Atom
-
Брой отговори
6814 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
190
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Atom
-
Не, твърдението ми е опростено. Аз не оспорвам това което си написал след многоточието, но в случая то е без значение. Ключовият момент който заобикаляш е, че социалния елемент се появява в човешката еволюция много преди появата на разума. Социалното е вкоренен в нас на нивото на първични инстинкти. Вярно е, че човекът не е само социално животно, но думата "САМО" не означава, че социалният елемент може да се изключи, поради простия факт, че освен всичко друго човекът е И социално животно. Т.е. социумът е незаобиколим фактор, които искаме или не, влияе на когнативните способности на отделния индивид. В предния пост писах нещо, на което не обърна внимание. Ще го повторя: Убежденията играят ключова роля при възприемането на света от отделния индивид. Те играят ключова роля е за регулирането на отношенията между различните индивиди. Останалите два способа - свободното договаряне и принудата / насилието нямат тези възможности каквито имат убежденията. След като те имат такава роля неминуемо се появяват и техники за убеждаване. Да се върнем обаче към темата. Въпросът ми беше какво целиш в тази тема, в какво се опитваш да убедиш себе си или околните. Ако идеята е да се подчертае, че механизмите за убеждаване са манипулативни и съдържат елементи на лъжа, преувеличаване, изкривяване и т.н. то това е излишно. Повечето от пишещите тук са абсолютно наясно с това. Ако идеята е, че механизмите за убеждаване по принцип са вредни, излишни или нещо друго, би трябвало да подскажеш коя е алтернативата - договаряне?, насилие? или нещо друго. Конкретно по темата, аз не мисля че подкрепата на "демитологизирането на героите" е от принципни съображения - "борене на митове заради самите митове по принцип". По-скоро става въпрос за разчистване на терена за някакви други нови митове. Ако въпросът е принципен, то демитологизирането на нашите т.н. герои става много лесно. Просто се елиминира мита за робството и нуждата от свръх идеализирани герои отпада автоматично. На мястото на героите ще се появят обикновени хора с предимствата и недостатъците си, с талантите и пороците. "Робството" обаче е табу - там не се пипа и не се обсъжда. За един принципен демитологизатор обаче не би трябвало да има табута. Един пример. До преди 30 години имахме една камара други герои - борци против фашизма и капитализма. Как стана демитологизирането на героите, да не би с дребнотемие - какъв пияница е бил Георги Димитров, какво е откраднал Васил Коларов или какъв плейбой е бил Станке Димитров. Не, тези герои загубиха автоматично героичния си ореол с демитологизирането на основните митове, тези за "фашисткото робство" и "светлото комунистическо бъдеще". Ако базовите митове останат, опитите за демитологизирането на един от героите или дори на всички, но поотделно (един по един) най-много да създаде нови герои, но не и да демитологизира героите по принцип. Базовият мит в случая е робството. Всичко друго е надстройка и следствие от този базов мит.
- 1955 мнения
-
- 1
-
-
- възрожденски герои
- левски
- (и 2 повече)
-
Този пост е добър, съгласен съм с почти всичко в него. Човекът обаче е социално животно. Така сме създадени еволюционно, такава ни е биологията. Отношенията между различните индивиди - разпределение на ресурси, разрешаване на конфликти и т.н. се решават по три способа, които могат да се използват както отделно така и в някакви комбинации: - свободно договаряне - убеждение - принуда и/или насилие Свободното договаряне е за предпочитане, но е ефективно когато страните са сравнително равностойни, а в повечето случаи това не е така. Т.е. то не работи във всяка една ситуация. Безразборното прилагане на принуда и насилие не е приемливо за обществото и е урегулирано в някакви рамки. Остава убеждаването. То в голяма степен се крепи на идеологии, митове, заблуди, мисловни шаблони, морални категории и т.н. които в по-голямата си част не са нищо повече от манипулативни техники, но е приемливо за обществото, тъй като други алтернативи просто няма или ако има не работят или е неприемливо да се прилагат в голям обем (например насилието). В случая какво точно търсите ти и другите демитологизатори чрез тази тема. Само не ми казвай "истината" защото точно в тази тема истината за "истината" е най-голямата заблуда и манипулация.
- 1955 мнения
-
- 3
-
-
- възрожденски герои
- левски
- (и 2 повече)
-
Връзката на учебникарската история с науката е не по-голяма от връзката между исторически роман и науката. Всеки ученически учебник, независимо къде и в коя държава е издаден от първата до последната страница е конструиран разказ - литературно или в най-добрия случай научно-популярно или научно-подобно съчинение. Това е абсолютно ясно на всеки възрастен, който има сериозен интерес към историята. В тази връзка, единственото генерално решение да се елиминират историческите митове е "дисциплината история" да бъде премахната от учебните програми. Т.е. не да се атакува избирателно този или онзи мит, а цялостния модел. Естествено, човешката природа е такава, че не търпи вакум. И да се премахнат съществуващите митове ще се появят други. Не е задължително да са свързани с историята, а може да са всякакви - религиозни, регионални, глобални, морални и т.н. И пак да питам, защо точно тези митове те дразнят, а не някои други? Например "турското робство". Няма ли го мита за турското робство, няма нужда от освобождаване , от освободители, а от там и от всички тези "митологизирани герои" които толкова много те дразнят и ти бодат очите. Пробвай например вместо "национално освобождение" да погледнеш нещата през призмата на "национално формиране" или "национално обособяване". Само с промяната на една единствена дума отпада необходимостта от каквито и да е било герои или поне значението им се намалява в пъти, а от там и публичният им образ би придобил много по реален и човешки облик, а не идеализирания образ който имаме в момента. С други думи решенията на проблемите ти са: 1. ако желаеш да демитологизилаш историческите митове по принцип, то въпросът може да се реши с премахването на предмета история от училищните програми, а не с демитологизиране на парче. 2, Ако целта ти е да се демитологизират точно тези "герои", насочи усилията си към демитологизиране на мита за турското робство. Премахването на този мит обезсмисля до голяма степен митологизирането на твоите герои.
- 1955 мнения
-
- 4
-
-
- възрожденски герои
- левски
- (и 2 повече)
-
Добре де, аз така и не разбрах, каква е идеята на тази тема. Има ли митове? - безспорно. Има ли пропаганда? - по този въпрос също няма съмнение. Е, и? Каква е идеята? Ако идеята е да се демитологизират едни митове, защото по някакви причини авторът смята, че са вредни - ОК. Това е един от начините да се разчисти терена, за да се конструират нови, може би по-полезни и по-продуктивни митове. Кои са обаче новите митове и дали точно тези от по-старите пречат за конструирането на новите? В тази тема няма и зачатък от подобна насока. Ако идеята е да се търси някаква "истина", това е пълна илюзия. Няма абсолютна историческа истина и не може да има - митове винаги е имало и ще има. Ако не са тези, ще са някакви други. Ако не са национални, ще са религиозни, регионални, глобални и т.н. Та така и не става ясно, в какво точно трябва да ни убедят "фактите" от темата.
- 1955 мнения
-
- 1
-
-
- възрожденски герои
- левски
- (и 2 повече)
-
Според мен има голяма вероятност Паган да не е име, а прозвище (прякор). Докато Паган е на среща с императора (на която присъства и бившия господар Сабин), империята предприема действия по елиминацията на други двама герои действащи от българска територия, които създават големи проблеми - Християн и Склавун. Паган, Християн и Склавун или "Езичника, Християнина и Славянина" е много странна комбинация. Всеки от тримата герои може наистина да се е казвал така, но като комбинация е твърде съмнително.Това е нещо подобно на "Гея, Бея и Злодея". Даден човек може да се казва Гей, друг Бей, а трети Злодей, но в комбинация и участващи в едни и същи събития "трите имана" са невъзможни и за всеки е ясно, че става въпрос за някакъв жаргон.
-
Това е ЕДИНСТВЕНАТА хипотеза изказана в изследването. Други хипотези там НЯМА. Това не го ли разбра най-после? Всякакви останали алтернативки са изказани отделно от самото проучване и нямат място в него. При това няма и как да имат, при положение, че обсъждането им е безсмислено според един от авторите на самото проучване. Друга хипотеза освен суперстрат-субстрат-културна асимилация за балканите, авторите на изследването НЯМАТ. Ти ако имаш е друга работа. Аз специално се доверявам на специалистите. Очевидно е обаче, че ти имаш друго "специално" мнение различно от тяхното. Това си е твое право, но само с викане и повтаряне на едно и също няма как да убедиш широката публика, че ти си прав, а не учените които са специалисти по проблема.
-
Кое тук е неясно или предизвика съмнения в манипулация от моя страна. И аз не вижда кое е неясно - субстрат, асимилация и т.н., все думи с ясен смисъл. Още повече, че в оригиналното изследване се говори за разпространението на славянския език сред сегашните южнославянски говорители посредством "културна асимилация", нещо което не се подчертава изрично за северните. Та какво неясно има?
-
Следата посочена от Cven е неразделна част от проучването което ти самият цитира тук многократно. Авторите обръщат специално внимание на споделените сегменти около времето на исторически фиксираните славянски миграции, а не на родството изобщо и по принцип. На този факт обръща специално внимание и един от авторите на статията - Олга Утевска: Не виждам какъв е смисъла да цитираш някакви изследвания, а в същото време непрекъснато да изкривяваш думите на самите автори или въобще да игнорираш изводите им.
-
Балановски, а и авторите на проучването дават само една хипотеза - наличие на тънък суперстрат, наложен върху различни масивни субстрати. Това е - друго няма. Кой и какъв е самият суперстрат в проучването не се обсъжда. Хипотеза за неговите генетични характеристики или състав няма. За субстратите е изказана хипотеза, че единият или другият са с определени генетични характеристики, без тези характеристики да се свързват с определени народи, епохи и т.н. Отделно за балканските популации дават следното, без същия механизъм да е споменат изрично за западните или източни съвременни славяно-говорители: Тъй наречените "3 варианта" са всъщност три алтернативи на единствената хипотеза изказана в проучването, посочени в частен разговор. Балановски не ги дава за размисъл, а напротив - според него е напълно безсмислено размишлението и обсъждането на тези хипотези ("на мой взгляд, подобные упражнения ума бесперспективны, поскольку из имеющихся данных ни одну из этих гипотез не удастся подтвердить."). С други думи обсъждането на така наречените "три варианта", поне на този етап е преливане от пусто в празно или хазарт, но не и наука. Отделно всяка една от тях, тъй като е алтернатива на хипотезата в посоченото проучване, всъщност го обезсмисля и отхвърля. Хипотезата, че праславянският език е възникнал от стар индоевропейски континуум разположен от балканите до балтика, посредством синтез и/или разширение е възможно най-опростената. Вкарването на друг, външен носител на праславянския език (готи, хуни, авари или прабългари ) не решава проблема, а допълнително го усложнява. Просто въпросът къде и кога е възникнал праславянският език остава нерешен, но се натоварва с допълнителни въпроси.
-
Доколкото знам по това време единственият европейски владетел който е "крал на земята" е френския крал. При това става въпрос за сравнително нова мода, въведена от Филип II през 1190г. Всички останали по времето на Калоян все още са "крале на хората". Т.е. това не е преднамерено обмислен ход, а просто традицията на епохата. През по-голямата част от средновековието "владетели на земята" са по-ниските титли. На запад графове, барони, херцози, а при нас деспоти, князе и т.н. При нас до края на ВБЦ владетелите ни си остават "царе на хората"
-
И да е имало някакви слухове или нагаждания те са били предназначени само за простолюдието. Нито самият Калоян си е вярвал на слуха за произхода от "благородния римски род", нито е смятал да баламосва с него сериозните хора. Калоян и/или хората от канцеларията му са изключително прецизни. Тези хора наистина са си свършили работата перфектно и са истински професионалисти. - В първото писмо Калоян изказва "благодарности на всемогъщия Бог, който ........ обърна поглед към нашето смирение и ни припомни за нашата кръв и отечество, от което произхождаме". Изразът не потвърждава слуховете за произхода от "стария римски род", но не го и отхвърля. С други думи "щом бог и папата казват, че е така, значи е така". - в писмото Калоян използва израза "нашите стари императори". Имаме опипване на почвата, без преки претенции за родство със старата династия. - Цитират се само имената на Петър и Самуил - "един е бил Петър, втори — Самуил и други, които са ги предхождали по царуване". Това всъщност са единствените владетели които носят титлата "цар на българите". Симеон се е титулувал като "василевс (цар) на ромеите" и няма никакви сведения, че някога е приел или се е задоволил с титлата "цар на българите" - амбициите му са доста по-големи. Колкото до наследниците на Самуил, не е сигурно дали носят титлата цар. Съдейки по битолския надпис, Йоан Владислав не се титулува "цар на българите", а "самодържец български". Той дори не е самодържец на "българите" (същ. име т.е. на всички българи). Т.е. в първото писмо всичко е изчистено до най-малкия детайл и не се дава какъвто и да повод за оспорване на някое от твърденията. Интересен е отговорът на папата. "Нашите стари императори" от писмото на Калоян в отговора стават "Петър, Самуил и на другите твои знатнопаметни предци". Ключовата дума тук е "предци". Както в първото писмо папата сам предлага "стария римски род" сега прави същото, но спрямо старата българска династия. . В писмото се споменава и рекс Михаил и злополучния опит на Рим с него. Калоян реагира абсолютно адекватно. Михаил (Борис) не се споменава никъде в следващите писма на българския владетел. От една страна той никога не е носил официално титлата Цар (а всъщност точно тя е интересна за Калоян), а от друга Калоян няма интерес да се чоплят стари рани. За сметка на това "предците" веднага са вкарани в употреба. Ако в първото си писмо Калоян издирва в "нашите стари книги" сега вече издирването е в "писанията и книгите на нашите предци, и законите на блаженопочившите царе, наши предшественици". Чак сега се появява и името на цар Симеон. От цялата кореспонденция, която показва много внимателно, прецизно и професионално отразяване на фактите от българска страна, единственият спорен момент е споменатото признание от страна на Рим на българската царска (императорска) титла на Петър, Самуил и евентуално на Симеон. Съдейки обаче от факта, че писмата са много добре обмисляни и папата в нито един момент не е подвеждан с откровена лъжа, най вероятно Калоян и хората от канцеларията му наистина са имали основание да изкажат това твърдение.
-
Покрай кръстоносните походи. Например с Фридрих Барбароса на балканите се изсипват представители на половината европейски благородни фамилии и искат или не искат се запознават с местната обстановка. Ето ти откъс от История на похода на император Фридрих I (Ансберт): Видно е, че контактите се осъществяват на най-високо ниво - със самия Барбароса Вероятността папската канцелария да не е запозната какво става с похода е нулева. От друга страна папата няма нужда да знае с подробности какъв точно е произхода на Калоян. Достатъчно е да знае че е по-малък брат на Калопетър Влах. Дали самите братя са били власи или не е без значение. Важното в случая е, че за западняците те са такива. Между другото в същия източник въпросите за римската императорската титла също са засегнати. Съгласен съм напълно. Знатният род според мен е измислица на Инокентий. Просто няма как да се мотивира по друг начин. Какво да каже, че предлага вземане-даване и евентуална титла на наследник на някакви диви планински козари? През периода е напълно нормално, когато на човек от простолюдието се предлага благородническа титла да му се измисли и някакво легендарно родословие.
-
При езиците текат два процеса - синтез и диференциране. Когато един език се разширява на определена територия той попада на различен субстрат. Освен това в различните райони протичат различни иновации - започва диалектно роене. Някои от диалектите толкова се различават, че стават практически неразбираеми - раждат се нови езици. Консолидацията и синтезът са обратни процеси - по някаква причина различните диалекти се миксират и различията изчезват. Започват да текат общи иновации които обхващат тези мкисирани вече диалекти и в края на краищата е възможно да се роди нов език, който е различен от всеки един от първоначалните диалекти. По-късно той на своя страна започва да се диференцира на различни диалекти и т.н. Да предположим, че между балканите и балтика през желязната епоха съществува някакъв идоевропейски диалектен континуум. Всеки се разбира със съседите си, но колкото разстоянието между два диалекта става по-голямо толкова по-труда е комуникацията между различните им носители. В краищата на континуума имаме на практика различни езици. Праславянският език от който се формират съвременните славянски езици е изключително хомогенен. Тази хомогенност може да се получи по два начина - или формиране в много тясна зона от няколко много близки диалекта или консолидация на различни диалекти, изглаждането им и последващи общи иновации на значително по-широка територия. Ролята на хуни, прабългари, авари или готи която предлагаш може да се състои точно в това - роля на миксатора, който консолидира различни племена и диалекти покрай Карпатите и средния Дунав. Т.е. "теорията Курта". Въобще не е задължително обаче "миксерите" да са носители на праславянски език. Като пример могат да се посочат норманите или русите. Едните играят ролята на миксатор на различните германски диалекти които идват в Англия - диалектите на саксонци, англи, разни скандинавци и т.н. за да се получи съвременния английски език, но самите нормани не говорят на език от германската група. Същата робота извършват и русите. Теоретично е възможна и друга схема - праславяните да са именно хуни, готи или прабългари. Тогава обаче въпросът отново остава отворен - къде и как се е формирал този път езика на пра-пра-славяните. Тези от които произхожда езика на предполагаемия славянизатор - готи, авари, хуни или прабългари?
-
Абсолютно съм съгласен. Обикновените хора обаче са също част от системата и като не ни харесва нещо е по-добре да действаме отколкото да чакаме. Активни граждани - нищо повече.
-
При сегашното състояние на обществото ни всяко насочване на ресурси към определена технология или сектор, бързо бързо ще се превърне в "технология за източване". Всичко което трябва да се направи е да отпаднат писаните и неписани ограничения пред предприемачите, законодателството да е предвидимо, да се спазват договорите и законите включително и от държавата и т.н. Ако се насочват ресурси е много по-добре това да е към образованието, но след аргументиран анализ и евентуално реформи. Един пример. През последните години най-бурно в световен мащаб се развиват бизнесите свързан с изкуствен интелект, big data, data science. За развитието на тези бизнеси обаче са необходими хора с комплексни умения. Ето например какво се иска да Data science Т.е. това не е наука която да се учи в една единствена специалност, а пътищата към нея са много. Един от тях е математическа гимназия, след това статистика и иконометрия, след това програмиране. Друг е приложна математика + бизнес, трети физика + програмиране, биология + и т.н. В СА Свищов закриха магистърската си програма по статистика и иконометрия миналата година. В ИУ Варна закриха и бакалавърската си програма и магистърската - много теория, много математика, а студентите не ги искат. В СтФ на СУ обратно - разкриха 2 нови програми и сега имат три магистърски програми - една теоретична (Статистика, иконометрия и актюерство) и две ориентирани към практиката с ментори от бизнеса - Deloitte, Experian и GemSeek - Моделиране на големи данни в бизнеса и финансите и Приложна иконометрия и икономическо моделиране (на английски език). Самата GemSeek (една от компаниите-ментори) е с основател бивш възпитаник на СтФ на СУ. Реализацията на студентите е перфектна. Образованието има пряка връзка с бизнеса, а самите бивши студенти на факултета сигурно вече са създали половин дузина фирми в тази област. Подкрепата на държавата се изразява в това, че при последната акредитация препоръката на НАОА е "броят на магистърските програми да бъде намален". Просто се водят в направление "икономика", а сега държавата не се нуждае от икономисти, а от инженери.
-
Пробвал ли си? Аз лично съм пробвал няколко пъти, при това сам. В 1/3 ат случаите имаше ефект. Един мейл беше достатъчен да се извърши промяна в проекта за Стратегията за развитие на висшето образование и в окончателния и вид едно от предложенията ми (от общо 2) беше прието. В другия случай с една статия в неголям сайт атакувах противозаконна наредба на Столична община. Някакъв адвокат прочел статията, обжалвал наредбата в съда и тя падна. Групата е необходима не толкова за прякото осъществяване на натиск, колкото да се фиксират проблемите и да се формулират решенията. Това е къртовска работа и е непосилна за един или двама съмишленици. От там нататък начини за действие се намират. Това не е трудната част.
-
.
-
Защо тя трябва да казва нещо или аз? Нали уж трябваше да вярваме на генетиците. Нешева си е направила анализа и съвсем ясно е казала: "Траките са разположени в близост до някои европейски популации, най- близко до Австрия, Латвия и Словакия". Ти твърдиш нещо съвсем различно: За мен е важно че бронзовите балканци отпреди 5000г са БЛИЗКИ до съвремнните българи. "Най-близки до съвременните българи, сравнени със всички съвременни европейци" . Нали уж принципа беше "като не ти харесват изводите на генетиците пишеш работа, публикуваш и т.н.". Хайде от мен да мине, няма да те карам да публикуваш каквото и да е, но поне се мотивирай. Защо смяташ например, че Нешева греши?
-
В случая спекулациите са единствено от твоя страна. Какво неясно има в израза липса на родственост и приемственост ?
-
Изглежда, историците които консултират Нешева си имат пристрастия. Както и да е. Изводите на Нешева относно бронзовите балканци (в автореферата наречени Траки) са еднозначни относно връзката им със съвременните българи: Относно връзката между прабългари и "траки" също са еднозначни:
-
Съгласен съм, че има задължителни неща които не могат да се заобиколят. Точно спецификите са обаче нещата които могат да обърнат каруцата. Да вземем например образованието. Напоследък всички - управляващи, опозиция, бизнес и т.н. отчитат, че там е един от най-големите проблеми - няма подготвени кадри. Ясно е, че са необходими реформи. Ясно е също в общи линии какво трябва да се прави, но въобще не е ясно как. Т.е. точно това което казваш - пропорции, скоростта, начина и т.н. И точно тук са националните специфики. Всяка страна си и е решила сама проблема и е настроила системата така, че да работи за интересите и. А начините са много. На едни места едни решения постигат перфектни резултати, на други същите едва кретат или въобще ги няма. Точно тук, пазарът сам по себе си не е в състояние да реши проблема. Причините са прости - пазарните субекти на образователната услуга са ученици/студенти (купувачи на услугата) и образователни институции (продавачи). Бизнесът не е страна по сделката и влиянието му върху нея е само индиректно. С други думи необходими са политики и това е ясно на всички. На всички е ясно, че "невидимата ръка" няма да реши проблема, но никой не знае какви точно политики трябва да се предприемат.
-
Има сектори при които има само частичен пазар и конкуренция. Това са: пари и финансовите услуги, храни, енергия и изкопаеми, пазар на труда, образование и др. подобни. Те са контролирани, подлежат на регулации или се дотират. Не може лесно да напечаташ собствена валута или да откриеш банка. Земеделската продукция в САЩ и ЕС се дотират и за един африкански производител без дотации е трудно да навлезе в тези пазари. Ако решиш да откриеш университет и да печелиш от него в общия случай няма да успееш. Не може да отидеш да работиш в САЩ, а сириецът не може да работи в България и т.н. Т.е. чист свободен пазар има за чадъри, чорапи и др. подобни, но за ключови стоки и услуги такъв практически няма. Има пазар, но в условията на регулации. Индексът измерва концентрацията на богатство в сектори, силно зависими от правителствата. Концентрацията може да се получи по два начина. Първият е при директно облагодетелстване (Русия), вторият - при голяма свобода. При липсата на ограничения (антитръстови, антимонополни и т.н.) силните на деня се обединяват и сами създават условия за облагодетелстване (от мащаб, висок праг за навлизане в бизнеса, регулации трудно изпълними от останалите и т.н.) Това е нещо като ситуацията в Полша и Русия през късното средновековие. В Русия има силна централна власт. От решенията на царя зависи всичко и той "раздава порциите". В Полша е обратно - централна власт практически няма, а шляхтата, гражданите и свободните хора имат огромни за времето си свободи. В крайна сметка за селяните резултатът е един и същ. В Русия царят "раздава" селяните на дворяните и ги закрепостява, а в Полша в резултат на свободите (практически без ограничения от централната власт), магнатите концентрират в ръцете си много богатства и власт при което на свободните селяни е оставена възможността "свободно" да се продадат на магнатите и пак да станат крепостни. Ето опит за обяснение за другия азиатски тигър: Hong Kong: Economic Freedom Belies Crony Capitalism
-
Проблемът е, че всеки един екип, независимо колко е добър, ще има къс хоризонт - 1 мандат. Следват избори и е много вероятно да дойде следващия екип със своята си визия. В този случай има два варианта. Първият е политиките и реформите да са формулирани в надпартийни стратегии. Стратегиите обаче нямат обвързваща сила за правителствата и много често не се спазват. Няма механизми за налагането или изпълнението им. Другият вариант е "екипът" да има сравнително по-дълъг хоризонт от един мандат и тогава отиваме към някаква форма на най-малкото "мека диктатура". Първият вариант не работи при нас, а вторият няма да бъде допуснат от ЕС. Затова и писах, че алтернативата е напускане на ЕС и опит за налагане на някаква собствена визия. Това което може да се направи е да се създадат групи за натиск. Да се следят конституцията, всички стратегии, закони, разни решения и други нормативни документи и всеки път когато управляващите заобикалят или не изпълняват собствените си документи да има натиск отдолу. Всеки път когато предлагат нови нормативни документи, чиято цел е да се облагодетелства някой, да създават хаос или просто са безсмислени, пак да има натиск за отхвърлянето им от обществото. Освен това трябва да "помогнем" на управляващите (пак, чрез натиск) да се изчистят законите и нормативните документи от всякакви вратички, неясни или спорни моменти, които създават объркване и стимулират корупцията или най-малкото отварят възможности за корупция. Това е положението - натиск и преса отдолу, непрекъснато и във всеки един момент. Всичко това докато получим работещи институции, без значение от това кой точно екип ги управлява. Или вместо да чакаме да дойде лидер, че да направи екип който да ни оправи, сами да си създадем екип и да започнем да действаме.
-
Ник, разбирам какво искаш да кажеш, но просто аз не вярвам в приказката за "добрия Цар", който ще ни оправи. Не сме азиатци, имаме друга култура и е много по-вероятно да попаднем, или да си изберем, или да подкрепим диктатор от африкански тип, а не "българския Ли куа ю". Натискът трябва да е към системата, към институциите. Би трябвало поне да се опитаме да ги направим такава, че независимо дали начело им стои Цацаров, Борисов или Искров те да работят с едно и също качество.
-
Безспорно ЕС има недостатъци. Как обаче се развива собствен икономически модел, който да избегне тези недостатъци, каква е алтернативата? Алтернативата е напускане на ЕС и тръгване по свой път. Като знам електоралните нагласи и манталитета на българите, този път ще ни отведе право в обятията на Матушка. Другият вариант е диктатура с всичките очаквани и неочаквани последици. Това отчиташ ли го? Колкото до "модела на свинските черва". Любимият тук Сингапур, да не би да е еталон на противното? 50-60% от икономиката му е собственост на държавата и/или контролирана от нея. Освен това Сингапур е на четвърта позиция в crony-capitalism index на The Economist (на първа е Русия), а Германия е последна от изследваните страни. Да, колкото и парадоксално да е, в Сингапур по някакъв странен начин са успели да съчетаят високото държавно участие в реалния бизнес с висока степен на икономическа свобода, но са азиатци - друг манталитет, друга култура и т.н. Ако ние копираме модела им 1:1, ефектът за нас ще е унищожителен. Свинските черва на ЕС ще ни се видят рай.
