други места (не от Бавария) При мъжете всички, а при жените без черепна деформация повечето проби са сходни с днешното население на северна и централна Европа - или с днешните германци. Останалите проби обаче са от къде ли не. Три интересни проби на жени без черепна деформация: ALH_10 е най-близкото до съвременното население на Унгария. STR_300 си прилича с днешните гърци. За STR_502 в таблица S35 от допълнителните материали пише, че е най-близо до днешното население на Тоскана (в таблицата TUS), но във фигура S29 най-близо до тази проба са дадени съвременните турци. При жените с частична черепна деформация само STR_310 се различава съществено от "германките". Според файла с допълнителна информация тази проба стои най-близо до съвременните румънци. За пробите с изявена черепна деформация най-близките съвременни популации са следните: AED_125 - Франция STR_228 - Хърватия AED_513 - България NW_54 - Сицилия BIM_33 - Румъния STR_535 - България AEH_1 - Румъния AED_1108 - съвременните ногайци Има още една проба с изявена черепна деформация - STR_328 която в таблицата е дадена като близка със съвременните тосканци, а при фигурите със съвременните турци. С други думи пъстра картина, но повечето от пробите с изявена черепна деформация си приличат със съвременните балканци. И останалите, т.н. "други": VIM_2 би трябвало да е някаква готска (или гепидска) проба. Пробата е от Сърбия, а автозомно прилича на съвременните ногайци. PR_10 е сарматска проба, най-близо до съвременните таджики. FN_2 e римски войник от Дакия, близо до съвременните иберийци, а KER_1 готска проба от Крим, но автозомно близка до съвременните турци.

Според мен проблемът не е на лингвистите, а на историците. Заданието е такова - приема се, че има собствен, праславянски етноним - словенин / словени и трябва да му се намери етимология. От тук идват и проблемите, тъй като всичко трябва да се осмисли през собствено-славянска мотивация - от къде и как ще дойде етноним на -енин. И започват да се търсят едни реки и потоци, хълмове и т.н. Ако приемем обаче, че няма такъв етноним и ромеите са кръстниците на словените нещата си идват на място. Имаме някакво славянско прилагателно, на базата на което гърците създават своя дума - "склавен" В гръцкият език думата вече е съществително. След време група ромеи получават задача да напишат азбука и да преведат светите книги на "склавика". Те са двуезични, но ромеи (мислят на гръцки). Знаят, че склавените като такива нямат общ етноним, но пък имат прилагателни с които си маркират езика си - словен, словесен. Знаят също, че етнонимите на околните се образуват с наставка -ИН. По аналогия на Вулгарос - блъгарИН, сервос- сърбИН най-нормално е на склавенос да плеснат едно словенИН. Ето ти ново съществително при това чисто славянско и точен аналог на останалите етноними - блъгарИН и сърбИН. По аналогия на българСКИ, сръбСКИ от новото съществително се образува ново прилагателно словенСКИ. С други думи ако погледнем на мотивацията за етимологията не през славянските очи, а през очите на двуезични ромеи нещата си идват на място. Просто ромеите адаптират гръцките термини към езика на славяните, както между другото го правят с още един куп други гръцки термини. Това обаче, че ромеите са вкарали имената словенин и словени в "склавския" език не означава, че самите славяни са се юрнали да приемат новото име като самоопределение. За дълго време това си остава книжен термин с ограничена употреба.

ОК да видим кои са "двете" конкурентни възможности А) Склавини произлиза от словени. Всички фонетични преходи имат своето обяснение. Всички форми на думата са фиксирани в източници - на гръцки Σκλαβηνοί (Прокопий), на латински - Sclaveni (Йорданес) и собствено-славянската словѣне. Латинската и гръцката думи са фиксирани още от 6-ти век, а славянската веднага при появата на славянското писмо. Б) Склавини произлиза от робски термин. Как става номера? На гръцки имаме глагола σκυλεύω. Думата се произнася като skyléuō (в края имаме дифтонг). На средно-гръцки думата има два диалектни изговора - същото изписване вече се произнася (чете) като скилево, но се появява и още една форма σκυλάω - скилао. Под едновременното въздействие и на двете диалектни форми (!!!) се конструира съществителното *σκυλάβоς в гръцкия и съответно *scylavus в латинския. Тази дума съответно се съкращава до σκλάβος (гр.) и sclavus (лат.). От тези две форми се пръкват Прокопиевите Σκλαβηνοί и Sclaveni-те на Йорданес. Ако нещо е преко сили, това е втората етимология 1.Съществителното *σκυλάβоς се извежда едновременно и от двете диалектни форми на глагола. Причината е, че едната форма дава "В-то", а другата "А-то". Отделно не стават. Думите биха били скилаос (без В) и скилЕвос (с Е, а не А). 2. Формите *σκυλάβоς и *scylavus не са фиксирани в нито един източник. Звездичката (*) означава, че формите са хипотетични и конструирани, а не реални. 3. Никъде в изворите до 10-ти 11 век нямаме каквито и склави в смисъл на роби. 4. Тази етимология стига до склавос, но въобще не е ясно как от последната дума ще се пръкне склавИНос. Обяснението на Коломийцев направо виси във въздуха: С други думи цялата тази работа не е преко сили, а направо изнасилване на лингвистиката. Конструира се някакво съществително едновременно от две диалектни форми на глагол (защото само от едната не става) и се товари със "страшно продуктивен" гръцки суфикс, само за да може след известно време суфиксът да бъде съкратен и пак да се върнем на "изходната" форма. Ето защо никой от съвременните лингвисти не извежда Σκλαβηνοί от σκυλεύω. Прекалено много са гимнастиките и натъкмяванията и звучи несериозно. Единственото което съм виждал е, че все още има лингвисти които твърдят, че е възможно успоредно възникване на две думи - Σκλαβηνοί от словени и σκλάβος от σκυλεύω, като след време Σκλαβηνοί се съкращава и двете думи за "роб" и "славянин" добиват една и съща форма по чиста случайност.