Atom

Не става въпрос за това, че турският или руският ще имат някакво значение за цялото общество. Идеята ми е, че е добре да се знаят като втори чужд език и дават на младежите някакво предимство. Има една камара фирми, на които локалните центрове отговарят за няколко страни в югоизточна Европа. Покрай много добър английски (поне C1), още един локален език - сръбски, румънски, гръцки и т.н. дава известно предимство, пък било то и ако знанията са на ниво B1 или дори A2. Идеята не е, че ще им помогне в комуникацията, а чисто психологическа - четка на другите, че си се постарал малко от малко да им научиш езика. Освен това се предполага, че чуждата култура се разбира много по добре ако човек има известни познания на съответния език. Лично познавам хора, които направиха кариера заради някакви познания на сръбски, украински и гръцки. Естествено и тримата имат перфектен английски. Вторият език просто ги отличи от другите. За немския съм съгласен. Проблемът е, че ползите от някакво средно или ниско ниво са минимални. За да има ефект трябва да се учи на високо ниво - като първи чужд език.

Според авторите (от Центъра за икономически и бизнес изследвания в Хийтроу) това са езиците, които ще са полезни за бъдещето на британските деца. За тях английският си е роден и би трябвало да го знаят по подразбиране. За американците най-вероятно комбинацията е друга - там единият от препоръчваните езици е испански. За нашите деца английският е задължителен. Добре е да се знае допълнително руски или някой балкански език и на трето място (ако има средства и детето има възможности) някой от останалите световни езици.

Царинар е държавен чиновник - "царски служител". На сръбски "царинарница" си е точно "митница". За "Вамѫ" (мито) и "вамеш" (митничар) се приема, че са унгаризми, докато царинар е славянска дума. В случая царинаря Александър най-вероятно не е обикновен митничар, а "началника" на митниците.

Първоизточникът на "новината" за "цар Самуил българин" е агенция Фокус, а публикацията е от 1-ви април. Под новината има още една публикация:

Нормално е да има противоречия. От една страна имаш централизирана държава, а от друга натурално облагане. При това положение (като се познава човешката природа) не е трудно да се предвиди, че разните велможи, чийто услуги се заплащат със земя или други натурални приходи ще се опитат да "приватизират" земята или приходите и да подсигурят своите наследници. При тази ситуация е нормално процесът да е съпроводен с търкания и противоречия. За да се минимизират "вредите" има два способа: - приватизацията да се узакони - т.е. пълна феодализация - да се намерят механизми които да неутрализират мераците на велможите. Църквата например е измислила за тази цел целибата, а османците въртележка, която непрекъснато размества спахиите по различни тимари. Във всеки случай това което се случва в България не е по-различно от това което става навсякъде по Европа. Налагането на феодализма на запад е съпроводено с мащабни търкания и сътресения и не става за един ден.

Точно обратното. Ако България днес съществува, това е благодарение на политиката на "некадърните" (по ваши думи) владетели. Именно тогава се полагат основите на българската народност.

Оцеляване - трудно, но не невъзможно. Проблемът на България е преструктурирането - от т.н. "икономика на грабежа" към икономика на "нормирано присвояване". Единият път за установяване на "нормирано присвояване" са централно определени данъци. Събирането им обаче изисква развита парична система, развита бюрокрация, много добра и развита съдебна система и т.н. През епохата подобна система имат само ромеите. Другият начин е разпад на на по-малки автономни единици - градове, области и т.н.. Т.е. нормираното присвояване да става локално и натурално. С една дума феодализация. По времето на Петър, България не е нито едното, нито другото, а някакъв хибрид между двете системи. Ако не беше "кризата" днес никой нямаше да си спомня за България. В най-добрия случай това щеше да е екзотика като Авария или Хазария

След 880 г. българската църква е независима от Константинопол. Формалната и пълна независимост обаче изисква признание и на Рим, а такова няма нито през 880 нито по-късно (до 922). Най-вероятно Мистик е издействал от Рим признание за независимата българска църква, а защо не и императорска корона, но само "на българите". Естествено всичко това срещу траен мир:

Потвърждение на резултатите от проучването (Ancestry and demography and descendants of Iron Age nomads of the Eurasian Steppe) от Лазаридис, в три последователни поста в Туитър от 3 март 2017: The Scythians of the eastern steppe were seemingly derived from Yamnaya and East Eurasian ancestors (1/3) And not from temporally closer Sintashta/Andronovo populations that carried EEF ancestry (2/3) Similar to present-day South Asians who are best modelled with Early/Middle Bronze Age steppe not Andronovo/Sintashta (3/3) https://twitter.com/iosif_lazaridis

Наскоро излязоха две нови изследвания: Ancestry and demography and descendants of Iron Age nomads of the Eurasian Steppe и другото: Diverse origin of mitochondrial lineages in Iron Age Black Sea Scythians Двете нови изследвания най-общо потвърждават предните, а именно, че скитите имат смесени - западноевразийски, източноазиатски и сибирски генетични маркери. Показателно е, че и в най-западните проби са открити връзки с източна Азия. 26% от MtDNA на скитските проби от Молдова и западна Украйна са източноазиатски. Новото е, че автозомно скитите се различават от предходните популации, а именно - Срубна на запад и Андроново на изток. Изглежда, че те са по-скоро наследници на още по-старо население, подобно на това от Ямна и Афанасиево. В дясно, тези със стрелките са т.н. "източни скити". Видно е, че те могат да се моделират като Ямна (или Афанасиево) + източноазиатски и сибирски компонент. Андроново и Срубна имат оранжево - това е компонент получен в наследство от европейските неолитни фермери и той липсва при скитите.

Нищо не ги бърка. Това което ги бърка е възможния (дори и само като заплаха) завой на България към Рим. Знаеш ли какво може да направи Константинопол при такъв сценарий? - нищо, абсолютно нищо. Борис също го бърка. Ако е искал да премине към Рим, това преспокойно е могло да стане след Фотиевия събор, но не го е направил. Нещо повече - операцията "подготовка за въвеждането на славянския богослужебен език" вече е задействана, а едно обръщане на Владимир към Рим я обезсмисля. В това отношение събитията във Великоморавия са съвсем пресен пример. Да, доказателства за подобен сценарий няма, но няма и за някакво връщане на езичество или гонения на християни. Климент например си работи и никой не го притеснява. Лично аз не мисля, че Владимир е имал намерение за такава стъпка. Мисля, че някой го е "изпържил". Формоза и Владимир се познават лично. Дори и едно формално писмо във връзка с избирането на Формоза за Папа + сближаването с франките може са се използва от някой, който иска да натопи Владимир. Този някой обаче може да бъде само Симеон. Няма друг човек който да убеди Борис да се отнесе по такъв начин с първородния си син.

Сериозно е. В края на 891г. за папа е избран Формоза, а през следващата година българите се сближават с франките. Ако Симеон иска да стане княз, тези два факта са напълно достатъчни да пусне мухата, че брат му се преориентира към Рим. За Империята рискът е сериозен. Ако българите могат да се разберат с някой в Рим, това е точно Формоза. Без значение дали е вярно и дали реално Владимир има или няма такова намерение , ако в Константинопол имат и минимални опасения, не биха рискували и е нормално да се даде зелена светлина за преврат. Ако това е истинската причина тя няма как да се оповести. Нормално е в случая да се организира някакъв черен ПР, който да "обясни" случката.

Всеки език се формира в определена географска област под въздействието на местни специфични фактори. Английският език например се оформя на територията на Англия. Разпространението му на други територии би трябвало да има някакво логично обяснение. Няма как да очакваме например в първоначалните континентални землища на англите или саксите да протекат процеси, които да доведат до същия краен резултат. Езикът на тези които остават по родните си места и не мигрират в Британия е подложен на съвсем различни влияния и еволюцията му протича в друга, различна посока. Индо-иранските диалекти се оформят окончателно в зоната на БМАК във взаимодействие с местния субстрат. До тогава може да се говори за прото-индоирански, а чак след навлизането в Индия за индийски (индо-арийски) и ирански езици. За дардските и нуристанските езици е спорно кога и как се отделят като самостоятелни. Т.е. възможно е населението което остава в степите да говори на някакъв език който принадлежи към индоиранската група, но този език няма да е ирански, индийски (индо-арийски), нуристански или дардски, а някакъв друг. През последните дни излязоха три нови проучвания за скитите. Макар и да имат спорни моменти и трите проучвания са категорични - западните скити са основно наследници на населението от предходните местни култури - Ямна и/или Срубна. Освен местното генетично наследство имат и някакви примеси от Сибир и източна Азия, но не и от юг (южната част на Централна Азия). За т.н. източни скити е още по-интересно. Генетично те са свързани със западните, но автозомно не могат да се моделират от Андроново, а от Ямна и/или Афанасиево. Т.е. става въпрос за население, чийто западни деди са мигрирали на изток доста по-рано от Андроновци. При тях също няма южни добавки, а само северни и източно азиатски. При това положение ако няма миграция от юг иранският език е проблемен. Със същия успех може да го наречеш индо-арийски, тохарски, балтийски, тракийски, а защо не и албански. Все пак албанците също си имат Шкодра. По някое време иранските езици действително се появяват в европейските степи. Дали това става чак със сарматите или с някакво друго, не отбелязано преселение не е много ясно. За степите на изток от Арал засега е тъмна Индия.

Свиквай - не е само той. Историята не е наука (в тесния смисъл на думата) и затова почти всички - и на изток и на запад, кой повече, кой по-малко си позволяват волен полет на мисълта. Освен това дисциплината е прекалено натоварена идеологически, което допълнително изкривява картината.

Има съществени нови моменти. Това е класическото разбиране за произхода на скитите: В новите изследвания това се отхвърля - няма доказателства за подобно движение. Като много по-вероятна се очертава хипотезата, че скитските групи се оформят на място, независимо една от друга, от населението свързано с предходните местни култури, плюс северно и източноазиатско влияние (без влияние от централна Азия). Веднъж формирани, между различните скитски групи започва да тече генетичен и културен обмен, като източното влияние се засилва през епохата на желязото. При това положение ираноезичието на скитите се поставя под огроемен въпрос. Не е ясно кой, кога и по-какъв механизъм би могъл да иранизира степното население.

Срещал съм две Антична: античното име Lichnid-a се видоизменя през ранното средновековие на *Lychrida, *Luchrida чрез посредничество на албанския език (тоскийски диалект) с прехода n>r, а в резултат на дисимилация се получават формите *Nychrida, *Nuchrida, "n" се възприема като част от гръцкия предлог έν ‘в’ и в разговорния език се пропуска. Оригинална славянска: Името Охрид е съставено от "о"- около и "хрид" - хълм, възвишение

Единствената епископия за която имаме сигурни данни, че оцеляла на север от линията Кастория-Серес след аваро-славянските нашествия е тази на Стоби. Тя обаче също изчезва през 8 век. Исаврийският списък показва по-скоро нови структури. Характерното за него е, че структури се разкриват не само там където е възстановена византийската власт, но и в чужди или "ничии" територии. Такива са митрополиите на Одесос и Томи, митрополията в Сердика, епископиите на Хуни и Оногури и т.н. Списъкът обаче не изчерпва новите енории. След неговото съставяне се образуват нови епископии, които не са отразени в списъка - Дарданска, на драговитите, тивериопулска, моравска и т.н. В друга тема изказах предположението, че всичко на запад и югозапад от София е усвоено със съгласието на Империята, като условието е било да не се закачат църковните структури. Нещо повече - изглежда, че поне някои от епископиите (например моравската) са учредени по време на българската, все още езическа власт.

Евала, пробвай да патентоваш "ирано-монголско койне". Акълия си и с малко кухи фрази и локуми ще го натаманиш. Всеки език си има основни граматически правила и базова лексика, които го правят език. Всеки език има и една камара заемки. В горното изречение например не са заемки "да", "си", "и", "ще" и "го". Всичко останало е дошло от някъде. Ако в горното изречение премахнем заемките ще се получи: ......, ..... да ........".....-.....-....." .... си и с малко ..... ...... и ...... ще го......... Това не означава обаче, че българския език е койне или, че не е български.

Това твърдение е много интересно, направо сензационно. Моля за линк или цитат, ще ви бъда благодарен.

И кой е казал САМО. Не става въпрос за липса на постоянни селища, а за полуномадизъм. При това той не се извършва от цялато население - има занаятчии, хора специализирани в градинско земеделие, други изпълняващи религиозни, полицейски или охранителни функции, търговци и т.н. Прочети "Записките", виж къде са карали стадата Захари Стоянов и компания - в Добруджа. Нещата са достатъчно добре проучени и описани. Дадох ти два линка с разработки за стопанството на казаците и това в Добруджа. Досега освен декларации, друго не видях. Дай да видим, може пък скитите да са изобретили тежкия железен плуг и да са разорали целините? Доколкото знам обаче засега намират само рала и то в лесостепните зони. Палят треви, дървета и храсти, чоплят повърхностния слой известно време и след това преминават на нова територия където повтарят упражнението.

Какво да ти кажа. Не знам какви са били климатичните условия преди 2500 години, но е напълно възможно от сравнително тесни обработваеми участъци покрай реките да има износ на зърно. Типичен пример е Египет, където обработваемата земя е немного широка ивица покрай Нил. Бъркаш обаче, като пренасяш днешните представи за плодородие към древността. Не само руските степи, но и Добруджа и голяма част от Унгария също се разработени едва през 19-ти век. Неслучайно древните са използвали израза "скитска пустиня", а една голяма част от Карпатския басейн са славяните е (унгарска) "пуста". И не става въпрос за липсата на хора, а на оръдия за обработка. В плодородните, но тежки степни почви ралото не върши работа. Нещата се получават само с тежкия железен колесен плуг. Дори и с него обаче е трудно. Към 1917 г. все още "....средният добив от земята в Добруджа е много по-малък отколкото в Румъния и значително по-нисък от средния добив в стара България."

В най-добрия случай са практикували някакъв полуномадизъм подобно на ранните казаци. Степите стават годни за земеделие едва през 19-ти век с промишлено произведените плугове, а истинското им усвояване става през 20-ти век с въвеждането на тракторите и разораването на целините. Преди това подходящи за обработка са са само сравнително тесни ивици земя покрай реките.

Е то и такова нещо като българи няма - има вулгари, булгари, бугари, блъгари и т.н., но не и българи. Не ти ли омръзна да пишеш едни и същи глупости. Малоумие е да очакваш съвременен запис в древен текст. Във форума е писано сигурно 100 пъти - собствено-славянската дума "словени" се предава в гръцкия като Σκλάβήνοι или със сходни записи - Σκλαύηνοι Σκλάβίνοι Σκλαβινίαι, Σκλάβοι, Σκαλβηνοί, Σθλάβοι, Σθλαβηνοί и т.н.

Склавун си е точно Склавун - словенин (по днешному славянин). По това време гърците нямат друга дума за славянин. Освен това цялата постановка с имената е крайно съмнителна. В една друга тема изказах предположение, че най-вероятно става въпрос за прозвища - прякори. Все едно Гея, Бея и Злодея да са имена. Може някой да се казва по случайност Гей, друг Бей, а трети Злодей, но в комбинацията "Гея, Бея и Злодея" вероятността и трите думи да са истински имена на хора е нулева. По същия начин стои и историята за Паган, Християн и Склавун. Може някой по случайност да се казва Езичник (Паган), друг Християнин (Християн), а трети Славянин (Склавун). Обаче вероятността три подобни имана да се срещнат накуп в една и съща история клони към нула. По-скоро става въпрос за три социални групи и лидерите им.

Подкрепям напълно. В изворите е казано ясно - земите на югозапад или земите на юг и запад. Объркването идва от навика на картите България да се дава заобиколена от юг и запад от Византия. За това обаче нямаме никакви данни и е чиста фантазия. Ето една карта, която дава римските граници малко по-реалистично: коят Дори и да приемем, че западните територии не са под пряк аварски контрол, а са ничии, то опасността от аварски удар трябва да се очаква именно от тази посока. Аварите могат да пресекат Сава и да атакуват - това е най-критичната зона. Могат да пресекат Дунав между сегашния Белград и Железни врата и пак да попаднат на западната българска граница. За да атакуват от север трябва да заобиколят Карпатите. През Карпатите е абсурд. Нито една номадска войска не го е правила. Да си припомним, че при удара върху славяните във влашката низина аварите са превозени от византийците с кораби по Дунав, а не пресичат Карпатите на самоход или да ги заобикалят от север.