Atom

Тази дума Къняз от кой език е - от тракийски или пелсгийски? В българския език такава дума няма и никога не е имало. Имаме новобългарската дума "Кнез", която по еволюционен път се е развила от старобългарската дума кънѩѕь. Имаме и думата "княз" която е заета от руски език. Къняз обаче нямаме. Що се отнася до старобългарската форма, то гърците винаги фиксират славянските носовки и няма как да я подминат в тази дума. Т.е. очаква се втората гласна в гръцкия запис да е "Е+n", а не А или само Е (без последваща N). Относно първата гласна - Ъ (Ер-голям), вероятността да бъде отбелязана с гръцката А (алфа), клони към нула. Обикновено се предава с Е или U. Т.е. ако трябва кънѩѕь да се запише на гръцки ще е нещо от рода на Kеnenz или Kunenz, но няма как да стане Kanas или Kanes Фасмер например цитира едно село до Серес записано през 1345г. като Πρωτοκνένζη. По това време големият ер (Ъ) вече е редуциран, но носовката си е все още на мястото - κνέVζη.

Тези предварителни условия са изсмукани от пръстите. През първото хилядолетие държавите нямат официални имена. Като дума, понятието "България" навлиза в българския език от гръцки. На български се използват изрази като "българска земя". Този израз обаче не се ограничава само и единствено до държавата, а включва цялото землище където живеят българи. Т.е. няма как ПБЦ да носи "същото име", по простата причина, че по това време имена няма. За ВБЦ не съм много сигурен. Има едно писмо на Калоян, където е обявен за цар на България и Влахия. Писмото обаче е на латински, преведено от гръцки и не е много ясно дали думата "България" вече присъства трайно в българския език или е вмъкната от преводачите. Във всеки случай в домашните извори име "България" няма. Царете са "цар на българи (евентуално и гърци или власи)", а държавата е "царство ми", "моето царство" (когато документът е от името на царя).

Наскоро унгарците направиха ново генетично проучване на древните маджари. Този път извадката е доста представителна - 102 проби от древни кости, но за съжаление пак са изследвали само по MtDNA. За разлика от друг път, сега не се говори само за микс от западно и източно евразийци, а директно за хуни. Изследването поражда редица въпроси. Ако унгарските завоеватели наистина са генетична смес от азиатски хуни (хунну) и местни западно-евразийски степни популации (скито-сармати), то тогава кой е източника на унгарския език? Напоследък доста унгарски изследователи стигат да извода, че ромеите наричат маджарите тюрки, просто защото наистина са тюрки (тюркоезични) или поне елита им. Т.е. теорията за елитно налагане на езика отпада. При това положение едната възможност е уралският език да е дошъл от скито-сарматите, а другата той да е заварен (езика на аварите). Според авторите на изследването може би отговор на въпроса ще даде по-задълбочено изследване на прабългарите и сравнението им с древните маджари. С други думи дебатът за скито-сарматските племенни обединения е много сложен. Досега въпросът беше тюрки ИЛИ иранци (езиково), като уралските езици се изключваха. Сега май нещата отиват към схемата И тюрки, И иранци, И уралци, И ..... Т.е. мултиезикова среда, в която най-вероятно повечето хора са поне двуезични.

Когато се разглежда един правно-обвързващ документ би трябвало подходът да е аналитичен, а не емоционален. На първо място, преводът на конвенцията е гола вода. Т.е. ако се атакува българския текст на конвенцията е един проблем, но ако се разглежда духа и същността на конвенцията е съвсем друг и там задължително трябва да се види и оригиналния текст. Преплитането на двете неща и приписването на проблема на превода на духа на конвенцията или обратно, духа на конвенцията да се изкривява чрез превода е манипулативно и изкривява дебата. Половете (sex) са два - мъжки и женски. Вярно е, че понякога се срещат и хермафродити, но конвенцията никъде не ги определя като "трети пол", а и въобще не им отделя внимание.. Що се отнася до т.н. джендър, то понятието е ясно дефинирано: "социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете". Тук също няма определение за "трети пол". Това наистина е по-правилното решение, ако основната цел на конвенцията е да се защитават по-слабите. Най-слабите всъщност са децата, старците и хората с увреждания или в неравностойно положение, а не здравите и зрели мъже и жени. Очевидно е, че това не е основната цел на конвенцията. Документът е озаглавен "Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие". Т.е. на първо място има защита на групови права, за група обособена по пол (sex) и на второ е борбата с домашното насилие. Кое обаче налага приемането на конвенция за защита на правата на определена група от хора? Едно възможно тълкуване е, че едната група (жените) се защитават от друга група (мъжете). Това донякъде е така, но в Европа има достатъчно гаранции за защита на жените от насилие и без тази конвенция. Конвенцията трудно може да добави нещо ново, освен задължителния мониторинг, който просто ще задължи правителствата да спазват и изпълняват тава което ВЕЧЕ са приели много преди приемането на тази конвенция. Остава другото тълкуване, че конвенцията защитава жените от културните особености на т.н. "общности" - религиозни, малцинствени, етнически и т.н. Цялостният прочит на конвенцията с изричното упоменаване на редица престъпления и практики, които въобще не са характерни за Европа, като обрязване на момичета, престъпления на честта, насилствени бракове и т.н. показва, че именно това е причината за приемането на тази конвенция. Т.е. на първо място конвенцията цели защита на правата на една група (жените) за сметка на културните права и особености на други групи (малцинствени, религиозни и т.н.). На второ, това е борба с домашното насилие "по принцип". Това е - всичко останало са кьорфишеци.

Така е, но в БГ действителността на практика никой няма право на избор - нито жените, нито мъжете. И това далеч не е само и единствено породено от стереотипите, а основно от икономическото положение. "Мъжът не може да не работи, той трябва да изкарва пари, а основната отговорност на жената е грижата за дома и семейството". Това е капан от който няма мърдане. Ще си позволя да те цитирам: "Според българското общество (80%) мястото на жената е в кухнята. Според същото всичко на българското общество си му е наред и дискриминация няма, защото жената, бидейки в кухнята, е равноправна на работното си място (67%) и в политиката (64%). Като как точно е равноправна, седейки си в кухнята, е мистерия." Сега да погледнем от другия ъгъл. Според българското общество (81%) мъжът е длъжен да изкарва пари. Пак според същото общество (74%), мъжът трябва да има същите задължения в домакинството като жената. Ако наистина 80% мислят, че мястото на жената е в кухнята (т.е. в образа на професионална жена-домакиня), дали почти същия процент (74%) ще искат от мъжа да има същите задължения като жена си? Очевидно е, че тук въобще не става въпрос за "ИЛИ", а само и единствено за "И". Т.е. мъжът и жената работят навън и в същото време споделят задълженията си в домакинството. И двамата, без това да подлежи да дебат или избор. Степента на стереотипите е по-скоро за приоритетите. Мъжът трябва да изкарва една идея повече пари от жена си, а жената да се грижи за домакинството с една идея повече от мъжа си. Стереотипът и избора съответно са не дали да работиш или да се грижиш за домакинството, а в каква степен да се съчетават и двете. Относно равенството и разликата между България и по-развитите страни от нас. Няма спор, че благодарение на различните политики, развита структура от всякакви детски заведения, гъвкаво работно време, социални програми и други благинки на запад е много по-лесно балансирането между личния живот и професионалния. Дали обаче трудностите в България се дължат на по-голяма полова дискриминация отколкото на запад? Ето данни от Евростат - Only 1 manager out of 3 in the EU is a woman… - Europa EU При всичките програми в Холандия, показателите и са под средните за ЕС, докато пред България е единствено Латвия. Ето данни и за ИТ сектора - http://ec.europa.eu/eurostat/web/products-eurostat-news/-/EDN-20170426-1 Подобни данни има за науката и научните работници, за финансите и т.н. Според мен, това което каза НИК се доближава най-много до истината - в България по-скоро има очаквания от жената да е в ролята на супер-жена.

Не знам Дора. Образът на професионалната жена-домакиня, т.е. жена на която единственото занимание е това да стои в кухнята и де си гледа децата, в масовия случай е познат на българите само от киното и литературата. По времето на социализма тази "професия" беше почти унищожена. Освен това в сравнение с останалите страни от ЕС ние сме толкова бедни, че това изобщо не се поставя като дилема. Българката по подразбиране трябва да работи - тя няма избор. Т.е. българският отговор според мен би трябвало да се чете - "да, И това (жената основно да се грижи за домакинството и семейството)", докато отговорът на хората от западна Европа е "не, не и само това". Това много ясно се вижда от статистиката: Като изключим Финландия и Швеция, всички останали развити страни са след България. Това обаче не е всичко. На запад много голям дял от заетостта е на непълен работен ден, а според българските разбирания хората които работят part-time едва ли не си стоят в къщи - това не е "пълноценна работа" Обърни внимание на числата. За България, подобна заетост е пълна екзотика и практически липсва. От другия край на графиката е Холандия, където почти 80% от заетите жени работят на половин работен ден. С други думи като зададеш подобен въпрос на западняците най-вероятно получаваш отговор "О не, жената не трябва да се грижи само са домакинството, тя трябва да се реализира и професионално" И го правят........ на непълен работен ден. На същия въпрос българите ще ти отговорят "да, и това трябва да се върши" И го правят....... през почивните дни или след като свърши 8 часовия работен ден.

Не мисля, че това е правилното разчитане на резултатите. Ако въпросниците не отчитат различните културни особености е много вероятно да не дават никаква информация. Случаят май е точно такъв, а проверката за това е много лесна. Просто във въпроса трябва да се замени думата "жени" с "мъже". Почти съм убеден, че на въпроса "съгласни ли сте с твърдението, че най-важната роля на мъжете е да се грижат за дома и семейството си" отговорите на българите ще са от същия порядък, т.е. около 80% биха казали твърдо "да". Никой обаче няма и да си помисли да прави извод от това че "според българското общество (80%) мястото на мъжа е в кухнята". Причините за това са комплексни. На първо място българското общество е родово, а не индивидуалистично. В такива култури семейството е от първостепенно значение. Има и редица други причини, но ще излезем извън темата. Според мен отговорът на този въпрос по-скоро дава информация са степента на родовост / безродовост в културата ни, отколкото за отношения мъже / жени.

Със или без конвенцията тези "опасности" съществуват. Според мен те по никакъв начин не се увеличават или намаляват с тази конвенция. Така или иначе съответните текстове съществуват в една камара документи. Ако иска някой да феминизира обществото няма проблем да го направи и с наличното и вече прието законодателство, без да изменя каквото и да е. Аз затова и питах какво е новото, различното? То е от значение, останалото така или иначе го имаме.

Моя грешка. Имам предвид това: Тази конвенция е чисто нова. Там където действа е от максимум 2-3 години, в Германия ще започне да работи от другия месец, а във Великобритания все още не е приета. Да се обвинява в някакви неща които са се случили преди е некоректно и безсмислено. Моето твърдение е просто - единствената разлика между законодателството на страните в ЕС преди тази конвенция и след нея ще е относно правата на жените от т.н. "нетрадиционни общности" (културни, етнически, религиозни и каквито там имат) и инструменти за отстраняване на някои "културни" и традиционни техни практики, които не се вписват в разбиранията на основното европейско население. Дали тези проблеми ще бъдат решени е съвсем друг въпрос. Ако имаш друга теза би трябвало поне да я изкажеш. Какво се цели според теб с тази конвенция, какво ново дава, което да го няма преди приемането и? Бих приел всяка смислена идея, стига да е подкрепена с факти. Това е много просто - текста на документа е наличен, този и този член са проблемни защото .....Иначе остават само едни лозунги и нищо друго.

Ами нали това казвам, идеята е "монголоидите" и т.н. да не се толерират, да нямат преференции. В UK между другото още не са ратифицирали конвенцията. Какви мислиш са им притесненията?

Кои са тези разлики, къде са? Дай един конкретен текст от конвенцията и ще го сравним със съществуващото законодателство.

В Германия конвенцията влиза в сила от другия месец, а във Франция действа от ноември 2014. Нямам идея какво са постигнали за 3 години. Прочети конвенцията и я сравни със сегашното законодателство. Разликите са само и единствено по отношение на престъпленията типични за третия свят.

Пълно е разбира се, както и в България е пълно с цигански гета. Тя конвенцията е точно за справяне с този проблем. До сега никой не обръща внимание какво става вътре в гетата, а и да обърне, 10 организации скачат в защита на "общностите" и традициите им. Сега ръцете на властите са развързани - в конвенцията изрично е записано, че специалните мерки за превенция и защита не се приемат за дискриминация. Иначе не знам какво ще стане с прилагането. Рано е още да се каже. тъй като е много малко времето през което действа и то само в някои страни. Тепърва ще се види.

Всичко което съм виждал до момента - прогнозите на ООН, УНИЦЕФ, университети, независими икономисти, СБ, МВФ и т.н. са единодушни в това отношение. Разминаване и да има е след 2050, но не и преди това. Или ако има различия те са нищожни. Да, оценките са комплексни и да - в тях е впрегнат огромен математически и изчислителен ресурс. В случая вече няма никакво значение дали прогнозите ще се изпълнят или не. 2050 е буквално утре, а политиките за следващите 20-30 години вече са определени и то точно на базата на тези прогнози. Озападняването на Африка за 20-30 години е невъзможно. Никакъв шанс нямат и каквито и да е мерки за забогатяване на африканците при каквито и да е други ценности. Все още се въртят някакви идеи за ислямския свят, но сигурно и там ще се откажат да ги променят в каквато и да е посока.

Конвенцията е подготовка за бъдещето, а то не е розово. Около средата на века 40% от лицата до 18г(т.е. децата) в световен мащаб ще живеят в Африка. Около 50-60% от лицата между 18 и 30г. в световен мащаб ще живеят в най-голяма бедност в най-мизерните страни в Азия и Африка. Млади, гладни, боси и озверени. Миграционният натиск към богатия свят ще е огромен, а ефектът му според някои анализатори ще е сравним с ефектите на ВПН. САЩ е далеч, Русия си мисли, че като е на север за нея няма да има проблеми, но Европа е като магнит. Естествено има и мерки за ограничаване на миграцията, но тя не може да се спре - неизбежна е. Обърни внимание, че половината от престъпленията описани в конвенцията са пълна екзотика за средния европеец, но са характерни, а някъде и норма за страни от т.н. "трети свят": Член 37 — Насилствен брак, Член 38 — Осакатяване на женските гениталии Член 39 — Насилствен аборт и насилствена стерилизация "престъпления на честта" описани в чл42 и т.н. Да отричаме прогнозите е малоумие, а да си мислим, че може да се размине - също. Затова е по-добре да се адаптираме и подготвим. Има ли алтернатива? Според мен приемането на конвенцията е задължително. Опасенията си ги казах - политиците, НПО и т.н. не разбират нито целта на конвенцията, нито значението и. Поради тази причина очаквам куп глупости. Ако може да си коригираме "специалистите" и управниците - ОК, ако не, пораженията са приемливи защото алтернатива НЯМА.

Извън чистата икономика, Русия търси своята идентичност. Дали ще я намери? - не знам. Залитания много - един път към социализъм, друг път към имперска идеологии, трети път към едната или другата "нация", православието..... Общо взето обаче тези неща се въртят в кръг, пробва се тук, след това там и после отначало. Евразийството, най пръв поглед съчетаваше почти всичко на едно място, но нещо не успя да се възприеме.

Именно в цивилизовани свят. Т.е. налице е просто ново групиране и идентификация, а не друг тип социални отношения. Според мен основният конфликт на 21 век се очертава да е конфликта между бедни и богати. Населението на Африка расте непрекъснато и според всички прогнози през 2050г. ще изпревари това в Европа (вкл. Русия), двете Америки, Австралия и Океания, всички взети заедно накуп. Африка ще е пълна с млади, гладни и гневни хора, без каквито и да е перспективи пред себе си. От друга страна при сегашния тип на социални отношения, развитието на технологиите, ИИ и т.н. ще направи излишни една камара хора по целия свят. По-богатата част от света има ресурсите да се справи с проблема, но в рамките на собствената си градинка. Било чрез механизми като базовия безусловен доход, било чрез изкуствена заетост, социални програми и т.н. Той обаче няма възможност (или не иска) да се справи с проблема в планетарен мащаб. Според мен всичко което виждаме сега е стремеж към ново групиране, нова групова идентификация, а не към друг тип социални отношения. Ние (принадлежащи към цивилизования свят) и останалите. Това не е нещо ново, а римейк на позабравеното разделение: цивилизовани и диваци.

Не става въпрос за резерви по конкретни текстове на конвенцията. Духът на конвенцията е ясен - борба с насилието върху жени и момичета. Тя включва най-общо два вида мерки - мерки при извършено вече насилие и превантивни мерки. Докато първите могат да се унифицират, то вторите са ефективни само ако са съобразени с конкретната група и даже микрогрупа. Целенасоченото чупене на стереотипи е социален инженеринг. Е, съмненията ми са в собствените ни управници и активисти които ще се занимават с проблема, т.е. в квалификацията на "инженерите".

Може, защо да не може да намерим - Царь Освободитель, Столетов, Гурко, Граф Игнатиев ......, а ако сме пропуснали някой останалите ще ги обединим под "колективния герой" Матушка Россия. Затова ли бяха 74 страници писания?

Те и обучителните програми са интегрирани в българското законодателство още от 2004. Това е чл.35 от Закона за защита от дискриминация: Чл. 35. (1) Лицата, осъществяващи обучение и възпитание, както и съставителите на учебници и учебни помагала са длъжни да предоставят информация и да прилагат методи на обучение и възпитание по начин, насочен към преодоляване на стереотипи за ролята на жената и мъжа във всички сфери на обществения и семейния живот. (2) Детските градини, училищата и висшите училища включват в своите образователни програми и планове обучение по проблемите на равенството на жените и мъжете. (3) Алинея 1 се прилага и за преодоляване на отрицателните стереотипи към лицата, принадлежащи към расови, етнически и религиозни групи, както и по отношение на лицата с увреждания. Още един път ще кажа. За да се преодолеят едни стереотипи, първо трябва да се намерят, т.е. да се идентифицират като стереотипи и то именно засягащи собственото ни общество. Едва след това може да се мисли дали тези стереотипи са неутрални или вредни и трябва ли да се "преодоляват". Иначе става преливане от пусто в празно, усвояват се някакви пари, а ползите са нулеви.

Няма проблем да се разискват и нестереотипни роли. Проблемът е, че управляващите, а и родните НПО не са в състояние да фиксират родните стереотипи, а копират чуждия опит. Съмнявам се, че въобще имат компетенции и умения да осмислят проблема. Всичко което правят е да повтарят като папагали и да преписват чужди буквари, но това са чужди стереотипи и чужди проблеми. Например в развитите страни на ЕС съществуват предразсъдъци, че жените не стават за мениджъри, за програмисти, не могат да се занимават с наука, с математика и т.н. Това отблъсква хиляди момичета, които иначе имат потенциал да заемат подобни позиции. т.е. налага се да се променят стереотипите и за целта съществуват една камара програми. България обаче няма тези проблеми, а нашите НПО-та набиват в главите на хората същите "стереотипи". Ефектът е точно обратен. Българските момичета за пръв път чуват от НПО-тата, че "имат трудности" да станат мениджъри, математици, учени или програмисти. Преди това те са нямали този стереотип. Резултатът е, че ако преди са имали намерение да правят кариера в тези области сега се разколебават. Пример: Европейската комисия настоява за налагане на квоти за жените в управителния съвет на компании, за да се разреши проблемът с половото неравенство. Предишни опити на ЕК да заложи целта от 40% са блокирани от Германия, Холандия и Швеция, които се страхуват, че Брюксел се намесва във вътрешните дела на страните членки. Швеция няма проблем с квотата, но подкрепя Холандия и най-вече Германия. В последната жените представляват 22% от мениджмънта на компаниите. За сравнение в България числото е 44%, а пред нас е само Латвия България е на първо място ЕС по дял на жените студенти в ИКТ, на първо като дял заети в същия сектор, в топ позиции при съотношение жени / мъже в науката и т.н. Няма лошо да да се дават стипендии на жени и да се поощряват да се занимават с подобни неща, но да се твърди, че имаме проблем там където сме лидери и другите трябва да ни догонват е малоумие. От друга страна там където наистина имаме проблеми, няма кой да ги фиксира и съответно финансира. Съответно без пари НПО-тата няма да се занимават с истинските проблеми на жените в България. С други думи като знам какво е нивото на управляващите, а и на хората в разните НПО съм скептик, че ще излезе нещо позитивно от цялата работа. По-скоро напъна за "промяна на стереотипите" ще създаде проблеми отколкото ползи.

Демитологизирането им на стана с вадене на кирливи ризи, недостатъци, пороци и престъпления, а с премахването на причината за тяхното съществуване. Имаме мита за турското робство. Самото робство е категория която внушава обреченост. Робът не може да се освободи сам и се нуждае от освободител - някой герой със свръх естествени способности. Ето, че се появяват и нашите герои Ботев и Левски. Ако не са те, ще са някои други, ако няма достойни българи ще е Матушката като колективен образ и Царя Освободител в индивидуалната роля на Супермен, но такава фигура винаги ще има. Ленин и Георги Димитров не бяха демитологизирани поотделно, а необходимостта от поддържането на мита за тях отпадна автоматично с падането на комунизма. Без демитологизиране на робството, най-много да разчистиш място за царя Освободител. Няма вариант обаче да се разминеш без митове и без герои.

Единственото което ме смущава в тази конвенция е чл.12 ал.1 в частта му за стереотипните роли за жените и мъжете: "Страните предприемат необходимите мерки за насърчаване на промени в социалните и културни модели на поведение на жените и мъжете с цел изкореняване на предразсъдъци, обичаи, традиции и всякакви други практики, основани (на идеята за малоценност на жените или) на стереотипни роли за жените и мъжете." 1. От една страна конвенцията дефинира джендъра като "социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете", от друга обаче страните предприемат мерки ... с цел изкореняване на стереотипните роли на мъже и жени. Т.е. действията на страните трябва да насърчават изкореняването на джендъра. 2. "Стереотипните роли на мъжете и жените" е толкова широко, недефинирано поле, че позволява тълкуването му на кой както му е удобно. Това би позволило на разни групи и лобита да атакуват какво ли не и да искат мерки за неговото изкореняване. 3. Стереотипите в различните страни са различни. Като знам родните играчи как повтарят като папагали чужди формулировки и проблеми без изобщо да ги преосмислят на българска почва, очаквам борбата срещу стереотипите да доведе до ужасяващи последствия. От друга страна родни предразсъдъци, които не представляват проблем за развитите страни и не са фиксирани от тях ще останат незабелязани и подминати.

Така конструирана темата е обречена да се разлива. Демитологизирането се изразява в прескачане от една личност към друга и от един "демитологизиращ факт" към друг. Ответните реакции са очаквани и нормални - коментира се това което е зададено. Дребнотемието и парцелирането обаче нито ще променят мнението на някой, нито ще демитологизират каквото и да е. Героите и митовете се раждат когато някои изпитва нужда от подобни герои и митове. Един път създадени те трудно могат да бъдат дегероизирани и демитологизирани независимо от това колко кирливи ризи ще се покажат и колко скелети от гардероба ще се извадят. От друга страна това изобщо не е работа на академичната дисциплина история. Историкът може да се занимава с биографията на дадена личност, може да фиксира факта, че той се е превърнал в митологизиран герой и да изследва мита, но не е в състояние да демитологизира каквото и да е. Демитологизирането и дегероизирането става когато отпадне причината и нуждата от героизиране или тази нужда се запълни от друг герой или герои.

Много приказки много нещо........ и нищо като съдържание, нищо съществено. ОК, ще повторя тезата си, а тя е елементарна: Според мен съществува базов мит - митът за робството. Митът за героите е следствие и реакция на базовия мит. Има робство - има нужда от герои. Няма робство - героите губят идеализирания си образ и добиват съвсем човешки черти И въпросът ми: .Какво ти е отношението към конструкцията "турско робство"? Има ли според теб робство, няма ли, това исторически факт ли е или не? Прост въпрос, който предполага прост и еднозначен отговор.