Atom

Тракия е римска провинция от 44г. сл.Хр, Мизия от 29г.пр. Хр., а Македония - 146 г. пр. Хр. Римската администрация се оттегля окончателно в началото на 7 век. Къде са били тези местни през цялото време? - по чукарите, вдън гори тилилейски, на Луната? Кога езика им ще е подложен на по-голямо латинско влияние - под римска военна, административна, културна и всякаква друга доминация или след 600 г. когато всичко е в колапс и анархия?

Ок имам няколко въпроса 1. Всяка дума си има своята история. Освен ако не твърдиш, че думата "слово" също е новоизмислена, тя би трябвало да има някакво предходно значение. Какво е значението и преди да се вкара в религиозна употреба? 2. Какво означава тогава "склавени", която е 1:1 гръцка фонетична адаптация на "словене". Абсурд е думата да се натовари със същото значение "християни, познаващи божието слово", тъй като се появява още по времето на Юстиниан и първоначално с нея се маркират абсолютни варвари и поганци. Проблемът е, че по времето на появата на писмения славянски език латинските и гръцки склави и "склавински" ( букви, език и т.н.) продължават да се употребяват и то в същия смисъл в който се употребяват "новосъздадените" словене и словенски. Горното е от Писмо на папа Йоан VIII до моравския княз Светопулк, в което възхвалява някакви "Litteras Sclaviniscas" изнамерени от Constantino Philosopho. В следващия откъс от Conversio Bagoariorum et Carantanorum пък съобщават още едно име на човек свързан с изнамирането на "Sclavinis litteris" - някакъв грък на име Methodius Опциите ни са две: 1. Приемаме, че склави и словени имат един и същ смисъл 2. Приемаме, че Кирил и Методий са създатели на словенската азбука, а други двама - Constantino Philosopho (Константино Пхилосопхо) и някакъв грък на име Methodius (Метходиус) са изнемерили азбука за някакви склави. Какви са що са тези склави не е много ясно, но са различни от словените, а и имената на Константино Пхилосопхо и Метходиус се различават съществено от имената на Константин Философ и Методий

Хипотеза е, но засега не виждам друга, която да е конкурентна. Мотивите ми съм ги писал горе, но ще ги повторя: 1. Думата слово е със стара основа -s. Склонението и може да се види тук От другите думи на същата основа, например дърво и чудо, се образуват по две прилагателни имена - дървен и дървесен и чуден и чудесен. Следователно наличието на две прилагателни имена - словен и словесен не се изключва и не противоречи на вътрешната логика на езика. 2. Склавенос е 1:1 гръцка фонетична адаптация на думата словен. Гръцката дума се появява много рано (по времето на Юстиниан) и всички съвременни лингвисти поддържат славянската версия за произхода на гръцката дума. Другото са народни етимологии и фолк лингвистика. Разбира се, гръцката дума може да се изведе и от думата словене (същ. мн.ч. етноним), но аз изключвам тази версия, тъй като няма никакво основание да се приеме, че по това време славяногласните са имали нужда от общ етноним. 3. Относно съчетанието "словен език" - думата слово има пряка връзка с езика и имаме примери където на определителя за език се придава "етнически смисъл". Типичен пример е думата "латини", която се използва в средновековния български и сръбски точно в такъв смисъл. Т.е. използва някоя някаква дума за определител на езика си, а друг (чуждоезичен) му лепва същата дума вече като етноним (по-точно екзоним) Ако има друга смислена хипотеза с удоволствие бих я обсъдил.

От славяногласни, най-вероятно същите хора които гърците наричат словени (адаптирано по гръцката фонетика като склавени). Въобще не е задължително думата да се използва са самоопределение от самите славяногласни или пък да има наличен политически субект. Използват някаква дума и околните (гърците) я лепват като групов определител. Въпрос на случайност, думата можеше да която и да е друга. Аз лично мисля, че самите славяногласни или поне тези около ромейския лимес са я използвали за определение на езика си - "словен език". Разбира се, езика може да се определи и по друг начин - нашенски език, свой език, народен език и т.н. Връзката между определението на езика и етноса не е пряка. Типичен пример е отношението между "латински език" и "римляни" или "английски език" и американци / канадци и т.н. Самите римляни не знам някога да се наричат сами латини. Пред средновековието например околните вкл. и в български източници доста често лепват етническия определител "латини" на разни раманогласни. Не мога да си спомня къде, но бях срещал израза франки-латини и франки-немци за разграничаване на различните западняци. Използва се също само франки и само латини.

Ти си уникален случай. Повтаряш като латерна едно и също без да разбираш какво ти казват другите, без да разбираш и текстовете които цитираш. Горе, в предните постове съм го описал, но ще ти го повторя пак: 1. имаш славянска дума словЕН - прилагателно име, което изобщо не е натоварено с с каквато и да е етничност, самоопределения и т.н. 2. Гърците заемат тази дума под формата склавенос/склавинос/стлавенос и т.н., което е 1:1 фонетична адаптация на чуждата за тях дума "словен" към собствената им фонетика и те са хората , които вкарват на тази дума значението на етничност 3. Светите братя превеждат гръцките книги и под влияние на гръцкият език също вкарват новото значение на думата словен, което до тогава е обикновено прилагателно име, без да е натоварено с каквото и да е етническо значение Като пример за подобна врътка: 1. Имаш българската дума учЕН - прилагателно име - учен човек, ти си много учен и т.н. 2. Руснаците също имат прилагателно Учёный. Те обаче му вкарват ново значение и думата става съществително със смисъл "научен работник", специалист който се занимава с наука 3. Под влияние на руснаците в 19 век ние също натоварваме тази дума с новото значение и при нас също се пръква ново съществително "учен" (от БАН например) Въпреки че съществителното учен е ново, това си е чисто българска дума, с български фонетичен облик. Просто на прилагателното име Учен сме вкарали нов смисъл и думата е станала съществително. По твоята логика думата учен би трябвало да е руска, защото в смисъла в който се използва днес като съществително име тя не се е използвала преди 19 век, докато руснаците още от времето на Петър имат учени, които се занимават само с наука.

Илияне, в случая Булгароид е прав - доказателствата ти са гола вода. Честно казано не ти разбирам логиката. В българския език има достатъчно гръцка и латинска лексика ако езикът е пристигнал сравнително късно, но отчайващо малко ако е бил тук през цялото време. Т.е. това което изтъкваш като доказателство, доказва точно обратното.

Човек, омръзна ми вече. Правя последен опит Имаш гръцка (повтарям - ГРЪЦКА) дума склавенос / склавени с различни деривати - склавос, стлавенос, стлавинос и т.н.. Като се започне от Прокопий думата е фиксирана в една камара източници. Гърците твърдят, че думата им произлиза (Е ЗАЕТА) от славянска дума - цък Гърците много добре си познават езика и отхвърлят твоето гръцко предложение ( произход от skyleúo, skyláo, skyleúo) При заемане думите ВИНАГИ се адаптират към фонетиката на езика приемник. Същото става и в този случай. Гръцката дума склавенос е 1:1 гръцка фонетична адаптация на словен, по същия начин по който вулгарос е адаптация на българин. Днес например при изговаряне гърците ще ти адаптират Свищов като Звистов, а Свиленград като Звиленгрант. Ако няма от къде да препишат думата, а само я записват по слух като нищо ще ти лепнат в началото зета, а не сигма. Никога не съм твърдял подобно нещо, тъй като е малоумно. Да очакваш някой славянин да се самоназовава като склавен е равнозначно да очакваш днес някой българин да се самоопредели като "вулгарос" или да ти каже "утре ще пътувам от Звистов до Звиленгрант." Поради каква причина очакваш да си кълчи езика по гръцки тертип? От там нататък употребата на думата за разни роби и т.н. е вторична и няма никакво значение кой, кога и къде и вкарва подобно значение. Това е проблем на съответните чужди езици, а не наш. Толкова ли е сложно за разбиране?

Лингвистите съставители гръцки, английски, френски и испански етимологични речници са на едно мнение и то противоречи на твоето. Това че ти не си съгласен с лингвистите и лингвистиката като наука обаче не е проблем на науката, а само твой собствен.

Всички тези прогнози са правени като се приема, че социалните отношения ще се запазят в сегашния си вид или ако ще се изменят, това ще става бавно и без сътресения. Това обаче не е много сигурно. Според редица визионери ИИ ще преобърне всичко с краката нагоре. Някои предсказват ефектите от масовото въвеждане на ИИ и роботизацията като подобни на тези от великите географски открития или индустриалната революция, а други отиват още по-далеч. Шефът на Гугъл, Сундар Пичаи, смята, че влиянието на изкуствения интелект върху човечеството ще е толкова голямо, колкото са били откриването на електричеството и на огъня взети заедно. Според него ИИ ще доведе до най-сериозните промени в историята на човечеството изобщо - от възникването на човека до днес. Историята показва, че при подобни технологични революции, социалната трансформация, т.е. липсата и, дали е подходяща или неподходяща е от огромно значение. Една страна може днес да е голяма работа, но ако не може да си адаптира социалните структури синхронно с технологичните промени и предизвикателства след 20-30 години ще свири втора или може би трета цигулка.

Ето ти етимология за робските значения в английски, френски и гръцки: slave Etymology From Middle English, from Old French esclave, from Medieval Latin sclāvus (“slave”), from Late Latin Sclāvus (“Slav”), because Slavs were often forced into slavery in the Middle Ages,[2][3][4][1] from Byzantine Greek σκλάβος (sklábos), from Old Church Slavonic словенинъ (sloveninŭ), possibly from слово (slovo, “word”), from Proto-Indo-European *ḱléwos (“fame”), from the root *ḱlew- (“to hear”), from *ḱel- (“to incline”). френската дума: esclave, Étymologie Du latin médiéval sclavus signifiant « slave » au VIIe siècle et prenant le sens d’« esclave » au Xe siècle. Les Slaves des Balkans faisaient l’objet d’un commerce intensif à partir du haut Moyen Âge. Ce terme est probablement né par formation régressive à partir de *sclavone (« slave ») pris pour un accusatif et issu du vieux slave словѣнинъ, slověninŭ гръцката σκλάβος, Ετυμολογία σκλάβος < μεσαιωνική ελληνική σκλᾶβος < Σκλᾶβος < πρωτοσλαβική *Slověninъ (το εθνικό όνομα απέκτησε τη σημασία του δούλου, επειδή ίσως πολλά άτομα σλαβικής καταγωγής πωλούνταν ως δούλοι) И в трите езика си извеждат думите от славянска форма, а не от някакви хипотетични "военни трофеи" на гръцки език. Да виждаш някъде горе нещо подобно на skyleúo, skyláo или skyleúo? В гръцкия текст който си цитирал също няма подобни глупости, а си пише, че σκλάβος произлиза от славянския етноним. Латинската дума sclāvus няма собствена етимология (вътрешно латинска). През 19 век на някой му хрумва, че е заета от гръцката дума σκλάβος със значение "роб", която на своя страна уж е образувана от skyleúo, skyláo, skyleúo. Тази "хрумка" обаче отдавна и отхвърлена от съвременните лингвисти и освен някакви руски форумни писачи никой не я подкрепя. Причините за това са няколко: 1. Формата σκλάβος е късна. Ранната форма е Σκλαβηνός, а тя не се използва със значението "роб". 2. От Σκλαβηνός може да произлезе σκλάβος , но обратното иска доста лингвистични гимнастики. 3. Σκλαβηνός е 1:1 гръцка фонетична адаптация на собственославянската дума словѣн Ако обясниш по какви лингвистични закони и правила от σκλάβος се пръква Σκλαβηνός или ми покажеш гръцки източник в който думата σκλάβος се появява по-рано или поне синхронно на Σκλαβηνός може и да обсъдим идеята за skyleúo, skyláo, skyleúo, тъй като това ще е нещо ново, което може и да съживи една стара прашасала идея. Ако не можеш, не виждам смисъл да се обсъжда, тъй като науката отдавна се е изказала по въпроса и е отхвърлила този вариант.

Не, не знам. Дай един речник да видим. Всички речници на които съм попадал твърдят, че в латинския език думата идва от гръцки. Тя няма собствена латинска етимология, а и не се среща в класическия латински, а само в късния средновековен. Ето ти за латинската sclavus: Medieval Latin, from Late Latin Sclavus, from Byzantine Greek Σκλάβος (Sklábos), probably from earlier Σкλαβῆνος (Slabênos), from plural Σλαβῆνοι (Slabênoi), from Proto-Slavic *slověne (plural; the singular form Proto-Slavic *slověninъ is derived from it). Единствената ми забележка е, че формата словенин не е праславянска, а българска, образувана като дублетна форма на словен, но това съм го писал в по-горните постове. Или ако трябва да сме по-прецизни: лат. sclavus е от гр. σκλάβος, тя от своя страна от по-старата гръцка форма Σкλαβῆνος, която накрая е от сл. словен. Как да има, като това е гръцка дума, по същия начин по който вулгарос е гръцка дума, която произлиза от друга българска. Има ли някъде свидетелство за самоназвание на българин като "вулгарос"? Може, но само и единствено ако говори с някой на гръцки. На какъвто и друг език да говори или пише няма как да употреби думата "вулгорос" защото това е пълна тъпотия. Не знам как от елементарни неща правиш проблем.

В многобройните теми за "онази конвенция" се опитах да засегна същността на проблема (според моите собствени разбирания). Тъй като другите теми си имат свой собствен живот реших да отворя нова. По всички прогнози - на ООН, СБ, МВФ, елитните университети и т.н. световното население ще продължи да нараства, поне до 2100г. Ако сегашните нива на раждаемост и смъртност се запазят, към 2100г. населението на планетата ще е 19.3 милиарда. При умерена прогноза (намаляване на раждаемостта) населението на планетата към края на века ще е 11,2 милиарда. И при двете прогнози обаче, към 2050 разликите няма да са толкова големи - 9,7 милиарда при умерена прогноза и 10,2 при запазване на нивата на раждаемост. Ръстът от сегашните нива се прогнозира да е почти изцяло на най-бедните държави и най-вече ще дойде от Африка. Дори при умерена прогноза се очаква до 2050 населението на Африка да се увеличи двойно - от 1,2 милиарда на 2,5. Натискат от Африка към Европа и сега е голям - лодки, гимии, катери и дори танкери се използват ежеседмично за опити да се достигнат европейските брегове. При тази прогноза и при икономическите и политически прогнози (увеличаване на т.н. провалени държави) натискът няма да отслабне, а напротив все повече и повече ще се засилва с времето. В тази връзка от около 10 години вървят разни проучвания и идеи за справяне с проблема. Изглежда, че последното до което повечето умни глави са стигнали е, че по-добре да има контролирана миграция, отколкото хаотичен процес при който не е ясно какви ще са последствията. В края на 2016г. в ООН се прие декларацията от Ню Йорк и пътна карта за изготвяне, съгласуване и гласуване на т.н. Глобален договор за миграцията. Ето малко линкове: New York Declaration for Refugees and Migrants Modalities for the intergovernmental negotiations of the global compact for safe, orderly and regular migration Global Compact for Migration Проблемът започна да се обсъжда активно след кризата от 2008. Прочутата вече конвенция е приета през 2011. С други думи тя не е нищо повече от политически акт, част от пакета мерки които са наложителни за справяне с бъдещите проблеми и е насочена главно към сегашните и бъдещи мигранти. Посланието е ясно - "ако идвате в Европа ще трябва да си промените отношението към жените. Не само към нашите, но и към вашите собствени". Ето и данни и прогнози за населението. Обърнете внимание на България - ние сме страната при която се прогнозира най-голям спад на населението в Европа - след нас няма никой Population trends 1950 – 2100: globally and within Europe

УФ, това е писано многократно тук. Гърците заемат думат Σκλαβῆ(e)νος ОТ славяните по времето на Юстиниян. Склавенос / склавинос не е нищо повече от гръцка фонетична адаптация на славянската дума словен. Толкова ли е сложно? И защо разни склави да не се броят. Това е все едно някой да каже, че вулгари или дори блъгари не се броят защото думите са различни от "българи". Писах ти горе, но явно не можеш да четеш. Словен първоначално НЕ Е етнически определител, а най-обикновено прилагателно - като гладЕН, болеЕН, грамотЕН и т.н. Гърците са тези които дават да думата значението на етничност.

Как да се употреби "български език", като думата е заета от гърците още по времето на Юстиниян. Ако говориш за български език по това време ставаш като Илиян - всичко се смесва в един тюрлю-гювеч без времеви и пространствени граници. Освен това думата слово я има дори и при полабски славяни и лужишки сърби: Сърбите, най-вероятно наистина са я заели от нас.

Думата слово е общославянска. Думата словЕН също е общославянска и е възникнала като прилагателно име. По подобен начин в славянските езици се образуват една камара прилагателни - железЕН, дървЕН, умЕН, грозЕН, бедЕН, силЕН, болЕН, жадЕН, гладЕН и т.н. В началото надали са придавали на тази дума някаква "етничност", а по-скоро думата е качествен определител - словЕН, словесЕН (човек), по същия начин по който може да бъде умЕН или гладЕН или писмЕН, грамотЕН..... Виж например думите чудо и дърво. Те са на същата основа, на която се спряга и думата слово. И при двете думи имаме по две прилагателни - едно образувано от формата за ед. число и едно от формата за мн.ч.: дърво - дървен- дървесен чудо - чуден - чудесен слово - словен - словесен се вписва чудесно в горната схема. Думата е заета от гърците като Σκλαβῆνος и според мен именно те и придават значение на "етничност" или "родовост" - просто им е необходима дума с която да маркират новите варвари. Самите славяногласни най-вероятно осмислят думата като етнически маркер доста по-късно и под влияние на чужденците - гръко и романогласни. Формата словенИН е възникнала на българска почва. При нас имаме и други подобни дублетни форми - блъгар-блъгарИН, стопан-стопанИН, боляр-болярИН, господ-господИН и т.н. Словен-словенИН се вписва без проблем и в този шаблон.

Ромейската дума за роб - σκλάβος произлиза от по-старата ромейска дума Σκλαβῆνος (със значение славянин), която от своя страна произлиза от славянската дума "словен". Думата "склавос" със значение роб е сравнително късна, а в ранните текстове (Прокопий и т.н.) думите "склавинос" или склавени (склавини) никога не се употребяват със смисъл на роби, а само и единствено като етнически или родов маркер.

Илияне, до създаването на националните държави, около 70% от мъжкото население на Европа практикува билингвизъм. В контактните зони - почти всички. При това гъмжило от езици и въпреки билингвизма , винаги се появява нуждата от един общ език - "езика на пазара". Той може да е различен за различните райони, както и за различните съсловия, но винаги има такъв. На пример в източната част на балканите по времето на ОИ пазарният език е турски, в западната - славянски (сръбски или български), за едрите търговци - гръцки и т.н. Ето описание от събитията в Шумен, през 1860г. По това време шуменската община изгаря всички църковни книги на гръцки език и изхвърля името на гръцкия владика, а вместо него споменава името на Абдул Меджид в службите: Български, влашки, арнаутски, турски и латински? Това е в един Шумен, преди по-малко от два века. При това става въпрос само за езици ползвани от част от християните. Освен това са циркулирали гръцки, татарски, черкезки, цигански и кой знае какви още (идиш, ладино, арменски ......?). Всички тези хора обаче са имали общ "език на пазара" и той е бил турския.

Така е. В какво се изразява твоят "научен подход"? Вземаш отделни цитати, които "отговарят" на предпоставена, самовнушена теза, а останалите се игнорират. Това ли е наука? Римлянинът на два пъти ти писа: Овидий изрично твърди, че е научил И двата езика - този на гетите и този на сарматите. Дадоха ти цитат от "писмото до Максим" - ти го игнорира. Ето ти още един цитат, този път от Poetry In Exile: Сега ще игнорираш и него, тъй като не отговаря на предпоставената ти (самовнушена) теза. Да, умозрителните самовнушения са голяма работа, но НЕ СА НАУКА.

Защото Кънендз е различно от Канас, също както свинче е различно от звънче. Вземи най-накрая прочети един учебник по старобългарски и разгледай сравнителните граматики.

Вярно е това, особено що се отнася до психическото и вербално насилие. Другото което също не се съобщава често е, че при лесбийките насилието между партньорките е два пъти по-разпространено отколкото насилието при хетеросексуалните двойки. Т.е. жените също са склонни към насилие. Тези статистики обаче не отразяват най-сериозния аспект от домашното насилие, а това е насилието върху деца, старци и хора с увреждания - това са най-уязвимите хора и с най-малка възможност за самозащита. Аз и затова на няколко пъти подчертах, че за мен целта на конвенцията е политическа - културно хомогенизиране на Европа. Ако някой наистина иска да се бори с домашното или институционално насилие на първо място това трябва да е грижата за най-слабите - децата, старците и хората с увреждания. Виж само през последния месец колко скандали имаше в разни институции които "обгрижват" точно такива хора. Здравите хора в трудоспособна възраст, независимо дали са мъже или жени имат много повече инструменти и възможности за справяне с насилието. Насилието на традициите върху индивидите също е проблем, но аз не виждам как може да се разреши практически. Например според редица изследвания ромските момичета след навлизането в пубертета стават "моми за женене" и изпитват силен натиск от общността да се омъжат. След това по настояване на родителите си, свекървата или "съпруга" спират да ходят на училище. Това определено е "джендър насилие", но конвенцията засяга само формално сключения брак. Хората от това малцинство обаче в масовия случай при малолетни не сключват такъв. Един път заради проблеми с властите и втори, заради помощите. Предпочитат да се водят "самотни майки", а децата им се водят с "баща-неизвестен". Въпреки това, специално за България мисля, че Конвенцията ще е от полза, стига институциите да си свършат работата, а не с формален подход.

Илияне, стига с тези глупости бе човек. В нета има достатъчно материали по старобългарски, има и сравнителни граматики. Попрегледай ги моля те преди да правиш изцепки. 1. Ако не си разбрал такава дума "Къняс" няма. Ако я намериш някъде бихме могли да обсъждаме как ще е напишем с гръцки букви, но засега това е упражнение за алтернативния раздел. 2. Има старобългарска дума "кънѧѕь". Хайде моля те, като си толкова разбирач ти я напиши тази дума с гръцки букви, като се опираш на "всякакви правила на лингвистиката"

КГ, кое не е ясно? Джендър според конвенцията "означава социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете". "Традиции, свързани със стереотипните поведения на мъжете и жените" ще рече традиции свързани с "джендъра". Защо се свързват с джендър, а не с биологичен пол? Защото тези традиции и стереотипи са различни за различните общества, различават се и във времето. Ако са свързани само и единствено с биологичния пол, те би трябвало да са универсални и неизменни. Какво е насилие основано на джендъра? Това е насилие върху мъж или жена основано на "социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете" Подобно насилие не винаги се определя като "престъпление", а в много от случаите се възприема като дълг, чест или е оправдано по "морални", "религиозни" или "национални" съображения. Например обрязването при малките момчета определено е насилие - никой не ги пита искат или не искат да бъдат обрязани и определено е основано на джедъра. То обаче никъде не се счита за престъпление, а се възприема като културна или религиозна особеност. Задължителната казарма също е насилие - нямаш избор, никой не те пита искаш или не искаш да служиш и ако се опиташ да се отклониш от службата подлежиш на санкции. Ако казармата е задължителна само за мъже, то това е насилие основано на джендъра. Това насилие обаче също не се възприема като престъпление, а като национален дълг. Примерите са нарочно с мъже (мъжки роли) за да се види, че може да има насилие на база на джендъра (ролите на жените и мъжете) не само върху жени, но и върху мъже. Като се има пред вид горното, може да се направи извода, че основната цел на конвенцията не е премахването на домашното насилие "по принцип" или насилието изобщо (това са второстепенни цели), а борба и премахване на насилието основано на различни традиционни възгледи за мястото на жената в обществото и за нейното поведение. Защо изобщо се налага да се приема подобна конвенция? Бурното технологично развитие промени кардинално поведението и социалните роли на мъжете и жените. В световен мащаб обаче тази промяна не е равномерна. Глобализацията разбърка общностите е сега на много места съществуват успоредно култури, които имат диаметрално противоположно отношение към тези роли и поведение. Например на никой в Европа няма да му мине и през ума, че жените трябва да излизат навън само и единствено с придружител от семейството, но за някои общества от ново-европейци това е норма. Уговорените бракове (често насилствени) в Европа отдавна са забравени, но за някои малцинствени общности те са "традиции" и т.н. Паралелното съществуване на такива различия в близко съседство създава проблеми. Едно от решенията е всяка общност да си следва своите си "традиции" и "норми" или т.н. мултикултуризъм и по някакъв начин да си правят вътрешна регулация. Другото решение е културна и национална асимилация на малцинствата. Първото не работи и създава проблеми, а второто е много трудно за изпълнение. Конвенцията не е нищо повече от опит за постигане на културна хомогенност на Европа, поне по отношението към жените. Дали ще успее? - не знам, скептик съм, но поне е опит да се прави нещо в тази посока.

Ами то това е целта на конвенцията - Европа да се хомогенизира културно, поне по отношението към жените. Всичко ново в конвенцията - обрязванията на момичета, насилствени бракове, престъпления на честта и т.н. са характерни "културни особености" и част от "културното разнообразие" на т.н. "етно-културни общности" Направих си труда да потърся в интернет - въпросът не е поставен от вчера: Is Multiculturalism Bad for Women? Multiculturism Effect on Women How Multiculturalism Destroys Human Rights В повечето материали по тази тема се посочват като проблем точно обрязването, престъпленията на честта, насилствените бракове и бурките. Останалите неща залегнали в конвенцията ги има и в момента в европейското законодателство. Например това с образованието по "социалните роли" и стереотипите за мъжете и жените е застъпено в чл.35 от Закона за защита от дискриминация: Чл.4 от същия закон забранява всяка пряка или непряка дискриминация по една камара признаци, вкл. и по сексуална ориентация и т.н. и т.н.

И от къде да дойде тази централизация, кои са институциите които да я поддържат? При една натурална икономика, трябва да измислиш някаква хитра система, а това е труден процес и ако се получи изобщо е донякъде плод на щастлива случайност. На запад има лутане от няколко века докато се изгради система с регулирани васални отношения. Тя донякъде е възможна и заради независимата църква, тъй като последната се явява нещо като арбитър между светските господари. Във Византия има парична икономика и разделение на военните структури от съдебните. Хазната плаща и на едните и на другите с пари, а не ги дарява със земя. В Сърбия и България няма нито едното, нито другото. До като има териториално разширение има и плячка и всички са доволни - никой не иска да се цепи. В момента в който разширението спира, централната власт няма никакви инструменти с които да задържи централизацията. Без институции централизацията е възможна само при силен и харизматичен владетел.

Хубава работа - "защо разсъждаваш?". Ами даваш някаква задача и ти отговарям как аз бих го написал. В случая израза "канас" е от цялостен текст написан на гръцки език. Т.е. този който е съставил текста е знаел езика. Що се отнася до фонетиката на оригиналните "не гръцки" думи тя си е фонетика. Т.е. и българин и роден славяноезичен и който и да е няма как да изкриви "кънѧѕь" до "канас". Започвам отзад напред. Буквата "S" не изразява звук "С", а "ДЗ". По времето на съставянето на надписа сричката все още е отворена и е невъзможно крайната съгласна да се обеззвучи до днешната съгласна "с". Т.е. този звук ще се предаде с гръцката буква зета, а не със сигма. В примера от серско си е точно така - κνένΖη ѧ e назална гласна и се чува като Е(n). В примера от серско си е точно така κνΕΝζη. Назалната гласна се използва някъде до 13-14 век, но дори и да приемем, че по времето на съставянето на надписа тя губи носовия си характер (нещо крайно невероятно), пак няма да стане "А", а "Е". За Ъ се приема, че е свръх кратка гласна, нещо между кратко О и кратко У. В неударено положение се редуцира (изчезва) и това е видно още през старобългарския период. При всички положения, по времето когато е съставен надписа е невъзможно да бъде предадена с гръцката А (алфа). В същите български надписи имаш изписано с гръцки букви Βουλγάρων, а не ВАлгарон или МпАлгарон. Имаш изписано с гръцки букви ηζουργου βουληα (на български чръгѹ бъіліа), а не ηζΑργου βΑΙληα и т.н. С други думи без значение дали съставителят на текста е българин, грък или патагонец, той ще изпише титлата "кънѧѕь" нещо подобно на Κουνενζ или Κνενζ; но не и като КАНАС.