Atom

Става въпрос за около десетина километра жп. линия която остава на турска територия. Преди това (когато ние владеем западна Тракия), километрите от ж.п. трасето Свиленград - Дедеагач, разположени на турска територия са над 100. Т.е. дори и границите да бяха останали непроменени, този проблем го има, при това доста по-засилен.

Не съм го игнорирал. Прочетох го, но не съм съгласен. Причината е, че има разлика в поведението на поколенията, а ако беше виновна образователната система би трябвало такава разлика да няма. Обучението по четене и писане си е все същото и в това отношение образователната система не е мръднала изобщо. Ако бабите и средното поколение имаха същата страст към текстовите съобщения подобно на тинейджърите, обяснението би било приемливо и да решим, че причината хората да пишат е навика за четене и писане. Причините за това поведение ...... Възможно е да си прав за всяка една от тях. Възможно е да са в резултат на образователната система, но не в смисъла за който пишеш, а заради образованието по ИТ. Бабите със сигурност не са учили ИТ. Или заради игрите? - бабите не играят игри или заради....... Опции има много, но в момента това е без значение. В момента текстовото съобщение е комуникационна култура за младите. Каквито и да са били причините за възникването на тази култура, ако си тинейджър много трудно можеш да се откажеш. Когато всички ползват този начин на комуникация искаш или не искаш и ти я ползваш. А видеото или гласа? Те са запазени са комуникации с баба.

Кое не разбра? Ако четенето те затруднява ще се опитам да обясня позицията си по-подробно. Ако и този път не разбереш няма да мога да помогна. Това е част от твой пост: По нататък обясняваш защо мислиш така. Няма да повтарям думите ти, но съм напълно съгласен с тях. Повтарям - напълно съгласен. Действително, днес използването на телефони, компютри и т.н. НЕ ИЗИСКВА умения за четене и писане. Изводът ти от всички тези факти е: ......."И стигаме до очевадното потвърждение, което залегна в моята тема. Побуквеното писане и четене Е излишно и Е отпаднало. Нищо, че не всеки го съзнава. Тъчскрийна, гласовите команди и графичния потребителски интерфейс до голяма степен или изцяло обезмислят употребата дори на клавиатура и мишка." Или имаме: 1, Днес не е нужно човек да знае да чете и да пише за да ползва потенциала на мрежата. - Съгласен съм. Примерът в това отношение е чудесен - само в тубата има 1 милиард клипа- 2. Тъчскрийна, гласовите команди и графичния потребителски интерфейс до голяма степен или изцяло обезмислят употребата дори на клавиатура и мишка. И с това съм съгласен. Човек може да ползва техниката без изобщо да напише и една дума. Не съм съгласен с извода ти: 3. "И стигаме до очевадното потвърждение, което залегна в моята тема. Побуквеното писане и четене Е излишно и Е отпаднало." Защо? - Защото е очевидно. ВЪПРЕКИ, че изобщо не е задължително да се пише и спокойно може и без писане, хората и особено младите пишат масово. Имат някаква нужда да го правят, или искат, или нещо друго, но го правят по техен ИЗБОР. Защо избор? - Защото 1 е 2 са верни и изобщо не е задължително да се пише. Бабите са живо доказателство, че може да се мине и без писане. Те не искат да си чатят с внуците и не го правят, а намират други способи. Няма как нещо да е излишно ако хората го искат и ползват, а още по-малко да е отпаднало. На теб това нещо може да ти се вижда ирационално, глупаво, безсмислено и т.н., но това няма никакво значение. Пример са същите тези твои клипове. Ако в тубата има 1 милиард клипа, под тях има поне 5 милиарда съобщения под формата на текст. Може ли без тях? - абсолютно. Има ли ги? - има ги, защото хората очевидно искат да ги напишат и ги пишат. Тенденциите са ясни. За комуникация старите хора използват глас (телефон или разговор през приложение) и видео за връзка с роднините в чужбина. Средното поколение предпочита глас, но използва още текст и видео. Тинейджърите обаче предпочитат съобщения с текст и и при тях този начин на комуникация тотално доминира над останалите. Ако беше обратно, т.е. бабите да предпочитат писане, а внуците видео и глас бих казал, че четенето и писането са пътници. Истината е, че младите пишат повече от когато и да е било. В нета има милиарди страници текст, а всеки качен качествен клип или снимка генерира под себе си десетки съобщения и коментари под формата на текст. Т.е. клипове, снимки, диаграми и т.н. не намаляват използването на писан текст, а го увеличават лавинообразно.

Логиката ти е много сбъркана. Точно обратното е. Всички тези инструменти ги има защото хората пишат. Ако един човек не иска да пише въобще не са му нужни приложения за дописване, корекция, редакция и т.тн. Спокойно може да мине и без тях. Огледай се наоколо за какво и как се използват модерните средства за комуникация. - възрастните хора комуникират с глас. Използват телефон за най-обикновено телефонно обаждане или телефон и компютър за видео разговори с внуците в чужбина. При тях съобщения с писан текст почти няма. В масовия случай бабите не се интересуват дали има или няма на телефона им разни приложения за по-лесно въвеждане на текст, редактиране и т.н. просто защото не искат да пишат. - средното поколение (40-50г.) предпочита телефонния разговор, но използва активно видео и писан текст. - тинейджърите използват масово текстови съобщения и този начин на общуване бие тотално гласа или видеото като средство за комуникация. Твърдението ти, че побуквеното писане и четене са отживелица и са отпаднали просто не е вярно. В момента може да се каже, че побуквеното писане ( не и четене) Е почти отпаднало, но за бабите. Младите предпочитат текста и именно побуквеното четене и писане е основният им начин за комуникация. Те не искат да говорят (да използват глас) и рядко ползват видео за връзка помежду си. Те си пишат - денонощно и много и съответно четат съобщенията на приятелите си. Ако твърдението ти беше вярно, тинейджърите щяха да правят точно това което правят и бабите им - да използват глас или да се свързват по видеоканал помежду си. Не, че от време на време не го правят, но това е основно с дядо и баба и то по простата причина, че бабите отказват и не искат да си чатят (да използват побуквено писане и четене) с внуците си. Това което ти се вижда като изчезване на побуквеното писане и четене е просто еволюция. Записването навремето е било върху керамика, пясък, кожа, папирус, хартия и т.н. Писало се на рака, с чук и длето, с набор от букви и печатна преса и т.н. Днес почти всички тези носители с изключение на хартията са отпаднали. В недалечно бъдеще най-вероятно децата ще се учат да пишат първо чрез клавиатура, а не с молив или химикалка. Това обаче не променя принципа на побуквеното четене и писане, както не го е променила печатната преса или която и да е друга технология.

Не знам за 6-9 годишните (1-3 клас), дали искат или не искат. Уменията за четене и писане се усвояват тогава, а изследвания за тази възраст не съм срещал. За по-големите си абсолютно прав - не искат да учат граматика, литература или да пишат есета и да, не го правят или ако го правят това е с нежелание. Ето това не можеш да го разбереш. Това, че тинейджърите не искат да учат граматика, литература или да пишат есета, не означава автоматично, че изобщо не искат да пишат или четат. Напротив, най-популярния начин за комуникация на младите е писаният текст и той бие категорично, абсолютно всички други начини за общуване. Т.е. изборът им е да пишат и да четат. Изследванията по въпроса са десетки. Ето например изводите от едно от тези изследвания. 55% от децата общуват ежедневно с приятелите си с помощта на текстови съобщения и още 40% пишат текст в разни платформи и приложения. при общуването лице в лице процентът пада на 25, по телефон на 19%, а с видео чат 7%. Писаният текст доминира тотално младежката култура в комуникациите. Според много от изследователите, нежеланието за учене на граматика ,литература и да се пишат дълги текстове от една страна и абсолютната доминация на краткия писан текст като средство за комуникация от друга може да доведе до най-големите промени в английския език през последните 500 години. Ако ежедневно пишеш по 100 текстови съобщения то и говорът ти се променя - става накъсан, използва се ограничен запас от думи, променят се словоред, цели граматически конструкции и т.н. Всичко това обаче не означава, че младите не искат да четат и да пишат или да заменят този начин на комуникация и общуване с каквото и да е друго. За теб това може да не е пълноценно писане и четене, но това не променя факта, че процесът си е най-обикновено писане и четене и засега нищо не може да го замени.

Аз не отричам абсолютно нищо. Видео, аудио, диаграми, текст и т.н. Въпросът е, че ти отричаш текста. А решението относно текста, писането и четенето е много прост - ако някой го ползва, текст ще има и няма какво да го замени. Ти сам го казваш: Хайде пак да се повторя: "Това може да стане само ако се появи алтернатива и то не само качествена и добра, но и тези които произвеждат информационния текстов продукт (тези които пишат, а не читателите) да искат да ползват тази алтернатива, а не писмения текст." Ключовото тук не е алтернативата дали е качествена и добра, а "да искат". При безплатните информационни продукти (а в интернет има доста такива) нещата зависят от предлагането, не от търсенето. Ако има кой да предлага безплатна информация в текст тя ще си намери читатели. Същото се отнася до видео, аудио и т.н.. Авторите на безплатно писмено съдържание надвишават многократно (като брой) авторите на друго безплатно съдържание и засега няма никакви индикации, че намаляват , отказват се или нещо друго. Хайде сега да уточня защо подчертах "засега". Ще цитирам за трети път част от първия си пост в тази тема: Т.е. това което казваш с отпадането на умението за четене и писане няма да стане с декрети, промяна на образователни системи или някакви други шамански истории, а ако стане ще стане от само себе си, постепенно и то само за част от популацията. Всичко което казваш тук, за пестене на време и други разни истории няма никакво значение.

Знаех, че това ще напишеш и мислих да го напиша още в поста. Както и да е . Слепите хора са изключение, а и те имат навици и усещания които другите нямат. Освен това повечето са обучени и е "загубено време" в това обучение как да се справят с проблема си. Хвани един неграмотен. Познавам такива които ползват компютри или телефони, но не могат да четат на нито един език и виж какво ще стане. Трябва да го обучиш как да ползва софтуера, от къде да тегли актуализации, как да го настройва и т.н. Т.е пак ще "губиш ценно време" за обучение. Накрая няма да излезе нищо. Нищо няма да вдене от статията и даже няма да прояви интерес и да я изслуша до края. Виж ако е видео може и да го изгледа. Не знам защо въртиш и сучиш. Писах ти по-горе - тенденциите са точно обратно на това което пишеш. Огледай се около себе си. Младите такова писане правят в интернет, дето ние не сме и сънували. Аз по-скоро се притеснявам, че от много чатене не могат да комуникират лице в лице. Дъщеря си не мога да я накарам да обели две приказки на баба си по телефона. Освен за чат и интернет за друго не го ползва

Факт е обаче, че Укипедия е абсолютно безсмислена и ненужна за човек който не може да чете. Не знам за това даваш ли си сметка?

Това със аудио информацията е илюзия. Доказано е, че визуалната памет на човека е многократно по бърза и по обемна от звуковата. Т.е. звукова команда ОК, но е пълна загуба на време да слушаш някаква информация отколкото да се възпроизведе визуално. Естествено, освен ако самата информация няма как да се предаде освен със звук - например песен. Четенето и писането ще отпаднат когато спре да се произвежда крайния продукт. Т.е. информация под формата на писмен текст. Това може да стане само ако се появи алтернатива и то не само качествена и добра, но и тези които произвеждат информационния продукт (тези които пишат, а не читателите) да искат да ползват тази алтернатива, а не писмения текст. Например някъде четох, че е пробвано да се направи видео алтернатива на Уикипедия. Нищо не е станало тъй като няма желаещи да създават видео съдържание. Засега виждам точно обратното. Аз например за комуникация предпочитам телефон или някакво приложение за глас или видео. Текстови съобщения пиша много рядко. Младежите обратно, само пишат - смс-си, чат във фейсбук, чат в скайп или други приложения, записани са и чатят в N групи и т.н.. Т.е. интернет не ограничава писането, а го увеличи многократно. Дотолкова, че децата предпочитат да се изразяват писмено и не могат да комуникират лице в лице или дори по телефона.

Ами и това е доказано. Качеството на образование за единица време сега, спрямо това преди 20-30 години пада. Навремето например оперативен счетоводител е могъл да стане всеки гимназист. Теоретично това е възможно и сега. Проблемът е, че при толкова много висшисти на пазара всеки работодател предпочита висшист. Това е така не само в България, а навсякъде. На практика днешния бакалавър заема позиции които преди са се заемали от гимназисти, а по-високото "качество" в немалко случаи е излишно. В САЩ например за да станеш юрист първо трябва да учиш 4 години бакалавър - обикновено литература, икономика или психология, но може и всичко друго и едва след това те допускат да запишеш право. Медицината е същата работа - 4 години бакалавър биология и тогава (ако те приемат изобщо) медицина. . В Европа пък има други особености и така общото време за образование се удължава.

Темата ти не е за книжните носители, за четенето и писането като отживелица изобщо. И да, тези държави не съкращават времето за образование, а го увеличават. ЕС например има специална програма за това. Стратегията "Европа 2020" поставя цел до 2020 г. най-малко 40% от 30- до 34-годишните да са завършили висше образование. Т.е. 40% от младото население да учи по-дълго отколкото преди. Статистиката в това отношение е еднозначна - средното време отделено за образование на един гражданин непрекъснато се увеличава.

Времето наистина е проблем. За теб, а и за други е проблем липсата на свободно време. За управляващите проблемът е как да запълнят времето на плебса да не мисли глупости. С развитието на ИИ този проблем ще става все по-голям и по-голям за хората с власт И тъй като те решават кое как и защо да се учи, засега не се очертава съкращаване на времето отделено за образование.

За PR го бях мярнал в SearchEngines.BG или предприемач.ком - цитираха официален говорител на Гугъл. Имах някакви сайтове и известно време следях за промяна, но такава няма и се отказах. За Алекса - какво да ти кажа. В момента според тях най-популярният новинарски сайт в Бългрия е Брадва.бг. Този сайт (брадвата) не го възприемам като достоверен източник за информация въпреки много високия му ранг в Алекса. И не е само той, има и други.

Page Rank на Гугъл отдавна не се обновява или поне не и за публиката. Последното видимо обновяване беше през 2013 или първата половина на 2014. Alexa показва колко популярен е даден сайт - нищо повече. Дали информацията му е достоверна или не е друг въпрос. Култура за работа с интернет не може да се изгради от самия интернет. Много хора предпочитат да "вярват" в нещо и щом го има в интернет (а там има всичко) за тях това е истината. За разбирането на информацията не е достатъчно човек да е функционално грамотен и да може да разбира съдържанието на даден текст, а да сравнява съдържанието на няколко различни текста, доста често противоречиви и антагонистични. Това нещо би трябвало да се тренира в училище.

За мен е интересен не толкова въпроса с масите, специалистите или хората които искат сами да вземат решения, а за властта. В момента все повече от решенията се вземат от математически модели, алгоритми и програми. Например дали да се опусне или не даден кредит, дали и къде да се инвестира, на кои пазари да се засилят продажбите и къде да се свият и т.н. Хората (специалисти) просто потвърждават или отхвърлят (по-рядко) "решенията" на машините. С усъвършенстването на ИИ обаче възможностите за "отхвърляне" на решение ще стават все по-малко и по-малко. Хората просто няма да имат основание за "отхвърляне". В един момент власт-имащите ще разберат, че от тях всъщност нищо не зависи и реално нямат власт - решенията се вземат другаде. Е, този момент ми е интересен. Парите са интересни и са двигател до един момент. Дали ще имаш 1 или 10 милиарда е все тая. Този с 10 няма как да има повече неща от този с 1. Разликата е във влиянието и властта. Е да де, но власт реално няма да има. Решенията се вземат от ИИ. Може би тогава, освен като хоби вече няма да има нужда от четене, писане, физика и т.н. Няма да има нужда и от власт. Или поне власт на хора над други хора.

Ще продължават да се учат на "четмо и писмо". Въпросът не опира само до четенето. В недалечно бъдеще, благодарение на ИИ много от уменията ще станат излишни. Чужд език? - излишно, шепнеш на телефона и на висикоговорителя излиза реч на какъвто език искаш. Посещение на живо в университет - за какво да си хабиш времето, като всичко нужно може да се научи онлайн. Умения по счетоводство, финанси, математически умения - хайде моля няма нужда. Въпреки това нищо от тези неща няма да изчезне. Ще има хора които ще искат да четат и да пишат, да говорят на чужд език без да използват машини за преводач и да имат математически или някакви други умения. Елитите все още ще си посещават присъствено старомодните университети и т.н.

Може би си прав и все още софтуера не е напреднал или поне не е достъпен до всички. Например не всеки има достъп до ефективна търсеща машина във видео. Просто казвам какво е към момента. Например всички тези дни говорят за "стенограмата при президента". Вярно е, че видео няма, но и да има малцина ще са тези които ще го гледат. Повечето предпочитат някой да им преразкаже по-важните моменти. Факт е, че към момента огромна част от информацията в интернет все още се базира основно на текста - например Уикипедия.

Прегледах набързо темата отново. Отне ми няколко минути. Ако темата не беше написана, а всеки от потребителите използваше видео, сигурно щеше да ми отнеме час, час и нещо. Вярно е, че с писания текст се губи част от информацията - например човешките емоции и рядко може да се разбере дали потребител А е ядосан или потребител Б е отегчен. Да се върнем обаче към същността на темата - отживелица ли е четенето и писането. Технологиите в случая нямат значение. Дали един текст е написан върху хартия, камък, кожа или върху монитора е все тая - или можеш да четеш, или не. Ако не можем да четем този спор би трябвало да се води по някакъв друг начин. Обратно на Vorfax мисля, че с видео, глас или друг способ ще се губи повече време или поне в този случай. Да не говорим, че текущо (на живо) може би няма толкова значение, но това което направих преди малко - т.е. да се върна и да "изгледам" наново цялата тема нямаше да се случи. Просто няма да имам време за това.

Изглежда след 500г. пр.хр. има още някакво движение насам на хора подобни на съвременните кавказци. Ето плота: Червената стрелка показва местоположението на пробите от бронзовите балкани. Черната на състоянието през желязната епоха. Видно е, че през желязната епоха балканците са изместени надясно. Това може да се постигне с комбинираното влияние на миграциите за които говори Южняка - на хора, наследници на натуфианската култура и на хора, смесица от кавказки ловци събирачи и ирански неолитни фермери. В посока север-юг на плота влиянието им се неутрализира, но тъй като и двете популации са в дясно от бронзовите балканци, общият ефект е изместване надясно. Ако се разположат сред съвременните популации, бронзовите балканци се падат някъде между средна и северна Италия, а желязната епоха при населението на Сицилия. Съвременните българи (червения кръг) и съвременните гърци (синята елипса) обаче са изместени нагоре и наляво в сравнение с желязото.Лявото изместване, което е по-силно при нас и доста по леко при гърците може да се обясни със славянско влияние. Българи, гърци и западни славяни сме точно на една линия ( на плота в червено). Изместването нагоре изглежда като кавказко влияние. Гърците са точно на правата линия между железните балканци и съвременните кавказци. Между другото Варна е точно под желязото (малко зелено квадратче). Възможно ли е населението да е оцеляло някъде по чукарите и да се появи отново през желязото или е просто съвпадение.

Ако наистина сте българофили, най-логичното в този случай е ти или други като теб открито да заявите платформата си и да убедите другите българи да ви последват. 1. Ако смятате, че съюз с Русия е полезно и добро за България Да ни разясните какви са предимствата на съюз с Русия. Колко дълбок трябва да бъде този съюз? Със или без участие в някакви структури като ОНД, евразийски или друг съюз трябва да стане това? Ако не, доколко икономиките ни ще се интегрират или няма да се интегрират и т.н. Т.е. подробностите са от изключително значение. Тогава човек ще може да прецени доколко съюзът с Русия е по-добър от съюза със запада и ако успеете да ни убедите, хората могат и да ви последват. В резултат на това могат да се предприемат стъпки за напускане на ЕС и НАТО и влизане в новия съюз. 2, Ако смятате, че членството в ЕС и НАТО ни носят вреди. Това е съвсем различен случай и няма нищо общо с първия. По принцип никой не сключва съюзи, ако мисли, че ще му нанесе вреди. Възможно е обаче и да не може да направи правилна преценка и да сбърка. Ако успеете да убедите в това, България може да напусне двата съюза. Това не означава обаче, че автоматично ще се хвърлим в нов съюз. В Европа има достатъчно държави които не са в ЕС или НАТО, но това не ги прави автоматично съюзници на Русия. Т.е. или да водите позитивна кампания в едната посока или негативна в другата. Аз като българин и от гледна точка на българските интереси не виждам какво е общото между 1 и 2. Съчетаването им говори, че на някой изобщо не му пука за мен и останалите българи, а гледа да прокара собствените си интереси.

Няма проблем, намерих го. Благодаря ти, че сподели, че е публикуван, от там-нататък всичко се намира.

Южняк, дали това за което пишеш може да има нещо общо с мистериите на последните открития. Лазаридис твърди, че индоариите не са наследници на хората от Андроново и Синтаща, а на хора с геном по-близък до по-старата Ямна. Т.е. в индоариите не участва компонента на европейските фермери, който присъства в Андроново. За скитите твърди същото. Т.е., че не приличат на предхождащите ги култури Струбна и Андроново, а на по-старите Ямна и Афанасиево където липсва този компонент на европейските фермери. Или както казваш Ямна са отвратително здрави, но това има и обратна страна. Кръстосването на Ямна с европейските фермери е успешно за популациите в Европа, но същата комбинация в Азия (Адроново и Синтаща) по някаква причина "изгаря" и не оставя кой знае колко наследници. Обратно, кръстосването на Ямна със северно и източноазиатци е успешно в степите, но "изгаря" в Европа - скити, сърмати, унгарци, кумани и т.н. също не оставят значително наследство.

За румънските историци е така, но за другото което си мислиш не е. Балкано-ромаският език, вече с признаци на балканизация е отишъл на север във влашката низина най-рано в края на 13-ти век. В Трансилвания може би по-рано. До тогава основната част от романогласните са били на юг от Дунав.

Между другото Графе, румънските историци също не се задълбават много, много с балканските власи. За тях днешните румънци са 100% наследници на даките. Маргиналите от юг - там някакви си куцовласи, могат да се отбележат някъде и до там. Много държат да са автохтонни и дедите им винаги да са били на територията на днешна Румъния. Навремето ми попадна една "История на румънския народ"- молдовско издание (на руски), но от румънски автори. Общо взето за ранния си период са по-смешни и от македонците. Най-интересно ми стана за Асен и Петър. Според тях държавата им е влашка безспорно, а Асен и Петър са северни власи, т.е. от територията на Румъния. Мотивират се с .... българските историци. Т.е. българските историци доказали, че братята дошли от север (от територията на Румъния), но нямало как да признаят, че са власи и затова им приписали кумански произхад . С това всъщност историците ни дебело подчертавали, че не става въпрос за местни хора, а за дошли от север (от Румъния). Пародията е, че нашите "откриха" куманския произход уж за да избягат от власите, но румънците използват същото откритие за да "докажат", че братята не са какви да е власи, а истински дако-романи.

Ето карта: За нас тук дават между 1 и 2,5%, но не знам от къде вземат данните. Южняка казва нула. Както и да е, това е в рамките на статистическата грешка. Общо взето няма, а и да има е мижава история.