Atom

Е, чак пък на науката. Такъв прочит съм срещал на много места, но никъде не е бил подписан. Ако е мнение на някой учен, то със сигурност има и друго, контра мнение, така че няма как да се каже "прието от науката четене". Такова мнение може да се изкаже ако имаме някакъв консенсус - т.е. този, този и онзи учен подкрепят това четене, а другите да речем нямат мнение. За мен най-правдоподобно е да приемем, че става въпрос за описание на генезиса на българския народ, така както са го разбирали древните, а то е много близо до разбирането на модерните историци: Идват българите, завладяват Мизия, а после стават многочислени и заемат и останалото пространство," чак до Драч и по-далече". Защо стават многочислени? - Ами защото българи (по подразбиране), власи (траки) и сърби (славяни) са (стават) едно. Синтезът между българи, траки и славяни няма как да се съобщи от един българин през 14 век освен по този начин. Българите, а и славяните не засичат никакви "траки", а за тях местните са "власи" и "гърци". Славяни през 14 вече вече няма на балканите и думата отдавна е забравена.. Една голяма част от тях вече СА българи, а единствените останали славяни са сърбите. Т.е. ако си българин от 14 век и искаш да кажеш на съвременниците си, че българите са синтез от прабългари, славяни и траки, няма как до го съобщиш по друг начин освен, че "българи, сърби и власи са станали едно".

Е, къде някой е казал, че са славянски. Единственото което може за тях е, че славянските езици са по-близо до тях, отколкото до другите индоевропейски езици - гръцки, албански, ирански, германски и т.н. Те са обаче достатъчно отдалечени за да не разбираме нищо от тях, а и няма причина да приемем, че положението е било по-различно и през 6-7 век. За славяните най-вероятно и тогава балтийските езици са били чужди и неразбираеми.

Писмени данни от 5-6 век няма. Исав горе вече е отговорил - използва се сравнително-историческия метод от лингвистиката. Прав си. За славяните обаче имаме достатъчно индиректни исторически данни от които може да съдим, че диалектите им са били много близки. До 9-10 век например езикът на западните, южните и източните славяни е определян от латинските и гръцките извори еднозначно като славянски (склавски). Това не е така например за останалите езици от другите групи. Например скандинавските езици са нормански, варяжски дори руски, но никога "германски". Същото е положението и с иранските и балтийските езици. Въобще на никой не му е хрумвало да ги обединява в някаква група. Осмислянето, че между тези езици може да има нещо общо е много късно явление и е продукт на модерната наука. За славянските езици не е така. Дори късно (през ранната османска епоха) западняците съобщават, че използват хървати, чехи или поляци за преводачи, защото езикът им е сходен с езика на българите и сърбите.

Славяните за които става въпрос в изворите са групи от хора със сходен бит и език. Да, допустимо е да има и други групи от хора с различен бит, но сходен език. За римляните например "германци" са само носителите на западно-германските езици, но не и скандинавците например. Проблемът е, че славянските диалекти към 5-7 век са много сходни, хомогенни и взаимноразбираеми. При останалите индоевропейски групи по това време вече не е така. Например към 5 век западно-германците не се разбират със скандинавците, няма взаимно разбиране между източно и западно иранци и т.н. Ето например колко са близки помежду си езиците от балтийската група: Тук става въпрос за базова лексика. В случая които и два славянски езика да вземем ще са много по-близки помежду си отколкото балтийските. Как става номера с появата на нови езици или групи от езици? Имаме да речем някакъв диалектен континуум, като всеки две съседни групи се разбират без проблем помежду си. Вътре обаче текат различни иновативни процеси, трупите са сблъскват с различни чужди езикови влияния и постепенно по краищата се оформят различни езици. Т.е. групата от единия край на континуума няма да разбира групата от другия край. Ако част от хората напуснат територията на езиковия континуум и се преселят другаде, там започва да се оформя нов континуум който също започва да се рои и т.н. Ако междувременно в територията на континуума нахлуе чужд език той може да разбие континуума и също да предизвика роене. С други думи ако през 6-7 век е имало групи различни от славяните които са говорели на същия език то те трябва да са присъствали в територията на същия езиков континуум или да са се отделили съвсем скоро от тази територия. В противен случай той няма да е славянски в смисъла на това което разбираме днес като характеристика на славянските езици, а да речем ще има близост до славянските езици подобно на близостта на славянските с балтийските или иранските. При всички положения обаче, дори и да е имало някога, някакъв, хипотетичен трако-славяно-балтски езиков континуум, то той е разкъсан много рано и няма как на балканите ( освен чрез миграция и то не по рано от 3-4 век), да се появи език от славянската езикова група.

Как от къде? - от изворите. Като четеш изворите хвърляй по едно око и на оригиналния текст (гръцки, латински). Име Славун в гръцките текстове няма. То няма и как да има, тъй като гърците по това време посмъртно не могат да произнесат съчетанието "СЛ".

Едно име нищо не означава. В случая обаче имаме разказ с поредица от имена, които нямат "нормално" обяснение. Накратко, разказът на Теофан е следния: След пореден бунт, българският владетел Сабин бяга при императора. Българите избират друг владетел - Паган. След известно време новият владетел отива в Константинопол, където преговаря с императора за мир. На разговорите присъства и Сабин. По време на преговорите императорът изпраща тайно в България хора, които отвличат архонта на северите Склавун и предводителя на скамарите Християн. Сега особеностите. Имената "Сабин" (Савин) и "Паган" не присъстват в именника. Според Златарски Сабин не е българин защото името му е романско и най-вероятно е славянин, а това е причината името му да го няма в именника. Издигнат е просто защото е зет на Кормесий. Според мен е по-вероятно да е от скамарите - т.е. християнин ренегат и тогава името му е съвсем нормално. В същото време е възможно сред българите да е бил известен със съвсем различно име. Версията: Имената Паган, Склавун и Християн всъщност са прозвища / прякори с които най-вероятно самият Сабин е описал лидерите на трите общности в България. Т.е. Езичник (от гледна точка на Сабин), Склав (Славянин) и Християнин. Какви са истинските им имена - един господ знае. Съвсем нормално е на някой името да има значение "езичник", на друг "славянин", а на трети "християнин". Вероятността трима човека да носят едновременно тези имена и да са свързани с едно и също събитие клони към нула. Това е все едно някой след време да каже, че в разказите за Бея, Гея и Злодея става въпрос за истински имена на реални хора. Дори и да не е вярна тази версия (което не е много вероятно), връзката между Склавун и Склавите е пряка.

Не знам къде е аварската граница, но най-критична и уязвима за аварско нападение е именно западната част на Мизия. Всички аварски нападения описани в гръцките източници започват след преминаване на Сава или Дунав в участъка Белград- Железни врата и от там се развиват във всички посоки на балканите. Мизия многократно е нападана от аварите и винаги от запад на изток и никога от север. Карпатските проходи са труден терен за конница и аз не знам случай аварите да са преминавали от там. При завладяването на Панония заобикалят от север, а при рейда им срещу влашките славяни са извозени с кораби по Дунав. Една от причините славяните във влашката низина да останат независими от аварите (поне до 626) е, че за да ги покорят трябва да заобикалят Карпатите от север, а това е трудоемко и със затруднена логистика, а и просто усилията не си струват. С други думи перпендикулярните валове са точно срещу аварите и точно около тях (на запад както е в източниците) са поместени славяните. Разбира се на север също има валове, а и карпатските проходи най-вероятно се охраняват за всеки случай. Там има обаче достатъчно клиенти (други славяни ) за да вършат тази работа и няма смисъл да се мъкнат други от юг.

Тези дни попрегледах кой какво е писал по въпросите за глобализацията. В нета има доста материали, но всички са от западни учени и отразяват западната култура и западния начин на мислене. Вярно е, че един Фукуяма има японски произход и със сигурност има познания по азиатските култури, но той е роден и образован в САЩ и е 100% представител на западната мисъл. Същото се отнася и за Дани Родрик и Дарон Аджемоглу. В момента те са едни от най-популярните икономисти по въпросите за глобализацията и са на върха в икономическите класации в области като икономическо развитие, растеж и съвременна политическа икономика. И двамата се водят турско-американски икономисти, родени са в Истанбул, там са получили основно и средно образование, там са роднините им, съпругите им също са от там. Те двамата обаче също са 100% западни мислители, въпреки че със сигурност познават близко източната култура и начин на мислене. И двамата са тясно свързани с турския елит, а турският елит винаги (или поне до скоро) има западен начин на мислене и западна култура. Освен това и двамата са представители на малцинствата - Родрик има еврейски произход, а Аджемоглу арменски, което съвсем ги откъсва от нещо различно от западните представи. Та в тази връзка някой може ли да ми препоръча работите на учени от калибъра на Фукуяма, Родрик или Аджемоглу, които да не са толкова западно ориентирани. Добре е да се видят например работи на азиатци (китайци, индийци и т.н.), но не американски азиатци, родени и израствали в САЩ, а "оригинални". Интересно е да се види какви са техните представи за бъдещото и дали предлагат нещо което убягва на хора възпитани изцяло в западната култура.

За България Киров се е обосновал достатъчно добре. Светът като цяло според мен е в епохата на пост-капитализма. Да погледнем определението за капитализъм: Ключовите термини са "контрол", "частни собственици" и "пазарна икономика". Контрол има, както и пазарна икономика (макар и не съвсем свободна). Огромна част от икономиката се контролира от частни собственици. Пазарите обаче се контролират и манипулират от корпорации и правителства, а корпорациите в по-голямата си част не са контролирани от частни собственици, а представляват нещо като "колективна" собственост, която е откъсната от истинските си притежатели. Освен това при четирите най-важни съставки на икономиката - пари, храни, енергия и труд няма свободен пазар, а псевдо-пазар в рамките на множество правила, ограничения и субсидии. С други думи пост-капитализмът е свят в който капиталистите са на изчезване. Дребните и средните предприемачи няма как да минат за капиталисти, а едрите контролират все по-малка част от икономиката. При ключовите субекти (корпорациите) връзката между собствеността и управлението е прекъсната (с редки изключения)и днес вместо капиталисти имаме две нови класи - инвеститори и професионални мениджъри. Бъдещото на капитализма? - така както вървят нещата, капитализмът най-вероятно ще се трансформира в "корпоративизъм" - когато по-голямата част от икономиката се извършва от корпорации, а политическата система ще се трансформира в "корпоратокрация" - когато не само икономиката, но и социалните и политически явления и движения също се контролират от корпорациите. Според Джефри Сакс САЩ вече са в тази фаза.

Така е, но с изключение на 2-3 имена (сещам се за Плиска и Тича) няма нищо което да ни подскаже, че езикът им е бил близък до славянския. Веднага след появата на славянската писменост и още в най-ранните текстове се срещат титли като войвода, властел, владика, господ (господин) и т.н. Това са думи които са оборотни и до днес, а наличието им в най-ранните текстове показва, че са били известни и тогава, но те не се срещат в каменните надписи. Сред инвентарните надписи не се срещат думи като меч, копие, шлем, ризница, лък и т.н., а някакви други. Ако езикът на прабългарите е бил същия или близък до днешния, как пък една позната дума не се промъкна в тези надписи?

Колко да е голяма тази близост? Албанският, румънският и гръцкият също са индоевропейски, но без проблем се разбира кое е остатък от тези езици и кое не. Дори заемките от български в руски и обратно - от руски на български се засичат без проблеми. Думата "счетоводител" например въпреки, че в момента не е актуална в Русия е руска. Ние на практика не знаем какъв е езика на българите. Факт е обаче, че от първобългарските каменни надписи по-лесно ще разберем значението на някоя друга гръцка дума ( например "ливада", "кандидат" и т.н.), отколкото негръцките думи които би трябвало да са български.

Точно така, процесът е двупосочен. Прабългарите като управляващи се пръскат из целите балкани - боритаркан с отряда си тук, комит с хората си там и т.н., а на тяхно място трябва да дойде някой да мъкне камъни по строежите на Плиска и Преслав, да служи на забогателите вътрешни боили и велможи, да работи на полето и да снабдява градовете с продукция и т.н.

За последните 2000 години, периодът от 6-7 век е най-ниската точка за демографията на региона, а най-вероятно и за демографията на цяла Европа. През първите векове на н.е. населението на Римската Империя многократно надвишава населението на останалата част от Европа, но непрекъснатите варварски нашествия го редуцират значително, а настъпилата след това чума довършва започнатото. На всичкото отгоре най-вероятно през периода се вихри мини ледников период, който допълнително влошава демографската картина. На този фон (демографски срив) новодошлите българи към края на 7-ми век действително са "голям народ". След всеки срив обаче, когато условията се подобрят, следва демографски взрив и той продължава докато популацията достигне някакво балансирано равнище. В случая демографията се подобрява през 8 век, а през 9-ти нещата са вече балансирани. Не е случайно, че точно този период (края на 8, 9 век) е ключов за стартирането на процесите в Европа, които в крайна сметка ще я оформят такава каквато е. През целия 8-ми век, докато Европа преживява популационен взрив, българите се занимават с войни и междуособици. Те не мърдат и на милиметър от първоначалните им територии - Добруджа + Варненска и Шуменска област и не успяват да колонизират дори централните и западните части на Дунавската равнина. Докато великият народ се бие с трите свръх сили, славяните ядат и се плодят. Накрая през 9-век на фона на увеличеното балканско население прабългарите са вече една малка група. Въпреки че са малобройни, Крум и наследниците му успяват да направят от тях една добре организирана машина, която налага властта си над многобройните, но неорганизирани славяни Това е - проста биология и математика. От голям народ (относително) по времето на Аспарух, прабългарите се превръщат в малоброен (пак относително) по времето на Крум.

Не мога да определя коя граматика е по-сложна и коя по-опростена. Ако визираш разликите между съвременния български език и останалите славянски езици, то всички особености на българската граматика, които отдалечават българския от останалите, се обясняват лесно с езиковите процеси в рамките на БЕС. От друга страна всички разлики между българския с останалите езици от БЕС (гръцки, албански, балкано-романски) се обясняват лесно със славянския характер на българския език. Езикът на прабългарите няма отношение по въпроса освен ако не допуснем, че е един от четирите езика от БЕС - славянски, албански, гръцки или балкано-романски. Обяснението как прабългарите преминават на друг език е просто - били са много по-малко от славяногласните. Същото се е случило и с езика на франките, норманите и русите.

Славяните не са етнос, нито германците, нито пък романогласните. Думата "словен" първоначално възниква като прилагателно с което славяногласните определят езика си, аналогично на понятието "дойч" с което носителите на германски езици определят своя. Никой славяногласен обаче не се е определял етнически като словен, както никой германогласен не се е определял като германец или "дойч". Дойч като самосъзнание и етнически определител възниква много късно. Ние не знаем на какъв език са говорили първоначално българите, нито дори дали са говорили на един или на няколко езика или пък са били двуезични. Има обаче няколко важни момента. 1. Нямаме основание да допуснем, че славянските диалекти са били разпространени източно от Днепър- т .е. в същинските степи. В кавказките или уралските езици няма никакви следи от славянско влияние. Всъщност има, но сравнително ново и с ясен руски произход. Старо славянско влияние няма. Същото се отнася и за обратното влияние. В западните и южните славянски езици няма кавказко или уралско влияние с изключение на някоя друга унгарска заемка. 2. Генетичните проучвания показват, че степняците имат ясен генетичен подпис и си приличат - скити със сармати с хуни и с тюрки. Степното население обаче е малобройно и всички степни групи които попадат в периферията на степите губят своя облик и започват да приличат на съседното, нестепно население. Така аланите генетично стават близнаци на черкезите и чеченците, скитите от Крим на гърците и анадолците, тези от Карпатския басейн на централно-европейците и т.н. В тази връзка не е много ясно какви са точно българите които е довел Аспарух. Те може да са от прикавказието, генетично близки до черкезите, да са двуезични и да ползват едновременно български (без значение от коя група е езика) и старочеркезки. Може обаче да са от териториите около Крим. Тогава ще са генетично близки до анадолците и ще ползват български и гръцки. Ако по-голямата част са били пенковци, то познай генетично на кой ще са близки и какъв ще е втория език който ще ползват освен българския.

С какво ще щурмуват българите Константинопол или Солун, ти не разбра ли, че основният проблем е липсата на хора? Периодът е долната точка в демографията на региона. Те българите нямат потенциал да усвоят и заселят централната и западната част на Дунавската равнина, а какво остава да "завоюват нови територии". Същото обаче се отнася и за ромеи, славяни, власи и т.н. Картите са си съвсем точни и са правени след задълбочен анализ на историческите извори и работата на археолозите. Да няма "славянско море", но това не означава, че вместо него има някакви други "морета" - ромейски, български или други. Има един огромен пущинак, където тук там се срещат острови населени от хора. Човешката популация се възстановява някъде към края на 8 век и едва тогава започват войните за територии. До тогава воюващите страни се интересуват само от плячката или пленници.

Ето една карта на Империята към 717г: Това пък е към 780г. Втората карта е от History of the Byzantine State and Society by Warren Treadgold Това са териториите на империята където има гражданска и военна власт организирана в теми, дукати или друга някаква структура. Останалото - Филипопол, градовете по Адриатика и т.н. са някакви селеща оставени на себе си. Населението, доколкото го има се организира само - колкото може и както може, като в най-добрия случай може да му пратят някой епископ и до там. Тези селища обаче нямат нищо общо със старите антични градове, а са по-скоро нещо подобно на цигански катун разположен в развалините на стар, напуснат завод от соца.

Така е - всички действия на Тръмп и администрацията му показват, че в момента американското правителство плътно се придържа към третия вариант. Това определено е целенасочена политика. Проблемът е, че през предходния период в американското общество и сред елитите имаше консенсус по стратегическия път (вариант 1), докато сега такъв консенсус няма. Друг е въпроса дали САЩ е в състояние да запази ролята на хегемон в трите основни зони, дори и ако се постигне консенсус за окончателно преориентиране на американските политики по вариант 3. Т.е. доколко вариант 3 е осъществим и реален. Според Дани Родрик (икономист от Харвард) ако всички общества са демократични, то свръх глобализацията е невъзможна. Или поне е невъзможна в състоянието в което се намира света в момента . т.е. свят на национални суверенни държави. С други думи няма как да имаме едновременно трите "ценности" - демокрация, свръх глобализация и национален суверенитет. Обществата могат да избират максимум 2 (без значение кои), но не и трите. В тази връзка той препоръчва отказ от свръх глобализацията и връщане към нещо подобно на предходния период (до 90-те) с по-хлабави и не толкова всеобхващащи международни връзки. Вариант 3 на пръв поглед е такова връщане. Нещата обаче няма как да се повторят. През предходния период имаше ясно и пряко противопоставяне между САЩ и СССР по всички въпроси и двете страни получиха статут на хегемони съвсем по естествен път. Днес Китай не оспорва икономическите основи на капитализма, не изнася някаква враждебна идеология и по никакъв начин не заплашва пряко останалите страни (така както го правеше СССР). С други думи мястото на САЩ като хегемон в демократичния и некитайски свят не е гарантирано. Европейските страни например в предходния период се лишиха частично от суверенитета си и го предоставиха едните на САЩ, а другите на СССР с цел гарантиране на сигурността и изобщо съществуването на две различни икономически системи. При сегашната ситуация и при липсата на пряка заплаха нещата за различни.

Не разбира се, предпоставките наистина са налице. Ето един доклад в който е описано всичко това, което ти така добре систематизира в няколко реда: Will Technological Convergence Reverse Globalization? Документът е публикуван през юли 2016 (преди избирането на Тръмп). По-важно е коя е институцията която от която излиза анализа, а това е Institute for National Strategic Studies ( at the National Defense University). С други думи не става въпрос за статия на Дума, Дневник или Комсомольская правда, а за документ произведен от институция, която е създадена с цел да подпомага аналитично стратегическите решения на САЩ и то от гледна точка на отбраната и сигурността.

Безспорно е така. Въпросът е кой ще ограничи и контролира корпорациите. Ако това са отделните правителства, то рано или късно деглобализацията ще е факт. Да вземем например интернет. Ако някой забрани дадена услуга да се ползва на територията му или иска да контролира действията на определена корпорация на собствената си територия е неприятно, но ще се преглътне от останалите. Ако има опит обаче за регулиране или ограничаване на глобалното поведение на играчите в цялото интернет пространство, то резултатът ще е разпад и парцелиране на интернет. При това не става въпрос за виртуално парцелиране, а за физическо - с отделна инфраструктура, отделни и различни протоколи, методи за шифриране и т.н. Т.е. от една глобална система ще преминем към няколко и това ще е директна и явна проява на деглобализацията. Между другото вече има такива прогнози и компаниите се подготвят за работа при подобен режим.

"Край та глобализацията" не означава спиране на международната търговия, движението на хора или обмяната на идеи и технологии. Глобализация 1,0 протича в известен смисъл на "самотек" - движещ е бизнеса. Резултатът, освен повишаване на общото благосъстояние е и появата на диспропорции, които в крайна сметка довеждат до първата световна война и съответно втората. За да се избегнат тези рискове, Глобализация 2,0 се опира на редица правила, норми и договори, а за спазването им се създават над-национални глобални институции ООН, Юнеско, СТО, СБ, МВФ и т.н. Тези правила и норми обаче с течение на времето неизбежно остаряват и от време на време е необходимо осъвременяване и/или реформиране на институциите, които се грижат за спазването на правилата. Край на глобализацията е моментът в който правилата престават да се спазват и общите глобални институции губят значението и смисъла си. Действително ако утре европейците, китайците или руснаците обявят край на глобализацията, инвеститорите ще си бият шута от тези зони. Не е сигурно обаче какво ще стане ако това се обяви от САЩ. Всъщност САЩ с действията си вече го обявиха, а преди дни Тръмп потвърди това решение, при това не къде да е (съобщение в Туитър, частно изказване или реч пред някаква група от хора), а съвсем официално и от трибуната на ООН: Някой може да помисли, че това изказване е кьорфишек, но в действителност глобализация 2,0 вече не става. Правилата и институциите които я поддържат не работят и спешно се нуждаят от реформиране - т.е. фази 2,1, 2,2 и т.н. Проблемът е, че нито САЩ, нито Китай, нито който и да е не предлагат някакви реформи или нови правила, а директно се отказват да спазват съществуващите. С други думи стартираха деглобализацията. Ако това е само тактически ход с цел промяна - ОК. Не виждам обаче каквато и да е визия или идеи които да очертават от какви промени и от какви нови правила се нуждае света.

Причините са две: ръст на населението в Африка, съчетано с ускореното въвеждане на новите технологии (изкуствения интелект и роботизацията) в развития свят. При всяка технологична промяна се появява излишък от хора. При глобализация 1 основният буфер който решава проблема е миграцията - милиони европейци мигрират в новия свят. При глобализация 2 развитият свят изнесе индустриалните работни места в Азия и така реши проблема на азиатските свръх популации, докато в развитите страни проблемът с излишните хора се реши с щедри социални програми и изкуствена заетост. С други думи проблемите с "излишните" хора досега е решаван с миграция, откриване на нови работни места, изкуствена заетост и много щедри социални програми. За да се разреши проблема с демографията на Африка и части от Азия би трябвало едновременно да работят всички механизми - миграция, нови работни места и социални програми. Не е ясно обаче как може това да стане на практика и дали изобщо може да стане. С други дума ако искаме да развиваме ИИ и роботизацията в глобална среда трябва успоредно да решим проблема на Африка и части от Азия. Ако не искаме да разрешим този проблем трябва да приключим с глобализацията, да издигнем бариери. И не става въпрос само за популистко говорене. Проблемът е съвсем сериозен и се обсъжда активно не само от политици, но и в академичните среди в цял свят, включително и в България. Ето например едно събитие което се проведе тази седмица в СУ: Водещи международни икономисти се събраха в Алма матер за обсъждане на преходните икономики в ерата на деглобализация Има естествено и противоположни виждания. Съвсем наскоро в Икономист пуснаха статия в която се предлага проекта "Eurafrica" т.е. постепенно отваряне и интегриране на европейската и африканските икономики и отваряне на границите за контролирана миграция в двете посоки. Не виждам обаче как европейците ще се съгласят да приемат между 150 и 200 милиона африканци през следващите 30 години, каквито са разчетите на някои икономисти.

Съгласен съм, че този сценарий е най-вероятен. Не мисля обаче, че той попада в т.2 - т.е. стабилен модел, а по-скоро към т.3 - "преходът не е завършил". В един "двуполюсен свят САЩ - Китай" не е много ясно къде е мястото на Африка, Близкия изток и Средна Азия. Това са зоните в които се очаква най-голям демографски ръст през следващите 20-30 години, съответно и повечето проблеми ще са там или ще се генерират от там. След 20 години "ничия зона" с 3 милиарда население (не включвам Индия) и един куп проблеми не е опция за стабилност. С други думи "проблемът Африка" + проблемите на близкия и средния изток могат да се разрешат по два начина: - САЩ и Китай си сътрудничат. Това сътрудничество само по себе си ще създаде предпоставки за създаването на правила и институции, които в крайна сметка ще доведат до глобализация 3.0 - Без сътрудничество, което рано или късно ще доведе до създаването на няколко отделни, сравнително автономни "мини-зони" и от двуполюсен, светът окончателно ще стане многополюсен.

Според специалистите по икономическа история истинската глобализация на икономиката започва с индустриалната революция. Това е т.н. глобализация 1.0, а периодът завършва с първата световна война. След втората световна война започва качествено нов процес в световната икономика или глобализация 2.0, чийто връх е периода 1990-2008. По всичко изглежда обаче, че моделът 2,0 е изчерпан. 10 години след кризата през 2008 светът е изправен пред избор - реформа на правилата и институциите с цел преминаване към глобализация 3,0 или активна деглобализация. Напоследък все повече и повече икономисти твърдят, че към този момент светът не е в състояние да изгради нови правила и институции и деглобализацията е неизбежна. Очевидно е, че независимо дали процесът е необратим или не, през следващите 1-2 десетилетия светът ще се намира в преход. Преход , който обаче не е ясно към какво ще доведе. Та какво ще имаме според вас след 20 години? Опциите според мен са 3. - свят с глобална икономика и качествено нови институции и правила - или светът на глобализация 3.0 - свят с деглобализирана икономика, но с няколко зони, всяка от които ще има мини-глобална "собствена икономика" и собствени правила, а между различните зони ще има някакви що годе стабилизирани отношения. - преходът все още да не е завършил - т.е. деглобализирана икономика, но без ясни зони, без общи или поне локални правила и без стабилност.

Подбрах няколко стари парчета, записани през 20-те години на 20-ти век в САЩ. Произходът им е от различни географски точки в Европа. Първото е от Плевен (България), като първата му част е бавна в стил Хора, а втората (след 1:10) по-бърза в стил сирба. Следващото е от Кишинев (Молдова): И няколко от Украйна: от Немиров (Винницка област): Abe Schwartz and his Orchestra - Nemirover Bulgar Tantz Каменец Подолски - Israel J. Hochman and his Orchestra - Kamenetzer Bulgar Киев - Harry Kandel's Orchestra - Kiever Bulgar Хотин - Israel J. Hochman's Jewish Orchestra - Chotiner Bulgar Черновци - Broder Kapelle Dance Orchestra - Tshernovitser Bulgar Екатеринослав - Harry Kandel's Orchestra - Yekatarislaver Bulgar Волин - Abe Schwartz Orchestra - Voliner bolgar Tanz