Atom

Икономическата система в който живее човечеството през последните 300 години, може да се определи като 'Система за ускорено развитие'. Ускореното развитие от своя страна се постига, чрез целево насочване на ресурси в определени точки от икономиката с цел постигане на икономически ръст. Под горното определение могат да се включат както класическия капитализъм от времената на индустриалната революция, така и съвременните икономики на САЩ, Китай, ЕС и всички останали икономики. Дори плановата икономика на СССР е продукт и един от вариантите на тази икономическа система. С други думи дали ресурсите се насочват от частни интереси (класически капитализъм), от държавата (държавен капитализъм, планова икономика) или смесено е второстепенен въпрос (въпрос на подробности). Дали икономическия ръст се измерва с по-голяма печалба, по-висока рента или се изразява в количества повече продукция, пак е второстепенен въпрос, т.е. пак е въпрос на подробности. Всички останали явления на нашето съвремие са ефект или следствие от горното и са "закодирани" в тази система. Например постоянният икономически ръст изисква непрекъснато разширение по всички възможни направления - географски, технологични и т.н. От там, като следствия се появяват глобализацията, различните технологични революции и т.н. Тъй като ние живеем в условията на система за ускорено развитие, на нас тя ни се вижда като даденост.Тя ни се вижда като нещо напълно естествено и предопределено. Нещо което се разбира от само себе си. Може да видим различията в нейното проявление, но не можем да видим общото. То обаче може да се види ако сравним тази система със системите на миналото или ако се опитаме да прогнозираме системите на бъдещето. От една страна в миналото няма нищо подобно или ако има, то това са само някакви частично проявени елементи на системата за ускорено развитие. От друга, ако се направи опит за прогнозиране на бъдещето, то или там няма да намерим системата или ако я намерим, то това ще е само частично.

Напоследък май значително се увеличиха песимистичните, а понякога и направо катастрофични настроения и послания на руските блогъри. При това става въпрос за представители на почти всички течения: Z-патриоти, сталинисти и СССР-носталгитици, комунисти и левичари, националисти и имперци. Друго което прави впечатление са две теми (до преди няколко месеца почти маргинални) които набират тренд и при които се наблюдава повишаване на интереса на публиката. Едната тема е "угроза, исходящая от мигрантов", а другата е "деколонизация России (империи)" На този фон представителите на т.н. либерална опозиция изглежда се интересуват повече от вътрешните си проблеми и отделят все повече време и усилия да се разправят с конкуренцията от собствения им лагер. Що се отнася до двете нови теми, то една голяма част от т.н. либерали също споделят позицията "угроза, исходящая от мигрантов". Относно темата "деколонизация России (империи)" там, като че ли повечето "либерали" искат тя да бъде табуирана и изглежда също я виждат като 'угроза'.

Да се върнем към основния въпрос на темата. В момента имаме една държава, която е безспорна военна и икономическа сила - САЩ. Имаме друга, която е безспорна икономическа сила - Китай. Имаме Русия която е безспорна ядрена сила. Имаме и други държави или съюзи, които претендират за ролята на световни икономически или технологични сили. Имаме регионални военни сили и т.н. Въпреки, че никой не подлага на съмнение военния и икономически потенциал на САЩ, светът не е еднополярен. Ролята на САЩ като световен хегемон и полицай се оспорва от почти всички. Самите американци са уморени и вече не горят от желание САЩ да изпълнява тази роля. С други думи тенденцията е да се върви към асиметричен, мноцентричен и мултиплекес свят (или свят на мрежова многополярност). Войната в Украйна и изходът от нея, може да прекърши горната тенденция. Ако в резултат на войната, Русия се превърне в технологична и икономическа колония на Китай е възможно да се появи известна симетрия по отношение на потенциала (военен, икономически и технологичен) между САЩ и Китай (като се отчете и ядрения потенциал на колонията и Русия). Към момента САЩ и Китай може и да не искат и да не планират създаването на двуполярен свят. Самата симетрия между потенциала на двете страни обаче е предпоставка и фактор за подобно развитие. Симетрията вероятно ще стимулира и предизвика верига от събития, които в края на краищата да доведат до свят на нова двуполярност.

Тук изразявам пълното си съгласие. Напротив, точно любимите ти тръмписти стопират помощите и не искат да дават модерни оръжия. Ако искаха обратното, нямаха никакъв проблем да поставят в Конгреса (поне за обсъждане) въпроса за повече и по-ефективна и модерна военна помощ. Можеш ли да ми посочиш, какви са инициативите на републиканците по този въпрос?

А защо не вземеш да видиш какъв е контекста по времето на Клинтън. Какви са настроенията по отношения на Ирак сред обществото и сред политиците. Какви са настроенията по тази тема сред различните крила в конгреса..... За разлика от Русия, в САЩ няма как един човек да наложи еднолично волята си, пък който и да е той и какъвто и пост да заема. За да постави такъв ултиматум, че и да го изпълни, Тръмп трябва да има най-малкото достатъчно силна подкрепа сред останалите политици и сред елита на САЩ. Подозирам, че тъй като в уравнението е намесена Русия (а не някоя друга страна), елитът ще търси не само консенсус вътре в себе си , но и сред широки слоеве от американската общност. Такава подкрепа обаче към момента няма.

Явно си мислиш, че всички страни са устроени като РФ и президентът на САЩ има същата власт в страната си, каквато има Путин в Русия. Това което си описал е невъзможно до абсурдност. Няма съмнение, че САЩ има потенциал да унищожи руските армии в Украина, дори и само с конвенционално оръжие. От друга страна Тръмп може да приказва каквото си иска. Това си е типично в неговия стил и дори мога да допусна, че е способен да отправи ултиматум на Путин в смисъла който описваш. Това което е невъзможно е Тръмп да изпълни заканата си и да изпрати самостоятелно американските войски в Украйна, без санкция на Конгреса. Между другото според мен няма да се стигне до там. Това е толкова абсурдно, че в момента в който Тръмп отправи своя ултиматум ще бъде задействана процедура по импийчмънт, при това подкрепена както от всички демократи, така и от поне половината републиканци. Истината е, че няма и не може да има такъв план, защото дори Тръмп не е толкова тъп, че да допусне подобна простотия. Единственият и реален "план на Тръмп" е този огласен от вицето му и който на практика е план за капитулация на Украйна.

Не точно заради замразяването на конфликта, а поради продължаването на санкциите. Санкциите вече дават ефект и към момента единственият достъп на Русия до някакви технологии и технологични решения е Китай. Към момента все още санкциите се възприемат като нещо временно, но след замразяването на конфликта вече ще се възприемат като постоянни. С други думи в следващите няколко години Русия ще се превърне в нещо като икономическа и технологична колония на КНР и ролята и на самостоятелен център за оказване на влияние все повече ще намалява. Русия ще може да си разиграва коня самостоятелно дотолкова, доколкото и разрешават китайците и в рамките на това, което не застрашава интересите на КНР. Разбира се това не означава автоматично, че светът ще стане изведнъж двуполюсен (с полюси САЩ и Китай), но тази възможност ще придобие някакви реални очертания.

В такъв случай май ти самия играеш ролята на жената от ЕЖК. Разпространяваш някакви слухове, които не се опират на нищо. Или имаш вълшебно кълбо което ти казва какво мисли и какво ще направи Тръмп. Хайде стига с глупостите.

Жената всъщност е мъж. И не някакъв случаен мъж, а кандидат-вицепрезидент на Тръмп. А ти си вярвай, че Тръмп има някакъв друг, по-различен план от този огласен от вицето му.

А Тръмп какво мисли по въпроса? "В интервю за „Шоуто на Шон Райън“ републиканският кандидат за вицепрезидент беше попитан за плановете на Тръмп за Украйна. Ванс заяви, че Тръмп ще седне с руснаците, украинците и европейците и ще им каже: „Вие трябва да разберете как изглежда мирното уреждане“. По-нататък той очерта какво според него би включвало едно споразумение: Руснаците ще запазят земите, които са завзели, и ще бъде създадена демилитаризирана зона по сегашните бойни линии, като украинската страна ще бъде силно укрепена, за да се предотврати ново руско нахлуване. Останалата част от Украйна ще остане независима суверенна държава, а Русия ще получи „гаранция за неутралитет“ от Украйна. „Тя не се присъединява към НАТО, не се присъединява към някои от тези съюзнически институции“, каза г-н Ванс." https://www.segabg.com/hot/category-the-war/trump-i-vans-predlagat-plana-na-putin-za-ukrayna

При тактиката 'помощ на час по лъжичка' и в момента Украйна лека-полека се скапва. Войната на изтощение работи и в двете посоки. Ако войната продължи със същите темпове, от къде украинците ще получат импулс така, че да изтласкат руснаците от цялата си територия? Това как Тръмп щял да тропне на масата и да накара руснаците да напуснат Украйна го забрави. Това са пълни глупости.

В първия си пост посочих три варианта за развитието на световния ред. Все още съм на позиция, че след 2008 светът е в преходен период. От тогава до сега обаче се случиха две ключови събития - ковид кризата и войната в Украйна. Ако ковид кризата очерта тенденция към полицентричен и мултиплексен свят, то войната в Украйна може би ще тласне света към нова двуполярност. Засега, като най-вероятен изход от войната се очертава замразяването на конфликта. Т.е. приключване на горещата фаза, но санкциите срещу Русия да останат, като е възможно в последствие дори да се усилят. Такъв един вариант естествено няма да устройва нито Украйна, нито Русия, а може би и ЕС. За сметка на това има един куп индикации, че подобен изход би устройвал както САЩ така и Китай. С други думи един такъв изход би дал тласък за изграждането на нова двуполярност.

Айде, айде. Тръмп къде и кога е предлагал подобно нещо?

Днес питах ИИ на Гугъл (Gemini), какъв е най-вероятния изход от войната. Отговори ми по следния начин: Възможни сценарии за развитие: Замразяване на конфликта: Един от възможните сценарии е замразяване на конфликта, при който нито една от страните не успява да постигне пълна победа, но и няма стимул да търси мирно решение. Промяна на режима в Русия: Друг възможен сценарий е промяна на режима в Русия, което би могло да доведе до прекратяване на войната. Разширяване на конфликта: Съществува риск от разширяване на конфликта и въвличане на други държави. Във връзка с горното, ако Русия използва тактическо ЯО срещу Украйна, войната може би ще бъде прекратена най-бързо. Просто Китай ще наложи на Русия всички видове западни санкции плюс такива, за които руснаците не са и сънували. Резултатът от цялата работа ще е втората опция която дава Gemini - Промяна на режима в Русия.

Аз също недоумявам. Напълно подкрепям мнението ти , че ако Янукович беше подписал тогава за асоциирането, статутът на Украйна днес щеше да е същия като този на Турция. А може би и по-зле. Все още да си е асоциирана, но без започнати преговори. Нямам рационално обяснение. Ето част от интервю на Путин от 2013, малко преди Янукович да откаже подписването. Може би някой друг ще успее да намери някакъв рационален отговор. Това не го вярвам много, много. Ето един клип с представяне на Донецкая городская организация "Молодые регионы". В 7:48 хората си казват каква им е дейността по международните въпроси. Партията на Янукович агитира за добри отношения с Русия, Беларус и страните от бившия СССР и за членство на Украйна в ЕС. Тук не става въпрос за опозицията или за разни "нацики", а за управляващата партия. Да приказваш през цялото време едно, а в последния момент да се обърнеш на 180 градуса, както и да го погледнеш си е политическо самоубийство. Единственото рационално обяснение за подобна постъпка е външен натиск, при това мнооого силен.

Не се и съмнявам. Нещата обаче не са се случили кой знае колко отдавна за да се забравят. Това не е нещо от средновековната история за което да се чудим и спорим защо, как, какво.... Освен това сега има интернет. Интервюто на Дугин от 2010 може да го намериш в мрежата. Ето ти и информация за закона "Об основах государственной языковой политики" с който се решава въпроса за статута на руския език. Ако толкова те интересува пълния текст на закона предполагам, че може също да го намериш в мрежата. Ето как "Младите региони" (младежката организация на партията на Янукович) посрещат Янукович в Лвов: А ето как същата организация провеждат шествие в подкрепа на членството в ЕС:

Добре, дай да видим какво казва същия този Дугин през 2010, след встъпването на длъжност на Янукович: "— Ну а как вы прокомментируете то, что сейчас происходит в российско-украинских отношениях? — Вот это направление мне сейчас представляется наиболее положительным. У вас очень хороший президент, который наиболее точно отвечает потребностям вашей страны. Он сохранил территориальную целостность Украины очень сбалансированной политикой. Он имеет опору на востоке страны. Будет, правда, немного разочаровывать Москву тем, что будет укреплять свои позиции на Западе. Но нам лучше иметь сильного и надежного президента дружественной страны, чем пророссийского агента влияния. — А в чем разочаровывать? — Я думаю, что Янукович будет развивать свои отношения с Западом. Так или иначе будет двигаться в сторону европейской интеграции. Он будет это делать не ускоренным темпом, не вопреки России, но с соблюдением всех формальностей, пропорций и знаков уважения. Он будет балансировать между Востоком и Европой. Будет выстраивать спокойные отношения с США, но без такого лизоблюдства и национализма, которые демонстрировал Ющенко. Так что в определенных аспектах Янукович будет проводить самостоятельную политику и укреплять свои позиции." По отношение на Русия и Запада, Янукович идва на власт със следните опорни точки и предизборни обещания: - Подобряване на отношенията с Русия и уреждане на статута на руския език в Украйна - Военен неутралитет и извънблоков статут на Украйна - Ускоряване на отношенията по интеграция с ЕС." Какви действия предприема Янукович по тези въпроси: - На 3 юни 2010 г. украинския парламент изключва целта за „интеграция в евро-атлантическата сигурност и членство в НАТО“ от националната стратегия по сигурността в страната чрез законопроект, изготвен лично от президента Янукович. Законопроектът забранява на Украйна членство във всякакъв военен блок, като допуска само възможност за сътрудничество с военни алианси. - През 2012 статутът на руския език е уреден, чрез Закон «Про засади державної мовної політики», рус: Закон «Об основах государственной языковой политики» - на 21 ноември 2013 година, след огромен натиск на Путин, Янукович отказва да подпише споразумението за асоцииране с Европейския съюз. В страната избухват протести. Първите които излизат на протест са младежите от младежката организация на Партията на регионите. Това е собствената партия на Янукович, която го издигна за президент. Следват Евромайдана, събитията в Крим и зелените човечета, Гиркин с неговите хора, събитията в Донбас и т.н. Забележи, че същият този Дугин, през 2010 много добре оценя обстановката в Украйна. По това време и през ума му не може да мине идеята, че Украйна може да се откаже от европейската интеграция за сметка на таможния союз. За Дугин е аксиома, че Украйна "так или иначе будет двигаться в сторону европейской интеграции". За Дугин е очеизвадно, че за Руссия е по-добре да има "сильного и надежного президента дружественной страны, чем пророссийского агента влияния". На Путин обаче му е малко това, което му дава Янукович - приятелски отношения, извънблоков статут на Украйна и статут на руския език. Той продължава да натиска и да натиска, като иска нещо което нито Янукович може да му даде, нито който и да е друг украински политик. Иска членство на Украйна в таможенный союз През 2014 нещата окончателно са осрани. Вече няма нито пророссийского агента влияния, нито сильного и надежного президента дружественной страны, а след анексията на Крим и появата на "народните републики" няма и дружествена страна. Именно към този момент Дугин призовава за силова намеса, защото много добре знае, че пътищата за друго решения са минирани с изпражнения.

Номерът е да знаеш до къде да натискаш и кога трябва да спреш. Тези които го умеят това са уважавани политици или уважавани бизнесмени. Тези които само натискат и нямат спирачки, обикновено са гангстери. Русия се държи като гангстер. С концепцията за асиметричен, мрежов и многополярен свят е същото. Щом ще има полюси е ясно, че те ще оказват натиск. Номерът е натискът да се осъществява така, че от една страна да се защитят собствените интереси, от друга да се отчетат или най-малкото да не се накърнят значително интересите на останалите полюси и от трета, все пак натискът върху натискания да зачита неговия суверенитет и интереси и да не го поставя в безизходица. Ясно е, че е трудно и се иска добро балансиране. Ясно е също, че Русия не издържа изпита.

Точките не ме притесняват. Притеснява ме отношението и поведението на Русия относно тези точки и личното разбиране Путин по въпроса за суверенитета на страните. Живеем в асиметричен свят. Натискът обаче е едно, а съвсем друго танковете и бомбардировките.

Ето ти "Концепция внешней политики Российской Федерации (утверждена Президентом Российской Федерации В.В.Путиным 31 марта 2023 г.)". Това не е този казал, онзи обяснил, а съвсем официален документ, върху който се опират и мотивират действията на РФ. В тази концепция между другото четем: В целях соответствия указанным критериям система международных отношений должна быть многополярной и основываться на следующих принципах: 1) суверенное равенство государств, уважение их права выбирать модели развития, социального, политического и экономического устройства; 2) неприятие гегемонии в международных делах; 3) сотрудничество на основе баланса интересов и взаимной выгоды; 4) невмешательство во внутренние дела; По отношение на Украйна, всички тези точки (от собствената руска Концепция) са погазени: 1. На Украйна не се признава никакъв суверенитет. Т.е. принципът на суверенното равенство е погазен 2. Русия проявява по отношения на Украйна хегемония 3. Въобще не отчита интересите на Украйна и действа изцяло и в полза на собствените си интереси 4. Непрекъснато се бърка във вътрешните работи на Украйна. Това, съчетано с думите на самия Путин: "Любое государство должно обеспечивать свой суверенитет, чтобы претендовать на лидерство. Если страна не может принимать суверенные решения, значит она является колонией, перспектив у которой нет. Промежуточного состояния не бывает." е супер, ама мега проблем за всички малки страни, които имат някакво вземане-даване с РФ и географски се намират сравнително близко до нея.

Ами точно в това е проблема. Русия официално признава Украйна като държава, но не признава нейния суверенитет. Това нормално ли те си вижда? На мен хич.

Разбира се, че Китай не признава Тайван като независима и отделна страна. При това го прави официално и открито. Тези които признава обаче (пак официално и открито) ги признава в пълен обем, включително и техния суверенитет. Това е официална част от доктрината им за "Общност на общата съдба на човечеството": "Китай выступает за то, что все страны, будь то большие и малые, сильные и слабые, богатые и бедные, являются равноправными участниками международного сообщества, все они объединяются общностью интересов, обладают одинаковыми правами и обязанностями в международных делах" "Мы должны придерживаться принципа суверенного равенства. Суть пяти принципов мирного сосуществования заключается именно в том, что все государства пользуются суверенным равенством. На этой основе важно обеспечить все государства равенством прав, возможностей и правил. Недопустимо притеснение малых стран большими, третирование слабых – сильными, бедных – богатыми. Равноправная и упорядоченная многополярность мира предполагает то, что все страны могут найти свое место в многополярной системе и играть достойную роль в рамках международного права, тем самым гарантировать устойчивость и конструктивность многополярного процесса" И кое му е неправилното и подвеждащото? И Китай и Русия не признават някои страни по света. Ние между другото също не признаваме някои, например Северен Кипър. В случая обаче става въпрос не за непризнатите, а за общата част, т.е. тези които са признати.

Едно сравнение между между руското и китайското разбиране за международните отношения: - Според Путин страните в света се делят на суверенни и "колонии". Суверенна страна е само тази, която обладава пълен военен, икономически и технологичен суверенитет: "Любое государство должно обеспечивать свой суверенитет, чтобы претендовать на лидерство. Если страна не может принимать суверенные решения, значит она является колонией, перспектив у которой нет. Промежуточного состояния не бывает." - За Китай всички страни се ползват от суверенно равенство и суверенитетът им се приема безусловно. Това са две доста различни визии. От горното идват и разликите в китайските и руските разбирания за многополярност, равнопоставеност и т.н. Например когато руснаците говорят за многополярност, вътре в главите им се очертават географски граници на отделни геополитически зони, където всяка суверенна страна се разпорежда свободно със своите "колонии". Под "зачитане на суверенитета" се разбира великите сили (само те са суверенни) да не се мешат в зоните на другите. Дори и да е чисто формално, китайското разбиране за "суверенно равенство" изключва зонирането и очертаването на каквито и да е зони на влияние. В една подобна мисловна схема под "многополярен свят", китайците по-скоро разбират глобален, многостранен, но полицентричен свят в който съществуват множество (или поне няколко) центрове за влияние. От горното става ясно защо Русия започна войната с Украйна. В руските разбирания Украйна не е суверенна държава, а колония. В случая руснаците водени от принципите си, просто защитават суверенните си права и искат да си върнат колонията. По същия начин (водени от принципите си), китайците не могат официално да признаят анексията на Крим и присъединяването на четирите украински области към Русия.