Atom

Национализмът и нациите по принцип идват като отрицание на аристократизма и съсловното деление. Макар и да не е пряка цел, републиката е идеал, стремеж и мечта. Ето няколко цитата: За много от възрожденците идеалните общества са тези в Америка и Швейцария. При това не толкова, че са федерации, отколкото републики. Това пък е от "записките" Републиканският принцип най-ярко се вижда в устава на Екзархията. Там той се проявява в една изключително консервативна среда с вековни традиции. Ограничението на мандата на Екзарха до 4 години, а и някои други републикански принципи са толкова революционни, че Портата така и не утвърждава устава, при това без да иска от българите да приемат нов устав.

Освен руския случай интерес представлява и случая в обединеното кралство. Там има идентичност на две нива - британска и съответно английска, шотландска и т.н. През 1999г. Шотландия получи собствен парламент, последвана от Уелс и Северна Ирландия. На практика се получава така, че за вътрешни проблеми шотландците решават сами, а за английските проблеми решения се вземат от британския парламент. Например в Шотландия университетските такси се поемат от правителството за шотландците (по вътрешно решение) и всички граждани на ЕС - по задължението на ОК да има еднакво третиране на гражданите на ЕС относно университетското образование. Англичаните обаче не са обект на решението на шотландския парламент, нито отношенията между Шотландия и Англия са предмет на правото на ЕС, а на вътрешното в UK. Резултатът е, че англичаните плащат пълната такса ако искат да учат в Шотландия. Този, а и редица други проблеми възбудиха английския национализъм и започна обсъждане на идеята са съставяне на английски парламент. Това би означавало обаче директно обезсмисляне на британския, а и от там на самото съществуване на ОК. При условие, че местните проблеми се решават от местните парламенти, а глобалните от ЕС, за какъв чеп е необходим посредник в лицето на британския парламент. Ефектът от всички тези национални игри, а и не само те е ясен - напускане на ЕС. Ако не по друго, двете бивши империи си приличат по националните страсти които се развихрят там, горе долу по едно и също време.

Според това което съм чел нямат. Или по-точно не и в смисъла на нацията като феномен на новото време. Употребява се израза русский народ. Нациите и национализма се появяват като реакция на старата съсловна и религиозна организация. Идеологията позволява социална мобилност извън ограниченията на съсловията и религията. Абстракцията "нация" изземва властта от монарсите и се превръща в "суверен" на държавата. Вече какво е съдържанието на понятието "нация" е въпрос на вижданията на всяка конкретна нация. Доколкото суверен в Руската империя е Царят, то за нация е трудно да се говори. В Руската империя нации и националности са малцинствата които се опитват да се откъснат от Империята или най-малкото да получат частичен суверенитет (някаква автономия). По времето на СССР, суверен е КПСС. На книга има период в който това е съветския народ, но тъй като реално не е така, "съветската нация" се оказва мъртъв проект. РАН имат определение за "российская" нация, за "русская" не знам да имат Въпросът е дали и колко руснаци, чеченци, татари и т.н. са консолидирани и доколко имат общи "историко-культурными ценностями, чувством принадлежности к единому народу, гражданской ответственностью и солидарностью". Т.е. реалност ли е тази нация или само някаква фикция. Според Дугин, нацията като цяло е западно изобретение и изобщо не отговаря на историческата реалност в Русия. Всяка нация, независимо на каква база е създадена - русская, российская, русский мир и т.н. е вредна и би обезличила руснаците. През миналата година Путин постави въпроса за обсъждане и евентуално приемане на закон за российската нация. Освен администрацията в Кремъл и донякъде управляващата партия идеята бе отхвърлена масово, най-вече от етническите руснаци. От друга страна, стремежът на някои руски националисти да се стимулира идеята за руска нация се посреща на нож от Кремъл.

Да, до голяма степен "националният разказ" е идеология, но в същото време и история (като разказ, не като науката). Наистина определението на Инкоректус е опростено, но това не означава, че не е вярно. Просто би могло да се допълни, че освен изложението е важно и възприятието. Т.е. дали публиката възприема даден въпрос като категоричност или относителност. Два примера: Годината 681. Тя възниква като част от история (разказ), хипотеза. В науката е дискусионна, но в националния разказ е представена като категоричност, съответно и е възприета като такава. Т.е. 100% мит, който няма връзка с някаква целева идеологическа натовареност. Турското робство възниква като чисто идеологически инструмент, продуциран от същите тези хора, които се демитологизират в темата. Т.е. в началото това е пропаганден инструмент, чиято цел е да мотивира населението към действия за национална революция. Самите революционери, а и публиката са наясно, че това е само една пропаганда и въпросът съвсем спокойно се дискутира. Всички са напълно наясно има или няма истинско робство. Торн в случая отхвърля изцяло революционерите и ролята им, но охотно възприема именно тяхната идеологическа конструкция като чиста монета и факт. Не съм изследвал въпроса подробно, но някъде по времето на комунизма, тази идеологическа конструкция окончателно се оформя в очите на публиката като 100% категоричен факт. Т.е. превърнала се е в мит. С една дума. може да имаме идеология която не е мит - обществото не я възприема еднозначно и въпросът е дискусионен. Може да имаме и мит който не е натоварен с идеология. Интересното е, че самият мит не се възприема като такъв от потребителите му. Перфектният мит е този, който в очите на публиката изобщо не е мит. и никой не поставя под въпрос съдържанието му.

Напротив, наясно съм, че нашите герои много добре са съзнавали положението. Въпросът беше за митовете. Темата не е историческа, въпреки претенциите на Торн. Мнението ми, пак ще го повторя е, че един мит на може да се демитологизира самоцелно. Националният разказ има своята логика и последователност и не търпи вакум. Затова и казвам, че един мит може да се демитологизира като се създаде нов мит или целият разказ се пренапише отначало. В случая темата ясно показа именно това. Развенчавайки мита за революционерите, Торн пусна новия мит - за изключителните заслуги на Цар Освободител. Това е неизбежно, тъй като митовете не са един или два и елиминирането на единия веднага дава предимство на други. Ако се обсъжда другата тема - пренаписването на разказа, то тя излиза далеч извън конкретиката за Левски, Ботев и освобождението. Нещата са свързани: въпросите за що е то народ и що е нация, има или не турско робство, въпроса за статични или динамични образи на ОИ и Русия и политиките им и още една камара други. Обществото ни е чувствително по всяка една от тези теми и всяка промяна би се посрещнала на нож - "откраднаха ни историята", "обезличиха българите", "откраднаха ни робството" и т.н. При това положение появата но нови митове е неизбежна. Ще ти повторя мнението на Incorrectus, което според мен много добре синтезира проблема с митовете: Един пример: През възраждането има една камара учебници по история. Както в повечето други учебници, фактите са представени като категоричности. В обществото текат дебати основно по два въпроса: този за произхода на древните българи (прабългарите) - от къде идват, какви са и т.н., а другият въпрос е как и защо българите падат под турска власт. Дебатите са ожесточени, като към всеки учебник има обвинения в изкривяване на историята, изопачаване на истината и т.н. Тодор Шишков решава да издаде учебник, в който съвестно да представи всички данни, известни на съвременната наука. Целта му е да избегне критиките и да представи "цялата истина". В случая под "данни" и "истина" се разбират не само факти, но също така версии, хипотези и дебати. В резултат се получава учебник, който съдържа 107 страници засягащи въпроса с произхода на българското племе, 150 за всички събития от основаването на държавата до падането и под османска власт и 60 за самото падане. Добросъвестното излагане на всички известни данни разрушава баланса на книгата. Създава се впечатление, че важните въпроси в българската история са само два: къде са живеели предците преди да дойдат на Балканите и как България изчезва от картата на Европа. Образованата публика е скандализирана, учебникът е разгромен, а авторът му е сравнен с "оная маймуна, която видяла, че хората си служат с очила, и тя си купила, но като не им знаела назначението, ту ги помирисвала, ту ги тургала на опашката си…". Учебникът е пълен провал по простата причина, че добросъвестното изложение първо заема извънредно много място и още по-важно обърква читателите. Книгата е отхвърлена от абсолютно всички. Един нов национален разказ ще повдигне дебата не по 2 въпроса, а по 222. Заменянето на тези дискусионни въпроси с категоричности в учебниците в очите на публиката ще е ново митотворчество, а самите дискусии трудно могат да намерят място в учебниците. И в единия и в другия случай има огромен риск авторите да бъдат оприличени на "оная маймуна, която видяла, че хората си служат с очила, и тя си купила, но като не им знаела назначението, ту ги помирисвала, ту ги тургала на опашката си…".

Какви са фактите: По времето на Кримската война, Османската Империя за пръв път в историята си прибягва до външни заеми. През следващите години продължава да трупа заеми най-вече за модернизация на армията и флота. През 1873г. в Анадола има невиждана суша - реколтата се проваля. През следващата година Анадола е залята от наводнения - пак провал на реколтата. Това води да глад и бунтове сред населението на провинцията. Бунтовете продължават и през следващите години. Резултатът е финансови затруднения на правителството. Правителството решава да вдигне данъците за до компенсира загубите от Анадола и да може да си покрива заемите. В резултат избухва въстание в Босна и Херцеговина. Избухва Старозагорското въстание. По-високите данъци не вършат работа при толкова размирици и на 30 октомври 1875 правителството обявява, че спира редовното обслужване да дълговете, т.е. ако ги обслужва, това ще е само частично. Още от 1875 година в Русия има висока активност за подкрепа на въстаниците в Босна и Херцеговина с пари и доброволци. Славянофилите в пресата подтикват правителството да се намеси. Русия, Австрия и Германия започват да обсъждат възможни общи действия за натиск върху високата порта и евентуалните реформи и териториални промени. Размириците на мюсюлманите се прехвърлят и в европейската част. В Цариград и Солун има погроми, в резултат на които в Солун са убити консулите на Франция и Германия. Франция и Италия също се присъединяват към имперското трио ( Австрия, Русия и Германия). В Русия натискът на обществеността върху властите се засилва. До този момент европейските сили се вълнуват най-вече от практическия фалит на ОИ, въстанията в БиХ и евентуалната намеса на Черна Гора и Сърбия в хода на събитията. Българите не са нито обект, нито субект на каквито и да е сметки. Избухва Априлското въстание. Отзвукът от събитията в Англия е огромен и за пръв път Англия също се замисля да участва в някакви общоевропейски политики спрямо ОИ. До този момент тя упорито отказва на всички призиви които идват от Русия, Австрия или Германия. В Русия вестниците се занимават ежедневно с източния въпрос. Под натиска на общественото мнение за пръв път руското правителство се замисля да постави пред останалите велики сили въпроса за българите. До този момент такъв въпрос не съществува. През май 1876 в Истанбул е извършен преврат. На престола се възкачва Мурад V През юни Сърбия и Черна гора обявяват война на ОИ. В края на август в Цариград има нов преврат. На престола се възкачва Абду́л-Хами́д II През декември е свикана Цариградската конференция. Междувременно войната между Сърбия + Черна Гора и ОИ продължава. В Босна и Херцеговина бунтовете също продължават. Изводи: Независимо дали има или не българско въстание, конференция така или иначе ще има. Причините са, че размириците са обхванали както християните така и мюсюлманите, империята е неустойчива и на практика във фалит - не си плаща дълговете, а те са към европейски банки. Моментът на въстание е перфектен. Независимо дали има успех или не, българският въпрос има огромен шанс да получи някакво разрешение - било под натиска на великите сили на бъдеща конференция, било при война. Освен това според някои историци конкретният ефект от Априлското въстание е преврата в Цариград. Западните балкани са далеч, но България е съвсем близо и търпението на някои хора се изчерпва. Без Априлското въстание, най-вероятно на цариградската конференция или някакъв друг форум заместител, българският въпрос изобщо нямаше да се разглежда. Дали щеше да има Руско-Турска война при неуспех на конференцията не е много ясно - според мен по-скоро не. Александър не желае да воюва, но общественото мнение е направо истерично по този въпрос и не му дава избор. В същото време няма няма как да защити нито Сърбия, нито въстаниците в БиХ без да развали договореностите с Австрия. С една дума алтернативата му е или абдикация (а може и нещо по-лошо ) или да защити братята славяни, но да рискува обтягане на отношенията и дори война с Австрия. При всички положение обаче, без намеса авторитетът му в Русия би се сринал. Априлското въстание му дава този избор и въпреки, че Русия въобще не е готова за война тя е обявена. Така той все пак защитава братята славяни (макар и само някои от тях) и в същото време има възможност да запази договореностите с Австрия.

Нито САЩ, нито Китай са проблем. Проблемът е, че глобализацията е в задънена улица. От една страна е технологичната революция, ИИ и роботизацията, които в близките 10-20 години ще направят ненужни един куп професии и хора. От друга е нарастващото население в третия свят. Прогнозите са, че към 2050 година, третата страна по население след Китай и Индия ще е Нигерия. За Африка като цяло прогнозират между 2017 и 2050 населението да се удвои и да стане с около 500-600 милиона повече от населението на Европа + цялата Русия, двете Америки, Австралия + Океания, всички взети накуп. Общо населението на Африка и Азия ще се увеличи до 2050 г. с 2 милиарда младо и гладно население без перспектива. Тези хора няма да има нито какво да правят там, нито какво да ядат. Пътят им е единствено към "слабонаселения" и богат свят - Америка (и двата континента), Европа, Русия, богатите страни в Азия. Глобално решение на проблема няма. От друга страна със сегашния манталитет (глобализъм, мулти-култи и т.н.) тази вълна не може да бъде спряна. Просто сегашната култура не позволява методите с които може да се спре. Ето защо най-вероятно някакви умници са решили, че "разделението" което се стартира сега ще спомогне до 10-20 години да се смени чипа на масите - примерно да се култивира някаква ксенофобия. Целта е новият начин на мислене да направи населението на богатия свят по-нечувствително към съдбата да "другите". Богатият свят най-вероятно ще се капсулира и ще се опита да реши проблемите с ИИ, роботите и излишните хора локално, на собствена територия. Има различни прогнози как може да стане това, като едната е въвеждането на ББД. Проблемите на Африка и бедната част от Азия най-вероятно ще се оставят на собствените им населения. Прогнози за решаването на проблемите на тази част от света няма.

Във връзка със строителството на российската нация палачинката пак се обърна и сега е модерно Куликовската битка да се разглежда като вътрешен конфликт (част от гражданска война), а не като битка на "свои" срещу "чужди" Желанието на Кремъл е в Русия да се създаде единна нация. Лично на мен ми е много интересно какво ще измислят идеолозите, за да дадат поне минимална възможност на това желание да се изпълни. Вижданията са, че "многонационалният народ" по някакъв начин трябва да се трансформира в "единна многонародна нация". Така обаче концепцията за "российска" нация е в директна конкуренция и сблъсък с концепцията за "русская нация" и значително подкопава идеята зад третата концепция - "русский мир".

ОК, да разгледаме темата като възрастни хора. Ако се абстрахираме от това кое е мит и кое не, както и от различни факти или измислици от биографията на героите, остава мнението ти, че според теб т.н. герои нямат отношение или ако имат то е сравнително малко по въпроса с освобождаването на България: Какво означава свобода? Кого точно освобождава и каква точно свобода дарява Александър? Освобождава някакви конкретни хора от затвора, дарява свобода на някакви роби (като робите-негри в Америка или робите-цигани при румънците), дарява свобода на някое българско съсловие, подобно на крепостните в Русия? Не, "дарената" свобода е политическа и национална. Науката история доста подробно се е занимавала и се занимава с формирането на нациите. Няма да се спирам на всички начини по които се формира една нация, а само на това което е свързано с нашата история: Българският народ изгражда своята нация сам и преминава през всичките три фази. Всяка една от тях е важна и е с еднаква тежест при формирането на нацията, а от там и за добиването на национална и политическа свобода. Прекъсването на процеса някъде по веригата обезсмисля понятието "национална свобода". Ако няма нация - няма кой да се освобождава. Ако обществото не иска национална свобода - няма за какво да му се "дава". Обратно, ако едно общество премине през трите фази рано или късно се сдобива с "национална свобода". Сега сигурно ще кажеш, че нациите така или иначе се случват и са естествен процес в развитието на Европа. Не, не е така. Процесът е естествен, но през 19 век в Европа е пълно с различни национални проекти, които имат потенциал за изграждане на собствена национална държава. Всички те обаче се конкурират взаимно, а някои от тях така и не преминават през трите фази - например далматински, моравски, галицийски, славонски и какви ли още не. В резултат никакви войни на Александровци, Николаевци и т.н. не са могли да им помогнат, ако членовете на тези прото-нации сами не са знаели какво точно искат. В края на 18-ти век например православните албанци са колкото мюсюлманите, а територията която заемат албанците по това време е сигурно над два пъти по-голяма отколкото сега. Когато обаче в края на 19-ти век албанската нация започва да се осъзнава, православните албанци вече са почти изчезнали - дедите им са прегърнали гръцката, сръбската или българската национална идея, приели са исляма или са мигрирали. Днес православните албанци са едва 6% от цялата нация, а в Сърбия, Гърция или България, ако има изобщо православни, които да се определят като албанци, това са хора мигрирали през последните 20-30 години. Същото е положението и с власи, евреи и т.н. Всички те са имали теоретична възможност да получат национална свобода, но в главите на по-голямата част от членовете на тези групи тази идея изобщо не е присъствала. При нас, третата фаза може да се раздели на две части: 1 - Стремеж и съответно извоюване (факт) на културна, образователна и религиозна автономия и 2- стремеж и съответно постигане на политическа автономия. Ролята на Раковски, Левски, Ботев и т.н. е, че с работата си именно те и подобни на тях хора масовизират сред българите стремежа към политическа и национална свобода. Това са хората, чийто действия най-много спомагат светът да осъзнае заявката, че българите желаят политическа автономия. И ако все пак има някакви съмнение, дали това е някакво малцинство, то априлското въстание ясно доказва на самите българи, а и на целия свят, че не става въпрос за бляновете на отделни индивиди, а българите като цяло са узрели и искат политическа и национална свобода. Без тази ясна и категорична заявка, Александър или който и да е друг щеше да ни освободи точно толкова, колкото някой "освободи" и "дари" с национална автономия моравци, галицийци, далматинци, балканските власи, евреите и още една камара други. Защо великият освободител Александър не освободи босненците - въстанията им са много по-успешни, по-добре организирани и по-дълготрайни от нашите, а и нали и те са славяни? Защо толкова лесно ги хариза на австрийците? Ами защото никой в Босна не иска свободна, независима или автономна Босна. Православните искат присъединение към Сърбия, а мюсюлманите по това време са много далеч от каквито и да е национални идеи. С една дума на никой не му трябва "свободна и независима Босна". Не е възможно да освободиш някой, ако той самият не знае каква точно свобода иска и дали изобщо я иска.

ОК, мога да се съглася, че ако се премахне един мит това не е фатално. Проблемът е, че националният разказ целият е изтъкан от митове. Мит след мит и след него друг мит. Причината е много проста: като всеки разказ той трябва да има своята последователност, вътрешна логика, да е убедителен и да се възприема лесно. В науката история повечето въпроси и отговорите им са дискусионни. Ако в преподаваната история всяко второ изречение съдържа изрази като "предполага се", "възможно е", "съществува хипотеза", "има мнения, че" и т.н то разказът се накъсва, губи логиката си, започва да се възприема трудно или изобщо да не се възприема и накрая губи своята убедителност. Т.е. по необходимост условностите и дискусионните въпроси от науката история се трансферират в преподаваната (учебникарска) история като категоричности. Това според мен е много добро попадение: При условие, че целият национален разказ се състои от митове, кое налага точно определен мит да отпадне? Защо точно Левски, а не траките например да не отпаднат от триото траки-прабългари-славяни, или годината 681, или тюркския произход на прабългарите, или куманския на Асеневци, или......,, или....... Отпадането на един мит само и единствено поради основанието, че е мит води до претенции за отпадане и на други митове, а от там и за деконструиране на целия разказ.

Не само глобалистите имат мнение по въпроса. В зависимост от съдържанието на националния разказ патриотите могат да бъдат "вредни" и за локалните елити. Например руския (русский) патриотизъм за Кремъл е нежелан и вреден. Причината е проста - властите искат да възпитат российски, общодържавен патриотизъм. Российският национален разказ който се опитват да конструират обаче е в дълбоко противоречие с руския. За Обединеното Кралство английският патриотизъм също се оказа проблем. Национализмът на шотландците може да се преглътне, но английският директно обезсмисля съществуването на Обединеното кралство.

В случая науката няма нищо общо. Темата е за митологизираните герои в преподаваната (учебникарска) история, а не за науката история. Това са две коренно различни области на познанието. Националният разказ (не само на нашата нация, а и на която и да е друга), винаги се крепи на митове. Махнеш ли митовете, разказът се срутва и е необходим нов разказ или поне тотален ремонт. Истина обаче пак няма да има, тъй като ще се появят нови митове. Националният разказ е важен за спойката на нацията. Самата нация се опира на няколко стълба - общ литературен и служебен език, обща култура, обща държава и общ прочит на историята (национален разказ). Ако един от елементите падне, има огромен риск да паднат и другите. Кога може да се демитологизира даден мит? Най-лесно е когато отпадне причината за неговото съществуване. Например с разпада на Югославия и СССР изчезнаха "югославяните" и "съветския човек". Другият начин (който е по-труден) е замяната на един мит с друг. Митовете около националните герои - Левски, Ботев и т.н. не се появяват ей така от нищото, а са в комплекс с една камара други митове, които се въртят около основния мит за "турското робство". Те са нещо като скачени съдове. Колкото робството е по-нечовешко, жестоко и кърваво, толкова героите са повече герои-полубогове и по-малко хора. Обратно, ако робството се сведе до тирания, диктатура, чуждо владичество или каквото и да е там друго , постепенно ще се прояви и човешкия образ на нашите герои. С една дума ако толкова ви дразнят митовете около Левски, Ботев и т.н. по-добре се съсредоточете за първопричината която ги създава - мита за турското робство. Той обаче няма как да се премахне, а трябва да се замени с друг мит.

Нациите не са биологични или расови категории, а културни и политически. Т.е. няма нация която да не е в някаква степен "боза". Що се отнася до Русия, там проблема е съвсем друг. Русия не е национална държава и в нея се сблъскват минимум три идейни течения: - стремеж за преформатиране на държавата като национална държава на руснаците (русские) - оформяне на Русия като национална държава на руските граждани (россияне) - закрепване на Руссия като империя олицетворяваща евразийската идея. Отделно в страната витаят глобалистките пост-национални идеи. Всяка от тези идеологии има собствен прочит на историята и собствени митове. Т.е. за разлика от нас (а и останалата част на Европа) където се сблъскват два вида митове - тези на нацията и новите породени от пост-модерната епоха, (които са наднационални) в Русия има борба между четири различни идеологии, всяка от които има свой собствен прочит на историята и свои митове. Първата национална идея (Русская) се приема от повечето руснаци, но категорично се отхвърля от елита. Втората, която е пак национална (Российская) е желана и цел на елита, но засега все още не среща подкрепа сред масите. Третата - евразийската (която в оригиналния си вид изобщо отрича нациите) след обтягането на отношенията с Украйна вече не е приоритет за елита. Масите от своя страна я разбират единствено като наднационален проект, а не като нещо което може да се приеме като заместител на нацията. Дебатите които се водят в Русия по тези проблеми са крайно интересни.

Не знам отговора. Ясно е например какво става при малките - до 4 клас. Там учебния материал е написан увлекателно, под формата на приказка с много илюстрации. Нито авторите, нито родителите възприемат съдържанието на тези книжки като "истина", а по-скоро като приказка или легенда. Т.е. това е първия етап с простите отговори на Стинката. Целта е запознаване с материята и някаква базова фактология. От там нататък следва задълбаване и надграждане. Ясно е какво става (или поне какво би трябвало да става) и на финала - във висшето образование. В АУБ например всички студенти (или поне така беше доскоро), независимо каква им е основната специалност са задължени да вземат поне един курс по история. Каква точно история не е важно. Един може да вземе курс от история на Египет, друг на Византия, трети нещо от Американската история и т.н. Целта на курса не е да се запознаят студентите с някаква фактология, а да се научат да използват научния апарат в дисциплината, да се научат да изграждат тези, да се ровят в източници, да сравняват, да огледат работата си отвсякъде, да предвидят възможните слаби места и критики и т.н. В средата обаче - между 5 и 12 клас ми е тъмна Индия. Това което предлагаш ми се вижда неизпълнимо. Сега като се замисля обаче е възможно да проработи при разделянето на обучението на две - обикновен курс (лек) и разширен курс. Двата курса да се предлагат успоредно (например и двата са средновековна история на България) при което децата или родителите им да имат възможност за избор. При първия курс материалът продължава да се преподава под формата на легенда, без претенции за истинност, а в другия освен това което казваш за калибрирането постепенно да се вкарват и научни елементи.

Това би довело до консенсус, но не и до обективизъм. Stinka (Rom) според мен много добре описа процеса: Траки-славяни-българи, създаването на България през 681г., Кирил и Методий създатели на българската азбука и т.н. и т.н. Всичко това са отговори на даден въпрос по които има консенсус, но в никакъв случай обективност. Или както казва Стинката "елементарен и повърхностен отговор, логически приемлив при ограничена информация" Освен това много зависи какъв изобщо ще е въпроса на който се търси отговор. Например, преминаването от племенна структура към държавност не е еднократен акт, а процес и в националните истории на много народи такъв въпрос "кога точно е създадена държавата Х" въобще не съществува. Има и един друг момент - развитието на историята като наука и интересите на професионалистите и разминаването им с инертността и консерватизма на широката публика. Това не само не позволява даден мит да бъде демитологизиран, но и някой път просто диктува съдържанието на учебниците. Т.е. има въпроси от които широката публика не се интересува и съответно не иска никакви отговори. За историците обаче тези въпроси са важни. За разлика от преди, днес интересите на професионалистите на са толкова съсредоточени само и единствено до войни и битки, а до бита на обикновените хора. Например как и кога американските аграрни култури навлизат в българските земи и как царевицата и слънчогледа променят бита на българите. Кога пататника става "традиционно родопско ястие", а фасула общобългарско и т.н. Истерията по т.н. "съжителство" бе породена точно от това разминаване. Ако сравниш двата варианта на учебна програма по история за 6 клас - проекта по който се вдигна толкова врява и окончателния вариант ще видиш, че няма подмяна на отговорите, а на самите въпроси. В проекта конкретната тема която отпуши дебата е раздела "Общество и всекидневен живот" и по-точно темата "Обществата в Османската империя и Западна Европа", където бе предвидено да се разгледа въпроса за "Съжителството между традициите на християни и мюсюлмани във всекидневието: празници и обичаи, жилище, облекло, храна" и в същото време да се направи сравнение между обществата в Османската империя и Западна Европа. Т.е. едни чисто битови, социални и икономически въпроси и съответните отговори. Сега пак има раздел "Общество и всекидневен живот", но в него вече се разглежда темата за "Контакти и конфликти във всекидневието" която поражда съвсем различни въпроси и отговори - по-скоро свързани с политическите и културни процеси отколкото битови, икономически или социални.

Безспорно това е идеала, но е много трудно за постигане. Да започнем с два примера от самото начало : Траки, славяни, прабългари - за широката публика това са етносите от чието сливане се образува българската народност. За траките в източниците обаче нямаме никакви данни изобщо да са се срещали със славяни или прабългари. Т.е. тяхното участие се приема от широката публика на юнашко доверие - с една дума мит. Продължаваме нататък. 681г. - основаването на българската държава. Това също се приема от публиката на юнашко доверие. Реалността е, че сред учените тази година не е твърда, а подлежи на дебат. Златарски например приема безусловно, че около тази дата е началото на българската държава, въпреки че самата година при него е малко по-различна - 679г. Други изцяло отхвърлят подобна възможност, например Иван Дуйчев, Иван Божилов, Васил Гюзелев и др. С една дума пак мит. Нататък може да се продължи в същия дух с 3-тия,4-тия ,5...10..20 N-тия пореден мит Какви са опциите пред автора на един учебник за корекция: Пропуска проблемните моменти и оставя на тяхното място вакум . Подобен ход трудно ще се приеме първо заради навика, а и второ проблемните моменти са толкова много, че накрая може да остане едно голямо нищо. Заменя проблемните моменти с някакви други, по-достоверни според него факти. В резултат няма да се промени нищо - просто едни митове ще се заменят с други Използва изрази от рода на "предполага се", "има хипотеза", "според някои учени" и т.н. За половината част от публиката митовете пак ще си останат митове и изобщо няма да се замислят за значението на тези изрази. Другата половина ще погледне с недоверие на целия разказ и ще го възприеме като "легенда". В случая "историята" пак се губи, а вместо мит, ще се пръкне и легенда. Вмъква научни моменти в разказа, за да обясни проблемните моменти. Ще се получи непотребен учебник, който е невъзможен за ползване. Кой е полезния ход в случая?

Така е, безспорно образователната ни система е сбъркана, но не е само това проблема. Дори и да се промени подхода в образованието и се премине от трупане на знание към компетенции с млади учители и т.н. то имаме проблема с елитарността на образованието ни. Интелектуалните способности на хората и интелигентността им имат нормално разпределение. В един клас съставен от ученици с всякакви интелектуални способности е достатъчно да има 2-3 ученици които да задават въпроси, да изразяват собствено мнение и да поставят под съмнение написаното в учебниците. По този начин те дават пример на другите и най-малкото останалите се светват, че има и други опции и абсолютната истина не е абсолютна, че информацията трябва да се разглежда критично и т.н.. Когато обаче най-добрите 2-3-ма след седми клас отидат в "елитна гимназия", то останалите стават пасивни и податливи на различни пропаганди и идеологеми. Освен, че образованието ни е елитарно, паралелките са профилирани и се предполага, че децата имат еднакви интереси. Т.е. митовете могат да се разпространяват просто защото учениците не се интересуват от предмета история. Например може да се случи така, че в определен клас в математическа гимназия, въпреки високия интелектуален потенциал да няма нито един ученик който да се интересува от история. Ако и преподавателят няма харизма и не може да увлече учениците в предмета, то колкото и да им дава възможност за въпроси и за собствено мнение такива няма да има. Просто повечето ученици ще мислят този предмет за глупост и толкова. Нещо подобно се случва например с преподаването на философия или социология в икономическите вузове. Това са страшно полезни дисциплини, но повечето студенти ще ти кажат че учат "глупост която не е по специалността". И точно защото е "глупост" и на този предмет се гледа формално, най-вероятно в главите на иначе умни момчета и момичета ще останат само клишета и митове, тъй като самият мит е мит защото "притежава както убедителност, така и автори­тет" Опитай се обаче да поставиш под съмнение ползите от съществуването на елитните гимназии. Ефектът и съпротивата ще са поразителни.

Съгласен съм напълно, че не може да има две истории - една за народа и една за елита. Това наистина е пълен абсурд. Двойственост обаче има и тя не идва по оста елит - маси, а от отношението между наука и научно-популярен разказ. От къде идва проблема при преподаваната, учебникарска история? На първо място имаме две ограничения: 1. Ограничение върху обекта който се разглежда. В случая това е история на България или история на българския народ, на Германия или немския народ и т.н.. Т.е. напълно естествено е в преподаваната история да липсва това, онова или нещо трето, което от пръв поглед да не може да се свърже директно с разглеждания обект. 2. Ограничение в обема. За да е разбираем един учебник и да има изобщо смисъл от преподаването и изучаването на нещо, то няма как да е разширено и подробно изложено до безкрайност. Т.е. съществува някакъв оптимален обем знание над който възприемането се затруднява изключително много и накрая става невъзможно. Като имаме предвид тези две ограничения пред себе си имаме два подхода за излагане (преподаване) на материала: 1. Научен. На публиката се излагат известните до момента (или поне най-влиятелните) тези, теории и гледни точки по даден проблем, след което се излага мнението на авторите заедно с фактите в тяхна подкрепа и критиките. 2. Научно-популярен. Конструираме разказ, който на разбираем език описва общоприетото знание до което е стигнала науката относно изследвания обект. Първият подход е по-прецизен, но изисква публиката да има определен начин на мислене, изградена представа за научна методология, дълъг тренинг и определено ниво на познания в други сфери извън историята. Вторият, когато е подходящо написан е достъпен за широката публика и бързо може да стигне до по-голямата част от членовете на обществото. С една дума за целите на масовото образование, вместо научен подход се прилага научно-популярен разказ. Причината не е, че някой иска да заблуди някого или да го манипулира, а по простата причина, че за масовото образование, вторият метод е много по-ефективен и по-достъпен от първия. Манипулацията може да идва от факта, че изобщо се преподава история, а не от метода по който се преподава. Разбрахме вече, че преподаваната история в училище не е наука, а научно-популярен разказ. Какво са митовете? Според Брус Линкълн, разказите (или отделни техни елементи) могат да се класифицират в 4 типа - басня, легенда, история и мит. При това няма никакво значение дали обективно разказът е истина или лъжа. От значение са само претенциите на разказвача и начина по който публиката възприема разказа. Басня - разказвачът не претендира са истинност, публиката също не възприема този разказ за истина, а за чиста фикция. Легенда - разказвачът претендира за истина, но за публиката той е неубедителен и истината на разказа се поставя под съмнение. История (като разказ, не науката) - претендира за истинност и има убедителност за публиката. Мит - особе­на категория разказ, който притежава както убедителност, така и автори­тет . Публиката възприема мита за истина без въпроси. Истината в този разказ е извън съмнение и не подлежи на дебат. Т.е. създаването на един мит не зависи само от разказвача, но и от публиката - при това широката публика, а не отделния читател или слушател. Доколкото "преподаваната история" не е "науката история" и не работи с методологията на втората, а е разказ, то появата на митове в подобен разказ са неизбежни. При това кое ще е мит е кое не, не зависи изобщо дали става въпрос за реална истина или не, а доколко публиката ще възприеме даден разказ за безусловна и неподлежаща на дебат истина. Може ли да се избегнат митовете в преподаваната история? Авторите на учебници могат да се опитат да заменят един мит с друг, да се опитат да променят статута на даден мит до история или дори легенда, но не могат да демитологизират изцяло или дори частично учебникарската история. На мястото на едни митове ще дойдат други, но митове винаги ще има. Между другото аз не предлагам един мит да се смени с друг и то самоцелно - това е доста трудно, а и съмнително като ефект начинание. Идеята ми е, че демитологизирането заради самото демитологизиране е вредно и ще донесе повече щети отколкото ползи. Според мен обаче е по-добре, ако смятаме даден мит за особено вреден да се опитаме да го заменим с друг, но не да го демитологизираме и да оставим след него вакум.

Точно така. За за разберем механизма на митологемите обаче трябва да видим последователността в която са възникнали. Не съм специалист по въпроса, но от това на което съм попадал тя е следната: 1. Възникване на мита "турско робство". Това става след освобождението. Първоначално термина е "двойно робство", от което по късно се отделя "турското". Причините за възникването на мита са ясни - българите трябва да се мобилизират за предстоящото обединение на нацията, а главният противник за това е Турция. Самият факт, че имаме определението "турско" ни подсказва, че митът при възникването си е сравнително нов и се нуждае от пояснение за какво точно робство става въпрос. Ако митът за робството беше широко разпространен, то нямаше да има нужда от определение, а терминът щеше да е само "робствоТО" (членувано), подобно да (под)Игото, което също е членувано и не се нуждае от пояснение за какво точно иго става въпрос. 2. От 1 като страничен ефект се появява мита за Русия като единствения освободител от турското робство. При това, колкото по-зверско и по-нечовешко е робството, толкова благодарността и верността към освободителя трябва да са по-силни. Т.е. двата мита са в пряка връзка и колкото е по-широко разпространен и силен е първия, толкова по могъщ става втория. 3, Като противовес на 2 се появява мита за Левски като Супермен. Това е националният идеал, който трябва да мотивира героите на съвременна България, които да разчитат само и единствено на собствените сили на българската нация, а не на чужди правителства и да елиминира ефектите от мит 2. Ако разгледаме митологемата "Левски" ще видим, че в началото след освобождението Левски е само един от революционерите. Да, едно от главните лица и образът му е изгладен, но той все още е обикновен човек - един от многото заслужили българи. Супер човек (т.3) става едва след първата световна война, когато България е окончателно и тотално прецакана, съюзниците и са разбити, а дори и русофилите нямат опора, тъй като Русия вече не съществува, а на мястото и има нещо което не е ясно какво точно ще бъде, а има реален риск Мит 2 да се трансферира към новите управляващи в Москва. Т.е. и Робството и Левски-Супермен се появяват като митове в точно определени моменти, когато обществото има нужда от тях и тези митове изиграват някаква позитивна роля. Разбира се това не са 3 изолирани мита, а принадлежат към един цял комплекс от подобни митове. В момента ако се тръгне към демитологизираме на парче и то отзад-напред, т.е. да върнем човешкия образ на Левски и да го отделим от Супермена, то най-вероятно вакумът няма да се запълни с нов мит, а ще се активизира и засили 2 - митът за ролята на Русия като единствен освободител и 1 за робството. Митовете са свързани и застъпниците на 1 и 2 (въпреки генезиса на 3 като противотежест на 2) няма да позволят отпадането на 3, тъй като според тях следващите които ще паднат са собствените им митове.

Според мен въпросът е по-скоро "колко широко" е обхванал масите даден мит, а не "докъде нагоре" е стигнал. Дори ако върховете много добре знаят, че един мит е просто мит, те трудно могат да го променят ако има широко разпространение. Например, нашата нация се формира при разпада на рум миллета, който пък разпад е провокиран от появата на гръцкия национализъм. Т.е. главният проблем при формирането е разграничаването от гърците. Тогава се митологизират царете от които гърците са яли пердах, славянските първоучители и т.н. Проблемът с османската власт дълго време е на втори план. След освобождението целите са обединение на българите останали под турска власт и палачинката се обръща - вместо гърците основен противник става Турция. Именно тогава се затвърждава и основния мит - този за "турското робството". Наличието на робството като главен мит пък налага митологизиране на герои които да ни освободят от това робство и т.н. Робофилията получава много широка подкрепа и днес "робството" е един от най-устойчивите митове. Факт е, че днес върховете съзнават, че това е мит, но е изключително трудно да променят това. Боя се, че като методология няма друг начин. Един от стълбовете на националната идентичност е общата памет, общите традиции и митове. Те се поддържат именно чрез чувството за обща история, като тук освен образованието играе роля и националната литература, паметниците, киното, масовите медии и т.н. Позитивният национализъм също се гради на тези принципи, т.е. на митове. Именно затова зададох въпроса защо трябва да се демитологизират точно тези герои. Ако идеята е да се изгради нова митология, която възпитава нещо друго е ОК - има смисъл да се обсъжда. Демитологизиране, заради самото демитологизиране обаче е безпредметно.

За какво е спора? Учебникарската история (тази която се преподава в училище) във всяка една страна, навсякъде по света не е наука, а литература - "национален разказ". Това не е ИсторияТА на дадена територия, а представата на определена общност за собствена история. Вярно е също, че до голяма степен тези национални разкази се градят на митове и пропаганда. Такива няма смисъл да се търсят - пълно е с тях и се срещат навсякъде. Т.е. авторът на темата е прав, че има митове. За разлика от останалите литературни произведения, националният разказ не се пише еднократно, а непрекъснато се променя. Някои от митовете се демитологизират, някои просто изчезват, появяват се нови и т.н. Всичко това също е известно. Промените се извършват най-често защото пред обществото има други съвременни проблеми за решаване и съответно са необходими други опорни точки и малко по-различен прочит на историята. Т.е. авторът на темата е прав, че по принцип е възможно демитологизиране. Демитологизацията обаче не означава обективност. Националният разказ като такъв, няма как и е невъзможно да бъде обективен. В случая, опонентите на автора са прави да питат кому е нужно демитологизирането на точно тези митове и какво ще се промени с това. Отговор от типа "търсим истината" или "това е обективната история" не може да бъде отговор. Пак да повторя - учебникарската история или "националния разказ" по принцип не може да бъде обективен и няма как да изразява някаква абсолютна истина. Т.е. невъзможно е демитологизирането на съществуващите митове без да се създадат нови такива. Изчистването на всички митове е възможно само и единствено ако в училище изобщо не се преподава и учи предмет "история".

Границата по Дунав би трябвало да е по талвега на реката, но не съм 100% сигурен. Реките променят течението си, трупат наноси, образуват се нови острови и т.н. Затова е необходимо периодично смесени комисии да обхождат района и ако е необходимо да извършват корекции на опорни точки или на самата граница. Определянето на речните граници не е лесна работа и понякога е предпоставка за конфликти. След втората световна война например, България и Гърция спорят за няколко острова по Марица. Конфликтът продължава с години и е съпроводен с периодични престрелки между граничарите от двете страни, а понякога и до мини сражения, когато освен лично оръжие се използват картечници и миномети. Въпросът е решен едва през 1954г. под егидата на ООН. Българо-гръцки погранични сблъсъци (1948 – 1953) Между другото, картата на Гугъл не е съвсем точна относно границите и понякога има разминавания. Например точката в която се пресичат границите на България, Гърция и Турция се намира на остров в Марица. Според Гугъл обаче, точката се намира в равнината на север от реката:

В Русия държавата никога не е отстранявана от икономиката на страната. Нещо повече, ролата на държавата в икономиката непрекъснато нараства. Това е от официален доклад на ФАС - России (Федеральная антимонопольная служба): Банковата система също е доминирана от банки които са директно или индиректно контролирани от правителството. Оценките са, че около 60% от активите на банковата система се управляват от държавни или контролирани от държавата банки.

Самата "индустрия" няма значение и може да е всякаква. Проблемът е, че за успех са необходими страшно много пари, най-вече за маркетинг, реклама и всякакви други медийни шашми. Риск обаче винаги има. За даден продукт може да се създаде ореол, че е страшно "необходим" за потребителите, но истината е, че в 99% от случаите спокойно може да се мине и без него и провалът да бъде страхотен. Ето един продукт, който има потенциал да се развие като мега-индустрия - http://www.proviotic.com Тук е описано малко по-подробно за какво точно става въпрос. Естествено, от един гол потенциал до истинска "бабъл индустрия" има да се извърви огромен път и не е ясно какъв ще бъде завършека.

Първо, населението между Белград и Солун не е само славянско. Съдейки по топонимите от източниците населението (доколкото го има) е изключително разнообразно. Второ, при липса на политически структури, които да осигуряват някаква базова защита, това население няма как да е уседнало. На по-голямата част от тази територия няма племена, племенни съюзи и славинии каквито има при македонските славяни или при сръбските племена. Няма и някаква друга власт - аварска, българска или ромейска която да осигури някаква защита и ред. При това положение хората няма как да се държат по същия начин.