Atom

В случая Бобо е прав. Обясненията на Нешева и Гълъбов по разните медии са неадекватни, а на места направо абсурдни. И не, няма как автохтонците да се депресират, тъй като неадекватните обяснения по-скоро наливат вода в тяхната воденица.

Добре, след като лингвистиката за теб е менте наука, защо използваш изрази като "балтийски", "ирански" или "германски". Имаш ли някакви доказателства, че т.н. балтийски култури например са точно балтоезични? Нещо надписи, стари текстове и т.н. (т.е. нещата които търсиш като "доказателства" за славянския език). Или пък за археологията. Търсиш "единна славянска култура", но в същото време въобще не търсиш единна "балтска", "германска" или "иранска". Няма и как да търсиш, защото такова животно НЕМА. Няма единна "езикова" култура, а множество от различни, често на пръв поглед несвързани култури на които се приписва някаква етничност или езикова характеристика. Ако ползваш някаква "методология" или инструменти би трябвало да ги ползваш системно, а не избирателно само там където ти отърва. Защото по твоята "избирателна логика" всеки може да ти докаже не само, че няма славяни, но и никога не е имало, балти, германци, иранци и т.н.

Много си ми интересен. Когато нещо не ти изнася търсиш "доказателства", когато обаче ти изнася "доказателства" не ти трябват или поне не и от типа който търсиш за неприемливата от твоя гледна точка теза. Ти имаш ли изобщо някакви доказателства за хибридната теза на славянския език? - Нямаш нищо. Твоето даже не е хипотеза, защото една хипотеза все пак трябва да се опре на нещо. Към този момент хибридната приказка за произхода на славянския език е просто приказка - нищо повече.

Естествено, че софтуерът е по-важен от хардуера. Това го написах само да припомня, че между понятията народ, език и биологичен произход има разлика и всяко едно от тях трябва да се разглежда самостоятелно, а съчетаването им да става внимателно, като се отчита и конкретния исторически момент. Да, при съвременните българи има значителен кавказки компонент. Проблемът е, че същият е наличен в цялото източно средиземноморие. При населението на Крит и Сицилия например нивата на този компонент са значително по-високи от същия при българите. На балканите за пръв път го фиксираха при минойците, има и една желязна проба от България при която кавказкия компонент е по-висок отколкото при съвременните българи. Т.е. според генетиката през късния бронз по островите в източното средиземноморие, на балканите и в Италия нахлува ново население, което носи генетичен подпис на иранските неолитни фермери и/или кавказките ловци събирачи (последните два компонента на практика са много близки, почти неразличими) Същите ирано/кавказки геноми още пред медната епоха и ранния бронз променят генетичната картина в Анатолия и Левента. Ако пуснеш например клъстерен анализ на алани, съвременни българи, съвременни турци и съвременни гърци, софтуерът ще предпочете по близост на аланите на първо място турците, на второ гърците и едва след това българите. С други думи само факта, че имаме значителен кавказки компонент не върши работа. Необходими са прецизни генетични анализи по всички линии - Y-dna, Mt-dna и автозомни, при това на самите прабългари тук в България, както и на населението от предходните епохи - римска, желязна и късно-бронзова.

Ако генетичните проучвания показаха нещо, това е, че ако два народа съжителстват достатъчно дълго те започват да си приличат генетично, понякога до степен да станат неразличими. Това разбира се, като изключим древните и не толкова древни геноциди и/или влиянието на разни епидемии, които разбъркват и изкривяват картината. Специално аланите от 5-6 век се различават значително от класическите сармати. По някаква причина те стават кавказци. Приликите между пробите от салтово-маяцката култура (различни от алани) и самите алани е, че и едните и другите си приличат взаимно и са неразличими от кавказците. Т.е. генетично това са кавказки народи, а не степни. Днешните татари на Волга например, след 20 века са генетично по-близки до класическите сармати в сравнение с близостта между аланите от 5-6 век и сарматите от 1-2., Аланите от своя страна са по близки до днешните чеченци и черкези отколкото до класическите сармати. С други думи аланите от хазарския хаганат имат по-скоро културна приемственост с късните сармати, докато генетично са кавказци. По същия начин днешните унгарци са културни наследници на древните маджари, но биологични наследници на домажарското население.

Балтославянският масив не е единен. Напротив, през първата половина на хилядолетието сл.Хр. той е разнороден, както е разнороден и германския масив. Ако е имало изобщо единен балто-славянски масив, то това е било някъде до около 1000 г. пр. Хр. По времето на нашествията на готите самите балтийски езици вече би трябвало да са доста разнородни и носителите на западните балтийски диалекти от една страна и източните от друга да не могат да се разбират помежду си. Проблемът е, че праславянския е изключително хомогенен, почти бездиалектен на фона на тази разнородност в масива като цяло. Тази хомогенност има две обяснения. 1. Праславяните са населявали сравнително малък и изолиран район, което спомага са изглаждане на вътрешните диалекти и вътрешното хомогенизиране на езика от една страна и разграничаването му от останалите балто-славянски диалекти от друга. При тази хипотеза се търси прародина и някакво обяснение за взривното разширение на езика от една сравнително малка първоначална територия. Най-лесното обяснение е елитната доминация, но проблемът е, че славяните от историческите източници нямат характеристиките на елит. Затова и се търсят разни народи - най-вече готи, а в този форум и хуни, българи, авари и т.н. на които да се препише "оригинално славяногласие" 2. Праславяните населяват широк район, а езикът им е диалектно раздробен и разнороден. Или имаме нещо като класически диалектен континуум. Нашествията на готи, хуни и т.н. разкъсват този континуум, като увличат със себе си или разместват големи групи от хора. В резултат старите диалекти изчезват, а езикът се хомогенизира и изглажда от към диалектно разнообразие. Когато готите и хуните се отдръпват на тяхно място в източна Европа остават бившите им подчинени родове и групи, вече езиково хомогенизирани. Това са двете алтернативни тези от гледна точка на лингвистиката, като и двете са възможни и двете си имат своите застъпници и противници. Това се отнася само и единствено за езика. За формирането на славяните като народ, личното ми мнение е, че такова формиране никога не се е състояло. Славяни, германци, скити и т.н. като понятия са имали някакъв смисъл за римляните. Самите германци, славяни и скити обаче никога не са се чувствали като един народ или поне не и в периода за който говорим.

Разбира се, че е хипотеза. Фактът е, че германският показва аномалии и особености и е трудно да се намери мястото му сред останалите ИЕ езици. Затова са необходими и хипотези за обяснението на този факт - хибридна, субстратна и т.н. Това не са хипотези на археолози или историци, а чисто лингвистични с инструменти на лингвистиката. Всяка от тезите има своите плюсове и минуси. Идеята е, че ако се изказва теза за хибридния характер на славянския тя трябва да е подкрепена само и единствено с аргументи на лингвистиката. Това е толкова елементарно, че не знам защо изобщо го обсъждаме.

Проблемът е, че не само хуните, но и тюрки, печенеги, кумани, карлуци и т.н. генетично също са скито-сармати. Досегашните генетични проучвания показват точно това. Показателно е например, че при публикуване на резултатите от разни изследвания руснаците излязоха със заглавия от рода на: "Потомки скифов принадлежат к носителям тюркских языков" или "Скифы оказались предками тюрков". При това не става въпрос за заглавия на разни анонимни сайтове, а за съобщения от сериозни институции, участвали пряко в изследванията в съавторство с водещи западни партньори. Първото заглавие например е на сибирското отделение на РАН, Засега изводите на генетиците са, че тюркските езици се разпространяват с културен модел:- малоброен елит налага езика си върху по старите степни популации БЕЗ това да доведе до някакви значителни изменения в генетичния профил на населението. Генетична промяна се наблюдава чак при нашествията на монголите и в последващия период след това. Разбира се има и по радикални мнения - според Кльосов например източните скити са си поначало тюркоезични, а са тюркизирани от жените си от самото начало. С други думи няма как да изключим хипотетично тюркоезичие при хуните само благодарение на генетичните проучвания. Ако го направим, по същата логика трябва да изключим и тюркоезичието на останалите, включително и на самите тюрки. Може би Пандора има предвид точно това.

Информация в западната литература разбира се има, но западните автори къде индиректно, къде съвсем пряко твърдят точно обратното на твоята теза. Т.е. изводите са, че германският показва всички характеристики на смесен език, при това един от "съставните" елементи е точно праславянския. Виж например Don Ringe, Tandy Warnow, Ann Taylor: "Indo‐European and Computational Cladistics" или пък David W. Anthony: „The Horse, The Wheel and Language”. Ето и цитат от последната книга: Това пък е от Eupedia - един от най-авторитетните сайтове за популационна генетика: Това е положението. Идеята, че славянският език е "късен хибрид от нещо си" в момента даже не е и маргинална сред западната мисъл, а тотално отсъства. По-скоро се наблюдава обратния момент - чрез идеята за смесване между балто-славянски или балтийски и славянски + итало-келтски, днешните лингвисти се опитват да обяснят особеностите и аномалиите на германския език. Праславянският за разлика от германския не показва никакви аномалии или особености и може да се изведе директно от индо-европейски без никакви проблеми. Германският обаче не може - при него са необходими врътки, смесване, хибриди, субстрати и т.н.

Защото използваш израза "койне", а оригиналното койне е говорим ГРЪЦКИ над-диалект. Нещо като общ литературен език или поне прадядото на литературния език. В основата му са си все същите гръцки диалекти, просто при койнето диалектните различия са изгладени. В нашия случай ако говорим са славянско койне, основата му трябва пак да е славянска. Т.е. преди различните славянски диалекти да се изгладят, славянският трябва вече да е наличен като език. Ако говорим са смесен език - т.е. пиджин или креолски език то анализа на славянските езици - стари писмени или нови не дава никакви, дори и най-малки основания праславянският език да бъде определен като смесен, пиджин или креолски. Виждал съм опити на лингвисти относно прагерманския или съвременния английски да бъдат определени за креолски, но не и за праславянския. Единственото нещо близо до това което предлагаш е гледната точка на някакъв американски лингвист, който вижда славянският като балтизиран пра-албански. Дори и той обаче датира това явление като древно - поне 1000 г. пр. Хр.. Т.е. дори и наистина да е прав и славянският наистина да е смесен - т.е. балтизиран пра-албански, това се е случило много преди появата на хуни и българи. С други думи. ако идеята ти е, че праславянският се формира от смесването на балтийски, германски и още нещо то тя е мъртвородена ако не е подкрепена със солидни доказателства от гледна точка на лингвистиката. Аз лично до сега не съм попадал на подобна солидна работа. Не само това, но не съм виждал дори и бегло скициране на идеята от някой лингвист или от гледна точка на лингвистиката, а съм срещал какви ли не чудати предложения и идеи.

Няма нова публикация. Става въпрос за дисертацията на Нешева. Самата дисертация не може да се открие онлайн, но е публикуван автореферата към дисертацията. И да, тестваните "траки" не са траки, а най-общо казано "ранно-бронзови балканци". Просто консултантите които са подбирали пробите са подвели Нешева.

Класическата представа на славистите е, че именно готите извеждат славяните от първоначалните им поселища, увличат ги със себе си и ги "въвеждат" в познатите ни исторически процеси. Влиянието на готският език върху праславянския е видимо и може би най-голямо от всички чужди влияния. Самите готи обаче не са славяни, а германци, а славянският език е изпитал влияние точно от източно-германски език - такъв какъвто е класифициран готския. Т.е. готите не са първоизточник. По-късните движения на хуни и авари продължават да имат ефект за хомогенизирането на славянския език и неговото разпространение, но хуните и аварите също не са първоизточник. Не са първоизточник и българите. Защо всички тези не са първоизточник? - Защото нямаме никакво основание да допуснем нещо подобно. По предполагаемите маршрути на хуни, авари и българи няма никакви следи от ранно славянско влияние. Няма ранни следи нито в кавказките езици, нито в уралските, нито в тюркските. а ако има изобщо славянски следи те са късни и подчертано от руски език. Не виждам защо трябва да вкарваме на древните някакви наши, съвременни разбирания. Доктрина може да има при ромеите - т.е. налагането на славянският като литургичен език да се дължи на някаква ромейска доктрина и идея. Цялата история показва, че варварите - готи, хуни, гепиди, авари, вандали, лангобарди и т.н. действат стихийно и за мига. През първото хилядолетие единствените народи които показват нещо като доктрина са франките и българите. Франките тъй като са покръстени най-рано и най-дълго са под влияние на римския начин на мислене, а българите тъй като са най-близо до центъра и могат да черпят от източника. Получило се е каквото се е получило. Разни бабаити са идвали и бягали, идвали и бягали, а накрая плебсът налага езика си.

ОК, славяни няма, няма и славянски език. Има хуни (българи) и български език. Съответно българите (хуните) създават славяните. До тук добре, но от къде се пръква българския език? Кое стои в основата на този оригинал от който черпят с пълни шепи всички бъдещи славяногласни? Хубаво, че това е койне, но каква е основата му? На оригиналното койне основата е ясна - различни, но все пак гръцки диалекти, миксирани в един супер над-диалект. Естествено това не означава, че гръцкият език започва с койнето, а просто е етап от неговото развитие.

Спекулацията е само спекулация и въобще не е възможна. Цитирал си или думи сродни на база ИЕ родство или откровени манипулации. ИЕ се разпада в период когато все още няма обща селско-стопанска лексика, няма ги повечето от занаятчийските термини, на разни храни, на метали и т.н. След разделението на ИЕ иранските езици имат мощен субстратен слой (аграрна, градска и културна лексика), както и собствено развити думи, които ги отличават от другите ИЕ езици и които заедно с граматичните и фонетични промени правят от "някакви ИЕ диалекти" ирански езици. Без тези нововъведения няма как да се говори за ирански и дори за индо-ирански езици. Къде е тази нова иранска лексика? няма я. Има само няколко думи със сигурна иранска етимология - бог, рай и т.н. Къде са обаче иранските паралели за имената на металите? - злато, сребро, желязо...., на разни домашни животни - кон, крава...., на занаятчийски термини. на термини които би трябвало да са ключови за една степна икономика - кола, мляко, сирене........ Към 5-6 век славяногласните са се разбирали с разни иранци точно толкова, колкото днес ние се разбираме с кюрдите или осетинците.

Въпросите които задаваш нямат отговор. Това което може да се каже със сигурност е до там докъдето има стари аудио записи. Ако има по-старо нотно или подобно на нотно записване може би също могат да се направят някакви изводи, но оттам нататък всичко е в сферата на догадките. Във всеки случай културните елементи много лесно се заимстват, копират или компилират, а освен това търпят еволюция. Например музиката и танците на понтиите са популярни и сред останалите народи в североизточна Анатолия - лази, арменци и турци. Кой от кого е копирал и заимствал е трудно да се каже. Ето например Laz Bar (в такт 7/8) в изпълнение на арменци. Самото име предполага, че първоизточника са лазите, но дали е така един господ знае. Това пък е Laz Bar в изпълнение на евреи (ашкенази) в Америка. За тях той е арменски танц

Доктрина определено има. В историята на всеки народ има безчет събития в които са участвали милиони хора. Историята като академична дисциплина се занимава неограничено с изучаването на тези събития, биографиите на хората и т.н.. Неограничено дотолкова, доколкото има сведения - директни, индиректни, косвени и т.н. и до които могат да се докопат изследователите, но неограничено от идеологии и доктрини (или поне това е идеята) Историята която се изучава в училище е нещо съвсем различно. Това са отбрани сведения с подбрани участници. Някои от събитията се преекспонират, други се подминават, някои се замитат небрежно под килима, а други са направо табу. Именно школската история представлява "националната доктрина" или националния разказ. Това в никакъв случай не е историята на нацията, а по-скоро представата на нацията за собствената и история. Останал съм с убеждението, че тук идеята е да обсъждаме нещата от академичната им страна - т.е. форумът по дефиниция е научен и "търсим оптималната истина" по подразбиране. Естествено това не пречи да се обсъжда и "школската история" или историята от гледна точка на националния разказ и националната доктрина. Все пак това би трябвало да става в отделна тема или теми, тъй като в противен случай ще се получи голямо мазало.

Всъщност генетиката няма как да опровергае тюркската теза, тъй като последната се крепи най-вече на аргументи от лингвистиката. Дали тези аргументи са издържани или не, това е друга тема. Тюркската теза може да се опровергае със същите аргументи с които е формирана - т.е. пак от лингвистиката. Генетиката показа, че наследниците на древните скити са пръснати в цяла Евразия, но концентрацията им е предимно сред днешните тюркоезични народи. Между другото това не е нещо ново - историците отдавна говорят, че тюркоезичните народи в основата си са езиково тюркизирани иранци (в Средна Азия), гърци (в Анатолия) и т.н. С други думи няма как да кажеш от една страна, че "генетиката потвърждава скито-сарматски произход", а от друга, че "опровергава тюркския" по простата причина, че генетиката към момента не е в състояние да ги разграничи. Просто става въпрос за една и съща популация, която в някакъв момент минава на тюркски диалекти. Що се отнася до източно-азиатския генетичен компонент (виновника за някаква степен на монголоидност) то има два момента при които той се появява отчетливо в Евразия. Първият е при формирането на самите скити, които са западноевразийци с по-малка или по-голяма добавка на източно-азиатския компонент. Последният присъства при всички - дори и при най-западните популации. При класическите сармати например източно-азиатският компонент има по-високи стойности отколкото нивата на същия при съвременните турци. Вторият момент е при нашествието на монголите и в историческите времена след това. За периода между тези две събития има съвсем слабо и постепенно увеличение на източно-азиатския компонент. Все пак генетиците засичат и две слаби, но конкретни източно-азиатски влияния в Средна Азия - едно през 2 век пр. Хр. и едно през 2-3 след Хр. Засега се приема, че "виновника" за тюркизацията са именно последните две събития, колкото и да са слаби и незначителни. Ето и извода на генетиците: С други думи тюркизацията е преди всичко културен феномен, а не замяна на едно население с друго и при това положение е невъзможно проблемите около феномена да се разрешат с инструментите на генетиката или поне това не е във възможностите на генетиката към този момент.

Ако не е временен е по-коректно да се използва израза "титуларен", а не "вдовстващ". В случая обаче Филипополският митрополит не е нито титуларен, нито вдовстващ. По това време митрополитите не са като сегашните, а нещо като мини-патриарси. Конкретно в случая към филипополската митрополия има 10 подчинени епископии - всички до една на територията на империята. Т.е. митрополитът има реална власт над тези 10 епископии. Ако използваме за него израза титуларен или вдостващ, то по същия начин би трябвало да се отнесем и до статута на Константинополския патриарх през латинския период. По това време неговото седалище също не е в Града (с главно "Г"). Безспорно има такава възможност. Аз лично не изключвам наличието на титуларни епископи през този период, но не съм срещал доказателства. Списъците не са такива, а днешната реалност не доказва нищо. Дублирането се появява в Псевдоепифаниевия списък. Защо се появява не е много ясно. Възможно е да е грешка, но е възможно в древността да е съществувала още една Месемврия. В исаврийския няма дублиране и Месемврия не присъства в състава на Адрианополската митрополия, а само като самостоятелна архиепископия. В следващите списъци обаче имаме използване на Псевдоепифаниевия списък като източник и дублирането пак се появява. Грешката е поправена в списъка на Лъв VI. Там изрично е записано, че "Според съборния преглед същият списък е точен, както е записано днес в свещената хартофилакия". Има и други подобни грешки. В Псевдоепифаниевия списък например срещаме Ροδοστολου, което е преведено като Доростол. В исаврийския също има Доростол, но изписването е правилно - Δωροστολου. В следващите списъци обаче отново виждаме грешното изписване Ροδοστολου, което е 1:1 преписано от Псевдоепифаниевия списък. За мен, специално в случая с Марцианопол и подчинените му епископи става въпрос за механично преписване, а не за вдовстващи, титуларни или каквито и да е други реални епископи. Освен случая с Ροδοστολου / Доростол там присъства и един епископ на Σκαριασ което е преведено като Апиария. В исаврийския списък също има Σκαριασ в рамките на митрополията на Марцианопол, но истинската Апиария, съвсем коректно изписана като Απιαριασ е епископия в рамките на митрополита на Одесос. В следващите списъци обаче присъстват отново и Ροδοστολου и Σκαριασ (Σκαρησ; Σαρκαρησ и т.н.). С други думи преписвачът е нямал никаква представа какво точно преписва.

Според мен "дунавските" епископии не съществуват реално, а се появяват в списъците в резултат от немарливост на съставителите (преписвали от Псевдоепифаниевия списък). Лично аз нещата ги виждам по следния начин: По времето на аваро-славянските нашествия на север не остава нищо - цивилизацията е унищожена, а заедно с това и църковната структура. Все пак в планините остава някакво християнско население, преквалифицирано на козари и бандити. С идването на българите нещата се стабилизират - вече има субект с който империята да се договори, а не малки, но много на брой различни анархистични банди с които е невъзможна уговорка. Някъде по времето на Тервел са възстановени епископиите на Варна, Томи и Сердика. Те явно са част от някаква по-широка програма от страна на Империята за възстановяване на християнството в загубени, изоставени или съвсем нови и чужди територии. Статутът им е на митрополии, а планът явно е бил да се създаде мрежа от подчинени епископии на трите нови митрополитски катедри. Общо взето не се е получило. В следващите списъци Томи и Варна вече не са митрополии, а самостоятелни катедри директно подчинени на Патриаршията, но без собствени подчинени епископи. Т.е. статутът им е една идея по-нисък. Сердика пък изобщо изчезва от списъците. Моравската епископия най-вероятно е в резултат на нова уговорка с българите по времето на Пресиян. Това съм го писал и друг път - за мен запада и югозапада са усвоени със съгласието на империята и с уговорката "за вас земите, за нас душите". Същото се отнася и за останалите западни епископии - Струмица, Охрид и Дарданската.

Интересна тема, която за съжаление въобще не е разработена от нашите историци. "Вдостващи" няма как да е адекватно обяснение. Вдовстващи епархии са "епархии временно останали без епископ", а вдовстващи епископи - "епископи останали без епархия". В първия случай за вакантното място се организира избор и епархията отново се сдобива с епископ. Във втория, ако църковния живот не може да се възстанови в дадената епархия, след смъртта на епископа длъжността му "епископ на" се закрива, т.е. не се избира нов епископ. Ако се възстанови - епископията си остава съвсем нормална. Т.е. термините "вдовстващ епископ" и вдовстваща епархия" описват временно явление. Макар и рядко в древността съществува едно междинно положение, което можем да наречем "номинален епископ". По някаква причина е възможно де се избира епископ на определена катедра, без реално епископът да е свързан с нейното седалище. Пример за подобно нещо е митрополита на Филипопол от списъка на Лъв VI. По това време Филипопол е владение на българите, но митрополитът от списъка на Лъв не е вдовстващ, а съвсем реален митрополит с реална власт. Епархията му обаче няма нищо общо с Филипопол и околностите му, а с Адрианопол и неговите околности. Повечето подчинени епископи, поставени под властта на Филипополския митрополит са разположени около Свиленград, Ивайловград, Тополовград и т.н. Т.е. най-вероятно т.н. "Филипополски митрополит" се намира постоянно в Одрин, но няма власт в самия град, а само върху околностите му. В случая със списъците на места имаме механични грешки. Т.е. не става въпрос нито за вдостващи, нито за номинални епископии, а за немарливост от страна на някой преписвач или съставител на списъка. Според мен такъв е случая с митрополита на Марцианопол и подчинените му епископи, с дублирането на епископа на Месемврия на две места и т.н. От друга страна обаче имаме епископии които са си съвсем реални - например Одесос, Томи и всички западни епископии. Имаме и съвсем реални епископии, които не присъстват в нито един списък. Например епископ на дарданите присъства на седмия събор през 680г. и на Фотиевия събор, но тази епископия я няма в нито един списък и т.н.

Възможно е да има някаква връзка. За момента обаче според мен е по-добре де се види какъв е механизма за тюркизацията на Централна Азия и едва след това да се търси дали изобщо има и каква връзка с прабългарите. Още миналата година генетиците доказаха, че има пряка генетична връзка между съвременните тюркофони и азиатските скити. Това е изследването от 2017 - Ancestry and demography and descendants of Iron Age nomads of the Eurasian Steppe , а това са изводите: В проучването от тази година авторите се опитаха да осветлят проблема, но от гледна точка на генетиката през 6-ти век не се случва нищо ново. Нищо ново не се случва и през 1-ви век, когато се предполага, че хунну мигрират на запад. Времето през което се случва нещо е през 3 век пр. Хр. и трети век след Хр. С други думи тюркизацията на степите се извършва или при самите източни скити в някои от групите им породена от женско влияние или под влияние на елитна доминация породена от двете генетични събития в -3 и +3 век. Историческите тюрки на Ашина са извън играта или поне няма как да ги набедим, че те въвеждат в Централна Азия тюрските езици. Те могат само да спомогнат за разпространението на езика, но не и за въвеждането му на територията. По всичко изглежда, че тюрските езици са налични в централно-азиатските степи от преди тюрките. Така погледнато, след като дори тюрките отпадат да намесваме българите е излишно. Исторически най-ранните българи могат да се свържат с едноименната популация в Кавказките степи. От там нататък за предходни периоди попадаме в зоната на мрака, а за събитията в Централна Азия в епохата на желязото и първите векове след. Хр. споменаването на българи е чиста спекулация и в най-добрия случай хипотеза. Не виждам обаче на какво може да се опре подобна хипотеза..

За съжаление нямам източник т.е. научна публикация. Файлът с данните го дръпнах от Eurogenes. Файлът е тук: https://drive.google.com/file/d/16yMI69rg07nhBpZOcuxIljFIBzlT6eJ0/view?usp=sharing Дърпаш го и го обработваш с някакъв статистически софтуер, какъвто имаш под ръка. Иначе данните съм ги проверявал за редица случаи и общо взето са надеждни.

Картинката не отразява югоизточна Европа, а цяла Европа. Пускам ти я с надписи, кое къде е. В правоъгълника обграден с плътната черна линия има една малка червена точка. Това е средновековен славянин от Бохемия. Видно е, че е по-близо да съвременните българи отколкото желязната българска проба или най-малкото на еднакво отстояние. От там нататък ти си преценявай кое и как.

А, можело значи. Хайде още един път картинката: В долния ляв квадрант до микенците (7) има една червена точка. Допълнително съм я заградил с червен кръг за да не я пропуснеш. Това е проба от желязната епоха в България - 500г. пр. Хр. Тя се намира под днешното население на Сицилия, но за случая ще приемем, че е идентична със съвременните сицилийци. Въпрос: - Ако мъж или жена от Сицилия си вземе жена / мъж от Словакия или Полша знаеш ли детето им какъв генетичен профил ще има? Това може и да си го сметнеш и сам. Можеш да си сметнеш и "леката корекция" която е необходима да се отмести населението от позицията между древните микенци и съвременните сицилийци (червената точка до 7) до червения триъгълник-3, където са съвременните българи. И бъди сигурен, че генетичнитя профил няма да се промени "съществено" защото така или иначе и населението на Сицилия и това на Словакия / Полша е все така "генетично близко" и в същата "генетична точка" спрямо азиатци и африканци. Това не пречи обаче за изменението да е необходима интервенция от порядъка на 40-50% "славянски" геном, необходим за извършването на тази лека и безобидна корекция.

Не само "преразказа", ти и "картинката" за преразказа няма да коментираш защото не ти изнася. Не можеш да си позволиш собствен преразказ, защото няма какво да кажеш.