Atom

Самолетът на Ердоган бил прехванат, но пощаден "В разгара на опита за преврат в Турция изтребители Ф-16 на метежниците са прехванали във въздуха самолета на президента Ердоган, но не са стреляли по него."

Ето и мнението на Лиляна Симеонова:

Този кордон има смисъл ако се контролират едновременно Адрианопол, Филипопол, Сердика и Ниш - като минимум. Освен това около всеки от тези градове би трябвало да има една камара сателитни крепости - около Ихтиман, по трасето за Ниш и т.н.. Между другото за мен не е ясно, кога започва да се експлоатира активно участъка София-Ниш. Според Лиляна Симеонова през античността тази отсечка не се използва и не е изградена изобщо - по нея няма каквато и да е инфраструктура.

Ето още веднъж картата на Торн: Интересното в случая е, че всички известни славянски племена, славинии и т.н. са разположени непосредствено до по-тъмните петна. Т.е. в близост до зоните под византийски контрол. Единствените други славяни за които със сигурност знаем, че съществуват са тези по течението на Дунав и Сава - седемте, тимочани и т.н.. В средата на балканите има едно голяма нищо. Това може да се дължи на липсата на интерес - римляните се интересуват от съседите си и с тях имат вземане-даване, затова и те са отразени в източниците. От друга страна обаче и археологията не ни дава кой знае какви данни за славяни във вътрешността на балканите.

Ето една негова работа: Защо през 809 г. кана сюбиги Крум превзема Сердика

И за какво им е да я възстановяват. Западът по това време е един голям пущинак. Нямаме данни за някакво по-плътно славянско заселване, няма и данни за преселение в софийското поле - било на арменци, анадолци или някакви други. Някой друг влашки катун и най-много малки групи заблудени славяни - това е било населението на софийското поле. Град или гарнизон в нищото много трудно може да оцелее.

Т.е. според теб населението на балканите до индустриалната революция е константа - колкото е към 12 век, толкова е и през 19-ти. Княжество България например към 1880г. има население от 2 милиона при територия 63752 км2. Като ти гледам сметките към 12 век е същата работа. Северна България + румънска Добруджа имат почни същата площ като княжеството- 63995 км2, а числото което даваш за тях е абсолютно същото - 2 милиона.

Оценките на учените са точно толкова - от 5 до 7-8 милиона за балканите като цяло. Най-вероятно населението не е разпределено равномерно, но нямаме никакви причини да приемем, че по-голямата част от това население е струпано точно в българските територии.

Големият британски остров (217000 km2) има население 10,5 милиона през 1801 - официално преброяване. Териториите на Кралство Унгария (330000 km2) през същия период имат общо население от 8 милиона пак според официално преброяване (1784-1787) Към 1200 г. 8 милиона е огромно число. Унгария по това време се оценява около 2 милиона.

Наличието на подобни форми в чешки - bát'a "брат, родственник, приятель" и особено в унгарски (където се приема за славянска заемка) - венг. bátya "старший брат, дядя" говори, че по-скоро става въпрос за жива реч, а не за културно книжовно влияние. Това, че днес тези термини не се използват не трябва да ви учудва. Една камара думи са се запазили, но с променено значение. В българския типичен пример са "гора" и "планина". Други стари праславянски думи са се запазили само в диалекти, но не и в книжовния език. Пример в българския е "нога", "желва" или "желка" (костенурка) и т.н. В случая мнението на едни от най-големите специалисти - Фасмер, Трубачов, Бернекер и т.н. е, че това са общославянски думи. Тезата, че са български и от там са навлезли в останалите славянски би трябвало да е много добре обоснована. Т.е. ясна етимология, различна от славянската и пътища за разпространение в останалите славянски езици, вкл. и в западните.

За кое става въпрос, за вуйчо? Достатъчно е да се погледне Фасмер: Уй уй род. п. у́я "дядя по матери", также вуй – то же (Даль), укр. вуй, др.-русск. оуи – то же, сербск.-цслав. уика θεῖος, болг. у́йко, ву́йко, сербохорв. у̏jац, у̏jак, словен. ȗjǝc, род. п. ȗjса, чеш. ujес, слвц. ujес, польск. wuj, н.-луж. hujk "дядюшка, кузен". Праслав. *ujь из *au̯i̯os, с суф. сравн. степ. -i̯о- (Мейе, Ét. 393), родственно др.-прусск. awis "дядя", лит. avýnas "дядя", лат. avus "дед", гот. аwō "бабка", д.-в.-н.- ô-heim, др.-ирл. аuе "nероs" (*аu̯i̯о-); см. Педерсен, Kelt. Gr. I, 55; Траутман, ВSW 21; Арr. Sprd. 309; Зубатый, LF 17, 393; Мейе, там же; МSL 9, 141 и сл.; Мейе–Эрну 110; М.–Э. 4, 178; Хюбшман 465. •• [См. еще подробно, с дополнительной литер., Трубачев, Терм. родства, стр. 81 – 84. – Т.] Этимологический словарь русского языка. — М.: Прогресс М. Р. Фасмер 1964—1973 За батко е по-мътна работата, но пак е на общославянска почва: Батя батя ба́тя ба́тько "отец", укр. ба́тьо, ба́тько, блр. ба́ця, болг. баща́, сербохорв. ба̏ħа – ласкательное название брата, чеш. bát'a "брат, родственник, приятель", диал. морав. bat'a "дядя". Попытки рассматривать это слово как заимств. из венг. bátya "старший брат, дядя" были справедливо отвергнуты Бернекером (1, 45 и сл.). Он считает *batę, *bat'a усеченными формами от brat(r)ъ "брат". Следует, во всяком случае, отвергнуть попытку Соболевского (РФВ 64, 149) рассматривать это слово как ир. заимств. "Для того, кто знает Авесту, авест. формы *patar больше не существует" (Хюбшман, Arm. St. 37; Фасмер, RS 4, 161). •• [См. еще Трубачев, Терм. родства, стр. 21, 195. – Т.] Этимологический словарь русского языка. — М.: Прогресс М. Р. Фасмер 1964—1973 А това е от книгата на Трубачов: "Бернекер говорит об исконности у слав, bate значения ‘старший брат’. То же говорит и П. Лавровский о др.-русск. батѧ («…отдаваеть ти батѧ черниговъ, а съ мною въ любви поживи». — Ипат. л, 6669 г.), но И. И. Срезневский переводит это батѧ как ‘отец, pater’ с пометой: «В древних памятниках только один раз». Далее, помимо распространенного русск. батюшка ‘отец, духовный отец’ и других диалектных разновидностей со значением ‘отец’ (см. выше, в перечислении названий отца у славян), укажем еще следующие формы: русск. диал. батя ‘старший брат’: «Тятя да мама дома, а батя поехал по дровки» [75]; батяня ‘отец, также брат, приятель’ [76]; чешcк. bat’a ‘старший брат’, словацк. bat’a, bat’ko ‘otec, strycek, starsi bratr’, batica ‘sestra’, болг. диал. бaта ‘старший брат’ [77], сербск. диал. бато (ласк.) ‘брат’, ‘отец’, баћа (ласк.) ‘брат’. Таким образом, основные значения слав. bat(j)a: ‘отец’ и ‘старший брат’."

Като изключим османските данъчни регистри, други данни няма. За изчисляване на населението обикновено се използват разни математически модели. Нещо като прогнозата за изменение на населението, но не в бъдещето, а в миналото. Ето една подобна оценка - https://legacy.fordham.edu/halsall/source/pop-in-eur.asp Според нея, общото население на балканите към 1340 година е 6 милиона, а към 1450 в резултат на османските нашествия, чумата и т.н. пада до 4,5

Прав си, при това не в най-скоро време, а веднага, докато все още има кой да работи или да се учи. Виж математическите способности на младото поколение - таз годишните седмокласници. След пет години това ще са хората които навлизат на пазара на труда или в университетите. Не знам тогава кой и в кои сектори ще инвестира при този потенциал. Или може би вече е късно? Оценки от НВО 7 клас - Математика: И за да не кажете, че избирам някакви скапани градове, ето и Варна - един от 3-мата отличници, заедно с Пловдив и София:

Според мен трябва да се работи внимателно с данните от културните измерители. Макар и да има обща корелация между сходните културни дименсии при Хофстеде и GLOBE, при някои страни има и значителни разлики. Случаят май е такъв. За България в GLOBE не намерих данни, затова давам пример с Гърция и Унгария от една страна и Сингапур от друга. За тях има данни едновременно и в GLOBE и при Хофстеде Power Distance Хофстеде - Сингапур-74, Гърция-60, Унгария-46 Globe - Унгария- p:5,57 v2,59 Гърция- p:5.35 v2.57 Сингапур - p:4.92 v2.84 Т.е. специално тук, според GLOBE e точно обратно на Хофстеде. От тези три страни Сингапур има най-ниски стойности на Power Distance, почти идентични с тези на САЩ - р4,92 v2.88 Има и други аномалии. Според Хофстеде, Унгария има един от най-високите коефициенти за индивидуализъм - 80, спрямо само 35 за Гърция. В GLOBE двете страни имат много близки стойности, но колективизмът на унгарците е с една идея по-висок от гръцкия. п.п. Хубава тема. Поздравления на Киров за добрата работа

Възможно е, причината да е това което каза Дорис: "като цяло в нея се налага един много консервативен мироглед" Поради стечения на обстоятелствата ръководството на РПЦ (епископата) е доста либерално (условно, в сравнение с това на БПЦ например). В РПЦ при определени обстоятелства се допускат смесени бракове, Църквата участва активно в разни междурелигиозни събития, членува в Световния съвет на църквите и т.н. Всичко това е заради факта, че има огромна руска диаспора и РПЦ пряко или чрез автономни структури присъства в целия свят. Т.е. няма как да се избяга от контакти с инославните. Ако наложиш абсолютна забрана на смесените бракове например има риск след няколко поколения да останеш без миряни. Ето пример - Отказаха да венчаят арменка и българин в Пловдив От арменската църква не са отказали обаче и след време познай къде ще бъдат кръстени децата им. Темата е за разликите, но приликите са, че и двете църкви - Руската и Цариградската са пръснати по целия свят и именно те се нуждаят от регулиране на отношенията с инославните. Ако се проследи подготовката на събора ще се види, че от всичките 100 спорни теми са оставени само 6 - там където позициите и интересите на двете църкви съвпадат или са много близки. Освен това са най-големите, най-авторитетните и би трябвало темите да се приемат. Налагането на по-консервативен мироглед сред вярващите в самата Русия обаче е в противоречие с условния "либерализъм" на ръководството на РПЦ. Това вече е проблем и е нормално след отказа на българи и грузинци да дадат на заден ход. При такова обяснение обаче пак опираме до БПЦ - участваха в подготовката, купиха билети, резервираха хотел и в последния момент се отказаха. Какви са истинските мотиви на нашите владици? Защото те първи натиснаха спусъка (по думите им самостоятелно и без да знаят предварително, че грузинци и руснаци ще ги подкрепят) и за тях в още по-голяма степен важи същото: "Но им можно было противопоставить сильный аргумент — консолидированную позицию мирового православия. Идти против нее психологически очень сложно".

Капитане, виждам, че викаш (пишеш с потъмнен шрифт), ако съм те обидил с нещо извинявай. Къде обаче бъркаш? Всяка една поМЕСТНА църква има определена територия. Ако църквата е афтокефална, то тази територия е строго отделена за нея и няма как там да се намесват други църкви. Затова например никой не признава украинската и македонската църкви. Църквата в Абхазия през 2009 се отдели от Грузинската и подаде молба за приобщаване към руската - не беше приета. Няма вариант например руснаците по Черноморието, дори и да станат половин милион да се съберат в епархия под шапката на някой каноничен задграничен руски епископ. Всичко това може да стане само ако поместната църква на съответната територия даде своето разрешение. Какво сложно има тук? Ако миряните решаваха, какъв е проблема в Украйна да са признати всички видове църкви, епископи и енории, а защо не и българска. Или ние да се втурнем да откриваме български енории в Макодония под шапката на някакъв нов задграничен епископ. А защо пък да не се основе румънска енория във Видинско - мислиш ли, че няма да намерят миряни които да поискат това. Сега за събора. В Цариград искат от там да командват диаспората. Това обаче няма как да стане - противници има много, а РПЦ е твърдо против. По интересно е, че по отношение на териториалния принцип Цариград няма разминаване с Русия: Какво означава надмогване на етническия принцип - именно териториален. Т.е. гърците и Русия искат връзката с етноса да остане само пастирското служение, а административно църквата да не е на етнически, а на териториален принцип, докато румънците са за административна зависимост на етническите диаспори от съответните национални Автокефални църкви. Интересното в случая е, че румънците са защитили позицията си в предсъборното обсъждане. Официално БПЦ не са направили нищо по въпроса. Неофициално отделни български владици протестират срещу мераците на Вартоломей (които и без това няма как да станат), но дума не обелват за Цариградско-Московската завера. която е много по-опасна. Добре, че са румънците. п.п. "изследователски изложения по темата за Православната диаспора изпратиха: а) Вселенската патриаршия; б) Александрийската патриаршия; в) Антиохийската патриаршия; г) Руската патриаршия; д) Румънската патриаршия; е) Еладската църква и ж) Църквата на Полша".

Дорис, автокефалността, освен всичко друго означава, че нито една друга църква няма право да строи храмове и да развива дейност на нейната територия. За епископи на чужда територия пък е абсурд да се говори. Например днес са строителството на църква в САЩ ще искаш разрешение само от властите. Църковният живот може да е организиран както е угодно на БПЦ и т.н. Ако искаш да отвориш българска църква в Гърция, Русия, Полша или Кипър обаче, освен от властите се иска разрешение и от местната църква. И ако ти дадат, ще ти дадат разрешение само за един или максимум два храма. В случая БПЦ уж признава Американската православна църква, а в същото време има епархия там. И да, българската православна епархия в Америка съществува благодарение на факта, че Вартоломей и останалите не признават автокефалията на АПЦ. Ако признанието е истинско, това би било невъзможно. Нашите владици се притесняват точно от това - да не би да се пръкнат автокефални църкви на Германия или Франция например. При консенсусно решение това би било невъзможно. Не е ясно какво би се случила при гласуване с вишегласие. Според мен РПЦ и ЦП ще се разберат някак, а останалите ще гледат. За Американската Църква обаче никой няма да пита БПЦ. Тя вече е признала нейната автокефалност и това признание няма как да се оттегли.

Кое не е вярно, че РПЦ и Цариград нямат разминаване? Ами виж сайта на РПЦ - отношение към инославните, отношение към смесените бракове, отношение към диаспората. Дай да видим къде се разминават. Съборът до голяма степен се прави точно заради тези две църкви. Всички теми по които имат разминаване не се разглеждат. БПЦ, а и ред други църкви например настояваха да се гледа въпроса за календара - ефект нулев. Щом двете големи нямат общо мнение, няма как да се разисква. Ето ти например официалното становище на РПЦ за смесените бракове. Ето и решението на събора. По настояване на грузинската, българската и някои други църкви (още в подготовката на документите), все пак изрично е записано, че бракът между правослани и инославни е забранен. Въпреки това обаче за да се угоди на на руснаците и вселенската патриаршия се оставя вратичка, поради " церковной икономии". Обърни внимание, че бракът с нехристияни "категорически запрещается", докато с християните "категоричността" липсва.

Автокефалията и е дадена от РПЦ през 1970г.. Освен РПЦ се признава от БПЦ, Грузинската, Полската и Църквата на Чехия и Словакия. Сам си прави извода по чии съвети е призната. В момента останалите църкви не я признават като автокефална, а като съставна, самоуправляваща се част от РПЦ.

Случаят с отказа на БПЦ от участие на събора е конюнктурен. По някаква причина руснаците в последния момент решиха, че не искат събора да се провежда. Каква е причината - един господ знае, но това не е съдържанието на документите, които се приемат на събора. Руската страна активно участва в подготовката на тези документи. Общо взето предварително е решено въпроси по които има разминаване между РПЦ и Константинопол да не се разглеждат (например въпроса с календара). Т.е. документите са колкото позиция на Цариград, толкова позиция и на РПЦ. Разминаване там няма. Нещо повече, РПЦ предварително прие всички проекто-документи на Архирейски Събор - т.е. със или без Всеправославен събор тези документи са и нейно решение, при това съборно. Без решението на БПЦ, Грузинската Църква и Антиохия, РПЦ нямаше повод и довод да не участва в събора. БПЦ и помогна безкористно. Тук не става въпрос за агенти на КГБ, шпиони и т.н., а за това което наблюдаваме и тук в този форум - изцяло и сляпо "подкрепяне на Русия", без да се замисли някой за последствията. Един път БПЦ взе такова грешно решение с признаването на Автокефалията на Църквата в Америка. Тогава също уж беше в полза на Русия. Много бързо се оказа обаче, че решението е вредно за България, за Константинопол, а и за самата Русия. Положението се спаси от Цариградската Патриаршия. Сега обаче по повод документите и решенията на Събора РПЦ и Цариград нямат разминаване. В случая няма кой да подкрепи БПЦ в позицията и - нито за "еретичните инославни сборища", нито за автономията, нито за диаспората, нито за брака. Топката остава в Светия Синод и не виждам да имат полезен ход.

Защо консенсуса да е в ущърб на интересите на БПЦ? Принципът на консенсуса е приет именно по настояване на малките църкви за да се чува и техния глас. При консенсус БПЦ има равен глас с този на РПЦ, на Вселенската Патриаршия и на всички останали поместни църкви. Ако Констатнинопол действително може да мобилизира гласовете на всички гръцки църкви и техните епископи, то по принципа на вишегласието ще се чува само тяхната дума и тази на руснаците - те имат най-много епископи, а малките църкви ще са едни статисти. Що се отнася до отказа от българите зад граница, то БПЦ вече го направи с признаването на Православната църква в Америка. По ирония на съдбата, причината да имаме все още епархии и църкви в САЩ е, че Вселенската патриаршия не признава автокефалността на тази църква. В случая, въпреки че де-юре има признание от БПЦ, нашата църква се прави на ударена и де факто не признава тази автокефалност. Не е случайно, че във всички документи около събора БПЦ говори за 14 поместни църкви, а не за 15 - колкото се водят в диптиха и. Въобще прочети внимателно мненията на нашите епископи, виж проекто-документите, виж и крайните решения на събора.

.

Капитане, хайде моля те да не преувеличаваме. Позицията на БПЦ още от преди 40 годи е, че уния с Рим е невъзможна. На събора изобщо не се разглежда, а и никой не е предложил каквато и да е уния. Става въпрос за отношение на православните с инославни християни. Ако БПЦ има принципна позиция, че такива отношения изобщо не трябва да има или всеки да си ги провежда по съвест, то най-нормално е предложението и да е тази точка да отпадне от решенията на събора. Повечето поместни църкви са постъпили по този начини - от около 100 теми отпадат 94 и остават само 6. Да, но подобно нещо няма, в БПЦ не искат да няма отношения, а се хващат за думата "църква". Съборното решение е, че другите вероизповедания носят името "църква" само от исторически наложели се причини, но истинската Църква е само една и това е православната. Много ми е интересно, как смятат в Светия Синод, че могат да имат отношения с другите от гледна точка на сегашната си концепция. Всяко едно решение, освен богословски има и чисто практически страни, които не трябва да са в противоречие с каноните, принципите и богословието: Ето ти един пример за отношения на православни с инославни християни, в случая католици - Българската православна общност в Рим отново има църква Ако договорът трябваше да се подпише днес, утре или след 10 години, какви трябваше да са позициите на Западно- и Средноевропейския митрополит а) подписва го и въобще не се замисля за синодални решения, позиции на БПЦ и т.н б) по никакъв начин не приема папистите да подписват договора от името на каквато и да е "църква" - думата не трябва да присъства в документа. Стреми се да ги убеди да го подпишат в качеството на представители на "католическото еретично сборище" в) въобще не се интересува от желанията на българската общност в Рим - с папистите не може да има никакви отношения Между другото още през 2000 година руснаците приеха подобен документ: "Основные принципы отношения Русской Православной Церкви к инославию", където думата църква също присъства по отношение на неправославни Нищо не каза за "Православната църква в Америка" и за мястото на Грузинската църква в диптихите. Ти за становището на БПЦ-РПЦ ли си или не?

Ето това не мога да ви разбера на вас. Какво означава "изцяло" - нямаш ли глава на раменете? Нормалният човек, организация, държава и т.н. защитава собствените си интереси. На нормалния човек изобщо няма да му мине през ума да защитава "изцяло" някаква чужда позиция. Там където интересите му съвпадат съвсем нормално е и да има подкрепа. Не виждам обаче по позиции по които има разминаване или още по лошо - в ущърб на на собствените интереси да се приемат чужди мнения и сляпо да се следва някакъв "авторитет" пък бил той Кирил или Вартоломей Хайде и теб да те питам. Каква ти е позицията по горните въпроси? 1. "Православната църква в Америка" - призната или непризната 2. Мястото на грузинската църква - 6 или 9 Ако се кефиш на решението на БПЦ може да изкажеш мнение и по третия въпрос 3. Отношение ти към другите християнски вероизповедания - църкви или еретическо сборище?

Добре, ето ти два казуса по които Константинопол и РПЦ имат разминаване и противоречие: 1. Отношението към "Православната църква в Америка". РПЦ я признава като поместна автокефална Църква, Константинопол не я признава 2. Мястото на Грузинската Православна Църква в диптихите. РПЦ и отдава 6-то място, за Константинопол е на 9-то място. В случая аз подкрепям напълно мнението на Вселенската Патриаршия, а не това на РПЦ. Според теб от кои трябва да се преброя - от русофобите или от русофилите? За сведение БПЦ подкрепя напълно РПЦ и има абсолютно същото отношение по тези два въпроса.