Atom

ОК, за да разберем всички тези титли, трябва да започнем от времето на Юстиниан. Време без масово образование, без книгопечатане и интернет. Римляните и гърците могат да пишат и четат, но славяните, а и повечето други варвари възприемат всичко по слух. Т.е. за да възприемеш нещо трябва да отидеш някъде, да видиш и да чуеш. Когато славяните започват туристическите си обиколки из района и активно да опознават околностите няма как да не им направи впечатление, че за разлика от собствените им хаотични и анархични общества, туристическите обекти имат добра организация, строга йерархия и колкото по-високо в йерархията стои определен човек, толкова по-голяма власт има. На върха на пирамидата стои някакъв цясар. Така думата навлиза в езика им като маркер за биг-боса на обекта. Наоколо има обаче и други обекти - на лангобарди, гепиди и т.н., Те също така са добре организирани, но не чак толкова, колкото обекта на Цязара. Вождовете им носят някакви титли, днес изписвани като kuningaz, kuniggs, kuning, но възприети от славяните слухово като кънѩѕь (княз). Думата остава трайно в съзнанието на славяните. Не след дълго в района идват други добре организирани общества - авари, българи, а славяните започват да употребяват тази дума и по отношение на техните вождове. Някъде по времето на Юстиниан славяните чуват още една дума от местните - Рига, Рекс. Тя обаче за тях е доста по-абстрактна. За разлика от обектите на Цясара или князете които могат да се видят, а някои от нещата в тях и да се пипат и даже присвоят, думата рига си няма обект - виси във въздуха. Т.е. в главите на славяните се оформя идеята, че цясар > княз > рига. С титлата рекс (рига) започват да се кичат самите те. Е, не всички, а някои от по-отворените,които също искат да имат власт. Думата обаче така и не добива популярност и скоро е забравена. Към края на 8-ми век един от западните князе (княз в очите на славяните) на име Карл успява да прецака доста от останалите князе и концентрира в ръцете си много власт - почти толкова колкото властта на цясара. Думата княз вече не описва достатъчно добре положението му, а и човекът прави толкова силно впечатление на западните славяни, че всички го знаят по име - Карл (възприето като Крал). Това име всява истински страх, но и уважение. По късно когато Карл вече го няма с името му те започват да наричат всеки от князете който концентрира в ръцете си властта на монархията. Т.е в главите на западните славяни започва да се оформя идеята, че цясар>крал>княз. Когато западните славяни се покръстват, образоват и започват да осмислят латинските текстове навсякъде срещат думата рекс. Тази дума за тях е нова, тъй като думата рекс (рига), която дедите им са научили и ползвали преди векове отдавна е забравена. В случая най-подходящата дума която са намерили за превода е крал. Още повече, че думата е била аналог на немското kuning. Т.е. един и същ владетел е наричан от германците kuning, а от славяните крал. Немците използват думата kuning за превод на рекс в богослужебните текстове => славяните нямат никакъв проблем да употребят "крал"

Сега се сетих за друго. Да не би да си чел за използването на двете думи от религиозна, а не от светска гледна точка? Това действително е така. Разликата в религиозното и светското разбиране най-добре се вижда в хърватския език. За хърватите всички императори са царе, вкл. и австрийските на които са били поданици. Христос обаче е небесен Крал, а не Цар. Пример - Отче наш на хърватски: Oče naš,koji jesi na nebesima,sveti se ime Tvoje,dođi kraljevstvo Tvoje,budi volja Tvoja,kako na nebu, tako i na zemlji. Причината е, че към момента на превода на евангелските текстове от гръцки на латински език, василевс и рекс са били еквивалентни думи и навсякъде където в гръцкия текст стои "василевс" в латинския е преведено като "рекс". Така Христос в гръцката версия на светите писания има βασιλεία, а в латинската regnum. През VII век обаче титлата василевс започва да се използва от източноримските владетели и дари измества останалите имперски титли. По времето на масовото покръстване на славяногласните двете титли рекс и василевс вече не са еквивалентни, а са натоварени с различно значение. В следващите векове на славяните от време на време се налага да извършват превод за богослужебни цели. Тези които превеждат от гръцки език (обикновено православни) навсякъде където видят в гръцкия текст "василевс" го превеждат като "цясар/цар", тъй като в светския живот двете думи са еквивалентни. По същия начин тези които превеждат от латински (обикновено католици), навсякъде където видят "рекс" го превеждат като "крал". Това е причината за православните славяни Христос да е небесен цар, а за славяните католици небесен крал. За балканските католици (като хърватите), на които чат-пат се налага да попадат в империи понякога се случва така, че в даден момент светският им владетел е цар, а небесния крал. При сърбите е обратно - през един значителен период от историята си имат светски владетел крал и небесен цар.

Употребата на Цясарь с разните деривати в богослужебните книги многократно надвишават употребата на кесар и съответните производни. За вас може и да не е правдоподобно, но това с наставката -арь и промяната на ударението е общоприето от лингвистите. Т.е. това е мнението на професионалистите. Сега, ние като любители може да го приемем или да го отхвърлим. Аз обаче не виждам причина за отхвърляне. Първо защото няма друга правдоподобна етимология за цар и второ, дори и да приемем, че това са две различни думи и нямат нищо общо (ей тъй без алтернативна етимология и на юнашко доверие), това би ни изправило пред повече проблеми, отколкото отговори. Да предположим, че сте прав. - Имаме 2 думи - дума А, използвана от славяните за Биг-боса в Константинопол и в богослужението и втора дума Б резервирана за българския владетел. - Дума А се използва от обикновените хора в пъти по-често отколкото дума Б. Средновековният човек се обръща ежедневно към бога и използва дума А, а само няколко пъти в годината има вземане даване с бирниците на владетеля където може да му се наложи да използва дума Б. - В един момент, България изчезва от сцената и няма вече кой да носи титлата Б, а бирниците Б (царските) са заменени от бирници А (цясарски) Точно в този период (някъде след смяната на бирниците), по някакъв мистериозен начин, дума "А" (за която казахме, че се използва многократно повече от Б) е забранена, отменена и тотално заменена с "Б". Какъв според теб е механизма на тази смяна? Кое или кой налага тоталното подменяне на една изключително популярна дума, използвана ежедневно в живата реч и много широко отразена в богослужебната литература с друга, която до тогава се използва от време на време. Или с думи прости, коя е силата която изхвърли от молитвата Отче наш "да придєтъ цѣсарьствиѥ Твоѥ" и го заменя с да "прїидєтъ царствїє Твоє", което в крайна сметка ще стигне до нас във вида "да дойде Твоето Царство".

Ами какво да ти кажа. Преходът явно е бил цѣсарь-цьсарь-царь. Съкращаването на славянската дума не е изключение. Имаме например kuningaz-kyning-king, senior-sire-sir, господарь-государь-сударь и т.н. Обща взето не е много ясно защо се съкращават тези думи. Едно от предложенията е, че съкращаването става чрез форми първоначално използвани само за обръщение към лицето. Например "здраи желаим гусин майор". Поне това е хипотезата която е обща от най-различни теории за king, sir, сударь. Последната дума е възникнала сравнително късно и няма време да измести напълно государь, но е била на път.

Ами не е вярно. Не е това разликата между двете титли. Сърбите след жупаните имат крале и всичко на всичко 2 броя царе, къде признати, къде непризнати - Душан и Урош. Виж и горе в гръцкия текст титлата на сърбите - Кралис. Очевидно е, че православни също имат титлата крал. Крал за малко е и галицийския владетел. Първоначално и двете титли - кралската и имперската се отнасят за владетел на хора. Мисля, че на някакъв френски крал за пръв път му хрумва да се преквалифицира от "крал на франките", в "крал на Франция" и това става някъде през 13 век. След това модата лека полека обхваща и други кралства. И кои са тези православни които имат царе. Гърците имат василевси, сърбите крале, власите разни господиновци, руснаците князе, галицийците освен князе за малко крале, по разни места има пръснати разни войводи, деспоти, господари и май това е. Ще излезе, че до 1547г. само ние сме представителна извадка за православието.

Ами не си потърсил, затова не си срещнал. Прегледай например грамотите на Василий II. Това е първокласен източник - грамота на император. Виж втората грамота и титлата на Петър в нея ( но в гръцкия текст), а тя е Василевс - същата която носи самия Василий. Или пък виж съчиненията на Йоан Кантакузин. Пак първокласен източник - човекът също е бил император: Ти ми кажи каква е разликата в гръцкия текст в титлите на "царя на мизите Светослав" и "император Михаил"? Аз разлика не виждам. В гръцкия текст има само една титла - василевс. Това, че ние днес превеждаме един път като "император", а втори път като "цар" си е наш проблем. Това не е проблем нито на Кантакузин, нито на император Михаил, нито на цар Светослав. Виж и долната чест на текста. Става въпрос за договор със сръбския крал. Той обаче в гръцкия текст си е пак "крал". Защо? -Защото неговата титла не е имперска - не е Василевс.

ОК. В такъв случай Борис - не, Симеон - да. Доводите ми: За Борис нямаме никакви основания освен късни сведения. За Симеон имаме категорични сведения - печати, писма и други извори които потвърждават, че се е обявил за василевс. При това положение е сигурно, че за славяногласното му обкръжение и изобщо за славяногласните му поданици той е 100% цясар - просто няма мърдане. Въпросът призната /непризнаата титла от разни близки и далечни съседи е друга тема. Що се отнася до твърдението, че не е Цар защото по това време няма такава дума, аз лично не го приемам. Думата е една и просто търпи развитие. При обратната логика би трябвало да се приеме не само, че по това време няма царе, но че няма изобщо българи. Щото видите ли по това време няма такава дума, а има блъгари.

Виж горе поста на Графа. Титлата и на двамата владетели, Самуил и Василий е изписана по абсолютно един и същ начин - ц ҃рѣ. Въпреки, че думата е изписана съкратена и под титла, нямаме никакво основание да допуснем, че става въпрос за две различни думи изписани съкратено по един и същ начин. Т.е. думата е една и е по-вероятно по това време да е все още цязар отколкото цар. Що се отнася до Иван Владислав - да, той не е цязар, или поне в текста не е такъв. Самообявил се е като "самодрьжъцемъ блъгарьскомь" за разлика от Самуил, който в текста е "ц ҃рѣ самодрьжавьнаго".

Трябва разбира се. И какво не е наред, какво те смущава? Думата и производните и се срещат на стотици места в старобългарската литература. Българинът от 10 век сигурно всеки ден е слушал или изговарял думана "цясар" и производните и. Пример - молитвата "отче наш" Отьчє нашь, ижє ѥси на нєбєсѣхъ,да свѧтитъ сѧ имѧ Твоѥ,да придєтъ цѣсарьствиѥ Твоѥ,да бѫдєтъ волꙗ Твоꙗꙗко на нєбєси, и на зємли. Ето например една страница от Супрасълският сборник, може да се убедиш сам: На шестия ред пише - бѫ-(от предния пети ред) дѣмъ цѣсарь҆ства небесъскаа҅го На ред 11 - Цѣсарьствоуѭ҄҄҄штоу дек҄ию҄· ри- на ред 15 - по вь҆семоу цѣсарьствоу своѥмоу

Думата е славянска. От кого и как я вземат славяните е без значение. И какво чудно има? По някое време официален език става славянския и всичко минава на него. Толкова ли е сложно? Хайде пак пример: Това е от официалният сайт на британското посолство. И какво сега - Уау, британците взели титлата си от българите. В официален документ на британското посолство титлата е "Кралица", няма Куин, муин? Уау дошли и питали българите в опинци, "О байно кажи как да се нарича титлата на британската владетелка, само човек с опинци може правилно да каже" Естествено нищо подобно. Никаква титла не взема от българите Елизабет или който и да е друг британски владетел и даже не е задължително който и да е от кралския двор да знае думата "кралица". Просто текста е писан на български език и се използват думи от същия този език. Ако британския посланик говори на български, пак ще използва думата "кралица", а не нещо друго. Толкова ли е сложно, че не може да се разбере. Използва се славянски => използва се славянската дума т.е. титлата е цар използва се гръцки - василевс, ако се използва друг език - друга титла.

Не само средновековните - така е почти до началото на 20-ти век. Объркването настъпва когато думи от руския език масово започват да навлизат в българския. И тогава започва едно голямо чудене - кой е цар и кой император. До тогава всичко е еднозначно - всяка призната имперска титла за българите е цар и толкова. Старите български и византийски, новите австрийски, руски, френски... - всички са царе. При другите южни славяни, които не са претърпели толкова силно руско езиково влияние, нещата си остават така както са били в българския език допреди 140 години. Ако един сърбин, хърватин или дори македонец надникне във форума и прочете темата ще се чуди за какво точно спорим.

Точно така - навлиза директно в езика на балканските славяни. По времето когато славяните се появяват на Дунавския лимес, римските императори имат по една камара титли. Кичат се със какво ли не, като единственото изключение е Рекс и съответно Василевс. Причината е проста - римската империя все още формално е република и двете думи са табу. Например Юстиниан е IMPERATOR CAESAR FLAVIUS(PETRUS SABBATIUS) IUSTINIANUS ALAMANNICUS GOTHICUS FRANCICUS GERMANICUS ANTICUS ALANICUS VANDALICUS AFRICANUS PIUS FELIX INCLITUS VICTOR AC TRIUMPHATOR SEMPER AUGUSTUS. Или съкратено само Augustus, или само Caesar, или само Imperator Първоначално славяните около Дунав попадат в някаква смесена германо-романска езична среда. Това проличава от славянските думи свързани с християнството и заимствани в този период - църква, олтар, кръст и т.н. Именно в такава среда е заета думата Цязар. Що се отнася до езика на другите балкански славяни - да имат я всички. На сръбски и хърватски например Юстиниан все още си е цар, а римската империя "римско царство" Това например е от сръбската Уикипедиа: А това от хърватската: Естествено освен римската империя има и други империи. С течение на времето в сръбския език се натрупват и други царства:

Грешката е моя. Войниците на Йоан Владислав, а не на Самуил. Сведението е от описанието на битката при Сетина. ГИБИ 6, стр.290,(номерът на страницата е в горния ляв ъгъл)

Стига с това хващане за думите. Симеон иска ни повече, ни по-малко от титлата на на римския император. Оня който владее в Константинопол и около него. Дали титлата ще звучи в различните езици като "βασιλεύς Ῥωμαίων", "Kaiser der Römer", "imperator Romanorum" или "Цар на гърците" е без значение. Важен е смисъла, а всички тези термини маркират едно и също понятие. Нито една от двете думи не е важна сама по себе си, а съдържанието което се влага в съчетанието от двете думи. Думите взети като лексикални единици сами по себе си нямат значение. Колкото и да им се иска, владетелите нямат монопол върху езика. Всеки език се развива по свои собствени правила. Например за човек от 9-10 век терминът "цясар на ромеите" е пълна безсмислица. Българите не използват думата "ромеи" и винаги я заменят с "гърци", а самите ромеи по това време не използват думата "цясар". Т.е. нито ромеите нито българите биха разбрали за какво става въпрос. По същия начин "василевс на гърците" е нещо като нищо и няма да се приеме еднозначно като еквивалент на "βασιλεύς Ῥωμαίων". В гръцкия език думата василевс не е запазена марка за императора. Това е монарх изобщо - василевси са библейските владетели, иранските, чат-пат арабските и т.н.. От гледна точка на лингвистиката и в тесния си смисъл, думата дори не е равнозначна на император. Латинската дума "император" се превежда на гръцки като "автократор", а последната на български като "самодържец". Колкото до българите, то 90% от съвременниците на Симеон като чуят василевс най-много да помислят, че става въпрос за някакво име. Оставете лексикалните гимнастики и вижте главното. А то е, че Симеон иска не каква да е титла, а съвсем конкретна - точно на този който владее в Цариград. Между другото, същото нещо се повтаря при Петър и Асен. Братята не искат от Барбароса някаква имагинерна титла - цар, кайзер, император или василевс, а желанието им е да получат точно титлата и короната на "гръцките императори".

Никой нищо не е избирал или поне ние не знаем какво е избрал и как точно се е самоназовавал Симеон. Теоретично, като много начетен е възможно това да е била и титлата "август", "принцепс", "вселенски спасител" и т.н. Каквото е да е избрал обаче, поданиците му са го осмислили и разбрали много добре , всеки на своя си език. Така за елиноезичните е ясно, че той е "василевс", за славногласните "цязар",но е напълно възможно за романоезичните да е бил "императ", а за албоноезичните "перандор" Със сигурност обаче в писмата до Лакапин писани на гръцки език, Симеон е използвал гръцката дума "Василевс", а не славянската "Цясар/Цар". Ако в гръцкия текст стоеше титлата "Цар" без превод, а просто изписана с гръцки букви - Τσαίσαρ / Τσάρος, нямаше да има никаква съответна реакция. В главата на Симеон най-вероятно не е била някаква титла каквато и да е, а точно титлата на римските императори, без значение кой на какъв език, как я произнася и с какви точно думи си служи.

Съмнявам се, че формата "цар" е съществувала в края на X век. Самуиловите войници все още използват старата форма.

Естествено, че това са различни думи. В поста ви ставаше въпрос за "Международното признание или непризнание на титлата на българските владетели". Мисълта ми е, че признанието не става с декларация от рода на "признаваме ви титлата Цар (точно тази дума)", а когато започнат да го титуловат по тяхному - "император", "василевс", "цезар", "кайзер" и т.н. Напротив, ако в документа на съответния език (примерно латински) се използва оригиналната дума, напр. Kagan, Tzar и т.н е очевидно, че става въпрос най-малкото за избягване на открито признание на дадена титла като еквивалентна на "император". Например официалната титла на Елизабет е Queen. На български си превежда като Кралица => ОК - признаваме и титлата. Ако я титуловаме като "княгиня" това е открито непризнаване. Ако обаче само английските владетели наричаме Куин и Кинг, а всички останали "крале" и "кралици" е очевидно, че има някакъв проблем и избягваме открито да признаем или непризнаем английската титла за еквивалентна на кралска, царска, княжеска или каквато и да е друга.

Разбира се, че няма никакво значение. Все пак в превода на титлите ясно проличава дали една титла е призната или не. Например титлите Цар-Василевс-Император са еквивалентни. Ако българските извори използват за някой владетел титлата "цар", латинските за същия владетел използват "император", а гръцките "василевс" е очевидно, че титлата е призната от всички. Същото се отнася и за крал-рекс-кинг-роа и т.н. Например сръбските царе са Душан и Урош. Българите обаче очевидно не признават царската титла на втория. В Борилов синодик Душан е "цар", но Урош е само "крал".

Думата "цар" съществува още с идването на славяните на балканите (под формата цязар). Така те наричат биг-боса в Константинопол (на славянски Цариград) В западните източници Крум и всички след него (без царете) са крал (Rex). В папските документи например Борис винаги е Rex (крал) за разлика от владетелите на сърби, моравци, хървати и т.н. които са дуксове, комеси и т.н., но не крале. Изключение прави само Светопулк. В началото той е комес, след това принцепс и едва в последната 1/3 от управлението си става Rex (крал) Това не е точно така. И двете титли отначало се отнасят за "народ". В същите западни източници например Борис е крал на българите.

Евристей горе много добре е обяснил за многото титли на султана, включително и титлата "римски император" - Kayser-i Rûm. Да погледнем и собствените си документи. В официалните документи написани на български език от възраждането, турският султан винаги е Цар когато става въпрос за неопределено лице и Негово величество Султан или/и Цар (името) когато става въпрос за конкретен султан. В този форум многократно е писано, че Цар и Император в езика на българите до края на 19 век са синоними. В официалните документи на български език правителството е "царското правителство", "имперското правителство", "честното правителство" или по-рядко пълното наименование - "честното имперско правителство". Естествено използват се и синоними - "високата порта", "отоманското правителство" и т.н Държавата е "Отоманската държава", "Отоманско царство", а поданиците "отомански поданици", а след младотурската революция и "отомански граждани" Например в в чл. 1 от проекта за Устав на екзархията е записано: Първото от изискванията към Екзарха е да бъде "роден поданик на Отоманското царство", а второто да е родом Българин Или пък да вземем друг документ - Правилника на Народната Федеративна Партия (българска секция). Там е записано, че член на НФП(б.с.) може да бъде всеки българин, отомански гражданин, навършил 20 г., който възприема партийната програма и се числи към една от местните организации" Друг документ - "Програма на съюза на Българските конституционни клубове в Отоманската държава". Ето част от съдържанието му: Естествено в документите които нямат официален характер, т.е. журналистически статии, дописки, художествена литература и т.н. се използват всякакви наименования, определения и синоними. Там държавата и властта вече не е задължително да са строго "отомански", нито "имперски" или "царски"

Ех, би трябвало да е така, а дали е така? Ето едно изказване на Божидар Димитров: Да, обаче не всички историци са съгласни. Ето пример за оборване на твърдението на Б. Димитров, от............ самия Божидар Димитров:

Историята си е история. Колкото да въртим и да сучим няма да я променим. По-важно е как се отразяват на съвремието днешните интерпретации на историята. В живота на един човек има всякакви неща - има трудности, но има и положителни моменти. По принцип човешката психика е устроена така, че в течение на времето индивидът да "забравя" отрицателните моменти и емоции. Това е защитен механизъм, който предпазва психиката ни от претоварване и изгаряне. Ако го няма този механизъм, в един момент като се обърнеш назад ще изплуват само черни, отрицателни спомени. С натрупването им, човекът ще загуби вродения си оптимизъм и спира да вижда смисъл - защо му е да живее и да прави каквото и да е, като в бъдещето го чакат все същите отрицателни емоции. Ето защо този защитен механизъм е жизнено важен за индивида. Типичен пример за действието на механизма е казармата или раждането. И в двата случая травмиращите спомени избледняват и човекът си спомня да тези периоди и събития ако не изцяло, то по-скоро положително. Робофилията има точно обратното действие. Това е стремеж в колективната памет на народа ни да остават само най-черните и отрицателни моменти, а всичко положително да се забрави. И не става въпрос само за "турското робство". В колективната менталност на българите плуват още един куп робства - "византийско" , "двойно" (турско+гръцко), "фашистко", "комунистическо", а напоследък гледам разни апокалиптици да насаждат и образа на съвременното "либерално" или "либерастко робство". Натрупването на отрицателни емоции води индивидите до самоубийство или най-малкото да апатия. Робофилията вече направи българския народ апатичен, а дали народът ни ще се самоубие?...... - все още има шанс да го избегнем. За наше щастие и въпреки всичко, нещата не зависят от турците, ЦРУ, комунистите, руснаците, американците-империалисти или ДС, а от нас самите.

Не мисля така. По-голямата част от стопанският елит на Рум миллета не се интересува от национализма. Тези хора стават космополити, които се пръскат по света. Същото става и с елита на другите немюсулмански османски общности - евреи, арменци, левантийци и т.н. Към втората половина на 19 век стопанските елити или са напуснали окончателно Османската империя или имат позиции и тук и там и във всеки един момент могат да напуснат. Двигател за националните движения са същинската средна класа т.е. долната и максимум някои индивиди от средна част от тази прослойка. Показателно в това отношение е, че към 1900г. икономическото състояние на Гърция е сравнимо с това на България. Т.е. ползата от богатствата на Рум елита за елините и Елада е минимална.

Така е прав си. По принцип в Османската империя елит няма - или поне няма наследствен елит. С изключение на османската династия всичко останало е преходно. Издига се някакъв индивид и след 2-3 поколения наследниците му претърпяват упадък или просто изчезват и фамилията му спира да се споменава в източниците. Едва през 19 век има някаква приемственост. За рум милета също си прав. В османската империя средната класа е в излишък, даже империята е в състояние да извършва "експорт" на средна класа и да "подпомага" чуждите икономики. Обаче тази средна класа си остава до края османска. Независимо дали става въпрос за православни (рум), арменци, евреи или левантийци, за тези хора или поне за горната част на средната класа националните рамки са тесни. Те не се интересуват от пряко участие в управлението на национални държави и ако участват с нещо това е единствено парично подпомагане и дарителство. Виж например фамилиите на Тъпчилещов, Робеви - през възраждането няма град, село или паланка които да не се обръщат към едните или другите за помощ. След освобождението тези фамилии изчезват от политическия и безнес радар. Същото се отнася обаче и за гърците. Това, че езика на елита на рум милета е гръцки не означава, че тези хора автоматично стават елини. Не, новата държава Елада също е тясна за тях и те си остават космополити - наследниците им плъзват по целия свят, а в България и Гърция започва да се формира съвсем нов елит и средна класа.

Маке, не знам как с термина "османско владичество" се манипулира историята и с какво това помага за "изчистването" на името на Турция. В учебниците по история си присъстват и кланетата, и религиозната дискриминация, и кръвния данък, и потурчването и всички "екстри" на османската власт. При това тези неща се знаят от всички българи и няма сила която да промени това разбиране.Пример е българската Укипедиа, която отразява националния ни мироглед. Бърза справка показва, че само един от аспектите на османската власт, а именно ислямизацията е разгледан доста подробно: Страница за Устава на българската екзархия обаче няма, а на страницата Българска_екзархия има две думи на кръст: "В устава и са утвърдени две начала: съборност (участие на духовници и вярващи в черковното управление) и изборност." Под статията е даден линк към някакъв устав, Ето това е манипулация. Манипулаторите обаче на са създателите на статията, а робофилите които за замели истината за устава под килима. Самите създатели на статията и редакторите на Укипедия няма как да знаят това, тъй като информацията липсва от учебниците по история и въобще от националния ни мироглед. В какво се състоят манипулациите 1. Документът който е цитиран под статията е "Устав за управлението на българската екзархия. Цариград, 1870". Това всъщност не е приетият на събора Устав, а проект който е отпечатан предварително и е разпратен по всички български земи за запознаване и обсъждане. 2. За голяма изненада на съвременниците проектът не е приет 1:1. На събора има ожесточени дебати и устава търпи редица промени. В окончателния Устав е прието, че Законодателен орган на Екзархията е народният екзархийски съвет (събор) който се свиква на всеки 4 години. Висши изпълнителни органи са Св. Синод и Екзархийският съвет, които имат служебен период от четири години. Начело на двата изпълнителни органа стои Екзарх, чийто служение също е мандатно. Всички длъжности в Екзархията, като се започне от писар в някоя селска църква, през селския поп, та до самия Екзарх са изборни. За сравнение днес църковен събор се свиква тогава когато реши Синода - през ония времена българите са предвидели това да става на всеки 4 години. Днес патриархът е пожизнен, а в този Устав е предвидено на всеки 4 години да има нови избори. Днес писарите и поповете се назначават и никой не ги избира и т.н. Уставът на Екзархията показва едно общество с демократични и републикански ценности в най-чист вид при това в една от възможно най-закостенелите и консервативни институции - църквата. Нищо подобно няма нито при руснаците нито при гърци или които и да е други православни или католици. Всичко това обаче е заметено от робофилите по простата причина, че от роби подобна зрялост няма как да се очаква. После защо сме нямали Магна Харта и традиции? - ами ние си ги имаме, но не искаме да ги видим. Защо - защото за нас робството е по-важно от демократичните, либерални и републикански стремления на дедите ни.