Отиди на
Форум "Наука"

Atom

Потребител
  • Брой отговори

    6814
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    190

ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Atom

  1. Прав си Южняк, това което предложих е опростен модел с едно събитие. Самото "събитие", т.е. промяната на генома на цялата популация, всъщност не е еднократно събитие, а протича през дълъг период от време. Доколкото виждам ти предлагаш 4 събития. Да видим какво се получава тогава. Идват 200000 българи. 100000 от тях са бебета, деца, моми и ергени и имаме 100000 възрастни които повече няма да създават деца. Числата са чисто условни. Приемаме, че няма да има кръстосване вътре в популацията, а само и единствено с външни хора. За по-просто приемаме също, че няма да има естествен прираст и всяка двойка ще оставя по двама наследници. Може и да включим прираст, но това няма да промени идеята. Първите 100000 трябва да интегрират съответно 100000 външни. Получава се смесена популация от 200000 човека, която оставя 200000 наследника. Това е първото събитие. При второто, тези 200000 трябва да интегрират също толкова чужденци, а популацията ще стане 400000, при третото популацията става 800000 от които 400000 чужденци, а при четвъртото 1600000 от които половината чужденци. Общо за четирите събития трябва да се интегрират 100+200+400+800=1 милион и 500 хиляди чужденци. Въпреки, че модела с 4 събития не дава същите резултати порядъците са пак същите. В строителството на генома на новата група участват първоначалните 100000 българи и привлечени във времето 1500000 чужденци. Т.е. в случая оригиналните българи, тези преди смесването са 1/15. Естествено смесването няма как да стане за 100 години. Ако усложниш модела и вкараш естествен прираст няма да се промени нищо, тъй като с колкото се увеличават децата от всяко едно поколение, с толкова повече нови чужденци ще трябва да се интегрират. В модела с четирите събития обаче също толкова бързо ще падат и другите съставки. Т.е. ако няма приток на население с ямна, но без източноазиатски маркери, компонента ямна също ще пада. При това положение модела само с две съставки ще направи българите подобни на гърците в Крит или турците от Анадола.
  2. Нямах предвид ролята на конкретна религия, а елементите копирани от религията и ритуализиране на определени моменти в "идейния код" на нацията. Например ритуалите при честванията на смъртта на Левски или други загинали герои са отзвук от религиозните помени. Появата на национални празници и ритуалите при много от тях също са повлияни от църковните, а 24 май е религиозен празник директно трасфериран като национален. Сакрализацията на разни национални символи също е факт. Националният флаг е "свещен", американската конституция отдавна не е само правен акт, а получава статут на свещена крава и т.н. Самите ритуали нямат никакъв реален смисъл освен въздействие върху масите. Те не са идеи, а само външно проявление на конкретната идея. Фактът, че изобщо съществуват национални празници, национални символи и т.н. доближава националната идея до религиите и я прави нещо като полу-религия. Не е случайно, че там където обществото е доминирано от нормите на традиционните религии, нациите са чисто условни. Просто идеите им пряко се конкурират с религиозните.
  3. При унгарците, средната стойност на сбора от двата източно-азиатски компонента е с около 35% по-висока от средните нива при българите. Южняк, как стоят нещата при другите източноевропейски народи, най-вече при поляци, украинци и руснаци?
  4. Да, националността е индентификация, но човек винаги има по няколко такива. Той може да бъде едновременно софиянец, християнин, българин, а и още нещо друго. Той може да се определя като "германски гражданин" и българин едновременно, но да не се самоопределя като германец и т.н. Според мен за да се самоопредели един човек към дадена нация са необходими две неща: - възприемане на "идейният код" на нацията - политическо гражданство. "Идейният код" на нацията включва културата, националния прочит на историята, основните ценности които я сплотяват и т.н. Елементите на "нацията-религия" се появява именно в тази връзка. Съществуват редица ритуали: чествания, национални празници, ритуали по издигане на флага и изпълнение на химна, тържествено заклеване и т.н., като в почти всички случаи тази ритуалност е възприета пряко или под въздействието на религиозните ритуали. Едновременно с това се наблюдава сакрализация на редица образи и символи, например американската конституция, френската революция, образа на Левски и т.н. Тези два фактора - политическия и идейния според мен са задължителни. Не знам дали ритуалността, т.е. религиозния елемент е задължителен, но като гледам какво става по света, по-скоро да. При липса на "идеен код" според мен нямаме "национална държава". "Единството" при тези държави се основава на някаква имперска идея, религия или със сила. Например, при свалянето на режимите в Ирак и Либия двете "нации" се изпариха буквално за дни. Слагането на етикет на всички държави като "национални" или "многонационални" е грешка. Саудитско политическо гражданство със сигурност има, но силно ме съмнява съществуването на "саудитска нация".
  5. Според мен трябва да се гледат едновременно и двата източно-азиатски компонента - Southeast_Asian (предполагам Хан) и Northeast_Asian, условно Якути. Общо двете съставки са много високи при източните скити и засега тях ги забравяме. Няма никакъв смисъл да се разглеждат. Най-ниски са нивата при двете проби Sarmatian_Pokrovka - средно 0,0964455 и при самарския скит, където общият сбор от двете източно-азиатски съставки е 0,10986. За сравнение, средната стойност на Southeast_Asian+Northeast_Asian за българите е 0,008445. Това е над 11 пъти по-малко от нивата на източноазиатския компонент при сарматите и 13 пъти по-малко от най-бедната скитска проба откъм подобни маркери - Scythian_Samara Т.е. ако трябва скитите да участват като прокси в модел на българския геном, участието им няма да е повече от 1/13. За сарматите около 1/11 п.п. Сега видях, че eurogenes е сравнил в последния си пост микенците със съвременна гръцка проба: Mycenaean Minoan_Lasithi 0.780±0.044 Srubnaya 0.220±0.044 P-value 0.909333794 chisq 7.595 Full output vs Greek Iran_ChL 0.090±0.071 Mycenaean 0.478±0.103 Slav_Bohemia 0.432±0.077 P-value 0.461783732 chisq 12.820 Full output В коментарите обаче го критикуват, че гръцката проба не е подходяща, тъй като е от Солун. Мисля обаче, че солунските гърци са нас може да са полезни, а защо не и напълно подходящи.
  6. Добре, нацията е "етнос с държава". Знаем какво е държава, остава да разберем какво е етнос, за да разберем какво е нация.
  7. Само да допълня - манталитета и културните особености на нациите се създават точно при образуване им. Обикновено в Европа до този момент обществото е разделено по съсловен признак. Ако имахме машина на времето и да извършим проучване, например в 16,17-ти век в Англия или Франция, със сигурност щяхме да отчетем между селските маси от една страна, буржоазията от друга и аристокрацията от трета, културни различия по-големи отколкото между Англия, Китай и Гватемала в момента. Миксирането и хомогенизирането на тези култури става посредством новите институции, чрез които става трансфер на ценности и начин на мислене между членовете на бившите съсловия. ОИ не създава изобщо или закъснява със създаването на нови институции, които да разчупят стария традиционен ред, а и в империята няма аристокрация. Т.е. на ниво Империя подобен процес не се получава, а и няма как да се получи. В различните сегменти на ОИ - религиозните общности по една или друга причина подобна среща между трите съсловия също не се случва. Православната общност в ОИ през 17-18 век има нещо като собствена аристокрация - това са фанариотите, около 200-300 фамилии които са интегрирани по един или друг начин в управлението на империята и на общността. Има и силна и доста добре развита буржоазия. Православната общност обаче се разпада, а старата "аристокрация" и буржоазията не се включват в строителството на новите нации и като цяло не участват в новите национални институции. По такъв начин и при гърците и при нас културните особености и манталитет се формират почти изключително от манталитета и културните особености на масите. При поляците и унгарците формирането на националната култура става при взаимодействието и сливането на аристокрацията и масите, а при чехите на буржоазия и маси.
  8. Когато съвременна Европа се оформя в това което е днес, балканите се намират в среда доминирана от съвсем различна култура, при която християнското население е в подчинено отношение. Няма как да се очаква по това време от тук да произлизат идеи от общоевропейско значение, нито има среда която да ги стимулира. Дори и да възникнат някъде локално, те бързо ще бъдат заглушени. Въпреки това балканските християни не са изолирани от процесите в Европа. За пример може да се посочи ситуацията при която първото висше учебно заведение в Русия е създадено не с директен трансфер от Европа, а чрез посредничеството на "изостаналите балкани": Балканското православно християнство винаги е било по-отворено от руското и в непрекъснат контакт с християните от останалата част на Европа. Като разглежда Историята на Паисий от гледна точка на духа на книгата, а не от към съдържание, историкът Питър Шугър вижда в автора "националист в съвременния смисъл на думата". Национализмът обаче е сравнително нова идея, а Паисий няма достъп до никой от водещите западни автори, било то в оригинал или в превод (английски или френски). Нещо повече, той даже не владее техните езици, няма солидно образование и е обикновен монах. Шугър недоумява откъде изобщо е дошла тази идея в главата на Паисий? Отговорът е прост. Средиземно море все още не е преграда, а мост и идеите които се появяват в Европа почти моментално имат своето отражение на балканите. Гръцкият национализъм е един от най-ранните в Европа, а българският е следствие на гръцкия. По същият път и останалите идеи като тези за "равенство, свобода и братство", "права человеческие" и т.н. се появяват на балканите синхронно със появяването им на запад. Проблемът тук не са идеите изобщо, а бавното разпространение сред масите заради ОИ. Но тези идеи не стигат много по-бързо до масите и на другите европейски народи. Друг пример - "прусаци на балканите" не се отнася за българите само от страна на тяхната храброст (едни са виждали това), но и за своеобразният "православен протестанизъм" (в който някои са обвинявали българите). През 19 век се появяват преводи на богослужебни книги на новобългарски език и те са въведени веднага в църковна употреба, без изобщо да се допитат до който и да е. По-късно при черковните борби гърците преследват основно тези книги. Управлението на Екзархията пък по-скоро е предвидено за република отколкото на църква. При това на избор подлежат всички - от Екзарха, през владиците до последния писар. Управлението на екзарха е ограничено до 4 годишен мандат, който завършва с народен събор на който се прави пълен финансов отчет и се избира нов Екзарх (или се преизбира стария).
  9. Няма идеална система. Противотежестите и балансиращите елементи забавят процеса за вземане на решения и го правят муден. Еднокамарният парламент има много по-добра оперативност. От друга страна обаче двете камари дисциплинират управляващите и намаляват вероятността да се вършат глупости. Сегашните демократични управленски традиции на запада са утвърдени от тази и други подобни системи. Висока оперативност е имал и краля. Смисълът на демокрацията е за ограничаване възможността да се вземат еднолични решения или решения на ограничена група от хора без съгласието на широката общност. Другият момент при нас е, че се извършва нещо като "одържавяване на църквата". Църковната община е нещото около което се върти целият културен и религиозен и дори част от стопанския живот на българите. В двора на църквата или в непосредствена близост се строят училища, сгради на църковни настоятелства, "канцеларии" на разни еснафски сдружения и т.н. След освобождението образованието е иззето от местната общност и е централизирано. Изземат се и други граждански функции, които преди това са били отговорност на църковната община. На запад - в Англия, Холандия и Германия училищата на религиозните институции продължават да функционират като успоредна система, а държавата създава своя централизирана образователна система. Под натиска на руснаците за "истинско православие", самата Екзархия също търпи промяна като същност и управление В резултат дори и в Македония и Одринско учителите вече не се избират от местната общност, а се назначават от Цариград. Всички тези промени за 1-2 поколения лишават местните общности от ангажимент и грижи за тези институции. Така обаче демократичните традиции на българите, които до този момент са много силни, постепенно заглъхват.
  10. Така е. Имперската власт и имперската буржоазия по принцип са в опозиция с националните движения и съответно нямат място в новите национални държави. Те националните революции затова и се правят - да се започне начисто. За мен представлява по-скоро интерес особеностите на националното строителство, които са предопределили някои от сегашните неразбории в институциите и взаимоотношенията ни. Например, на запад демокрацията е тръгнала с парламент съставен от две камари. Двете камари взаимно се контролират и балансират. Трансферът на власт става постепенно от горната към долната. Това позволява създаването на демократични управленски традиции със системи за контрол и противотежести. При нас благодарение на имперското минало и и страха да не се повторят някои негови недъзи, горната камара се отхвърля. Това не е проблем, но проблемът е, че няма някакъв заместител на балансираща институция.
  11. По принцип е така. В тази част на света обаче националните държави се образуват в резултат на разпад на трите империи - Османската, Австрийската и Руската. Войните, революциите и хаоса по-скоро нулират богатството и властта, отколкото да ги трасферират. Изключения са може би Финландия и Австрия. Освен това балканската буржоазия през 19-ти век е по-скоро космополитна и глобалистка, отколкото да е свързана с конкретна нация. Православните например се чувстват като част от рум миллета, а не гърци, българи и т.н. в националния смисъл. Преди разпада на рум милета те имат много добри позиции и в трите империи, но след това се разтварят някъде по света. Участието им в икономите на националните държави на балканите се свежда до някое друго дарение за обществени нужди. Ситуацията с буржоазията от другите вероизповедания - арменци и евреи е същата.
  12. Това ме подсети, че може би е добре да се изследва феномена на изграждането на нациите в източната част на Европа и връзката със сегашните спорове по оста изток-запад в ЕС. За разлика от запада, където буржоазията играе основна роля при формирането на нациите, тук двигателите са различни. В голяма част от страните това е долната част от средната класа, а това не е същинската буржоазия. При други - Унгария и Полша поради стечение на обстоятелствата по парадоксален начин това се явява аристокрацията. При чехите е страна комбинация между добре платени работници и буржоазия и т.н. Т.е. при всички страни ситуацията е различна. Общото е обаче, че всички тези нации са зародени в империи, голяма роля играят образованите хора и етапите в строителството на нациите при всички са едни и същи. Като цяло буржоазията или горната част от средната класа не участва в тези процеси и е по-скоро лоялна на имперските власти.
  13. Тц, не е така. Принципът на анализа може да се види нагледно в картинката от този пост: Изследвани са 8 географски района и със статистически модел са определени общите маркери на геномите във всеки един район. (долната част на картинката) К1 са Европа - тъмно синьо, К2 - близък изток, К3 - кавказ, К6 -якути, К8 - хан, ....... Горе са народите които говорят тюркски езици. Всички до един имат видим европейски компонент К1, който е много, много по-висок от източноазиатския при българите (той изобщо не се вижда на картинката). Всички имат много значителен кавказки компонент, като само при Хакасите и Долганите нивата са ниски, но пак доста по високи в сравнение на източноазиатските маркери при нас. Това са западно евразийските маркери. Кото цяло най-ниски нивата при якути, тувани и долганци. Източноазиатските са К8, К6. Видими са при всички освен при гагаузите. Най-ниски са нивата при турци, азери и чуваши. Таблиците на южняка са същото, но вместо цветове инфото е дадено с числа. Това е полезно когато нивата са много ниски и не могат да се видят в цветната графика.
  14. Мен ме смущава практическата липса на Northeast_Asian в BulgarianX1 и BulgarianX2 , а нивата му са много високи и при скити и при сармати. Освен това го има при всички останали проби. Освен българските X1 и Х2 изключение са English_Kent и Cypriot(CYP5). При тях обаче освен, че има пълна липса на Northeast_Asian, напълно отсъства и Southeast_Asian. Т.е. BulgarianX1 и BulgarianX2 не ми приличат на нищо друго от тази таблица. Може би трябва да се включат и други референти.
  15. България е направила своя избор. Алтернатива, като собствен път за развитие никога не е предлагана и не е обсъждана в обществото или поне аз не знам да има такава, която да заслужава обсъждане. За изолационистки политики от 19 век пък изобщо не може да става и на въпрос. От друга страна има едно въже, което вечно ни дърпа в друга посока. Ще си позволя да цитирам мнение от друг форум: Това обаче не е собствен път за развитие, а директно вписване в един чужд модел. Проблемът е, че модел няма. Православие, братя славяни, Русия - аз поне нямам никаква представа какви ценности и визия за обществото се съдържат зад тези думи. Какви са например институциите и взаимоотношенията от провославо-славяно-руски тип?
  16. Така, но не точно така. Армениците са жив пример какво става ако не вдигнеш навреме революция. Те са отлично интегрирани в ОИ: Имат си собствено Национално събрание и дори конституция, интелигенцията им е заела ключови позиции, а финансите на империята направо са окупирани от арменци. Още Захари обаче е усетил, че липсата на революционно движение при тях е грешка: Арменците се усещат едва след Руско-Турската война и чак тогава подхващат някакво революционно движение. Обаче е много късно, ситуацията е променена и моментът е изпуснат.
  17. За мен тюрките наистина са най-голямата мистерия. Нито има някакъв автозомен маркер за който да се хване човек, нито "тюркска" хаплогрупа. Автозомно това което ги свързва е, че всички имат източно-азиатски и западно-евразийски маркери. Източно-азиатскити маркери в турците, са на нива горе долу колкото са западно-евразийските при якутите. Т.е. патова ситуация. Всички останали - кавказки, южноазиатски, някои от сибирските и т.н. са "тука има тука нема". При Y-DNA е още по-голямо мазало. Общата за всички група май е R1a. Въобще пълна мъгла. Теорията, че при някаква странна и абсурдна ситуация някакви индоевропейци са абсорбирали сибирски и източноазиатски жени и в резултат на това се е пръкнало своеобразно скито-сибиро-монголо-угро-кавказко койне (или нещо подобно от този сорт) т.е. прототюркски, колкото и да е невероятна и колкото е да е абсурдна, засега изглежда най-вероятната. Просто друга някаква по-смислена няма.
  18. Мисля, че това с проливите също е мит, поне що се отнася до конкретната война. Русия по това време няма никакъв потенциал да завоюва и да задържи проливите и това се знае от управляващите. Освен един гол имидж никаква друга цел нямат. Естествено и дъвка за собственото им население, та да не мисли щуротии и да се тушира вътрешното напрежение. Нещо като сирийската война на Путин. Ефект от войната във вътрешен план обаче почти няма и в крайна сметка това от което най-много се е страхувал императора става факт:
  19. Българският народ влиза в третата българска държава с демократични традиции, но без никакъв опит в управлението на държава. Демокрацията е подходяща за управление на малки общности - гилдия, община, цех, най-много град. Горе долу там където хората се познават и се знае кой, кой е. На запад проблем от това е нямало, тъй като представителната демокрация навлиза с двукамарна парламентарна система. В едната камара заседават демократично избраните депутати, а в другата разни хора по право (лордовете), с някакъв ценз, назначени, а не избирани и т.н. Т.е. в долната камара заседават хора които са свикнали да работят при демократична система, а в горната хората които разбират от управление на държавата, но не и от демокрация. Постепенно с годините и едните и другите са се научили какво е мисленето на другите, как работи другата камара и се стига до днешните демократични управленски традиции. Днес обаче двукамарната система се смята за отживелица и безсмислена освен при управлението на федерални държави.
  20. Теб те интересува едно, друг - друго, а трети трето. Ако всички "случаи" интересни за този или онзи влязат в учебниците, те няма да са 200, а 20000 страници. Всичко ще е описано, но ефектът ще е същия - "да си чел, в учебника го има"
  21. Всяка революция е хаотична, недобре организирана и импулсивна. Един има едни идеи в главата, друг други. Отношението на съвременниците, а и на наследниците никога не е еднозначно към подробностите и по начина по който протича революцията. 19-ти век в Европа е векът на нациите. За какво е цялата гюрултия? - за отпушване на старите, останали от феодализма управленски системи, за социална мобилност и счупване на старите съсловни, религиозни и всякакви други деления напомнящи кастова система. "Робството", "тиранията" и т.н. е гледната точка на активната част от населението, тази която иска промяната, а не на населението като цяло. "Робията", "тиранията" и т.н. се състоят именно в стария режим и това е така, независимо за кой от режимите става въпрос - френски, руски, австрийски или османски. Няма революция при която тази активна част да не си служи с "измами" и "лъжи" за да увлече масите. Понякога лъжите са съвсем съзнателни, понякога просто реалността не е такава каквато първоначално се представят революционерите "Самоповярвали" е ключова дума. Това е в основата на промяната, когато активната част от населението повярва, че е способна да управлява или най-малкото да вземе съдбата си свои ръце, а не да се подчинява на някакви хора само поради факта , че по рождение принадлежат на дадена каста. Робството, тиранията и т.н. са "изобретени" именно от тези самоповярвали хора - това е тяхното виждане на нещата. Без тях понятието "освобождение от турско робство" губи какъвто и да е смисъл. Обективно погледнато, към момента на събитията положението на българския селянин, търговец или занаятчия (над 90% от народа) е къде-къде по-добро от положението на колегите им в Русия, Полша и т.н. Това се съзнава много добре, както от "самоповярвалите се" така и от "истинските освободители".
  22. Точно така. Ха сега си представи, че го нямаше априлското въстание. Нали е неуспешно, а ръководителите му са пропаднали типове. Т.е. спокойно може да го отпишеш. Ако имаше изобщо война, можеше ли тя да изпълни поне някоя от тези цели? Мен ако питаш нито една. Въстаниците в Херцеговина и Босна не искат автономия или независимост. Те искат земя (поземлена реформа), данъчна реформа, разни свободи и т.н. Сред въстаниците има някакви иредентисти които искат присъединяване на Босна към Сърбия или Херцеговина към Черна Гора, но те са по-скоро малцинство, а и се появяват на сцената след като въстанието вече се е развило и въстаниците са поставили основните си искания. Положението в БиХ няма оправия. Не могат да се пришият към Сърбия или Черна гора, тъй като никой от великите сили не иска подобно нещо, включително и Александър. Няма как да ги оставиш да се управляват автономно, тъй като мюсюлманите са значителен елемент, а в Босна мнозинство и автономията нищо няма да промени - ще продължат да се избиват. Турското правителство не може да раздаде земи на християните, тъй като тогава мюсюлманите ще се вдигнат на бунт и т.н. Точно и затова всички с охота приемат желанието на Австрия да окупира областта. Истерията В Русия е пълна и преди априлското въстание. Ако няма война, общественото мнение ще изяде царя с парцалите. Ако има и е неуспешна - също. Ако има и е победна, но се върнат с празни ръце - пак същата работа. Априлското въстание е съвсем различно от тези в БиХ. Тук няма никакви искания на бунтовниците към османската власт, освен едно - да се омита напълно от българските територии. Това е ясно и еднозначно послание разбрано от всички. Без априлското въстание, войната няма какво да постигне. Руснаците ще воюват, ще победят, ще поискат от турците някакви облекчения за християните и това е. Няма какво да поискат друго, а и към този момент правителството не желае пряко да окупира територии на юг от Дунав. У дома си имат прекалено много проблеми и не им трябват други. За руската общественост това е пълен провал - един куп жертви за нищо. Ефектът ще е много по лош от варианта при който изобщо няма война. Ботев, а и всички от т.н. идеолози са напълно наясно със ситуацията.
  23. ОК, а каква е реалната причина за войната?
  24. Аз също смятам, че мястото им е в Европа. Въпросът е дали го искат. Раздялата с имперското минало и преформатирането на мисленето и политиките е болезнена. Руската империя нямаше възможност да преживее своите национални революции, отцепвания и загуба на територии тогава, когато тези процеси се случваха в Европа, Не мисля, че и сега са готови да видят в украинци, белоруси, казахи и т.н. свободни и суверенни нации, които сами искат и могат да определят пътя по който да вървят. Това което виждам е, че в името на запазването на империята, политиците им са готови да се откажат от европейското си наследство и да изберат някакъв друг, собствен цивилизационен път.
  25. Честно казано тази тема започна да ме обърква. Да, има мит. Наистина може да се каже, че в масовите представи тези личности са титани, безкористни, влюбени в Родината и т.н. И не, не е вярно, че сега всички сме никакви, корумпирани и дребни човечета. По голямата част сме просто почтени хора. С какво са известни тези хора? - с това, че са започнали национална революция. Двигателите на революциите почти винаги са нехранимайковци, авантюристи и т.н., но в същото време хора, страстно отдадени на някаква идея или кауза. Ако революцията успее те влизат в историята, ако не, може и да се появят някъде като любопитен факт, но известен само на тесните специалисти. В повечето случаи широката публика няма и да чуе за тях. Може ли ние да сме като тях? - не можем, защото сме почтени хора. Почтените хора си гледат семействата, работят, въртят бизнес или са отдадени на професията си. Те също имат страсти, но страстите им са по- лични и по-интимни. Почтените хора няма да зарежат дом и семейство и да тръгнат по пътищата да проповядват идеи като Исус, няма да се взривят или умрат от глад в името на някаква идея, няма да тръгнат с оръжие да свалят властта и т.н. Всички тези неща биха ги направили само и единствено при извънредна ситуация. Историците - професионалисти, а и любители са наясно, че всички тези революционери, месии, терористи, религиозни реформатори, фанатици и т.н имат по дефиниция някакви "кирливи ризи" от гледна точка на "почтените хора". Те обаче не представляват никакъв интерес (ясно е, че ги има по принцип), освен ако целта не е с тях да се опише причината за "отклонението" от стандарта - травма в детството, лична драма която да е подтикнала индивида към подобно решение и т.н. Останалото - откраднал кокошка, бил любовчия и т.н. не е от интерес за никой. Сега за обективността. Нашите герои имат значение само и единствено за българската история и то просто защото каузата и идеите на които са отдадени се реализират. От гледна точка на балканската история, на историята на османската империя или тази на Русия нямат значение или ако имат то това е само като имена и до там. От значение за тези истории е факта, че избухва априлското въстание, а подробностите интересуват само някой тесен специалист. Т.е. обективността зависи от гледната точка на коя история ще разглеждаме обективно. Върбанов, а и Рамус ги разбирам. Единият не се интересува от националната ни история и наистина в този случай за него обективно тези хора не представляват интерес. Рамус разглежда нещата от призмата на собствените си възприятия от по-обща и по-дълбока светлина, надскачайки рамките на националната история. Т.е. по-скоро от философската страна на въпроса. За него обективно също са без значение. Не ми е ясно каква е твоята теза и защо изобщо е отворена тази тема? Каква обективност търсиш? Казваш, че те интересува националната история. Обективно погледнато допринасят ли тези хора за подготовката и избухването на априлското въстание? - допринасят. Обективно погледнато има ли значение априлското въстание? - има и то огромно.

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!