Atom

Не е. Писах по-горе, че демокрацията стои на два стълба. Първият е, че политическите решения се легитимират от мнозинството. Вторият принцип е, че съществуват универсални човешки права и тези права не могат да се засягат или ограничават по волята на властите или на същото това мнозинство.

И от къде следва това? По тази логика би трябвало браковете между трима, четирима и повече, също да се третират еднакво, както браковете между двама. - нали пред закона всички са равни? Ако трима човека искат да сключат заедно брак защо и на тях да не се разреши?

Помолих ЧатGPT да ми помогне да ти отговоря. Ето и разговора ни: Би ли ми помогнал да систематизираме мотивите, защо промяната в брака е антидемократична и подкопава демократичните основи, докато решението на проблемите на еднополовите хора чрез граждански договор, различен от брака, се вписва в концепцията за демокрация. Разбира се! Нека систематизираме аргументите: Промяна на брака – защо е антидемократична и подкопава демократичните основи 1. Нарушава принципа на универсалност Бракът е институция, основана на исторически, религиозни и културни традиции, които представляват универсално признати социални практики. Промяната на фундаменталната му дефиниция означава отхвърляне на тези универсални основи. Претенцията за "адаптация" на брака често се основава на идеологията на идентичностите, която фрагментира универсалните права, вместо да ги утвърждава. 2. Създава прецедент за бъдещи промени, които могат да подкопаят институцията Ако половата характеристика на брака може да бъде променена, няма логическа основа да се отхвърлят искания за промяна на други характеристики, като количествената (ограничението за двама души) или качествената (ексклузивността). Това може да доведе до разпад на институцията. В дългосрочен план, това може да доведе до загуба на общественото доверие в брака като институция. 3. Въвежда нови социални разделения Промяната на брака може да бъде възприета като налагане на идеология, което поляризира обществото, вместо да го обединява. Това е в противоречие с демократичния принцип за търсене на консенсус. Демокрацията се основава на социалната кохезия и уважение към културните и исторически основи на обществото. Подкопаването на тези основи отслабва самата демокрация. 4. Подчинява обществени институции на идеология Когато бракът се променя, за да отговаря на претенции, произлизащи от идеологията на идентичностите, институцията се използва за символна победа, а не за решаване на реални социални проблеми. Това създава риск от инструментализиране на институциите за идеологически цели, което подкопава тяхната легитимност. 5. Мнозинството може да се почувства изключено В демокрацията институциите трябва да отразяват общите ценности на обществото. Радикалната промяна на брака може да бъде възприета от мнозинството като налагане на чужди ценности, което отслабва тяхната подкрепа за демократичната система. Решение чрез граждански договор – защо е демократично и се вписва в концепцията за демокрация 1. Запазва универсалността на брака Гражданските договори могат да предоставят на еднополовите двойки същите правни и социални права като на брака, без да променят самата институция на брака. Това решение утвърждава принципа, че всички хора имат равни права, без да се налагат промени, които да подкопаят историческите и културните основи на обществото. 2. Уважава разнообразието на идентичности, без да разделя обществото Гражданските договори признават правото на еднополовите двойки на равноправие, без да създават противопоставяне между традиционните и новите възгледи. Те предлагат алтернативен механизъм, който е приобщаващ, без да налага идеологически промени. 3. Предпазва институциите от идеологическа инструментализация Създаването на граждански договори гарантира, че институцията на брака остава неутрална и запазва своята културна и историческа идентичност. Това избягва риска от ерозия на доверието в институциите. 4. Търси консенсус, а не конфронтация Гражданските договори представляват прагматично решение, което търси баланс между правата на еднополовите двойки и културните традиции на обществото. Това решение има потенциал да намали социалното напрежение и поляризация. 5. Укрепва демократичните принципи Решението чрез граждански договори показва, че демокрацията може да защитава правата на малцинствата, без да пренебрегва волята и ценностите на мнозинството. Това укрепва доверието в демократичната система и нейната способност да решава сложни социални въпроси. Заключение Промяната на брака е антидемократична, защото нарушава принципа на универсалност, създава разделения, подкопава институциите и налага идеологически цели. Решението чрез граждански договори е демократично, защото защитава правата на всички, уважава културните основи на обществото и укрепва демократичните принципи чрез баланс и консенсус.

Първо бракът е институция свързана с религията и традициите. В случая е очевидно, че промяната или "адаптацията" нарушава чувствата на други хора, нае-вече от "привилегированото мнозинство". Второ, традиционния брак освен полова характеристика има още и количествена (ограничен до двама участника) и качествена характеристика (бракът и ексклузивен е един човек не може да участва едновременно в повече от един брак). Следователно тази политика подкопава и двата стълба на демокрацията. Имаме една институция с дълбоки традиционни и религиозни корени. Адаптацията в случая от една страна пренебрегва чувствата на мнозинството, а от друга подкопава универсалния принцип. Ако промяната беше мотивирана от универсални принципи за права, нямаше да се "адаптира" само половата характеристика на брака, но и останалите две - количествената и качествината. Това обаче ще обезсмисли брака като институция. Цялото това нещо показва, че промяната в институцията на брака не се прави заради защита на някакви права, а заради символизъм и от идейни съображения. Просто по този начин идентичностната идеология извоюва символична "победа", над "врага" в лицето на "привилегированото мнозинство" и естествено над демокрацията.

Един пример, който описва горното е проблема с юридическата страна и узаконяването на еднополовите съюзи. Ако политиката която се занимава с този проблем го реши чрез договор под формата на гражданския съюз между два индивида, то това решение е ОК с демокрацията и нейните принципи. Ако обаче решението е чрез институцията на брака и промяната на тази институция така, че да могат да се сключват и еднополови бракове, това ще е антидемократична политика, която малко или много подкопава демокрацията.

Под "идеология на идентичностите" се разбира не самите идентичности каквито и да са те, а идеологията възникнала от активистките движения подкрепящи политиката на идентичностите. В основата стои идеята за така наречената интерсекционалност. Идеята е, че всеки от нас има множество идентичности, някои от които са онеправдани и подтиснати, а други привилегировани. Същността на идеологията на идентичностите е да се защитят и подкрепят "онеправданите" идентичности, а това става, чрез борба и конфронтация срещу "привилегированите" идентичности. Т.е. идентичностите не са оставени като интимно пространство на индивида за да може той сам да се идентифицира както иска. Целта на идеологията на идентичностите е да защити и подкрепи "онеправданите" идентичности които се приемат за правилни и да се деконструират "привилегированите" идентичности, които се приемат за неправилни. В тази връзка се появява и "привилегированото мнозинство", което е от "неправилната" страна на барикадата и се приема за враг на идеологията. Демокрацията най-грубо се опира на два ключови принципа. Първият е, че политическите решения се легитимират от мнозинството. Изборите и публичното мнение са същността на демократичния процес, а политическите партии се стремят да спечелят доверието на това мнозинство. Вторият принцип е, че съществуват универсални човешки права и тези права не могат да се засягат или ограничават по волята на властите или на същото това мнозинство. От горното следва, че ако политиката на идентичностите е мотивирана от принципите на универсалните човешки права тя се вписва в демокрацията. Ако обаче мотивите не се базират на универсални човешки права, а на "идеологията" на идентичностите тези политики се превръщат в антидемократични и подкопават демокрацията. Причината за това е елементарна. Идеологията на идентичностите не допуска мнозинството да определя политиките и да легитимира властта. За нея мнозинството по дефиниция е "привилегированото мнозинство" и като такова, каквото и да направи това мнозинство то винаги е подтисническо, реакционно и всичко най-лошо на света. От друга страна идеологията на идентичностите не признава универсалния характер на правата. "Привилегированите" идентичности и "привилегированото мнозинство" нямат основания за права, а трябва да си платят за историческите привилегии които са получавали в миналото. От горното излиза, че за да се фиксира кои идентичностни политики се вписват в демокрацията и кои не, трябва много внимателно и критично да се анализират какво точно постигат или какви ще са ефектите от тези политики. Обикновено всички те са заявяват като решаващи проблеми с "универсални" човешки права. Обаче не винаги е така, а много от тези политики се опират не толкова от загриженост за правата на някой, а продиктувани от концепциите на идеологията на идентичностите. Тя обаче в основата на своята същност е дълбоко антидемократична и тук се появява риска, политики мотивирани само на базата на идеологията да подкопаят основите на демокрацията.

Проблемът с идентичностите е дълбок, тъй като идеологията на идентичностите е несъвместима с демокрацията. Т.е имаме или идеологията като ценност, или демокрацията като ценност. Вероятно критикувайки политиките за идентичностите, хора като Радан Кънев имат предвид превръщането на тези политики в догматична и крайна идеология. Това е като асоциацията между "социалистически държави" и "държави с комунистическа идеология". Не е едно и също, но се приравнява. И като говорим за САЩ като успешна държава, не трябва да забравяме, че САЩ станаха успешни не заради политиката на идентичностите или идеологията която се пръкна от тези политики, а заради демокрацията.

Зададох на ChatGPT следния въпрос: Кога "политиките за идентичностите" се превърнаха в "идеология на идентичностите". Или по-точно кога мнозинството стана "привилегировано", а след като е привилегировано се превърна и във "враг" на тази идеология? Отговорът: Трансформацията на "политиките за идентичностите" в "идеология на идентичностите" и свързаното с това демонизиране на мнозинството като "привилегировано" и "враг" може да бъде проследена през няколко ключови етапа в развитието на модерния социален и политически дискурс. Това не се случва внезапно, а е резултат от исторически, философски и културни процеси, които се натрупват с времето. 1. Корените: Освобождаващи движения и критическа теория (20-ти век) Освобождаващите движения на 20-ти век (граждански права, феминизъм, ЛГБТ права) започват с ясни и легитимни цели: премахване на дискриминацията, извоюване на равнопоставеност и справедливост. Тези движения залагат основите на политиките за идентичностите, които са насочени към справяне с реални социални проблеми. В същото време, критическата теория (особено на Франкфуртската школа) започва да изследва властовите структури в обществото. Тя поставя акцент върху разбирането, че обществото е структурирано в полза на доминиращите групи, като създава системи на потисничество. Това е началото на разглеждането на "привилегията" като концепция. 2. Преход към "привилегията" и "мнозинството" (70-те - 90-те години) Понятието "привилегия" започва да се развива като аналитичен инструмент за обяснение на неравенствата. Популяризира се с текстове като есето на Пеги Макинтош „Invisible Knapsack“ (1989), което описва как белите хора имат несъзнавани предимства в обществото. През 80-те и 90-те години се засилва акцентът върху "привилегированите мнозинства" (като бели мъже или хетеросексуални хора) като отговорни за структурните неравенства. Това се подкрепя от академични направления като постколониалната теория и интерсекционалността, които започват да представят мнозинството не просто като "средностатистически", а като активен участник в поддържането на неравенствата. 3. Идеологизация: Постмодернизмът и фрагментацията (90-те - 2000-те години) Постмодернистките идеи допринасят за превръщането на политиките за идентичностите в идеология. Те подкопават универсалните ценности (като равенство или свобода) и акцентират върху разликите и субективните преживявания на всяка идентичност. Вместо да търсят решения, тези теории започват да акцентират върху постоянния конфликт между идентичностите, като представят обществото като разделено на потисници и потиснати. В този контекст мнозинството започва да се разглежда като "структурно привилегировано" – дори ако отделни индивиди от мнозинството не се чувстват привилегировани, те се считат за такива поради принадлежността си към доминираща група. 4. Политическо приложение: Социалните медии и културните войни (2010-те години) Социалните медии играят огромна роля за разпространението на идеологията на идентичностите. Сложните теоретични концепции като "привилегия" и "системен расизъм" бързо се опростяват и радикализират в лозунги, които обвиняват мнозинството като виновно за всички проблеми. Политическата поляризация през 2010-те години води до засилване на радикалните подходи. Политиката за идентичностите се превръща в инструмент за създаване на разделения, а мнозинството започва да се демонизира като "враг" в културните войни. Термини като „бял привилегия“, „мъжка токсичност“ и „хетеронормативност“ стават все по-широко използвани в публичния дискурс, често по начин, който обобщава и стигматизира цели групи хора. 5. Днешната ситуация: Мнозинството като "враг" Идеологията на идентичностите сега представя мнозинството като хомогенна група, която умишлено или несъзнателно поддържа системите на потисничество. Това игнорира факта, че мнозинството е съставено от различни социални класи, с разнообразни проблеми и реалности. Елитите и институциите често използват тази реторика за отвличане на вниманието от реалните проблеми – като икономическите неравенства – и насочват дебата към културни и идентичностни въпроси. Заключение Преходът от политика към идеология се случва постепенно, воден от философски идеи, които са загубили връзка с реалните нужди на хората. Трансформацията на "мнозинството" в "привилегировано мнозинство" и след това в "враг" е резултат от дълъг процес на идеологизация и политическа инструментализация, които игнорират сложността на социалните реалности. Това е ключовият момент, когато благородната цел на политиката за идентичностите се изражда в разединяваща идеология.

"Политиката на идентичностите" е нещо различно от "идеологията на идентичностите". Това е все едно да сравняваш или още по-лошо - да приравняваш социалните политики и социалната държава с например комунистическата идеология. Ако политиката на идентичностите решава някакви проблеми, то това което прави идеологията на идентичностите е само да създава проблеми.

Русия нали ще е грейт агейн. Това не те ли стига.

Знаем те теб: Един е Ницше и Deaf е неговия пророк.

Само не разбрах за какво е цялата тирада. Виж горе заглавието на темата: "Сарматският произход на българи и славяни". С какво точно горните ти размисли помагат за хипотезата за "Сарматският произход на българи и славяни". Би ли обяснил по-подробно, че нещо не схващам.

И какво искаш да кажеш с това? До 19-ти век статутът на иврит е същия като на латинския през средновековието или на т.н. църковно-славянски. Т.е. това е мъртъв език който не е роден на никой и който се учи допълнително в училище като втори език с определени цели. Говоримите езици на евреите по това време са други и почти цялата светска литература се пише на тях - идиш, ладино и др.

На какво мислиш, че се опира тюркската хипотеза? - на религия, археология, бит.....? Нищо подобно - опира се на лингвистиката. А иранската на какво се опира - да не би да е археология, бит, религия.....? Не - пак се опитва да се опре на лингвистиката. Затова е Макето ни пробутва тук разни "ирански списъци" от рода на "аз, жена, куче и т.н." За сарматите се изказва хипотеза, че са носители на език от източно-иранската група езици. Тук нямаш кой знае какъв голям избор измежду живи езици останали от тази група. Най-много са носителите на Пащу, а след това носителите на Осетински език. Та ако някой търси сходства между езика на прабългарите и езика на сарматите трябва да търси в тези два езика. Хайде нека да не е "при талибаните", а по-стеснено - при пащуните и разбира се при осетинците, а не да се размахват някакви списъци ментета с "ирански думи".

Вероятно защото като се каже "иранци" интуитивно в съзнанието изниква асоциацията с персите. Древна империя, цивилизация......всичко както си му е реда. Не вярвам някой да прави връзка с талибаните или муджахидините и да се чувства родствен с тях. Знае ли обаче човек, може някой да е почитател и на талибанската връзка. В реалността сарматите нямат нищо общо с персите и вероятно са доста по-близки с талибаните.

Ами пробвай например с българския и осетинския. Както и да им "увеличаваш близостта в лексиката" назад във времето, през 600г. след Христа няма да ги направиш по-разбираеми отколкото са сега.

Близки езици казваш. Колко близки, като в 6 век са били поне на 2500-3000 години от общия им праезик.

Маке, ето ти едно твърдение написано на английски: The theory of Makebulgar is a false pseudo-philosophy. It is irrelevant to reality and it is mere fiction. Тук е на френски: La théorie de Makebulgar est une pseudo-philosophie fausse. Elle est irrelevant à la réalité et c'est pure fiction. А тук на немски: Die Theorie von Makebulgar ist eine falsche Pseudo-Philosophie. Sie ist irrelavant zur Realität und ist reine Fiktion. Мислиш ли обаче, че ако кажа на някой англичанин, французин или немец на чист български език следното: "Теорията на Makebulgar е фалшива псевдо-философия. Тя е ирелевантна на реалността фикция" който и да е от тях би разбрал нещо? Лексиката си е същата: теория, фалш, псевдо-философия, ирелевантно, реалност, фикция.

Какво име на държава бе Deaf. Къде виждаш изобщо да има някакво Име. Посочи ми поне един документ написан на старобългарски в който държавата да има някакво име. В старобългарския език няма такава практика. Има "царство ми", "моето царство" има ако щеш "земята на българите", но никъде няма да намериш в текст написан на старобългарски името "България". Това е гръцка мода и гръцки начин на мислене, но не е български.

Относно примера ми няма никакво значение какви са прабългарите. Дали са тюрко-, ирано-, славяно- или не знам какви "езични". Ако не можеш да усетиш разликата между англи и англичани, руси и руснаци, италийци и италианци, значи няма да усетиш и разликата между прабългари и българи.

Смисълът няма да го разбереш никога, защото не искаш да го разбереш. Смисълът е същия заради който имаш Italici и Italiani; Angles и English people; Francs и Français; Русь и Русские и т.н. Дори унгарците в генетичните си проучвания не наричат древните си предци просто "маджари", а използват израза "завоеватели".

Това е стандартно идеализиране и романтизиране. Всъщност ако се замислиш малко, атинската демокрация все пак си е една най-обикновена олигархия. Да, за времето си политическият и модел е бил супер як, но не е нещо изключително. Вероятно бедният гражданин атинянин е имал същата власт и влияние, каквато бедния гражданин на Венеция от средновековието.

Така е - да. Властта е изобретена с появата на излишъците от земеделието и скотовъдството. Преди това няма власт. Няма такъв функционален модел. При атинската демокрация например не само е съществувал модел слуга-господар, но самата система се крепи на робството. Не знам защо изключваш робите и всички останали жители които са изключени от системата. Това е все едно сега да изключиш долните класи и да анализираш каква функционална система има при елитите. Атинските граждани по това време са точно това - един разширен елит в който освен истинския елит влизат и някакво малцинство от популацията населяваща атинската полития.

Ако този с депозита е капиталист нямам нищо против.

И какво от това, че са акционери? Да речем ти инвестираш 500 евро в акции и си акционер. Друг има 100 милиона на депозит в банка и не е акционер. Ако приравним акционер=капиталист, какво информация би ми дало това приравняване - никаква.