Atom

В самата Византия са под различно подчинение. По далматинското крайбрежие, което се контролира по това време от Византия и е неразделна част от империята (тема Далмация) имаме епископи под шапката на Константинопол, на Рим, че и такива под Аквилея. Да не говорим за източните провинции където има епископи под шапката на иверийски, кипърски, антиохийски и не знам още какви катедри. През ВБЦ положението е същото. Охридската Архиепископия продължава да съществува, въпреки, че ако този принцип една държава - една църква се спазваше, трябваше отдавна да е ликвидирана - я от ромеите, я от българи, я от сърби. През епохата Рим е неразделна част от църквата. Няма още схизма и не знам защо го отделяте като нещо специално. Специалните отношения между изтока и запада ще са факт едва след 1054г.

Да знае, но знае и това, че подобна коронация няма как да стане от "български патриарх". Ако приемем, че в писмото на папата е имало морков и тояга и морковът е бил патриаршия + титлата "цар на българите", то Симеон няма как да я приеме официално - това е свързано с условията на папата - мир с Византия и отказ от претенции към ромейската корона. Може обаче да допуснем, че се е направил на ударен и неразбрал и на база на писмото да обяви самостоятелно обещаната патриаршия. Вече като "пълномощник на папата" (уж) патриархът да го коронова като "цар на ромеите". Това обаче е абсолютно безсмислено упражнение. В същото време, получаването на титлата "цар на ромеите" от нелегитимен патриарх, при това "на България", без пълномощията на Константинопол или Рим е още по-безсмислено.

В този случай говорим не за автокефалност, а за обявяване на патриархат. Едното не е свързано с другото. Сръбската автокефална църква например е обявена през 1219 година. През 1232-33 св. Сава обикаля светите земи и се среща с източните патриарси. Най-вероятно тогава автокефалността е призната и от тях. Сръбската патриаршия е обявена чак през 1346 г., а е призната едва през 1375. Ако имахме обявен патриарх през 923 година би трябвало да има вой и протести от страна на Константинопол. При сърбите има анетеми към Душан и патриарха и схизма до 1375 по повод самообявения патриархат при все, че църквата им е призната и официално автокефална от над 100 години. Тук обаче подобно нещо няма. Много по-вероятно е Симеон да се е обявил за император на база на папското писмо, което му препраща Николай Мистик. Папата обаче надили му е обещал титлата цар на ромеите, а най-вероятно само "цар на българите". Симеон обаче не иска това .Според мен ако искаше титлата "цар на българите" официално щеше да я има още през 923 + призната патриаршия.

Защо пък 923 година, какво се е случило тогава? След 880г Константинопол няма друга опция освен да се отнася към балгарската църква като към афтокефална. Просто съборът му забранява да се меси в делата и (поне открито), а ако не се отнася към нея като автокефална трябва да я приеме като подчинена на някой друг, но не и на патриарха, което би било абсурд. Другата опция е да няма общение с българите и да ги приема като схизматици, което също е абсурд. Какъв е смисъла българите да обявяват сами някаква автокефалност през 923 г.. За кого е предназначен подобен акт? За вътрешна употреба, пред Рим или пред някой друг?

Нали точно това се опитвам да обясня. Към 880 г. югозападните епископи не са в автокефалната или автономна или към който е да е българска структура, а са към солунската митрополия или към драчката или там някоя друга. Т.е. в съвсем различна структура от поместната българска църква. Факт е, че на събора през 880г. присъстват от квотата на патриарха, докато представители на поместната българска църква няма. Това може да се получи само ако към момента на покръстването те вече са съществували. Т.е. това е заварено положение. По същия начин е възможно да имаме заварено положение в северозапада, но в съвсем различна структура. Както латинците не са извели гърците от Македония (не им е останало време), така и гърците не са успели веднага да изгонят латинските духовници от старите заварени територии. Има опит да се усвои църковно северозапада в 878 - този описан в писмото, но според мен неуспешен. Между другото не знам през този период дали изобщо има някоя държава, където всички духовници да са под една шапка (на един архиепископ).

Няма католически и православни епархии по това време. Всички са едновременно и "католически" и "православни". Възможно е да не го е свалил наистина, но писмото е много подробно. Папата е прекалено осведомен, разказва на дълго и широко за живота на Сергий и накрая обявява, че е свален. Подобно нещо няма за нито един друг епископ на територията на България. За тях говори общо, в множествено число и само заплашва с отлъчване. Дори и да приемем обаче, че северозападът е под контрола на Георги (за мен крайно съмнително), то югозападът със сигурност не е - той е директно под контрола на Патриаршията. Знам, че не обичащ Уикипедиа, но така е по-лесно: Around 923 AD, Tomislav of Croatia, the Byzantine Emperor and the two church patriarchs were involved a deal that transferred the control of the Byzantine Dalmatian cities to the new Croatian kingdom. This started a series of similar maneuvers and the Croatian–Bulgarian Wars, during which the Byzantine Emperors of the Macedonian dynasty maintained varying degrees of control over the Dalmatian cities. The Church also endured an analogous internal conflict between the rival dioceses of Split and Nin. Каква е била тази многостранна сделка не е ясно, но същата година (923) папата изпраща посланици (2-ма епископи) при Симеон. Това което знаем е, че пратениците са изпратени уж по инициатива на папата, но по-вероятно е нещата да са уредени от Цариград. Знаем също, че папата се тревожи от отношенията между ромеите и България и посредничи за мир. Ясна е тоягата - анатема, но не е ясен моркова. Няколко години преди това обаче Николай Мистик предлага на Симеон да се сроди с Роман. Т.е. контурите на договора за мир между Цариград и България са видими още приживе на Симеон. Очевидно се е отказал. Синът му обаче приема, а през 927 пристигат други двама папски пратеници. Не виждам какво друго ще правят, освен да потвърдят, че това което е предложил папата през 923г. на Симеон (каквото и да е то) важи и за Петър.

Признаването на автокефалията (и от Рим) би трябвало да е обвързано с постигане на мир, а такъв има едва през 927 година.

Кое? За желанието на Симеон да бъде признат за "василевс на ромеите" има изписано доста. Хроники, археология (печати), писма... Всичко показва амбициите му в тази посока. За титлата цар на българите не е споменато никъде, нито за патриаршия. Не виждам и по какъв начин една българска патриаршия би му помогнала да стане римски император. Дори и да има български патриарх, то не знам как ще го короняса за василевс на ромеите и кой ще признае подобен акт.

Вдигам тази стара тема, за да не пиша в темата на Евристей. Темата ми стана интересна, покрай противоположните тълкувания. Какво имаме като факти: 1. През 870г. има събор, на който няма канонично решение по отношение на църквата в България. България е присъединена към Патриаршията с акт на имперската канцелария (със съгласието на източните патриарси), а не с легитимно решение на събора. Между 870 и 880 имаме - български епископ Георги, известен с печатите си като архиепископ Георги и от преписката с Рим. - западните територии присъстват на събора в 880г. от квотата на Патриарха, докато източните не присъстват на този събор. - епископът на Белград е свален от папата. От горните факти може да се направи извод, че в навечерието на Фотиевия събор в църковно отношение България е разделена на три. - Една автономна област под ръководството на Георги - или "стара България" , включваща Плиска, Преслав, Пловдив, Средец, Дръстър и т.н. - Югозападни територии директно подчинени на Патриарха. - Северозапад, подчинен на Рим. Не е ясно дали директно или са към диоцеза на Методий, но папата там има реална власт. В писмото си той не моли Борис, а просто му съобщава, че Сиргий е свален. 2. През 880г. има събор, на който се забранява Константинопол да се меси в църковните дела в България. Съборът обаче не обявява независима българска църква. Т.е. към този момент канонична автокефална българска църква все още няма. Какво е положението след 880г. не е много ясно. Може да се предположи, че Симеон е консолидирал църковната власт и е контролирал нещата на цялата територия. След нашествията на унгарците папата не може да има претенции към северозапада, а в останалата част на България съборът е забранил на Патриаршията да се меси в българските църковни дела. Каква е организацията обаче е трудно да се каже - просто няма данни. Нямаме основание да приемем, че Симеон е обявил някога официално автокефалия - било на събор, било самостоятелно. Политическата му доктрина е ясна - той иска ни повече ни по-малко от императорската корона на Цариград и в тази доктрина не се вписва отделна независима българска църква. Най-вероятно автокефалията е провъзгласена официално заедно с царската корона и патриаршията през 927 година. Според мен след предварително съгласуване на нещата между Рим и Цариград. По всичко изглежда, че това е могло да стане и по-рано - през 923г., но просто Симеон не се е интересувал нито от титлата Цар на българите, нито от самостоятелна българска патриаршия.

Пропагандата сигурно се е появила още с първата цивилизация и властта. Днес обработването започва от най-ранна възраст. Ако разделим целите на пропагандата като стратегически и тактически, то стратегическите са заложени в образованието, а това за което говори Чомски е по-скоро тактическата пропаганда. Анализът на Чомски сигурно е верен за големи страни в които елитите наистина са елити - САЩ, Русия и т.н. Не знам до колко тезата му е приложима за България. Тук например има хора които се изживяват като местен елит, но всъщност са по-скоро информирани граждани на истинските елити. Има и такива които се мислят за елит, но пък са тотално неинформирани и си нямат представа какво всъщност се случва - т.е. това са по-скоро случайни хора, а не истинския елит. Тук се кръстосват и се конкурират поне няколко пропагандни линии, някои от които има диаметрално противоположни цели. От там и трудностите да се дефинира "ние" в България.

Според мен проблемът е в заплащането. В България на думи се търсят инженери, но за без пари. Реално само в ИТ сектора има търсене, срещу което да стои адекватно заплащане. Това са данни от официалния сайт на агенцията за инвестиции за сектор машиностроене. Стари са, но по-нови няма. Това е от брошурата с която страната се рекламира за привличане на инвеститори. От нея те се ориентират какви заплати да планират за България. А това е от рекламната брошура за сектор "аутсорсинг на бизнес процеси", пак от сайта на агенцията за инвестиции. Данните са от горе-долу от същия период - 2012. Тук влизат и така наречените Кол центрове: Видно е, че средната заплата на хора без никакъв опит (0 години - 675 евро), но с два езика (английски + немски) е по-висока от средната на аналитичните специалисти в целия сектор машиностроене, без значение от опита и стажа. Най високото ниво там е в "други части и аксесоари за автомобили" - 623 евро. При това положение е нормално младежите да се мръщят и да избягват инженерните професии и изобщо производството. Ако знаят езици им е много по-добре в BPO сектора. На третата година стигат 1500-1700 евро, което е една доста прилична сума.

,,

Преди 1054 г. освен българската имаме само една призната автокефалия - Кипърската. Тя е призната без съгласието на Антиохийския патриарх, но на събор. Патриаршиите на Аквилея и Градо не се приемат за автокефални църкви. Останалите - там където е имало разминаване се отделят и не се считат за част от единната съборна църква. Това са Сирийската православна църква, Коптската православна църква, Арменската и т.н. След 1054 няма църква която да има призната автокефалия без признанието на останалите църкви. Не става въпрос за предварително и едновременно, а за признаване изобщо. Екзархията например търси начин за признаване над 70 години. До тогава е схизматична. За каноничните патриаршии обаче се иска предварителна афтокефалност. До сега няма случай първо да е обявена патриаршия и след това да се търси признание от останалите и да се получи. Предварително или най-малкото едновременно с обявяването на патриаршията винаги има призната автокефалия от всички (100%) останали църкви. Не знам какво ще стане с Украинската патриаршия. Ако я признаят това ще е първи подобен случай. Относно църквата в ПБЦ, двете твърдения на българските историци очевидно са в противоречие и не могат да са верни едновременно. Личното ми мнение е, че в този си вид и двете за грешни. В предното си мнение писах защо мисля така. Ако изходим от общоприетото мнение, че българите се стремят към независимост, то е съвсем логично да приемем, че след 880 година активно се търси начин Рим да признае независимостта. Това предполага периодични контакти с Рим и търсене на пробив, но там също имат позиции. Именно от подобна изходна гледна точка изказах хипотезата, че Владимир се е съгласил с папските желания и за това е отстранен (българската цел е съвсем различна). Нямам идея дали са правени целенасочени проучвания в тази връзка, но лично аз предпочитам тази хипотеза. Естествено има и друга хипотеза. Българите изобщо да не се интересуват от църковна независимост, а това да е чисто ромейска врътка с цел териториите да не попаднат под Римско върховенство. В този случай след 880 година църквата продължава да е зависима от Цариград, но този път неформално (нелегално). Въпросът със статута на българската църква се решава от Патриаршията и българите няма защо да са активни (само по църковните въпроси) - каквото и когато го измислят ромеите, това ще е. Възможно е историците познавачи на църковните дела да са разчели в църковните документи точно това, но няма как да го съобщят без да развалят мита за борците за църковна независимост и затова прескачат 880г. - за да може църквата да е канонично автономна от 870 до 919-927. В противен случай няма как да обяснят как от една страна съборът в 880 забранил на Цариград да се меси в делата на българите, от друга те продължават да им се подчиняват, а от трета уж се борят за независимост, а не търсят връзка с папата за да я получат. Що се отнася до 919г., какви църковни документи са гледали и къде, само те си знаят. Ние имаме достъп само до няколко цитата от съборнните актове и до там. ОК, аз така и не мога да стигна до истината. Каква е твоята теза, приемаш ли за чиста монета две толкова противоречиви хипотези или имаш някакво различно виждане? Няма как всичко написаното от историците от едната и другата група да е вярно - все нещо трябва да се зачертае. Ако смяташ, че замърсяваме темата на Евристей, може да пуснеш един отговор в нова тема или на лични. Аз лично досега не бях се задълбал в тази тема. Приемам за съвсем естествено желанието за независима църква, а от там и търсенето на съгласие с Рим. За мен досега църквата след 880 беше нещо като Екзархията след основаването и - не е към Цариград, но не е и пълноправна, истинска автокефална църква. Стана ми интересно обаче защо има два толкова различни и взаимно изключващи се разказа на уважавани хора, които би трябва да са запознати с работата и становището на другите.

Набързо разгледах това което имам в домашната библиотека. Историците които са специализирани в богословието приемат, че през 870г. църквата става автономна част от Патриаршията в Цариград и остава такава до 919г., когато на църковно-народен събор едностранно е обявяна автокефалност, призната през 927г. Това становище се поддържа от Тотю Коев, Георги Бакалов, Христо Темелски и др. Това е и официалната позиция на БПЦ. Естествено не са прави, тъй като между 880 и 919г. църквата ни няма как да е автономна част от Патриаршията, по простата причина, че съборът забранява подобно нещо. Историците които нямат богословски опит приемат, че в 880г. българската църква получава макар и формална независимост. Естествено не са прави, тъй като съборът не е приел подобно нещо. Няма начин едната страна да не знае за становището на другата. Не става въпрос за мнението на един или двама историци, а за две обособени групи от учени. Не може нещата да се обяснят с гаф на едните или другите. Цялата работа намирисва на съвременна политика и замитане под килима на факти, които са от значение, но няма желание да се приемат по една или друга причина. Едните изцяло подминават събора от 880г. и се правят, че такъв не е имало, а другите му приписват решения които той не е взел.

Няма нужда от фиксиране на процедура. Църквата е една и съборна. Църквата се нарича съборна, защото тя не се ограничава с определено място, нито във времето, нито с даден народ, а "събира в себе си" истински вярващите от всички места, времена и народи. За да е "една" обаче, между вярващите трябва да има общение - те.е. взаимно да се зачитат и признават - само тогава са членове на църквата. Когато няма съгласие по даден въпрос било за вярата или юрисдикцията нещата се решават на събор. Самоуправство в църквата няма и не може да има. При самоуправство, частта от вярващите която не е съгласна се отделя и се образува нова църква - било схизматична, било различно вероизповедание: арменска, арианска, разделението между католици и православни, между католици и протестанти и т.н. Кипърската Архиепископия например не е съгласна с върховенството на патриарха на Антиохия и имат разногласия с него, но независимостта и (автокефалност) е призната от третия събор. Обратно, църквата на Аквилея е самообявен патриархат, но не е призната от другите, няма съборно решение за нейната независимост и тя не е "автокефална част" от единната и съборна църква - въпреки, че де факто е самостоятелна. В случая имаме явно несъгласие на Рим и не виждам как канонично може да имаме независима църква без съгласието на папата. Единственият начин е със съборно решение, но такова няма. Остава другото решение - по някое време автокефалността на българската църква да е призната от Рим. Кога и къде е станало това не е ясно, но без такова съгласие не може да се мине. Задължително е, тъй като в противен случай цялата концепция за единната и съборна църква рухва. В официалната история на БПЦ не разбират автокефалията като патриаршия, а дават 927 г. просто защото друга отправна точка за автокефалността няма. Те много добре знаят за събора от 880г, но решенията му няма как да се тълкуват като даване на независимост на църквата и затова директно подминават това събитие. Т.е. в случая няма гаф, а липса на информация и затова приемат крайната възможна дата - 927г. Статутът на българската църква след 880 е неизяснен. Тя не може да се върне в лоното на Константинопол, тъй като съборът изрично го забранява: Т.е. подобна стъпка може да се осъществи само след разрешението на нов събор. Не може да получи едностранно автокефалност или дори само автономност от Цариград пак поради същите причини - съборът изрично е решил, че Цариград няма отношение към българите. В случая всички пътища за намиране на канонично решение преминават през Рим. За останалите играчи - патриарсите на изтока приемаме, че са съгласни с българската независимост. п.п. Няма нито един историк - богослов, който да посочва 880г. като дата за автокефалността (пък било тя и само формална) на българската църква.

Гледам сега Гюзелев и се чудя, на какво основание си прави заключенията: Тази дата може да има значение за "неговата църковна история", но за самата църква и историята и няма абсолютно никакво значение. На официалния сайт на БПЦ годината е 919: ".....към 919г. на Църковно-народен събор официално е провъзгласена църковната автокефалия и българският архиепископ получава титлата патриарх." А официалното, външно признаване на автокефалията, пак според БПЦ е през 927г. Това пък е от руската Уикипедия, страницата за папа Йоан X В английската версия е същото - https://en.wikipedia.org/wiki/Pope_John_X, но литературата от референциите не ми говори нищо. Ако е вярно, най-вероятно пак тогава е призната и независимостта на църквата от Рим. Имаме ли някакви източници за подобни писма и от къде черпят информация авторите на тези твърдения?

Там е работата, че няма съборно решение. Българо-ромейската завера от 870г. е абсолютно неканонична. Анастасий Библиотекар е категоричен - първо, въпросът за българите се решава след официалното закриване на събора и при вече подписани протоколи и второ, папските делегати отказват да се съгласят с предложението на представителите на източните патриарси. Най-вероятно точно защото знаят много добре, че цялата работа с българската църква е извън църковните правила, през 880г. в Константинопол дават на заден ход. Решението на събора от 880г. е ясно: Заседание четвърто, първа глава - "[Съборът реши, щото] Предстоятелят на Цариград по-нататък да не ръкополага в България, нито да изпраща омофор.....". И дума няма за независимост. Решението на събора е толкова еднозначно за папата, че той специално благодари на императорите за връщането на българския диоцез:

Не е станало на събора през 880г. защото такова решение там няма. Прочети изворите за събора, виж и историята на църквата на сайта на Патриаршията - http://www.bg-patriarshia.bg/index.php?file=history.xml. Там съборът от 880г. изобщо не е отбелязан като някакъв фактор за историята на църквата, тъй като отците много добре знаят каноните. В 870г. българската архиепископия получава статут на автономна в рамките на цариградската патриаршия. Рим протестира, че подобно решение изобщо не влиза в компетенциите на Цариград и не дава съгласие за подобен акт. В 880г. Патриаршията на практика обявява, че се отказва от претенциите си върху българската църква, т.е. църквата ни вече не е част от Патриаршията, но съборът не взема решение за независимост. Въпросът е оставен отворен и това много добре проличава от писмата на Рим до българите - в папската канцелария тълкуват решението като победа. На практика между 880г и момента на признаването от Рим българската църква е с неизяснен статут. Независимостта (автокефалията) на църквата не е унищожена през 1018г. - напротив потвърдена е.

Ето: Православная Церковь в Америке

През 880 година Патриаршията заявява на събора, че няма претенции и няма да се меси в делата на българската Архиепископия. Това обаче не я прави независима. Нито Патриаршията нито императора имат канонично основание да дават или отнемат независимост на църква. Това е въпрос за събор и съгласие на всичките 5 върховни епископа. За да бъде формално независима българската църква при всички положения трябва да получи папско съгласие. Съгласието на източните патриарси го има. Това правило абсолютно винаги и по всяко време се е спазвало. След схизмата съгласие на Рим не се търси, но единодушието при останалите патриарси е задължително. Дори и днес положението е същото. Македонската църква не се признава от сръбския патриарх, а от там и нито една от другите църкви не я признава. С украинската е същото. Единствено Американската православна църква е изключение, но там е друга схема. Църквата е бивша дъщерна, автономна на руската и явно по молба (или команда) на Москва е призната от някои църкви на бившите соц. страни - вкл и България. Вселенската патриаршия и тези на Александрия, Антиохия и Йерусалим, както и църквите на Гърция, Кипър, Албания и Румъния не я признават за независима, а за самоуправляваща се (автономна) част на Руската православна църква. Българската църква е канонична, а не разколническа - схизматична, което означава, че по някое време е получила съгласието на Рим за своята независимост. Кога е станало това не е много ясно, но не и през 880г. От друга страна няма как да се провъзгласи български патриарх, без църквата да е 100% призната и автокефална. Между тези две дати Българската Архиепископия задължително е била призната от Рим като независима църква.

Ами какво да ти кажа, съвсем сериозен съм. Няма как да приема обаче сериозно заключението на Гюзелев, тъй като от километри личи, че е пристрастен. Доказателствата които ползва са ... не знам как да го кажа. Това за опожаряването например на "манастира край Голямата базилика — седалище на българския църковен глава — архиепископа, и неговата катедрална църква" е меко казано дискусионно. Виж проучването от референцията: [48] Д. И. Димитров и Г. Маринов. Раннобългарски масов гроб при град Девня. — ИНМВ, Х (1974), 127-129; Т. Тотев. Кръстовидната църква под основите на Голямата базилика в Плиска. — В: Сборник в памет на проф. Ст. Ваклинов. С., 1983 виж и съвременните изследвания и си отговори сам на въпроса има ли опожаряване или няма. След като едно от твърдите "доказателства" се постави под съмнение е нормално и на заключението да се гледа по същия начин. Здраве да е. Така си го разбрал - ОК, няма проблем. Излизам от спора.

Не не означава. Арменците например имат направо конституция - Armenian National Constitution, приета преди устава на Екзархията - с парламент който се свиква всяка година, избирателно право и на жените (Mikrtich, issued a decree, permitting women to have equal votes with men and asking them to take part in all elections.) и т.н. Разликата е, че те не се срамуват от нея и подчертават значението и за демократичните традиции при арменците, ВЪПРЕКИ геноцида и проблемите с турците. Едното няма нищо общо другото. Даже мен ако питаш трябва да те поощрят.

Евристей, това не го казвам аз, а самия Гюзелев: "В желанието да се откъсне от Византия и нейното политическо влияние княз Владимир-Расате приел предложения му договор от крал Арнулф и потърсил опора както в Немското кралство, така и в папството, както това сторил през 866 г. неговият баща Борис I-Михаил." След това обаче той казва, че планът не успял. Според него заради езическата съпротива, според мен е осуетен от Борис. Има един важен момент - България иска независима църква, а това преминава през съгласието на Рим. Към момента църквата все още е единна и по църковните канони без съгласието на папата това няма как да стане. Виж историята на Кипърската, Търновската, Сръбската и Руската църкви. За кипърската съгласие изразяват и петимата епископа - патриарси. След схизмата сърбите, ние и руснаците получаваме църковна независимост пак със съгласието на всички патриарси без папата, по простата причина, че църквата вече е разделена. Не съществува възможност патриархът в Константинопол или императора или и двамата да кажат "тези не ги искаме, даваме им независимост", Останалите патриарси също трябва да дадат съгласието си. Т.е. ако Владимир е отстранен заради прозападна политика това не може да се съобщи публично нито на изток, нито на запад, още по-малко пък да се обяви за еретик. При това положение църквата щеше да се раздели на момента, а не в 1054г. По отношение на Рим българите трябва да играят от една страна твърдо, но от друга все пак да имат добри отношения за да може да получат съгласие на папата по въпроса за независимостта на църквата.

Евристей, за подобни гонения няма нито ред в житията на Наум и Климент при все, че много подробно са описани гоненията във Великоморавия. Виж образите на Светополк - "човек груб и неразбиращ доброто", на Вихинг - "пиян от чистото вино на ереста"...., "предаден от Методий на сатаната на отлъчването заедно с буйствуващата му дружина"...., "паднал в бездната на безславието". Сравни ги с описанията на Борис, Владимир и Симеон "Вече настъпила осмата година от неговото учител­ство и тя била последна от живота на божия слуга Михаил-Борис, почитания княз на България. Наследил княжеската власт неговият син Владимир, който управлявал четири години и умрял. Наследник на всичко станал брат му Симеон, който и пръв бил провъзгласен за цар на българите. Михаил го ро­дил по свой образ и по свое подобие (Битие 1, 26) и той запазил неподправени чертите на неговата доброта. Той бил към всички безизкуствен и добър, но най-много към тези, които показвали чистота на нравите и напълно християн­ски начин на живот, проявявал гореща вяра и се измъчвал от ревност към божия дом. Затова той довършил недовършеното от баща си, като засилил божествена­та проповед, непоколебимо утвърдил православието с построени­те навсякъде църкви и дал широк и открит път на божия закон." За Владимир няма нищо - нито едно сравнение, нито едно обвинение. Мислиш ли, че ако имаше гонения това щеше да се подмине? От друга страна няма и хвалебствия, подобно на тези към баща му и брат му. Авторът използва израза "неподправена вяра" за православието за разлика от подправената вяра (западния обред). Симеон е запазил "неподправени чертите на неговата (на Борис) доброта" и довършил недовършеното от баща си. Пита се какво е било недовършено? В житието си го пише - непоколебимо утвърдил православието.

Е, защо само в религията? Тя историята сама по себе си е нещо като религия. Отвори един учебен план по история за който и да е клас - има ги в сайта на МОН. Първото записано вътре е: "Образованието по история притежава изключителни възможности за формиране на духовна и гражданска идентичност у съвременния човек.". Духовната и гражданска идентичност до голяма степен ти определя критериите за добро и зло. Имаш общочовешки състояния и ценности - свобода / робство, комунизъм, фашизъм, демокрация, диктатура, православие, ислям, католицизъм и т.н. Ако нещо е вписано в националния разказ то е добро и патриотично или лошо и антипатриотично. Ако е заметено под килима го няма, може да се окаже и зло, няма как обаче да е добро. Да вземем робството. За нас то е зло, но и ценност - държим на него. Причината е, че е вписано в националния ни разказ. В централна Европа обаче второто крепостничество, което наистина се доближава да робството е заметено под килима - няма го. За сметка на това там където имат прояви на демократизъм, либерализъм и т.н. са вписани и на всичкото отгоре на тях се акцентира - преувеличено е влиянието им. Ние съответно демокрацията и либерализма на Екзархията ги замитаме под килима и така тези общочовешки състояния за нас се оказват чужди и външни, при всички положения не са ценност, а в някои моменти се доближават и до злото. Ако прочетем обаче класиците - Вазов, Талев и т.н. ще видим, че демокрацията въобще не ни е била чужда и уставът на екзархията не е изключение. Героите на Под Игото и Железния светилник активно обсъждат, избират, гласуват и сами ръководят делата си (там където имат възможност). Дори изпитите на учениците са публични - т.е. избирателите имат възможността да оценяват работата на учителите, които преди това са избрали сами. Комунистите например се бяха изтарикатили и вписаха маса неща в националния разказ. Изобретиха първото в света антифеодално въстание, първото антифашистко въстание, Благоев основа първата социалдемократическа група в Русия, Георги Димитров прослави не само комунистите на процеса в Лайпциг но и България т.н. Българите имаха възможност да са комунисти и едновременно с това да се гордеят с постиженията (първите места) на народа си. Така комунизмът стана ценност - добър и хубав до момента в който разказът се преформатира. Можеше ли при друг монтаж на фактите уставът на Екзархията например да се превърне в символ подобен на Магна Харта? Според мен без проблем. Форматорите обаче са решили, че искат да ни формират в друга посока.