Atom

Всеки народ си има културни особености и набор от ценности, които го определят и различават от другите. Въпросът е кои от тези особености и ценности са продукт на православието и кои на съвсем различни фактори. Например руския мистицизъм се обяснява от едни автори като продукт на православието, а от други като феномен в следствие на климатичните и икономически особености на Русия. Самодържавието се приписва на византийския модел, а от други на монголския и т.н. Въпросът е има ли ценности и културни характеристики, валидни за всички православни за да заявим, че има православна цивилизация. В по-предните постове пуснах линк към материал, където се прави опит да се опишат основните културни особености и ценности на руската цивилизация, за православна обаче до сега не съм видял нещо, което да е горе-долу смислено.

Една статия, която разглежда подобен проблем, но за събития преди сто години: 100-летие Первой мировой войны: Русская пресса о причинах «болгарской измены» … «Только слепому не было очевидно, что Болгария против нас»

Да се върнем на темата. Според мен тук не става въпрос за някакви цивилизации, славянство, православие или още по-малко благодарност или други чувства, а за Realpolitik. Центърът Левада например редовно провежда проучвания за маркиране на приятелите и враговете на Русия. Като изключим бившите съветски републики, от православните държави единствено България е намирана за съюзник / приятел и донякъде, но в много по-малка степен Сърбия. Гърция, Македония и Черна Гора изобщо не присъстват на радара на руснаците, а Румъния при повечето проучвания е "враг". Ето картинка за нагласите - кои са най-големите приятели на Русия през 2005г. Видно е, че отношението към Сърбия (и славяни и православни) е някъде между Япония и Северна Корея Нещата са горе-долу същите до 2013 Видно е, че отношението към България и Сърбия изобщо не се променя, въпреки присъединяването на България към ЕС и НАТО - Сърбия не става "по-добрата", нито България "по-лошата", а останалите православни продължават да липсват. Нещата се променят след украинските събития и присъединяването на Крим: След влошаването на отношенията с Турция, България отново е нужна на руснаците, а от там и необходимостта от лъскане на имиджа. Статията от първия пост най-вероятно е част от някаква подобна игра. Факт е обаче, че ако руснаците нямат интерес от нас, няма да им пука за никакви православни, славяни или братя - просто няма да присъстваме на радара на руското внимание. Горните графики са показателни в това отношение.

Не възникват като отделни термини предназначени за владетелите на разни държави, а като една дума в определен език с която се маркират равни по ранг (най-високия) владетели. На славянски този термин е цязар/цар и първоначално с него се обозначава само владетелят на РИ. Т.е. имаме един Цар, а градът му е Цариград. Постепенно с тази титла се обозначават владетелите добили равен статут с този на "гръцкия Цар" - българските царе, германските и Душан. По същия начин (когато им се признава равна титла) на немски всички тези са кайзери, на гръцки василевси, а на латински императори. На хърватски например е така и в момента: Franjo Josip I - austrijski CAR i ugarsko-hrvatski i češki kralj;....... Bazilije II. Bugaroubojica (Βασίλειος Β΄ Βουλγαροκτόνος) - bizantski CAR iz Makedonske dinastije;......... Simeon I (poznat i kao Simeon Veliki) - bugarski knez i CAR Думата "Цар" навлиза в разни европейски езици различни от славянските едва след 16 век, като запазен термин за руския владетел.

Темата е 100% политическа. На самите руснаци им е трудно да отговорят на въпроса "кои са" и "къде са", а от там и трудностите за привличане на приятели. Ето един опит за отговор: Особенности российской цивилизации Това обаче е опит за систематизиране на особеностите на "российската цивилизация". Досега не съм видял някакво смислено и издържано становище за това какво представлява "православната цивилизация" или "евразийската цивилизация". Има ли смисъл да си задаваме въпроса принадлежим ли към православна или някаква евразийска цивилизация при положение, че не е ясно какво стои зад тези понятия, кои са основните характеристики на въпросните "цивилизации" и въобще съществуват ли характеристики които са достатъчно общи и валидни за всички потенциални членове, така че да имаме някакво основание да обединим разни общества в подобни цивилизационни категории.

Според сърбите, Ниш е става сръбски покрай или след битката при Велбъжд. Пак според тях, Велбъжд е усвоен от византийците по времето на Милутин (преди 1300). Ето една сръбска карта: Држава Немањића, крајем XIII и почетком XIV века: 1. Милутинова територија; 2. Драгутинова држава; 3. Милутинова освајања до 1299. године; 4. Привремени губитак територије у Хуму, почетком XIV века.

Милиардер поиска хората да се превърнат в киборги Милиардерът Илон Мъск, който е собственик на компаниите Tesla и SpaceX заяви, че хората са длъжни да се превърнат в киборги, за да не станат „домашни котенца” на значително превъзхождащите ги по интелект роботи. Според него, при значителния прогрес в областта на изкуствения интелект, човеците трябва да разширят своите интелектуални възможности с помощта на цифровите технологии, за да не изостанат безнадеждно от бъдещите господари на света-роботите с изкуствен интелект. И още: Историк: До 200 години богатите ще станат богоподобни киборги

Да, това най-вероятно е една от причините. Има обаче и идеологически стереотипи, които колкото и да са различни при различните партии водят да едни и същи резултати. България например е единствената страна в Европа (ако не и в света) в която те облагат с данък от първата изкарана стотинка и няма необлагаем минимум. Въведе се от правителството на Станишев. Не помня вече мотивите - май беше равнопоставеност, т.е. всички се облагат с еднакъв плосък данък. Това пък са мотивите на един десен политик:

Рационално е способността на човек да прави пари да се оцени положително. Нерационално е да се изисква това от обществото, а още по-малко пък да бъде признато като най-ценно човешко качество. Поставена така, тезата е чисто колективистична и се противопоставя директно на разума на индивидите, които имат право да правят самостоятелно преценка какво и как да признават. Противното е налагане на някаква колективна воля - чиста мистика. Т.е. ако това е философията на Ранд, тук дава на късо. Парите не могат да бъдат измерител за качествата и значението на отделните индивиди, още по-малко за отношението на обществото към тях. Не може да се сравняват несравними неща: Айнщайн, Ранд, Сергей Брин, Шекспир, Карлос Слим, Адам Смит, Бил Гейтс, Моцарт .... - нужно ли е изобщо да ги сравняваме и класифицираме кой е по-по-най? А ако трябва да ги сравняваме по способността им да правят пари (много пари)....... Смит, Айнщайн, Шекспир, Моцарт, а и самата Ранд, дали щяха да бъдат изобщо забелязани от обществото?

Проблемът е, че не виждам кой и как може да промени това. Сред политиците и икономистите, независимо дали са леви, десни (консерватори) или либертарианци има консенсус по въпроса. За тях това е "честния начин" при който субектите са еднакво третирани и "равнопоставени".

Зависи какво разбираме под емигрантската истерия. Познавам една камара млади хора (20-30) за които емиграция е някъде в САЩ, Китай, Сингапур, Австралия...... ЕС изобщо не го броят за чужбина, ЕС е у дома. Обиколили са повечето страни от съюза по разни програми още преди да завършат образование, имат маса контакти с връстници тук и там и се чувстват еднакво удобно в София, Ротердам или Мадрид. Проблемът със средната класа се решава от младежите индивидуално - местят се от малкия в по-големия град и изобщо не им минава през ума да се ограничават само с България. Това естествено не е нещо ново. По същия начин 50 годишните не изпитваха никакви затруднения като напускаха северозападна България (не се ограничаваха от региона), предното поколение Странджа-Сакар, а още по-предното селата в България (всички или поне по-голямата част). По същия начин обаче смятам, че ако се подобри институционалната среда, а от там и възможностите, без проблеми част от тях ще се върнат. Все пак България също е ЕС, също е у дома.

Нещата въобще не са оптимистични: Двойките на лесната част от изпита по математика след седми клас са 17 983

ОК, Останах с убеждението, че въпросът на темата е "защо книгата има такова голямо влияние?", а частният въпрос "кой е Джон Голт?" е само спомагателен, който трябва да ни помогне да отговорим на главния. Писах вече, че за мен книгата е слаба като художествена стойност и ако търсим влияние то по-скоро е философското послание. Философията на един автор обаче трудно може да се изведе от едно единствено произведение. Както и да е. Една от възможностите според мен е книгата да изпълнява същите функции като Библията - дава на хората вяра. Друга е това което подсказа ти - поставя основите на култура, която не се основава върху насилието и шаманството, а върху културата на Производителя. Естествено едната опция не пречи на другата - т.е. една част от хората сляпо да вярват в идеите на Ранд, а друга съвсем съзнателно да изграждат възгледите си благодарение на същите идеи. Къде е проблема? Ранд непрекъснато акцентира върху разума. Разумът обаче не е абсолютен. Абсолютният разум съчетан с Производителя (Създателя) е Бог. Човешкият разум е поставен от Ранд в морална среда където едни морални норми са добри, а други "лоши". Защо обаче едните са добри, а другите лоши? Ранд не дава разумен отговор на тази въпрос. На въпроса "Какво преследваш", Д’Анкония отговаря: "пари". До тук нещата са рационални и разумни. На следващия въпрос обаче - "нямаш ли достатъчно?" отговорът излиза от рамките на разума и рационалното: От гледна точка на Разума усилията да правиш много повече пари отколкото някога ще похарчиш са оправдани: - ако харесваш това което правиш и изпитваш истинско удоволствие от работата си, а парите са само следствие от нея, а не цел - парите дават власт. В случая си стария Атила - всъщност си алтруист - нямаш нужда от парите, но продължаваш да ги правиш заради благото на обществото - смяташ, че с работата си допринасяш за общия просперитет - т.е. добродетел, но твърде различна от добродетелите на Ранд. Разумните варианти обаче са изключени - имаме някаква "добродетел", която нито е ясно каква е, нито поради каква логична причина би трябвало да се следва. С една дума чист мистицизъм. Мистицизмът обаче е по-малкото зло. Проблемът е ако индивидът преследвайки ирационална цел се възприеме като Бог.

Според Ранд, главната характеристика на Атила е, че действа със сила, а не това, че наказва някого. Хаквайки всички радиостанции в САЩ, Голт прави точно това. Радиостанциите не са негова собственост за да прави с тях каквото си иска, т.е. няма правно основание, а някаква "висша цел" и го прави защото може, а не защото има някакво друго основание. Въпросът е оправдава ли висшата цел, морала и т.н. действията му. И кой е този морал? Самата Ранд казва, че все още Морала (с главно М) на капитализма не е открит - няма го. И още, този път в бъдеще време: Цитатите са от тук: ЗА НОВИЯ ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ

Не съм бил в източна Украйна, но съм контактувал с украинци и съм ги слушал как си говорят. Разлика наистина се чувства, т.е. говорът им е по-разбираем от литературния. Това, за югоизточния диалект като основа на литературния украински го има и в Советская энциклопедия - Лингвистический энциклопедический словарь: "В основе современного литературного языка лежит юго-восточ­ное наречие." Сега, не знам какво разбират в СССР под диалекти. В България се разбира състоянието на езика в 19 век, преди стандартизацията. След това няма диалекти, а жаргони и др. подобни. Т.е. интересното в случая е дали сегашния език в източна Украйна се е "развалил" - т.е. обрусил в резултат на влиянието на руския или наистина има някаква машинация с тези основи. Ето един филм от 1972, дублиран (още тогава) на украински. Не съм спец, но ми се струва, че и тогава литературния език си е бил същия:

Писах вече, че като роман не ми допада. Опитах се да попрехвърля отново книгата, но този път не като художествена творба, а като философско произведение. Пак нищо. Основното послание е горе долу ясно - разумът над инстинктите, науката над вярата, индивидът над обществото, свобода над робство (каквото и да означават двете понятия) и т.н......... и всичко това гарнирано с един висок морал. Проблемът е кой е източника на морала? Върховенството на закона например може лесно да се осмисли, но и Д'Анкония и Джон Голт престъпват закона в името на някакви по-висши ценности. Хубаво, но кой определя кои ценности са над закона и кои не. Ако е морала, то чий морал, ако е разума - то чий разум. В речта си например Джон Голт многократно нарича опонентите си мистици, а чат пат и диваци. Очевидно е, че мистиците и диваците са лишени от разум. Достатъчен ли е обаче този "факт" за да се позволи на един "висш разум" да налага силово своите възгледи? Кое позволява точно на неговия разум да се наложи над мнението на околните, а не на моя например? Или просто защото може затова и го прави. Има едно есе на Ранд, където пише, че светът винаги се е управлявал от Атила (позицията на силата) и Шамана (позицията на вярата) - в съюз или конкуренция. В случая Голт от разумен човек се превръща в Атила. Ранд пък, независимо дали иска или не се е превърнала (или поне произведенията и) в Шамана. Най-вероятно затова и книгите и имат такава популярност (сравнима с Библията). Просто и Библията и Ранд запълват една и съща ниша и дават на хората това което искат - ВЯРА.

Това факт ли е? Руската Уикипедия дава съвсем различна информация

За успокоение на топката: три парчета от региона - украинско, полско и еврейско

Е, чак пък да няма руснаци? Тук има една карта с преброяването през 1897г. Великороссите не са кой знае колко, но бело и малоросси има доволно. Не е ясно какви са по религия,но унията е отменена през 1839г.. Т.е. би трябвало да са православни. Евреи също има доста: https://en.wikipedia.org/wiki/Pale_of_Settlement#/media/File:Map_showing_percentage_of_Jews_in_the_Pale_of_Settlement_and_Congress_Poland,_c._1905.png п.п. Някой знае ли защо на картата са великорОссы, малорОссы, но белорУссы (с У)?

Униатството е следствие както от полското влияние така и от засилването на Москва. Борбата за това къде да е седалището на митрополита - на запад или на североизток е сериозна и в нея участват както самите православни, така и лидерите на Ордата и Литва. Унията се обявява почти веднага след провъзгласяването на Московскота Патриаршия и е резултат от страх и нежелание на по-голямата част от западните православни епископи да се подчинят на Москва.

Една песен, написана по това време и във връзка със събитията: https://www.youtube.com/watch?v=nCIFJfL5XPo Това е историята на песента: https://en.wikipedia.org/wiki/Warszawianka_%281831%29 Интересно е, че в текста се използва думата "балкани".

.

Ранд е против коя да е демокрация, а не само античната. Точно затова не използва думата за Америка. Тук ключово относно държавата е "ограничена до ....", т.е. минимална държава. От там нататък всяко надскачане на минимализма е "диктатура на мнозинството", "робство" и т.н. За демокрация в СССР е абсурд да се говори, а за Ранд европейските демокрации са социалистически и по нищо не се различават от комунистите. There is no difference between socialism and communism, except in the way of achieving the same ultimate goal: communism proposes to enslave men by force, socialism by voting. It's the same difference between murder and suicide.

Това е за позитивните и негативните права - Negative and positive rights Мнението на Ранд - ПРАВАТА НА ЧОВЕКА А това и мнението за колективните права - Collectivized ‘Rights’ И за демокрацията - Democracy Ако се отрекат позитивните права - на труд, минимално заплащане, образование, здравеопазване и т.н. и в същото време се акцентира само и единствено върху правото на свободен избор на индивида, то на една камара индивиди няма да им остане нищо друго освен доброволно да изберат и да сключат договор за крепостничество или робство - само и само да оцелеят. Самата Ранд не го крие: Тук ключова е думата "недоброволно". Доброволното няма как да се забрани при липса на позитивни права. п.п. още един линк: Objectivism's rejection of the primitive

Признавам си, не съм познавач. Лично на мен книгата не ми хареса (и не я дочетох). Опитах се да гледам филма, но той е още по-голямо разочарование. Възможно е да не разбирам посланието и, но определено не приемам принципите които проповядва - минархизъм, отричане на консенсуса (а от там и демокрацията), отричане на позитивните права и т.н. Според мен всичко това накуп въведено в практиката може да доведе само до едно - робство или неофеодализъм, но не и свобода. Ето едно нейно интервю: Айн Ранд за своя цялостен, последователен и рационален възглед за живота / 2-ра част и 3-та част И една статия - Егоизмът като добродетел – Айн Ранд и нейната битка срещу колективизма